Самоизгаряне от Валери Петров

 Ян Палах не е между живите вече,
Ян Палах е нейде далече, далече,
Високо там нейде във въздуха син,
над Прага трептящ като дъх на бензин,
Един миг, едно тяло с пламтящи коси -
преди миг само бил и вече не си ...
Ян Палах го няма, а у нас нито звук,
Ян Палах го няма, а ний сме си тук,
и бензинът е нашият и го помниме ние
как във лъскава струя от сондата бие
и как с него по бузите се мажат със смях
Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !
Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?
Нима сте измислици на два Дон Кихота
и нищо, и нищо от Вас не остава,
освен това облаче дим над Вълтава
и тоз вик "Свобода !" едва чут, едва чут
в януарския въздух, синьо - розов от студ ?
Ян Палах го няма и така ни се пада -
сега всеки си има своя вътрешна клада,
на която страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам!
104/255Видяно 6771 пъти
СамоизгарянеВалери ПетровстиховестихотворенияЯн Палах


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com