Любопитни истории случили се на датата 13 ноември
13 ноември 1002 г. - НА ТАЗИ ДАТА по заповед на английския крал Етерлед II са изклани всички датчани на Острова  1002 г. по заповед на английския крал Етелред ІІ Неразумни са изклани всички датчани на Острова. Етелред ІІ Неразумни е крал на Англия от 978 до 1013 г. и повторно от 1014 до 1016 г., а управлението му е белязано от многобройни набези и стълкновения с викингите (датчаните). Зверството остава в историята като „Касапницата в деня свети Брайс”.Възможно е Етелред да е поощрен от подкрепата на норманите, получена в резултат на неговия брак с Ема Норманска и затова първоначално издава едикт, позволяващ убийството на датчаните, живеещи в Англия. По този начин той демонстрира своето намерение да ги обрече на смърт. Замисълът на Етелред Неразумни е подготвен и изпълнен в най-строга секретност. В един ден всички датчани в Англия са изклани безпощадно. Сред свидетелствата за станалата касапница е кралска грамота за възстановяване на оксфордската църква Света Фридесвида, която е изгорена заедно с потърсилите в нея убежище датчани. Това обаче не обезопасява Англия и има точно обратният ефект, предизвиквайки нападение на Свен І Вилобрадия - владетеля (конунг) на Дания и Норвегия. Той се появява край бреговете на Англия с огромен флот, изгаряйки, както и войниците му, от жажда за отмъщение. Свен Вилобрадия предприема няколко набега от 1003 до 1007 г. Тогава Етелред ІІ Неразумни откупува с пари мир от страна на датчаните чак до 1013 г.  Датският владетел предприема през 1013 г. мащабно нахлуване в Англия. По време на кампанията той бързо превзема множество градове и селища, освен Лондон, край чиито стени датчаните понасят тежки загуби. Столицата обаче е напълно обкръжена, а след като кралят Етелред ІІ избягва в края на 1013 г. в Нормандия, Лондон капитулира и Свен е провъзгласен за английски крал. Свен заповядва да се събират по-големи данъци и даже според английски летописци „се осмелява да иска голям данък от Едмундсбърийската обител, където се покоят нетленните останки на св. Едмунд”. Като представител на обителта и от цяла Източна Англия в стана на Датския крал се явява монахът Елвин и от името на св. Едмунд моли пощада за манастира от този данък. Свен обаче категорично отказва на монаха и заплашва не само да изгори Едмунсбъри и да пребие монасите, но даже „се осмелява да се усъмни в Светостта на Едмунд”. Скоро след това Свен, седейки на коня си, изведнъж почувства остра болка в стомаха и в нощта на празника Сретение на 2 февруари 1014 г. умира в страхотни мъки. Първоначално е погребан в Йорк, след това останките му са препогребани в катедралата в Роскил в Дания. Витенагемотът (народното събрание) възкачва Етелред на трона. Той е избран, въпреки че датският флот провъзгласява за крал Кнуд, сина на Свен. По време на последвалата война Етелред умира на 23 април 1016 г. 13 ноември 1460 г. – НА ТАЗИ ДАТА умира великият откривател Енрике Мореплавателя 13 ноември 1460 г. Португалският принц Енрике Мореплавателя – една от най-важните фигури в началния период на Великите географски открития – умира на 66-годишна възраст в Сагреш, Португалия. Самият той никога не е плувал по море. Неговата страст към науката, картографията и навигацията поставя началото на европейската колониална експанзия. Експедициите, които Енрике организира, полагат основите на разцвета на Португалската империя през XVI в. Измислил е и е конструирал първото съоръжение за спускане на шхуна на вода от дока за строителството и. Създал е и Академия за мореплаватели на брега на Атлантическия океан, близо до най-западния нос на Европа. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    615 г. — Започва понтификатът на папа Адеодат I. •    1002 г. — С благословията на крал Етелред II се извършва масово убийство на датчани, живеещи в Англия. •    1775 г. — Американска война за независимост: американски войски, командвани от Джордж Вашингтон, превземат Монреал. •    1851 г. — Започва да действа телеграфните връзки между Лондон и Париж, и между Москва и Петербург. •    1854 г. — На този ден стават две големи морски катастрофи: американският кораб New Era, при което загиват над 300 пътници и екипаж, и британският кораб Prince с над 500 жертви. •    1862 г. — Луис Карол записва в дневника си, че започва да пише за приключенията на известната си героиня Алиса. •    1907 г. — Във Франция е извършен пробен полет с въртолет, при което пилотът успява да се издигне на 2 метра. •    1912 г. — Балканската война: Българските войски влизат в Дедеагач. •    1913 г. — Сключен е мирен договор между Гърция и Османската империя, въз основа на който Гърция получава остров Крит и повечето острови в Егейско море. •    1923 г. — Започва използването на националния флаг на СССР, валиден до 25 декември 1991 г. •    1940 г. — В САЩ е изпитан първият джип на фирмата Willys Motor. •    1942 г. — Втората световна война: В хода на Морската битка при Гуадалканал американски и японски кораб влизат в ожесточен близък бой. •    1942 г. — Втората световна война: Британската армия овладява пристанищния град Тобрук (Източна Либия) след продължителни боеве с германско-италиански войски. •    1944 г. — Белгийското правителство взема решение за разоръжаване на организациите от Съпротивата. •    1945 г. — Генерал Шарл дьо Гол е избран за председател на Временното правителство на Франция. •    1953 г. — Албърт Кинг прави първите си записи в звукозаписното студио. •    1953 г. — Състои се премиера на известния струнен квартет на Дмитрий Шостакович. •    1954 г. — В Египет е извършен държавен преврат. •    1970 г. — Вследствие на циклон и цунами в Бангладеш загиват над 50 000 души. •    1971 г. — Американската космическа сонда Маринър 9 успешно навлиза в орбита около Марс и става първият космически апарат, който обикаля около друга планета. •    1974 г. — Палестинският лидер Ясер Арафат прави изявление пред Общо събрание на ООН, в което обявява израелския ционизъм като основна причина за конфликтите в региона. •    1984 г. — Във Флорида САЩ, карибския басейн и Мексико е наблюдавана окултация на звезда зад астероида 1 Церера. •    1985 г. — След 140-годишно затишие избухва вулкана Невадо дел Руиз (Колумбия), при което загиват над 20 000 души. •    1994 г. — В Швеция е проведен референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз. •    2002 г. — Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение, като потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина. •    2002 г. — Край бреговете на испанска Галиция потъва танкер със 70 хил. тона нефт, което предизвиква една от най-големите екологични катастрофи. •    2003 г. — В Китай започва приватизация на държавните предприятия. •    2004 г. — След едноседмични боеве с над 5000 бунтовници американски военни части постигат контрол в иракския град Фалуджа, но не успяват да заловят терориста Абу Мусаб ал-Заркауи. •    2011 г. — Италианският премиер Силвио Берлускони подава оставка, поради засилващата се обществена опозиция срещу него. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 4 октомври
4 октомври 1883 г. - НА ТАЗИ ДАТА луксозният пътнически влак "Ориент Експрес" започва първото си пътуване  1883 г. луксозният пътнически влак "Ориент Експрес" започва първото си пътуване от Париж до Румъния, преминавайки през шест държави. За създател на "Ориент Експрес" се смята белгиецът Жорж Нагелмакерс. Името идва спонтанно и е дело на пътниците на дълги разстояния, пътували с влаковите композиции от Париж до Виена през с.г. В онези времена това пътуване се е считало за едно от най-незабравимите и авантюристични пътешествия, които може да предприеме човек. По различно време с "Ориент Експрес" са пътували Франц-Йосиф, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи и много други знаменитости. Любопитен факт е, че Агата Кристи също има съществена роля за популяризиране на луксозния влак, тъй като нееднократно тя споменава името му в произведенията си. Класическият маршрут на влака тръгва от Париж, преминава през Будапеща и Букурещ, и достига до Истанбул, като пътуването продължава шест дни и пет нощи. Този маршрут обаче е променян няколко пъти, а едновременно с това под шапката на „Ориент Експрес” се появяват още няколко маршрутни линии. Днес влакът се движи по маршрута Париж - Истанбул веднъж годишно, по специална заявка, за специални клиенти и на специални цени. Това превръща в истинско събитие спирането му в страните, през които преминава, като от няколко години списъкът включва и България. 4 октомври 1957 г. - НА ТАЗИ ДАТА космическата надпревара между Съветският съюз и САЩ започва Спутник-1 - първият изкуствен спътник, изстрелян около Земята – е изведен в ниска околоземна орбита от Съветския съюз на 4 октомври 1957 г. Той е и първият от поредицата спътници по космическата програма Спутник. Неочакваната новина за успеха на Спутник-1 разпалва "спътникова криза" в САЩ и нагорещява космическата надпревара по време на Студената война. Изстрелването на спътника предизвиква нови политически, военни, технологични и научни събития. Спътникът е изстрелян във връзка с Международната геофизична година от стартова площадка в Казахска ССР с ракета-носител Р-7. Спътникът се движи със скорост 29 000 км/ч, като извършва една обиколка за 96,2 минути. По време на своя полет спътникът излъчва радиосигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz, които са улавяни от радиолюбителите по света. Сигналите се излъчат 22 дни, до 26 октомври 1957 г., когато батериите на предавателя свършват. Спутник-1 изгаря при навлизането си в атмосферата на Земята на4 януари 1958 г., след като изминава 60 млн. km и престоява 3 месеца в орбита. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1576 г. — Осемдесетгодишната война: Във Фландрия, Испания превзема Антверпен (и след три дни града е почти разрушен). •    1842 г. — Ейбрахам Линкълн се жени за Мари Тод. •    1848 г. — Във Франция е приета конституцията на Втората френска република. •    1856 г. — В Галац се провежда първата конференция на държавите, извършващи корабоплаване по Дунав. •    1906 г. — Съставено е двадесет и седмото правителство на Княжество България, начело с Димитър Петков. •    1913 г. — В България е учреден Върховен административен съд. •    1918 г. — Първата световна война: Австро-Унгария подписва акт за капитулация. •    1922 г. — В Египет, британския археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете. •    1942 г. — Втората световна война: Втората битка при Ел Аламейн (Северна Африка) завършва с победа на британската армия над войските на Хитлеристка Германия. •    1945 г. — Ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция. •    1946 г. — Влиза в сила уставът на ЮНЕСКО, ратифициран от двадесет държави. •    1950 г. — В Рим започва подписването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. •    1952 г. — Създадена е Българската търговско-промишлена палата. •    1952 г. — Дуайт Айзенхауър е избран за 34-и президент на САЩ. •    1956 г. — Съветски военни сили нахлуват в Унгария, за да потушат избухналото на 23 октомври въстание срещу комунистическия режим; хиляди са убити и ранени, а почти четвърт милион напускат страната. •    1962 г. — На пленум на ЦК на БКП Антон Югов е освободен от поста министър-председател на България, а Вълко Червенков е изключен от БКП. •    1979 г. — Ирански гвардейци превземат посолството на САЩ в Техеран и държат повече от 440 дни 90 заложници, 63 от които са американци. •    1980 г. — Роналд Рейгън е избран за 40-и президент на САЩ. •    1981 г. — СССР е изстрелва автоматичния космически апарат Венера 14. •    1995 г. — Министър-председателят на Израел, Ицхак Рабин, е смъртоносно прострелян на площад в Тел Авив от израелски студент. •    2004 г. — САЩ признава Република Македония под конституционното и име. •    2008 г. — Барак Обама става първият афроамериканец, който печели изборите за президент на САЩ. Родени •    1407 г. — Едуард V, крал на Англия •    1575 г. — Гуидо Рени, италиански художник •    1618 г. — Аурангзеб, император на Индия •    1731 г. — Мария Жозефа Саксонска, дофина на Франция •    1744 г. — Йохан III Бернули, швейцарски математик •    1765 г. — Пиер-Симон Жирар, френски инженер •    1770 г. — Франсоа Пуквил, френски дипломат и учен •    1864 г. — Георги Колушки, български химик •    1873 г. — Джордж Едуард Мур, британски философ •    1883 г. — Владимир Василев, български критик •    1891 г. — Иван Наков, български политик •    1908 г. — Джоузеф Макарти, американски политик •    1908 г. — Юзеф Ротблат, британски физик, Нобелов лауреат през 1995 г. •    1918 г. — Арт Карни, американски актьор •    1932 г. — Томас Клестил, президент на Австрия •    1933 г. — Чарлз Као, японски инженер, Нобелов лауреат •    1946 г. — Лора Буш, първа дама на САЩ •    1950 г. — Чарлз Фрейзър, американски писател •    1951 г. — Траян Басеску, президент на Румъния •    1953 г. — Карлос Гутиерес, американски политик •    1957 г. — Диляна Грозданова, български журналист •    1965 г. — Джеф Скот Сото, американски музикант •    1969 г. — Матю Макконъхи, американски актьор •    1969 г. — Шон Комбс, американски музикант •    1972 г. — Луиш Фиго, португалски футболист •    1977 г. — Евгения Раданова, българска спортистка (шорттрек) •    1977 г. — Христо Йовов, български футболист •    1979 г. — Одри Холандър, американска порноактриса •    1982 г. — Нийл Мелър, английски футболист •    1983 г. — Иржи Билек, чешки футболист •    1997 г. — Такиеро Мучос, мексикански футболист Починали •    1584 г. — Карло Боромео, италиански духовник •    1847 г. — Феликс Менделсон Бартолди, германски композитор •    1918 г. — Уилфред Оуен, английски поет •    1929 г. — Карл фон Щейнен, немски етнолог •    1952 г. — Иван Лазаров, български скулптор •    1966 г. — Веселин Ханчев, български поет •    1981 г. — Петър Димков, народен лечител •    1995 г. — Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат •    1995 г. — Жил Дельоз, френски философ •    2008 г. — Майкъл Крайтън, американски писател •    2012 г. — Тодор Хънков, български спортист Празници •    Професионален празник на русенските корабостроители — През 1881 г. в Русе е построен първият български кораб“Бот-1” с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона, с което се поставя началото на българското корабостроене. Чества се от 1993 г. •    Русия — Ден на народното единство •    Доминика — Ден на Общността •    Тонга — Празник на конституцията •    Северни Мариански острови — Ден на гражданството Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 26 септември
26 септември 1983 г. - НА ТАЗИ ДАТА светът се разминава с ядрена война  На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка. Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен.  Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути.  Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.    Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации. Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“. 26 септември - НА ТАЗИ ДАТА отбелязваме Европейският ден на езиците  26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която бе обявена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа. Основни цели на Европейския ден на езиците: - Да осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици и разнообрази обхвата на изучаваните езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно разбирателство. - Да популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа. - Да насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст. 26 септември в историята: Събития 1371 г. — В Битката при Черномен армията на османския султан Мурад I разгромява обединените сили на сърби и българи. 1580 г. — Сър Франсис Дрейк и неговата експедиция акостират в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. Те стават първите британци, обиколили Земята. 1687 г. — Партенонът в Атина е частично разрушен след експлозия причинена от бомбардировките на венецианските сили срещу Османската армия, разположена край Атина. 1907 г. — Английската колония Нова Зеландия става доминион – самоуправляваща се държава в състава на Британската империя, признаваща върховната власт на английския крал (кралица). 1918 г. — Започва последното голямо сражение през Първата световна война – битката за Аргон. 1934 г. — Пуска се на вода най-големият пътнически кораб на компания "Кунард лайн" ­ "Куин Мери". 1950 г. — Войски на ООН завземат отново Сеул от севернокорейците. 1957 г. — Спектакълът Уестсайдска история на Ленард Бърнстейн започва да се играе на Бродуей. 1960 г. — В Чикаго е проведен първият телевизионен предизборен дебат между кандидатите за президенти Ричард Никсън и Джон Кенеди. 1960 г. — Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН ­- 4 часа и 29 минути, с която обявява подкрепата на Куба за СССР. 1961 г. — Боб Дилън прави дебюта си. 1962 г. — Обявено е създаването на Арабска република Йемен. 1969 г. — Издаден е предпоследния студиен албум на британската рок група Бийтълс - Abbey Road. 1983 г. — Студената война: Съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява потенциална световна ядрена война, след като правилно приема, че предупреждението за ракетно нападение от страна на САЩ е компютърна грешка и не изпълнява предписанията за ответна реакция. 1984 г. — Китай и Англия постигат споразумение за преминаването на Хонконг под китайско управление от 1997 г. 1988 г. — Атлетът Бен Джонсън връща своя златен медал за бягане на 100 метра на XXIV летни олимпийски игри в Сеул заради положителни допинг проби. 1989 г. — Европейската общност приема план за подпомагане на Полша и Унгария — програма ФАР (PHARE). 1996 г. — Правителството на България подготвя протокол за присъединяването на страната към Световната търговска организация (СТО). Родени 1181 г. — Франциск от Асизи, основател на Францисканския орден († 1226 г.) 1754 г. — Жозеф Пруст, френски химик († 1826 г.) 1810 г. — Иван Ганецки, руски офицер († 1887 г.) 1834 г. — Димитър Павлович, български лекар († 1911 г.) 1859 г. — Луи Мажорел, френски декоратор († 1926 г.) 1869 г. — Иван Нелчинов, български революционер († 1944 г.) 1873 г. — Алексей Шчусев, руски архитект († 1949 г.) 1879 г. — Александър Буйнов, български революционер († 1924 г.) 1879 г. — Петко Тодоров, български писател († 1916 г.) 1883 г. — Гоно Манчев, български революционер († 1926 г.) 1886 г. — Ран Босилек, български писател († 1958 г.) 1888 г. — Томас Стърнз Елиът, американски писател, Нобелов лауреат, († 1965 г.) 1889 г. — Мартин Хайдегер, немски философ († 1976 г.) 1890 г. — Кирил Петров, български актьор († ? г.) 1893 г. — Милош Църнянски, сръбски поет († 1977 г.) 1895 г. — Джордж Рафт, американски актьор († 1980 г.) 1897 г. — Павел VI, римски папа († 1978 г.) 1898 г. — Джордж Гершуин, американски композитор († 1937 г.) 1918 г. — Григорий Климов, руски писател († 2007 г.) 1919 г. — Матилде Камю, испанска поетеса († 2012 г.) 1923 г. — Александър Алов, съветски режисьор († 1983 г.) 1931 г. — Пенчо Богданов, български инженер († 2000 г.) 1932 г. — Манмохан Сингх, индийски политик 1935 г. — Йордан Василев, български политик 1938 г. — Андрей Луканов, министър-председател на България († 1996 г.) 1940 г. — Владимир Савон, украински шахматист († 2005 г.) 1941 г. — Димитър Илиев, български футболист 1948 г. — Владимир Ремек, космонавт на Чехословакия 1948 г. — Оливия Нютън-Джон, австралийска певица 1956 г. — Линда Хамилтън, американска актриса 1957 г. — Клаус Аугенталер, немски футболист 1961 г. — Аян Садъков, български футболист 1962 г. — Ал Питрели, американски китарист (Savatage) 1968 г. — Джеймс Кавийзъл, американски актьор 1976 г. — Сами Ванска, финландски китарист (Nightwish) 1979 г. — Мария Игнатова, телевизионна водеща 1981 г. — Серина Уилямс, американска тенисистка Починали 1290 г. — Норвежката дева, шотландска кралица (* 1283 г.) 1371 г. — Александър Комнин, душановски владетел (* ? г.) 1826 г. — Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик (* 1793 г.) 1860 г. — Милош Обренович, княз на Сърбия (* 1780 г.) 1868 г. — Аугуст Мьобиус, немски математик и астроном (* 1790 г.) 1897 г. — Алексей Саврасов, руски художник-пейзажист, передвижник (* 1830 г.) 1914 г. — Ален Фурние, френски писател (* 1886 г.) 1914 г. — Херман Льонс, немски писател (* 1866 г.) 1939 г. — Христо Силянов, български революционер, писател и историк (* 1880 г.) 1940 г. — Валтер Бенямин, германски философ (* 1892 г.) 1945 г. — Бела Барток, унгарски композитор и пианист (* 1881 г.) 1959 г. — Соломон Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (* 1899 г.) 1961 г. — Александър Николов, български джазов музикант (* 1917 г.) 1973 г. — Ана Маняни, италианска актриса (* 1908 г.) 1976 г. — Пал Туран, унгарски математик (* 1910 г.) 1978 г. — Мане Зигбан, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1886 г.) 1988 г. — Бранко Зебец, хърватски футболист и треньор (* 1929 г.) 1990 г. — Алберто Моравия, италиански писател (* 1907 г.) 1995 г. — Ханес Алфвен, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1908 г.) 1998 г. — Бети Картър, американска певица (* 1930 г.) 2004 г. — Димитър Въндев, български математик (* 1945 г.) 2008 г. — Пол Нюман, американски актьор и режисьор (* 1925 г.) 2010 г. — Глория Стюарт, американска актриса (* 1910 г.) Празници Световен ден на контрацепцията България — Празник на град Карнобат - Отбелязва се в деня на празника на храма „Свети Йоан Богослов” с решение на Общински съвет от 30 юни 1999 г. Йемен — Ден на революцията Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
ИЗОСТАВЕН... посвещава се на всички изоставени от стопаните си кучета
ИЗОСТАВЕН .... (посвещава се на всички изоставени от стопаните си кучета)  ЗАВЕДОХА МЕ НА ДАЛЕЧ В НЕПОЗНАТИ ПОЛЯ С ОБЕЩАНИЕ ЗА МНОГО ИГРА.. И НЯМАХ ТЪРПЕНИЯ БЪРЗО ОТ КОЛАТА ДА СЛЯЗА И ПРЪЧКАТА ,КОЯТО ЩЕ МИ ХВЪРЛЯТ ВЯРНО ДА ПАЗЯ. ДОГОНИХ Я ПО-ТРУДНО , ЗАЩОТО ГОДИНИТЕ ВЕЧЕ МИ ТЕЖЪТ, НО БАВНО ВТУРНАХ СЕ ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ... ЧУХ САМО КАК ИЗСВИРИХА ГУМИ И ВИДЯХ В ДАЛЕЧИНАТА КОЛА- МОЯТ СТОПАНИН МЕ БЕШЕ ОСТАВИЛ, НО НЕ ЗНАЕХ СВОЯТА ВИНА... ЧАКАХ ЧАСОВЕ,ДНИ НАРЕД, НО ВСЕ ТАКА ТИШИНА БЕ ОБГЪРНАЛА МОЯТА ДУША... СТУДЕНО БЕ И ВЪЗРАСТА ВСЕ ПО СИЛНО МЕ ПРЕДАВА, ГЛАДА КОРЕМА МИ РАЗДИРА , А СЪРЦЕТО ЗАБРАВАТА СМЪРТОНОСНО УБИВА... НЯМА КОЙ ДА МЕ ПОГАЛИ И ДА МЕ СТОПЛИ,А ТОЛКОВА МИ СЕ ИСКАТ НЯКОЛКО МИЛИ ВОПЛИ... НИМА МОЯТ СТОПАНИН МЕ ОСТАВИ И ГОДИНИТЕ МИ ВЯРНА СЛУЖБА КЪМ НЕГО ЗАБРАВИ, ЗАЩОТО СЪМ ВЕЧЕ ГРОЗЕН И СТАР ? НО....НИЩО ,АЗ ГО РАЗБИРАМ И МУ ПРОЩАВАМ И ОТГОРЕ ДА ГО ПАЗЯ ОБЕЩАВАМ ! ОТИВАМ СИ САМ И ЗАБРАВЕН , НО НИКОГА НЯМА ДА СЪМ НЕБЛАГОДАРЕН... ОТГЛЕДА МЕ И ДАВАШЕ МИ КЪСЧЕ ХЛЯБ- ТИ ЗА МЕН БЕ ЦЕЛИЯТ СВЯТ ! ТАКА СЪМ НАУЧЕН И СЪЗДАДЕН ДА БЪДА ВЕРЕН , ДОРИ КОГАТО ЗА ТЕБ СЪМ ВЕЧЕ НЕПОТРЕБЕН...
Стихове
Любопитни истории случили се на датата 14 септември
6 септември 1885 г. НА ТАЗИ ДАТА е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия  В нощта срещу 6 септември стотици въоръжени хора от Голямо Конаре (дн. град Съединение) се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат. Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва. Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават веднага да се пристъпи към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свика Народното събрание. На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той поисква да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села. С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Събития от датата 394 — Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника узурпатор Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст. 1492 г. — Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуска остров Ла Гомера (Канарски острови) и се отправя на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка. 1522 г. — Витория, един от оцелелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият кораб, обиколил света. 1791 г. — В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е представена специално за целта последната опера и произведение на Моцарт - "Милосърдието на Тит". 1883 г. — Княз Александър Батенберг възстановява Търновската конституция, отменена от него 2 години по-рано. 1885 г. — Съединението на България: през нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил). 1901 г. — В Бъфало (Ню Йорк) е извършен атентат срещу президента на САЩ Уилям Маккинли, в резултат на което той умира 8 дни по-късно. 1915 г. — България в Първата световна война: Сключени са Военната конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска спогодба и Българо-турската конвенция. 1939 г. — Втората световна война: Южна Африка обявява война на Германия. 1940 г. — Румънският крал Карол II абдикира в полза на сина си Михай I. 1941 г. — Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически затворници, сред които е и Кръстьо Раковски. 1941 г. — Прието е изменение на Закона за защита на държавата, в резултат на което се предвижда смъртно наказание за повече политически провинения. 1941 г. — Холокост: нацистките власти задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят отличителен знак - шестоъгълната звезда на Давид. 1944 г. — Лесковац е сринат до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови жители 6000 губят живота си. 1948 г. — Юлиана става кралица на Нидерландия. 1948 г. — Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство на Народна република България. 1959 г. — В Народна република България се провежда автомобилно рали за първи път. 1965 г. — индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за предотвратяване на пакистанска офанзива в Кашмир. 1968 г. — Суазиленд получава национална независимост от Великобритания. 1974 г. — Открита е новата Централна гара София. 1983 г. — СССР признава за свалянето на южнокорейския пътнически самолет (269 жертви) с обяснението, че военните пилоти не са били наясно с вида на самолета, когато той нарушава съветското въздушно пространство. 1991 г. — На втория по големина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, сменено през 1924 г. на Ленинград. 1997 г. — Екип от астрономи открива Калибан — естествен спътник на Уран. 1997 г. — Състои се погребението на трагично загиналата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света наблюдават по телевизията. 2000 г. — В централата на ООН в Ню Йорк с участието на 150 държавни глави и други високопоставени политици започва най-голямата световна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието. 2005 г. — Калифорния става първият щат на САЩ, който легализира еднополовия брак. Родени 1666 г. — Иван V, руски цар († 1696 г.) 1757 г. — Маркиз дьо Лафайет, френски военен и политически деец, пряк участник в 3 революции († 1834 г.) 1766 г. — Джон Далтон, английски физик и химик († 1844 г.) 1781 г. — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.) 1808 г. — Абд ал-Кадир, алжирски емир, национален герой († 1883 г.) 1809 г. — Бруно Бауер, немски философ († 1882 г.) 1817 г. — Михаил Когълничану, румънски държавник († 1891 г.) 1860 г. — Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 г. († 1935 г.) 1860 г. — Лорентзос Мавилис, гръцки поет († 1912 г.) 1864 г. — Никола Габровски, български публицист и политик († 1925 г.) 1876 г. — Джон Маклауд, британски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1923 г. († 1935 г.) 1879 г. — Адолф Щраус, германски офицер († 1973) 1879 г. — Атанас Христов, български офицер († ?) 1879 г. — Йозеф Вирт, германски политик († 1956) 1882 г. — Иван Красновски, български юрист и политик († 1941 г.) 1889 г. — Фриц Кюнкел, германски психолог († 1956 г.) 1892 г. — Едуард Виктор Епълтън, британски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1947 г. († 1965 г.) 1893 г. — Димитър Айранов, командващ Въздушните войски († ? г.) 1896 г. — Станимир Лилянов, български писател († ?) 1898 г. — Асен Жабленски, български хоров диригент († ?) 1898 г. — Ксенофонт Иванов, български учен († 1967 г.) 1900 г. — Вълко Червенков, български политик и държавник († 1980 г.) 1903 г. — Георгиос Вафопулос, гръцки поет († 1996 г.) 1904 г. — Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.) 1913 г. — Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.) 1915 г. — Франц Йозеф Щраус, германски политик († 1988 г.) 1921 г. — Михаил Михайлов, български актьор († 1996 г.) 1923 г. — Петър II, крал на Югославия († 1970 г.) 1924 г. — Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.) 1925 г. — Андреа Камилери, италиански писател 1926 г. — Клаус фон Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.) 1926 г. — Шиничи Хоши, японски писател († 1997 г.) 1926 г. — Юрий Вичев, български диригент 1928 г. — Евгений Светланов, руски композитор, диригент и пианист († 2002 г.) 1928 г. — Робърт М. Пърсиг, американски писател 1929 г. — Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.) 1929 г. — Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.) 1934 г. — Олег Калугин, руски разузнавач (КГБ) 1937 г. — Ирина Соловьова, руска космонавтка 1939 г. — Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г. 1943 г. — Ричард Робъртс, британски биохимик, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1993 г. 1943 г. — Роджър Уотърс, британски музикант 1947 г. — Брус Риъх, шотландски футболист и треньор 1947 г. — Силвестър, британски музикант († 1988 г.) 1951 г. — Александър Карапанчев, български писател 1951 г. — Золтан Рибли, унгарски шахматист 1952 г. — Светолик Милчич, български писател 1954 г. — Александър Тарханов, руски футболен треньор 1955 г. — Терънс Уилкът, американски астронавт 1957 г. — Живко Господинов, български футболист 1965 г. — Силвио Караиванов, български гражданин 1971 г. — Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка 1972 г. — Дилан Бруно, американски актьор 1973 г. — Грег Руседски, британски тенисист 1974 г. — Нина Першон, шведска певица 1974 г. — Тим Хенман, английски тенисист 1976 г. — Джина Стоева, българска попфолк певица 1978 г. — Крум Дончев, български автомобилен състезател 1978 г. — Тодор Кючуков, български футболист 1980 г. — Джоузеф Йобо, нигерийски футболист 1982 г. — Мартин Амедик, германски футболист 1983 г. — Радослав Великов, български борец 1986 г. — Рейвън Райли, американска порно актриса 1988 г. — Валентин Йотов, български шахматист Починали 957 г. — Лиудолф, херцог на Швабия (* ок. 930) 972 г. — Йоан XIII, римски папа (* ?) 1092 г. — Конрад I, херцог на Бохемия (* 1035) 1511 г. — Ашикага Йошизуми, японски шогун (* 1481 г.) 1635 г. — Метиус, холандски математик и астроном, (* 1571 г.) 1683 г. — Жан-Батист Колбер, френски политик и финансист (* 1619 г.) 1863 г. — Фьодор Гагарин, руски офицер (* 1788 г.) 1885 г. — Райчо Николов, български капитан (* 1840 г.) 1920 г. — Мария Павловна Мекленбургска, велика руска княгиня (* 1854 г.) 1922 г. — Алексей Жеребков, руски офицер (* 1837 г.) 1939 г. — Артър Ракъм, британски художник (* 1867 г.) 1943 г. — Реджиналд Маккена, британски политик (* 1863 г.) 1962 г. — Ханс Айслер, германски и австрийски композитор (* 1898 г.) 1966 г. — Хендрик Фервьорд, министър-председател на ЮАР (* 1901 г.) 1968 г. — Николай Павлович Акимов, руски режисьор (* 1901 г.) 1969 г. — Артур Фриденрайх, бразилски футболист (* 1892 г.) 1974 г. — Стефан Воронов, български актьор (* 1945 г.) 1977 г. — Джон Литълууд, британски математик, (* 1885 г.) 1978 г. — Адолф Даслер, германски предприемач (* 1900 г.) 1987 г. — Митко Григоров, български политик, дипломат (* 1920 г.) 1991 г. — Робърт Столър, американски психоаналитик (* 1925 г.) 1998 г. — Акира Куросава, японски режисьор (* 1910 г.) 2006 г. — Оле Бьорнмосе, датски футболист (* 1944 г.) 2007 г. — Лучано Павароти, оперен певец (* 1935 г.) Празници Ден на Съединението (1885 г. между Княжество България и Източна Румелия, официален празник) Ден на Пловдив — с решение на Общинския съвет от януари 1993 г. празникът се чества на този ден Празник на град Чирпан — обявен с решение на Общинския съвет от 1995 г. Отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Празник на град Камено — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Празник на град Чипровци — отбелязва се в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Празник на село Лозно, община Кюстендил (земляческа среща - събор) Пакистан — Ден на армията Свазиленд — Ден на независимостта (1968 г. (от Великобритания), национален празник) Чили — Ден на националното единство Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Цецо Мечката - Първия професионален боксов шампион на България в тежка категория
 Той се казва м.с.Цветан Михайлов Димитров /Цецо Мечката/ и е роден през 1951 г. в с.Долно Белотинци, община Монтана, където учи в ОУ "Петър Берон" в първи клас. От II до IV клас учи във Второ ОУ "Никола Вапцаров",. Михайловвград; прогнмназия завършва в III ОУ "Иван Вазов", гр. Монтана, а средно образование завършва в смесената политехническа гимназия "Генерал-полковник Христо Михайлов" /днес "Св. Климент Охридски"/ в същия град. Още като ученик е привлечен към баскетбола от градския треньор Спасов заради високия ръст /195 см/ и подчертаната атлетичност. Михайловградският отбор с негово участие става зонов шампион за юноши младша възраст през 1967 г. Според него не е имало тайни в  баскетбола за неговия треньор. По това време го картотекират и изиграва два мача с футболния отбор на родното си село, "Сантос". Треньорът Спасов е много взискателен към тренировките му и затова се налага да се откаже от футбола и да се заеме само с баскетбола.  Във всички спортни срещи Цветан се раздавал докрай и накрая дишал толкова тежко, че на някои им се струвало, че дишането му в този момент приличало на ръмжене на мечка и оттам дошъл прякорът му. По-рано в Михайловград /дн. Монтана/ е имало друг такъв баскетболист - Цецо - със същото прозвище, кръстен така поради същата причина. През 1969 г.Цветан Михайлов Димитров е приет за редовен студент във ВМЕИ, София, и през 1974 г.се дипломира като машинен инженер. В началото на следването си се записва да тренира баскетбол в "Академик" София.Точно тогава за беда в отбора има цяло съзвездие от баскетболисти от национална величина, за него няма място в отбора и затова той започва да тренира бокс при м.с. Богомил Захариев  в "Академик" около година. През 1971 г. става младежки шампион на България, а през 1972 г. тренира при треньорите на "Академик" Богомил Гуров, Гого Малезанов и Иван Трайков и е включен от треньора Стоян Пиличев в проектотбора на страната за олимпиадата в Мюнхен. Би трябвало да играе в  полутежка категория до 81 кг., но го включили направо в тежка категория /над 81 кг/ като резерва на шампиона Атанас Суванджиев. Поради сериозна контузия на лявата ръка отпада от подготовката на олимпийския отбор. Той не се отказва от бокса, тренира и играе известно време в полутежка и тежка категория до 81 и над 81 кг. През 1976 г. завършва шестмесечен курс за артилерийски офицер в НШЗО Христо Ботев”, гр. Плевен. Започва да тренира бокс в "Спартак" Плевен и дослужва войнишката си служба в Армейската школа за високо спортно майсторство на ЦСКА. От ЦСКА го познават, защото е побеждавал техни състезатели и не пропускат да го приобщят към своя отбор. През 1976 г. Цветан Михайлов Димитров става клубен шампион на България с ЦСКА, а през 1976 т.и 1977 г.е и индивидуален вицешампион на страната в тежка категория. Негови треньори по това време в ЦСКА са Васил Костов и Стоян Пиличев. През 1974г. покрива необходимия  норматив и става Майстор на спорта. Има сребърни и бронзови медали от международни турнири. Вицешампион е и на турнира "Странджата". Но контузиите на лявата ръка продължават да го преследват. Налага се да преустанови състезателната си дейност и 4 години работи като инженер в завода за фитиги и в завода за подова керамика в Михайловград /дн. Монтана/. По това време играе и 5 мача в тежка категория за отбора на "Дунав" - Лом, които са в А група. След това работи на различни места в София и от време на време тренира в боксовите зали. През 1991 г./39-годишен/ се завръща успешно на ринга. Поканват го за спаринг-партньор на шампионите в бокса Свилен Русинов и Петър Стоименов, а също и на шампиони по кикбокс. Оказало се, че още го бива и треньорът Тодор Занданов му предлага да го включат като състезател в новосъздадената професионална федерация по бокс на страната. Ангажират го мениджърите Василий Худяков и Филип Фондю. След 13 - 14-годишно прекъсване Цветан Михайлов Димитров става първият професионален шампион на България в супертежка категория през 1992 г. и същата година става Балкански шампион в същата категория. През 1992 г.титлата на европейския шампион за професионалисти в тежка категория — италианеца Франческо Дамяни, става вакантна. Правото да се бият като претенденти за тая титла се дава на 12 души по системата на елиминациите: Жерко Маврович, Аксел Шулц,  Тоста Май, Анджей Голота, Мирошниченко, Лезин, Евгени Судаков, Цветан Димитров и други. На Цветан Михайлов Димитров му се пада да се боксира в Киев с шампиона на Украйна Евгени Судаков и губи срещата. Играе още два професионални мача и преустановява своята активна спортна дейност поради ограничение заради възрастта. Но не скъсва съвсем със спорта. И до ден днешен ходи понякога и тренира бокс в залата на "Славия", София. Бил е спортен деятел на боксовия клуб "Капитан Петко войвода" в София /с президент Тодор Занданов/, а също и на футболния отбор "Сантос" в родното си село Долно Белотинци, община Монтана. През 1993 г.участва в игралния филм "Щастливият удар", посветен на първия боксов шампион на Франция. У нас по това време се подвизава боксовият мениджър Филип Фондю и той ангажира за филма около двайсетина наши боксьори и треньори - професионалисти и аматьори.  Филмът се снима на Боровец, след това в конюшните на Пламен Гетов в Плевен, а трима души ги снимат и във Франция. Дъщерята на Цветан, Елина е тренирала и играла волейбол в "Септември", София — девойки, в "Левски", София - девойки и жени, и в "Академик" - жени. Синът му Момчил е тренирал и играл футбол в юноши младша и старша възраст на "Левски" София и в "Локомотив" София. В област Монтана боксът се е развивал като спорт само в Лом, но се оказва, че още трима земляци, свързани с град Монтана, са тренирали и играли бокс и се състезават, но не в Монтана, а в Перник и в София. В Перник се боксира Евгени Цветков Христов /Генчо Гявола/, който продава електрочасти срещу бившето фото "Планински" в Монтана, а третият е бил параджия в "Дианабад", София.Те са приятели и до днес. Цветан Михайлов Димитров е с най високите постижения от тях.  м.с. Цветан Михайлов - България, категория тежка (над 81 кг.)    Хаген Дьоринг - мениджър на професионалния боксьор Кубрат Пулев, Тодор Занданов - треньор по бокс и Цветан Димитров - професионален боксьор. (20 декември 2012 г.,зала 1 на Националния Дворец на Културата, гр. София)   Кубрат Пулев, шампион на Европа по бокс за професионалисти в категория супертежка и Цветан Димитров първи шампион на р.България по бокс за професионалисти в категория супертежка. (20 декември 2012 г.,зала 1 на Националния Дворец на Културата, гр. София)  Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Най-големите шарлатани в историята - Генетикът Трофим Лисенко
 Един от най-големите шарлатани в света на науката - съветският генетик Трофим Лисенко... Съветският агроном Трофим Лисенко се прочул през далечната 1929, когато провъзгласил революционната "вернализация". Замразил и накиснал зимна пшеница, след което я засял редом с лятна. Оказало се, че зимната дава почти два пъти по-добра реколта.  Всъщност метода на "вернализацията" била стара хитрост на украинските селяни, а експериментът на Лисенко бил проведен само на едно скромно късче земя в градината на баща му. Въпреки това агрономът твърдял, че подобрените характеристики щели да се предадат и на следващото поколение – все едно родители, които се занимават с вдигане на тежести, да очакват детето им да се роди с големи бицепси. Това научно схващане и досега носи името „лисенковщина“. На Сталин обаче му допадали енергичните селяни, обещаващи големи успехи, затова Лисенко за дълго време оглавил съветската биологична наука. Едва 12 години след смъртта на диктатора, през 1965, екип от учени се осмелил да изобличи трудовете на Трофим като откровена измама. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 16 август
16 август 1896 г. - НА ТАЗИ ДАТА започва златната треска в Клондайк  1896 г. в един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато, което поставя начало на златна треска. Джордж Кермак и индианците Тегиш Чарли и Шукум Джим са първите, които намират злато в района на Рабит Крийк. Мястото се намира непосредствено до река Юкон, която е приток на Клондайк. Местността е дива и необитаема и за пръв път новината за залежите на благородния метал гръмва на 14 юли 1897 г., когато параходът „Екселсиор” достига до областта. През 19 в. хиляди мъже от цял свят зарязват работата си, за да се отправят на Запад в търсене на златни полета и лесно забогатяване. Най-бързи са златотърсачите от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ. Не закъсняват и кандидат-богаташите от Германия, Италия, Норвегия, Англия, има дори представители на Китай и Япония. 16 август 1960 г. - НА ТАЗИ ДАТА Джо Китинджър става първият човек в света, който скача с парашут от стратосферата Капитанът от американските военновъздушни сили Джо Китинджър се превръща в първия човек в света, осъществил скок с парашут от стратосферата. От цели 31 300 м височина. За 4 мин. и 36 сек. Китинджър достига (по негови думи) свръхзвукова скорост. Това твърдение не се потвърждава от контролната апаратура, която отчита скорост на свободно падане от 988 км/час. Апаратурата е далеч от днешните стандарти и отчита "чистата скорост", без да взема под внимание температурата на околния въздух, от която се влияе звуковата бариера. Преди скока, на височина 31 300 м., Китинджър отчита температура от -71°С. При такава температура на околния въздух звуковата бариера ще бъде достигната при скорост под 1000 км/час. Не е ясно обаче дали такава е била околната температура няколко хиляди метра по - ниско, когато пилота достига най - високата измерена скорост. Така или иначе USAF нямат претенции, че звуковата бариера е преодоляна (въпреки твърдението на Китинджър), а и не това е целта на мисията. Тези рекорди остават в продължение на цели 52 години. Едва на 14 октомври 2012 год. са подобрени от Феликс Баумгартнер.  Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 1 август
1 август 1885 г. - НА ТАЗИ ДАТА е отпечатана първата българска банкнота  1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово. В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети. Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове. В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През следващите две години правителството и Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите. Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб. 1 август 1774 г. - НА ТАЗИ ДАТА Джоузеф Пристли открива кислорода  На 1 август 1774 г. британският теолог, натурфилософ и политически мислител Джоузеф Пристли открива кислорода. За откритието претендират и французинът Антоан Лоран Лавоазие, и шведът Карл Вилхелм Шееле. Роден през 1733 г., Пристли изследва газовете от 60-те години на 18. век, като печели слава с изобретяването на газираната вода, с творбите си върху електричеството и с някои други по-маловажни открития. Изолираният от него непознат газ той нарича де-флогистон, което впоследствие е отхвърлено от научната общност. Пристли демонстрира откритието си в Париж пред Лавоазие, броени дни след като го е направил, а след завръщането си в Англия през 1775 г. продължава експериментите и открива, по неговите думи, "витриолен киселинен газ", всъщност серен двуокис. През март Пристли представя откритията си в писма до Кралското общество и в статия на страниците на сп. "Философикъл транзакшънс". Според заключенията му новооткритият дефлогистиран газ е "5-6 пъти по-добър от обикновения въздух за дишане и разпалване". Ученият доказва твърденията си в специално изградена за целта лаборатория. Газът получава съвременното си название - кислород, през 1777 г. от Лавоазие. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    527 г. — Юстиниан I става самостоятелен владетел на Източната Римска империя. •    902 г. — Арабите, оглавявани от династията Аглабиди, завладяват последната крепост на Византия на остров Сицилия —Таормина. •    1291 г. — Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се създава Швейцарската конфедерация. •    1208 г. — Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия. •    1461 г. — Едуард IV е коронован за крал на Англия. •    1492 г. — Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания. •    1498 г. — Христофор Колумб акостира на континентална Америка при Венецуела. •    1619 г. — Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански роби. •    1798 г. — Революционни войни: В залива Абукир, Египет, започва морска битка, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт. •    1800 г. — Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия. •    1834 г. — Отменено е робството в Британската империя, около 770 280 роби стават свободни граждани. •    1876 г. — Колорадо става 38-я щат на САЩ. •    1879 г. — Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС. •    1885 г. — В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. •    1888 г. — От Виена потегля първият влак по линията Виена - Цариград. •    1894 г. — Избухва Китайско-японската война. •    1895 г. — Излиза първият брой на списание Лов и риболов. •    1902 г. — САЩ купуват правата за Панамския канал от Франция. •    1907 г. — На остров Браунси започва първият скаутски лагер, организиран от британския генерал Робърт Бейдън-Пауъл. •    1912 г. — В София е сформирана Аеропланна рота - първата самолетна част в България. •    1914 г. — Първата световна война: Германия обявява война на Русия три дни преди Великобритания да обяви война на Германия. •    1924 г. — Основан е АС Монако. •    1928 г. — Създадена е Радиослужба към БТА. •    1936 г. — В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер. •    1944 г. — Втора световна война: Във Варшава Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша; бунтът продължава 63 дни преди да бъде потушен от германците. •    1953 г. — Създадена е Информационна агенция на САЩ (ЮСИА). •    1960 г. — Кипър получава своята независимост. •    1960 г. — Държавата Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) обявява национална независимост от Франция. •    1960 г. — Град Исламабад е обявен на федерална столица на Пакистан. •    1967 г. — Израел анексира Източен Йерусалим. •    1968 г. — Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней. •    1971 г. — На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се провежда благотворителен концерт пред 40 хил. души, на който са събрани около 244 хил. долара за нуждите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е организиран от Джордж Харисън и Рави Шанкар, сред изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и др. •    1975 г. — 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права, който води до създаването на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа. •    1981 г. — В САЩ започва излъчване музикалният тв канал MTV. •    1990 г. — Желю Желев е избран от 7 Велико народно събрание за председател (президент) на Република България. •    1991 г. — 36 Народно събрание на Република България решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г. •    2001 г. — България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда. •    2004 г. — При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) загиват 396 души и над 500 са ранени. Родени •    126 г. — Пертинакс, римски император († 193 г.) •    1520 г. — Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.) •    1626 г. — Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.) •    1744 г. — Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.) •    1770 г. — Уилям Кларк, американски изследовател († 1838 г.) •    1819 г. — Херман Мелвил, американски романист, есеист и поет († 1891 г.) •    1829 г. — Иван Сеченов, руски физиолог († 1905 г.) •    1849 г. — Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.) •    1857 г. — Анастас Янков, български военен и революционер († 1906 г.) •    1858 г. — Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.) •    1862 г. — Иван Пашинов, български военен деец († 1936 г.) •    1872 г. — Димитър Мирасчиев, български революционер († 1917 г.) •    1873 г. — Кръстьо Раковски, български, румънски, съветски политик и дипломат († 1941 г.) •    1889 г. — Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.) •    1893 г. — Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.) •    1899 г. — Джеймс Ейнджъл, американски авиатор († 1956 г.) •    1921 г. — Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.) •    1924 г. — Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия •    1924 г. — Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.) •    1925 г. — Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.) •    1925 г. — Ернст Яндл, немски поет и драматург († 2000 г.) •    1930 г. — Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.) •    1933 г. — Антонио Негри, италиански философ-марксист •    1936 г. — Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер († 2008 г.) •    1942 г. — Джанкарло Джанини, италиански актьор •    1945 г. — Вили Кавалджиев, български рок певец († 2010 г.) •    1945 г. — Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 г. •    1948 г. — Дейвид Гемел, британски писател († 2006 г.) •    1950 г. — Любомир Котев, български писател и белетрист •    1951 г. — Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.) •    1952 г. — Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.) •    1953 г. — Игор Дамянов, български политик •    1953 г. — Мартин Гудман, британски историк и писател •    1959 г. — Джо Елиът, британски рок музикант •    1961 г. — Ален Берг, бивш канадски пилот от Форума 1 •    1962 г. — Божидар Искренов, български футболист •    1963 г. — Кулио, американски рап изпълнител •    1964 г. — Димитър Митовски, български режисьор •    1964 г. — Каспар Капарони, италиански актьор •    1967 г. — Валентин Иванов, български астроном и писател •    1968 г. — Дан Донеган, американски рок музикант •    1971 г. — Александър Ангелов, български юрист •    1972 г. — Вадим Милов, швейцарски шахматист •    1980 г. — Елеонора Манчева, български фотомодел •    1980 г. — Мансини, бразилски футболист •    1981 г. — Стивън Хънт, ирландски футболист •    1984 г. — Бастиан Швайнщайгер, германски футболист •    1986 г. — Елена Веснина, руска тенисистка •    1988 г. — Неманя Матич, сръбски футболист •    1990 г. — Лъчезар Русев, български футболист Починали •    30 пр.н.е. г. — Марк Антоний, римски пълководец (* 83 пр.н.е. г.) •    527 г. — Юстин I, римски император (* 450 г.) •    1137 г. — Луи VI, крал на Франция (* 1081 г.) •    1146 г. — Всеволод II, велик княз на Киевска Рус (* 1094 г.) •    1464 г. — Козимо Медичи, основател на династията Медичи (* 1386 г.) •    1557 г. — Олаф Магнус, шведски писател (* 1490 г.) •    1714 г. — Кралица Анна (* 1665 г.) •    1831 г. — Уилям Хенри Леонард По, американски моряк и поет (* 1807 г.) •    1859 г. — Стефан Богориди, османски държавник (* 1780 г.) •    1887 г. — Михаил Катков, руски публицист (* 1818 г.) •    1912 г. — Йоаким Груев, български просветител (* 1828 г.) •    1924 г. — Димитър Вълнаров, български военен деец (* 1859 г.) •    1926 г. — Израел Зангвил, английски писател (* 1864 г.) •    1934 г. — Михаил Розов, български революционер (* 1874 г.) •    1941 г. — Наум Арнаудов, български революционер (* 1876 г.) •    1944 г. — Стефан Чавдаров, български революционер (* 1883 г.) •    1959 г. — Жан Бера, френски пилот от Формула 1 (* 1921 г.) •    1967 г. — Рихард Кун, германски химик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1900 г.) •    1968 г. — Мито Хадживасилев, югославски политик (* 1922 г.) •    1970 г. — Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат (* 1883 г.) •    1973 г. — Валтер Улбрихт, германски политик (* 1893 г.) •    1977 г. — Гари Пауърс, американски летец (* 1929 г.) •    1987 г. — Пола Негри, американска актриса (* 1897 г.) •    1992 г. — Маргарита Алигер, руска поетеса (* 1915 г.) •    1997 г. — Святослав Рихтер, украински пианист (* 1915 г.) •    1998 г. — Ева Барток, унгарска актриса (* 1927 г.) •    2002 г. — Мария Нейкова, Българска поппевица и композиторка (* 1945 г.) •    2003 г. — Мари Трентинян, френска актриса (* 1962 г.) •    2005 г. — Фахд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1923 г.) •    2005 г. — Ъруин Сандърс, американски социолог (* 1909 г.) •    2009 г. — Мария Корасон Акино, първата жена, президент на Филипините (* 1933 г.) Празници •    Ден на градинаря Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС •    Азербайджан — Ден на азербайджанската азбука и език •    Ангола и Ливан — Ден на армията •    Барбадос, Тринидад и Тобаго, Бермуди, Гвиана и Ямайка — Ден на еманципацията (по повод забраната на робството в Британската империя, 1832 г.) •    Бенин — Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник) •    Демократична република Конго — Ден на родителите •    Йоркшир, Англия — Ден на Йоркшир •    Либия — Ден на въоръжените сили •    Никарагуа — Ден на фиестата •    Русия — Ден на задната част на въоръжените сили на Руската федерация •    Украйна — Ден на военноморския флот •    Швейцария — Национален ден на Швейцария (по повод подписването на Федералната харта, 1291 г.) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Митове и легенди - Срещата на истината и лъжата
  (Картината "Истината излиза от кладенеца" е на френския художник Жан-Леон Жером, 1896 г.)  Една легенда от 19-ти век казва, че истината и лъжата са се срещали веднъж. Лъжата поздравила истината казвайки и "хубав ден днес". Истината се огледала наоколо, погледнала и небето и наистина денят бил хубав. Вървели известно време заедно, докато не пристигнали до голям кладенец с вода. Лъжата потопила ръката си във водата и се обърнала към истината.  - Хубава и топла вода- казала тя, ако искате да поплуваме заедно ? Истината отново била подозрителна. Потопила ръката си във водата и водатата наистина била приятна и двете влезли да плуват известно време, когато изведнъж лъжата излязла от кладенеца, носеща дрехите на истината и изчезнала. Истината ядосана излязла гола, бягайки навсякъде, търсейки лъжата, за да си вземе дрехите. Светът, който я видял гола, обърнал погледа си в страни от срам или гняв. Горката истина, засрамена, се обърнала към кладенеца и пропълзяла там завинаги. От тогава лъжата обикаля по света, облечена като истина, като задоволява световните нужди и по никакъв начин не иска да види голата истина.  Ако тази статия за легендата за срещата на Истината и Лъжата Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
