Плаха свобода

 С тихи, с плахи стъпки влиза в мен желана свобода, без страх подхранван от очакване, че отново ще ме връхлети беда. Светлината влиза във душата ми с малки крачки се издигам аз. И колко жалко, колко жалко, че себе си едва сега познах. Закътани на тайно място, аз носих всички страхове и колко жалко, колко жалко, във времето командваха ме те. Забравих себе си да заобичам, възпитаха ме чужди грехове, светът на Ада заприлича, а покрай мен живота си тече. С тихи, с плахи стъпки прохожда новото ми Аз. Градина от ухание разцъфва душата е ефир без страх. И колко жалко, колко жалко, че нямах всички сетива, да видя колко е прекрасно да си свободен от страха. 
30/255Видяно 1562 пъти
стиховеплаха свобода


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com