През XIX век жените на викторианска Англия ходили на плаж с фургони
 Днес събираме багаж в малка чанта и отиваме на плаж. Но как е било в XIX век в Англия? Жените ходили на плаж с цели фургони! В Англия, по времето на викторианската епоха, общото къпане на жени и мъже с бански костюми не било прилично.  Поради тази причина били измислени къпалните кабини, които скривали къпещите се от чужди погледи. Вътре във фургоните е имало шкафове за парфюми и накити и закачалки за дрехи. Пикът на тези къпални кабини бил през 50-те години на XIX век, а се ползвали главно в Англия, но също така и във Франция, Германия, САЩ и Мексико. В началото на XX век кабините излизат от употреба, когато официално е разрешено на жени и мъже да се къпят заедно. Ако тази статия за маниерите на викторианска Англия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Замъкът Вишеград предаде дневника на граф Дракула
 Румънският граф Дракула продължава да вълнува умовете на писатели и сценаристи. Унгарецът Марин Минча твърди, че е намерил неговия дневник. В замъка Вишеград, където Влад Цепеш Дракула е бил заточен години наред, по време на тиранията на Матия Корвин, въздухът, както пише Марин Минча в "Дневникът на Дракула", е "натежал от история, сякаш сте попаднали в черна дупка". От първата страница унгарският писател въвежда читателя в Трансилвания от XV век, когато е живял граф Влад Цепеш. Замъкът Вишеград е бил свързан с таен проход със замъка Батори. Името Батори играе особено значима роля в тъмната притча за вампирите, тъй като тъкмо графиня Елизабет, една от потомките на фамилия Батори, е била първата жена вампир в историята. Властна, жестока, тиранична, Елизабет използвала слугите си за задоволяване на садистичните си наклонности, след което пиела  кръвта им, убедена, че това е най-сигурният лек за подмладяване и красота. След дълги години кръвопийство е заловена и осъдена. Приела смъртното си наказание без съпротива и сълзи, така както преди това не проляла сълза за живота на младежите и девойките, които нареждала да бъдат убити, за да се окъпе в кръвта им. Преди двайсетина години историята на графиня Елизабет вдъхновила полския режисьор Валериан Боровик да създаде филма "Неморални истории" с Палома Пикасо в ролята на жената вампир. Замъкът Батори вече не съществува. Разрушен е непосредствено след изпълнението на смъртната присъда над графинята. Но местностите, обитавани от вампирите и днес предизвикват несекващ интерес. Всеки, озовал се в Румъния, турист е обладан от любопитството, да разгледа околностите, обитавани от Дракула. Най-посещаван, естествено, е манастирът на островчето в езерото Снагов. Според легендата там е погребан Дракула. През 1937 година неколцина смелчаци събрали кураж да отворят гроба му. В него наистина намерили кости, но не човешки, а животински! Най-вероятно конски. Това предизвикало още по-засилен интерес към чудовището. Къде е тялото на граф Дракула? Нима все още е  жив и пие кръвта на невинни хора? Нима все още пътува по света и с помоща на силите на мрака и злото преследва жертвите си, за да създаде от тях нови вампири? По времето, когато е владеел териториите, простиращи се от Средните Карпати до Дунава /1456-1462/, граф Дракула бил непримирим борец срещу турските нашественици. Сражавал се с такъв героизъм срещу тях, че дори папа Пий II бил горд с успехите му. И така, Дракула бил благороден воин, но жаден за кръв, тъй като вярвал, че кръвта му дава смелост. Обичал да седи сред неприятелите си, набити на кол, да наблюдава как се лее кръвта им и да предвкусва пищното си пиршество. Авторът на "Дневникът на Дракула" твърди, че е намерил ръкописа в метална кутия, скрита в стените на библиотеката на Дракула в кулата на замъка Вишеград, където е бил заточен. Какво пише в автентичния дневник? От пръв поглед става ясно, че авторът му е високообразован за XV век човек със студен характер, чиято изповед в отделни пасажи силно напомня изповедта на Маркиз дьо Сад. В дневника Дракула описва мъките на своите жертви, сблъсъка между християнството и исляма, но се впуска и в психологически  размишления, като например: "Не понасям светлината. Най-добре се чувствам на тъмно, в чудното тайнство, от което извират силуетите на въображението и ужаса. Светлината на слънцето ме ослепява. Единствено нощем погледът ми различава предметите и прониква в тях." По време на изолацията си от света графът имал и романтични /по своему/ сънища: "Често сънувам, че правя любов със своя починала родственица. Когато навремето тя и семейството й идваха у нас, ние се затваряхме в една от стаите, събличахме се и се опитвахме да се любим. Но и двамата бяхме твърде млади и не знаехме какво да правим със свенливите си още тела." Най-впечатляващите страници в дневника са свързани с турското заточеничество на графа и на неговия брат Раду. През този период Дракула е бил подложен на невъобразимо насилие и унижение, в това число и изнасилване. Усещах, че всеки път съпротивата ми го възбуждаше все повече и повече, докато ме обладаваше по най-жестокия възможен начин. После дълго плачех, като изнасилена девица, изгубила най-ценното от себе си. Веднъж изненадах брат си Раду с гвардейския капитан. Брат ми не се съпротивляваше,  нещо повече, усетих, че дори му е приятно. Изпитах животинска ярост: нахвърлих се с меч в ръката върху тях и отсякох мъжкия орган на турчина." Други страници от "Дневника" са посветени на размисли за жените: "... Изведнъж открих превъзходството на женското създание, невероятната сила на женското тяло. То е по-комплексно, по-силно, херметично затворено в своето тайнство. Жената има богат вътрешен живот, какъвто у мъжа липсва. Изпитах желание да мъстя, да унищожавам тази красота, тази самоувереност; да секвам ударите на сърцата им, пулсациите на кръвта им. Кръвта е жива като звяр; съдържа сила, която може да се влее в мен и да ме  нахрани." Всичко казано дотук може да са празни приказки. Истинският случай изглежда е в Испания, родината на Рафаел Пинтос, черноок млад мъж с изпито лице, който именно твърди, че е Дракула. "Аз съм единственият истински Дракула и законен наследник на Влад III, трансилванския принц, сина на мрака. Всички останали вампири са измислица, слаба имитация. Дракула избра мен за своето прераждане след пет века." Младият двайсет и осем годишен испанец живее в градчето Понтеведро, на брега на Атлантическия океан. Притежава всичко необходимо за един истински вампир - съответното облекло, дълга черна коса, бледо лице с дяволски искрящи черни очи и едри, бели зъби. Носи черна пелерина, храни се с кръв, презира светлината, денем спи в удобен мъртвешки ковчег, а нощем обикаля гробищата. От време на време, когато е уморен, увисва като прилеп на клоните на някое дърво,защото има нужда кръвта да нахлуе в главата му. Особено самочувствие на вампир му дава лекарското уверение, в което пише черно на бяло, че във вените на Рафаел Пинтос тече кръв от непозната кръвна група. "Това е напълно естествено, защото в мен тече кръвта на Дракула. Аз съм творение на Луцифер. Не дай си боже да дам някому кръв. Веднага ще се превърне във вампир." Рафаел изпитва непреодолима нужда от кръв и общината в Понтеведро му е издала разрешение да посещава кланицата. И така, след нощните си разходки из гробищата, за които също има разрешение, на зазоряване съвременният Дракула се запътва към кланицата.  След чашка-две от животворното питие бърза към къщи, преди светлината на деня да заслепи чувствителните му очи. Пристига точно навреме, за да се отпусне в ковчега си и да потъне в заслужен отдих. Рафаел има четири ковчега - три у дома си и един на тайно място, където все още никой не е проникнал и където вампирът извършва своите сатанински ритуали. "За вампира ковчегът е идеалното място за почивка. Достатъчно е да дръпнеш капака и да забравиш, че навън е ден." От време на време Рафаел се отдава и на някои човешки слабости: изпива чаша чай или чаша вино; изгледал е и всички филми за Дракула. Има свое виждане за тях. "Филмът на Копола е неубедителен. Прекалено много фолклор струи от него. Излишно е актьорът Гари Олдман да се превръща във вълк, в демон или в прилеп. Блестящ изпълнител на тази роля за мен е Клаус Кински във филма  на Вернер Херцог "Носферату". Съвременният Дракула заявява, че няма желание да пресъздаде тази роля. "Филмите за вампири съдържат представи, които отдавна са минало. Истинският вампир вече не се страхува от кръста, а пробождането на сърцето с прът е чиста илюзия. Всичко това е история. Виж, от чесъна се плаша и аз, признавам. Ние, вампирите, не понасяме неговата миризма, защото тя влияе зле на кръвта ни." Единствено жената е в състояние да укроти днешния Дракула. А Рафаел е смъртно влюбен в една наистина красива испанка с чиста, човешка кръв и е ужасно стъписан от това. "Представяте ли си, досега не съм я ухапал нито веднъж, дори в най-страстните мигове. Боя се, че вече не съм същият, че съм се превърнал в добър дявол", констатира с ужас вампирът на XXI век. Рафаел, испанският Дракула виси по дърветата като истински прилеп. В гробището на град Сапинта, край който Влаф III неведнъж се е сражавал срещу войските на Мохамед II, над гробовете се издигат пъстро изписани дървени кръстове: рисунките и знаците върху тях трябва да прогонват вампирите.    Замъкът на граф Дракула: крепостта Бран, завладяна от Влад III Дракула през 1456 г. след тригодишна обсада, става негова официална резиденция. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Дървета човекоядци - Хлорофилния вампир
 Месоядните растения спадат към изключително странните организми. Могат да живеят като останалите растения, но въпреки това  убиват. Те умеят много бързо да разпознаят ядливия от неядливия предмет. Дали светът на месоядните растения е ограничен само  в кръга на "джуджетата", или си има и своите "гиганти"? На въпроса за "дърветата убийци" ботаниците гледат много скептично, но въпреки това от време на време им се налага да отделят  внимание на някои невероятни съобщения. Едно от тях се отнася до откриването на дърво, което расте в Конго и може да лови и  да изяжда малки млекопитаещи животни. В друг случай бразилец разказва, че е видял някога в Амазония как дърво, високо 24  метра и дебело метър и половина, изяжда големи котковидни хищници. Не по-малко интересно е съобщението на американския естественик Джон Йънг за растение на остров Мадагаскар. Пръв го открива  д-р Озбърн още в началото на нашия век, когато изследва острова. Йънг разказва, че дървото, за което местните жители предупреждават,  има четири или пет огромни листа, дълги около 4 метра. Листата са твърди, груби, покрити с бодливи шипове. Над тях висят  бели чашковидни цветове, от които на земята непрекъснато капе гъст нектар с остра миризма. Ако, според Джон Йънг, към дървото  се приближи животно или човек и се опита да се покатери по ствола и да докосне цветовете, листата обгръщат жертвата в  смъртоносна прегръдка, която трае две седмици. Толкова продължава очевидно процесът на всмукване. Когато листата отново се  разтворят, на земята пада само скелетът на жертвата. Говори се, че съобщението на Йънг е потвърдено и от британска експедиция, водена от проф. Берсдън. Членове на Кралското  британско географско дружество са си предложили услугите да изяснят случая с друго кръвожадно растение -"хлорофилния вампир"  в Кашмир. Според бомбайския седмичник "Кърънт" вероятно става дума за дърво, по външен вид приличащо много на обикновените  дървета и денем съвсем безвредно. След като се стъмни обаче, то се превръща в страшно, кръвожадно растение. Клоните му се  движат като пипала и ако докопат жива твар, листата, действащи като смукала, изпиват кръвта на жертвата. Докато загадката на "хлорофилния вампир" очаква да бъде разгадана, преди време се появи тревожно съобщение за обширна мрежа  на международно организирана секта, чиито членове от няколко години разсаждат семената на кашмирския кръволок в цял свят.  Може би това е само слух, но в цялата история може и да има все пак нещо... Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Учени откриха - Разговорът и изслушването са характерни и за животните
 Разговорът, за който години наред се смяташе, че е характерен единствено за хората се оказва, че е често срещан и в животинския свят, съобщава изданието "Дейли мейл". Откритието е направено от международен екип учени от университетите в Йорк и Шефилд, Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия и Института по психолингвистика в Холандия.  Животинската комуникация все още не е добре проучена, въпреки че изследванията върху птици по този казус започнали преди 50 години. Липсата на информация и слабата комуникация между учените е затруднила сравненията между различните животински видове.  Авторите на изследването са установили, че синхронът е от ключово значение в двупосочната комуникация както при хората, така и при животните.  Някои видове били нетърпеливи бъбривци, като част от пойните птици, например. Те чакали само 50 милисекунди, преди да отговорят по време на разговор. Тяхна противоположност са кашалотите, които си разменят щракащи звуци през две секунди. Хората се нареждат някъде по средата на скалата, правейки пауза от 200 милисекунди преди да отговорят.  Не само хората обаче смятат прекъсването на събеседника за невъзпитано. Черношапичните чикади и скорците запазват мълчание или отлитат, ако бъдат прекъснати. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Здравейте бабо дядо... Как дойдохте... Сънувам ли ви... - от Асен Маринкин
 Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте? Сънувам ли ви? Малко съм смутен... Нали отдавна вече уж ви няма, а виждам ви застанали пред мен??? Дойдохме, чедо. Ей ни във съня ти. Прощавай, изненадан си. Личи! Измолихме от Господ пет минути да видим пак любимите очи. А Господ само пет ли, бабо даде? Нали добър е уж? И милостив! Защо като изпрати ви при мене, на време бил е толкоз пестелив? Добър е, чедо! Той добре си знае... понякога секундата е век. А друг път цял живот не стига за сбогом със любим човек. Тогаз да питам бързо.. Дядо, как си? Подай насам измръзнали ръце. Ти помниш ли как тихичко заспивах в онуй сковано детско легълце? Добре съм, сине! Всичко помня ! Креватчето ти със любов сковах. Но друга болка тука, чедо имам... Да взема сбогом с тебе не можах! Затуй от дядо си да знаеш, любов не трябва да пестиш! Обичаш ли, на глас го казвай! Сърце на две да не делиш! Кажи ми, бабо.. Мама, тате... де са? Защо не ги доведохте със вас? Ей тъй, набързо да ги видя... Минутка, две... Не искам час.. Сега от баба да запомниш една тъй глупава лъжа! Че дважди никой не умирал и няма обич след смъртта. Веднъж от рожба да си тръгнеш е неизбежно, няма как. Два пъти ако го направиш умираш пак, и пак, и пак! А вие... що тогаз дойдохте? Последната ти дума ме срази! С коя ръка сега да трия, бабо, ей тез проклети, глупави сълзи? Сълзите, чедо дават сила и винаги за мъката са лек. Дървото няма да заплаче! Щом плачеш, значи си човек! Ще тръгваме, че стана време и вече видело е вън. Кога те стигне тежко бреме, спомни си, чедо този сън. Почакай, дай да ви целуна! Глава да сложа на любимо рамо... При кой да тичам утре за да кажа, че паднах и ожулил съм коляно? Че скъсах панталона на дувара с приятели кога играх.... И в кой да дойда да се сгуша, кога от нещо ме е страх? Коляното ще мине, сине, страхът с любов ще победиш. За хора на сърце любими не трябва, чедо да тъжиш. Живота тича като вятър, не спира нивга своя бяг, а някога, след много време със тебе ще си видим пак! Асен Маринкин
Стихове
Яп - островът на който парите са големи колкото хората
 Пристигането на остров Яп ще изпълни дори най-преситените туристи с усещане за страхопочитание. Единственият самолетен полет до микронезийския остров преминава над гъсти гори, блатно таро, плитки лагуни и и гъста мрежа от мангрови дървета, заобиколени от извиващ се риф. Истинското възхищение не идва от идиличните картини, нито от посрещането от местно момиче в традиционна пола от хибискус. То се проявява, когато за първи път се изправите очи в очи с гигантските им каменни пари. Стотици от тези необичайни дискове с размерите на човешки ръст са разпръснати навсякъде из острова. Някои са поставени пред шепата хотели, други са подредени на редици близо до плажа или дълбоко в сърцевината на горите. Всяко селце има своя банка с каменни пари - тези, които са твърде тежки, за да бъдат местени, биват показвани на малал (площадките за танци). Уникалната каменна валута се използва на острова от няколко века, макар че никой не е съвсем сигурен кога точно се е зародила концепцията. Това, което е известно, е че всеки от камъните е различен, изпълнен с дълбок смисъл, като са издълбавани и пренасяни от жителите на Яп чак от Палау, островна нация на 400 км на югозапад. Първите от тях са използвани като подаръци и са оформени като кит - и затова са наричани ‘раи'-камъни. Постепенно те еволюират до валута. Получават и дупки, издълбани в центъра им, за да бъдат по-удобни за транспортиране през океанските води. Проблемът на остров Яп е, че той никога не е имал издръжливи камъни или ценни метали, от които да се правят монетите. Вместо това опитните местни моряци, наемани основно от богати върховни вождове, са плавали до Палау на бамбукови салове и шхуни, за да превозят варовик от чуждите каменоломни. С подобряването на техниките и инструментите, каменните пари започват да стават дори по-големи от хората, които усърдно ги оформят и дълбаят. Когато на острова се появяват метални инструменти, донесени от европейски търговци в края на XIX век, добивът на варовик става по-лесен. Някои исторически източници от 80-те години на XIX в. твърдят, че 400 мъже от общо 7000 души население в Яп са работели в една от каменоломните в Палау. При завръщането си моряците предават оформените камъни на върховните вождове, които се събират от различни селища. Вождовете задържат по-големите пари, плюс 2/5 от по-малките монети. Понякога дават имена на някои камъни, често избирали своето собствено име, или това на роднини. Определят стойността им на база на още по-стара парична система със седефени монети. Оттам нататък камъните влизат в обръщение и могат да бъдат купени. Ако вождът реши, че една каменна пара струва 50 седефени пари, всеки може да направи размяната, стига да разполага със съответната стойност. В наши дни седефите са заменени от вездесъщите американски долари - поне за всекидневни транзакции като покупката на хранителни стоки. Но за по-концептуални размени, например - откупуването на права, камъните остават жизненоважно разплащателно средство за 11-те хиляди жители на Яп. Местен жител разказва, че е семейството му е използвало каменни пари само два пъти. Единия път - като обезщетение за развод: "Използвахме ги, когато един от братята ми създаде проблеми на друго семейство. Бракът му се провали. Бащата на бившата му съпруга, който е един от вождовете, получи една каменна пара като извинение и го прие". За разлика от западната концепция за предварително фиксираната стойност на валутата, цената на каменните пари винаги се променя. Каменните пари се оценяват по размера им (варират от 7 см до 3.6 м диаметър), по сложността на украсата и дори според трудностите, свързани с придобиването на камъка. Стойността на каменните пари зависи и от това на кого ги давате. Жителите на Яп оскъпяват всеки камък, като го „доукрасяват" с допълнителни истории и легенди за произхода му. Семействата рядко напускат родните си села, а племенните старейшини предават на потомците си информация за всеки камък. Така парите служат като памет за миналото и помагат за заздравяването на връзки и взаимоотношения, които датират още от времената на воини и кланове. В някои случаи камъните имат гравирани надписи, обозначаващи сражения отпреди повече от 200 години. На около 40 км от столицата Колония се намира банката за каменни пари "Мангьол". Няколко дузини камъни са подредени по големина пред "пебея", открита сграда в центъра на селото, където местните жители се събират, за да търгуват, да празнуват и понякога да учат децата. Раите са специално разположени, всяка от тях е кодирана с тайни връзки, отношения на селища, истории на бракове, конфликти и дълбоки извинения. Историите са с вековна възраст и се знаят само от местните жители. Те съответно определят кои камъни са най-ценни. Няма нужда да се правят повече раи, тъй като островът на практика има постоянен брой пари в обръщение, и много малко от тях някога изобщо се поместват. Дори счупените камъни запазват своята история, която им придава по-голяма ценност, отколкото биха имали новите. От време на време все пак се правят и нови каменни пари, просто за да се гарантира, че уменията на предишните поколения няма да бъдат забравени. Ако камъните са толкова ценни и лесно достъпни, какво спира някой да си присвои чуждите пари или да ги открадне? Кражбата на раи е относително рядко срещан феномен, тъй като местните хора не пазят тайни помежду си. Повечето събития в селото са известни на всички и ако се случи незаконно отнемане, то бързо ще бъде разкрито. Съседните острови до Яп - Гуам, Палау и Чуук - са силно повлияни от европейската и американската колонизация, и носят видими белези от Втората световна война. Гуам остава американска територия с голяма военна база на острова, оформила неговата култура, докато в лагуната на Чуук има около 60 потопени отломки от кораби, резултат от унищожителната операция "Хейлстоун" през 1944. Яп обаче като цяло избягва американските бомбардировки, след като японската окупация в началото на XX век приключва. Затова здравината и дълготрайността на камъните раи въплъщава автентичността на културата през вековете. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 12 април
  Иван Тодоров-Горуня уговаря метежници срещу Тодор Живков 12 април 1965 г. - НА ТАЗИ ДАТА са арестувани участниците в опита за преврат срещу Тодор Живков  В края на 1964 и началото на 1965 г. в София започва подготовката за сваляне на Тодор Живков от власт и промяна във водената от него политика. Към инициатора на преврата Иван Тодоров-Горуня, който е бивш политкомисар на партизанския отряд “Гаврил Генов” и член на ЦК на БКП, се присъединяват Цоло Кръстев, бивш командир на същия отряд, и ген. Цвятко Анев, който по това време е комендант на Софийския гарнизон. Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията. Започват тайна агитация във войската и привличат съмишленици. Заговорът обаче е разкрит от МВР и на 8 април 1965 г. ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в софийския си дом според официалната версия. На 12 април са арестувани и другите участници от групата. В поредицата процеси през 1965 г. са осъдени на различни срокове затвор 9 души, предимно офицери от армията. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания. Около 250 офицери са уволнени завинаги от армията само заради подозрения, че имат негативно мнение за Живков или са изразявали симпатии към участниците в неуспелия преврат. “Според разсекретените партийни архиви във Врачански окръг от БКП са изключени 189 комунисти, десетки са интернираните в други краища на България - спомня си Кръстьо Трендафилов. - Тежък разгром преживя партийната организация в мездренската община, в която е родното село на Иван Тодоров-Горуня Горна Кремена, и съседното Долна Кремена, откъдето пък е Цоло Кръстев.” След преврата от МВР укрепват позициите на Живков начело на държавата и партията. Самият той пък става още по-удобен за покровителите си от Москва, след като е предотвратил “антипартиен заговор от прокитайски позиции”. Когато през 1956 г. Тодор Живков застава начело на БКП, а впоследствие и на държавата, издига на най-отговорните постове хора от партизанския отряд “Чавдар”, с който е тясно свързан. За честолюбивите комунисти и бивши партизани от Врачанско това е било много повече от пренебрежително отношение към техните заслуги, натрупани в партизанския отряд “Гаврил Генов”. Като партизанин и политкомисар на този отряд Иван Тодоров-Горуня е знаел добре за вътрешнопартийните борби, в които той и неговите съратници са изтикани в периферията. След 9 септември 1944 г. за кратко той е значим партиен функционер във Врачанско, става член на ЦК на БКП и стига до зам.-министър на земеделието. После е пратен в “девета глуха” като председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет. За него и приближените му този пост не отговарял на възможностите и амбициите му за широкомащабна партийна и държавна работа. Веднага след пленума на ЦК на БКП от 14 април 1965 г., който излиза с решение за дейността на ръководената от Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев заговорническа група, в края на месеца във Враца е проведено закрито заседание на окръжния комитет на БКП. На него първият секретар по това време Цветко Божковправи остро изказване, като осъжда поведението на вече мъртвия Иван Тодоров и неговите съратници. В същия дух са и другите изказвания. Всички бързат да заявят, че са познавали добре Горуня и са шокирани от опита му да разклати партията и основите на държавата със заговора си за свалянето на Тодор Живков. Споделят, че не били посветени в антипартийните замисли на довчерашния си съратник, и хвалят бързата намеса на МВР за предотвратяването на “резила за партията”, както наричат осуетения преврат. Въпреки поредицата от верноподанически изказвания  за ролята на Тодор Живков, той самият не се трогва особено. ДС започва да следи изкъсо врачанските си другари, разтърсвайки ги през следващите години с непрекъснати кадрови промени. Висшето ръководство за дълго забравя за Враца и при всеки удобен повод нагаждачите спъвали развитието на региона. Предразсъдъците и недоверието от страна на Живков и приближените му били преодолени донякъде едва след строителството и откриването на първата АЕЦ на Балканите край Козлодуй през 1974 г. 12 април 1961 г. - НА ТАЗИ ДАТА Юрий Гагарин излита в Космоса  През пролетта на 1957 г. Сергей Павлович Корольов в рамките на своето ОКБ организира специален отдел № 9, предназначен за провеждане на работи по създаването на първите изкуствени спътници на Земята. Отдела възглавява съратникът на Корольов Михаил Клавдиевич Тихонравов. Скоро, паралелно на разработването на изкуствени спътници, в отдела започват изследвания по въпросите за създаване на пилотируем кораб-спътник. Като ракета-носител е планирано да се използва Р-7. Изчисленията показват, че тя, снабдена с трета степен, може да изведе на ниска околоземна орбита товар с маса около 5 тона. Работа по създаването на пилотируем кораб изисква дълбокото изучаване на такива нови области като спускането в атмосферата, създаване на надеждна топлозащита, хиперзвукова аеродинамика и т. н. Отначало тези въпроси са разгледани от математиците на Академията на науките на СССР. В частност, е отбелязано, че в резултат на балистичното спускане от орбита могат да се очакват до десеткратни претоварвания. От септември 1957 до януари 1958 г. в отдела на Тихонравов са изследвани условията на нагряване, повърхностните температури, топлозащитни материали. Последователно са изучавани поведението в хиперзвуков поток на голям брой разнообразни аеродинамични форми с аеродинамично качество от нула до няколко единици. Параметричните разчети на траекторията се изпълняват с използването на изчислителната машина БЭСМ-1. В хода на медицинските изследвания, проведени през април 1958 г., изпитанията на летци в центрофуга показват, че при определено положение на тялото, човек е способен да понесе претоварване до 10G без сериозни последствия за неговото здраве. Това предопределя избора на сферична форма на спускаемия апарат за първия пилотируем космически кораб и позволява да се ускорят следващите работи за сметка на отказ от разглеждане на по-сложни варианти. Детайлната разработка на предварителният проект, завършва с издаването на специален отчет в средата на август 1958 г. Изборът на сферична форма на спускаемия апарат, явяваща се най-простата и най-изучена симетрична форма, е резултат от избора на балистично връщане от орбита. Значителен плюс е и това, че сферата притежава стабилни аеродинамични свойства при всички възможни скорости и ъгли на атака. Изместването на центъра на масата в кърмовата част на сферичния апарат позволява да се осигури неговата правилна ориентация през цялото време на балистичното спускане.  1961 г. СССР изстрелва в Космоса „Восток 1” - първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин на борда.  Безпилотни изпитания През лятото на 1960 г. е завършена разработката и са започнати комплексни изпитания на космическия кораб. Още на 15 май 1960 г. е осъществен първият старт на кораб-спътник. Опростеният вариант на кораба нямал топлинна защита, животоподдържащи системи и средства за приземяване. Главна задача на старта е проверка на работата на основните системи. Поради неизправност в системата за ориентация при включването на спирачните двигатели корабът преминава на по-висока орбита, където и се извършва отделянето на спускаемия апарат. Виж също „Спутник-4”. На 28 юли 1960 г. е вторият старт на кораб-спътник с опитни животни на борда (кучетата Чайка и Лисичка). Вследствие на авария на ракетата-носител корабът не излиза на орбита. Първият напълно успешен старт на кораб-спътник е на 19 август 1960 г. Опитните животни (кучетата Белка и Стрелка, мишки), насекоми, растения и други биологични обекти успешно са върнати на Земята в спускаемия апарат на кораба. На 11 октомври 1960 г. постановление на ЦК на КПСС и Съвета на mинистрите на СССР №1110-462 определя стартирането на космически кораб с човек на борда, като задача от особено значение и набелязва срок за подобен старт - декември 1960 г. В това време на 1 декември 1960 г. е осъществен старта на четвъртият кораб-спътник, извършил успешен орбитален полет. Обаче поради авария в спирачните двигатели и спускането в неразчетен район, спускаемият апарат с кучетата Пчёлка и Мушка е взривен. На 22 декември 1960 г. се състои петият старт. Авария на ракетата-носител на крайните етапи на старта води до аварийно отделяне на спускаемия апарат с кучетата Комета и Шутка, който извършва суборбитален полет и нормално се приземява. На 9 март 1961 г. се състои първият старт на модифицирания кораб ЗКА, разработван вече за полет на човек. На борда му се намират един манекен („Иван Иванович”), кучето Чернушка и други опитни животни. Програмата на полета е изцяло изпълнена. На 25 март 1961 г. е изпълнен още един старт на кораба ЗКА с аналогична програма на полета. Спускаемият апарат с кучето Звёздочка успешно се приземява, а манекенът в съответствие с плана на полета се катапултира. Стартът е завършваща проверка преди полета на човек. На 12 април 1961 г. в 9.06:59 часа (москвоско време) от космодрума Байконур стартира първият космически кораб с човек на борда. Пилотиран е от летеца-космонавт Юрий Гагарин. На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин Гагарин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов. Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин. Първите думи на Гагарин в открития Космос са „Поехали!”. Позивната на Гагарин е „Кедър”. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток 1” не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 км Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат. Новината мълниеносно обикаля целият свят. След два дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април започва да се чества като Международен ден на авиацията и космонавтиката. 12 април - НА ТАЗИ ДАТА се отбелязва Международният ден на авиацията и космонавтиката  На 12 април 1961 година един човек преодолява границата между Земята и Космоса. Този човек - Юрий Алексеевич Гагарин, е военен пилот със скромен произход, който получава невероятния шанс да остане в историята като първия космонавт. След като от 1957 г. постъпва в армията на СССР като военен пилот, на 9 декември 1959 г. Гагарин подава молба да го включат в групата за кандидатите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е признат за годен за космически полети. На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов. Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток-1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е извършено успешно близо до спускаемия апарат. Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката. Събития от датата     238 г. — Римският император Гордиан II загива в битка с Максимин Трак, а баща му, съимператор Гордиан I се самоубива, научавайки за смъртта на сина си.     467 г. — Антемий става император на Римската империя.     971 г. — Византийската армия на император Йоан I Цимиски навлиза в българските земи.     1796 г. — Наполеон печели първата си значима победа при Монтеноте, разбивайки австрийските и сардинските войски.     1815 г. — По време на изригването на вулкана Тамбора загиват около 10 000 души.     1849 г. — Италианският астроном Анибал де Гаспарис открива 10 Хигея — четвъртият по големина астероид.     1861 г. — Започва Американската гражданска война с атаката на южняците срещу Форт Съмтър в пристанището на Чарлстън (Южна Каролина).     1896 г. — Основан е Хановер 96, немски футболен клуб.     1903 г. — В Лондон е пуснат първият в света градски автобус с Двигател с вътрешно горене.     1911 г. — В Санкт Петербург е проведан първият всеруски Аргонавтен конгрес.     1914 г. — Пиесата на Джордж Бърнард Шоу Пигмалион се играе за първи път в Лондон.     1919 г. — Приет е Закон за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г.     1927 г. — Чан Кай-ши предотвратява опит за комунистически преврат в Китай и установява еднолична власт.     1933 г. — Народното събрание отнема мандата на 33 народни представители от Работническата партия във връзка със Закона за защита на държавата.     1935 г. — Осъществен е първият полет на британския самолет Бристол Бленхайм.     1940 г. — Състои се премиерата на американския игрален филм Ребека.     1945 г. — Американският президент Франклин Делано Рузвелт умира, докато е в кабинета си; като 33-и президент на САЩ полага клетва вицепрезидента Хари Труман.     1954 г. — Бил Хейли записва на плоча песента си “Rock around the clock”, поради което денят се счита за рождена дата на рокендрола.     1955 г. — Ваксината срещу детски паралич, създадена от американския лекар Джонъс Солк е обявена за ефективна.     1961 г. — СССР изстрелва в Космоса Восток 1 - първият пилотиран космически кораб с космонавта Юрий Гагарин на борда.     1965 г. — Арестувани са участниците в Опита за преврат срещу Тодор Живков.     1981 г. — САЩ изстрелват първата космическа совалка — Колумбия.     1990 г. — Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България.     1992 г. — Във Франция е открит европейски Дисниленд.     2002 г. — Опит за военен преврат срещу президента на Венецуела Уго Чавес.     2002 г. — Състои се премиерата на филма Авалон в Полша. Родени     599 г. пр.н.е. — Махавира, основател на джайнизма († 527 пр.н.е.)     1500 г. — Йоахим Камерариус, германски просветител († 1574 г.)     1748 г. — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник († 1836 г.)     1823 г. — Александър Островски, руски писател († 1886 г.)     1839 г. — Николай Пржевалски, руски изследовател на Азия († 1888 г.)     1871 г. — Август Ендел, немски архитект († 1925 г.)     1871 г. — Йоанис Метаксас, министър-председател на Гърция († 1941 г.)     1872 г. — Никола Мушанов, български политик († 1951 г.)     1880 г. — Хари Бор, френски актьор († 1943 г.)     1884 г. — Ото Майерхоф, германски физик, Нобелов лауреат († 1951 г.)     1893 г. — Добрин Василев, български писател и библиограф († 1956 г.)     1900 г. — Димитър Каданов, български учен († 1982 г.)     1903 г. — Ян Тинберген, холандски иконометрист, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1994 г.)     1912 г. — Александър Петков, български хидролог     1919 г. — Драган Тенев, български юрист, писател и публицист († 1999 г.)     1926 г. — Димитрина Савова, българска актриса     1933 г. — Монсерат Кабайе, испанска оперна певица     1934 г. — Досьо Досев, български актьор     1934 г. — Севелина Гьорова, български театровед     1934 г. — Тодор Еврев, български лекар, професор     1938 г. — Христо Тодоров, български филолог († 1983 г.)     1941 г. — Боби Мур, английски футболист († 1993 г.)     1946 г. — Ед О'Нийл, американски актьор     1947 г. — Дейвид Летърман, американски шоумен     1947 г. — Том Кланси, американски писател († 2013 г.)     1948 г. — Йошка Фишер, немски политик и държавник     1950 г. — Георги Ананиев, български политик     1954 г. — Джон Кракауер, американски писател и алпинист     1956 г. — Анди Гарсия, американски актьор     1957 г. — Стойчо Младенов, български състезател и треньор по футбол     1961 г. — Лиза Жерар, австралийска певица и филмов композитор     1962 г. — Йорданка Фандъкова, български политик     1964 г. — Пламен Манасиев, български актьор     1968 г. — Веселин Колчаков, български лекар     1971 г. — Десислава Тенекеджиева, българска актриса и певица     1973 г. — Юрий Иваников, български футболист     1975 г. — Елена Алексиева, българска писателка     1975 г. — Цветелина Янчулова, българска волейболистка     1979 г. — Дженифър Морисън, американска актриса     1979 г. — Клеър Дейнс, американска актриса     1980 г. — Ерик Монгрен, канадски китарист     1985 г. — Шахрияр Мамедяров, азербайджански шахматист Починали     65 г. — Луций Аней Сенека, римски философ, държавник и драматург (* ок. 3 пр.н.е.)     238 г. — Гордиан I, римски император (* ок. 159)     238 г. — Гордиан II, римски император (* ок. 192)     352 г. — Юлий I, римски папа (* неизв.)     1212 г. — Всеволод III, велик княз на Киев и Владимир-Суздал (* 1154 г.)     1555 г. — Хуана Кастилска, кралица на Кастилия (* 1479 г.)     1782 г. — Пиетро Метастазио, италиански поет и либретист (* 1698 г.)     1817 г. — Шарл Месие, френски астроном (* 1730 г.)     1891 г. — Олга Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1839 г.)     1909 г. — Данаил Попов, български революционер (* 1840 г.)     1934 г. — Никола Генев, български военен деец (* 1856 г.)     1938 г. — Фьодор Шаляпин, руски оперен певец — бас (* 1873 г.)     1945 г. — Франклин Рузвелт, 32-и президент на САЩ (* 1882 г.)     1971 г. — Игор Там, руски физик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1895 г.)     1972 г. — К. В. Керам, германски журналист и популяризатор на науката (* 1915 г.)     1974 г. — Методи Андонов, български режисьор (* 1932 г.)     1975 г. — Джозефин Бейкър, американска танцьорка (* 1906 г.)     1975 г. — Миле Марковски, български и македонски писател (* 1939 г.)     1981 г. — Джо Луис, американски боксьор (* 1914 г.)     1986 г. — Валентин Катаев, съветски писател (* 1897 г.)     1988 г. — Алън Пейтън, южноафрикански писател (* 1903 г.)     1990 г. — Сергей Закариадзе, грузински актьор (* 1909 г.)     1994 г. — Димитър Велинов, български военен деец (* 1922 г.)     1997 г. — Джордж Уолд, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 г. (* 1906 г.)     2001 г. — Венцеслав Андрейчев, български ядрен физик (* 1941 г.)     2005 г. — Георги Пачеджиев, български футболист и треньор по футбол (* 1916 г.) Празници     Ден на римската богиня на победата Виктория     Международен ден на авиацията и космонавтиката     Либерия — Ден на освобождението     Украйна — Ден на работещите в ракетно-космическия отрасъл Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 26 март
26 март 1841 г. - НА ТАЗИ ДАТА българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора  Обвинен в неподчинение, през 1841 година той е заточен в Света гора. Остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.   През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп Андрей Робовски от Елена, лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех.  Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот.  През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност. Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.  През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия.  За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византийски, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра. Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.   Антъни Фредерик Блънт 26.3.1983 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Лондон умира съветският шпионин Антъни Блънт  На 26 март 1983 г. в Лондон умира на 75-годишна възраст Антъни Фредерик Блънт –английски историк на изкуствата и двоен агент – на английската МИ-5 и на съветското НКВД (член е на „Кембриджката петорка”). Предисловие Изглежда невероятно, но преди 80 г. млади английски аристократи от елита на британското общество са привлечени към сътрудничество със съветското ОГПУ-КГБ (преди това ЧК). Това става възможно благодарение на хитроумния план на началника на 4-и отдел на ОГПУ Меер Трилистер, разчетен за много години напред, като са вербовани студенти от престижни университети в Кембридж и Оксфорд. Планът за работа с английските студенти е горещо подкрепен от ръководителя на международния отдел на Коминтерна Пятницки (той и Трилистер са разстреляни по заповед на Сталин), който му осигурява всестранна подкрепа от страна на различни коминтерновски структури. Именно тези структури препоръчват на много видни английски учени с марксистки възгледи да преминат на работа в Кембридж и Оксфорд. Левите настроения заливат Кембридж в началото на 30-те години. Голям успех за левите е заемане на водещи позиции в създаденото още в началото на 19 век затворено дружество, задължаващо своите членове към взаимна подкрепа и спасяване. В него членуват известни британски интелектуалци. Традициите на обществото задължават неговите членове да пазят тайните на обществото и да не откриват на никого членството в него. Тази традиция за конспиративност е изгодна за студентите с леви възгледи. Техен лидер по онова време е Антъни Блънт, чието семейство е в родствени връзки с най-знатните семейства в Англия, роднина е дори и с днешната кралица-майка Елизабет. Според най-разпространената версия Блънт и неговите приятели са завербувани на служба в съветското разузнаване от австралийския евреин – агент на Коминтерна Арнолд Дейч през 1934 г. Дейч съумява едновременно да вербова цяла група кембриджки студенти, като сред тях е синът на капитан първи ранг от кралския флот Гай Бърджес, синът на гражданския губернатор на една индийска провинция Харолд (Ким) Филби, един от най-добрите студенти в Кембридж Джон Кеърнкрос и още мнозина, чиито имена не са „осветени” и досега. Кариерата на всички вербовани студенти от съветското разузнаване е изключително сполучлива, може би защото те винаги се подкрепят взаимно. Шпионската кариера на Антъни Блънт Блънт е роден на 23 март 1907 г. в семейство на викарий. Неговата майка Хилда Вайолет Мастер се пада роднина трето коляно на сегашната британска кралица-майка Елизабет. През 1926 г. Блънт постъпва в Тринити колеж на кембриджския университет и там демонстрира забележителни резултати, но през 1929 временно напуска следването поради смъртта на баща си. През 1935 г. той посещава Москва и Ленинград. Допадат му отделни неща в съветското общество, като достъпността на изкуството до широките народни маси. Независимо, че е с леви възгледи, Блънт никога не става комунист. Противно на разпространената версия, че за съветското разузнаване го вербова Арнолд Дейч, в издадените преди пет години мемоари Блънт признава, че всъщност го вербова неговият студент Гай Бърджес. Пак в тези мемоари Блънт нарича решението да работи за съветското разузнаване най-голямата грешка в живота си. След като Дейч напуска Англия, Блънт го замества при вербовката за служба на съветското разузнаване на студенти от Кембридж, при това не само британски. Например той вербова канадския студент Хербърт Норман, който в края на 40-те години става канадски посланик в Египет. Когато неговата връзка с КГБ е разкрита от канадските специални служби, Норман се хвърля от прозорец в посолството, както е написал сам, „за да не издаде стотици хора”. През 1939 г. Блънт постъпва в британското контраразузнаване МИ-5. Като капитан участва в десанта във Франция. За мъжество получава орден на Почетния легион. От есента на 1940 г. Блънт става помощник на един от ръководителите на английското разузнаване бригадир Ален, който се занимава с проблемите на сигурността на армията и на военната промишленост. В това време английското разузнаване успява да вербова важен агент в апарата на наркома на вътрешната търговия Анастас Микоян, доставящ ценна информация на британския резидент в Москва. След информацията на Блънт агентът изчезва безследно. Години по-късно става ясно, че Блънт е предавал на Съветския съюз много важни съобщения, разкодирани от немския шифър Енигма. В крайна сметка колегите му стават подозрителни към него, но така и не успяват да докажат това и в края на войната Блънт е повишен до майор от британската армия. В 1945 г. Блънт става съветник на крал Джордж VІ и изпълнява деликатни поръчения, свързани с интересите на британската корона и родствени династии, за което през 1947 г. получава Кралски Викториански орден, а през 1948 г. – холандски орден на принца на Насау-Орански. Категорично е обаче мнението, че Блънт не е предавал на съветското разузнаване документи, компроментиращи кралското семейство. След разобличаване на Маклийн и на Бърджес, под подозрение на МИ-5 попада и Блънт. Съветската резидентура тогава му предлага също да избяга в Москва, но той категорично отказва. На предложението да се скрие, Блънт отговаря: „Аз просто не мога да живея в Съветския съюз в тези условия, при които живеят вашите хора". Той е отлично информиран за живота в Съветския съюз и една от пречките е, че той е изявен хомосексуалист, а там това се преследва от закона. Независимо от подозренията, през 1956 г. Блънт става комодор на Викторианския орден, издигнат е в рицарско достойнство и получава дворянство, става баронет с право да се титлува „сър Антъни”. Назначен е за директор на Института по изкуствата „Кортолд” и успява да го превърне, по думите на приятеля му и бивш негов ученик Брайън Сюъл, „от училище за безмозъчни момиченца в семинария със световна репутация." Разобличаването С времето подозренията към него стават все по-големи. В годините на Студената война остава под наблюдение. Основно информация за него дават служителите на КГБ, избягали на Запад. МИ-5 го разпитва 11 пъти, но не успява да го пречупи. Той обаче решава да не бяга в СССР като Бърджес и Доналд Маклийн (1951 г.) и Ким Филби (1963 г.). Първо, бягството за един „сър” е недостойно; второ, няма преки доказателства; трето, започнал е няколко книги за изкуствата и не желае да прекъсва работата по тях. Все пак на 23 април 1964 г. настава часът на истината. Разузнавачът Артър Мартин пристига в апартамента на Блънт в сградата на Института „Кортолд” и му съобщава, че агенцията има неоспорими доказателства за предателството му. Източникът е американец на име Майкъл Стрейт, вербован през 30-те години от руснаците, който е направил самопризнания пред ФБР. Блънт първоначално категорично отхвърля обвиненията, но когато Мартин му казва, че може да му осигури съдебен имунитет в замяна на признанията, казва: „Истина е." Последват безкрайни часове разпити. Но външно в следващите петнайсет години нищо не се променя в луксозния живот на кльощавия, арогантен интелектуалец и съвършен сноб, който започва кариерата си като математик, безболезнено се прехвърля към лингвистиката и накрая се издига до каймака на лондонската интелигенция като историк по изкуствата. Кралица Елизабет II, напълно наясно със самопризнанията на Блънт, играе ролята си перфектно и сър Антъни Блънт си остава позната и добре дошла фигура в кралските дворци, официален съветник за колекцията й произведения на изкуството, какъвто бил по-рано е и за баща й крал Джордж XVI. Но един ноемврийски следобед през 1979 г., когато Маргарет Тачър вече е на власт от няколко месеца, депутат от Камарата на общините публично я пита дали слуховете, че близък до кралския двор е съветски шпионин, са верни. „Да” – отговоря тя. И назовава името му – професор Антъни Блънт, надзорник на Кралската картинна галерия и кралски съветник по изкуствата. Това се случва след публикуването на статията „Атмосфера на предателства” на Ендрю Бойл, в която се казва, че едно високопоставено лице е работило за съветското разузнаване. За агентите в MI5, които са убедени, че Антъни Фредерик Блънт трябва да гние в някой затвор за държавна измяна, това е момент на триумф. В продължение на петнайсет години те са преглъщали гнева си за специалното отношение към човека с кралските връзки, чийто луксозен живот си продължавал необезпокояван, докато други, по-нисши руски шпиони като Джон Васел, служител в британското посолство в Москва, вече излежават присъдите си. Някои дори се осмелявали да спекулират, че прикриването му е свързано с факта, че е роднина на кралицата-майка и, по тази линия, със самата кралица Елизабет II. Маргарет Тачър никога не обяснява защо слага край на споразумението между Блънт и МИ-5. Личният й секретар сър Бърнард Ингам обаче няма съмнения по въпроса: „Защото тя не виждаше защо системата трябва да прикрива такива неща - казва той доста по-късно. - Това бяха ранните етапи на мандата й като министър-председател. Мисля, че искаше да покаже на държавните служители, че политиците решават политиката, а не системата. Искаше да им покаже кой е шефът." Внезапното разкритие шокира Блънт, но на пръв поглед не успява да му причини кой знае какви сътресения. Неговият адвокат свидетелства: „Той беше много практичен в това отношение. Внимателно обмисли какви биха били последствията за рицарството му и за академичните му постижения - от кои постове трябва да се откаже и какво да запази. Всичко това беше типично за Антъни. Съвсем скоро официално се отказа от титлата сър, подаде оставка от няколко клуба и върна академичните почести. Беше много спокоен." И след разобличаването като съветски шпионин Блънт продължава да живее необезпокояван в Англия и да се занимава с творчество, като издава книгата „Рисунките на Никола Пусен”. Блънт се оттегля от публичния живот и през следващите четири години рядко напуска дома си. Тес Ротшийлд му предлага да запълва времето си с мемоари и той започва да пише книгата. Според негов приятел тя остава недовършена, защото на Блънт се налага твърде често да проверява факти във вестникарската библиотека в Колиндейл, Северен Лондон, където го разпознавали и това било „нетърпимо". Други обаче подозират, че причината съветският шпионин да спре да пише е, че стигнал да момент, в който трябвало да разкрие имена, неизвестни дотогава никому. Блънт спира да пише няколко месеца преди смъртта си през март 1983 г. Ръкописът е предаден за съхранение в сейф при условие, че няма да бъде отварян в продължение на 25 г. вижда бял свят през 2009 г. На погребението на Блънт присъстват малко хора. Неизвестно от кого пристигат 11 безименни венеца – дали от съветското разузнаване, дали от английския кралски двор или от почитатели на неговото творчество, това никога не става известно. В своето прощално слово свещеникът казва: „Ако комунизмът е считан за религия, той през целия си живот е отдавал предпочитание на тази религия пред патриотизма.” Тези думи са своеобразна епитафия на цялата дейност на групата видни англичани, предавали своята страна за славата на комунистическия идеал, който не надживя дълго Кембриджката петорка. 26 март 1999 г. – НА ТАЗИ ДАТА червеят "Мелиса" започва да заразява електронните пощи през интернет Червеят Melissa се появява внезапно в мрежата и започва да вреди на конкретни имейл програми, като ги затрупва със заразени имейли, изпратени от самия зловреден софтуер. Автор на Melissa е Дейвид Смит. Той базира червея на Microsoft Word macro и го кръщава на екзотична танцьорка от Флорида. Melissa кара получателите си да отворят документ с имейл съобщение като „Ето документа, който искаше, не го показвай на никой друг.” Веднъж активиран, червеят се размножава и изпраща себе си на първите 50 човека от имейл адресите на жертвата. Melissa се разпространява светкавично по света и привлича вниманието на ФБР. Според тях той „причинява щети на правителствени и частни мрежи”. Увеличаването на имейл трафикът принуждава някои компании да спрат програмите си. В края на краищата вирусът Мелиса не нанася непоправими големи вреди на интернет, но е един от първите компютърни вируси, получил публичност. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1668 г. — Бомбай (днес Мумбай) минава под контрола на Великобритания. •    1812 г. — Земетресение разрушава Каракас, Венецуела. •    1828 г. — Австрийският композитор Франц Шуберт изнася единствения си публичен концерт. •    1841 г. — Българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора. •    1899 г. — В Москва е пуснат в действие първият трамвай. •    1908 г. — На Остров Принц Едуард (Канада) са забранени всички автомобили. •    1913 г. — Балканска война: Обсада на Одрин: Втора българска армия превзема Одрин. •    1924 г. — Основан е бразилският футболен клуб Атлетико Паранаензе. •    1934 г. — Националният отбор по футбол на България за пръв път участва в световна квалификация и губи в София от Унгария с 1:4. •    1934 г. — В Обединеното кралство е въведен шофьорски курс. •    1936 г. — Основан е украинският футболен клуб Черноморец Одеса. •    1942 г. — Втора световна война: В нацисткия концлагер Аушвиц в окупирана Полша се затварят първите жени-затворнички. •    1948 г. — Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България. •    1950 г. — В София е проведен първият мач от българския турнир по аматьорски бокс "Странджа". •    1969 г. — В Космоса е пуснат първият съветски метеорологичен спътник. •    1975 г. — В сила влиза Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от биологично оръжие и токсини и за тяхното унищожаване. •    1992 г. — Американският боксьор Майк Тайсън е осъден на десет години затвор за изнасилване. •    1995 г. — Влиза в сила Шенгенския договор. •    1996 г. — Международния валутен фонд одобрява заем на Русия на стойност 10,2 милиарда щатски долара. •    2000 г. — На президентските избори в Русия за президент на страната е избран Владимир Путин. •    2000 г. — Подписана е Декларация между правителствата на България и Румъния за изграждането на Мост Видин-Калафат на река Дунав. •    2006 г. — В Шотландия влиза в сила забрана за тютюнопушене на публични места. Родени •    1753 г. — Бенджамин Томпсън, британски физик († 1814 г.) •    1821 г. — Ернст Енгел, немски специалист по статистика († 1896 г.) •    1868 г. — Фуад I, крал на Египет († 1936 г.) •    1874 г. — Робърт Фрост, американски поет († 1963 г.) •    1876 г. — Вилхелм фон Вид, княз на Албания († 1945 г.) •    1899 г. — Асен Камбуров, български актьор († 1958 г.) •    1904 г. — Джоузеф Камбъл, американски митолог († 1987 г.) •    1905 г. — Виктор Франкъл, австрийски психиатър († 1997 г.) •    1911 г. — Тенеси Уилямс, американски драматург († 1983 г.) •    1913 г. — Пал Ердьош, унгарски математик († 1996 г.) •    1916 г. — •    Кристиан Анфинсен, американски химик, Нобелов лауреат († 1995 г.) •    Стърлинг Хейдън, американски актьор († 1986 г.) •    1917 г. — Георги Авгарски, български писател († 1991 г.) •    1918 г. — Анди Хамилтън, британски музикант († 2012 г.) •    1925 г. — Пиер Булез, френски композитор и диригент •    1926 г. — Лино Алдани, италиански писател († 2009 г.) •    1934 г. — Алън Аркин, американски актьор •    1935 г. — Махмуд Абас, палестински политик •    1937 г. — Ахмед Курей, палестински политик •    1938 г. — Антъни Легет, британски и американски физик, Нобелов лауреат •    1939 г. — Андрей Пантев, български историк, академик •    1940 г. — Джеймс Каан, американски актьор •    1940 г. — Нанси Пелоси, американски политик •    1941 г. — Ричард Докинс, британски биолог •    1943 г. — Лела Ломбарди, италианска автомобилна състезателка •    1944 г. — Даяна Рос, американска певица •    1946 г. — Симеон Симеонов, български футболист († 2000 г.) •    1948 г. — Стивън Тайлър, американски музикант („Аеросмит“) •    1949 г. — Патрик Зюскинд, немски писател •    1951 г. — Карл Уиман, американски физик, Нобелов лауреат през 2001 г. •    1953 г. - Донка Станкова, учителка († 2013 г.) •    1958 г. — Добромир Карамаринов, български лекоатлет •    1958 г. — Елио де Анджелис, италиански автомобилен състезател († 1986 г.) •    1967 г. — Иван Искров, български икономист и политик •    1970 г. — Александър Гарибов, Председател УС на ПФК ЦСКА (София) •    1974 г. — Андроника Мартонова, български изкуствовед, културолог и специалист в киното на Азия http://theshadowsandlightsofasia.wordpress.com/ •    1975 г. — Антон Спасов, български футболист •    1977 г. — Стив Августин, барабанист и член на групите Thousand Foot Krutch и FM Static. •    1985 г. — Кийра Найтли, английска актриса Починали •    900 г. — Йоан IX, римски папа (* ? г.) •    1827 г. — Лудвиг ван Бетховен, немски композитор (* 1770 г.) •    1838 г. — Уилям Хенри Ашли, американски пътешественик (* 1778 г.) •    1839 г. — Юрий Венелин, украински славист (* 1802 г.) •    1892 г. — Уолт Уитман, американски поет (* 1819 г.) •    1902 г. — Иван Савов, български революционер (* 1870 г.) •    1920 г. — Самюъл Колман, американски художник (* 1832 г.) •    1923 г. — Сара Бернар, френска актриса (* 1884 г.) •    1925 г. — Яко Доросиев, български комунист (* 1890 г.) •    1938 г. — Кирил Шиваров, скулптор (* 1887 г.) •    1940 г. — Дан Колов, български борец (* 1892 г.) •    1945 г. — Борис Шапошников, съветски маршал (* 1882 г.) •    1945 г. — Дейвид Лойд Джордж, английски политик (* 1863 г.) •    1947 г. — Карол Сверчевски, полски политик (* 1897 г.) •    1959 г. — Реймънд Чандлър, американски писател (* 1888 г.) •    1976 г. — Цанко Кильовски, бъргарски офицер (* 1919 г.) •    1987 г. — Ойген Йохум, немски диригент (* 1902 г.) •    1995 г. — Ерик Лин Райт (Ийзи-И), американски рапър (* 1963 г.) •    2004 г. — Рачко Ябанджиев, български артист (* 1920 г.) •    2007 г. — Борис Димовски, български художник (* 1925 г.) •    2010 г. — Никола Рударов, български актьор (* 1927 г.) •    2013 г. — Николай Сорокин, съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор (* 1952 г.) Празници •    Източноправославна църква — Събор на архангел Гавраил (Именници: Гавраил, Гаврил, Габриел, Габриела) •    Световен ден за осведомяване хората за епилепсията — Ден на лилавото (Purple day) •    Бангладеш — Ден на независимостта (от Пакистан, 1971 г., национален празник) •    България — Ден на Тракия •    България — Празник на командване "Оперативни сили" •    Великобритания — Ден на майката (Mother's Day) •    Виетнам — Ден на младежа •    Зороастризъм — Рожден ден на пророка Зороастър •    Украйна — Ден на войските на МВР Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 5 април
 Покахонтас, гравюра -  Саймън ван де Пас 1616 г. 4 април 1614 г. - НА ТАЗИ ДАТА индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф  По време на престоя си в Хенрикъс, Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й.  Те се женят на 5.4.1614 и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30.01.1615.  Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо. Детство Рождената година на Покахонтас не е известна, на според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния” (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години” при първата им среща през пролетта на 1608.  В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините й „на 12 или 13”. Портрет от ХІХ в. Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.  Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.  На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери.  Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд). Титла Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура и дори от някои учени за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, публикува "Покахонтас, американската принцеса и други поеми”, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря”.  Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал” и дори „император” от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас”, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните”. Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима” по думите на колонизатора кап. Ралф Хамър – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс” (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска” (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му. В „Карта на Вирджиния” Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.” В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния” (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само й се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място. Отвличането на Покахонтас - Йохан Теодор де Бри, гравюра 1619 г. Залавяне и плен Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г.  В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Кап. Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос). С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас като обещава съюз срещу Похатан.  Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива.  Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета”.  Линуд „Малка мечка” Късталоу твърди през 2007 г., че по време на престоя си Покахонтас е била изнасилена, като цитира легенди, предавани от уста на уста четири века. Според Хелън Роунтри „други историци не са съгласни, че подобни легенди въобще съществуват и смятат, че подобно лошо отношение би било в разрез с интересите на англичаните при преговорите им с Похатан”. По време на престоя й пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си, Покахонтас взима християнското име Ребека. През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви” и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните. През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко. Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.  Според Ролф последните й думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето й ще живее”.  Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.  Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж. Наследници Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернатора на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел. Популярна легенда След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти. Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на Капитолия във Вашингтон стои картината „Кръщенето на Покахонтас” от Джон Гадсби Чапман от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас” разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”. Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати” от Джон Дейвис.[55] През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”. Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас” (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят” е за нейното пътуване до Англия. „Легендата за Покахонтас” (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота й. Терънс Малик се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят” (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени. 5 април 1998 г. - НА ТАЗИ ДАТА е отворен за движение най-големият висящ мост в Япония - "Акаши Кайкио"  "Акаши Кайкио" свързва град Кобе с остров Аваджи, като преминава над натоварения пролив Акаши.  Преди да бъде изграден, фериботи са извозвали пътниците през пролива Акаши. Опасният воден маршрут често е бил подложен на силни бури - през 1955 г. два ферибота потъват в такава буря и загиват 168 деца. Последвалият шок и публично недоволство убеждават японското правителство да започне планове за изграждане на висящ мост над пролива. Първоначалният план е бил за смесен железопътен и автомобилен мост, но когато започва изграждането на моста през 1986 г., съоръжението е било ограничено само до обикновен пътен мост с шест платна за движение.  Цялата дължина на моста е 3911 м. Състои се от три отсечки. Централната отсечка е дълга 1991 м, а всяка от другите две е по 960 м. Централната отсечка първоначално е била 1990 м, но голямото земетресение в Кобе на 17 януари 1995 г. размества колоните забележимо (само колоните са били повдигнати) и това наложило тя да бъде удължена с един метър.  Съоръжението е така проектирано и изградено, че да издържа ветрове до 286 км/ч, земетресения до 8,5 по скалата на Рихтер и силни морски течения. Двете основни носещи кули се издигат на над 298 м над морското равнище и мостът може да се удължава в резултат на нагряването до два метра в рамките на деня. Стоманените въжета имат общо 300 000 км метална жица, всяко е с дебелина 112 см в диаметър и включва 36 830 усукани нишки. Общата стойност на проекта е оценявана на 500 млрд. йени (почти 5 млрд. долара), като е изчислявана да бъде покрита от таксите за преминаване на моста. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 6 април
6 април 2001 г. - НА ТАЗИ ДАТА Симеон Сакскобургготски ни обеща за 800 дни повишаване на стандарта ни  2001 г. Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори. В речта си тогава той обещава, че за  800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши. "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви", заяви тогава Сакскобургготски. Същата година движението спечели парламентарните избори. Парламентарната група на НДСВ номинира Симеон Сакскобургготски за министър-председател. Той получава мандат за съставяне на правителство. През юли 2001 г. е постигнато споразумение за коалиционно управление с ДПС. НДСВ реализира европейското и евроатлантическото членство на България. На 25 април 2005 г. Сакскобургготски слага подписа си върху Договора за присъединяването ни към Европейския съюз. На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ остава втора парламентарна сила и участва в управлението в коалиция с БСП и ДПС. 6 април 1938 г. - НА ТАЗИ ДАТА химикът Рой Плънкет изобретява тефлона  След щетите, които нанасят на озоновия слой, хлорофлуоровъглеродите (или CFC) са персона нон грата в съвременния свят. През 30-те години обаче те са най-горещата тенденция в науката за замразяването. Младият химик от "Дюпон" Рой Плънкет се опитва да направи нов вид CFC. Теорията му е, че ако накара съединението TFE (тетрафлуороетилен) да реагира с хидрохлоридна киселина, ще получи замразяващия агент, към който се стреми. За начало на експеримента, който бил проведен на 6 април 1938 г., Плънкет си набавя голямо количество газообразна TFE, охлажда я и я затваря в метални кутии, за да издържи до момента, в който ще бъде използвана. Когато дошло времето да отвори контейнера и да смеси газа с хидрохлоридната киселина, от кутията не излязло нищо. Газът бил изчезнал. Само че не било съвсем така. Разстроеният Плънкет разтърсил капака на кутията. От него паднали някакви бели люспи. За късмет на всички любители на омлета, той им обърнал внимание и ги предал на други учени от “Дюпон”. Така се ражда покритието, което всички имаме днес на тиганите си. Какво още се е случило на днешната дата? Събития 885 г. – Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан свети Методий. 1199 г. – Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското сърце. 1327 г. – Италианският поет Петрарка вижда за пръв път своята любима, Лаура, в църквата Сейнт Клеър в Авиньон. 1814 г. – Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба. 1818 г. – В Париж барон Карл Драйс демонстрира първообраза на велосипеда. 1877 г. – В Букурещ излиза първи брой на първия български всекидневник „Секидневний новинар“. 1896 г. – В Атина са открити първите съвременни Олимпийски игри, след като биват забранени преди 1500 години от римския император Теодосий I. 1909 г. – Турция признава Независимостта на България с подписания в Цариград българо-турски протокол. 1909 г. – Американска експедиция, водена от капитан Робърт Пири, достига за първи път Северния полюс. 1917 г. – САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа световна война. 1941 г. – Втората световна война: Германската армия навлиза в Югославия в операция Ауфмарш 25 и в Гърция в операция Марита от българска територия. 1941 г. – България във Втората световна война: В отговор на германската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил (8 загинали в София, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени). 1943 г. – Основан е бразилският футболен клуб Гояш Ешпорте Клубе. 1965 г. – В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен сателит. 1970 г. – Започва строежът на АЕЦ Козлодуй. 1973 г. – Изстрелян е космическият апарат Пионер 11. 2001 г. – Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори. Родени 1483 г. – Рафаело Санцио, италиански художник и архитект († 1520 г.) 1664 г. – Арвид Хорн, министър-председател на Швеция († 1742 г.) 1840 г. – Василий Юнкер, руски географ († 1892 г.) 1849 г. – Джон Уилям Уотърхаус, британски художник († 1917 г.) 1875 г. – Ксения Александровна, велика руска княгиня († 1960 г.) 1876 г. – Кръстьо Сарафов, български драматичен актьор и режисьор († 1952 г.) 1884 г. – Михаил Доростоло-Червенски, български духовник († 1961 г.) 1885 г. – Вълко Димитров, деец на БЗНС, ятак († 1944 г.) 1890 г. – Антони Фокер, нидерландски авиоконструктор († 1939 г.) 1898 г. – Жан Ебютерн, френска художничка († 1920 г.) 1904 г. – Курт Георг Кизингер, германски политик († 1988 г.) 1904 г. – Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.) 1928 г. – Джеймс Уотсън, американски генетик, Нобелов лауреат през 1962 1929 г. – Христос Сардзетакис, гръцки политик 1938 г. – Васил Михайлов, български актьор 1942 г. – Бари Левинсън, американки актьор, сценарист, режисьор и продуцент 1944 г. – Флорин Георгиу, румънски шахматист 1948 г. – Лиляна Ковачева, българска актриса 1949 г. – Хорст Щьормер, американски физик, Нобелов лауреат през 1998 1953 г. – Кристофър Франк, немски музикант и композитор 1959 г. – Веселин Ранков, български актьор 1959 г. – Пиетро Виерховод, италиански футболист 1960 г. – Алберт Сарканис, латвийски дипломат 1960 г. – Ваня Гешева, българска състезателка по кану-каяк 1963 г. – Рафаел Кореа, еквадорски политик 1965 г. – Стефан Петерханзел, френски мотоциклетист и автомобилен състезател 1969 г. – Пол Ръд, американски актьор 1972 г. – Игит Йозшенер, турски актьор 1973 г. – Ралица Ковачева-Бежан, българска актриса 1973 г. – Румяна Нейкова, българска гребкиня 1974 г. – Роберт Ковач, хърватски футболист 1975 г. – Зак Браф, американски актьор Починали 885 г. – Методий, славянски просветител (* ок. 815) 1199 г. – Ричард Лъвското сърце, крал на Англия (* 1157 г.) 1520 г. – Рафаело Санцио, италиански художник (* 1483 г.) 1528 г. – Албрехт Дюрер, немски художник (* 1471 г.) 1707 г. – Вилем ван де Велде Младия, нидерландски художник (* 1633 г.) 1802 г. – Иван Лепьохин, руски изследовател (* 1760 г.) 1803 г. – Уилям Хамилтън, британски дипломат (* 1730 г.) 1829 г. – Нилс Абел, норвежки математик (* 1802 г.) 1937 г. – Анастас Иширков, български учен (* 1868 г.) 1941 г. – Велизар Лазаров, български военен (* 1868 г.) 1945 г. – Иван Аврамов, български офицер (* 1868 г.) 1971 г. – Игор Стравински, композитор от руски произход (* 1882 г.) 1972 г. – Хайнрих Любке, 2-ри Бундеспрезидент на Германия (* 1894 г.) 1979 г. – Иван Васильов, български архитект (* 1893 г.) 1990 г. – Димче Маленко, писател от СР Македония (* 1919 г.) 1992 г. – Айзък Азимов, американски писател (* 1920 г.) 1996 г. – Гриър Гарсън, английска актриса (* 1904 г.) 1997 г. – Щефан Хермлин, немски поет (* 1915 г.) 2002 г. – Славка Славова, българска актриса (* 1924 г.) 2005 г. – Нина Кираджиева, българска балерина (* 1911 г.) 2005 г. – Рение III, принц на Монако (* 1923 г.) 2008 г. – Георги Тишков, български скулптор (* 1946 г.) 2009 г. – Борис Чернев, български актьор (* 1964 г.) 2009 г. – Петър Пашов, български езиковед (* 1931 г.) 2014 г. – Мики Руни, американски актьор (* 1920 г.) Празници Българска православна църква – Успение на св. Методий Славянобългарски Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 27 март
27 март 1973 г. - НА ТАЗИ ДАТА актьорът Марлон Брандо се отказва от наградата "Оскар" в знак на подкрепа на правата на индианците  1973 г. американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата "Оскар", в знак на подкрепа на правата на индианците. Актьорът "взривява" меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите. В гимназията Марлон се изявява като проблемен ученик. Когато навършва 16 години, е изпратен от баща си във военно училище, но поради буйния си нрав е изключен в годината на дипломирането си. След това се мести в Ню Йорк и започва да посещава курса по актьорско майсторство на Стела Адлер. През 1947 г. постига невероятен успех с ролята си на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай желание". Участва и във филмовата й адаптация, за която е номиниран за "Оскар" за най-добра мъжка роля. Печели престижното отличие през 1954 г. за изпълнението си във филма "На кея". Любопитен факт е, че въпреки големия си успех и симпатиите на публиката Марлон Брандо едва не приключва кариера си през 60-те години на 20 в. Причина за това е тежкият му характер и груб език. Голяма част от режисьорите отказват да работят с него. Филмовият му ренесанс настъпва благодарение на Франсис Форд Копола и неговия филм "Кръстникът". Първоначално продуцентите на филма не искат и да чуят името Брандо, но всичко се променя още след първото му прослушване. Знаменитата роля на дон Вито Корлеоне донася втори "Оскар" на актьора. На 27 март Брандо трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в "Кръстникът". Вместо да иде на церемонията обаче, актьорът изпраща там млада индианка. Въоръжава я с пространна реч в размер на 15 страници, в които обяснява защо отказва статуетката. Представителката на Брандо е известна с две имена - Мари Крус и Сашийн Малкото перо. Носителка е и на титлата "Мис Американски вампир", спечелена в конкурс две години по-рано. Вечерта Сашийн излиза на сцената в рокля със знаците на племето апачи. Взема "Оскар"-а и на един дъх изстрелва, че Марлон протестира срещу начина, по който Холивуд третира индианците. Изявата й трае само 45 секунди. Минути по-рано зад кулисите я е спипал продуцентът на "Кръстникът" Албърт Руди, който я заплашва, че ще я ликвидира физически или ще нареди ареста й, ако си позволи да говори повече от 45 секунди. Малкото перо очевидно взема на сериозно заплахата и словото й е импровизирано. След това отива зад завесата и изчита всичките 15 страници на Брандо пред журналистите. Какво точно се случва с "Оскар"-а, попаднал в нейните ръце - не се знае. От тогава обаче киноакадемията приема правилото наградите да се вземат винаги лично. Изборът на Брандо да изпрати младата индианка има свое обяснение. Той подкрепя индианците още в края на 60-те години на миналия век, когато отива във Вашингтон и публично се застъпва за правата на червенокожите племена да ловят риба в изконните си земи. За самия Марлон Брандо този "бойкотиран Оскар" е втори. Печели първия 18 години по-рано - през 1954 г., за играта си в лентата на Елия Казан "На кея". Статуетката обаче му е открадната през 1970 г. и Брандо умолява академията да му изпрати нова. Две години по-късно наградата отива при индианците. Третата статуетка пристига при актьора на старини - през 1999 г. и е за цялостния му принос в историята на киното. 27 март 1977 г. - НА ТАЗИ ДАТА заради тежки метеорологични условия се случва най-тежката самолетна катастрофа в света  Най-лошата авиационна катастрофа в света се случва, когато два Боинг 747 се сблъскват при мъгла на пистата в Тенерифе в Канарските острови. И двата самолета, пълни с гориво, избухват в пламъци и убиват 583 души. На 27 март 1977 г. се осъществява полет от САЩ до Лас Палмас, намиращ се на о. Гран Канария. На борда на самолета на Панам има 378 пътници. Малко преди да се насочи за кацане в Лас Палмас, пилотът на самолета получава нареждане да кацне в Тенерифе. Причината за това е, че на Лас Палмас е избухнала бомба. По същата причина останалите полети за Лас Палмас също са пренасочени към Тенерифе. В резултат на това, летището е претоварено и ситуацията трудно се удържа под контрол.  Положението на летището е овладяно след обяд и то отново е отворено за полети. Самолетът на Панам е готов да отлети за Лас Палмас, като инструкциите, които екипажът получава са, да следва самолет Боинг 747 на Ка Ел Ем. На борда му има 248 пътника. Самолетът на Панам трябва да излезе от изход номер 3 и да изчака излитането на другия Боинг. Докато рулира по пистата обаче се спуска гъста мъгла, която пречи на самолетите не само да се виждат, но и самите те да бъдат наблюдавани от контролната кула на летището. При тези метеорологични условия самолетът на Панам пропуска изход № 3 и излиза на пистата от следващия изход. От своя страна пилотът на другия Боинг решава, че първият го чака извън пистата и започва излитане, точно в пет часа и шест минути, без да е получил разрешение. По това време самолетът на Панам е на същата писта.  В резултат на това, в момента на излитането Боингът на Ке Ел Ем се блъска в този на Панам. Едва 61 души оцеляват от пътниците на американския самолет, загиналите са 335. Всички пътници на Ка Ел Ем намират смъртта си в сблъсъка. Така общият брой на жертвите е 583 души. С това зловещо число катастрофата в Тенерифе остава най-голямата до днес в историята на авиацията. По време на сблъсъка мъглата е толкова гъста, че от контролната кула на летището, която е на 700 метра от мястото на катастрофата, дори не забелязват, че нещо се е случило. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    196 г. пр.н.е. — Птолемей V се изкачва на трона на Египет. •    1309 г. — Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото и население. •    1329 г. — В Агро Доминико Папа Йоан XXII осъжда някои писания на Майстер Екхарт като ерес. •    1625 г. — Чарлз I става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и претендира за крал на Франция. •    1782 г. — Чарлс Уотсън-Уентуърт, 2ри маркиз на Рокингам става министър-председател на Обединеното кралство. •    1854 г. — Кримска война: Великобритания обявява война на Русия. •    1860 г. — В САЩ е патентован тирбушонът. •    1867 г. — Карл Маркс завършва първия том на Капиталът, в който са формулирани икономическите закони за развитието на капиталистическото общество. •    1899 г. — Италианският инженер Гилермо Маркони осъществява първата международна радиовръзка — между Англия и Франция, като използва морзовата азбука. •    1907 г. — Приет е Закон за организиране на обществена безопасност, с който е създадена тайната политическа полиция. •    1914 г. — Направено е първото в света кръвопреливане, извършено в болница в Брюксел. •    1917 г. — Състои се битката при Червената стена. •    1918 г. — Молдова и Бесарабия се присъединяват към Румъния. •    1927 г. — Пуснат е на вода японския самолетоносач "Акаги". •    1933 г. — Япония напуска Обществото на народите. •    1941 г. — Втората световна война: В Югославия е извършен държавен преврат. •    1943 г. — Приет е закон за 5 % вътрешен държавен заем против инфлацията. •    1953 г. — Правителството на България намалява държавните цени на дребно на стоките за народно потребление. •    1956 г. — Направена е първата копка на Автомагистрала А1 Италия •    1958 г. — Никита Хрушчов става Председател на Съвета на министрите на СССР. •    1962 г. — За първи път се чества Международният ден на театъра •    1964 г. — Най-силното земетресение, регистрирано в САЩ с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер разтърсва южна и централна Аляска и убива 125 души. •    1969 г. — Изстрелян е американският космически апарат Маринър 7, който заедно с Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) осъществява първата двойна мисия до Марс за дистанционен анализ на атмосферата и повърхността на планетата. •    1972 г. — От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 8. •    1973 г. — Американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата Оскар, в знак на подкрепа на правата на индианците. •    1976 г. — Влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ Козлодуй. •    1976 г. — Открито е метрото на Вашингтон. •    1980 г. — В Северно море се преобръща норвежка нефтена платформа, загиват 123 души от обслужващия персонал. •    1990 г. — В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс. •    1993 г. — Дзян Дзъмин е избран за президент на Китайската народна република. •    2004 г. — Открит е стадиона O2 Арена в Прага, Чехия. •    2010 г. — От 20:30 до 21:30 (българско време) e проведен Часът на земята. Родени •    972 г. — Робер II, крал на Франция († 1031 г.) •    1196 г. — Светослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1252 г.) •    1746 г. — Майкъл Брус, шотландски поет († 1767 г.) •    1753 г. — Андрю Бел, британски педагог († 1832 г.) •    1776 г. — Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник († 1854 г.) •    1785 г. — Луи XVII, крал на Франция († 1795 г.) •    1797 г. — Алфред дьо Вини, френски писател († 1863 г.) •    1845 г. — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1923 г.) •    1847 г. — Ото Валах, германски химик, Нобелов лауреат през 1910 г. († 1931 г.) •    1863 г. — Хенри Ройс, британски предприемач († 1933 г.) •    1871 г. — Хайнрих Ман, германски писател († 1950 г.) •    1877 г. — Теодор Моров, български биолог († ?) •    1886 г. — Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски архитект († 1969) •    1893 г. — Карл Манхайм, социолог († 1947 г.) •    1899 г. — Гечо Кокилев, български офицер († 1938 г.) •    1901 г. — Ейсаку Сато, японски политик, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1975 г.) •    1914 г. — Ричард Денинг, американски актьор († 1998 г.) •    1917 г. — Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ († 2002 г.) •    1918 г. — Иван Недев, български политик († 1992 г.) •    1921 г. — Ричард Марнър, британски актьор († 2004 г.) •    1927 г. — Мстислав Ростропович, руски музикант († 2007 г.) •    1928 г. — Мито Исусов, български историк († 1999 г.) •    1932 г. — Слав Караславов, български писател († 2002 г.) •    1934 г. — Ищван Чурка, унгарски журналист •    1941 г. — Саркис Бохосян, български шахматист •    1942 г. — Джон Сълстън, английски биолог, Нобелов лауреат през 2002 г. •    1942 г. — Майкъл Йорк, английски актьор •    1947 г. — Брайън Джоунс, британски въздушен пионер •    1950 г. — Димитър Луджев, български политик •    1952 г. — Мария Шнайдер, френска актриса († 2011 г.) •    1955 г. - Снежана Паралингова, БГ лекар, физикална и рехабилитационна медицина •    1956 г. — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор •    1962 г. — Кевин Дж. Андерсън, американски писател •    1963 г. — Куентин Тарантино, американски режисьор •    1970 г. — Елизабет Мичъл, американска актриса •    1970 г. — Марая Кери, поп певица •    1970 г. — Хилда Казасян, българска певица •    1971 г. — Дейвид Култард, британски състезател от Формула 1 •    1972 г. — Серхан Яваш, турски киноартист •    1972 г. — Чарли Хаас, американски кечист •    1975 г. — Стейси Фъргюсън, американска певица •    1976 г. — Емил Шаламанов, български футболист •    1985 г. — Давид Навара, чешки шахматист •    1987 г. — Иван Тодоров, български футболист Починали •    973 г. — Херман Билунг, саксонски херцог (* ок. 900) •    1191 г. — Папа Климент III (* ?) •    1462 г. — Василий II, велик княз на Москва (* 1415 г.) •    1479 г. — Хорхе Манрике, испански поет (* 1440 г.) •    1482 г. — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия (* 1457 г.) •    1625 г. — Джеймс I, крал на Англия и Ирландия (* 1566 г.) •    1770 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник (* 1696 г.) •    1848 г. — Габриел Биброн, френски зоолог (* 1805 г.) •    1875 г. — Едгар Кине, френски политик и историк (* 1803 г.) •    1878 г. — Добри Войников, български възрожденец — писател, драматург и музикален деец (* 1833 г.) •    1886 г. — Добри Чинтулов, български възрожденец и поет (* 1822 г.) •    1893 г. — Тонка Обретенова, българска революционерка (* 1812 г.) •    1894 г. — Верни Камерън, британски пътешественик и изследовател (* ?) •    1901 г. — Илия Цанов, български политик (* 1835 г.) •    1923 г. — Джеймс Дюар, британски физик и химик (* 1842 г.) •    1923 г. — Стефан Сарафов, български лекар и общественик (* ?) •    1952 г. — Георги Атанасов, български художник (* 1904 г.) •    1967 г. — Ярослав Хейровски, чешки учен Нобелов лауреат през 1959 г. (* 1890 г.) •    1968 г. — Юрий Гагарин, съветски космонавт (* 1934 г.) •    1972 г. — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник (* 1898 г.) •    1973 г. — Боян Икономов, български композитор и диригент (* 1900 г.) •    1982 г. — Хариет Адамс, американска писателка (* 1892 г.) •    1998 г. — Фери Порше, австрийки автомобилен предприемач (* 1909 г.) •    2002 г. — Били Уайлдър, американски режисьор (* 1906 г.) •    2002 г. — Дъдли Мур, американски комик (* 1935 г.) •    2004 г. — Робер Мерл, френски писател (* 1908 г.) •    2006 г. — Станислав Лем, полски писател (* 1921 г.) •    2010 г. — Василий Смислов, руски шахматист (* 1921 г.) Празници •    Международен ден на театъра , основан във Виена от Международния Институт за Театър през 1961 г. •    Ангола — Ден на победата •    Бирма — Празник на въоръжените сили •    Белгия — Празник на Франкофонската културна общност •    Мианмар — Ден на армията (Ден на въоръжените сили) •    Русия — Ден на вътрешни сили на Министерството на вътрешните работи •    Празник на град Елхово (отбелязва се от 1994 г.) Католически и православни светци •    Александър: († 286 — 305) Александър Романски или Александър от Дризипара, римски легинер, мъченик измъчван в Панония и обезглавен вТракия днешен Büyük Karistiran — Турция при Максимиан. •    Амадор († ?), Аматор, отшелничество отшелник в Португалия, чието съществувания се оспорва. •    Августа (V век) или Августина, Августина от Сенада, девственица, убита от баща си, германски аристократ във Фриул, почитан в Серавале в провинция Тревизо във Венето •    Йоан († [[† 394]]), Йоан египетски, отшелник от Тебаида. •    Руперт († ? — 710) от [Залцбург], епископ и мисионер •    Филетий († ? — 121) мъченик, убит по времето на император Адриан с жена си св. Лидия, и съмишленици: Македон, Теопрепий, Амфилохий иХронида. •    Занита? и Лазар Персийски († 326) — мъченици убити заедно със своите съмишленици •    Хабиб (III — IV век). Католически светци и блажени на деня •    Алберт († 1181), Алберт от Тренто, мъченик, жертва на войните на Фридрих I Барбароса •    Франсоа († 1888), François Faà Di Bruno, отец роден в Алесандрия, Италия. •    Матей († 1100), Матей от Бове мъченик обезглавен по време на първия кръстоносен поход •    Ромулус от Ним абат от Бенедиктинския орден измъчван и убит през 730, живял в град Ним. Православни светци Имен ден имат •    Хабиб — записано в гражданския календар от 2009. Хабибата, *Хабибатон, Хабибе, Хабибу и др. •    Алберт и производни: Алберта, Албертин, Алберто, Албрехт, Алдеберт, Алдебаран и др. •    Матей и и производни: Махе, Махю, Матеа, Матео, Матута, Мазе и др. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Българката Азора Райс - топ playmate на Playboy Италия
 Българката Азора Райс (артистичен псевдоним на Зорница Лозанова) е сред новите модели на Плейбой Италия, специален брой, който излиза в понеделник - 05.03.2018 г. на италианският пазар. По този случай нашият сайт се свърза  с нея, за да получи лично интервю и снимки.   А ето го и него.  - Как и защо реши да се снимаш в италианският "Плейбой"?  Азора: - Бях поканена от техните мениджъри и приех с удоволствие. Исках да покажа, че жена, която е завършила политология и се е занимавала с финанси не е непременно грозновата или без сексапил. Отхвърлям изцяло етикетите, които се поставят върху жените и външният им вид. В Италия съществува една много интересна поговорка по този въпрос, а именно: "L'apparenza inganna" - "Това, което изглежда не е това, което съдържа." В Италия дори настоящи министри като Мара Карфаня са се снимали в еротични издания. Красотата и хармонията на тялото нямат общо с интересите и ума.   - С кои фотографи работихте и как бихте описали вашият опит?  Азора: - Снимах в студиото но "Плейбой" с избран от тях фотограф. Снимките продължиха около 8 часа с кратка почивка. Не е толкова лесно, колкото изглежда, защото има подготовка за грима и позите. Все пак, аз съм се снимала във филм в Италия: "Distretto di polizia 4" и във видео за мои песни, така че не беше особено трудно като личен опит.  - Поздравете по ваш начин българските читатели на нашият сайт.   Азора: - Харесвам особено много сайта ви, защото съдържа забавни елементи -  вицове, скечове, но и много исторически събития. Пожелавам на всички много успех и хъс в живота. Надявам се снимките  да ви харесат.   - Вие издадохте и новата си книга в България: "Пълен интимен хороскоп". Разкажете ни нещо за нея .  Aзора:  - Книгата е издадена от "Труд" като поредна част от "Интимен хороскоп", пожънал успех през 2004 година и вече е на пазара. Очаква се да бъде публикувана съвсем скоро и в Италия. Представлява забавен микс между астрология и психология, които изучавах в продължение на много години.  - Какви са вашите размери?   Азора: - Висока съм 1.80 см, 98-69-98 см. Дължа всичко на спорта като любимият ми винаги е бил лека атлетика, който тренирах професионално в детските си години към спортен клуб  "Левски" в родният ми град София. - Благодарим ви за интервюто и времето отделено за нас, Азора! Пожелаваме ви още много успехи в начинанията ви! Азора: - За мен беше удоволствие, благодаря ви за сърдечните пожелания! До скоро!
Любопитно
Убийствата на комунистите - Разстрела на принц Кирил Преславски и регентите
 Когато няколко дни след разстрела на принц Кирил Преславки немският журналист Волфганг Бретхолц посетил Цола Драгойчева, видната комунистка го шашнала с наглостта си. "Никога не съм спала така блажено, както в утрото след екзекуцията, след като заглъхна и  последният изстрел" , заявила тя пред чужденеца с явно задоволство в гласа. Безсъвестната бивша атентаторка и емблема на БКП лично участвала в организирането на разстрела на благородника. А няколко месеца преди убийството присвоила и апартамента на сина на Фердинанд. Именно в това жилище тя похърквала блажено, докато принц Кирил посрещал смъртта. "След 9 септември 1944 г. започва конфискация на имуществото на богатите. Хиляди заможни българи, обявени за "врагове на народа", са изгонени от домовете си. В къщите им са настанени партийни другари, които заграбват дори личните им вещи. Другарката Драгойчева  се настанява в апартамента на княза и безсрамно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова - съпругата на бившия премиер проф. Богдан Филов" , разказва Младен Кралев. Дипломат от кариерата, навремето той бил много близък с ветерана  на комунистическото движение Неделчо Манев, за когото има подозрения, че е баща на незаконно родения син на Цола. Драгойчева умря на 25 май 1993-та. Последните години от живота си тя изкара във вилата си в Бояна. Софийският й апартамент се ползваше от наследника й - известен кардиолог и гей понастоящем също покойник. През 1996 г. жилището на принц Кирил стана собственост на милионера Августин Пейчинов. Той купи имота от Чавдар Драгойчев, но остави сина на Цола да живее там до кончината му през лятото на 2000 г. При управлението на Андрей Луканов, когато страната беше изпаднала в страхотна криза и имаше огромен дефицит на хранителни продукти, Пейчинов се грижеше за легендарната комунистка и потомъка й. Осигуряваше медицински сестри за бившата министърка на пощите и  далекосъобщенията, гориво за отопление на вилата й, олио и продоволствия от Гърция... Именно затова Чавдар се съгласи да му продаде луксозния имот на пъпа на София. Колкото до Кирил Преславски, него 9 септември го заварва в царския дворец. Братът на цар Борис III и регент на малкия Симеон Сакскобургготски е в спалнята си, когато в покоите му нахлуват партизани, за да го водят в затвора. Князът моли шумкарите да му позволят да си вземе пижамата. После се приближава до леглото, бърка под възглавницата и неочаквано вади оттам личния си пистолет "Лугер". Оръжието насочва към слепоочието си, но няма смелостта да натисне спусъка. Новата власт затваря принца в Софийския централен затвор — в килия до главния вход. Компания там му прави друг задържан регент, генерал Михов. После са докарани още министри и депутати - Муравиев, ген. Хаджипетков, Стоилков, Бешков, Станишев, Шишманов, Икономов, Филов. Към края на септември ВИП арестантите са изпратени със специален самолет в Москва. Руснаците ги настаняват в двореца на княз Голицин, където ги разпитват в продължение на 3 месеца. Там условията за живот са сносни - на нашенците им позволяват да играят карти, да четат книги и да си устройват запои.  А от всички арестанти най-често прекалява с алкохола Кирил Преславски. Министър-председателят на управлявалото непосредствено преди 9 септември правителство Константин Муравиев дори му прави забележка да пие с мярка, за да не се резили пред домакините. След тримесечния престой в СССР, към средата на януари 1945 г.. бившите управници на България са върнати в родината Тук принцът и свалените от власт министри и депутати попадат в ръцете на Народния съд. В София князът е настанен в самостоятелна килия. В тясното помещение обаче не се задържа дълго - осъден е на смърт чрез разстрел и екзекуцията е извършена в нощта на 1 срещу 2 януари 1945 г. в района на Централните столични гробища. Тялото на Кирил Преславски  е хвърлено в обща яма с другите разстреляни регенти, членове на правителството и Парламента. От години се носи слух, че авторът на "Балада за комуниста" ("Не човек, а желязо") Веселин Андреев е участвал в разстрела на брата на цар Борис III. Нещо повече, мълви се, че лично му е теглил куршума. Синът на поета, разбира се, винаги е отричал баща му да е виновен за кончината на величието. По неговите думи палач на принца е подполковник Веселин Георгиев, милиционерският комендант на София. Последният неведнъж се хвалел със злодеянието си: "Лично аз  пролях синята му кръв" . Дали Андреев носи вина за смъртта на Кирил, не се наемаме да твърдим. Факт е обаче, че е бил съдия по дело №6 на Народния съд срещу интелектуалците на предишната власт. Обвиняеми в този процес станали 105 художници, писатели и журналисти. 15 от тях получили  смъртни присъди. Поетът с партизански прякор Андрю е роден на 16 февруари 1918-а в семейството на дребен чиновник. В кръщелното свидетелство той бил записан като Георги. Първата си творба публикувал още като ученик в списание "Българска реч". Гимназистът печатал стиховете си  под псевдонима Веселин, който години по-късно станал и негово официално име в паспорта му. В началото на 40-те младежът следвал право в университета, но после минал в нелегалност и зарязал учението. През 1943-та бил взет за политкомисар на отряда "Чавдар", в който партизанин бил и Тодор Живков. След 9 септември 1944 г. Веселин започнал работа в пресата. Първоначално се подвизавал като главен редактор на в. "Народна войска", а после го назначили на щат в авторитетния в. "Литературен фронт". През 50-те бил и секретар на Съюза на българските писатели. Като бивш шумкарин Андреев живеел с чувството, че е недосегаем. Вдигал шумни скандал и на колегите си, а понякога дори ги и биел. Веднъж нокаутирал с юмруците си уредник в печатница "Заря-Утро". Тодор Живков и съпартизанинът му Веселин години наред се разбирали що-годе добре. После обаче помежду им настъпил тотален разрив. Отношенията им се влошили заради убития по нареждане на Кремъл брат  на поета. Андреев искал пълна реабилитация за своя родственик, а Тато отказвал да му съдейства, тъй като не желаел да ядосва съветското ръководство. "Вместо да се откаже от претенциите си, Веселин продължи да досажда. Накрая Живков го скастри и дружбата им приключи" , разказвали са запознати. Авторът на "Балада за комуниста" слага край на живота си на 11 февруари 1991-ва. В отвъдното той се пренася, тровейки се с хапчета. Безжизненото му тяло е открито от сина му Владимир. В предсмъртното си писмо Веселин Андреев отправя тежки обвинения към бай Тошо. "Ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, бих излязъл от партията преди 10 ноември 1989 г. А не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея да работя за народа си, но вече болката на  душата, станала и на тялото - физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!" ,отбелязва бившият шумкарин на листа хартия, с който се сбогува с близките си. Има данни, че в залеза на дните си Андреев хич не бил добре с главата. Получавал кризи на лудост и бил лекуван в психиатрията на Военна болница. Освен това и доста пиел, което допълнително утежнявало състоянието му.   Принц Кирил Преславски Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Пещерата Козарника - Археологическият обект който изуми света на науката
 Човекът започнал да мисли и да умее да се изразява в символи преди 50 хиляди години. Такова е официалното мнение на световната научна общност. Само че откритията през последните 20 години в пещерата Козарника в скалите между Димово и Белоградчик не просто оспорват, а категорично оспорват това становище. Откритите там човешки зъб и изключително правилните черти и резки върху кости доказват, че мислещото същество човек е на най-малко 1,4 млн. години. Козарника се намира на около 10 километра от Белоградчик. Тя е малка пещера - дължината и е около 200 метра, но е един от най-важните праисторически обекти в България и Европа. Разположена е в скалите на 3,5 километра от село Гара Орешец по посока град Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера Венеца. Откритията в Козарника се случват заради щастливо стечение на обстоятелствата. Пещерата Козарника и отсрещната пещера Миризливка преди години са били предвиждани за развитие на стопанска дейност, а според местни хора дори за противоатомни убежища. Разказват,  че е имало идеи за превръщането на пещерите в барове, кошари, гъбарници. Най-грозната легенда е за проект, според който са можели да бъдат използвани за складиране на опасни отпадъци. Днес археолозите много бавно напредват, защото всяка шепа пръст трябва внимателно да бъде претърсвана за следи от човешко присъствие. От 1996 г. в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.  Разкопките на смесения екип разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Пещерата е обитавана поне 8 хил. г. пр.н.е, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. Именно в тях е открит зъб на представител на рода Homo - вероятно Homo erectus - изправеният човек, което е най-старото сведение за присъствие на хора  в Европа. Разбира се, датировката има много критици и върли хулители, но това е нещо естествено за спор, в който се ражда истината. Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните Пластове (8 хил. г.пр.н.е.) в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. И тук идва другият голям спор - можел ли е човек преди повече от един милион години да мисли в символи и да смята часове, дни, седмици и години. Страстният изследовател на Белоградчишките скали Кирил Кирилов изтъква хипотезата, че просто хората са били различни преди 1,4 млн. години. Те са се разбирали без думи, защото са владеели телепатията и са имали съвсем различно отношение към света и живота. Били са много по-близо до природата и са живели в хармония с нея.  "Представете си умове, които са общували телепатично и са получавали знанието направо като виждане и усещане от самата вселена. Те при всички положения ще работят различно от нашите умове. Ние основаваме ума си на порции информация - просто образи, букви, думи, възклицания, жестове. Това оформя ума ни. А ум, който не  ползва тези подходи, ще е много различен като мислене, поведение, творчество, усещане. Всъщност възможно е тези древни умове да са общували направо с първоизточника. Но е идвал нов период от развитието - нашият, когато плътността трябва да се увеличи. Било е известно, че умовете повече няма да могат да общуват, както преди това. Трябвало е да се разработи основата на настоящия ум, на настоящото общуване. Така в Козарника първите пристигнали хора в района на Белоградчик преди около 1,4 до 1,6 милиона години изведнъж започват да изобразяват групи от успоредни резки и зигзази. Такива има и в Магурата и са напълно неразбираеми. Основават се на някакво съвсем друго мислене. Чрез тях са изобразени много особени идеи. Но представете си онзи, който има знанията направо от първоизточника, който ние наричаме Бог. Той няма голяма нужда да осмисля и обработва информацията - той направо знае и разбира. За такъв ум е много трудно да се изрази по нашия начин. Трябвало е да се започне много отдалече - от зигзази и успоредни резки. А също и от завършени сложни  образи, каквито са им се явявали. След това те са започнали да разлагат образите на части, за да направят нови идеи, които са по-лесни за възприемане". пише Кирил Кирилов. Издълбаните и назъбени парчета кост, открити в Козарника, водят учените до заключението, че първите обитатели на пещерата са можели да изразяват чрез скулптури абстрактни понятия, а за броене най-често са използвали метода на резките. Животинските кости, с издълбани върху тях успоредни линии сочат, че първите хора са отброявали дните. Изследванията върху тези линии сочат, че те са  правени в периода на Каменната ера. Резките са били твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното, коментират специалистите. Въпреки направените открития учените все още имат разногласия около това как древните хора са изразявали абстрактни понятия. За разлика от други пещери в Западна Европа, където има пещерни рисунки, считани за символичен израз на мисли и събития, в пещерата  Козарника такива рисунки не са открити. Но тяхната липса не поставя под въпрос способността на праотците ни да мислят абстрактно, казва Жан-Люк Гуадели. В света все още е водещо мнението, че човечеството се е зародило в Източна и Централна Африка. Тук в периода преди 5-1 милиона години живял най-ранният известен на учените хоминид - австралопитекът, южна маймуна. С течение на времето австралопитекът еволюирал в няколко различни типа - хомо хабилис (сръчен човек) и хомо еректус (изправен човек). Преди 1,7 милиона години  прачовеците започнали да се разселват през Мала Азия в Кавказ и Южна Азия. Откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, от където постепенно е заселило цяла Европа. Прародителите ни се хранели с мамути Обитателите на пещерата Козарника са изработвали примитивни сечива от кремък и кост. Заедно с многобройните кремъчни оръдия археолозите откриват и много кости от див кон, носорог, мамут, които първобитните хора са ловували, за да се препитават, както и от саблезъб тигър, пещерна мечка, архаични видове хиени, пантери, които се случвало да убият, за да се защитят. Дотогава за някои от тези животни не били откривани данни, че са обитавали българските земи, както и територията на цяла Югоизточна Европа. Остатъците от птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. нар. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно. Такива са снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства съчетание с иглолистни широколистни гори, т. е мозаична лесостеп. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Български фолклор - Змей пази Пирин планина
 В българския фолклор има куп легенди за змейове и змеици, за лами и хали. Те са ту добри, ту лоши. Задължително в приказките и поверията те са част от живота на хората, на които помагат, докато някой човек не им направи лошо. В цяла България е пълно със змейови дупки, змейови пещери, скали и местности. Една от най-красивите легенди се разказва в Пиринско, където под връх Ореляк има Змейова скала и Змейова дупка - малка пещера, в която живее и до днес според преданията Пиринският змей със своя крилат кон. Змеят грабнал навръх Великден от хорото най-хубавата мома Стана. Отнесъл я под селото в Змейова дупка и там я направил своя невеста. Денем бил змей, а нощем - красив мъж. Стана вече чакала дете, когато веднъж змеят полежал на пролетното слънце в скута на невястата си за да подремне. Заръчал й, ако види в небето облаче, да го събуди. Змейовата невяста видяла облачето, но й дожаляло да събуди змея Скоро облакът станал голям и буреносен Стана разбрала, че е сгрешила, опитала да събуди мъжа си, но той слял дълбоко. Накрая заплакала, една сълза паднала и го събудила. Било вече късно. От облака излязъл Беласишкият змей.  Докато Пиринският змей влезе в пещерата да си вземе боздугана, чуждоземният змей го нападнал, пробил отгоре пещерата - дом на змея и го убил. Змейовата невяста Стана останала вдовица. Едно овчарче я открило. Казало на баща й и той направил стълби, свалил я от пещерата и я прибрал у дома. Не след дълго се родило и детето. То било необикновено голямо, силно и с крилца под мишниците.  На 3 години вече било толкова силно, че ходело с дядо си в планината за дърва. Веднъж казало на дядо си, че иска да отиде в Серес на пазар за лой, от която да направи топки. Дядото изпълнил желанието на внука си. Ходили до Серес, купили лой, направили топки. Силният малчуган казал на дядо си, че има да води борба със змея, който убил баща му. Тръгнало момчето нагоре и се настанило до езерото на върха на Пирин планина, до връх Ореляк. Дядото се уплашил и го съветвал да не се бори със змейовете, защото те са много силни. Детето обаче било непреклонно. Уговорило дядо си да отиде с него до езерото. Влязло вътре, като преди това му поръчало, ако види над водата син пламък, да хвърли една топка лой. Ако види да излиза бял пламък - нищо да не хвърля. Дядото това и  направил. Накрая детето змей излязло от водата, носейки сърцето на победения от него змей - убиеца на баща му. Заедно с победения змей изчезнала и водата от езерото. Така се появила местността Сухото езеро, южно от връх Ореляк. Младият пирински змей останал сам на върха на планината. Заселил се на Чаушката скала и според местните народни вярвания до днес пази землището на село Пирин.  Около върха дори и в ясно време се вижда едно малко облаче, което е знак, че Пиринският змей стой със своя крилат кон на стража над Пирин и над цяла България. Орли вече не кръжат на Ореляк  Ореляк (2099 метра), Орелек или Орлови скали е най-високият връх в Среден Пирин. Издига се на главното планинско било, северно от връх Баба и северозападно от връх Чала. Върхът е наречен Ореляк заради орлите, кръжали над него и гнездили по стръмните му, на  места непристъпни северозападни склонове. Но след построяването на радиотелевизионната кула тук много рядко тези птици могат да бъдат видени там. Ореляк и двете безименни коти около него наподобяват триглав купол, което е намерило израз във въображението на хората да го оприличат на вкаменен орел. По тази причина неизвестен автор е съчинил легендата за вкаменената орлица, чиито малки били убити от  ловец, докато майката била далеч от гнездото да търси храна. Когато намерила мъртвите си рожби, тя видяла ловеца, спуснала се към него и го убила, а след това се вкаменила от мъка. С времето легендата е преразказвана и доукрасявана. Майки убиват дъщерите си за да не ги вземе халата  Село Пирин е сякаш забравено от Бога в сърцето на мистичната планина. В него живеят 100-тина души, повечето жени. Селото се намира на границата между Среден и Южен Пирин в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. Близо е до гръцката граница и е само на 36 километра от Кулата и на 55 от Сандански. Има само една нова къща на народните певици сестри Бисерови. От старите най-здравата е Гинчовата. Гинчо се казвал змеят, който победил с лоени топки съперника си. Преди битката той построил здрава къща с огромни камъни и до днес тя се извисява в селото. И понеже Гинчо бил ерген и знаейки бащиния му нрав да отвлича хубавите моми, майките ги налегнал страх. Змеят се материализирал  чрез ярка светлина. А светлината в село Пирин не вещае нищо добро, тя убива, осакатява женските рожби, шепнат и до днес местните. Преди 100-на години бебето Николина спяло в люлка в стаята. Изведнъж светнало. Майка й се уплашила, че змеят я е харесал за невеста. Под връх Ореляк растяла билката стоврес. Майката на Николина намазала с нея дъщеря си. Изгорила я и осакатила, за да не я задява повече змеят. Светлина озарила люлката и на някоя си Мария. Майка й също я намазала с билката, за да погрознее. Билката  обаче изгорила кожата й и Мария починала. Но Николина оцеляла - с гърбица и гротескно изкривени ръце. Така бродила като призрак из селото, всички се подигравали на "невалидната" змейова невеста. Починала през 1966-та.
Митове и легенди
Любопитни истории случили се на датата 17 януари
17 януари 1995 г. - НА ТАЗИ ДАТА в град Кобе - Япония земетресение погубва живота на 6434 души   На този ден след опустошително земетресение в град Кобе - Япония, 6 434 души губят живота си, а 43 792 са ранени. Епицентърът на земетресението е в северната част на остров Аваджи, на 20 км от град Кобе в Япония. То става в 5:47 местно време на 17 януари 1995, продължава около 20 c и има магнитуд 7,2. To e поставeno на 3то място в оценката за природно бедствие, предизвикало най-тежките материални щети в историята. Земетресението причинява материални щети за около 10 трилиона японски йени, 2,5% от брутния вътрешен продукт на Япония по това време. Това е най-тежкото земетресение в историята на страната след Голямото земетресение в Канто през 1923. Разрушени са над 200000 здания, 1 км. от скоростната магистрала Ханшин, 120 от 150-те стоянки на пристанището на Кобе, напълно е разрушена електроснабдителната система на града. Сумата за възстановяване от щетите се изчислява в размер около 70 милиарда евро или 102,5 млрд. щатски долара. Констатирани са множество конструктивни недостатъци в строителството и в организацията на спасителните работи. Недоволството от правителството е толкова голямо, че даже мафията (якудза) помага на пострадалите, доставяйки вода и хранителни продукти. Пет от най-смъртоносните земетресения от последните 100 години са се случили през последните 10 години.Тези катастрофални събития, и то за един кратък период от време, предават силно послание за рисковете и експозицията през XXI век, задвижвани от нарастването на населението и урбанизацията. Правилното използване на земята и строителните норми са от ключово значение за намаляване на риска. 17 януари 1962 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден талантливият канадски актьор Джим Кери  Джеймс Юджийн Кери е по- извесетен с енергичните си комедийни изпълнения още от ранна детска възраст. Канадецът определено е име на световната сцена и макар да има два приза "Златен глобус" за най-добър актьор, за мнозина неочаквано и незаслужено той все още не е получил дори номинация за "Оскар". Кери придобива популярност през 1990 г. с периодичната си роля в комедийното предаване „In Living Color“. Първите му по-големи филмови роли са в Ейс Вентура: Зоодетектив (1994), От глупав по-глупав (1994), Маската (1994) и Ейс Вентура: Повикът на дивото (1995), „Батман завинаги“ (1995) и „Лъжльото“ (1997). След това участва в „Шоуто на Труман“ (1998) и „Човек на луната“ (1999). Именно за последните две той получава двете си големи признания под формата на статуетки. Кери получава една непрестижна номинация за най-лош актор, във филма "Числото 23", за негово щастие "Златната малинка" отива при Еди Мърфи. Раждането на този велик актьор е през 1962 г. в Нюмаркет, Канада, близо до Торонто. Комик е от ранна възраст и праща своята автобиография на Шоуто на Карол Бърнет, когато е едва на 10 години. В гимназията учителите му дават няколко минути в края на часовете, за да представя смешки пред своите съученици.В последствие Кери напуска гимназията и започва работа в комедийни клубове, развивайки своя актьорски талант, което включвало превъплъщения в знаменитости като Майкъл Ландън и Джеймс Стюарт. През 1979 г. отива в Лос Анджелис, където работи в Comedy Store. Там е забелязан от комика Родни Дейнджърфийлд. Той толкова харесва играта на Кери, че го назначава на работа при себе си, за да открива турнетата на Дейнджърфийлд. Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: Зоодетектив“ (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в „Маската“ и „От глупав по-глупав“, като от втория филм печели $7 милиона. След тези два филма Кери вече има създаден образ на филмова звезда. Според мнозина талантът на Кери се дължи на т. нар. биполарно смущение, известно повече като маниакална депресия, с която той се справя именно чрез сцената.Кери има два брака зад гърба си. Втория брак продължаа по-малко от година между 1996 и 1997г , а от първия брак има дъщеря - Джейн Кери , която го дари и с внуче. 17 януари 2003 г. - НА ТАЗИ ДАТА до българското крайбрежие е открит кораб пролежал на дъното 2400 години  2003 г. в Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години. Откритието прави група от български и американски археолози, а информация за находката се появява първо в „Ню Йорк Таймс”. Експертите коментират, че това е най-древното корабокрушение в това море. Единственото, което е останало от древния плавателен съд, е товарът му от амфори. В една от тях са били намерени кости от риба, пренасяна в Гърция от Крим (днешна Украйна). То е и доказателство, че древните гърци са внасяли храни чак от Крим. Костите са от сладководен вид риба - ивичеста зъбатка, - ловена в района на Крим и в реки, вливащи се в близкото Азовско море. Известно е, че по това време в Крим е имало гръцки колонии. Следи от рязане върху костите показват, че рибата е била транжирана, за да бъде сушена на рибени пържоли. Любопитен факт е, че един от откривателите на този кораб е подводният Робърт Балард, който открива и останките от кораба „Титаник”. Името му в България стана популярно през 2001 г., когато световните медии съобщиха, че посещението му в България е свързано с търсенето край нашите брегове на Ноевия ковчег. Тогава Балард обясни, че не търси Ноевия ковчег, а изучава местата, обитавани от хора преди Потопа. Повод за подобни теории дават направените в последните десетилетия открития, че Черно море е било пресноводно езеро, около чиито брегове е живяла високоразвита цивилизация. То е било превърнато в море от потоп преди около 8600 години. 17 януари 1966 г. - НА ТАЗИ ДАТА водородни бомби падат край испанско рибарско селище 17 януари 1966 г. Бомбардировач B-52 на американските военновъздушни сили се сблъсква във въздуха с танкера, който би трябвало да го зареди с гориво. В резултат на това четири водородни бомби падат на земята в близост до Паломарес – малко рибарско селище. Бомбардировачът се удря в танкера KC-135 на височина 9450 метра. Горивото, което се взривява, напълно унищожава танкера и убива всички хора в него. B-52 се разпада и изсипва товара си – четири водородни бомби тип B28RI, снабдени с 1.45-мегатонови бойни глави. Три падат на земята до селото, четвъртата – в Средиземно море.  Трима души от седемчленния екипаж на бомбардировача загиват.  Въпреки че стандартните експлозиви в две от четирите бомби се детонират, не настъпва водороден холокост. Мястото, на което падат обаче, се заразява с радиация – плутоний се разпръсва из 2 кв км. Близо 1750 тона земя е изровена и доставена в САЩ за изхвърляне.  Бомбата, която пада в морето, е открита чак 80 дни по-късно. САЩ впрегнали всички възможни ресурси, за да я намерят, тъй като се опасявали, че Съветският съюз ще я открие. Франсиско Симо Ортс – местен рибар – видял къде пада бомбата и решил да помогне на военноморските сили на САЩ при търсенето. Когато най-накрая я открили, Симо Ортс заминал за Ню Йорк със своя адвокат и поискал награда. Американският  министър на отбраната заявил, че бомбата струвала 2 млрд. долара. Сим Ортс поискал 20 млн. – един процент от нейната стойност. В крайна сметка военновъздушните постигнали извънсъдебно споразумение с испанския рибар. Не е ясно каква сума е получил. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    49 г. пр.н.е. — Рим е бил опразнен заради настъпващите от север легиони на Юлий Цезар. •    395 г. — Римската империя е поделена между синовете на император Теодосий I на източна с владетел Аркадий и западна с владетел Флавий Хонорий. •    1562 г. — Във Франция са легализирани хугенотите. •    1605 г. — Излиза първото издание на Дон Кихот от Сервантес. •    1718 г. — Огромно свлачище унищожава село Лойкербад в Швейцария, при което загиват 56 души. •    1733 г. — Английският капитан Джеймс Кук става първият мореплавател, пресякъл южния полярен кръг. •    1765 г. — Братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир. •    1775 г. — За пръв път е поставена пиесата Съперници на Ричард Шеридан. •    1793 г. — Конвентът на Франция гласува да бъде екзекутиран крал Луи XVI. •    1819 г. — Симон Боливар обявява Колумбия за самостоятелна република. •    1852 г. — Великобритания признава независимостта на Трансваал — провинция в Южна Африка. •    1878 г. — Руско-турска война (1877–1878): Битката при Пловдив открива пътя за руско настъпление към Цариград; освободен е Ямбол и Сливен. •    1917 г. — САЩ купуват от Дания Вирджинските острови за 25 млн. долара. •    1919 г. — В Месинския пролив потъва френският кораб Шауи, загиват 460 пътници и екипаж. •    1945 г. — Втората световна война: Червената армия влиза във Варшава. •    1959 г. — Извършена е реформа на административното разделение на България — разформировани са административните окръзи и околии и да се създадени 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28. •    1969 г. — Бийтълс пускат на пазара албума си Yellow Submarine - Жълта подводница. •    1973 г. — Фердинанд Маркос става пожизнен президент на Филипините. •    1983 г. — Нигерия експулсира над 2 милиона имигранти, най-вече от Гана. •    1991 г. — След смъртта на баща си Олаф V, Харалд V става крал на Норвегия. •    1995 г. — Земетресение в Кобе, Япония, с магнитуд 7,3 по Скалата на Рихтер причинява огромни материални щети и убива 6 433 души. •    2003 г. — В Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, лежал на дъното 2400 години. Родени •    1504 г. — Пий V, пимски папа •    1706 г. — Бенджамин Франклин, американски писател •    1732 г. — Станислав Август Понятовски, полски крал •    1794 г. — Айлхард Мичерлих, германски химик •    1798 г. — Огюст Конт, френски философ •    1820 г. — Ан Бронте, британска писателка •    1847 г. — Николай Жуковски, руски учен •    1849 г. — Андон Балтов, български революционер •    1863 г. — Дейвид Лойд Джордж, британски премиер •    1863 г. — Константин Станиславски, руски актьор •    1870 г. — Мария Луиза Бурбон-Пармска, италианската принцеса •    1870 г. — Стефан Бончев, български геолог •    1871 г. — Дейвид Бити, британски адмирал •    1880 г. — Мак Сенет, американски актьор •    1888 г. — Александър Чаянов, руски учен •    1898 г. — Евдокия, българска княгиня •    1899 г. — Ал Капоне, американски гангстер •    1902 г. — Леонид Трауберг, руски сценарист •    1905 г. — Гилермо Стабиле, аржентински футболист •    1909 г. — Ъруин Сандърс, американски социолог •    1911 г. — Джордж Стиглър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1982 г. •    1919 г. — Дезмънд Дос, американски военен герой •    1922 г. — Бети Уайт, американска актриса •    1927 г. — Ърта Кит, американска актриса и певица •    1933 г. — Далида, френска певица •    1934 г. — Иван Спасов, български композитор •    1940 г. — Табаре Васкес, президент на Уругвай •    1942 г. — Мохамед Али, американски боксьор •    1943 г. — Рене Превал, президент на Хаити •    1952 г. — Иля Прокопов, български историк •    1956 г. — Пол Янг, британски музикант •    1961 г. — Мая Чибурданидзе, грузинска шахматистка •    1962 г. — Джим Кери, канадски актьор •    1962 г. — Нарцис Торбов, български археолог •    1964 г. — Алекс Бранс, костарикански професионален покер играч •    1964 г. — Мишел Обама, съпруга на Барак Обама •    1966 г. — Любчо Георгиевски, министър-председател на Република Македония •    1969 г. — Лукас Мудисон, шведски режисьор •    1969 г. — Навийн Андрюс, английски актьор •    1969 г. — Тиесто, холандски транс DJ •    1970 г. — Джеймс Уатана, тайландски играч на снукър •    1971 г. — Кид Рок, американски певец •    1971 г. — Ричард Бърнс, британски рали-състезател •    1983 г. — Алваро Арбелоа, испански футболист •    1985 г. — Симоне Симонс, холандска певица (Epica) •    1986 г. — Антоанета Бонева, българска спортистка •    1996 г. — Клео Меси, австралийска актриса Починали •    395 г. — Теодосий I, римски император •    1371 г. — Иван Александър, цар на България •    1468 г. — Скендербег, албански национален революционер •    1598 г. — Фьодор I, цар на Русия •    1751 г. — Томазо Албинони, италиански бароков композитор •    1805 г. — Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, френски ориенталист •    1869 г. — Александър Даргомижски, руски композитор •    1893 г. — Ръдърфорд Хейс, 19-и президент на САЩ •    1897 г. — Янош Вайда, унгарски поет •    1904 г. — Георги Странски, български политик •    1911 г. — Френсис Галтън, британски психолог и антрополог •    1915 г. — Никола Образописов, български художник и иконописец •    1933 г. — Луис Комфорт Тифани, американски художник и дизайнер •    1960 г. — Ичко Бойчев, български революционер •    1961 г. — Патрис Лумумба, първи министър-председател на Конго •    1977 г. — Таке Папахаджи, румънски фолклорист •    1978 г. — Атанас Далчев, български поет •    1979 г. — Храбър Попов, български архитект •    1980 г. — Александър Несмеянов, руски химик органик, академик •    1982 г. — Варлам Шаламов, писател, поет, публицист •    1982 г. — Пеньо Русев, български писател •    1982 г. — Фердинанд Хоринек, български шахматист •    1991 г. — Олаф V, крал на Норвегия •    2002 г. — Камило Хосе Села, испански писател, Нобелов лауреат през 1989 г. •    2004 г. — Чеслав Ниемен, полски поп-певец и композитор •    2005 г. — Алберт Шац, учен, микробиолог •    2005 г. — Чжао Цзиян, китайски политик и държавник •    2008 г. — Боби Фишер, американски шахматист Празници •    Православна църква — Свети Антоний Велики (Антоновден) •    България — Празник на град Антоново •    Демократична република Конго — Ден на Патрис Лумумба •    Италия — Празник на град Аджерола Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 21 декември
21 декември 1971 г. - НА ТАЗИ ДАТА самолет на БГА "Балкан" катастрофира - загиват 32 души сред които и певицата Паша Христова  1971 г. самолет на БГА "Балкан" Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 32 души, сред които е и естрадната певица Паша Христова.  Самолетът трябва да излети за Алжир в 23.30 ч. Машината току-що е минала през основен ремонт. Естрадните звезди, сред които и Мария Нейкова и Борис Годжунов, заминават с оркестър „София” за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят народната певица Янка Рупкина и танцьори от състава за народна музика към столичното читалище „Аура”. Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепя на 7-8 м от земята и в следващите неколкостотин метра продължава да лети така неестествено. Крилата на няколко пъти се накланят, носът се вдига рязко нагоре, самолетът се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата.  Двигателите избухват в пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 м.  Минути след катастрофата пистата е осеяна с човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета - Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.  Оцелелите се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма. Официалната версия за тежката катастрофа е „случайна техническа грешка при свързването на елероните”. Проведеното разследване след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. По този начин пилотът не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18. Заключителната експертиза е категорична, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”.   21 декември 1988 г. - НА ТАЗИ ДАТА е извършен един от най-мащабните и обвити в мистерия терористични актове на XX век - Атентатът при Локърби  Самолет на "Пан Ам", извършващ полет от Ню Йорк за Лондон, експлодира във въздуха над шотландското село Локърби. Загиват всичките 259 летящи, както и 11 жители на селото. Дълги години се смята, че отговорността за масовото убийство е на либийската държава в лицето на Муамар Кадафи, но в последните години се тиражират признания на косвени участници, които намесват Иран и Сирия, а включването на Либия е преднамерено от страна на американските и английските служби с цел избягване на сложен геополитически конфликт. Пълната истина може и никога да не бъде разкрита, а ето и някои факти. Уликите за атентатът се насочват към двама служители на либийските служби, действащи в Малта.Според проведеното разследване, ден преди атентата двамата либийци, обвинени в извършването му, са летели от Триполи до Малта, където поставили взривното устройство. Под прикритието на служители на либийските авиолинии те поставили на летището Луа в Малта взривното устройство в откраднат куфар, който бил натоварен на самолета.Абделбасет Али Мохамед Ал Меграхи и Ламин Халифа Фима са понасят своята съдебна отговорност и процесът срещу тях започва през 2000 г., на 31 януари 2001 г. Меграхи е признат за виновен и е осъден на доживотен затвор. За Фима пък е открито, че е невинен и през 2003 той се завръща в Либия, където либийският лидер му отдава специални почести. През август същата година Либия официално признава отговорността си и се съгласява да изплати около 1 млрд. щат. долара компенсация на близките на жертвите. Бившият служител на иранското разузнаване,Аболкасем Месбахи твърди, че полет 103 на американската авиокомпания „ПанАм“ е бил свален в знак на отмъщение за извършеното нападение на американски военен кораб срещу ирански пътнически самолет шест месеца по-рано, при което загиват 290 души и иранският върховен лидер аятолах Хомейни е поръчал атентата „за да отмъсти по същия начин за случилото се с иранския еърбъс.Според засекретени доказателства, събирани за делото срещу Меграхи, осъден за атентата, подкрепят твърдението на Месбахи и подсказват, че нападателите принадлежат на екстремистката групировка „Народен фронт за освобождение на Палестина“.Новите доказателства не само хвърлят ново съмнение върху присъдата на Меграхи, но и дават тежест на предишно твърдение, че истината за атентата е била покрита от Великобритания и Съединените щати, защото те не са искали да предизвикват вражда със Сирия, ключова сила на прага на Ирак, ръководен тогава от Саддам Хюсеин. Меграхи,който е единственият осъден за най-големия терористичен акт в историята на Великобритания, е освободен от затвора през 2009 г. заради раково заболяване. До смъртта си през май 2012 г. той твърди, че е невинен. През цялото време след произнасянето на присъдата през 2001 г. има твърдения, че Меграхи е жертва на съдебна грешка и много от семействата на 270-те жертви на атентата смятат, че така и не е разкрит истинския извършител. 21 декември 1913 г.- НА ТАЗИ ДАТА е публикувана първата кръстословица в света На днешната англичанинът Артър Уайн публикува първата кръстословица в света. Тя се появява в неделното издание на в. „Ню Йорк Уърлд”.  Уайн поддържал в изданието т.нар. забавна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Идеята за кръстословицата зреела в главата му от месеци и в навечерието на Коледа Артър я поднесъл като подарък на читателите. Уайн начертава фигура с квадратчета във формата на диамант, написва в средата думата „забавление” и започва да измисля слова, в които има букви от първата дума. За по-голяма яснота той номерира квадратчетата от началото до края и дава обяснителни бележки, които да насочат читателите за откриването на правилните думи в кръстословицата. Придружаващите инструкции са кратки и ясни: „Попълнете малките квадратчета с думи, които отговарят на описаните по-долу обяснения”. С течение на времето се появяват ребуси в най-различни форми. Любопитен факт е, че единствената слабост на кръстословиците се оказали грешките, допускани от печатарските машини. Тогавашните печатни средства много често размествали или припокривали квадратчетата. Отчитайки този съществен недостатък, издателите на „Ню Йорк уърлд” спрели  да поместват кръстословици. Силното недоволство на читателите обаче ги принудило да възобновят страницата, съдържаща новия ребус, само… седмица по-късно. Най-голямото признание за кръстословицата идва през 1924 г., когато американците Дик Саймън и Линкълн Шустър пускат на пазара книга, съдържаща всички кръстословици, публикувани в „Ню Йорк уърлд”. Изданието се превръща в хит на американския пазар и само за три месеца от него са продадени над 40 000 екземпляра. Събития 1196 г. – Папа Целестин III дава на Тевтонския орден привилегии, подобни на другите ордени. Знакът на Тевтонския норден 1266 г. – Английската кралска войска, след шестмесечна обсада влиза в замъка Кенилворт и разгромява първия парламент в историята на Англия. 1719 г. – Излиза от печат първият брой на американския вестник Boston Gazette. 1846 г. – Робърт Листън провежда първата хирургическа операция с анестезия в Европа. 1860 г. – Южна Каролина става първият щат, отделил се от САЩ – процесът на отделяне на 11 щата, несъгласни с премахването на робството става причина за избухването на гражданската война (1861-1865). 1881 г. – Остров Ман става първата политическа единица, която позволява на жените да гласуват. 1891 г. – Изиграна е първата игра по баскетбол в Спрингфилдския колеж (САЩ). 1894 г. – Съставено е седемнадесетото правителство на България, начело с Константин Стоилов. 1898 г. – Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен елемент – радий. 1898 г. – САЩ установяват военно управление на Филипините. 1899 г. – В Русия излиза първият брой на списание Огонёк. 1901 г. – Италианският радиотехник Гулиелмо Маркони предава радиовълни от Великобритания до Нюфаундленд(Северна Америка). Така радиото за първи път е използвано като средство за връзка. 1901 г. – Съставено е правителство на Прогресивнолибералната партия с премиер Стоян Данев. 1923 г. – Непал от Британски протекторат става независима държава. 1923 г. – В София е създаден Македонски научен институт. 1935 г. – За първи път е прожектиран филмът Снежанка и седемте джуджета. 1958 г. – Шарл дьо Гол е избран за първи президент на Франция. 1967 г. – Състои се премиерата на филма "Абсолвентът" с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт. 1968 г. – Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 8, първият пилотиран космическият кораб, който достига друго космическо тяло. 1971 г. – Самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова, а оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. 1972 г. – Двете германски републики – ГДР и ФРГ, подписват спогодба за взаимоотношения, с която взаимно се признават като отделни държави. 1974 г. – След държавен преврат в Етиопия Менгисту Хайле Мариам обявява, че държавата ще се развива по социалистически път. 1975 г. – Терористи нахлуват в седалището на ОПЕК във Виена и взимат за заложници 11 политици и висши чиновници. 1978 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 11 достига повърхността на Венера. 1988 г. – Атентатът над Локърби: Либийски терористи взривяват бомба на борда американския самолет Боинг 747, в резултат на което загиват 270 души, включително 11 на земята. 1991 г. – Към Общността на независимите държави, създадена между Русия, Украйна и Беларус, се присъединяват Азербайджан, Армения, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. 1991 г. – Парламентът на Южна Осетия обявява независимост от Грузия. 1996 г. – На 42 извънреден Конгрес на БСП Жан Виденов обявява, че подава оставка като Министър-председател на България. 2001 г. – В софийската дискотека Индиго загиват седем деца, вследствие на задушаване при влизане на тълпа в дискотеката. 2005 г. – Във Великобритания влиза в сила правото на брак между хора от един и същи пол, от което се възползва поп-звездата Елтън Джон, който сключва брак с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш. 2012 г. – Завършва поредният пълен цикъл на календара на маите. Родени 1118 г. – Томас Бекет, лорд канцлер на Англия и Архиепископ на Кентърбъри († 1170 г.) 1401 г. – Мазачо, италиански художник († 1428 г.) 1639 г. – Жан Расин, френски драматург († 1699 г.) 1773 г. – Робърт Браун, шотландски ботаник († 1858 г.) 1795 г. – Леополд фон Ранке, германски историк († 1886 г.) 1800 г. – Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска, херцогина на Сакс-Кобург и Гота († 1831 г.) 1804 г. – Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания († 1881 г.) 1805 г. – Томас Греъм, британски химик († 1869 г.) 1879 г. – Йосиф Сталин, ръководител на СССР († 1953 г.) 1880 г. – Донка Ушлинова, българска революционерка и подофицер († 1937 г.) 1886 г. – Райко Даскалов, български политик († 1923 г.) 1890 г. – Херман Малър, американски генетик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1967 г.) 1896 г. – Константин Рокосовски, съветски маршал от полски произход († 1968 г.) 1904 г. – Пьотър Кошевой, маршал на СССР († 1976 г.) 1917 г. – Хайнрих Бьол, германски писател и Нобелов лауреат († 1985 г.) 1918 г. – Курт Валдхайм, генерален секретар на ООН и президент на Австрия († 2007 г.) 1920 г. – Алисия Алонсо, кубинска балерина 1931 г. – Георги Найденов, български футболист († 1970 г.) 1935 г. – Лоренцо Бандини, италиански пилот от Ф1 († 1967 г.) 1937 г. – Джейн Фонда, американска актриса 1940 г. – Франк Запа, американски музикант († 1993 г.) 1942 г. – Ху Дзинтао, китайски политик 1945 г. – Мария Нейкова, българска естрадна певица и композиторка († 2002 г.) 1947 г. – Пако де Лусия, испански музикант († 2014 г.) 1948 г. – Самюъл Джаксън, американски актьор 1954 г. – Крис Евърт, американска тенисистка 1957 г. – Рей Романо, американски комик и актьор 1959 г. – Флорънс Грифит-Джойнър, американска лекоатлетка († 1998 г.) 1966 г. – Кийфър Съдърланд, англо-канадски актьор 1967 г. – Михаил Саакашвили, президент на Грузия 1969 г. – Жули Делпи, френска актриса 1970 г. – Георги Варадев, български футболист 1976 г. – Данаил Бачков, български футболист 1981 г. – Благой Георгиев, български футболист 1981 г. – Жюлиен Бенето, френски тенисист 1987 г. – Бойко Кръстанов, български актьор Починали 1375 г. – Джовани Бокачо, флорентински писател (* 1313 г.) 1549 г. – Маргарита Наварска, кралица на Наварското кралство (* 1492 г.) 1579 г. – Хуан де Хуанес, испански художник 1581 г. – Жан дьо ла Касиер, велик магистър от малтийския орден (* 1502 г.) 1935 г. – Курт Тухолски, германски журналист (* 1890 г.) 1935 г. – Димитър Жостов, български офицер (* 1868 г.) 1937 г. – Франк Билингс Келог, американски политик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1856 г.) 1939 г. – Иван Ачков, български революционер (* 1874 г.) 1940 г. – Франсис Скот Фицджералд, американски писател (* 1896 г.) 1942 г. – Франц Боас, американски антрополог (* 1858 г.) 1945 г. – Джордж Патън, американски генерал (* 1885 г.) 1958 г. – Лион Фойхтвангер, немски белетрист (* 1884 г.) 1971 г. – Паша Христова, българска певица (* 1946 г.) 1975 г. – Кирил Мирчев, български езиковед (* 1902 г.) 1992 г. – Албърт Кинг, американски музикант (* 1923 г.) 2005 г. – Антон Карастоянов, български актьор (* 1939 г.) 2006 г. – Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан (* 1940 г.) 2010 г. – Екатерина Костова, български журналист, сред основателите на в. "Аз Буки" (* 1959 г.) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Кръвосмукът Ел Чупакабра - демонът на Южна Америка
 Ел Чупакабра - името му означава "пиещият козя кръв".  Демоните винаги са били около нас, колкото и фантастично и нереално да звучи. Ако погледнем назад в миналото навсякъде във всяка една цивилизация има следи за присъствието им, а ние често гледаме с насмешка на това. Но всъщност те -демоните, не се интересуват дали вярваме в тях или не! Те стоят и чакат времето си да излязат от тъмнината и после... после нищо вече не е същото. През 1995 година територията на Пуерто Рико е засегната от силен циклон. Катастрофата нанася страшни поражения не само върху инфраструктурата, но и върху живота на хората. Тогава обаче още никой не предчувства, че бавно и тихо над региона ще се издигне мистериозно проклятие. Едно същество с вид на хуманоид и огромен прилеп ще влезе завинаги в съзнанието на много хора от Пуерто Рико. То атакува през нощта, изсмуква кръвта на жертвите си и изчезва безследно.  Март 1995 г., Пуерто Рико. Местен фермер открива осем от овцете си мъртви. В телата на животните не е останала и капка кръв. Разследващите откриват върху гърдите им по три кръгли отвора. Според мнозина животните просто са били убити от злосторници, както често се случва в Латинска Америка. Пет месеца по-късно атаките зачестяват. През август 1995 година повече от 150 домашни животни са убити от мистериозен хищник в околностите на пуерториканския град Канованас. В повечето от случаите кръвта на животните е изсмукана през малки прецизни отвори в телата им. Сред жертвите има много кози, което кара местните да нарекат убиеца El Chupacabras - в превод от испански “Смучещият кози” (от глагола chupar – смуча и cabra – овца).  Това, което прави случаите толкова близки, е фактът, че жертвите на мистичното същество изглеждат по един и същи безпомощен начин – с няколко малки дупки, пробити в черепната кухина или гръдния кош, и с изсмукана кръв и вътрешни органи през тези дупки. Любителите на мистерии приписват всички подобни нападения на легендарното пуерториканско същество, известно като Вампира от Мока, а разследващите случаите и биолозите обвиняват за това койотите и други хищници. След като обаче само в продължение на няколко седмици по същия начин загиват и други домашни животни в околните ферми, а нищо не сочи за човешка намеса, пресата в страната веднага ражда легендата за Ел Чупакабра. Само за няколко месеца се оказва, че едва ли не цяла Америка постоянно е тероризирана от нашествие от Чупакабра – ежедневно се съобщава за животни с изсмукана кръв в Доминиканската република, Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Хондурас, Ел Салвадор, Никарагуа, Панама, Перу, Бразилия и, разбира се, САЩ и Мексико. През 2004 година в Съединените щати са открити труповете на 3 странно изглеждащи същества, които най-вероятно са причинили смъртта на много домашни животни в района. След обстойни ДНК-анализи се оказало, че това са койоти, заболели от много странна форма на краста. Тези доказателства още повече разпалват въображението на защитниците на Чупакабра. Те веднага признават, че една част от хилядите нападения над домашни животни в Америките се дължат на познати на биологията видове, но не обясняват всички случаи.  Очевидците   Около 30 жители на Канованас твърдят, че са видели Чупакабра. Звярът се спуснал от небето и прелетял над короните на дърветата. Това се случило на 19 ноември 1995 г. В онази есенна нощ в Пуерто Рико чудовището нападнало отново. На сутринта фермерите се натъкнали на ужасяваща гледка: десетки животни - домашни птици, зайци, кози, кучета, котки, коне и крави лежели мъртви на земята. Освен познатите прецизни дупки, някои от тях били одрани с хирургическа прецизност. Първият, който се изправя очи в очи с мистерията, е жител на северния пуерторикански град Кагуас. Звярът влетял в дома му през отворения прозорец на спалнята и разкъсал плюшеното мече на децата му, след което излетял обратно, оставяйки петна кал и парче развалено месо на рамката на прозореца.  Много свидетели, предимно фермери, твърдят, че нощно време са чували странни звуци, дори забелязвали силуета на голямо същество с крила. Всички очевидци описват вампира като човекоподобно същество с височина не повече от метър и половина, с голяма глава и огромни червени очи. От съществото се разнасяла адска воня. Едно от най-големите огнища на действие на козия вампир е около град Кановас на Пуерто Рико. Пораженията, които чудовището нанасяло в района, достигнали до такива размери, че кметът на градчето бил принуден да реагира и затова разпоредил на шефа на местната полиция да го обградят и веднъж завинаги да заловят непознатата твар. Тук набезите били най-интензивни, освен това районът бил прославен с честата поява на НЛО.  Да убие хищника обаче се удава на пастира Хорхе Луис Талаверо от Никарагуа. На 1 октомври 2000 година два никарагуански ежедневника публикуват снимкa на мъртъв звяр, за който твърдят, че е Чупакабра. По думите на Хорхе, на него му било омръзнало да му загиват овцете и той решил да проследи похитителя. Смелият овчар бил поразен, когато видял какво е застрелял - чудовище с големина на огромно куче, с муцуна на бик, с огромни челюсти, кожа на прилеп и крокодилски гребен. Зоологът Джоконда Чевес, която изследвала останките от звяра, твърди: „Това е много странен звяр. От всичките му характерни черти най-удивителни са очните кухини. Такива огромни очи няма нито едно известно ни живо същество”.  Страшният вид и свирепостта на Чупакабра до такава степен успяват за по-малко от 10 години да влязат в бита и легендите на фермерите от Южна Америка и Мексико, че в някои райони майките вече плашат непослушните си деца с отвличане именно от мистичното същество, което се е превърнало в местен еквивалент на Баба Яга или Торбалан. Зловещият Ел Чупакабра се превръща в една от най-големите загадки на нашето съвремие. Разследващите са в недоумение. Зоолозите мълчат.  Хипотезите   Освен че тормози съня на южноамериканците, Ел Чупакабра провокира любителите на мистерии с простичкия въпрос - какво представлява и откъде се е взело? Извънземно: Според може би най-популярната в момента теория Ел Чупакабра е забравен или нарочно изоставен преди много време на нашата планета зъл домашен любимец на чужда раса. Друг клон от същото течение пък открито заявява вярванията си, че съществото е представител на извънземна цивилизация. Като потвърждение за това те посочват, че винаги в градовете в Пуерто Рико и Мексико, където вечерта хората са наблюдавали НЛО, на сутринта откриват животни с изсмукана кръв.  Генетичен експеримент: Немалко хора вярват, че Ел Чупакабра е генетичен експеримент на американското правителство. Факт е, че в Пуерто Рико, близо до селата, където са се наблюдавали първите случаи на домашни животни, нападнати от Ел Чупакабра, има свръхсекретна лаборатория на американското правителство, която официално се занимава с “изследователска дейност”. Вампирът от Мока: За първите случаи на нападения над домашни животни на остров Пуерто Рико местните са обвинявали именно създанието, известно като Вампира от Мока. Впоследствие обаче се доказва, че това “мистично” същество всъщност били крокодили, пуснати в блатата край малкото градче Мока.  Науката: Сериозните учени отхвърлят тези хипотези и представят своя теория за Ел Чупакабра. Според тях нападенията са дело на диви животни (кучета, вълци, чакали, прилепи, дори маймуни), които най-вероятно са се разболели или от краста, или от бяс. Все още не е отхвърлена идеята, че тези убийства на домашни животни са дело на психично болни хора, които членуват в някаква секта, или дори на майтапчии.  Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Любопитни истории случили се на датата 18 декември
18 декември 1844 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден Капитан Петко войвода  Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село Тахтаджик, от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри.   Петко бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и той убива единия и на 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя семейството и излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути ликвидират убийците на Матю и Вълчи и главния виновник бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската полицейска потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са така респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две успешни битки с потерите през месец август, четата им става легендарна. На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптии и башибозуци открива и загражда станалите вече 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в затвора в Гелибол. Организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отричат всичко, турците решават да ги прехвърлят в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят, но скоро при една турска засада всички освен войводата са пленени. През 1864 г. новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при старата Момчилова крепост Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дена по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата не само дава отпор и отблъсква потерите, но ги и преследва. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за победата си над на Ангел войвода. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина - на 30 август и на 28 септември.  Паметник на Капитан Петко войвода   в Рим Участие в обединението на Италия и Критското въстание (1866-1869) През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието "Капитан". След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.  Снимка на Петко войвода, подарена  от него на Георги Бойкинов  Завръщане в България На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами "правят инспекция" на турския гарнизон в крепостта Сир остров Митилин (Лесбос) и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на Дедеагачката, Еноската и Кешанската кааза (околии) и отново успява да отблъсне турските сили. След опит за покушение над войводата поръчан от силния местен феодал чифликчията Хакъ бей на черкезите от село Коюшепе, на следната 1871 г. във февруари 100 души хайдути нападат и запалват селото, избити са всички черкези, а жените и децата са прогонени. Около месец след това Петковата дружина води бой с турците при същото село, на 18 юни — в околностите на съседното черкезко село Акходжа, и на 12 август в гората Курудаг срещу многоброен башибозук и низами. Тук 22 дни ожесточено се бранят и успяват да се измъкнат, като дават един убит и войводата е леко ранен в крака, срещу убитите от тях 30 жандарми и един юзбашия. След поредния неуспех еноският каймакамин Тахир бей започва репресии над християнското население. През есента на 1871 г. те стават особено ожесточени, докато лично войводата нe се промъква преоблечен като ходжа при Тахир бей и го "вразумява". Репресиите са прекратени. В 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири. Това де факто е капитулацията на одринския валия. Дружината се структурира със свои бойна част - "четници", тилова част - "ятаци", разузнаване - "шпиони", счетоводство - "каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки - "чадъри" подобно на турските части. Тя фактически става въстаническа военна част в Беломорието. В 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г. В 1874 г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, Еноско, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в Димотишко, след това с една башибозушка орда в Кърджалийско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в Гюмюрджинско. Следва нападение върху Дедеагачката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак Цариград и лично Одринският валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единственото му геройство е, че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Пeтко войвода Доганхисар. Четата се оттегля към Марония и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местния грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша. В 1875 г. първата схватка с потерите e на 20 март, в планината Св. Георги, Гюмюрджинско. Следват битките с турската полицейска и военна сила: на 9 май в планината Чаталтепе, Еноско, на 30 юни — при Бургасдере, Димотишко, на 20 август — в Имаретската кория, Гюмюрджинско, и десет дена по-късно — при Карабунар, Димотишко, където капитанът с 30 четници води бой с 500 души черкези, убиват юзбашията им и още 30 черкези. Бунтовниците дават 3 убити и 5 ранени, Петко войвода е ранен в ръката. След това при село Кадъкьой Джафер ага напада четата, по заповед на злополучния отровител Калън Тома в помощ му идва и 600 души войска от Мароня която е там да го пази от дружината. Четниците разбиват Джафер ага, след бърз марш влизат на 11 май в Мароня, арестуват Калън Тома и няколко заптиета, изгарят лихварските му книги, раздават ценностите му на бедните и тържествено напускат града, като отвеждат пленените със себе си. Турската войската го следва, без да смее да влезе в бой. Водят се преговори за размяна на пленниците срещу освобождаване на 4 четници, заточени на Кипър и хайдушки ятаци, ятаците са освободени и 4 заптиета се пуснати. Тъй като четниците остават заточени, лихварят и две заптиета са екзекутирани. През 1876 поради развихрилите се турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа активност, четата не предприема активни действия, за да не излага на тежка опасност беломорските българи. Руско-турската освободителна война (1877-1878) През 1877 г. в планината Чобандаг, Дедеагачко, на 15 март e първото сражение между бунтовническата дружина и турците. На 13 юни, ден преди руските войски да форсират Дунава, при село Павлюкюпрюсу четата разбива един кърагаларин от Фере. Организираният в 1869 година отряд, се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). До края на годината четата има личен състав 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „мажирите“ (дезертьори и бегълци). За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях. В края на декември 1877 година четата влиза в Мароня и освобождава града и околният район от турска власт. Българската власт се държи и след сключването на 19 февруари (3-ти март нов стил) на Санстефанския договор, по който града остава извън границите на България и продължава до 9 март. Когато след атаката на войска, башибозук и черкези, водени от двамата паши (генерали) Хасан и Яхия, четниците, предадени от гръцкия поп Филип, се изтеглят с част от населението от града. Заели една височина край Мароня, те обстрелват турците, които отстъпват, помислили, че срещу себе си имат руска войска, така градът е спасен от опожаряване. Убити са 72 турци, 6 четници и десетина жители на Марония предимно жени и деца. Дружината се прехвърля в Доганхисар, родното село на войводата, което е в руската зона. Тук руснаците им възлагат охраната на християнскто население в Беломорието и Родопите от турски войски и башибозушките и дезертьорски формирования на английския полк. Сенклер нарекъл се „Хидает“ бей. На 29 март четниците преодоляват пътьом с бой едно отделение турска войска при Каракая, Ференско. На 13 април в планината Китка, Димотишко, четата в състав 200 души разбиват 3000 Сенклеристи , като няколко десетки от башибозука са убити. След 14 дни в следваща битка със сенклеристите са убити и ранени 150 сенклеристи срещу 19 убити и ранени българи, войводата е леко ранен. Следващото сражение с башибозука на Хидает паша е при село Голям Дервент, Димотишко. Тук Петко войвода има 400 души срещу 1000 на британеца. Българите дават убити и ранени — 11 души и убиват и раняват — 35 турци. На 21 май отряд от 10 души (капитана с 3 четници, 3 казаци, 3 въоръжени одрински търговци), командван от Петко войвода, успешно отбранява село Плевун от нападение на сенклеристки башибозуци, ранява 10-тина и избива 20 плюс главатарите им и след евакуиране на населението в руската зона на 22 май атакува с 200 свои четници башибозушката орда. Няколкото стотин сенклеристи са напълно разгромени и дават към 200 убити срещу няколко убити и ранени четници, включително войводата, който пак е ранен. На 5 юли четата води последен бой със Сенклеровите части в Дедеагачко. След претърпените поражения сенклеристите опразват района и се оттеглят към Кърджалийско заедно със своя предводител, където преди настъпването на есента групите им се разпадат. Четата продължава мисията си в средните Родопи. На 18 август е първият бой с башибозука при Ешекулак, вторият е на 30 август при „Момина вода“, третият — на 8 септември в Караманджа. Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. На 14 ноември разрасналата се чета, попълнена с необучени ентусиасти, е отхвърлена от башибозука в битка при село Брезе, в местността „Пуризовските колиби“. След това броят на личния състав е намален и до края на 1878 г. успешно са отбранявани от башибозука Чепеларе, Широка лъка и съседните християнски села. В края на декември в Рупчос идва руски гарнизон и поема тази отговорност. До март 1879 г., четата е дислоцирана в Средните Родопи, след това преминава в Хасковско, за да предотврати метеж от кърджалийските съседи. В началото на юни 1879 г. след стабилизирането на новата власт, преминала осемнадесет години в борба, четата е разпусната. След Освобождението Ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводaтa заминава в Русия. Там е представен на император Александър II.Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България. През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленски род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна[2]. През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов. Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му е издигнало паметник  на площад "Тракия" пред сградата на тракийските дружества. Петко войвода се жени два пъти: първият за Елена, гъркиня от Енос или Кешан, от която има син и може би дъщеря, с която живеят в Ипсала, докато излиза хайдутин, а вторият – за Рада Кравкова от Казанлък, с която живеят, след като се установява във Варна и по време на интернирането му от стамболовистите в Трявна. 18 декември 1912 г. - НА ТАЗИ ДАТА палеонтологът Чарлз Доусън обявява откритието си - Пилтдаунският череп: Голямата измама  На 18 декември 1912 г. палеонтологът любител Чарлз Доусън, адвокат по професия, обявява изумителното си откритие – две части от череп и челюст, които по всяка вероятност принадлежат на непознато същество. Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка.  "Липсващото звено" между маймуната и човека тогава се търси под дърво и камък. Артър Смит Удуърд, управител на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената брънка в еволюционната верига.  Пилтдаунският човек е признат от научната общност за автентичен екземпляр на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).  В следващите десетилетия учените откриват все повече скелети на древни хора. Никаква прилика с човека от Пилтдаун. Това кара екип изследователи от Британския музей  през 1953 година да проведат серия тестове. Те недвусмислено доказват, че експонатът е фалшив. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от античен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на съвременен органгутан, изкуствено състарена с калиев дихромат.  Все още не е ясно кой е фалшификаторът. Удуърд бил известен с честността си. Основният заподозрян е Доусън, за когото се разбрало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозиран е и авторът на прочутите романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел близо до Пилтдаун и бил известен с интереса си към палеонтологията. Преди няколко години започва изследване, което разчита на методи от съвременната криминалистика, за да установи точния произход на костните фрагменти, състава на използваните материали и всичко необходимо, за да бъде затворен случаят веднъж завинаги. Учените са убедени, че Доусън е авторът на измамата, но остава да се изясни как го е направил, имал ли е помощници, наред с други любопитни и не маловажни подробности. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    218 пр.н.е. — Втора пуническа война: Картагенският военачалник Ханибал разбиваримляните в битка при Требия. •    1398 г. — Тюркският предводител Тамерлан покорява Делхи. •    1408 г. — Основан е град Чачак, Сърбия. •    1642 г. — Експедицията на Абел Тасман акостира в Нова Зеландия. •    1787 г. — Ню Джърси става 3-я щат на САЩ. •    1860 г. — В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата. •    1865 г. — Приета 13-тата поправка в Конституцията на САЩ. •    1890 г. — В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото. •    1916 г. — Първата световна война: Завършва най-кървавото сражение в историята на войната — битката при Вердюн, взела 950 000 жертви. •    1940 г. — Втората световна война: Хитлер одобрява плановете за Операция Барбароса — внезапно нападение над СССР. •    1956 г. — Япония е приета за член на ООН. •    1961 г. — Армията на Индонезия извършва нашествие в Нидерландска Нова Гвинея. •    1966 г. — Астрономът Ричард Уокър открива Епиметей — естествен спътник на Сатурн. •    1969 г. — Във Великобритания е отменено изпълнението на смъртно наказание. •    1973 г. — Съветска космическа програма Союз: От космодрума в Байконур е изстрелян космическия кораб Союз 13. Родени •    1392 г. — Йоан VIII Палеолог, Император на Византийската империя •    1661 г. — Кристофер Полхем, шведски учен и изобретател •    1856 г. — Джоузеф Джон Томсън, британски физик, Нобелов лауреат за 1906 г. •    1859 г. — Стефан Тошев, български военен деец •    1860 г. — Едуард Макдауъл, американски композитор •    1863 г. — Франц Фердинанд, австрийски ерцхерцог, убит при атентата в Сараево •    1864 г. — Сава Савов, български офицер •    1879 г. — Паул Клее, швейцарски художник •    1904 г. — Руска Маринова, българска художничка •    1904 г. — Джордж Стивънс, американски филмов режисьор •    1911 г. — Цвятко Анев, български генерал •    1913 г. — Алфред Бестър, американски писател •    1913 г. — Вили Бранд, канцлер на Германия и Нобелов лауреат за 1971 г. •    1921 г. — Юрий Никулин, съветски актьор († 1997 г.) •    1931 г. — Гюнел Линдблум, шведска актриса •    1939 г. — Майкъл Муркок, британски писател •    1941 г. — Джак Холдеман, американски писател •    1947 г. — Стивън Спилбърг, американски режисьор •    1948 г. — Светослав Гаврийски, български икономист и политик •    1954 г. — Улрих Рот, немски китарист и композитор •    1955 г. — Рей Лиота, американски киноактьор •    1963 г. — Брад Пит, американски киноактьор •    1965 г. — Нидал Алгафари, български режисьор •    1970 г. — Брайди Картър, австралийска актриса •    1970 г. — Роб Ван Дам, американски кечист •    1975 г. — Триш Стратъс, канадска кечистка •    1978 г. — Кейти Холмс, американска актриса •    1980 г. — Кристина Агилера, американска певица •    1987 г. — Снеха Улал, индийска актриса •    1998 г. — Алехандро Фелипе Флорес, мексикански актьор Починали •    634 г. — Модест, християнски светец •    1290 г. — Магнус I, крал на Швеция •    1597 г. — Барбара Бломберг, римска благородничка •    1737 г. — Антонио Страдивариус, италиански майстор на цигулки •    1771 г. — Филип Милър, шотландски ботаник •    1803 г. — Йохан Готфрид фон Хердер, германски писател •    1829 г. — Жан-Батист Ламарк, френски геолог •    1848 г. — Бернард Болцано, чешки математик •    1892 г. — Ричард Оуен, английски анатом •    1932 г. — Едуард Бернщайн, немски общественик •    1936 г. — Андрия Мохоровичич, хърватски учен •    1937 г. — Иван Андонов, български революционер •    1953 г. — Робърт Миликан, американски физик, Нобелов лауреат през 1923 г. •    1971 г. — Александър Твардовски, съветски поет •    1980 г. — Алексей Косигин, министър-председател на СССР •    1982 г. — Ханс Улрих Рудел, германски пилот •    1987 г. — Кони Планк, немски продуцент •    1993 г. — Стив Джеймс, американски актьор •    1995 г. — Конрад Цузе, германски компютърен пионер •    1997 г. — Крис Фарли, американски актьор •    2001 г. — Жилбер Беко, френски певец •    2006 г. — Джоузеф Барбера, американски аниматор •    2008 г. — Джон Кастело, американски актьор •    2008 г. — Мейджъл Барет, американска актриса •    2011 г. — Вацлав Хавел, чешки политик •    2012 г. — Георги Калоянчев, български актьор Празници •    ООН — Международен ден на мигранта •    Нигер — Ден на републиката (годишнина от обявяването през 1958 г., национален празник) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 24 декември
24 декември 1865 г. - НА ТАЗИ ДАТА ветерани от Армията на Конфедерацията създават Ку Клукс Клан  1865 г. ветерани от Армията на Конфедерацията от Гражданската война в САЩ създават организация Ку Клукс Клан. Те се събират в град Пюласки, щата Тенеси, и решават да създадат тайна организация, като нейна цел е да възстанови бялото превъзходство след гражданската война. Основатели на организацията са съдия Томас Джоунс с още шест свои съратници. Чрез преследване на политическите кандидати от Севера, политическите „предатели” и освободените роби, Ку Клукс Клан се противопоставя на Възстановяването в Юга. Един от първите лидери на ККК е Натан Бедфорд Форест, който е бивш генерал от армиите на Юга, той сформира организация „за защита на белите жени”, но през 1869 г. поради несъгласие с все по-свирепите й акции нарежда да се разпусне. През 1867 г. в Нешвил делегати от щатите на бившата Конфедерация оформят структурата на Невидимата империя на Юга. Тя е оглавявана от Великия маг. На него са подчинени т.нар. дракони, титани и циклопи. Ку-Клукс-клан носели бели мантии, покриващи телата им изцяло. На главите сио носели най-типичният и отличителен атрибут, сс които е запомнена организацията, а именно маските или островърхите бели качулки, под които се криели. Нарастващият брой на убийствата довежда до реакция на Южняшкия елит, който смята жестокостите за основна причина на продължаващата окупация от страна на федералните войски. Ку-клукс-клан запада в периода 1868-1870 г., и е забранена от президента Юлисис Грант през 1871 г. През 1915 г. в Атланта се сформира втора организация със същото име от Уилям Симънс. Тя съществува най-вече като „братство за правене на пари” и се стреми да запази „ценностите” на миналото, като се бори срещу нарастващия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и на останалите имигранти в САЩ.  Най-голямо развитие организацията има при лидера Хирам Уесли Еванс (1922-1939), той привлича много държавни служители от щатите Тексас, Оклахома, Индиана, Орегон и Мейн. Членската маса под неговото ръководство достига 4 млн. души (1925). Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 15 декември
5 декември 1890 г. - НА ТАЗИ ДАТА е убит Седящия бик - последният предводител на сиуксите  1890 г. убит е последният предводител на сиуксите - Татанка Йотанка (Седящия бик). Служители на реда застрелват вожда Седящия бик в резервата на Гранд Ривър, Северна Дакота, където индианците са заточени от бледоликите. На родния му език го наричат Татанка Йотанка. В историята остава не само като вожд на племе, но и като известен шаман и един от великите предводители на освободителните борби на индианците в периода 1866-1876 г. Седящия бик е главният стратег на битките на сиуксите срещу американските заселници. Заедно с вождовете Дивия кон и Голямата стъпка той разбива Седма кавалерия на известния генерал Джордж Къстър през 1876 г. в боевете при Литъл Бигхорн Ривър. Тези драматични събития влизат в историята като едно от най-големите поражения на американската армия от индианците. В отговор войските на заселниците предприемат няколко наказателни експедиции срещу червенокожите. Седящия бик се оттегля с 3000 индианци на територията на Канада и остава там, докато запасите им от храни привършват. По това време и стадата от бизони значително намаляват, за което голям принос имат и бледоликите нашественици. Гладът принуждава индианците да се върнат обратно в родните си земи. Така на 19 юли 1881 г. Седящия бик отвежда остатъка от племето във форт Рандъл. По-късно потомците  на червенокожите са изтласкани в резерват. През 1885 г. Бъфало Бил успява да привлече вожда на сиуксите да се включи в шоуто „Див запад”, което става популярно в САЩ и Канада. Когато обаче шоуменът предприема турне в Европа през 1887 г., Седящия бик отказва да го придружи. По това време вождът става все по-неудобен на американските власти с критиките си към резерватите и положението на индианците в тях. В местните вестници се появяват статии, в които Седящия бик е представен като враг на заселниците. Неговото отстраняване е само въпрос на време. Няколко куршума застигат индианския вожд в резервата, а трупът му е намерен обезобразен. 15 декември 2005 - НА ТАЗИ ДАТА започва да се отбелязва Световният ден на чая  На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая.  Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 година в Мумбай, Индия. Година след това въпросът отново се повдига от Центъра за Образование и Общуване на ежегодната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая. Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел – популяризирането на чая като напитка. Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“, а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ. Най-широка популярност и признание на инициативата има в Индия и Шри Ланка, където се организират специални събития за отбелязване на деня. Другите държави, в които се празнува, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания. Знаете ли, че ... В различните страни чаят се консумира по-различно, отколкото ние в България сме свикнали.   - В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се добавят и различни подправки като джинджифил, канела или карамфил.  - В Шри Ланка предпочитат ароматизирания чай. Обикновено изборът е между вкус на шоколад, манго, вишна, малина или ягода.  - В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно.  - В Бирма правят салата от листата на чаеното дърво.  - Най-странен е начинът на приготвяне на чаените листа е в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина.  - В Япония има цяла специална чаена церемония, която всяко момиче трябва да научи. Обучението трае три години, като момичето получава различни майсторски степени.  - В Русия за сваряването на чая се използват специални самовари, които присъстват във всеки дом. Към готовата напитка добавят мед, плодово сладко или захар. 15 декември в историята Събития 1256 г. — Монголският хан Хулагу превзема и разрушава крепостта Аламут на асасините. 1575 г. — Полската шляхта избира за крал Стефан Батори. 1895 г. — Основан е германският спортен клуб Айнтрахт Брауншвайг. 1917 г. — В Кишинев е провъзгласена Молдовската народна република. 1918 г. — Във Вилнюс (Литва) е установена съветска власт. 1961 г. — В Йерусалим (Израел) е осъден на смърт бившия нацистки офицер Адолф Айхман, след като е намерен за виновен по 15 криминални дела, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления. 1966 г. — Астрономът Удуин Долфус открива Янус — естествен спътник на Сатурн. 1970 г. — Съветският космически апарат Венера 7 каца на Венера, с което извършва първото успешно кацане на друга планета. 1976 г. — Държавата Самоа е приета за член на ООН. 1990 г. — Киргизия обявява национална независимост от СССР. 1994 г. — Палау е приета за член на ООН. 1999 г. — В Япония е отлято най-голямото златно кюлче в света (40,5/19,5/16,0 см = 200 кг). Родени 37 г. — Нерон, римски император († 68 г.) 130 г. — Луций Вер, римски съимператор с Марк Аврелий († 169 г.) 1657 г. — Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор († 1726 г.) 1732 г. — Карл Лангханс, германски архитект († 1808 г.) 1751 г. — Франц Шюц, немски художник († 1781 г.) 1802 г. — Янош Бояй, унгарски математик († 1860 г.) 1832 г. — Густав Айфел, френски инженер и архитект († 1923 г.) 1852 г. — Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. († 1908 г.) 1859 г. — Людвик Заменхоф, полски лекар († 1917 г.) 1870 г. — Йозеф Хофман, австрийски архитект († 1956 г.) 1870 г. — Рафаел Камхи, български революционер († 1970 г.) 1872 г. — Тодор Саев, български военен и революционер († 1903 г.) 1882 г. — Димитър Маджаров, български революционер († 1949 г.) 1888 г. — Максуел Андерсън, американски писател († 1959 г.) 1896 г. — Христо Вакарелски, български фолклорист († 1979 г.) 1907 г. — Оскар Нимайер, бразилски архитект († 2012 г.) 1908 г. — Уилям Фентън, американски етнолог († 2002 г.) 1915 г. — Панайот Розов, български футболист 1916 г. — Морис Уилкинс, британски лекар, Нобелов лауреат през 1952 г. († 2004 г.) 1918 г. — Север Гансовски, руски писател († 1990 г.) 1928 г. — Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски архитект и художник († 2000 г.) 1933 г. — Иван Панев, български политик († 1990 г.) 1934 г. — Абдула Юсуф Ахмед, сомалийски политик († 2012 г.) 1934 г. — Райна Кабаиванска, българска оперна певица 1949 г. — Дон Джонсън, американски актьор 1958 г. — Никола Спасов, български футболист и треньор по футбол 1963 г. — Михаил Хардау, румънски политик 1965 г. — Димитър Абаджиев, български политик 1970 г. — Майкъл Шенкс, канадски актьор 1978 г. — Марк Янсен, холандски китарист 1979 г. — Адам Броуди, американски актьор 1981 г. — Нажуа Белизел, френска поп-рок/електро певица 1981 г. — Петър Кюмурджиев, български футболист 1981 г. — Роман Павлюченко, руски футболист 1981 г. — Денислав Сотиров, български футболист Починали 1025 г. — Василий II, император на Византия (* 938 г.) 1230 г. — Отокар I, Крал на Бохемия (* 1155 г.) 1675 г. — Йоханес Вермеер, холандски художник (* 1632 г.) 1890 г. — Седящия бик, индиански вожд (* ок. 1831) 1892 г. — Александър фон Хесен-Дармщат, германски принц (* 1823 г.) 1892 г. — Никола Михайловски, български общественик (* 1818 г.) 1909 г. — Франциско Тарега, испански китарист (* 1852 г.) 1935 г. — Васил Златарски, български историк (* 1866 г.) 1936 г. — Жак Грюбер, френски художник (* 1870 г.) 1938 г. — Валерий Чкалов, съветски летец (* 1904 г.) 1944 г. — Глен Милър, американски композитор (* 1904 г.) 1958 г. — Волфганг Паули, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1900 г.) 1962 г. — Чарлз Лотън, английски артист († 1899 г.) 1966 г. — Уолт Дисни, американски продуцент (* 1901 г.) 1971 г. — Жо Сифер, швейцарски пилот от Формула 1 (* 1936 г.) 1973 г. — Иван Батаклиев, български географ (* 1891 г.) 1989 г. — Али Шен, турски киноартист (* 1918 г.) 1991 г. — Василий Зайцев, съветски снайперист (* 1915 г.) 2006 г. — Антоний Генов, български актьор (* 1950 г.) 2011 г. — Йордан Парушев, български художник (* 1958 г.) 2011 г. — Пламен Ставрев, български музикант и продуцент (* 1953 г.) 2011 г. — Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент (* 1936 г.) 2011 г. — Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист (* 1949 г.) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 17 декември
17 декември 1949 г. - НА ТАЗИ ДАТА е изпълнено смъртното наказание срещу Трайчо Костов    Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев. Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.  Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод. След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат. През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.  Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“). По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.  През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства. Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена. В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и (титовисти) Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев. Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност. След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година. През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов. Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема".  Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители. 17 декември 1903 г. – НА ТАЗИ ДАТА се осъществява първият контролиран полет с моторен летателен апарат по-тежък от въздуха  Братята Орвил и Уилбър Райт осъществяват първия в историята контролиран полет с моторен летателен апарат, по-тежък от въздуха.  Още през 1899 г. двамата братя, велосипедни механици от САЩ, започват опити с безмоторни самолети. Целта им е да направят машината управляема и стабилна по време на полет.  Макар и да не са първите, които успяват да издигнат във въздуха летателен апарат, братята Райт първи откриват начин за контролиране на полета - изобретяват трипосочното управление, което осигурява пълна маневреност. След много опити през 1902 те създават надежден и стабилен безмоторен модел и са готови да преминат към следващата стъпка - самолет с двигател. Съществуващите тогава двигатели с вътрешно горене били прекалено тежки, за да се използват за летене.  Братята Райт създават мотор с 12 конски сили, който тежи само 77 килограма и го използват в първия си самолет - "Флайер I". Размахът на крилата му бил близо 12 метра, а теглото 300 килограма. На 17 декември 1903 г. край Кити Хоук в Северна Каролина "Флайер I", пилотиран от Орвил Райт, изминава 37 метра за 12 секунди. Проведени са четири опита. При последния на борда е Уилбър Райт, а апаратът се задържа във въздуха 59 секунди, изминавайки 250 метра. Този първи успешен експериментален полет става основа за усъвършенстване - през 1905 г. братята изминават разстоянието от 39 километра за 38 минути и 3 секунди.  Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    546 г. — Крал Тотила завладява Рим. •    1538 г. — Папа Павел III отлъчва от църквата английския крал Хенри VIII. •    1777 г. — Франция първа признава независимостта на САЩ. •    1819 г. — На територията на испанското вицекралство Нова Гранада е образувана държавата Велика Колумбия. •    1883 г. — След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф Iе приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално. •    1949 г. — Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов, необосновано осъден за антипартийна и антидържавна дейност. •    1980 г. — Влиза в действие третият реактор на АЕЦ Козлодуй. •    1982 г. — Проведена е пресконференция за 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков отхвърля обвиненията за участие на Сергей Антонов в атентата срещу папа Йоан Павел II. •    1999 г. — Общото събрание на ООН одобрява резолюция, с която обявява 25 ноември за годишен Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Родени •    1749 г. — Доменико Чимароза, италиански композитор •    1770 г. — Лудвиг ван Бетховен, германски композитор •    1778 г. — Хъмфри Дейви, английски химик •    1830 г. — Жюл дьо Гонкур, френски писател •    1851 г. — Ото Шот, немски химик •    1871 г. — Иван Телятинов, български революционер •    1887 г. — Йозеф Лада, чешки график •    1903 г. — Ърскин Колдуел, американски писател •    1905 г. — Симо Хаюха, финландски снайперист •    1908 г. — Силвия Аштън-Уорнър, новозеландска писателка •    1908 г. — Уилърд Френк Либи, американски химик и Нобелов лауреат •    1925 г. — Йордан Младенов, български политик •    1930 г. — Армин Мюлер-Щал, германски актьор •    1936 г. — Клаус Кинкел, германски политик •    1942 г. — Иван Глухчев, български футболист •    1944 г. — Джак Чокър, американски писател •    1944 г. — Коста Биков, български режисьор •    1947 г. — Николай Пенков, български футболист •    1949 г. — Пол Роджърс, британски музикант •    1953 г. — Александър Белявски, словенски шахматист •    1954 г. — Атанас Талевски, фотограф от Република Македония •    1970 г. — Ладо Гургенидзе, премиер на Грузия •    1970 г. — Петър Москов, български лекар и политик •    1975 г. — Мила Йовович, украинска актриса •    1976 г. — Алваро Рекоба, уругвайски футболист •    1981 г. — Тим Визе, немски футболист Починали •    1273 г. — Руми, ирански философ •    1830 г. — Симон Боливар, южноамерикански революционер •    1847 г. — Мария-Луиза Австрийска, императрица на Франция, херцогиня на Парма и Пиаченца •    1870 г. — Саверио Меркаданте, италиански композитор •    1881 г. — Люис Морган, американски антрополог •    1902 г. — Димитро Папазоглу, български предприемач •    1907 г. — Уилям Томсън, английски физик •    1909 г. — Леополд II, крал на Белгия •    1949 г. — Трайчо Костов, български политик •    1953 г. — Георги Спасов, български композитор •    1959 г. — Андрей Николов, български скулптор •    1962 г. — Кръстю Гермов, български революционер, късен македонист •    1973 г. — Чарлз Грийли Абът, американски астрофизик ( •    1974 г. — Виктор Франц Хес, американски физик от австрийски произход, Нобелов лауреат •    1982 г. — Леонид Борисович Коган, съветски цигулар •    1987 г. — Маргьорит Юрсенар, френска писателка •    1991 г. — Нено Дончев, български аграрен учен •    1996 г. — Станко Тодоров, български политик •    2009 г. — Дженифър Джоунс, американска актриса •    2011 г. — Сезария Евора, певица от Кабо Верде •    2011 г. — Ким Чен Ир, Севернокорейски лидер Празници •    Бутан — Начало на управление на династията Вангчук (1907 г., национален празник) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Крайречната средновековна крепост Баба Вида е кръстена на стара мома
 Видин също се "записва" в поредицата предания, свързани с река Дунав. Някога живял много богат болярин на брега на Дунав в днешен Видин. Той имал три дъщери които се казвали Вида, Кула и Гъмза. След като починал боляринът, имението му било разделено по равно между трите. Най-голямата Вида взела земите до самата река Дунав. На средната щерка се паднали териториите на запад, където днес се намира град Кула, а най-малката Гъмза наследила планински регион отвъд балкана. Днес земите и са част от Сърбия.  И до днес всяко селище носи своето име, дадено му от името на своята управителка - Видин, Кула и Гъмзиград. За разлика от по-малките си сестри, които се омъжили за мъже чуждоземци и прахосници, единствено Вида останала без съпруг. Тя не само била най-голямата, но и най-красивата и  умна наследница на болярина. Вида посветила целия си живот на териториите, които получила в наследство. На тяхно място тя издигнала крепост и така обичала народа си, че след смъртта й придворните нарекли имението в нейна чест - "Баба Вида". Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Бащата на митичния Орфей живеел на дъното на река Дунав
  Изгрев над река Дунав край Свищов  Северната граница на България - река Дунав, е не просто граница, а и извор на легенди, предания, интересни истории и естествено на исторически събития, хроники и личности, оставили своя дан в европейската и световната история. Още древногръцките историци пишат за нея като особено и важно място за хората от близо и далеч. За нея говорят още Аристотел, Херодот, Страбон, Овидий, Плиний Стари, Тибул, Цицерон, Вергилий. Херодот нарича Дунав "най-голям между реките". Хесиод отбелязва, че Дунав е "брат на Нил, син на Океана и на богинята на морето Тетида". В медалите на император Траян дунав е изобразяван като жена с покривало. Тя се опира на урна - символ на тайнственост. Тайната била в това, че Дунав криел местоположението на изворите си. Аристотел считал, че Дунав извира от Пиренеите и се дели на  два ръкава - две самостоятелни реки, едната се влива в Адриатическо море, а другата тече през Железни врата и се влива в Черно море под името Истрос. Дори митът за Орфей има своето начало в река Дунав. Защото всеизвестно е, че баща на най-великия певец, поет и музикант на древността е речният бог Еагър. Той живеел на дъното на Дунав и само понякога посещавал другото си имение - Хемус-Стара планина. Така се срещнал с музата на епическата поезия Калиопа и се влюбил в нея. От любовта им се родил Орфей. Отново за любов разказва друго предание за река Дунав. Много отдавна небето било щастливо място. Слънцето и Луната винаги били там, облечени в най-хубавите си дрехи от злато и сребро. Слънцето било приятен млад мъж и Луната се влюбила в него. Тя решила да се омъжи за него. Но Слънцето не чувствало нищо към нея. Докато тя му говорела за любов и щастие, носейки своята сребърна дреха, той се усмихвал и гледал на друга страна, към движещите се съзвездия. Там нямало нищо друго освен млада звезда, наречена Дунав. Звездата била толкова влюбена в него, че щяла по-скоро да умре, отколкото да не го види. Те решили да се оженят. Когато Луната чула това, извикала трима зли гении и ги помолила за съвет. После отишла на сватбата, изрекла магически слова и Дунав пропаднала в бездната.  Тя падала и падала, докато накрая се спряла в средата на черна гора, наречена Черногорската планина. В момента в който ударила земята, Дунав се превърнала в езеро с чиста и студена вода. Злата луна сътворила дървета, които я обградили и скрили от слънцето, но Дунав се помолила на феите да и помогнат да види любимият си още веднъж. Внезапно от езерото се родила река, която започнала да тече на изток, за да срещне Слънцето. Феите добавили още вода, за да помогнат на Дунав и я направили голяма и силна. Тогава Луната хвърлила камък от короната си, за да спре реката и камъкът се превърнал в планина, но Дунав си проправила път през нея. Пълна с угризения, Луната предложила на Слънцето да се ожени за него и да го обича завинаги. Слънцето било ядосано и се заклело никога вече да не говори с нея. Затова то кара златната си колесница и идва на земята едва когато Луната си замине. Тя никога вече не го срещнала. То се отразявало непрекъснато във всяка капчица вода на Дунав, но винаги било само в небето. А Дунав станала втората по големина река в Европа след Волга. Извира от Черна гора, Германия и се влива в Черно море, оформяйки красива делта. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Граф Дракула минавал през тунели под Дунав
 С Русе e свързана легенда за пребиваването на Влад Цепеш в района. В последствие същият Влад придобива световната слава на литературния герой граф Дракула. Легендата гласи, че през XV век Влад Трети и неговият брат били дадени като заложници от баща им на турския султан. Прекарали 2 години в Басарбовския манастир в долината на река Русeнски Лом. След края на своето заточение през 1462 г. Влад Трети превзема Русе, проявявайки нечувана жестокост. Разорява града и побива на кол 6000 османци. Този жесток метод не е християнска практика и точно това всяло повсеместен ужас. Легендата гласи, че Влад успял да влезе в града през таен проход под река Дунав. Единият вход се намирал в центъра на днешния град Гюргево, а другият - на сегашния площад "19 февруари" до завод Арда. В края на XVIII век двата входа на тайния тунел били замаскирани с построяването на часовникови кули. Русенската часовникова кула била съборена през 1919 г., като от нея остава само плоча с надпис на турски език, запазена и до днес. Битката на Влад Трети с турците се състояла на Гергьовден и именно след нея Влад Трети придобива прозвището Цепеш заради хилядите, побити на кол. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Българският разузнавач Александър Александров е истинският Индиана Джоунс
  Българският супер агент Александър Александров, който няма запазена снимка, написва  идеята за безстрашния Индиана Джоунс.  Напоследък се заговори за това, че в основата на хитовата холивудска поредица за "Индиана Джоунс" стои българин. Това е супер разузнавачът Александър Александров, който за жалост вече не е между живите. Умира през 1998 г. едва на 66 годишна възраст, като оцелява 15 години след като генералите от държавна сигурност се опитват да го убият. Александров не е автор на целия сценарий на "Индиана Джоунс". Заслугите за сюжета си приписва главният сценарист Лорънс Каздан. Неговото име стой в афишите на тази сага и на част от сериите на "Междузвездни войни". Само че идеята и първоизточник на образа на героя на Харисън Форд е и българският разузнавач Александър Александров. Той е принуден да напише предложение за сценарий, за да оцелее, защото му трябват пари за животоспасяваща операция. Докаран е до нея от корумпираните генерали и полковници от Държавна сигурност. Разкрива ги и пише доклад до единствения шеф, който е над него - Велко Папин, който пък докладва на Тодор Живков. Александров установява и описва как високопоставените служители на ДС предават България, като разкриват на чужди служби българската агентурна мрежа по света. Това са само малка част от разкритията на Александров. Поредицата от безспорни уличаващи доказателства има само едно име и то е национално предателство. Но и гаранция хората, който са изобличени, да "скроят шапката" на Александров. През 1983 г. той и хората като него са привикани уж на редовни профилактични прегледи. Тогава се намират лекари, за който Хипократовата клетва не струва нищо. Те казват на топ разузнавача, че белият му дроб е много болен и веднага трябва да се оперира. Така е изрязан половината дихателен орган на Александров. Само че след това той наистина започва да се чувства зле. По това време семейството му - съпруга и двама синове, живее в Аржентина, тъй като жена му е осиновено дете на един от аржентинските президенти. Лекарите в Аржентина, а после и  други във Франция, го преглеждат и обявяват, че не е имало никаква нужда от операция, а още по-малко от отстраняване на по-голяма част от него. Но предупреждават българина, че сега вече действително се нуждае от животоспасяваща операция. В противен случай му остават година и половина до 2 живот. Александров няма достатъчно пари и се обръща с молба към двама свои френски приятели. Те обаче казват, че нямат толкова пари, но му предлагат начин той сам да си ги заработи.  Сам по себе си този факт също поражда съмнения съвсем в стила на шпионските филми, но Александър се хваща като удавник за сламка на предложението от френските си приятели. Те му казват, че имат приятели в Холивуд и му предлагат да напише сценарий за себе си, за своя живот и работата си на Великденските острови. Българинът сяда и написва предложение за сценарий, като разказва за себе си.  Венелин Митев отбелязва, че това не е цялостен сценарий, а само идея с основни сюжетни линии. Затова Александров се справя бързо и предава написаните страници на двамата французи. Те удържат на думата си и изпращат идеята на българския разузнавач в Холивуд.  Оттам се получава положителен отговор и съответната сума, която веднага е предадена на Александров. Така той се подлага на нова операция, този път животоспасяваща. Живее още 15 години и преминава през цялата горчилка и омерзение на несправедливото дискредитиране  на хората като него, работили за България, без да доносничат и да предават. Евгени Сачев пише, че му позвънил по телефона през 1999 г., но единият от синовете му отговорил, че баща му починал преди година от рак на гърлото. Но явно е успял да реализира своята идея за неуморния търсач на древни тайни Индиана Джоунс в "Похитителите на изчезналия кивот". Българският агент Александър Александров е човекът, помогнал на един от ръководителите на британското разузнаване, комунистът и таен съветски агент Ким Филби да се спаси и избяга в Москва. Това става през 70-те години, когато примката около Филби се затяга и той е разкрит. Филби е в Бейрут, където под прикритието на телевизионен техник е и Александров, който помага на британеца да избяга в Москва. Началото на тайния живот на БГ супер агента започва още когато е 11 -годишно момче. Александров е роден през 1932 г. Будното хлапе от силистренското село Полина е обучавано от подчинената директно на Сталин съветска служба за сигурност и контраразузнаване СМЕРШ. След като завършва школата на СМЕРШ, Александров преминава и през други специални школи, защото през следващите години показва познания в най-различни области: говори няколко чужди езика и продължава да учи други, знае тънкостите на шифроването, проявява наблюдателност, мисълта му е бърза и владее светски обноски, сякаш не е раснал на село, а в заможно градско семейство. И най-важното: притежава всеотдайност и жертвоготовност. Александър Александров предизвиква най-големите трусове в историята на българските спецслужби в периода 1979-1983 г. По това време заедно с чудовищната корупция по висшите етажи на властта, разкрива и членството на Силвио Берлускони и румънския диктатор Николае Чаушеюску в масонската ложа Пи-2. Разконспирирането на Чаушеску има значение за България в този момент, тъй като по това време се обсъжда съвемстен българо-румънски проект за изграждане на електроцентрала на река Дунав. В доклада си Александров изброява последствията от реализирането на този проект, който не са в полза на България и българската страна не се съгласява да участва в него. Пак Александров разкрива кога Андрей Луканов е вербуван от американците, пише в своя книга журналиста Венелин Митев и уточнява: "Това става, когато Луканов гостува на леля си Вела в Женева. По онова време тя е постоянен представител на България в Икономическата комисия на ООН за Европа. Това е същата Вела Луканова, която през 1959 г. като управител на БНБ помага на Тодор Живков да изнесе на "съхранение" в Държавната банка в Москва златния резерв от 20 тона". Венелин Митев припомня и друг показателен факт от дейността на Александър Александров - това, че през 1990 г. той публикува фалшивата лична карта за самоличност на Тодор Живков, издадена от полицията на 14 април 1941 г. Тя доказва, че "Живков е бил човек на Гешев". "Александров бе първият българин, който разказа, че в египетския град Александрия е видял с очите си митичния Никола Гешев, за когото се твърдеше, че е убит край Свиленград при опит за бягство след преврата на 9 септември", отбелязва  Митев. Александър Александров Изучава със страст Великденските острови Явно по някакъв начин в задълженията на Александър Александров влиза и изучаване на чудесата на света или поне това е част отново от идеята и сюжета на "Индиана Джоунс". На островите Пасха, известни и като Великденски острови, в южната част на Тихия океан българският агент изучава огромните каменни статуи, най-необикновения камък на света или "Пъп на света", опитва се да разчете писмеността ронго-ронго. "За хора като Александров няма документални разкази, няма книги, няма очерци, няма филми, няма снимки. Той е един от ония легендарни разузнавачи, останали докрай неизвестни, защото заслугите му са отчитани единствено на свръхсекретни съвещания, на който не се водят нито стенограми, нито протоколи. И все пак, проследявайки живота му, доколкото това е възможно, разбираме,  че е бил щастлив човек, защото много е обичал работата си", отбелязва Венелин Митев. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Великият скитски воин Атила може да е погребан до Лом
 Наследниците на Атила се заселили покрай Дунав и наблизо, след като го погребали и него до реката, гласи легендата.  В района на Лом има едно предание, свързано с великия скитски воин Атила. Преданието гласи, че от Панония по река Дунав било пренесено тялото на Атила, след като бил коварно отровен. Погребан е в три ковчега - златен, сребърен и железен, до горното течение на река Лом. В последния му път го изпратили петимата му синове - Уто, Дунгезих, Емнецар, Улсиндур и Усколм. От този район край Дунав била майката на повечето от тях - царица Керка. Тогава трасето на реката между Горни и Долни Лом се е разделяло на две корита - източно и западно. Разделянето е било над сегашната Бела стена до пещерата "Водни печ". Сегашното "Суо полье" е било остров в езеро, образуван от реките Лом и Златичка. Над него са стърчали хълмовете Руменъц, Савичова чука, Запад и Чуката, с двете пещери Суи печ - лява и дясна. Впоследствие синовете на Атила се заселили наоколо. Синовете били:Уту(Уайт) - Умния, заселил се между реките Алмус (Лом) и Утос (Вит). Дунгизих (Пухокосия) станал владетел на Гъмзиград в околностите на Зайчар-Сърбия. Емнецар се е заселил в подножието на Балкана до Хемус. Улсиндур (Златодвер) се заселил в днешния Кулски район, а Усколм се заселил в равнината между реките Огоста и Искър. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Митове и легенди
Луда ли съм - Валентина Йоргова
 Луда съм, бе, чисто луда! Не разбираш ли? Що си дириш белята и раната без лекуване? Евтин ли ти е съня? Малко ли ти е алкохола? Скучно ли ти е спокойствието или жените, кротките, ти омръзнаха? Ха, кажи, де?! На огън търпиш ли, че ти се играе? Сутринта се будя до теб, до вечерта съм на другия край на света и билета е еднопосочен. Смея се и плача едновременно. Голямо ми е сърцето и побира и болката и щастието наведнъж, пък те си вдигат наздравици, че ме има. Ти, както напълно ме имаш, така и изобщо ме нямаш. Не си отглеждай илюзиите, не ги подхранвай с розовички мечти. Луда съм! За живот съм луда! Вятър и вода не се спират. Как мен ще ме спреш!? От тях съм направена и пътищата са ми вени.  На свирепа любов носиш ли и на ухапвания? Вълчица съм - един ми стига, до мен да тича, див до самозабравяне. Ама на всичко да търпи и да е верен до костите. По-малка любов не предлагай. Висок е залога. Покриваш ли?  Луда съм, чисто луда! Да не кажеш, че не съм предупредила. Ще тичам в крайности, ще меня настроения, ще чупя спомени, ще стрелям с думи, ще лепя невъзможното. Нов свят ще ти създам, с един замах ще го унищожа и друг ще ти построя. Хаос ще ти влея в съзнанието, да почувстваш сила и не от една, от милион точки да видиш живота, дето не си и знаел, че ги има. Ще ти вържа възел от границите, после ще ги изгоря като конец с уроки, да не пречат, да не вредят, да не спират устрем, чувство и смисъл. На компаса ще ти сменя севера и ще ти разбъркам посоките - да видиш, че все до едно място водят - дето ти е сърцето. С мен един живот няма да живееш, малък е да ме побере и голям - да ме изгуби в себе си. Накуп и наведнъж ще живееш - с един дъх в няколко паралелности.И с жена-хамелеон и неуловима. Що си дириш белята? Намери си някоя кротичка и покорна. Да си стои вкъщи и да ти гледа децата, да ти угажда и да ти мълчи. Аз съм фурия, облечена лудост и гола душа. Всичко взимам, всичко давам. Половинчатост не приемам.  Готов ли си да прегръщаш буря?  Помисли. Влезеш ли, няма излизане. Вътре ли си? 
Стихове
Особености и състав на Дамаската стомана и стомана тип 440
 Дамаската стомана е много стара. Историята й се свързва с древните персийски, египетски и индийски майстори, които я произвеждат за направа на мечове. По-късно японските майстори възприели тази техника при производството на мечове. Днес, причината за голямото търсене на дамаска стомана е, че тя е красива и има различни шарки на повърхността. Дамаската стомана в действителност е просто модел заварени стомани, само с ковашка заварка, съединени са няколко стотин слоя от твърда и мека стомана и след това са ецнати с киселина. Киселината атакува стоманите с различна скорост, което води до видимите шарки. Днес съществуват много методи за производство на дамаска стомана, има много различни шарки/дизайни, но много малко от тях се срещат на пазара. Максималната й твърдост е 52 HRC, което е добре, но не достатъчно, за да се сравнява по твърдост с по-модерните материали. Но красотата й я прави ценна, затова е скъп материал; тя се използва за правене на ножове от много години. Съществуват легенди за дамаската стомана, че притежава магическа красота и е неразрушима, когато е произведена с разтопен диамантен прах в нея. В интерес на истината, това е само стомана. Тя няма магически свойства и не е неразрушима, нито пък има диамантен прах в нея; ако се постави такъв, той просто се отделя в стоманата като прост въглерод и няма да й придаде никакви по-специални свойства. В легендите дамаската стомана е известна още и като вутц или булат. Парчета от стомана и желязо и въглерод се поставят в керамичен съд и се нагряват при много високи температури, докато всички се слеят. Високото съдържание на въглерод (обикновено над 2% – най-често използваните стомани съдържат по-малко от 1% въглерод), формира много карбиди, които образуват линиите на повърхността на стоманата. Именно тези линии от карбиди, създават „водният“ ефект, с който дамаската стомана е толкова известна. Този материал няма стандартен състав. Различните производители в миналото, произвеждали дамаска стомана в съответствие със своите планове и наличните ресурси. Проведени са много изследвания, целящи да установят връзката между различните шарки при различна дебелина и в различни форми. Всъщност всеки нов модел има своите собствени специфични изисквания за добавяне на въглерод, манган и хром; от ковашкия метод и броя на слоевете зависи неговата твърдост и устойчивост на огъване. Според редица изследвания, има основни свойства на дамаската стомана, които са сходни при всеки производител, независимо от различните техники. Въглеродно съдържание: от 0,50% до 6% (по древен образец) – обикновено 2% Най-висока твърдост постигната: 45-52 HRC Най-добра температура на закаляване: това зависи от състава на твърдите и меките стомани. Поради високото си въглеродно съдържание дамаската стомана е изключително корозивен материал и лесно ръждясва ако не се обработи правилно по време на производството, за да имат по-дълъг живот остриетата направени от нея.  Стомана 440 е изключително разпространена в производството на ножове - 440А, 440В и 440С. Най-меката сред тях е 440А, а най-твърдата - 440С. От 440А най-често се правят големи ножове с фиксирани остриета, ножове за гмуркане и ножове за оцеляване. От стомана 440А се получават доста качествени остриета, но като цяло фирмите - производители на ножове избягват да работят с този мек материал. Стомана 440А и 440В са идентични с 440С, с изключение на пониженото съдържание на въглерод (0.60–0.75% в 440A и 0.75-0.95% в 440B). Тези стомани след термообработка имат по-малка, отколкото при 440С твърдост.   Съдържание на въглерод и други елементи в стомана 440 Елемент/Марка стомана                       440A                               440B                                      440C Въглерод (C), %                          0,65-0,75                          0,75-0,95                                 0,95-1,20 Хром (Cr), %                       16,00-18,00                        16,00-18,00                               16,00-18,00 Молибден (Mo), %                            0,75                               0,75                                      0,75 Манган (Mn), %                              1,00                               1,00                                      1,00 Кремний (Si), %                             1,00                               1,00                                      1,00 Сяра (S), %                                 0,03                               0,03                                      0,03 Фосфор (P), %                               0,04                               0,04                                      0,04  Твърдост по Рокуел, HRC                     55-57                              57-59                                     58-60 Стомана 440В се използва рядко в направата на ножове. Стомана 440С е американска корозоустойчива хромиста лагерна стомана, известна със своята корозионна устойчивост, износоустойчивост, здравина и твърдост. От втората половина на 60-те години на миналия век се използва за направа на остриета. Стомана 440С се използва за направата на ножове от множество производители и в Европа, и в Америка. И до ден днешен това е много популярен, доказал своите качества материал за направата на ножове. Стомана 440С е доста твърда стомана, ножовете, направени от нея режат отлично и дълго време не се изтъпяват. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 16 ноември
16 ноември 1938 г. - НА ТАЗИ ДАТА наркотикът ЛСД идва на бял свят  На 16 ноември 1938 г. химикът Алберт Хофман, работещ за фармакологичните лаборатории Сандос в Базел, Швейцария, изолира веществото ЛСД.  Разработван първоначално за аналептик, който да стимулира метаболизма и дихателната система, ЛСД не направил никакво впечатление на младия учен. Тестовете с животни не дали основание за продължаване на изследванията със съставката, като единствената регистрирана промяна била, че животните станали неспокойни. Случаят бива приключен, а психеделичният потенциал на ЛСД е открит пет години по-късно. На 16 април 1943 г., когато Алберт Хофман подновява работата си по веществото, в тялото му попада миниатюрна доза от веществото. Химикът изпаднал в неспокойно и леко зашеметено състояние, което преминало в приятно, по думите му „съноподобно“ състояние, изпъстрено с мощно разгръщане на въображението, което той записал в журнала си. След около два часа преживяването изгубило своя интензитет. Три дни по късно, на 19 април 1943 година, Хофман съзнателно взима 250 микрограма ЛСД. За голяма негова изненада, дозата не се оказала, както той смятал, минимална. Невероятно мощно преживяване заляло изследователя, който помолил своята асистентка да го придружи до неговия дом на няколко километра от лабораторията. Тъй като военното положение не позволявало ползването на автомобил, те тръгнали на своите велосипеди. Пътешествието, по което Хофман поел, се оказало легендарно и до ден днешен е повод на възпоменание сред много ЛСД ентусиасти, известно като Денят на колелото. След горните събития ЛСД бързо навлиза в психиатричните клиники като обещаващо вещество за поведенчески експерименти с хора. Сред тогавашния психиатричен дискурс, ЛСД било смятано за психозомиметик, тоест за вещество имитиращо психоза. Много психиатри опитват за първи път от ефектите на ЛСД, за да могат да разберат по-добре света на своите пациентите и опознаят психическата патология. Оттук води началото си предполагаемата връзка между психоза и ЛСД, която остава недоказана и сериозно оспорвана предимно на основания за "неправилна, неинформирана и неетична употреба". До 60-те години на 20. век, когато употребата на ЛСД се разгръща със страхотна сила, веществото е била познато само в психиатричните клиники, в експериментални (военни) центрове и частни психотерапевтични практики. Психиатрите използват ЛСД като инструмент за изучаване на психиката и разкриване на несъзнаваното и колективното несъзнавано. Изпробвано върху много доброволци и недоброволци, ЛСД бива смятан за субстанция с голям потенциал, която може да ускори разбирането за редица психични проблеми като шизофрения, лечението на психически разстройства и стресови състояния, на алкохолизъм и други пристрастявания. Съгласно господстващата тогава догматика на бихевиоризма сред психиатрите, ЛСД се разглежда като психозомиметик, тоест имитиращо психотични състояния вещество. В следвоенната обстановка и разгара на Студената война, правителства и на Западните съюзници и на страните от тогавашния Варшавски договор финансират множество проекти за приложенията на ЛСД. ЦРУ стартира проекти, които пораждат голям брой експерименти с цивилни и военни, понякога без тяхното съглсие. Проект с кодовото наименование BLUEBIRD, който използва ЛСД в програмата си, включва методи на разпитване чрез дроги, изолация и хипноза. Проектът съществува през 1949-50 година, след което бива преименуван на ARTICHOKE, а след това на МК-УЛТРА (MKULTRA). Документи по случая МК-УЛТРА, който бива разкрит през 1975 година, показват често брутални ЛСД експерименти с душевно болни, военни, проститутки, студенти и други хора. Идващ от бедно семейство, Кен Киси е студент в Станфордския университет, който за да може да се издържа се записва като доброволец по проекта МК-УЛТРА. Разтърсен от въздействието на ЛСД и проекта, Киси започва работа по един от най-влиятелните романи на 20-ти век - „Полет над кукувиче гнездо“. Киси също така успява да вземе и разпространи огромно количество ЛСД и така дава мощен тласък на психеделичната революция и хипи движенията. Така по ирония на съдбата ЦРУ става проводник на разпространението на ЛСД на Запад. По-късно обаче следва коренна промяна в политиката към веществото. Лавинообразното нарастване на влиянието на ЛСД сред радикализиращите се младежи на Запад и тяхната все по-нарастваща политическа активност против установения политически и културен ред води до забраната от 1965 година в САЩ и 1966 в Обединеното кралство. Заради огромното влияние на ЛСД сред надигащите се студентски среди, които отправят политически искания за спиране на войната във Виетнам и за човешки права и свободи, администрацията на американския президент Линдън Джонсън, а след това и на Ричард Никсън повеждат кръстоносен поход срещу ЛСД. Не само, че съединението бива забранено за употреба, но и всякакви научни изследвания са абсолютно инкриминирани и преследвани. Въпреки това през 90-те години, след нестихващия интерес сред много кръгове, регулирането на ЛСД започва да отслабва и няколко изследователски проекта успяват да вземат разрешение за изследване. В момента няколко групи водят изследвания върху ЛСД. "Мултидисциплинарната Асоциация за Психеделични Изследвания" прави опити в Швейцария, а фондацията "Бъркли" изследва ефектите на ЛСД върху творчеството и прозренията. В България притежанието, производството и търговията с ЛСД е забранено и се преследва от закона. Последствията от ЛСД могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни психо-емоционални ефекти — както положителни така и отрицателни. Цензурата и гоненията, както и политическата оцветеност на дебата около ЛСД правят много труден анализът на ефектите на ЛСД, за които трябват още изследвания. Някои хора употребяващи ЛСД твърдят, че ефектите имат огромно значение за живота им, и това им е помогнало да погледнат живота си от друга перспектива. Други, които са имали лоши преживявания пробват само един път и след неуспешния експеримент, завинаги странят от ЛСД. 16 ноември 1491 г. - НА ТАЗИ ДАТА Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия  1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия. С времето това название се е превърнало в евфемизъм, условно обозначаващ най-известния от историята предполагаем случай на ритуално убийство на дете, извършено в края на 1480 г. в малкото селце Ла Гуардия в околностите на Толедо, Испания. Обвинен е мнимо покръстен евреин-маран, който тайно продължава след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма. Това е денят, както се твърди от векове, в който евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на мъст към християните, гаврейки се с разпятието Христово в лицето на някое отвлечено 4-5-годишно християнско момче, което изтезават и убиват мъченически на кръст с трънен венец на главата. Историята на инквизицията познава редица процеси, основани на жестокия таен обред на отмъщение на евреите към Христа и християнството. Всички тези процеси са завършвали с изгаряне на кладата на виновните и техните съучастници, както и с по-малки или по-големи репресии срещу евреите изобщо. Първият Велик инквизитор на Испанската Света Инквизиция - Томас де Торквемада, взема за повод Светото дете от Ла Гуардия в стремежа си да свърши веднъж за винаги с евреите в бъдеща обединена Испания. За целта той се нуждае от подходящ доказан повод и точно тогава му донасят за случая в Ла Гуардия. Направен е оглед на местопрестъплението, разпитани са и свидетели. Преките извършители на деянието - баща и син Франко са арестувани и признават всичко, което се иска от тях. Следствието по случая трае близо две години и завършва на 16 ноември 1491 г. с осъждането и изгарянето на клада на петима души извършители и съучастници. След завършване на делото „Ла Гуардия” сред населението настава голямо брожение и пред обстойния и аргументиран доклад на Торквемада монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 г. Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. Момчето, жертва на злодеянието, е обявено от испанската църква за светец и мъченик. През 1569 г. на местопроизшествието в Ла Гуардия на детето е издигнат паметник. Едва през 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет, а на 1 април 1992 г. испанският крал Хуан Карлос I го сочи за правен акт без правна сила. Точно половин хилядолетие след едикта и откриването на Америка, кралят посещава мадридската синагога, искайки прошка за решението, взето от предшествениците му. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Текст и превод на песента на Roxette - Listen To Your Heart
 Слушай сърцето си   Знам, че има нещо зад усмивката ти. Стана ми ясно като погледнах в очите ти. Ти изгради любов, но тя се разпадна. Твоето малко парченце рай се превърна в ад.   Слушай сърцето си, когато те вика. Слушай сърцето си, няма какво друго да направиш. Не зная къде отиваш и не зная защо, но слушай сърцето си, преди да му кажеш „Сбогом”.   Понякога се чудя дали тази борба си струва. Безценните моменти са изгубени в прилива. Пометени са и нищо не е каквото изглежда, чувството за принадлежност към мечтите си.   Има гласове, които искат да бъдат чути. Има толкова много да се каже, но не можеш да намериш думи. Ароматът на магия, красотата, която е била когато любовта е по-дива от вятъра.   Listen to your heart   I know there's something in the wake of your smile. I get a notion from the look in your eyes, yea. You've built a love but that love falls apart. Your little piece of heaven turns toо dark.   Listen to your heart when he's calling for you. Listen to your heart there's nothing else you can do. I don't know where you're going and I don't know why, but listen to your heart before you tell him goodbye.   Sometimes you wonder if this fight is worthwhile. The precious moments are all lost in the tide, yea. They're swept away and nothing is what it seems, the feeling of belonging to your dreams.   And there are voices that want to be heard. So much to mention but you can't find the words. The scent of magic, the beauty that's been when love was wilder than the wind.
Текстове от песни
Най-жестоките владетели - Тиранинът Бенито Мусолини
1922-1943 - "Правя свръхчовешки усилия, за да образовам този народ. Когато хората се научат да се подчиняват, ще почнат да вярват на това, което им казвам"  Мусолини е човек със скромен произход, който се изявява като журналист и постепенно се превръща в харизматичен политик. Създава фашистката партия в Италия и чрез насилие принуждава правителството да го направи министър-председател. Разрушава съществуващото  демократично държавно управление и поставя страната под диктатурата на една партия. Мусолини е майстор на пропагандата, черпещ грандиозните си идеи от някогашното величие на Римската империя. Притежава фаталната убеденост, че винаги е прав и че Италия е велика военна сила. Пропилява ресурсите на страната в опит да създаде нова империя и сляпо следва Адолф Хитлер във военната му политика, което го води до катастрофа. Бенито Амилкаре Андреа Мусолини е роден в семейството на ковач и начална учителка в малкото градче Довия ди Предапио, провинция Форли-Чезена, област Емилия-Романя в Апенините на 29 юли 1883 г. Наклеветен от свой съученик, е изпъден от училище, но след дълги  перипетии и скитания из Италия и Швейцария получава квалификация за учител по френски език и от 1906 г. се занимава с преподаване. Междувременно започва да изучава революционна литература, да държи речи и да пише статии. През 1909 г. вече се занимава сериозно  с публицистика и научава, че добрият журналист може да изфабрикува каквито си иска новини, без никой да забележи. В резултат на това прозрение започва да презира масите, които толкова лесно се оставят да бъдат мамени и се насочва към истинското си призвание - политиката. През 1911 г. Италия напада Либия. Мусолини се обявява открито против войната и организира акции, които го правят  много популярен, но и водят до арестуването и осъждането му. В затвора прекарва шест месеца, през които пише автобиографията си.  През 1912 г. на Конгреса на социалистите държи реч, която прави силно впечатление. Поверено му е издаването на партийния вестник "Аванти" (Напред). Стилът му е агресивен, откровен, привличащ вниманието и тиражът на вестника се удвоява. Мусолини следва партийната линия, противопоставяща се на влизането на страната в Първата световна война, но когато вижда, че общественото мнение  започва да откликва благоприятно на идеята за участие във войната, променя позицията си. И веднага губи работата си. От този момент намразва социализма. Започва да издава свой собствен вестник - "Ил Пополо д’Италия" (Италианският народ) - с подкрепата на Министерството на войната и финансиран от средите на едрите италиански земевладелци. По време на войната се сражава на Северния фронт, докато не го раняват  през 1917 г. Следвоенна Италия е в хаос. Три милиона демобилизирани войници си търсят работа, а повлияните от Руската революция социалисти искат драстична промяна. Те окупират фабрики и земи и ужасяват управляващата класа. През март 1919 г. Мусолини създава нова партия - "Фашо ди комбатаменто" (Група за борба) - по-късно преименувана на Национална фашистка партия (НФП). Партията набира членовете си най-вече от средите на ветераните от войната, които са жадни за нови битки. Една от първите им акции е нападението на офиса на "Аванти" - фашистите го подпалват. Въпреки нарастващата им популярност, на изборите през ноември месец НФП се представя удивително зле и не получава нито едно място в Камарата на депутатите. Икономическата и политическата криза в Италия се влошава.  Мусолини насочва хората си към вътрешността на страната и помага на земевладелците да изгонят социалистите и селяните, които са завзели необработвани от собствениците земи. фашистките банди бият, измъчват и унижават опонентите си, като им изсипват в гърлата  олио с фунии. Усилията им са толкова успешни, че през 1921 г. тогавашният министър-председател Факта вижда в тях потенциални съюзници срещу социалистите и вкарва фашистите в правителството. На новите избори хората на Мусолини са включени в правителствените листи.  Печелят само няколко места, но по-ценна придобивка е политическата основа, която си създават. Управляващите политици си мислят, че ще могат да опитомят Мусолини, но скоро разбират, че са сбъркали. Упражняваното от фашистите насилие продължава: провокират сбивания  с комунисти и социалисти и убиват безнаказано 43-ма от тях, нападат партийните им клубове, подпалват цели градове, в които има силно присъствие на левите сили. На следващата година обявяват, че само те могат да възстановят реда и изхвърлят социалистите от  градската управа. През 1922 г. Мусолини създава фашистка милиция и обявява поход към Рим. Правителството иска кралски декрет за извънредно положение, което би дало възможност да се използва армията, но крал Виктор Емануил III увърта и отказва да вземе категорично решение, а политиците се колебаят. Накрая министър-председателят Факта подава оставка, а кралят поканва Мусолини да  заеме мястото му. През октомври 1922 г., когато е на 39 години, той става най-младият министър-председател на Италия, Мусолини пристига в Рим, облечен с черна риза и казва на краля; "Ваше величество трябва да извини облеклото ми - идвам тук право от битката, която за щастие протече без проливане на кръв". Това е началото на истинския фашистки марш. Само четирима от четиринадесетте министри в правителството са фашисти, но Мусолини застава начело на Вътрешното министерство, което му дава пълен контрол над полицията и му позволява да създаде верни на него тайни служби. Новото правителство успява да се справи със следвоенния хаос и работа с голям ентусиазъм във всички обществени области. Повечето фашисти са млади, действат енергично и изглежда, че тяхното движение е символ на бъдещето, поради което интересът към тях в чужбина е много голям. През ноември 1922 г. Мусолини влиза в парламента в пълно военно облекло и държи агресивна реч, насочена  основно срещу депутатите от левицата. Всички скоро разбират, че новият лидер няма абсолютно никакви принципи и се подчинява единствено на собствените си амбиции. Той е истински шоумен и знае как да каже на слушателите си точно това, което искат да чуят.  Има малко ясни идеи (в неговите собствени трудове може да се открие противоречие на всичко, което е написал или казал някога), но едно е сигурно - че е обсебен от славата на Древния Рим. Мусолини не се ръководи от конституцията на страната, а управлява чрез Големия фашистки съвет (ГфС), в който са включени най-видните членове на партията (макар че рядко взима предвид тяхното мнение) и  с помощта на Доброволната милиция, трансформирана в помощен орган на официалната полиция. Милицията е всъщност частна фашистка армия, но платена от държавата. Редовната армия продължава да бъде под прякото подчинение на краля. Виктор Емануил III е запален  нумизмат, не харесва политиката и е щастлив, че може да остави Мусолини да се занимава с всичко това. А той се стреми към пълен контрол в страната. Подготвя проект за избирателна реформа, според който на изборите през 1924 г. партията или блокът от партии, получили най-много гласове в изборите - не по-малко от 25 процента печели 2/3 от депутатските места. По време на дебатите на този  законопроект въоръжени фашисти стоят на вратите, а милицията обикаля демонстративно из галериите на парламента Законопроектът е приет, но се оказва, че е бил ненужен: Мусолини печели 65 процента от гласовете и J374 депутатски места в последните за следващите 20 години свободни избори. През последвалите месеци се разиграва първата голяма криза за новия режим: фашистки главорези убиват най-изявения социалист - члена на парламента Джакомо Матеоти. Той се противопоставял открито на политиката на Мусолини за приемане на стотици закони без никакво  обсъждане. Убийството му предизвиква широк обществен протест, но няма сериозни политически последици за фашисткото управление. Все пак Мусолини поема сам морална и историческа отговорност за случилото се, а после се заема да подсигури така властта си, че  никога повече да не се окаже в уязвима ситуация. Арестува опозиционните лидери, разпуска парламента, налага цензура на пресата, замества законно избраните държавни служители по места с членове на фашистката партия На 31 октомври 1926 г. е направен пореден опит за покушение срещу Мусолини - така и не се разбира кой точно е стрелял, макар че едно 16-годишно момче, Аптео Дзамбони, е  обвинено и убито на място от охраната на фашисткия лидер. Това е шанс за фашистите да поемат пълен контрол над страната: опозиционните партии са забранени и е създаден Революционен трибунал, който се разправя по бързата процедура с политическите "престъпления".  Възстановено е и смъртното наказание, което по принцип се налагало рядко - не може да се каже, че режимът е бил кръвожаден. Фашистката партия става най-висшата сила в държавата, но Мусолини е човекът, който може да издига или унищожава членовете й според собствената си воля и желания. Той мечтае за всемогъща партия, която ще изгради новата Италия като дисциплинирана и сериозна военна сила. Мусолини спечелва благоразположението на центристките сили, които не са под негов контрол. Кралят рядко се намесва в политиката. Потенциално по-сериозният конкурент за влияние и власт в обществото е католическата църква. През 1929 г. Мусолини се съгласява да признае независимостта на Ватикана и спечелва голяма популярност за своя режим. На следващите избори фашистите предлагат 400 кандидати, които да бъдат избрани или отхвърлени заедно, и получават 98 процента от гласовете. Друго нововъведение чрез което фашисткият режим поема пълен контрол над икономиката, е т.нар. Корпоративна държава - собственици и работници действат заедно, организирани в съюзи (корпорации), в които имат равен брой представители. Начело на корпорациите, разбира се, стоят членове на фашистката партия. Режимът пропагандира, че това е успешно реализиран корпоративен социализъм, в който различните класи си съдействат, но сред левите сили мнението е, че: "Работниците в корпорациите имат толкова власт, колкото и животните и дружествата за закрила на животните". Мусолини се стреми държавата да има икономическа независимост и затова организира "Битката за зърното", при която в страната се отглежда огромно количество жито за сметка на другите култури. Един от големите успехи на режима е създаването на нови земеделски територии чрез пресушаване на маларийните блата в близост до Рим - начинание, започнато още по времето на Цезар. Мусолини се обкръжава с подмазвачи и няма нищо против хвалебствията. Образът му е навсякъде, титлата му ДУЧЕ (Вождът) трябва да бъде изписвана с главни букви, а любимото му мото е: "Mussolini ha sempre ragione" (Мусолини винаги е прав). Възприема се като  наследник на Цезар и Август и започва нов грандиозен градоустройствен план за възраждане славата на Рим. Ласкателството и огромната власт, съсредоточена в ръцете му, изолират още повече Мусолини от реалността. Служителите му казват каквото иска да чуе, правителството  е парализирано и през повечето време само чака заповедите на Дучето, а те обикновено са толкова двусмислени, че когато нещата се объркат, всички излизат виновни освен него самия. Мусолини иска да създаде нова Римска империя. Италия владее Либия, но всъщност контролира малка част от страната. Нещата се променят, след като е назначен жесток губернатор, който създава концентрационни лагери и прекършва местната съпротива чрез масови кланета.  В списъка на Дучето следващата територия за завоюване е отколешната цел на Италия, страната, която дори Август не успява да покори, а при поредния опит за превземането й през 1896 г. италианската армия претърпява тежко поражение - Абисиния(днешна Етиопия). През 1935 г. в Абисиния е изпратена голяма армия, която използва отровен газ и покорява страната с извънредна бруталност. През май 1936 г. на свещения Капитолийски хълм в Рим Мусолини тържествено обявява възстановяването на Римската империя. Режимът му е на върха на популярността си. Но войната в Абисиния изразходва годишния национален доход, изтощава армията и сериозно отслабва държавата, което ще си проличи съвсем скоро в един наближаващ по-голям конфликт. Великобритания и Франция реагират враждебно на абисинската война и по този начин тласкат Мусолини в ръцете на Хитлер. На 6 ноември 1937 г. Италия се присъединява към "Антикоминтерновския пакт", подписан една година по-рано от Германия и Япония; през 1938 г.  Дучето помага на Германия като посредник на Мюнхенската конференция, на която са удовлетворени претенциите на нацистите за анексиране на Судетската област и по-късно на цяла Чехословакия; а на 22 май 1939 г. подписва с Германия т.нар. "Стоманен пакт". Мусолини обаче не е доволен, че Италия го славослови като умиротворител, а не като завоевател. На 7 април 1939 г. италианските войски окупират Албания. Дучето все повече следва политиката на Хитлер и въвежда крайно непопулярни закони срещу еврейското население в страната.  Когато започва Втората световна война, изчаква най-удобен момент за включването на Италия във войната и се намесва едва след като е завзета Франция, като се надява да получи своя дял от военната плячка. Участието му във войната го води към катастрофа: Великобритания потопява по-голямата част от италианската флота, армията му е разбита в Северна Африка, а внезапното му нападение над Гърция води до унизително поражение и до сериозен конфликт с Хитлер. След 1943 г. Италия е на границата на голяма криза. Когато през същата година Съюзниците дебаркират в Сицилия, Големият фашистки съвет решава да спаси кожата си и на 24 юли гласува вот на недоверие на  Мусолини. На следващия ден той иска аудиенция от краля, но е освободен от длъжността си на министър-председател и е арестуван. Дучето има още един последен период, в който е на власт - през септември същата година германците го освобождават от затвора и го поставят начело на Италианската социална република в Северна Италия. Управлява година и половина, като през това време прави опит да се откаже от фашизма и да се върне отново към идеите на социализма, но е марионетка на германската власт и няма истинска свобода  на решенията си. Когато съюзническата армия наближава, Мусолини се опитва да избяга в Швейцария, но близо до Лаго ди Комо е заловен от италианските партизани и разстрелян заедно с любовницата си Клара Петачи на 28 април 1945 г. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Най-свирепите викингски воини - Берсерките
 Берсерките са викингски воин, посветил се на бог Один, който преди битка изпада в неконтролируема ярост. В сражението са се отличавали с изключителна сила, свирепост, и безстрашие. Понякога влизали в бой без щит и ризница, което им е позволявало да секат с тежък меч или бойна брадва с две ръце. Берсерките са влизали в бой наметнати с кожа на мечка или вълк. Смятало се, че берсерките ядат отровни гъби, предимно мухоморки, вследствие на което не изпитват никаква болка и с това се обяснявало особеното състояние, в което изпадали. Описание на състоянието берсеркски пристъп „berserkergang“ По време на такъв пристъп берсерките са загубвали почти напълно разсъдъка си. Изпадали са в състояние, в което не са правели разлика между свои и врагове, като са издавали животински ревове и звуци и атакували с голяма ярост всичко, което се изпречи на пътя им — хора, животни или дори предмети, без да обръщат внимание на нараняванията, които получават. Друга характерна черта на състоянието „берсеркски пристъп“ е демонстрацията на изумителна сила. След такъв пристъп берсерките изпадали в полу-безпомощно състояние или направо заспивали. Поради това, че в моменти на пристъп берсерките са атакували приятели и съюзници и никакъв морал не е бил фактор при тях те не са били уважавани членове на обществото. По време на война берсерките били ценни бойци. Те били използвани като острие, което да направи пробив във вражеските редици или по друг начин като елитна група високо ефективни воини. Те обаче се превръщали в проблем в мирно време. Банди от берсерки нападали и избивали мирно население. Също така предизвиквали безпричинно на двубой мирни граждани и след като ги убивали си присвоявали семействата и собствеността им, което право имали според местните закони в Норвегия и Дания по това време.
Митове и легенди
Орлица - Как кралицата на небесата избира бащата на потомството си
 Орлицата прави следното интересно нещо. От дърво или храст отчупва клонка, взима я в клюна си, издига се на голяма височина и започва да кръжи там с тази клонка. Около самката започват да летят орли, тогава тя пуска клонката надолу и гледа какво се случва. И тук някой орел подхваща клонката във въздуха без да й даде да падне, а след това я донася на орлицата много внимателно, от клюн в клюн. Орлицата взима тази клонка и пак я пуска долу, мъжкият отново я улава и й я донася, а тя пак я изпуска… И това се повтаря много-много пъти. Ако в продължение на определено време и многократното изпускане на клонката, орелът всеки път я хваща, то женската избира него и те стават двойка. Защо го прави това, ще разберете след малко. След това те се установяват високо върху скала, правят си гнездо от твърди пръчки и мама и татко започват да откъсват от себе си, от собствената си плът с клюна пух и пера. С този пух и пера застилат гнездото, запълват всички дупки в него, правят го меко и топло. В това меко и топло гнездо орлицата мъти яйцата, след което се излюпват пиленцата. Когато се появят орлетата (а те идват на Божия свят толкова малки, голички и немощни), родителите ги прикриват с тялото, докато не укрепнат. Правят им заслон с крила от дъжда, от палещото слънце, носят им водичка, храна и птичетата израстват. Започват да им растат пера, укрепват им крилата и опашката. И вече са се оперили, макар да са още малки. Тогава майката с татко виждат, че вече е време… Бащата сяда на края на гнездото и започва да удря по него с крила: удря, блъска, разтърсва цялото гнездо. За какво? За да изхвърли всички пера и пух, за да остане само твърдата рамка от клони, които в началото те са сплели и сложили. А пиленцата седят в това разтресено гнездо, неудобно им е, твърдо и не разбират какво се случва: все пак мама и татко по-рано са били толкова нежни и грижовни. Мама през това време лети нанякъде, лови риба и каца някъде на пет метра от гнездото, за да я виждат птиченцата. После пред своите птиченца започва тихичко да яде тази риба. Птиченцата седят в гнездото, викат, пищят, не разбират какво се случва, все пак по-рано всичко е било другояче. Мама и татко ги хранеха, поиха, а сега всичко пропадна: гнездото стана твърдо, перата и пухът ги няма, а родителите им ядат сами рибата и не им дават. Какво да правят? Искат да ядат, трябва да излязат от гнездото. И тогава пилетата започват да правят движения, които никога преди това не са правили. Те и след това не биха ги правили, ако родителите им бяха продължили да се грижат за тях. Пилетата започват да пълзят из гнездото. Тогава орлето пада, такова тромаво, още нищо неумеещо, нищо незнаещ. Гнездото се намира върху скала, върху стръмна скала, за да не приближават никакви хищници. Птичето пада от този склон, после полита в пропастта. И тук бащата (този, който някога ловеше клонките) стремглаво се спуска надолу и улавя върху гърба си това орле без да му позволи да се разбие. И след това, на гръб, го качва върху неудобното гнездо, пак на скалата и всичко започва отначало. Тези пилета падат, а бащата ги лови. А бащата ги хваща, като орел, на гърба си. При орлите нито едно орле не се разбива. И тогава в един от моментите на падане орлето започва да прави движение, което никога преди това не е правело: то разперва срещу вятъра своите странични крила, попадайки във въздушния поток и по този начин започва да лети.  Така орлите учат своите пилета. И веднага щом птичето започне да лети само, родителите го взимат със себе си и му показват местата, където има риба. Вече не му я носят в човката. Това е много добър пример за това как трябва да възпитаваме духовно и физически своите деца. Колко е важно да не ги държим излишно в топлото гнездо! Колко е важно да не ги пренасищаме с рибка, когато те вече могат сами да я ловят! Но с каква грижа трябва да ги научим да летят, посвещавайки на това своите сили и своето време и мъдрост и навици! Неслучайно женската избира мъжкия, хвърляйки клонка. Все пак не иска децата й да се разбият. Избирайки небрежен татко без проверка, после няма да достигне децата.. И без това у орлите птичетата са малко, едно или две…" Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Историята на Клиф Янг - 61 годишният фермер спечели супермаратон от 875 км
 Дистанцията на австралийският супермаратон от Сидни до Мелбърн е дълга 875 км, и продължителността му е над 5 дни от старта до финиша. В състезанието обикновено участват лекоатлети от световна класа, които специално се тренират за това събитие. Болшинството атлети са на възраст до 30 години и се спонсорират от големи спортни марки, които предоставят на състезателите униформите и маратонките.  През 1983 година много от присъствалите остават в недоумение, когато в деня на състезанието на старта се появява 61 годишният Клиф Янг. От началото всички си мислят, че той е дошъл да види началото на маратона, тъй като той е бил облечен по-различно от другите спортисти: в работен гащеризон и галоши обути върху обувките му. Но когато Клиф отива към масата за да получи номер на участник в маратона, всички разбират, че той възнамерява да се състезава както всички останали.  Когато Клиф получава номер 64 и застава на линията с другите атлети, то снимачната бригада, заснемаща репортаж от мястото на старта решава да му вземе кратко интервю. Те насочили обектива на камерата към Клиф и го попитали:  - Привет! Кой сте Вие и какво правите тук?  - Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасбище близо до Мелбърн.  - Наистина ли ще участвате в това състезание?  - Да.  - Имате ли спонсор?  - Не.  - В такъв случай няма да можете да стигнете до край.  - Защо, ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне или коли до последния момент: само преди 4 години аз си купих кола. Когато приближаваше буря, аз излизах да прибера овцете. Ние имахме 2000 овце, които се пасяха на 2000 акра земя. Понякога се е случвало да съм ловял овцете си по2-3 дни, това не беше просто, но аз винаги успявах. Мисля, че мога да участвам в това състезание, та то е само с 2 дена по-дълго и е само 5 дни, а аз търсех моите овце по 3 дни.  Когато маратонът започнал, то Клиф останал далеч зад професионалистите. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали, тъй като той дори не могъл да стартира правилно. Хората по телевизията го наблюдавали, много от тях му съпреживявали и се молили той да не умре по пътя.  Всеки професионалист е знаел, че за да завърши дистанцията ще му трябват 5 дни, в които всеки ден 18 часа да се тича и 6 часа за сън. Обаче Клиф Янг това не го е знаел.  На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Клиф не е спал, а е продължил да тича цяло нощ и е стигнал до градчето Mittagong. Но дори без да спира за да поспи, Клиф остава далеч след всичките лекоатлети, макар и да продължил да тича, при това успявайки да приветства хората, стоящи покрай трасето на маратона.  С всяка нощ той се е приближавал към лидерите на маратона и в последната нощ Клиф задминал всички атлети от световна класа. Сутринта на последния ден той вече е бил много преди всички. Клиф не само минал маратона бидейки на 61 година, без да умре по време на състезанието, но и го спечелил, биейки рекорда на маратона с 9 часа и става национален герой.  Клиф Янг преодолява дистанцията от 875 километра за 5 дни, 15 часа и 4 минути.  Клиф Янг не взима нито една от наградите. Когато Клиф получава първата награда от 10 000 австралийски долара, той казал, че не е знаел за съществуването на паричната награда, че е взел участие не заради парите и без да му мисли решава да даде парите на първите пет лекоатлета, които са стигнали финиша след него, т.е. по 2000 австралийски долара за всеки. Клиф не оставя нито цент за себе си и цяла Австралия просто се влюбва в него.  Много от тренираните спортисти знаят цели методики как трябва да се тича и колко време трябва да се почива по врем на дистанцията. Още повече, че те били сигурни, че на 61 години е просто невъзможно да се мине супермаратона. Но Клиф Янг това не го е знаел. Той дори не е знаел, че атлетите могат да спят по време на състезанието. Неговият ум е бил свободен от ограничаващите убеждения. Той просто е искал да победи: представял е пред себе си изплъзващата му се овца и се е опитвал да я хване. ТОВА ГЛАСИ ЛЕГЕНДАТА .  Какво обаче се е случило в действителност? Супермаратонът се провел за първи път именно през 1983 г., а на старт застанали само 11 атлети. Само един под 30-те, останалите - над 40 и дори над 50. Финиширали едва шестима. Професионалисти нямало, само аматьори. Преди надпреварата Йънг и приятелят му Джо Рекорд провеждали съвместни тренировки, като пробягвали между 20 и 40 километра на ден. Клиф действително не спал през първата нощ и повел колоната. Точно това била стратегията му - да излезе начело и да поддържа темпото. За цялата дистанция фермерът отделил общо 12 часа за сън. Веднъж си почивал в съпровождащия автомобил, когато Джо Рекорд почукал на стъклото и помолил за лед. Стерсаният Йънг усетил, че го застигат, и отново се понесъл по шосето. Средното темпо на победителя е 7 километра в час. За сравнение - световният рекорд в спортното ходене на 50 километра е 3 часа и 32 минути, а това прави около 15 километра в час. Няма как да се говори за рекорд, защото това бил първият супермаратон. А разпределянето на паричната награда има съвсем друг смисъл. Преди старта Йънг и Рекорд се договорили да си поделят сумата. Освен това шампионът се отчел и на екипа, който му помагал по време на състезанието. Поздравление имало от премиера, но не и от президента. А рекламните договори не били за милиони, а за 100 000 местни долара. На какво се дължи митологизирането? Преди всичко на възрастта на фермера. Организаторите го използвали, за да популяризират бягането на свръхдълги дистанции. Щом той може, значи всеки може. След година Клиф участвал отново и останал седми. После не могъл да завърши. Своеобразният Форест Гъмп си отива от този свят на 81-годишна възраст. Дори и доста украсена, историята му е меко казано впечатляваща. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.
Митове и легенди
Бай-ганьовщината и сталкинг-а срещу българката Азора Райс
Бай-ганьовщината и сталкинг-а  срещу българска Show girl в Монте Карло  За мнозина у нас думата сталкинг е непозната. В България не съществува култура срещу сталкинга. Всъщност думата произлиза от англйиски /сталк-инг/ и означава “дебнене”и тормоз, най-вече сексуален срещу определена личност чрез средства за комуникация или директно. Става въпрос за поведение, преследвано от закона, тъй като причинява дискомфорт в онези, които са негова мишена. Хората, които изпитват манията да дебнат и преследват другите поради сексуален афинитет, завист, компулсивна омраза и тем подобни се наричат сталкер-и. Понякога това поведение може да продължи с месеци или години и в такъв случай е особено наказуемо. Италианският закон предвижда до четири години затвор, а американският дори повече. Само за миналата година над сто човека в Италия и Франция са осъдени за сталкинг. Наскоро българската шоу-гърл с италиански паспорт Азора Раис, която от година живее в Монте Карло сподели с нас, че е подала жалба в полицията в Италия поради сталкинг с номерата на преследвачите си. Азора е известна в Италиа с музикалните си dance compilation , участието си в известният сериал „Полицейски комисариат 4” , с участието си като кандидат за общински съветник на Рим с партия в коалиция с Forza Italia. Ден и нощ красавицата и съпругът й били преследвани чрез интернет, смс, фалшиви профили със заплахи и откровени предложения за секс, вулгарни намеци и закани. Независимо, че адвокатът им предупредил жадуващите за съдебна разправа маниаци, те продължили с бай-ганьовското си, безотговорно поведение, явно разчитайки на това, че в България законът ще бъде милостив към тях. Според италианските, разследващи полицаи, независимо, че телефонните карти били купувани на чужди имена и понякога в други държави, клетката, от която се свързвали сталкерите, за да тормозят известната в Италия красавица, активирала сигнал от територията на България, така че те предали следствието и на българските си колеги.  Само в продължение на 5 месеца са получени над двеста съобщения. Много скоро ще е ясна самоличността на преследвачите. За пореден път липсата на култура и познаване на европейските закони играе лоша шега в съвременното, българско общество. Може би юридическото познание би трябвало да бъде по-масово в подобни случаи.
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 19 януари
19 януари 1943 г. - НА ТАЗИ ДАТА е родена една от именитите представителки на "Клуб 27" - американската блус рок певица Джанис Джоплин    Джанис става част от този "клуб" на 4 октомври 1970, когато е намерена мъртва в Лендмарк хотел в Холивуд. Официалната версия за смъртта ѝ е приемане на прекалено голямо количество хероин и уиски.Добре позната е с вокалните си умения, а почитателите ѝ определят сценичното ѝ присъствие като „наелектризиращо“. Джанис става известна в края на 60-те като основния вокалист на психеделичната-асид рок група "Биг Брадър енд дъ Холдинг Къмпани", а после и със самостоятелната си работа с бек групите Козмик Блус Бенд и Фул Тилт Буги Бенд. Тя нашумява на Поп фестивала в Монтерей, и се превръща във водеща атракция на фестивала Удсток. Пласира пет сингъла, като други нейни популярни песни от четиригодишната ѝ кариера включват „Down On Me“, „Summertime“, „Piece Of My Heart“, „Ball 'n' Chain“, „Maybe“, „To Love Somebody“, „Kozmic Blues“, „Work Me, Lord“, „Cry Baby“, „Mercedes Benz“, както и единственият ѝ хит номер едно „Me And Bobby McGee“. Освен музикант, тя е художник, танцьорка и музикален аранжор. Списание Ролинг Стоун я поставя под номер 46 в класацията си „100-те най-велики творци за всички времена“ през 2004 г., както и под номер 28 на класацията „100-те най-велики певци на всички времена“. През 1995 влиза в Рокендрол зала на славата. "Клуб 27" е общото название на група световно известни музиканти и певци, повлияли значително развитието на музиката,починали на възраст от 27 години, понякога при странни или неизяснени обстоятелства. Причината за създаването на клуба са кончините на Браян Джоунс, Джанис Джоплин, Джим Морисън и Джими Хендрикс, които са почти една след друга. По-късно са включени и други музиканти, които променят лицето на музиката завинаги. Когато умира Кобейн, неговата сестра твърди, че той винаги е искал да се присъедини към този клуб. Сравнително скоро (2011 г.) към него се присъедини и певицата Ейми Уайнхаус. Легендата за "Клуб 27: всява ужас у суеверните и вече почти половин век те се мъчат да открият причината затова защо много от музикантите умират точно на тази възраст.  Според най-крайната конспиративна теория те са продали душите си на сатаната, сключвайки сделка с него в замяна на талантите си.Привърженици на астрологията намират връзка с циклите на Сатурн, който на всеки 28-30 г. заставал в точно същото място, в което е бил по време на раждането на всеки.  В такъв момент човек става особено уязвим. Нумерологията също дава обяснение на фаталното число. 27 се разлага до деветка (2+7=9), символ на края на цикъла. Немският психолог Ерик Ериксон смята, че творческите натури срещат особена трудност в психосоциалното си развитие, като пикът настъпва точно на въпросната възраст. Според скептиците 27 г. е пределната възраст,до която организмът може да издържи на тежки алкохлни и наркотични натравяния. Ако не сте известен музикант или певец и не употребявате алкохол и наркотици, вероятността да попаднете в този клуб намалява значително. Ако пък сте? Хм..мислете му. Дали случайност или не, 27 е възраст, на която определено смъртта ви може да ви донесе безсмъртие, особено ако се казвате Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Джим Морисън, Джими Хендрикс. Ейми Уайнхаус или..  Българският дипломат д-р Петър Вутов  получил  нотата на Държавния департамент за прекъсване  на отношенията между НРБ и САЩ през  февруари 1950 г. 19 януари 1950 г. - НА ТАЗИ ДАТА България праща нота до САЩ заради която дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години  1950 в нота до Държавния департамент на САЩ България иска отзоваване на пълномощния министър Доналд Хийд, защото "поддържал отношения" с осъдения за "шпионаж" Трайчо Костов (екзекутиран на 16 декември 1949 г.). В резултат дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години. След Втората световна война отношенията между България и Съединените американски щати преминали през драматични колизии. Студената война често ги вледенявала до степен на абсолютно им замръзване, както станало през далечната 1949 г. Тогава от Вашингтон официално поискали персоналът в легацията в София да бъде увеличен от 20 но 30 дипломата.  Правителството на Васил Коларов отказва, с аргумента,  че не желае американските шпиони под прикритието на дипломати в София, да се увеличат. През 1950 г. се стига и до логичната развръзка – посланикът на САЩ в София Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и обявен в персона нон грата. Американците засипват външния ни министър Владимир Поптомов и премиера Вълко Червенков с протести, но полза от това няма. Прецедентът става на 21 февруари 1950 г., когато САЩ закриват мисията си в София и прекъсват всякакви дипломатически отношения с България – в практиката на Държавния департамент това е първи подобен случай след войната. Изтеглят се и нашите дипломати от Вашингтон. Чак след смъртта на Сталин, около 9 години след скъсването на контактите, в София официално задраскват обвиненията срещу посланик Хийт. Бавно, стъпка по стъпка, отношенията леко се затоплят и на 14 март 1960 г.  американците пак отварят легацията си в София.  Нормализацията на отношенията е изключително крехка и нетрайна. През април и май 1961 г. български дипломати и служители от посолството ни във Вашингтон са нападнати на улицата от престъпници. Макар че става дума за хулигански нападения, официалната реакция от София е в съвсем в духа на Студената война. Американските власти са обвинени, че нападенията са подготвени от ЦРУ. През същата година избухва още един скандал. В популярното американско списание “US News and World Report” се появява репортаж за обучението на американски войници в базата Форт Браг. На една от снимките в репортажа ясно се вижда /а в текста се разказва/, как американските войници се обучават да противодействат на евентуални нападения от страна на български партизани. На черната учебна дъска на фотографията на кирилица са описани част от българските “партизански тактики”, от които е заплашен Пентагонът. Репортажът в “US News and World Report” е толкова драстичен и налудничав в посланията си, че нашият посланик във Вашингтон д-р Петър Вутов  решава начаса да реагира. Дипломатът иска среща с един от шефовете на Държавния департамент Монкриеф Дж. Спиър и му говори доста ядосано. Вутов не скрива възмущението си, че “България няма никакво намерения да сваля американското правителство с партизански и военни методи и то десетилетия след като между двете страни е сключен мирен договор след войната”. Българският посланик подчертал, че изглежда в Пентагона още не са разбрали, че Втората световна война е свършила и партизани в България няма от двадесетина години. Самият д-р Петър Вутов имал двугодишен партизански стаж /1943-1944/ в Червенобрежкия отряд и учебните програми във Форт Браг му изглеждали като бълнуванията на кретени. Вашингтон изглежда бил стреснат от напълно естественото възмущение на Вутов, защото почти не реагирали, когато след няколко месеца в София се състояли две-три антиамерикански демонстрации пред US-посолството. А тези демонстрации имали друг повод – карибската криза и натискът на САЩ срещу Съветския съюз да изтегли ракетите си от Куба. Добре известно е, че идеята съветски ракети да се разположат на Острова на свободата възникнала  по време на 7-дневното посещение на Хрушчов  у нас през 1962 г.  Съветникът на първият съветски ръководител Фьодор Бурлацки разказва как станало това. Никита Хрушчов се разхождал по плажа на Евксиноград с министъра на отбраната маршал Родион Малиновски. Тогава, на черноморския бряг край Варна първият съветски ръководител възложил тази задача на маршала след съгласуване с Фидел Кастро. Показателно е, че по време на визитата Тодор Живков в свой тост към Хрушчов казва следните думи: „Нашият политически часовник е сверен до секунда със съветския. Нашият часовник върви по московско време”. Посещението на Хрушчов особено зорко се следяла от тогавашният посланик на САЩ в София г-жа Юджийн Андерсън. Още повече, че при разговор с Живков, тя получава недвусмисленото предупреждение, че “България няма да търпи да се отнасят с нея като второстепенна държава.” През октомври 1962 г.,  когато карибската криза е в своя апогей,  нашите дипломати във Вашингтон получават заповед от Външно министерство да унищожат архива на мисията заради „все по-голямата вероятност от избухването на война”. Изгарят се доклади, отчети, паметни бележки, инструкции, вътрешни указания, работни планове и преписки – общо над 2000 страници поверителни документи. Някои от най-секретните преписки остават на съхранение лично при временно управляващия на посолството К. Щерев.  След броени дни когато Хрушчов и Кенеди се споразумяват и опасността от Трета световна война изчезва, намалява и напрежението сред българските дипломати във Вашингтон. 19 януари 1937 г. - НА ТАЗИ ДАТА Хауърд Хюз поставя световен рекорд за скорост със самолет На 19 януари 1937 г. 31-годишният Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост със самолет, като прелита от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа 28 минути и 25 секунди. След това на 10 юли 1938 г. той поставя нов рекорд, като извършва за 91 часа околосветски самолетен полет. Затова през 1938 г. летището на Хюстън (Тексас) е преименувано на „Летище Хауърд Хюз”, но старото име е върнато поради възраженията на гражданите летището да носи името на жив човек. Няма как да не поясним, че това е същият Хауърд Хюз, който е прославен не само като американски пилот-рекордьор и авиоконструктор, но е известен кинопродуцент, прочут плейбой, невероятен ексцентрик, авантюрист, един от най–богатите хора в света и една от най-противоречивите личности в историята на САЩ. Проявява особено ексцентрично поведение в залеза на живота си. Какво още се е случило на днешната дата? Събития 383 г. — Аркадий е обявен за император на източната Римска империя. 1419 г. — Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия. 1764 г. — Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество. 1806 г. — Великобритания окупира нос Добра надежда. 1829 г. — Състои се премиерата на "Фауст" от Гьоте. 1839 г. — Британската източноиндийска компания превзема Аден. 1853 г. — Състои се премиерата на операта "Трубадур" на Джузепе Верди в Рим. 1861 г. — Джорджия става 5-я щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама. 1899 г. — Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет. 1915 г. — Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души. 1918 г. — Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия. 1920 г. — Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите. 1938 г. — За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма "Дженерал Моторс". 1941 г. — Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия. 1942 г. — Втората световна война: Япония напада Бирма. 1945 г. — Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация. 1946 г. — Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници. 1955 г. — Играта "Скрабъл" се появява на пазара. 1966 г. — Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия. 1969 г. — Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест. 1977 г. — Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като "Токийската роза". 1977 г. — В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града. 1981 г. — САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен. 1983 г. — Нацисткият Военният престъпник Клаус Барби е арестуван в Боливия. 1983 г. — Apple Computer известява за появата на "Apple Lisa" — първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка. 1989 г. — Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти. 1993 г. — IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година — най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ. 1997 г. — След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн и участва в честването по случай присъединяването на последния, контролиран от израелците, град на Западния бряг. 2007 г. - Арменският журналист Хрант Динк е застрелян пред офиса на вестника, в който работи, от 17-годишен турски националист. Родени 399 г. — Елия Пулхерия, Императрица на Източната Римска империя († 453 г.) 840 г. — Михаил III, византийски император († 867 г.) 1544 г. — Франсоа II, крал на Франция († 1560 г.) 1736 г. — Джеймс Уат, британски изобретател († 1819 г.) 1798 г. — Огюст Конт, френски философ, един от основоположниците на позитивизма († 1857 г.) 1803 г. — Сара Хелън Уитман, американска поетеса († 1878 г.) 1807 г. — Робърт Лий, генерал от Армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война († 1870 г.) 1809 г. — Едгар Алън По, американски писател († 1849 г.) 1833 г. — Ели Дюкомен, швейцарски политик, Нобелов лауреат († 1906 г.) 1839 г. — Пол Сезан, френски художник († 1906 г.) 1849 г. — Владимир Давидов, руски артист († 1925 г.) 1853 г. — Иван Салабашев, български политик († 1924 г.) 1859 г. — Шарл Дил, френски учен, историк († 1944 г.) 1860 г. — Стефан Белов, български военен деец († 1931 г.) 1863 г. — Вернер Зомбарт, немски икономист († 1941 г.) 1864 г. — Иван Пеев-Плачков, български политик († 1942 г.) 1865 г. — Валентин Серов, руски художник († 1911 г.) 1871 г. — Даме Груев, български революционер († 1906 г.) 1875 г. — Георги Константинов, български революционер († 1969 г.) 1879 г. — Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф († 1967 г.) 1882 г. — Александър Миленков, български художник († 1971 г.) 1883 г. — Херман Абендрот, немски диригент, професор († 1956 г.) 1884 г. — Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.) 1890 г. — Иван Зонков, деец на БКП († 1938 г.) 1900 г. — Иван Христов, български художник († 1987 г.) 1900 г. — Лесли Уайт, американски антрополог († 1975 г.) 1902 г. — Георгий Острогорски, руски византолог († 1976 г.) 1908 г. — Радка Йосифова, преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“ 1912 г. — Леонид Канторович, руски икономист и математик († 1986 г.) 1918 г. — Васил Величков, първият български пилот († 1984 г.) 1920 г. — Иван Пачников, български лекар и общественик 1920 г. — Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат 1921 г. — Патриша Хайсмит, американска писателка († 1995 г.) 1922 г. — Йежи Кавалерович, полски кинорежисьор 1922 г. — Христо Данов, български юрист († 2003 г.) 1923 г. — Ивайло Петров, български писател († 2005 г.) 1923 г. — Маркус Волф, немски офицер († 2006 г.) 1926 г. — Тодор Гогов, български политик 1929 г. — Ред Амик, американски автомобилен състезател († 1995 г.) 1936 г. — Стойко Факиров, български химик, професор 1943 г. — Джанис Джоплин, блус, рок-енд-рол, блус-рок и психеделик-рок певица († 1970 г.) 1946 г. — Генадий Кузмин, украински шахматист 1946 г. — Джулиан Барнс, британски писател 1946 г. — Доли Партън, американска кънтри певица, композиторка и киноактриса 1947 г. — Род Евънс, английски рокпевец 1951 г. - Стефчо Стойков, български писател 1954 г. — Синди Шърман, американска фотографка и режисьорка 1955 г. — Саймън Ратъл, английски диригент 1958 г. — Алън Стийл, американски писател-фантаст 1959 г. — Петя Силянова, българска актриса 1966 г. — Стефан Едберг, шведски тенисист 1967 г. — Хавиер Камара, испански актьор 1968 г. — Светослав Малинов, български политик 1969 г. — Предраг Миятович, черногорски футболист 1970 г. — Александър Бох, германски автомобилен състезател 1972 г. — Борислав Цеков, български политик 1972 г. — Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II 1975 г. — Александър Александров , български футболист 1976 г. — Марша Томасън, британска актриса 1980 г. — Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1 1984 г. — Исмаел Бланко, аржентински футболист 1985 г. — Бени Файлхабер, американски футболист 1985 г. — Елиът Уорд, английски футболист 1986 г. — Клаудио Маркизио, италиански футболист 1991 г. — Петра Мартич, хърватска тенисистка 1989 г. - Стоян Иванов, български рап изпълнител Починали 923 г. — Мохамед ибн Джарир ал-Табари, персийски историк (* 839 г.) 1526 г. — Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II. (* 1501 г.) 1547 г. — Хенри Хауард, граф на Съри, английски поет (* 1517 г.) 1576 г. — Ханс Закс, немски поет и драматург (* 1494 г.) 1629 г. — Абас I Велики, шах на Иран (* 1571 г.) 1825 г. — Феодосий Шчедрин, руски скулптор (* 1751 г.) 1865 г. — Пиер-Жозеф Прудон, френски философ - анархист (* 1809 г.) 1869 г. — Карл фон Райхенбах, германски химик (* 1788 г.) 1881 г. — Франсоа Мариет, френски археолог, създател на Египетския музей в Кайро (* 1821 г.) 1908 г. — Георги Данчов, български художник и революционер (* 1846 г.) 1913 г. — Йосиф Ангелов, български офицер (* 1857 г.) 1927 г. — Шарлота Белгийска, императрица на Мексико (* 1840 г.) 1929 г. — Цветко Дрончилов, български просветен деец (* 1841 г.) 1930 г. — Франк Рамзи, английски математик (* 1903 г.) 1931 г. — Димитър Бръзицов, български публицист (* 1858 г.) 1931 г. — Петър Пешев, български политик и юрист (* 1858 г.) 1938 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател (* 1864 г.) 1947 г. — Мануел Мачадо, испански поет (* 1874 г.) 1947 г. — Тане Николов, български революционер (* 1873 г.) 1952 г. — Валтер фон Болтенщерн, германски офицер (* 1889 г.) 1954 г. — Димитър Божиков, български революционер (* 1866 г.) 1965 г. — Яким Якимов, български учен (* 1900 г.) 1969 г. — Ян Палах, чешки студент, починал след самозапалване (* 1948 г.) 1987 г. — Лоурънс Колберг, американски психолог (* 1927 г.) 1990 г. — Ошо, индийски и американски духовен учител и философ (* 1931 г.) 1991 г. — Джон Ръсел, американски актьор (* 1921 г.) 1996 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент (* 1943 г.) 1997 г. — Клифърд Скот, английски психоаналитик (* 1903 г.) 1997 г. — Тодор Андрейков, български актьор (* 1933 г.) 1998 г. — Карл Пъркинс, американски китарист (* 1932 г.) 2000 г. — Бетино Кракси, италиански политик и държавник (* 1934 г.) 2002 г. — Вава, бразилски футболист (* 1934 г.) 2002 г. — Франц Инерхофер, австрийски писател (* 1944 г.) 2004 г. — Александър Сталийски, български политик (* 1925 г.) 2006 г. — Уилсън Пикет, американски соул певец (* 1941 г.) 2007 г. — Хрант Динк, арменски писател и журналист (* 1954 г.) Празници Балтимор (САЩ) — Ден на Едгар Алън По Тексас (САЩ) — Ден в памет на героите на Конфедерацията Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 16 януари
16 януари 1920 г. - НА ТАЗИ ДАТА в САЩ е въведенa 18-тата поправка или така нареченият - Сух режим  1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с 18-та поправка на Американската конституция и забранява производството, продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ. Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността - контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго. От времето на забраната в историята са останали редица интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка. Докато законът е в действие има истински бум на разходките с кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите се отдават на алкохолно опиянение. Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко наивно продават затворите си. Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от 1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под формата на рушвети. Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал, води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17 часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”. 16 януари 1957 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Ливърпул отваря врати легендарният английски клуб "The Cavern Club"  "The Cavern club" отваря врати в английският град Ливърпул. Именно този ден и клуб бележат дебюта на "Бийтълс", който през 2001 г. е обявен от ЮНЕСКО за ден на "Бийтълс" и се чества вече 17-та поредна година. "The Cavern Club" е мястото, където започват своята славна кариера британската рок група „Бийтълс“. От тук тръгва популярността на Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Пийт Бест. Те са забелязани в клуба от Брайън Ъпстейн, който става техен продуцент и осигурява първия договор за запис. По-късно Пийт е заменен от Ринго Стар на 16 август 1962 г., което първоначално скандализирало много фенове Бийтълс. Впоследствие именно с него бандата се превръща в най-известната, харесвана и продавана група за всички времена. The Cavern Club е третият клуб, управляван от Алан Ситнер , който първоначално е открит като джаз-клуб. Популярността на „Пещерата“ ( превод на „ the cavern”) расте светкавично и бързо се превръща в най-известния клуб в Англия. Бийтълс са направили 292 участия в него през 1961 г., 1962 г. и 1963 г. В годините клубът сменя собственика си няколко пъти, преди да бъде разрушен, за да се изгради подземна железопътна вентилационна тръба. Реплика на клуба е построена на „75 на сто от оригиналния“ през 1984 г., а неин собственик е легендата на ФК "Ливърпул" - Томи Смит. Използвани са около 15000 тухли, взети от оригиналния бар. На 16 януари 1997 г., скулптура на Ленън е поставена отпред. През 2004 г. сп. „Ролинг стоун“ поставя „Бийтълс“ на първо място в списъка си на 100-те най-добри изпълнители на всички времена. Кончината на мениджъра (Брайън Ъпстейн), обаче, бележи началото на краят на „Бийтълс“. Освен върху групата като цяло, Ъпстейн има голямо влияние и върху отделните членове на състава, като той често се намесвал и заемал посредническа роля в споровете вътре в състава. Членовете на групата спират съвместната си работа през 1970 г. След разпадането на „Бийтълс“ всички от състава развиват самостоятелни музикални кариери. Джон Ленън е убит от Дейвид Чапман край дома си в Ню Йорк на 8 декември 1980 г., а Джордж Харисън умира от рак на 29 ноември 2001 г. Пол Маккартни и Ринго Стар и днес продължават да творят и да изнасят концерти. 16 януари 1952 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден скандалният бизнесмен Майкъл Чорни  На този ден в Ташкент, Узбекистан е роден руският бизнесмен от израелски произход, бившият собственик на първия български мобилен оператор "Мобилтел" (сега Мтел),вестник "Стандарт", както и на ПФК Левски София - Майкъл Чорни. През 1991 г. заедно със Сам Кислин основават компанията "TransCommodities". В началото на 90-те години заедно с брат си Лев основават фирмата TWG, която се занимава с добив на алуминий и го изнася на запад. Братята неведнъж са съдени, но нито едно дело не е завършило с присъда. По-късно Майкъл става партньор на Олег Дерипаска в компанията „Сибирски алуминий“, която става част от Русал, но Чорни не получава никакви акции от обединената компания и води дело срещу Депипаска, което продължава и до днес. През 1994 емигрира във Великобритания, но там е задържан с фалшив полски паспорт. Същата година получава израелско гражданство.През 1997г. Чорни купува единствения по това време български мобилен оператор – Мобилтел, който е продаден през 2002г. Също така става собственик на ПФК Левски, а президент на отбора е Владимир Грашнов. През 2001 влиза в надзорният съвет на клуба.По времето на Чорни Левски има голяма финансова обезпеченост в лицето на бизнесмена, като по това време Левски плаща на отбора и служителите в клуба най-виските заплати за този бранш в България, а тимът разполага и с най-висок трансферен бюджет. Отборът печели 3 титли и 2 национални купи. Между 2002 и 2004 е принуден да напусне България по неизвестни прични, а акциите му в Левски са купени от адвоката му – Тодор Батков. До 2009 Чорни притежава 20% от клуба, но впоследствие и те са изкупени от Батков.От 2010 се издирва от Интерпол. През октомври 2015 г. вестник „Стандарт“ съобщава, че на 21 октомври 2015 Чорни е оневинен от окръжния съд на Тел Авив по 13-годишно дело за тайна приватизация на 19.6% от акциите на израелския телеком „Безек“. Михаил Чорни твърди, че законно е предоставил 5-годишен заем на Гад Зееви за покупката на дяловете, с опция Чорни да купи половината от дяловете на Зееви. 16 януари 1909 г. - НА ТАЗИ ДАТА експедицията на Ърнест Шакълтън достига до Южния магнитен полюс 16 януари 1909 г. Експедицията на Ърнест Шакълтън достига до Южния магнитен полюс, намиращ се тогава на 72°25′ ю. ш. 155°16′ и. д. Едно пътешествие, което ще остане в историята като „Най-далечният Юг“. То бележи и първото изкачване на Еребус - най-южният активен вулкан на Земята, висок 3794 м, както и откриването на проход през внушителния ледник Биърдмур. Цялата експедиция, без никакви човешки загуби, се завръща на 22 март 1909 в Нова Зеландия. В Англия Шакълтън е посрещнат като национален герой и неговата популярност може да се сравни само със славата на знаменития норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба "Фрам" през Северния ледовит океан. Блестящите лекции изнасяни от Шакълтън в много страни на Европа и Америка, популярната му книга "The heart of the Antarctic" (в превод "В сърцето на Антарктика"), преведена на много езици, затъмняват другите антарктически експедиции, извършили немалка дейност за опознаването и изследването на Антарктика. Въпреки успеха си Шакълтън не успява да достигне своята първоначална цел – географският Южен Полюс. Оказва се, че до него са го делели едва 97 морски мили. Все пак обаче на 16 януари 1909 г. групата, начело с Томас Уилям Еджуърт Дейвид и част от експедицията на Шакълтън все пак успява да открие магнитния Южен полюс. Най-известната експедиция на Шакълтън – пресичането на Антарктида – едва не завършва катастрофално, след като корабът му бива заграден от мощни ледове. След принудителен дрейф на югозапад, а след това на север, той в крайна сметка е смачкан от ледовете и потъва. Въпреки всичко Шакълтън успява да върне невредим у дома целият 28-членен екипаж. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    27 г. пр.н.е. — Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с титлата Август императора Гай Юлий Цезар Октавиан. •    927 г. — Кордоба (в дн. Испания) е обявена за халифат. •    1547 г. — Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия. •    1556 г. — Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки империята на две части, в полза на сина си Филип II и брат си Фердинанд I. •    1581 г. — Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия, приемайки закони против католицизма. •    1593 г. — Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя. •    1707 г. — Шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия, с което се създава Великобритания. •    1724 г. — Петър I забранява в Русия браковете по принуда. •    1881 г. — Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав. •    1908 г. — Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. •    1915 г. — Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов. •    1920 г. — В САЩ е въведен, така наречения, сух режим. •    1920 г. — В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите. •    1920 г. — Страните от Антантата преустановяват търговската блокада на СССР. •    1957 г. — Отваря "The Cavern club", където дебютират Бийтълс . ЮНЕСКО обявява 16 януари за ден на Бийтълс. •    1963 г. — СССР обявява, че притежава водородна бомба. •    1969 г. — Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз, година по-рано. •    1970 г. — Полковник Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия. •    1979 г. — В Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е обявена за ислямска република. •    1992 г. — С мирен договор се поставя край на 12-годишната гражданска война в Салвадор, взела 75 000 жертви. •    2000 г. — За президент на Чили е избран Рикардо Лагос. •    2005 г. — 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната майка на планетата. Родени •    1728 г. — Николо Пичини, италиански композитор •    1749 г. — Виторио Алфиери, италиански поет и драматург •    1831 г. — Йован Ристич, сръбски политик •    1838 г. — Франц Брентано, германски психолог и философ •    1853 г. — Андре Мишлен, френски предприемач •    1867 г. — Викентий Вересаев, руски писател •    1890 г. — Асен фон Хартенау, граф Хартенау •    1901 г. — Фулхенсио Батиста, кубински диктатор •    1904 г. — Димитър Добрев, български писател •    1931 г. — Йоханес Рау, президент на Германия •    1933 г. — Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка •    1934 г. — Мерилин Хорн, американска оперна певица •    1936 г. — Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор •    1939 г. — Биньо Иванов, български поет •    1946 г. — Кабир Беди, индийски актьор •    1947 г. — Валентин Чернев, български поет •    1948 г. — Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор •    1952 г. — Майкъл Чорни, руски бизнесмен •    1953 г. — Иван Петрушинов, български актьор •    1953 г. — Росен Елезов, български режисьор •    1955 г. — Джери Лененджър, американски астронавт •    1957 г. — Иван Черкелов, български режисьор и сценарист •    1959 г. — Шаде Аду, британска певица от Нигерия •    1962 г. — Христо Марков, български депутат •    1966 г. — Алек Попов, български писател •    1968 г. — Бойко Пенчев, български писател, преводач, журналист •    1968 г. — Дейвид Чокачи, американски актьор •    1970 г. — Снежина Петрова, българска актриса •    1974 г. — Кейт Мос, английски модел •    1976 г. — Андреана Николова, българска оперна певица •    1979 г. — Алия, американска поп-певица •    1981 г. — Боби Замора, английски футболист •    1981 г. — Соня Немска, българска поп-фолк певица •    1982 г. — Тунджай Шанлъ, турски футболист •    1983 г. — Емануел Погатец, австрийски футболист •    1985 г. — Маркош да Силва, бразилски футболист •    1986 г. — Айша, латвийска певица Починали •    1794 г. — Едуард Гибън, британски историк •    1798 г. — Джон Далинг, британски военен •    1891 г. — Лео Делиб, френски композитор •    1901 г. — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник •    1912 г. — Георг Хайм, немски поет •    1925 г. — Алексей Куропаткин, руски военачалник •    1927 г. — Йован Цвиич, сръбски географ и учен •    1928 г. — Велимир Прелич, сръбски юрист •    1942 г. — Карол Ломбард, американска актриса •    1947 г. — Андрей Шкуро, офицер •    1950 г. — Густав Круп фон Болен унд Халбах, немски индустриалец •    1954 г. — Михаил Пришвин, руски писател •    1957 г. — Артуро Тосканини, италиански диригент •    1962 г. — Иван Мещрович, хърватски скулптор •    1990 г. — Влади Симеонов, български диригент •    1992 г. — Димитър Казаков, български художник •    1995 г. — Георги Костов, български писател •    2001 г. — Лоран-Дезире Кабила, президент на Конго •    2004 г. — Калеви Сорса, министър-председател на Финландия •    2006 г. — Георги Кордов, български певец •    2008 г. — Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония •    2012 г. — Густав Леонхард, нидерландски музикант Празници •    България — Професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита (обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.) •    САЩ — Национален ден за религиозна свобода •    Тайланд — Ден на учителя •    Тамили (народност, населяваща Индия, Шри Ланка, Малайзия, Сингапур и др.) — Фестивал на реколтата Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 13 януари
13 януари 1928 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва офицерът от сръбската полиция - Велимир Прелич  В Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си." Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Отзвук от атентата Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство... Паметната плоча на Мара Бунева След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново. Личен живот Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града. 13 януари 1915 г. -НА ТАЗИ ДАТА в софийския Модерен театър е прожектиран първият български игрален филм "Българан е галант" на Васил Гендов   Съобразно технологиите в киното по това време, филмът е черно-бял и "ням". Сценарист, режисьор и главен герой на кратката няма комедия в стила на Макс Линдер е Васил Гендов. За съжаление, филмът е изгубен и са останали едва 1–2 кадъра от него.  Сюжетът на филма се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато се разхожда по софийските улици, нашият герой среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като й купува цветя. Дамата иска да даде урок на смелия си ухажор и го кани да я придружи по магазините. Лъже го, че си е забравила парите и го моли за заем. Българан е готов да помогне без да се дърпа. Приключила с покупките, дамата на сърцето на Българан решава да отидат на ресторант, като избира възможно най-скъпия и за негова сметка поръчва закуски и напитки. След гощавката натоварва кавалера си с пакетите и тръгват към дома й. По пътя срещат съпруга й. Тя го моли да си хванат файтон и да освободят "носача". За благодарност наш Българан получава само една монетка. От 1915 г. до сега се водят спорове дали наистина "Българан е галант" е първият български филм. Освен това има спорове и за точната дата на прожекцията. Самият филм дори не е съхранен на лента. Официалната версия за унищожаването на всички копия на филмите на Гендов гласи, че по време на бомбардировките над София е улучена къщата му и всичко, което се намира в нея е изгоряло. Според втората версия, след 1944 г. новата власт унищожава умишлено архива на Гендов. През 1998 г. е направен римейк на филма, като негов режисьор е Юлиан Минков. Римейкът включва само една част от оригиналния сценарий. Сценаристът Деян Статулов разказва, че за основа са използвани оригиналния сценарий и режисьорските бележки на Гендов. Причината за създаването му е предаването "Понеделник 8 1/2" на БНТ, посветено на режисьора, сложил началото на българското кино. 27 декември 2005 г. Министерският съвет обявява датата 13 януари за професионален празник на работещите в киното и официален ден на българското кино. 13 януари, 1878 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Чирпан е роден великият български поет символист и революционер от ВМОРО (Вътрешната македоно-одринска революционна организация) - Пейо Тотев Крачолов   Пейо е един от най-талантливите поети по онова време и неслучайно е забелязан от издателите на списание "Мисъл" - д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров. Именно Славйков измисля псевдонима Яворов, с който по-често се свързва неговата личност. За четиримата започва да се говори повече като поетичен кръг "Мисъл", чиято тематика на творбите се свързва с философията и психологията,а на преден план е изведена личността. Последните години на поета са белязани с много любов, трагизъм, мъка и един несполучилив опит за убийство, който за нещастие води до втори , този път успешен. Яворов неуспява да завърши гимназия, защото баща му се разорява и през 1897 г. той постъпва на работа в Чирпан като телеграфист. Първите си стихове той печата в списание “Ден” и също изпраща свои творби в редакцията на списание “Ново време” , но стиховете му не биват публикувани. Междувременно Яворов продължава да работи като телеграфист в Сливен, а по-късно и в днешно Поморие. През 1898 г.той изпраща на списание “Мисъл” стиховете, които са върнати от редакцията на списание “Ново време”. Когато Пенчо Славейков, основна фигура в литературния кръг “Мисъл” и в културния живот на тогавашното общество, прочита изпратените от младия поет стихове, заявява, че на литературния небосклон се е появило ново явление и така Яворов става редактор на списанието и започва да живее в София. Въпреки работата около списание "Мисъл" интересите на Яворов са насочени към освободителните борби в Македония, защото при идването си в столицата, той се запознава и става близък приател с Гоце Делчев.Колкото и да се опитва да го откъсне от тези му увлечения, Пенчо Славейков не успява и Яворов участва в македонските борби като войвода на чета. През 1903 г. Гоце Делчев пада убит и това слага траен отпечатък върху личността на Яворов, който става първия му биограф (1904г).Така младият поет-революционер се завръща в София и близо две години се за затваря в себе си като дори не отвръща на упреците и опитите на Пенчо Славейков да го накара да пише активно.  От това състояние му помага да излезе ненадейната любов с Мина Тодорова, която е сестра на писателя и член на кръга “Мисъл” Петко Тодоров.В този период поетът започва да работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).През 1909г. Мина заминава за Франция, а в началото на 1910-а тя се разболява от туберколоза и на 13-и срещу 14-и юли умира, слагайки край на една невъзможна и може би точно заради това безсмъртна любов. Любов, която е вдъхновила Яворов да напише едни от най-красивите стихове в българската поезия –“Две хубави очи”, “Вълшебница”, “Да бъдеш в бяло” и др. 1912 г. е съдбовна за поета.Тогава той се жени за капризната и ревнива Лора Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов. Любовта на Лора към поета е обсебваща, изпепеляваща и я води към самоубйство. На 30-ти ноември 1913 г. Лора се самоубива с револвера на Яворов след поредния скандал, породен най-вероятно от ревност. Отчаян Яворов се прострелва в слепоочието си и като по чудо остава жив, но осляпява. В продължение на девет месеца той е подложен на несправедливи обществени обвинения, подбуждани от майката на Лора-Екатерина Каравелова. Оклеветен, обезверен и отчаян, Яворов слага край на живота си. На 16 октомври 1914 г. Яворов поглъща отрова и се прострелва смъртоносно. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1610 г. — Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто. •    1822 г. — В Гърция приет дизайна на сегашния национален флаг. •    1854 г. — Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеона. •    1864 г. — В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети. •    1878 г. — На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски. •    1893 г. — В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания. •    1898 г. — Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ — протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“. •    1910 г. - От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радио излъчване - на операта Селска чест. •    1915 г. — Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души. •    1916 г. — Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души. •    1935 г. — Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия. •    1953 г. — Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия. •    1964 г. — Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл. •    1964 г. — Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков. •    1972 г. — Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет. •    1974 г. — Отворено най-голямото летище в света — в Далас, щат Тексас, САЩ. •    1991 г. — За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души. •    2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 800 души. Родени •    101 г. — Луций Елий, римски император •    1622 г. — Молиер, френски писател •    1832 г. — Хорейшо Алджър, американски писател •    1843 г. — Луи Леже, френски славист •    1849 г. — Константин Йованович, австрийски архитект от български произход •    1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер •    1863 г. — Алеко Константинов, български писател •    1864 г. — Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат •    1866 г. — Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик •    1878 г. — Пейо Яворов, български поет •    1880 г. — Александър Морфов, български композитор •    1883 г. — Никола Марковски, български революционер •    1898 г. — Николай Фол, български писател и режисьор •    1909 г. — Маринус Ван дер Любе, холандски комунист •    1924 г. — Паул Файерабенд, австрийски философ •    1925 г. — Георги Калоянчев, български актьор •    1927 г. — Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г. •    1933 г. — Мария Луиза Българска, българска княгиня •    1935 г. — Дамян Дамянов, български поет († 1999 г.) •    1958 г. — Буйо, футболист •    1964 г. — Виолета Георгиева, българска певица •    1965 г. — Росен Миланов, български диригент •    1966 г. — Патрик Демпси, американски актьор •    1969 г. — Стивън Хендри, шотландски играч на снукър •    1972 г. — Щефан Байнлих, германски футболист •    1977 г. — Орландо Блум, британски актьор •    1982 г. — Мария, поп-фолк изпълнителка •    1982 г. - Кристин Спасов, български политик •    1984 г. — Тодор Паланков, български футболист •    1988 г. — Цветелин Донковски, български министър •    1996 г. — Вали Апостолова, само на Митачиту Починали •    86 г. пр.н.е. — Гай Марий, древноримски военачалник и политик •    888 г. — Карл Дебели, франкски император •    1151 г. — Сугерий, френски духовник и държавен деятел •    1182 г. — Агнес Бабенберг, кралица на Унгария •    1599 г. — Едмънд Спенсър, английски поет •    1863 г. — Козма Прутков, измислен руски писател •    1864 г. — Димитър Мутев, книжовник •    1864 г. — Стивън Фостър, американски композитор •    1867 г. — Виктор Кузен, френски философ •    1906 г. — Александър Попов, руски учен •    1921 г. — Йоан Караджани, румънски фолклорист •    1928 г. — Мара Бунева, българска революционерка •    1932 г. — София Хоенцолерн, съпруга на крал Константинос I •    1941 г. — Джеймс Джойс, ирландски писател •    1950 г. — Димитрис Семсис,гръцки музикант •    1950 г. — Калинка Драганова, кмет на с.Гела, Смолянска област •    1953 г. — Христо Метев, фабрикант •    1961 г. — Цветан Лазаров, български авиоконструктор •    1972 г. — Владимир Трендафилов, български актьор •    1974 г. — Салвадор Ново, мексикански поет •    2000 г. — Боян Знеполски, български писател •    2006 г. — Божидар Божилов, български поет •    2012 г. — Рауф Денкташ, кипърски политик Празници •    Швеция и Финландия — Ден на Свети Кнут (край на Новогодишните празници) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 12 януари
12 януари 1876 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден американският писател Джек Лондон На този ден в Сан Франциско е роден първият американски писател, който става милионер, благодарение на тази си дейсност, авторът на над 50 книги и 200 разказа свързани със силата на природата и борбта за оцеляване в трудни условия - Джек Лондон. Прочути негови романи са "Дивото зове", "Белият зъб" , "Морския вълк", „Мартин Идън“, „Лунната долина“ и др. Джек Лондон има интересен живот , изпълен с пътувания свързани с изследването на дивата природа. Голяма част от написаното от него са преживяни истории , доразвити с невероятните му писателски нюх и въображение. За жалост той си отива сравнително млад - само на 40 години. Детството на Джек преминава в бедност. След завършване на основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа. Търсейки изход от този непоносимо тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на старо малко корабче и става ловец на стриди без разрешително. След няколко месеца обаче корабчето съвсем грохва и не става за нищо. Тогава Лондон преминава на страната на закона и става член на Калифорнийския рибарски патрул. През 1893 г. пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва Оукланд, Калифорния, в безредици от работнически протести. Джек Лондон вече е без работа и става скитник. През 1894 г. прекарва 30 дни в затвор за скитничество. След редица приключения Лондон се връща към цивилизования живот, завършва средното си образование и успява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 г., но още на следващата гаодина се прощава с мечтата си за висше образование поради безпаричие. През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява 15 000 тома.От 1898 г. започва сериозно да се бори да бъде публикуван – тази негова битка е описана незабравимо в романа му „Мартин Идън“ (1909). За първия си публикуван разказ получава само 5 долара и за малко не се отказва от писателска кариера. По собствените му думи той е „спасен – в буквалния и преносния смисъл на думата“, когато друг негов разказ е приет и заплатен добре, цели 40 долара. През 1900 г. той вече притежава 2 500 долара, които се равняват на 50 000 днес. През 1901 г. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оукланд, но изборите спечелва друг кандидат, така Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе.През 1910 г. Джек Лондон купува ранчо от хиляда акра в Глен Елън, окръг Сонома, Калифорния за 26 000 долара, но заради социалистическите си възгледи се чувства раздвоен. През 1916 напуска социалистическата партия, като заявява, че го прави единствено защото на партията ѝ „липсва огън и борбеност и е загубила интереса си към класовата борба“, през същата година и умира. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия, но според слухове той се е самоубил. Съществува версия, според която е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу болки. 12 януари 1998 г. - НА ТАЗИ ДАТА Европейският съюз забранява клонирането на хора  1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана на клониране на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство и влиза в сила през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки. Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на 20 в., но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки. През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех. Любопитен факт е, че на 27 декември 2002 г., в АФП излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд”. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете, а в края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. обаче от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения. 12 януари 1628 г. – НА ТАЗИ ДАТА е роден френският писател Шарл Перо  Шарл Перо е френски писател и фолклорист, автор на голям брой детски приказки, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други.  Проучил и преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, Перо решава да ги събере в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур, и я посвещава на личност от френския кралски двор. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления” и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, ”Котаракът в чизми”, ”Палечко” и ”Пепеляшка”. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове. Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и постъпва на кралска служба. Неговият брат, Клод Перо, е известен за времето си архитект. С литература Шарл Перо започва да се занимава едва от 1683 г., когато е 55-годишен. През 1671 г. е избран за член на френската академия на науките. През 1687 г. чете полемичната поема ”Векът на Людовик Велики” и чрез нея призовава писателите да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави, да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Според Перо фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най–пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса. В устното народно творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения. Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват влияние върху развитието на европейската литература. Какво още се е случило на днешната дата? Събития 475 г. — Флавий Василиск става император на Византийската империя. 1528 г. — Густав I е коронован за крал на Швеция. 1884 г. — Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков. 1908 г. — От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал. 1908 г. — Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България. 1915 г. — В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените. 1940 г. — Втората световна война: СССР започва да бомбардира градове във Финландия. 1943 г. — Втората световна война: Червената армия започва операция за разкъсване на Блокадата на Ленинград. 1945 г. — Втората световна война: Съветския съюз започва т. нар. Януарска офанзива срещу Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа. 1964 г. — В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република. 1966 г. — В САЩ започва излъчването на телевизионния сериал Батман. 1969 г. — Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум — Led Zeppelin. 1970 г. — Войната в Биафра завършва с анексирането на тази държава от Нигерия. 1981 г. — Започва излъчването на американската "сапунена опера" Династия. 1991 г. — Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт. 1992 г. — След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война. 1998 г. — В Европейския съюз е постигнато съгласието на 19-те страни-членки за забрана на клониране на хора. 2005 г. — Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1. 2006 г. — През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци. Родени 1591 г. — Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.) 1729 г. — Едмънд Бърк, ирландски държавник († 1797 г.) 1746 г. — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог († 1827 г.) 1779 г. — Никола Клеман, френски химик 1848 г. — Василий Суриков, руски художник, исторически живописец († 1916 г.) 1851 г. — Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.) 1852 г. — Жозеф Жак Сезар Жофр, френски генерал († 1931 г.) 1863 г. — Беньо Цонев, български езиковед († 1926 г.) 1863 г. — Свами Вивекананда, индийски философ († 1902 г.) 1876 г. — Джек Лондон, американски писател († 1916 г.) 1877 г. — Иван Кипров, български лекар († 1922 г.) 1878 г. — Ференц Молнар, унгарски писател (1952) 1893 г. — Алфред Розенберг, нацист († 1946 г.) 1893 г. — Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.) 1899 г. — Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 г. († 1965 г.) 1900 г. — Тодор Ангелов, български терорист 1903 г. — Игор Курчатов, руски учен († 1960 г.) 1904 г. — Георги Караславов, български писател († 1980 г.) 1907 г. — Сергей Корольов, украински инженер († 1966 г.) 1910 г. — Луис Рейнър, немска актриса († 2014 г.) 1913 г. — Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.) 1915 г. — Петър Увалиев, български критик († 1999 г.) 1916 г. — Коста Странджев, български писател († 1991 г.) 1916 г. — Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.) 1926 г. — Рей Прайс, американски кънтри певец († 2013 г.) 1933 г. — Лили Енева, българска актриса 1934 г. — Васил Симов, български волейболист 1944 г. — Властимил Хорт, чехословашки шахматист 1944 г. — Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.) 1948 г. — Елена Божкова, българска народна певица 1949 г. — Харуки Мураками, японски новелист 1951 г. — Кърсти Али, американска актриса 1954 г. — Хауърд Стърн, американски радиоводещ 1955 г. — Людмил Тодоров, български актьор 1958 г. — Ваня Цветкова, българска актриса 1962 г. — Марина Кондова, българска тенисистка 1965 г. — Роб Зомби, американски музикант 1968 г. — Амелия Личева, българска литературна критичка 1969 г. — Роберт Просинечки, хърватски футболист 1970 г. — Зак де ла Роча, американски певец (Rage Against the Machine) 1972 г. — Приянка Ганди, индийски политик 1974 г. — Илиян Симеонов, български футболист 1981 г. — Мартин Герасков, български актьор 1982 г. — Величко Чолаков, български щангист 1993 г. — Зейн Малик, английски певец (One Direction) 1996 г. — Мари-Инес Вангелова, българска волейболистка 1970 г. - Лайла Тест Починали 1519 г. — Васко Нунес де Балбоа, испански мореплавател (* 1475 г.) 1519 г. — Максимилиан I, австрийски ерцхерцог (* 1459 г.) 1583 г. — Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник (* 1507 г.) 1665 г. — Пиер дьо Ферма, френски математик (* 1601 г.) 1829 г. — Фридрих фон Шлегел, немски културфилософ (* 1772 г.) 1856 г. — Людовит Щур, словашки възрожденски деец (* 1815 г.) 1913 г. — Стоян Топузов, български военен деец (* 1864 г.) 1951 г. — Рачо Стоянов, български драматург (* 1883 г.) 1960 г. — Невил Шът, английски писател (* 1899 г.) 1976 г. — Агата Кристи, британска писателка (* 1891 г.) 1983 г. — Николай Подгорни, председател на Върховния съвет на СССР (* 1903 г.) 1990 г. — Йон Хансен, датски футболист (* 1924 г.) 1993 г. — Юзеф Чапски, полски художник († 1896 г.) 1997 г. — Чарлз Хюгинс, канадски медик, Нобелов лауреат през 1966 г. (* 1901 г.) 2002 г. — Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ (* 1917 г.) 2003 г. — Морис Гиб, британски поп-певец (* 1949 г.) Празници Православна и Католическа църква — Света мъченица Татяна България — Празник на българското военно разузнаване (от 1997) Индия — Национален ден на младежта Танзания — Ден на революцията в Занзибар (1964 г.) Туркменистан — Ден на всенародната памет Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 11 януари
11 януари,1987г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден английският национал и нападател на футболния клуб Лестър - Джейми Варди  Джейми Варди държи рекорда за най-дълга голова серия (11 поредни мача) в Английската Висша лига в шампионския за неговия отбор сезон 2015/2016г., подобрявайки рекорда на Рууд Ван Нистелрой(10).  В този сезон той остана само на гол от голмайстора на лигата Хари Кейн с 25 гола. За "Лисиците" Варди има 54 гола в 150 мача, а за националния отбор на Англия 5 гола в 14 участия.Тези статистики са невроятни, като се има предвид,че само преди 6 години Варди бе част от аматьорския футбол. А през 2012 година дори обмисля, дали да не се оттегли напълно от футбола. Е, добре ,че не го направи, за да имаме възможността да се насладим на футболната приказка на Джейми и Лестър, която към днешна дата продължава в Шампинската лига. Тази приказка е за кината и затова продуцентът и сценарист Ейдриън Бътчарт - известен с работата си по филма „Гол!“- ще се нагърби със задачата да "разкаже" тази приказка на лента. Варди започва кариерата си в школата на ФК Шефилд Уензди, но е обявен за безперспективен и на 16 години е освободен. Джейми започва да играе футбол в тима на Стоксбридж Парк от Първа дивизия на Северната Висша лига, която е 8-мо ниво на английския футбол. Дебютира за отбора през 2007 г.,по това време Варди заработва едва 30 паунда на седмица.След силни изяви към голмайстора има интерес от тимове от професионалните дивизии. През 2010 г. нападателят подписва с Халифакс Таун -, 7-ма дивизия на Англия. През сезона Варди вкарва 24 попадения в 33 мача и е избран за играч на сезона в дивизията. Неговият отбор печели титлата в Северната лига. През лятото на 2011 г. нападатеят е привлечен от Флитуд Таун, играещ в Конференцията. Макар да започва силно сезона, постепенно Варди навлиза в голова суша, която трае повече от месец. Все пак през октомври 2011 г. той избухва с хеттрик срещу Алфритън. Благодарение на добрата си форма Варди печели наградата за играч на месец ноември в Конференцията.Вначалото на 2012 г. Блекпул предлагат 750 000 паунда за правата на играча. От Флитуд обаче отказват, заявявайки, че цената на Варди е милион.В края на сезона Флитуд печели Конференцията и за първи път в историята си се класира в Лига 2.С 31 гола през сезона Варди става и голмайстор в петото ниво на английския футбол. През май 2012 г. Варди преминава в настоящия му тим -Лестър Сити, по това време клуб от Чемпиъншип, за 1 милион паунда – рекордна сума за играч извън първенствата на Футболната лига. Дебютният сезон на Джейми в Лестър е изключително труден. Нападателят не може да се адаптира към новия си тим и за 26 мача вкарва само 4 гола. Острите критики на привържениците заставят Варди да се замисли за отказване от футбола. Мениджърът на тима Найджъл Пиърсън убеждава играча да продължи. През следващия сезон Джейми е преобразен – става водещ голмайстор на отбора с 16 гола и е в основата на спечелването на Чемпиъншип и промоцията във Висшата лига.На 19 август 2014 г. нападателят преподписва до 2018 г. Прави дебюта си в английския елит, влизайки като резерва срещу Арсенал. Първият си гол в Премиършип вкарва на Манчестър Юнайтед за победата с 5:3. Варди участва и атаките за останалите 4 гола и става играч на мача. Цялостното представяне на Лестър през първия полусезон е разочароващо, но към края на сезона „лисиците“ подобряват представянето си. Варди вкарва няколко важни гола, които помагат на тима да се задържи в елита, за да може през миналия сезон да помогне за историческата първа титла на Лестър в английския елит. 11 януари 1922 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Канада за първи път в световната история се използва инсулин за лечение на диабет  Преди откриването на инсулина, диабетът е бил страховита болест, който е водел най-често до смърт. Докторите знаели, че захарта влошавала състоянието на пациентите с диабет и най-доброто лечение е било те да се подложат на строга диета с минимален прием на захар. В най-добрия случай лечението е могло да спечели на пациентите още няколко години, но никога не ги е спасявало. В някои случаи суровите диети причинявали смърт от глад. През октомври 1920 в Торонто, Канада, д-р Фредерик Бантинг, безисвестен хирург с бакалавърка степен по медицина имал идея, че панкреасните храносмилателни сокове могат да бъдат вредни за секрецията на панкреаса, произведени от Лангерхансовите острови. Поради това той искаше да лигира тръбите на панкреаса, за да спре притока на хранителни вещества към панкреаса. Това ще доведе панкреаса до дегенериране, карайки го да се свие и да загуби способността си да секретира храносмилателни сокове. Клетките, за които се смята че произвеждат антидиабетичен секрет могат вече да бъдат извлечени от панкреаса без да бъдат наранени. Рано през 1921 Бантинг представя идеята си на професор Джон Маклеод в университета на Торонто, който е водеща фигура в изучаването на диабета в Канада и успява да го убеди, че идеята му си струва да се опита. Маклеод дава на Бантинг лаборатория със минимално оборудване и десет кучета, както и асистент, студента по медицина- Чарлс Бест.  Бантинг и Бест започват с техните експерименти премахващи панкреаса на куче през лятото на 1921 г. В резултат кръвната захар на кучето се покачва, то ожаднява, пие много вода и уринира по-често,става все по-слабо и по-слабо. Развива диабет. Експрериментирайки върху друго куче, Бантинг и Бест хирургично лигитират панкреаса, спирайки потока от хранителни вещества и така панкреасът дегенерира. След известно време те премахват панкреаса, нарязват го и замразяват парченцата в смес от вода и соли. Когато парчетата са били полузамразени, те били смляни и филтрирани. Изолираната субстанция нарекли "ислетин". Екстрактът е инжектиран в диабетичното куче. Нивото на кръвната му захар спада и изглежда по-здраво и по-силно. Инжектирайки кучето няколко пъти дневно, Бантинг и Бест го поддържали здраво и без симптоми. Те показват резулатите си на Маклеод, който бил впечатлен, но искал повече тестове, които да докажат, че техният панкреасен екстракт наистина работи. С помощта на д-р Джеймс Колип, Бантинг и Бест за първи път през януари 1922 прилагат достатъчно пречистен инсулинов екстракт от говежди панкреас на британското момче с диабет тип 1- Леонард Томпсън, което до този момент е било близо до смъртта. Неговата майка предприема дългото пътуване с кораб от Англия до Канада, защото е прочела, че е открито средство срещу диабета. Едно денонощие след започването на инсулиновото лечение от д-р Бантинг, опасно високата кръвна глюкоза на Леонард спада до почти нормални нива и изхвърлянето на оргомно количество урина на ден намалява, а момчето бързо възстановява своята сила и апетит, с което се превръща в научна сензация и влиза в историята завинаги. Откритието им е считано за едно от най-големите постижения на 20 в. Благодарение на екстракта с антидиабетен хормон, наречен по-късно инсулин, едно фатално заболяване се превръща в нарушение на обмяната, което може да бъде контролирано. През 1922 г. Университетът на Торонто дава разрешение на няколко фирми да започнат фабричното производство на инсулин. Новината за успешното лечение на диабета с инсулин се разпространява бързо и през 1923 г. Нобеловият комитет награждава Бантинг и Маклеод, които споделят наградата си с Бест и с Колип. Награждаването на Маклеод, обаче, предизвиква редица спорове, тъй като не всички са убедени в неговите заслуги. В действителност той играе важна роля в откриването на инсулина, защото подкрепя проекта още от самото начало, ръководи цялостната работа и предоставил на експериментаторите своята лаборатория. Любопитен факт Лекарите Бантинг и Бест не патентоват своето откритие, което би направило тях и техните наследници милиардери като заявяват: "Инсулинът не е наша собственост, той принадлежи на цялото човечество”, отказвайки се от правото да патентоват инсулина на свое име. 11 януари 1921 г. - НА ТАЗИ ДАТА България получава от Германия 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война  На 11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война на страната на Централните сили. Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 млн. войници, от които 60 млн. европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Повече от 15 млн. души са убити, което прави Първата световна война една от най-смъртоносните. През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е спряно след намесата на Съединените американски щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие. През 1918 г. войната приключва, победител е Антантата. След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си - Южна Добруджа за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между река Марица и река Места), като временен мандат - на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море — ангажимент, който гърците изпълняват. На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте, съставен от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте, които включва само министрите. Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар. голяма тройка - британският министър-председател Лойд Джордж, френският му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън. Ньойският договор с България се сключва на 27 ноември 1919 г. (в сила от 1 юни 1920 г.). В резултат губим Южна Добруджа, която отива към Румъния; Западните покрайнини и Струмишко взети от Сърбия; Беломорска Тракия (около 8 700 кв. км) след автономен режим минава в ръцете към Гърция. Военните ограничения предвиждат: 20 хил. - доброволци в българската армия, 10 хил. - за жандармерията, и 3 000 - за погранична стража. Освен това България трябва да изплати 2.250 млн. златни франка в следващите 37 години. 11 януари – НА ТАЗИ ДАТА се отбелязва Международния ден на думата "Благодаря!"  На днешната дата много страни по света отбелязват Международния ден на най-прекрасната дума – „Благодаря!“. Един прекрасен повод да изразим благодарността си на семейството, приятели, колеги и всеки, който ни е направил деня по-добър. Специалистите твърдят, че думите на благодарност могат да стоплят и успокоят хората душевно. Стига да са изречени от сърце, разбира се.  Получаването на „Благодаря" след услуга или добро дело автоматично ни кара да се чувстваме по-добре. Така че не забравяйте да награждавате всеки, заслужил вълшебната думичка.  Но не само на днешния ден. А постоянно! Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 8 януари
8 януари 1935 г. - НА ТАЗИ ДАТА се ражда Кралят Елвис Пресли  През 1935 г. на 8 януари се ражда бъдещия Крал на рокендрола… или просто Кралят Елвис Пресли. Той е най-продаваният солов изпълнител в историята на поп-музиката. Номиниран е за 14 награди Грами, като печели 3 от тях, а освен това получава и Грами за цялостен принос. Любопитен факт е, че Елвис е имал брат близнак, който обаче умира часове след раждането. Може би и поради това нещастие в семейството през годините Елвис се радва на изключителната любов на майка си. През лятото на 1953 г. Елвис отива в малкото звукозаписно студио Сън Рекърдс, ръководено от Сам Филипс, за да запише плоча за подарък на майка си. Изпява песента My Happiness. Записът е направен от секретарката Марион Кийскър. Тя запазва едно копие за студиото и записва телефона на Елвис. През януари 1954 г. Елвис отново отива в студиото и се среща със Сам Филипс. Изпява две други песни и този път не иска да направи подарък, а се надява да го забележат. Елвис привлича вниманието на Филипс, който го извиква през март и отново през юли 1954 г. Открива, че Елвис не може да изпее добре каквато и да е песен, затова го оставя да пее каквото иска. Елвис избира песента на Артър Кръдъп That's All Right Mama и заедно с китариста Скоти Мур и басиста Бил Блек я записва на 5 юли. Два дни по-късно песента зазвучава за пръв път по радиото и веднага се превръща в хит. Постъпват толкова много поръчки за малката плоча, че Филипс се чуди как да ги произведе. През първите три седмици след излизането си плочата се продава в 15 000 бройки, което е голям успех за рамките на Мемфис и рекорд за Сън Рекърдс. По това време Елвис се прехранва, като кара камион. Все още не е спечелил нищо от музиката си. Опитите му да пробие в кънтри шоуто Гранд Ол Опри се провалят. Затова пък упоритият Сам Филипс го изпраща на друго кънтри шоу - Луизиана Хейрайд. Там Елвис пее няколко години и там за пръв път започва да добива популярност в цялата страна. С поредица от успешни сингли и телевизионни участия той се превръща във водеща фигура в зараждащия се стил рокендрол. През 50-те и 60-те години на миналия век участва и в киното и издава филмова музика, но след 1968 г. подновява концертната си дейност, до смъртта си през 1977 г. Шеметната си кариера обаче Елвис заплаща с безкрайна умора. Напрежението му през годините е толкова голямо, че той неизбежно се нуждае от стимуланти, успокоителни и приспивателни. Те стават част от живота му и постепенно го довеждат до разруха. Елвис умира на 16 август 1977 г. в дома си в Грейсланд вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни. За поколенията остава една от крилатите фрази на Краля: „Когато нещата отидат по дяволите, не отивай с тях и ти”. 8 януари 1942 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден блестящият ум - професор Стивън Уилям Хокинг  На този ден в Оксфорд е роден един от най-великите умове на нашето време, английският физик - професор Стивън Уилям Хокинг. Той получава световна известност благодарение на усилията си в популяризирането на науката.  Книгата му „Кратка история на времето” обяснява на достъпен език природата на пространството и времето и е абсолютен световен бестселър - продадена е повече от 25 млн. копия и е преведена на над 40 езика. Въпреки изключитело тежкото и рядко заболяване (амиотрофична латерална склероза - АЛС) , което , го обездвижило напълно Хокинг продължава да извършва научната си дейност. Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и член на Папската академия на науките(въпреки че Хокинг е отявлен атеист),носител е и на много други отличия и награди за научноизследователска дейност, но все още не получил най-значимата Нобелова награда. За нея заявява открито ,че не се надява , тъй като много трудно неговите теории могат да се потвърдят по научен начин. Като малък приятелите му го наричали Айнщайн, въпреки че завършва гимназия със среден успех.По-късно бил приет в Оксфорд, където не било възможно да учи математика (както той искал), затова записал физика, въпреки желанието на баща си да учи медицина.През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с гореопоменатата болест АЛС, за която лекарите му диагностицират максимум 3 години живот. Е тези 3 години вече са 54 и да се надяваме ,че ще продължат да нарастват, защото преди него, най-старият пациент, страдащ от АЛС е успял да оцелее до 39-годишна възраст, а в момента той е на 75 години. През 1965 г. с помощта на бастун стига до олтара и се жени за Джейн Уайлд,писателка и учителка, с която се срещат по време на парти.Малко по-късно през същата година Стивън Хокинг получава докторска степен. Не изминават цели три години оттогава и Хокинг вече не може да стане от инвалидната количка.А през това време се появява и първото му дете - синът му Робърт. През 1970 г. се ражда дъщеря му Люси.За огромно съжаление болестта му се влошава, но това единствено го мотивира да работи все поусърдно. Доказателство за това е, че през 1974 г. успява да докаже, че черните дупки не са вакуум. Използва последните възможности на гласа си, за да приеме златното отличие Пий XI за откритията си в сферата на черните дупки, година по-късно приема медала Хюгс за видните си идеи и сякаш приятелите от детството му са успели да видят в бъдещето -през 1978 г. получава наградата Алберт Айнщайн за подробното изучаване на труда на гениалният физик. През 1985 година изцяло губи умението си да говори, започва да използва машина, която да говори вместо него. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира — един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен. Професор Хокинг е посветил живота си да открие перфектната "Теорията на всичко", което е, което е било и което ще бъде, въпреки, че той сам твърди, че Вселената не допуска перфектност. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1198 г. — Инокентий III става римски папа. •    1598 г. — Евреите са прогонени от Република Генуа. •    1815 г. — Британско-американска война: Американските сили водени от генерал Андрю Джаксън побеждават британската армия близо до Ню Орлеанс, две седмици след като САЩ и Великобритания подписват мирен договор за край на войната. •    1838 г. — Алфред Вейл демонстрира телеграфа, като използва точки и чертички (поставя се началото на т.нар. Морзов код). •    1900 г. — Президентът на САЩ Уилям Маккинли обявява военно положение в Аляска. •    1918 г. — Американският президент Удроу Уилсън излага своя мирен план за последиците от Първата световна война в 14 точки (включващи открита дипломация, право на народите на суверенитет, създаване на Общество на народите, либерализиране на търговията). •    1931 г. — Папа Пий XI издава енциклика срещу разводите и срещу контролирането на раждаемостта. •    1949 г. — В Москва социалистическите държави учредяват Съвет за икономическа взаимопомощ. •    1958 г. — 14-годишният Боби Фишър печели Американския шампионат по шахмат. •    1959 г. — Генерал Шарл дьо Гол е обявен за първи президент на Петата република на Франция. •    1962 г. — Картината на Леонардо да Винчи Мона Лиза е показана за пръв път в САЩ. •    1973 г. — Изстреляна е съветската космическа сонда Луна 21 с Луноход 2 на борда. •    1992 г. — Президентът на САЩ Джордж Х. У. Буш заболява, докато е на визита в Япония и по време на официален обяд повръща върху японския министър-председател. •    1996 г. — В България стартира масовата приватизация. •    2004 г. — Кралица Елизабет II кръщава най-големия пътнически лайнер, строен някога — Кралица Мери II. Родени •    1628 г. — Люксамбур, френски офицер •    1823 г. — Алфред Ръсел Уолъс, английски естествоизпитател •    1824 г. — Уилки Колинс, английски писател •    1830 г. — Ханс фон Бюлов, германски композитор •    1836 г. — Лорънс Алма-Тадема, британски художник •    1849 г. — Степан Макаров, руски офицер •    1861 г. — Димитър Кирков, български военен деец •    1867 г. — Емили Грийн Болч, американска писателка, Нобелов лауреат през 1946 г. •    1871 г. — Михаил Апостолов, войвода •    1873 г. — Елена Петрович Негош, кралица на Италия •    1885 г. — Иван Дипчев, български военен деец •    1886 г. — Славчо Пирчев, български революционер •    1888 г. — Борис Верлински, съветски шахматист •    1890 г. — Шандор Радо, унгарски психоаналитик •    1891 г. — Богомил Андреев, български режисьор •    1891 г. — Валтер Боте, германски физик, Нобелов лауреат през 1954 г. •    1892 г. — Акиле Гама, бразилски футболист •    1899 г. — Соломон Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка •    1902 г. — Георгий Маленков, съветски политик •    1902 г. — Карл Роджърс, американски психолог •    1907 г. — Жан Иполит, френски философ •    1911 г. — Йорданка Чанкова, деятелка на младежкото революционно движение •    1914 г. — Херман Пилник, аржентински шахматист •    1918 г. — Хаим Оливер, български писател •    1922 г. — Артемио Франки, италиански футболен деятел •    1923 г. — Лари Сторч, американски актьор •    1924 г. — Йордан Томов, български футболист •    1924 г. — Стефан Савов, български политик •    1930 г. — Иван Абаджиев, български партиен деец •    1933 г. — Зев бен Шимон Халеви, автор на съчинения върху Кабала •    1933 г. — Хуан Марсе, испански писател •    1935 г. — Елвис Пресли, американски певец •    1935 г. — Илия Чубриков, български рали пилот •    1936 г. — Георги Данаилов, български писател •    1936 г. — Сафет Исович, босненски музикант •    1937 г. — Шърли Беси, американска певица •    1941 г. — Борис Валехо, перуански илюстратор •    1941 г. — Греъм Чапман, британски актьор •    1942 г. — Ангел Марин, вицепрезидент на България •    1942 г. — Валя Балканска, българска певица •    1944 г. — Тери Брукс, американски писател •    1946 г. — Роби Кригър, американски музикант •    1947 г. — Дейвид Боуи, британски музикант •    1958 г. — Рей Мистерио старши, мексикански кечист •    1959 г. — Асен Масларски, български композитор •    1963 г. — Дмитрий Галямин, руски футболист •    1973 г. — Шон Пол, ямайски певец •    1976 г. — Филип Колев, български футболист •    1977 г. — Амбър Бенсън, американска актриса •    1978 г. — Марко Фу, играч на снукър от Хонг Конг •    1978 г. — Николай Атанасов, български поет •    1979 г. — Стипе Плетикоса, хърватски футболист •    1980 г. — И Чън-су, южнокорейски футболист •    1981 г. — Женевив Кортес, американска актриса •    1984 г. — Илиян Гаров, български футболист •    1987 г. — Орлин Старокин, български футболист •    1988 г. — Павел Виданов, български футболист •    1986 г. — Давид Силва, испански футболист Починали •    1107 г. — Едгар I, крал на Шотландия •    1324 г. — Марко Поло, венециански пътешественик  •    1337 г. — Джото, италиански художник •    1642 г. — Галилео Галилей, италиански учен •    1713 г. — Арканджело Корели, италиански композитор •    1878 г. — Николай Некрасов, руски писател •    1881 г. — Арзас Тергукасов, руски офицер •    1896 г. — Пол Верлен, френски поет •    1904 г. — Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф •    1919 г. — Петер Алтенберг, австрийски писател •    1922 г. — Димитър Гешов, български военен деец •    1934 г. — Илия Балтов (ВМОК), български военен и революционер •    1937 г. — Борис Дякович, български археолог от Бесарабия •    1938 г. — Иван Кепов, български историк и журналист •    1938 г. — Неофит Скопски, български духовник •    1941 г. — Робърт Бейдън-Пауел, основател на скаутското движение •    1944 г. — Джоузеф Джастроу, американски психолог •    1944 г. — Дочо Пенков Маринов, български партизанин •    1948 г. — Курт Швитерс, германски художник •    1950 г. — Йозеф Шумпетер, австрийски икономист •    1951 г. — Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател •    1953 г. — Иван Романов, български католически епископ — умира в затвора •    1957 г. — Иван Хаджимарчев, български писател •    1968 г. — Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист •    1971 г. — Бертрам Левин, американски психоаналитик •    1974 г. — Бланш Ревершон-Жув, френски психоаналитик •    1981 г. — Александър Котов, руски шахматист •    1981 г. — Шигеру Егами, японски каратист •    1986 г. — Пиер Фурние, френски виолончелист •    1988 г. — Тодор Дермонски, български футболист •    1991 г. — Стив Кларк, английски музикант •    1996 г. — Теобалдо Депетрини, италиански футболист и треньор •    1996 г. — Франсоа Митеран, президент на Франция •    2000 г. — Неделчо Чернев, български режисьор •    2000 г. — Стефан Савов, български политик •    2002 г. — Александър Прохоров, руски физик, Нобелов лауреат Празници •    Бабинден — Ден на родилната помощ (нов стил) •    Монако — Ден на независимостта (от Република Генуа, 1297 г.) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 9 януари
9 януари 1570 г. - НА ТАЗИ ДАТА по заповед на Иван Грозни започва избиването на населението на Новгород  Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт.  Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието.  Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва. 9 януари 1878 г. - НА ТАЗИ ДАТА по време на Руско-турската война (1877–1878) руските войски удържат победа в битката при Шипка-Шейново   Шейновската битка е заключителното усилие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия. В края на м. декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината – разгром на Централната османска армия, с командващ Вейсел паша (26 768 войника и 83 оръдия). Южният отряд е разделен на три колони – лява, с командир генерал-лейтенант Николай Святополк - Мирски (18 800 войника и 24 оръдия); централна, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки (11 500 войника и 50 оръдия); дясна, с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев (15 840 войника и 14 оръдия). В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение. През нощта на 8 срещу 9 януари турският военачалник Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с четири табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево (днешното Хаджидимитрово). Турците са отбити и са заети негови редути от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на село (днес град) Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. Руските дружини атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Към 14 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото село Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация. Към 12 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. С цената на 1 507 убити и ранени тя сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер. Изправен пред неименуемо поражение, към 15 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход. Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (трима паши, 765 офицера и 22 хил. войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души. Турция се лишава от най- боеспособната си армия към началото на 1878 година. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина и вече е открит пътя за настъпление в Тракия и към Цариград. Общите руски загуби са 5 107 убити и ранени. 9 януари 1944 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден основателят на рок групата Лед Цепелин - Джими Пейдж  На този ден в лондонското предградие Хестън е роден, един от най-почитаните и влиятелни китаристи за всички времена, основател на рок групата Лед Цепелин и откривател на ефекта за по-твърд и мощен звук на китарата (дисторшън) - Джими Пейдж. Дисторшън в превод от английски буквално означава дефромция, изкривяване, или по-просто обяснено това е онзи твърд , мощен, китарен звук, който откроявате , когато слушате рок или метъл. Откриването му, разбира се, става съвсем случайно , когато по време на концерт някъде в средата на 60-те, лампите в усилвателя на китарата на Джими Пейдж прегряли и предизвикали изкривяване на звука. Това доста му допаднало и той започнал често да експериментира с това, докато не се превърнало в основен ефект за електическата китара,който на практика ражда рока и метъла като музикални жанрове. Джими Пейдж е роден в средностатистическо британско семейство. Баща му е индустриален мениджър, а майка му -медицинска сестра. На 12 години Пейдж започва уроци по китара, повлиян от увлечението си по рока били китаристите Скоти Муур и Джеймс Бъртън.На 14 годишна възраст е първата му публична изява, когато взима участие в конкурса на телевизионния канал ITV за млади таланти "Search for Stars". След като завършва училище, Пейдж се присъединява към своята първа група Red E Lewis and the Red Caps, а малко след това преминава към The Crusaders, с които изживява първите си турнета и се радва на първия сингъл с негово участие "The Road to Love", издаден през 1962 година. През 1965 получава предложение да се включи в групата The Yardbirds, като замени напусналия китарист Ерик Клептън, но Пейдж отказва, като препоръчва приятеля си Джеф Бек. 1966, заедно с барабаниста на The Who Кейт Муун, басиста Джон Пол Джоунс, кийбордиста Ники Хопкинс и Джеф Бек, Джими Пейдж записва песента "Beck's Bolero" През 1968 Джими Пейдж заедно с певеца Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм фрмират Лед Цепелин. Издават 9 албума до 1980ф. , когато се и разпадат, заради смъртта на барабанистът Джон Бонъм, който е намерен мъртъв в леглото си , заради свръх употреба на алкохол.Четвъртият им албум, в който е включена песента „Stairway to Heaven“, е най-популярното и влиятелно произведение в рок музиката,а солото в песента,сътворено от Пейдж е определено от списанието "Guitar World Magazine" за най-доброто китарно соло на всички времена. След разпадането на Цепелин Пейдж възнамерява да сформира супер група с бивши членове на Йес, наречена XYZ (eX-Yes-Zeppelin), но намерението му не се реализира. Въпреки това продължава изяви на сцената с различни групи и музиканти, а междувременно записва няколко странични проекта с бившия вокалист на Лед Цепелин Робърт Плант и съвместна продукция с вокалиста на Whitesnake Дейвид Ковърдейл, наречена Ковърдейл и Пейдж. 1985 основава групата The Firm заедно с вокалиста на Free и Bad Company Пол Роджърс, басиста Тони Франклин и бившият барабанист на Uriah Heep Крис Слейд. Групата издава два албума - "The Firm" (1985) и "Mean Business" (1986) - след което се разпада по взаимно съгласие на членовете, а Джими Пейдж продължава работа по соловите си проекти. Често прави турнета с бившия си партньор от Лед Цепелин Робърт Плант, като през 1998г. те посетиха и нашата страна. 9 януари 1839 г. - НА ТАЗИ ДАТА обявяват дагеротипията - първична фотография за снимане върху метална плоча  Френската академия на науките обявява дагеротипията - първична фотография за снимане върху метална плоча, приготвена по специален начин.  Процесът е усъвършенстван от френския художник и химик Луи Дагер с  помощта на Жозеф Нисефор Ниепс. Реално това е първия практически  осъществим фотографски метод, в който светлочувствителният материал е  сребърен йодид.  Макар и дагеротипията да не е бил единственият възможен фотографски метод, той спестявал значително време и на практика проправил път за комерсиалната фотография. Основен неин недостатък обаче бил следният – веднъж "проявена", снимката не можела да се репродуцира. Освен това дагеротипията била сравнително скъпа. Единична снимка направена във фотографско студио, струвала равностойността на 1000 сегашни щатски долара.  Дагеротипията била на мода сравнително кратко. До 1860 г. тя вече била изместена от т.нар. белтъчен отпечатък - първият комерсиален процес, който произвеждал снимки върху хартия. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1317 г. — Филип V е коронован за крал на Франция. •    1349 г. — Под претекст, че са носители на чума, в Базел (Швейцария) са изгорени заедно с домовете им около 700 евреи. •    1399 г. — Войските на монголския хан Тимур завземат Бейрут. •    1431 г. — Започва процесът срещу Жана Д'Арк в Руан. •    1768 г. — Филип Астли отваря в Лондон първия модерен амфитеатрален цирк. •    1788 г. — Кънектикът става петият щат, който се присъединява към САЩ. •    1799 г. — В Англия за първи път в света е въведен данък върху дохода. •    1861 г. — Параходът Star of the West, изпратен от президента Джеймс Бюканън в помощ на Форт Съмтър с храна и амуниции, е обстрелван от оръдията на Южна Каролина. •    1878 г. — Руско-турска война (1877–1878): Руските войски удържат победа в битката при Шипка-Шейново. •    1878 г. — Умберто I става крал на Италия. •    1882 г. — Оскар Уайлд изнася първата си лекция на тема „Английският ренесанс в изкуството“ в Ню Йорк. •    1892 г. — Приета промяна в организационната структура на българската армия — от полкова към дивизионна. •    1900 г. — В Рим е основан футболният клуб Лацио. •    1901 г. — Генерал Рачо Петров застава начело на служебен безпартиен кабинет. •    1909 г. - Ирландският изследовател Ърнест Шакълтън достига на 156 км от Южния полюс - най-близко от всички изследователи до този момент. •    1912 г. — Военноморски кораби на САЩ навлизат в Хондурас. •    1927 г. — Инцидент с камерата създава паника в киносалон в Монреал (Канада), загиват 77 деца, което е причина на многогодишна забрана на децата да посещават киносалони в Квебек. •    1929 г. — В Лондон за първи път е използван суров пеницилин като лекарство. •    1941 г. — Втората световна война: Германия изпраща военна помощ на Италия в Северна Африка. •    1941 г. — Холокост: При масов погром в Букурещ са избити 6 000 евреи. •    1941 г. — Осъществен е първият полет на британския бомбардировач Авро Ланкастър. •    1943 г. — Втората световна война: Прояпонското правителство на Китай обявява война на САЩ и Великобритания. •    1944 г. — Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София. •    1951 г. — В Ню Йорк е официално открита сградата на ООН. •    1954 г. — В Юкон (Канада) е измерен абсолютен минимум на температурата на въздуха за тази страна — минус 63 °С. •    1960 г. — Започва строежът на Асуанския язовир в Египет. •    1964 г. — Край Панамския канал избухва антиамерикански бунт на панамски студенти, при който загиват 29 души. •    1969 г. — Във Великобритания се извършва първи пробен полет на прототипа на Конкорд. •    1972 г. — В Хонконг изгаря лайнерът Кралица Елизабет. •    1978 г. — Състои се премиерата на български игрален драматичен филм "Адиос, мучачос". •    1989 г. — В Ню Йорк и Лос Анджелис започва продажбата на игралната конзола Sega Genesisis. •    1991 г. — Армията на СССР атакува Вилнюс, за да прекрати обявяването на независимост в Литва. •    1992 г. — Сърбите в Босна и Херцеговина обявяват своя република, като заявяват, че тя ще е част от СР Югославия. •    1995 г. — Космонавтът Валери Поляков завършва своя 366-дневен престой на борда на космическата станция Мир. •    1996 г. — Фирмата Sun Microsystems обявява създаването на JavaSoft. •    2005 г. — В Палестина се провеждат избори за поста на починалия през 2004 г. Ясер Арафат, спечелени от Махмуд Абас. Родени •    1554 г. — Григорий XV, римски папа •    1624 г. — Меишо, императрица на Япония •    1797 г. — Фердинанд Врангел, руски мореплавател •    1807 г. — Елена Павловна, велика руска княгиня •    1835 г. — Ивасаки Ятаро, японски финансист и индустриалец •    1856 г. — Антон Ашкерц, словенски поет •    1876 г. — Роберт Михелс, немски политолог •    1878 г. — Джон Б. Уотсън, американски психолог •    1888 г. — Никола Антонов, български дипломат •    1890 г. — Карел Чапек, чешки писател и драматург •    1890 г. — Курт Тухолски, германски журналист •    1908 г. — Симон дьо Бовоар, френска писателка •    1913 г. — Ричард Никсън, 37-ми президент на САЩ •    1914 г. — Иван Точко, писател от СР Македония •    1920 г. — Стефан Дичев, български писател •    1920 г. — Хаким Мохамед Саид, пакистански просветител •    1922 г. — Ахмед Секу Туре, президент на Гвинея •    1925 г. — Лий Ван Клийф, американски актьор •    1928 г. — Джудит Кранц, американска писателка •    1931 г. — Алгис Будрис, американски писател •    1936 г. — Кина Мутафова, българска актриса •    1937 г. — Енрике Лисалде, мексикански актьор •    1941 г. — Джоун Байез, американска поп певица •    1941 г. — Цветан Северски, български писател •    1944 г. — Джими Пейдж, британски китарист (Led Zeppelin) •    1945 г. — Левон Тер-Петросян, арменски политик •    1948 г. — Явор Милушев, български актьор •    1958 г. — Мехмет Али Агджа, турски терорист, опитал да убие папа Йоан Павел II •    1959 г. — Венцислав Мартинов, български комик •    1959 г. — Ригоберта Менчу, гватемалска общественичка, Нобелова лауреатка през 1992 г. •    1967 г. — Дейв Матюс, китарист и солист •    1967 г. — Клаудио Каниджа, аржентински футболист •    1978 г. — Дженаро Гатузо, италиански футболист •    1987 г. — Лукаш Лейва, бразилски футболист •    1989 г. — Нина Добрев, канадска актриса •    1990 г. - Тодор Скримов, български волейболист Починали •    1799 г. — Мария Гаетана Анези, италианска математичка •    1819 г. — Екатерина Павловна, кралица на Вюртемберг •    1873 г. — Наполеон III, император на Франция •    1877 г. — Александър Брюлов, руски художник •    1878 г. — Виктор Емануил II, крал на Италия •    1918 г. — Емил Рено, френски изобретател •    1923 г. — Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка •    1930 г. — Иван Манолев, български революционер •    1936 г. — Йордан Самарджиев, български революционер •    1947 г. — Карл Манхайм, германски социолог •    1961 г. — Емили Грийн Болч, американска писателка, Нобелова лауреатка през 1946 г. •    1962 г. — Лев Ошанин, руски антрополог •    1977 г. — Константин Исаев, руски драматург •    1981 г. — Лозан Стрелков, български писател •    1994 г. — Йоахим Вернер, германски археолог •    1998 г. — Кеничи Фукуи, японски химик, Нобелов лауреат през 1981 г. •    1999 г. — Георги Марковски, български писател •    2006 г. — Руслан Райчев, български диригент Празници •    Ден на мигрантите и бежанците (за 2011 г., отбелязва се от 1904 г. през втората неделя на януари в рамките на католическата общност •    България - Празник на висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” - Варна - създадено на 9 януари 1881 г. •    Италия - Празник на град Албино Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 10 януари
10 януари 49г. пр. Хр. - НА ТАЗИ ДАТА "зарът е хвърлен" и колето на историята е завъртяно безвъзвратно - Началото на гражданската война в Рим  Тази знаменита фраза (превод от латински: "ālea iacta est") означва да вземеш решение, от което няма въщане назад. Именно такова решение взема проконсулът на Галия по това време Юлий Цезар, произнасяйки тази знаменита фраза, която слага началото на гражданската война в Рим, довела до промяна във формата на управление - от републиканска към монархична. Въпреки, че игрите на зарове са най-древната форма на хазарт, които според Софокъл са измислени от гърка Паламедес по време на обсадата на Троя, Цезар не хвърля зарове буквално, въпреки,че това би било напълно нормално, тъй като човешкото суеверие, често търси подкрепа от външни влияния и сили. Всъщност археологически находки откриват предмети, за чието предназначение се предполага, че представлят древна форма на зарове на възраст 40 хил. години. Изработвани са от глезенната част на кости от животни. В Египет са открили предмети на хазартни игри, датиращи от 3500 г.пр.н.е. Рисунки показват как египтяните хвърляли „ашик“ - скочна кост от агнешки или кози крак,а около 2300 г.пр.н.е. китайците играли игра на късмета с керемиди,но да се върнем на цезаровата игра на зарове с римския Сенат. По времето когато Юлий Цезар е проконсул, по закон той имал право да оглавява войска само до пределите на Италия. Когато той пресича Рубикон (река в северна Италия служеща за граница между Римската република и провинция Цизалпийска Галия) на днешната дата през 49г. пр. Хр., той нарушава закона и военният конфликт става неизбежен. Историята на този избор обаче , започва през 62 г. пр.н.е., когато в Рим е формиран т.нар. триумвират, т.е управление на тримата, фактически Римската република се управлявала от тримата най-амбициозни политици и военачалници – Гней Помпей, Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Крас печели славата си с потушаването на въстанието на Спартак. Помпей пък си е заслужил името с победите в Изтока. И двамата са с амбиции за еднолични владетели, но по единично нямат необходимите сили, за да се противопоставят на сената. Цезар в този момент е по-скоро политик, който успява да склони към съюз открито враждуващите Помпей и Крас. Перспективите му той самият да вземе властта в този момент са значително по-скромни. Ситуацията се променя, когато водените от Цезар войски спечелват седемгодишната Галска война, а Крас загива в Месопотамия. Славата на Цезар като пълководец вече е като на Помпей, а освен това на своя страна бъдещият диктатор вече има и лична войска, вярна само на него. А това се смята за доста солиден аргумент в политическата борба.През есента на 50 г. пр. н.е. кризата в отношенията между Помпей и Цезар достига кулминационната си точка. След като не успяват да се договорят за “сферите на влияние” двете страни започват да се готвят за решителна схватка Така преминавайки Рубикон, Цезар поставя началото на гражданска война. Стремителното напредване на войските му води до разколебаване на сената, а самият Помпей не рискува да встъпи в открита битка за защита на Рим и отстъпва към Капуа. В това време на страната на Цезар преминават гарнизоните на превзетите по пътя градове, което пък вдъхва на пълководеца увереност в крайният успех. Помпей така и не се решава на сражение с Цезар на територията на Италия. Той се оттегля с войските се, разчитайки да се върне със силите от провинциите тогава да спечели войната. Цезар не се спира в Рим, след като го превзема, а тръгва да преследва противника си, който малко след падането на Рим е убит.Формално Цезар не става император. От момента на обявяването му за диктатор през 49 г. пр. н. е. пълномощията му постоянно нарастват и към 44 г. пр. н. е. той вече има всички атрибути на властта, присъщи за монарх. Последователното съсредоточаване на властта в неговите ръце и обезсилването на Римския сенат става причина за заговор и на 15 март 44 г. пр.н.е.  Цезар е напдат в сградата на сената , където е намушкан смъртоносно, а "заровете отново са хвърлени" - този път в полза на Гай Октавий - бъдещят иператор Октавиан Август.! 10 януари 1997 г. - НА ТАЗИ ДАТА след размирици довели до нападението на сградата на Народното събрание е свалено правителството на Жан Виденов  Най-драматичният и остър политически сблъсък за всичките години от началото на прехода, разтърсва столицата на тази дата през далечната 1997 година. Баталните събития около сградата на Народното събрание довеждат до свалянето от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов. До размириците по време на т. нар. "Виденова зима" се стигна заради дълбоката политическа и финансова криза, банковите фалити, заплахата от хиперинфлация, като средната заплата пада до стойност, равняваща се на 5 $. За по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. За периода от април до октомври фалират 15 банки. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, инфлацията расте с дни, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти, които поскъпват от ден на ден. Народното събрание отхвърля втория вот на недоверие срещу кабинета „Виденов“, при което напрежението нараства. СДС организират множество протести срещу Виденов и настояват за оставката на министър-председателя. В София се организира голям митинг на разгневени граждани. Напрежението ескалира и пред Народното събрание се събира огромна тълпа, която започва да става неконтролируема. Стига се до гражданско неподчинение,а при сблъсъците има и ранени. Тогава част от хилядите демонстранти, оградили Народното събрание, влизат в схватка с полицията, нахлуват в част от сградата и подпалват и потрошават няколко помещения. Депутатите са евакуирани. Масовите протести от 10 януари стават известни и като „пробуждане на гражданското общество“ или втора демократична революция. Тя извежда напред нов политически елит, изместил онези, които осъществяват промените след 10 ноември 1989 г. Новата революция бива осъществена чрез почти едномесечни всекидневни протести в големите градове. В резултат на протестите и дълбоката криза през декември Жан Виденов подава оставката на правителството. На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно (на 10 януари), обаче, президентът Желю Желев, въпреки че е длъжен по конституция, отказва да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство и опозицията начело със СДС обявява национална политическа стачка. На 21 януари изтича мандата на Желю Желев, а на 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство, който на 4 февруари 1997 г. връща мандата на левицата. При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир. Това се явява най-бурният епизод от всекидневния уличен натиск, започнал още в края на 1996 г., за пълно оттегляне на БСП от властта след управлението на Виденов. Размириците довеждат до отказ на БСП да състави второ правителство и открива пътя към предсрочни избори, които през април са спечелени от СДС. 10 януари 1944 г. - НА ТАЗИ ДАТА при въздушната отбрана на София загива германският капитан Венгел  На 10 януари 1944 г. при отбраната на София от масирана англо-американска бомбардировка е свален край Радомир и загива капитан (хауптман) Герхард Венгел - германски летец, командир на 1-а група от 5-та изтребителна ескадрила на Луфтвафе “Eismeer” (I./JG5). Кой е Венгел? Капитан Венгел е роден на 14 януари 1915 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия (днешен Калининград). На 17.2.1936 г. е зачислен като юнкер – подофицер във Военното училище в Хановер. На 19.8.1938 г. е произведен в първи офицерски чин лейтенант и командирован в учебната рота на Военновъздушното училище в град Детмолд. От 1.11.1939 г. е в 72-ри Учебен полк за летци. Между април и ноември 1940 г. е зачислен в Изтребителна ескадрила 54 – 5-та група. На 14.9.1941 г. е ранен, когато неговият самолет N6308 от I./JG77 e повреден от вражески огън над базата си в Петсамо, Финландия. Тогава задачата на ескадрилата, която е в състава на Пети въздушен флот, е да прикрива окупираните от Вермахта съветски територии, да оказва изтребителна поддръжка на частите, сражаващи се на арктическия фронт в района на Мурманск, както и да нарушава снабдяването по ж.п. линията за Мурманск – основен логистичен коридор за Карелския фронт. В началото на 1942 г. е сформирана 5-та изтребителна ескадра /Jagdgeschwader 5 (JG 5) Eismeer/ от различни бойни части, базирани в Норвегия. Ескадрата е предназначена да оперира в далечния север на Европа – Норвегия, Скандинавия и Северна Финландия. Първа група от ескадрата - I./JG5 - e формирана през януари от бившата I./JG77. Именно в това подразделение е служил дотогава Герхард Венгел. Група I е базирана на западния норвежки бряг в района на град Ставандж (Stavanger) с цел въздушно прикритие на немските бойни кораби в Северно море. Между 4.9.1942 г. и 7.7.1943 г. Венгел е в 9-та група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer). От януари 1943 г. 1-а група на “Eismeer” e пребазирана в Северна Норвегия и превъоръжена със самолети Fw 190 A-2, A-3 и А-4, както и с Bf 109 Fs. През февруари 1943 г. капитан Венгел е назначен за командир на групата (gruppenkommandeur) на мястото на капитан фон Верен. Дотогава кап. Венгел за кратко е началник-щаб на 9./JG5. На 15 ноември 1943 г. Група 1 на JG5 е дислоцирана в Румъния на летище Търгшорул Ноу, за да прикрива ключовите за Германия петролни рафинерии в Плоещ. На 9 януари Група 1 e прехвърлена от Румъния в София на летище Враждебна. Още на следващия ден англо-американците провеждат първата комбинирана (дневно-нощна) бомбардировка над българската столица. В дневния удар, изпълнен от американците, участват 280 самолета - 180 бомбардировача „Летящи крепости“ (143 B-17 Flying Fortress и 37 B-24 Liberator), прикривани от 100 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях излитат 39 български изтребителя - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G. Излита от Враждебна и немската I./JG 5 с 30 изтребителя Me-109G над абсолютно непознатата българска територия. В последвалия въздушен бой българите свалят 5 бомбардировача и 3 изтребителя. Немските летци също се бият самоотвержено и унищожават 3 тежки бомбардировача B-24 Liberator. Капитан Венгел пада на 2 км източно от Радомир с изтребител Messerschmitt Bf 109 G-6, производствен № 26051. Според информацията е загинал при атака срещу изтребител Lightning, който охранява бомбардировачите на съюзниците. Според книгата на Вернер Гирбиг „5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (1975 г.), Венгел е улучен в главата от картечницата на вражеския самолет. Погребан е на „почетното гробище” /Ehrenfriedhof/ в Банкя. Няма информация дали гробът съществува днес. Името му е отбелязано върху плочата на Германските военни гробища в София. Освен капитан Венгел на 10 януари е свален и втори изтребител, но пилотът успява да скочи с парашут. Още 11 немски самолета са повредени, а 3 пилоти са ранени. След гибелта на командира на I./JG5 групата е зачислена към III./JG6 и е предислоцирана във Франция, където през лятото води тежки въздушни боеве над Нормандия. Памет На 5 ноември 2004 г. с официални почести в столичната градина „Мадара“ край бул. "Прага" по решение на Столичния общински съвет е открита гранитна паметна плоча на кап. Герхард Венгел, поставена върху къс от витошка морена. На 20 юни 2012 г. през нощта мемориалната плоча на летеца е поругана и разбита от псевдопатриоти, но надписът с името на капитана бе възстановен. Грубо е погазена международна конвенция за опазване на военните гробове. Всяка страна си има своите герои и тяхната памет трябва да се уважава. Същото искаме за българските военни гробища в Македония, Сърбия и Унгария.    За 17 години работа на околоземна орбита „Хъбъл” е направил 700 000 изображения на 22 000 небесни обекта - звезди, мъглявини, галактики, планети. Потокът от данни, който генерира ежедневно в процеса на наблюдения, е от порядъка на 15  гигабайта. Общият обем информация, натрупан за цялото време на работа на телескопа, надхвърля 20 терабайта. 10 януари 2000 г. - НА ТАЗИ ДАТА са възобновени наблюденията с космическия телескоп "Хъбъл"  На днешната дата през 2000 г. са възобновени наблюденията с космическия телескоп „Хъбъл”. За автор на проекта е сочен Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е теоретично работи върху идеята за строежа на голям космически телескоп. През 1975 г. правителството упорито отказва да даде нужното финансиране за космическия телескоп. Проектът е одобрен от Конгреса едва през 1977 г. Телескопът е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „Велики Обсерватории” на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита.  Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на совалката „Чаланджър” той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от „Дискавъри”.  Първите изображения, които са изпратени до Земята обаче са размазани. Анализ показва, че формата на главното огледало не е перфектна - ръбовете са с 2,3 микрометра по-плоски от необходимото. Инженерите намират решение със системата КОСТАР - серия от оптически инструменти, които компенсирали ефектите на сферична аберация и позволявали на телескопа да функционира нормално. През декември 1993 г. екипажът на совалката Индевър използва инструменти за поправка, които преди никога не са били използвани в космическото пространство, но успешно инсталират системата, сменят Планетарната камера, сменят жироскопи и инсталират нови слънчеви панели.  И „Хъбъл” започва да изпраща към Земята забележителни снимки на звезди, галактики, мъглявини. Научните резултати помагат на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например преди време е имало хипотеза, че в центъра на някои галактики е възможно да има черни дупки и само рядко е имало доказателства за това, че черни дупки в центъра на някои галактики съществуват.  "Хъбъл" показва нещо съвсем различно - черните дупки се срещат в центъра на всички галактики. Именно с помощта на „Хъбъл” учените вече знаят и, че има тясна връзка между масата на черната дупка и свойствата на дадената галактика.  С помощта на „Хъбъл” са проучвани и планетите - проучена е атмосферата на Юпитер, направени са снимки на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида. Други открития са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети. Какво още се е случило на днешната дата? Събития 49 г. пр.н.е. – Гай Юлий Цезар пресича Рубикон. 532 г. – Начало на въстанието Ника в Константинопол. 1810 г. – Бракът на Наполеон и Жозефина е анулиран. 1863 г. – Открита е първата линия на Лондонското метро – първото в света метро. 1904 г. – Започва да излиза в. „Българан“ под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров. 1920 г. – Обществото на народите провежда първата си среща, на която ратифицира Версайския договор за края на Първата световна война. 1944 г. – Втората световна война: Извършена е шеста бомбардировка на София от британско-американската авиация. 1946 г. – Състои се първото Общо събрание на ООН; представени са 51 страни. 1968 г. – Американската автоматична станция Surveyor-7 извършва меко кацане на повърхността на Луната в близост до кратера Тихо. 1969 г. – СССР изстрелва сондата Венера 6 към планетата Венера. 1984 г. – САЩ и Ватикана започват дипломатически отношения. 1990 г. – Сформирана е компанията Time Warner, след обединяване на Time Inc. и Warner Communications Inc. 1990 г. – Китайската народна република вдига военното положение, въведено след събитията на площад „Тянънмън“ през юни 1989 г. 1996 г. – Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов, предложен от СДС, заради зърнената криза. 1997 г. – Организираното протестно шествие на опозицията срещу управляващата Българска социалистическа партия прераства в щурм на сградата на Народно събрание на България; полицията разгонва със сила демонстрантите. 2000 г. – America Online обявява намерението си да закупи Time Warner за 162 милиарда щатски долара. Родени 1573 г. – Симон Мариус, немски астроном († 1624 г.) 1644 г. – Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер († 1711 г.) 1769 г. – Мишел Ней, френски маршал († 1815 г.) 1883 г. – Алексей Николаевич Толстой, руски писател († 1945 г.) 1883 г. – Атанас Дачев, български революционер († 1973 г.) 1897 г. – Методи Шаторов, български партизанин († 1944 г.) 1902 г. – Димитър Мутафчиев, български футболист († 1990 г.) 1904 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.) 1913 г. – Густав Хусак, президент на Чехословакия († 1991 г.) 1916 г. – Иван Венедиков, български археолог († 1997 г.) 1920 г. – Стоян Орманджиев, български футболист и треньор († 2006 г.) 1924 г. – Алексей Аджубей, съветски журналист и политик († 1993 г.) 1924 г. – Едуардо Чилида, испански скулптор, художник († 2002 г.) 1924 г. – Макс Роуч, американски перкусионист, барабанист и композитор († 2007 г.) 1936 г. – Робърт Удроу Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1978 1938 г. – Доналд Кнут, американски математик и компютърен учен 1942 г. – Уолтър Хил, американски филмов режисьор 1943 г. – Джо Масино, мафиот от САЩ 1945 г. – Род Стюарт, британски рок певец 1947 г. – Джордж Ефинджър, американски писател 1948 г. – Тереза Грейвс, американска актриса и певица († 2002 г.) 1949 г. – Джеймс Лапайн, американски режисьор 1949 г. – Джордж Форман, американски боксьор 1950 г. – Любомир Николов, български писател 1954 г. – Такаши Мацуока, американски писател 1955 г. – Майкъл Шенкер, немски китарист 1960 г. – Георги Глушков, български баскетболист 1963 г. – Георги Георгиев, български футболист 1963 г. – Тони Димитрова, българска певица 1965 г. – Йордан Митев, български футболист 1966 г. – Стийв Крамър, американски политик 1971 г. – Камелия, българска поп-фолк певица 1974 г. – Ритик Рошан, Индийски актьор 1973 г. – Глен Робинсън, американски баскетболен играч 1976 г. – Адам Кенеди, американски бейзболен играч 1980 г. – Мердин Байрям, български политик 1980 г. – Сара Шейхи, американска актриса 1983 г. – Тервел Пулев, български боксьор 1992 г. – Иван Ангелов, български футболист Починали 681 г. – Агатон, римски папа (* ок. 577) 976 г. – Йоан I Цимиски, император на Византийската империя (* ок. 925) 1778 г. – Карл Линей, шведски ботаник (* 1707 г.) 1815 г. – Балтазар Акке, френски геолог на австрийска служба (* 1739 г.) 1824 г. – Томас Едуард Боудич, английски изследовател (* 1791 г.) 1862 г. – Самюел Колт, американски изобретател (* 1814 г.) 1873 г. – Димитър Общи, български революционер (* ок. 1835) 1878 г. – Гина Караиванова, майка на Васил Левски (* 1805 г.) 1917 г. – Бъфало Бил, американски заселник (* 1846 г.) 1918 г. – Константин Иречек, чешки историк (* 1854 г.) 1922 г. – Шигенобу Окума, Министър-председател на Япония (* 1838 г.) 1934 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага (* 1909г.) 1937 г. – Генко Мархолев, български военен деец (* 1865 г.) 1944 г. – Андрей Тошев, министър-председател на България (* 1867 г.) 1944 г. – Божил Стоянов, български актьор (* 1897 г.) 1944 г. – Христо Обрешков, български цигулар (* 1907 г.) 1951 г. – Синклер Луис, американски писател, Нобелов лауреат през 1930 (* 1885 г.) 1957 г. – Габриела Мистрал, чилийска писателка, Нобелов лауреат през 1945 (* 1889 г.) 1957 г. – Иван Грозев, български поет (* 1872 г.) 1961 г. – Дашиъл Хамет, американски писател (* 1894 г.) 1967 г. – Радхабинод Пал, индийски юрист (* 1886 г.) 1967 г. – Стефан Ненков, български общественик (* 1880 г.) 1971 г. – Коко Шанел, френска модна дизайнерка (* 1883 г.) 1975 г. – Стойчо Мошанов, български политик (* 1892 г.) 1976 г. – Хаулин Уулф, американски музикант (* 1910 г.) 1986 г. – Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат през 1984 (* 1901 г.) 2001 г. – Неджати Джумалъ, турски писател (* 1921 г.) 2007 г. – Елена Георгиева, българска езиковедка (* 1930 г.) 2007 г. – Карло Понти, италиански продуцент (* 1912 г.) 2008 г. – Михаил Минин, поставил знамето на победата над Райхстага през 1945 (* 1922 г.) 2010 г. – Божидар Спириев, български статистик (* 1932 г.) 2014 г. – Георги Найденов – Гого, български певец (* 1949 г.) 2015 г. – Франческо Рози, италиански режисьор и сценарист (* 1922 г.) Празници България - ден на Св.Евстатий Чудотворец Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 7 януари
7 януари 1991 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден белгийският национал и футболист на Челси - Еден Азар  Мнозина считат Азар за един от най-добрите футболисти в света срванявайки го често с титаните на световния футбол в момента Кристияно Роналдо и Лионел Меси.Еден Азар играе главно като крило и атакуващ халф.Известен е с неговите креативност, скорост, взрив в техническо отношение, умел дрибъл и много добър конторл над топката. Еден Азар е роден в град Ла Лувиер, Белгия. Израства в семейство на футболисти. Баща му Тиери и майка му Карин са се занимавали с футбол. Азар е първото дете в семейството. Има трима по-малки братя, занимаващи се също с футбол. Той започва футболната си кариера в местния отбор Роял Стад Бренуа когато е едва на четири години. По време на престоя си в клуба един от треньорите му го описва като "надарен", той също така добавя "Той знае всичко. Няма на какво да го науча". След осем години преминава в Тюбиз, където е забелязан от скаутите на френския Лил. Родителите му приемат офертата и изпращат Еден, а по-късно и брат му – Торган, в Северна Франция. Азар се присъединява към Лил през 2005 г. и прекарва две години в юношеските формации на клуба. На 28 май 2007 г. подписва първия си професионален договор за срок от три години. В началото на сезон 2007-08, на 16 години, e пратен в резервния състав на Лил, който се състезава в четвъртото ниво на френския футбол.За сезон 2008-09, на Азар е даден номер 26 в първия отбор под ръководството на новия мениджър Руди Гарсия. В началото на сезона влиза няколко мача като смяна като дебюта му е на 14 септември срещу Сошо. С първия си гол на 20 септември 2008 г. срещу Оксер, Азар се превърща в най-младия играч отбелязвал гол за клуба. През сезон 2011/2012 получава фланелката с номер 10 и прави много силен сезон, като отбелзва 13 гола, съвсем заслужено е избран и за играч на сезона. След силните изяви в Лил и отблезаните 36 гола в 147 мача , на 4 юни 2012 Азар преминава в актуалния тогава европейски клубен шампион Челси за сумата от £32 млн. Там получава фланелката с №17, носен преди това от Жозе Босингва. Белгиецът прави дебюта си със синята фланелка в мача от предсезонната подготовка срещу Сиатъл Саундърс като се отчита и с гол.Еден Азар е официално най-младият футболист, който някога е успявал да отбележи три гола в един мач за "сините" на ниво Висша лига. Това става срещу отбора на Нюкясъл на 8-ми февруари 2014, когато Азар е на възраст от 23 години и 32 дни.През сезон 2014/2015 той печели приза за играч номер едно във Висшата лига , заради големия му принос в спечелването на шампионската титла в Англия. Към момента Азар има 156 мача за Чесли, в които е отблезал 50 гола. 7 януари 1990 г. - НА ТАЗИ ДАТА от съображения за сигурност е забранен достъпа до кулата в Пиза   Кулата на Площада на Чудесата е започната като камбанария към Пизанския събор, който е открит сто години по-рано. Веднага след началото на строителството през 1173 г. тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Любопитен факт е, че на теория по всички закони на физиката кулата отдавна трябва да е паднала. Архитектът заложил основите на кулата на дълбочина 3 м върху каменна „възглавница”. Десет години след въвеждането на третия етаж станало ясно, че сградата се накланя на юг. Причината била, че грунтът под кулата се оказал нееднороден и фундаментът пропаднал с 30-40 см. Това на свой ред предизвикало отклонение на кулата. Строителството било спряно за около 90 години. Когато строежът продължил, кулата започнала да променя посоката на наклона от север на юг. Работата продължил Джовани ди Симоне, който се опитал да изправи оста на сградата. Височината на камбанарията се увеличила с още три етажа и достигнала 48 м. В 1284 г. били завършени шест етажа. Отклонението на кулата продължило да се увеличава и достигнало 90 см, затова строителството било отново спряно. В началото на 14 в. на шестия етаж са поставени камбани, а над шестото ниво се появила галерия със звънарна. С всяка изминала година наклонът на кулата се увеличавал и в началото на 20 в. отклонението от вертикалната ос достигнало 4,3 м, после - 4,6 м, 5,3 м. Въпреки че постройката понесла земетресение през 1846 г. и бомбандировките през Втората световна война, било ясно, че наближава денят, когато камбанарията ще рухне. През 1935 г. във фундамента налели течен цимент. През 1992 г. на височината на първата галерия и под корниза на паметника били поставени 18 стоманени пилона, покрити със специална пластмаса.След това били изследвани почвените процеси. Експериментите потвърдили, че кулата може да се стабилизира и леко да се изправи, ако се изземе част от почвата под северната страна на фундамента. Разчетите се оказали правилни и Пизанската кула се стабилизирала, което позволило да се махнат оловните решетки и временните опори. От 5 декември 2001 г. кулата отново е отворена за туристически разходки. Според ръководителя на комитета по спасяването на кулата Салваторе Сетис, ако не са били предприети мерки, кулата със сигурност би паднала между 2030 и 2040 г. През 2007 г. успешно бе намалено отклонението при върха с 45 см до положението от 1838 г. Международната група „спасители” на кулата отстранява от северната й страна 70 тона почва, което довежда до наклоняване на съоръжението в тази посока. Движението е контролирано с помощта на 600 т оловен баласт-противовес в кулата и от система металически тросове, които „закотвят” паметника. 7 януари 1945 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Македония започва "Кървавата коледа" в която избиват хиляди хора с българско самосъзнание  На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония и да се наложи максимално бързо сърбизацията. Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства. Най-пострадали са представителите на интелигенцията с българско самосъзнание - учители, лекари и др. Общо над 130 000 българи са изселени, гонени, преследвани и изпращани с концлагерите на Титова Югославия. НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: “Хочеш Солун, еве ти га...” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира. СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България...”  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров. Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край. Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач. Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години. 7 януари 1851 г. – НА ТАЗИ ДАТА Фуко доказва въртенето на Земята около нейната ос Френският физик Жан Бернар Леон Фуко използва махало, за да докаже  въртенето на Земята около нейната ос.  Фуко е роден през 1819 г. Майка му е искала да стане доктор. Той обаче напуска медицинското училище, когато открива, че не може да понася гледката на кръв. Започва да работи като лабораторен асистент, без да разполага с конкретно научно образование. Прави първата снимка на Слънцето с помощта на новия дагеротипен фотографски процес. През 1850 г. заедно с Арман Физо използва въртящи се огледала, за да измери скоростта на светлината. Двамата забелязват, че тя се движи по-бавно във вода, отколкото във въздух.  Близо две десетилетия учените се опитват да пускат предмети от високи кули и да измерват тяхното отклонение, докато Земята се движела под тях. Този процес обаче не работил – всичко ставало твърде бързо, доста фактори пречели на процеса. Фуко обаче решава да приложи друг метод. Той решава да използва махало, което оставя да се люлее свободно на север и юг. Всеки, който го наблюдава (т.е. се намира на Земята и се върти заедно с нея), би трябвало да установи, че равнината на колебания на махалото бавно се върти спрямо земната повърхност в посока, обратна на посоката на въртене на Земята. През януари 1851 г. - след няколкоседмичен труд - Фуко закача 5-килограмово махало на 2-метров кабел. (Различните източници имат разногласия относно точната дата на експеримента – 6, 7 или 8 януари. За целта на материала приемаме средната дата.). Експериментът в дома му се оказва успешен – Фуко забелязва, че махалото променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята.  Фуко прави публична демонстрация на 3 февруари в Париж. „Елате да видите как Земята се върти“, казва той на поканените учени. Така и станало. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1558 г. — Франция завладява Кале, последното владение на Англия в континентална Европа. •    1566 г. — Започва понтификатът на папа Пий V. •    1598 г. — Борис Годунов става цар на Русия. •    1610 г. — Италианският математик и астроном Галилео Галилей наблюдава три от естествените спътника на Юпитер — Йо, Европа и Калисто, наречени по-късно Галилееви спътници. •    1714 г. — Англичанинът Хенри Мил патентова пишеща машина, от която не е правено масово производство. •    1768 г. — Роден е Жозеф Бонапарт, крал на Испания и брат на Наполеон Бонапарт. •    1782 г. — Открита е първата търговска банка в САЩ. •    1785 г. — Американецът Джон Джефри и французинът Жан-Пиер Бланшар прелитат първи в света Ламанша с балон с горещ въздух. •    1797 г. — Италия започва да използва настоящия си национален флаг. •    1841 г. — Писателят Виктор Юго е избран за безсмъртен член на Френската академия. •    1879 г. — В София е открита Първа мъжка гимназия. •    1887 г. — Томас Стивънс от Сан Франциско завършва първото в света околосветско пътешествие с велосипед, изминавайки за 4 години над 13 хиляди мили. •    1894 г. — Уилям Диксън патентова кинематографа. •    1904 г. — Влиза в употреба международния сигнал за бедствие CQD, изместен 2 години по-късно от SOS. •    1909 г. — Във Франция е издаден първият лиценз за пилотиране на самолет. •    1914 г. — През Панамския канал преминава първият кораб. •    1924 г. — Джордж Гершуин приключва Рапсодия в синьо. •    1924 г. — Австрия, Белгия, Испания, Швейцария, Унгария, Франция и Чехословакия учредяват в Париж Международна федерация по хокей. •    1927 г. — Открита е трансатлантическата телефонна линия между Лондон и Ню Йорк. •    1945 г. — Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание — актът е известен като Кървавата Коледа. •    1950 г. — При пожар в болницата на Дейвънпорт (Айова) загиват 41 души. •    1953 г. — Президентът Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба. •    1959 г. — САЩ признават временното правителство на Куба, начело с Фидел Кастро. •    1979 г. — Виетнамската армия превзема столицата на Кампучия (дн. Камбоджа) Пном Пен и сваля от власт режима на Пол Пот и Червените кхмери. •    1984 г. — Бруней става шестия член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия. •    1990 г. — От съображения за сигурност е забранен достъпа на посетители във вътрешността на Наклонената кула в Пиза. •    1999 г. — Започва процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Бил Клинтън. Родени •    1502 г. — Григорий XIII, римски папа († 1585 г.) •    1800 г. — Милърд Филмор, 13-ти президент на САЩ •    1845 г. — Димитър Моллов, български лекар-хирург и политик, академик •    1846 г. — Теодосий Скопски, български духовник •    1856 г. — Стоян Михайловски, български писател •    1857 г. — Сава Дацов, български икономист •    1858 г. — Елиезер Бен Йехуда, еврейски лингвист •    1860 г. — Емануил Манолов, български композитор •    1862 г. — Иван Георгов, български философ •    1871 г. — Матей Икономов, български артист •    1892 г. — Иван Вазов, български политик •    1895 г. — Георги Костов, български режисьор •    1897 г. — Георги Наджаков, български физик •    1899 г. — Степан Шчипачов, руски поет •    1899 г. — Франсис Пуленк, френски композитор •    1906 г. — Иван Дочев, български политик •    1912 г. — Иван Якубовски, съветски маршал •    1916 г. — Орце Николов, македонски партизанин •    1916 г. — Паул Керес, естонски шахматист •    1924 г. — Захари Медникаров, български диригент •    1925 г. — Джералд Даръл, английски писател •    1928 г. — Христо Минчев, български артист •    1937 г. — Али Соили, коморски политик •    1938 г. — Теодор Мусев, български пианист •    1939 г. — Иван Радулов, български шахматист •    1941 г. — Джон Уолкър, британски химик, Нобелов лауреат през 1997 г. •    1945 г. — Раила Одинга, министър-председател на Кения •    1948 г. — Ичиро Мидзуки, японски певец •    1949 г. — Ан Шедийн, американска актриса •    1952 г. — Цоньо Василев, български футболист •    1953 г. — Велизар Енчев, български журналист •    1956 г. — Дейвид Карузо, американски актьор •    1962 г. — Александър Дугин, руски философ •    1962 г. — Радосвета Пиронкова, българска плувкиня •    1963 г. — Клинт Мансел, английски композитор •    1964 г. — Никълъс Кейдж, американски актьор •    1968 г. — Георги Господинов, български поет •    1970 г. — Сарухан Хюнел, турски актьор •    1985 г. — Луис Хамилтън, английски състезател от Формула 1 Починали •    1285 г. — Карл I Анжуйски •    1536 г. — Катерина Арагонска, съпруга на Хенри VIII •    1655 г. — Инокентий X, римски папа •    1862 г. — Константин Миладинов, български поет •    1882 г. — Игнаци Лукашевич, полски аптекар •    1890 г. — Августа Сакс-Ваймарска, кралица на Прусия •    1892 г. — Ернст Вилхелм фон Брюке, германски физиолог •    1892 г. — Тауфик паша, владетел на Египет •    1932 г. — Андре Мажино, френски офицер •    1943 г. — Никола Тесла, американски изобретател •    1943 г. — Станимир Станимиров, български просветен деец •    1944 г. — Иван Бележков, български революционер •    1944 г. — Лу Хенри Хувър, първа дама на САЩ (1929-1933) •    1959 г. — Борис Лавреньов, руски писател •    1984 г. — Алфред Кастлер, френски физик, Нобелов лауреат през 1966 г. •    1988 г. — Венко Марковски, български писател •    1989 г. — Хирохито, император на Япония •    1992 г. — Ричард Хънт, американски кукловод — Мапет Шоу •    1998 г. — Владимир Прелог, хърватски химик, Нобелов лауреат през 1975 г. •    2004 г. — Ингрид Тюлин, шведска актриса •    2006 г. — Юри Буков, български пианист Празници •    Ортодоксална православна църква — Коледа (по Юлиански календар) •    Българска православна църква — св. Йоан Кръстител (Ивановден). Имен ден празнуват Иван, Иво, Йоан, Йоана, Ивайло, Иванка, Ивана, Ванчо, Ваньо, Ваня, Ивелин, Калоян, Йото, Йонко, Жана, Яна •    Италия — Ден на националното знаме (Festa del Tricolore, от 1797 г.) •    Камбоджа — Ден на освобождението (1979 г., чества се свалянето на режима на Пол Пот след инвазията наВиетнамската армия в страната). •    Япония — Фестивал на седемте билки (七草の節句 — Nanakusa-no-sekku) Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 6 януари
6 януари 1994 г. - НА ТАЗИ ДАТА американската фигуристка Тоня Хардинг наема бияч да контузи съперничката й Нанси Кериган  Шест седмици преди старта на олимпиадата в Лилехамер, американката Нанси Кериган бе сочена за абсолютен фаворит в състезанието по фигурно парзаляне. Тя беше златното момиче на Америка, като всички погледи бяха насочени към нея. Точно тогава обаче, след като излизаше от тренировъчния център, тя бе наръгана с нож, малко над коляното от неизвестен извършител. Впоследствие се оказа, че престъпникът е нает от бившия съпруг на нейната основна съперничка - Тоня Хардинк. Събитието шокира света, а специалистите смятаха, че Кериган няма да може да се състезава на олимпиадата. Въпреки това фигуристката прояви нечувана воля и се яви на състезанието в Лилехамер. Въпреки контузията, там тя грабва среброто, докато Тоня Хердинк едва се добра до осмото място.  Четири години по-късно Тоня признава, че е поръчала атентата. Заради него е наказана със 160 000 долара глоба, 500 часа общественополезен труд, отнемане на титлата и доживотна забрана да се състезава. Понапълнялата Тоня Хардинг (вляво)  на професионалния ринг. Бившата фигуристка днес се подвизава като боксьорка. Тоня си остава личност, за която хората искат да знаят повече, дори само от любопитство. "Винаги съм искала някой да ме обича заради самата мен, а не заради това, което бях - споделя Хардинг. - Днес мисля само за себе си и за никой друг. Звучи жестоко и егоистично, но аз съм препатила много." Неотдавна тя бе действащо лице в поредния кървав екшън. Полицията задържа нейното гадже Кристофър Нолън след пиянска домашна свада. Хардинг тогава се отърва с аркада на дясната вежда и кървяща рана на лявата буза. Нолън бе арестуван за нападение, но отрече вината си. Той се оплака, че 35-годишната дама го проснала със свирепо кроше на пода след което опитала да му отхапе пръста, и то само защото я нарекъл пияндура. След инцидента по-младият с 8 г. приятел на Тоня получи забрана да се доближава до нея. Най-голям проблем на бойната дама са алкохолните й подвизи. След запои през 1997 г. тя отсича дърво с пикапа си, а през 2000 г. губи контрол над управлението и се гмурва в канавка. Месец по-късно пребива старо гадже и прекарва 3 дни зад решетките. А през 2002 пиянските скандали нямат чет. Въпреки че често "връзва кънките", Тоня вече се пързаля само за загрявка преди боксов мач. Днес целта й е да спечели достатъчно от бокса и да се оттегли на спокойствие със своята персийска котка Смолс. "Трябват ми пари единствено за да ходя на лов, риболов и офроуд състезания", не мирясва бунтарката. 6 януари 1848 - НА ТАЗИ ДАТА (по нов стил) и на 25 декември 1847 (стар стил) се ражда Христо Ботьов Петков  Учи в Калофер, Карлово, Одеса. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба "Радецки" в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана. На 2 юни 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1066 г. — За крал на Англия е коронован Харолд Годуинсън. •    1579 г. — Осемдесетгодишна война: В Арас е подписан договор за създаване на Араския съюз на лоялните към испанския крал нидерландски провинции. •    1720 г. — Публикуван е създаването на Компания на южните морета в Англия, която на практика съществува от 1711 г. и има монопол върху търговията с Южна Америка. •    1838 г. — Американецът Самюъл Морз става първият човек, създал електрически телеграф. •    1853 г. — Американският президент Франклин Пиърс и семейството му претърпяват железопътна катастрофа — президентът и съпругата му Джейн преживяват, но загива 7-годишният им син Бен. •    1853 г. — Основан е окръг Айлънд в щата Вашингтон, САЩ. •    1900 г. — Лейдисмит (Южна Африка) е атакуван от бурите. •    1912 г. — Ню Мексико става 47-я щат на САЩ. •    1919 г. — В Германия започва формирането на Фрайкорпс — доброволни про-десни военни формирования, съществували в началото на 19 век, участвали във войната срещу Наполеон. •    1929 г. — В Югославия крал Александър I Караджорджевич извършва държавен преврат и поставя начело на изпълнителната власт военните. •    1929 г. — Католическата монахиня Майка Тереза, основала по-късно ордена Мисионери на милосърдието, пристига в Индия. •    1930 г. — От Индианаполис  до Ню Йорк е осъществено първото пътуване с автомобил с дизелов двигател. •    1931 г. — Томас Едисън патентова последното си изобретение. •    1939 г. — Германският химик Ото Хан прави публично достояние откритието си за разпадане на атомното ядро. •    1940 г. — Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масови екзекуции в Познан (Полша). •    1942 г. — Пан Американ получава редовна линия за извършване на околосветски полети. •    1950 г. — Великобритания признава Китайската народна република и между двете държави са установени дипломатически отношения. •    1971 г. — В САЩ е синтезиран хормонът на растежа — соматотропин. •    1972 г. — САЩ връщат на Унгария взетата по време на Втората световна война Корона на Свети Стефан — една от националните реликви. •    1981 г. — Състои се премиерата на български игрален документален филм "Аз не живея един живот". •    1984 г. — Правителството на Тунис въвежда извънредно положение. •    1992 г. — Президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия бяга в Армения. •    1994 г. — Американската фигуристка Нанси Керигън е намушката в левия крак от съперничката си и съотборничка Тоня Хардинг. •    2002 г. — Германският ски скачач Свен Ханавалд става първият победител във всички състезания на Турнира на четирите шанци. •    2005 г. — В Брюксел започва световен конгрес на имамите и равините за мир. Родени •    1367 г. — Ричард II, крал на Англия •    1412 г. — Жана д'Арк, национална героиня на Франция •    1486 г. — Мартин Агрикола, германски поет •    1665 г. — Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен, немски граф •    1745 г. — Жак-Етиен Монголфие, извършил с брат си първия полет с балон с горещ въздух •    1799 г. — Джедидая Смит, американски пътешественик •    1822 г. — Хайнрих Шлиман, немски археолог •    1832 г. — Гюстав Доре, френски художник •    1838 г. — Макс Брух, германски композитор •    1839 г. — Георге Анджелеску, румънски политик •    1850 г. — Едуард Бернщайн, немски общественик •    1861 г. — Виктор Орта, белгийски архитект •    1865 г. — Алексий Калайджиев, български духовник •    1865 г. — Никола Жеков, военен деец •    1866 г. — Алексей Апостол, финландски диригент •    1866 г. — Антон Арнаудов, български революционер •    1870 г. — Густав Бауер, германски политик •    1872 г. — Александър Скрябин, руски композитор •    1872 г. — Йордан Иванов, български учен •    1875 г. — Атанас Калфов, български революционер •    1878 г. — Стефан Добрев, български революционер •    1878 г. — Карл Сандбърг, американски поет •    1881 г. — Ернст Фесман, германски офицер •    1881 г. — Тодор Оровчанов, български революционер •    1882 г. — Александра Екстер, руска художничка •    1882 г. — Антон Стериов, български революционер •    1883 г. — Халил Джибран, ливански и американски поет •    1884 г. — Исак Бродски, руски живописец •    1884 г. — Кина Герджикова, българска актриса •    1888 г. — Христо Николов Луков, български политик •    1894 г. — Владимир Григоров, български художник •    1894 г. — Освин Гролиг, немски офицер •    1896 г. — Иван Маринов, български военен деец •    1897 г. — Ференц Салаши, унгарски държавник •    1900 г. — Мария Румънска, кралица на Югославия •    1909 г. — Здравко Сугарев, български икономист •    1909 г. — Моше Снех, израелски комунист •    1913 г. — Едвард Герек, полски политик •    1913 г. — Лорета Йънг, американска актриса •    1915 г. — Боню Ангелов, български филолог •    1915 г. — Джон Лили, американски писател •    1921 г. — Христо Евтимов, български футболист •    1927 г. — Ристо Кирязовски, македонски историк •    1928 г. — Евгения Камова, българска писателка •    1929 г. — Бабрак Кармал, афганистански политик •    1931 г. — Едгар Лорънс Доктороу, американски писател •    1933 г. — Олег Макаров, съветски космонавт •    1935 г. — Клод Щайнер, австрийски психолог •    1935 г. — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, съпруга на Симеон Сакскобургготски •    1938 г. — Адриано Челентано, италиански певец •    1944 г. — Ролф Цинкернагел, швейцарски имунолог, Нобелов лауреат през 1996 г. •    1945 г. — Иван Григоров, български юрист •    1946 г. — Сид Барет, британски музикант (Pink Floyd) •    1953 г. — Малкълм Йънг, австралийски китарист (AC/DC) •    1953 г. — Манфред Калц, немски футболист •    1954 г. — Антъни Мингела, британски режисьор •    1955 г. — Роуън Аткинсън, английски комик •    1957 г. — Майкъл Фоул, американски астронавт •    1958 г. — Димитър Петков, български режисьор •    1958 г. — Людмила Путина, съпруга на Владимир Путин •    1960 г. — Андреа Томпсън, американска актриса •    1963 г. — Карен Мовсисян, арменски шахматист •    1963 г. — Станислав Семерджиев, български сценарист •    1965 г. — Бьорн Ломборг, датски политолог •    1966 г. — Атилио Ломбардо, италиански футболист •    1970 г. — Димитър Екимов, български музикант •    1970 г. — Цанко Цветанов, български футболист •    1986 г. — Петер Нортхуг, норвежки ски бегач •    1989 г. — Андрю Керъл, английски футболист Починали •    1448 г. — Кристоф III, крал на Дания, Норвегия и Швеция •    1478 г. — Узун Хасан, тюркски владетел •    1536 г. — Балтазаре Перучи, италиански художник и архитект •    1607 г. — Гуидобалдо дел Монте, италиански учен •    1693 г. — Мехмед IV, Султан на Османската империя •    1831 г. — Родолф Кройцер, френски композитор и диригент •    1852 г. — Луи Брайл, създател на азбуката за слепи •    1860 г. — Уилям Лийк, британски топограф и историк •    1875 г. — Кръстьо Пишурка, български народен будител •    1878 г. — Станислав Доспевски, български възрожденски художник •    1884 г. — Грегор Мендел, австрийски монах, биолог и генетик •    1885 г. — Пьотър Левиз-оф-Менар, руски офицер •    1899 г. — Стоян Лазов, български революционер •    1902 г. — Коце Пейков, български революционер •    1918 г. — Георг Кантор, немски математик •    1919 г. — Теодор Рузвелт, 26-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат през 1906 г. •    1934 г. — Хърбърт Чапман, английски футболист •    1942 г. — Александър Беляев, руски писател •    1942 г. — Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК •    1944 г. — Весела Василева, българска поетеса •    1945 г. — Владимир Вернадски, руски учен •    1946 г. — Божил Райнов, български просветен деец •    1949 г. — Виктор Флеминг, американски режисьор •    1949 г. — Стоян Бъчваров, български актьор •    1964 г. — Вернер Кемпф, германски офицер •    1981 г. — Арчибалд Кронин, шотландски писател •    1983 г. — Ерик Витковер, британски психоаналитик •    1990 г. — Павел Черенков, руски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1958 г. •    1993 г. — Дизи Гилеспи, американски джаз музикант •    1993 г. — Рудолф Нуреев, руски балетист •    1994 г. — Иления Кариси, италианска поетеса •    1995 г. — Тодор Диев, български футболист •    1999 г. — Мишел Петручани, френски джаз пианист •    2000 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист •    2000 г. — Дон Мартин, американски илюстратор •    2000 г. — Илия Минев, български антикомунист •    2004 г. — Пиер Чарлз, министър-председател на Доминика Празници •    Християнство — Кръщение Господне (Йордановден) •    Ортодоксална православна църква и Арменска църква — Бъдни вечер •    Католическа църква — Празник на Тримата крале Ивановден •    Българска армия — Водоосвещаване на българските бойни знамена и светини •    Ирак — Празник на армията •    Франция — Ден на семейството Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 5 януари
5 януари 1965 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден футболният грубиян и настояща кино звезда Вини Джоунс - Секирата  Роден в Уотфорд, Англия Вини Джоунс е емблематична фигура във футболия свят. Грубиянин с прякор на терена - "Секирата", той в последствие и кино звезда. Женен за Таня Тери и има две деца – Аарън и Кейли. Вини Джоунс има 386 мача в своята кариера, преминавайки през отборите на Уимбълдън (печели ФА къп през 1988 срещу Ливърпул),Лийдс, Шефилд Юнайтед, Челси и Куинс Парк Рейнджърс, в които е отбелязал 37 гола ,получил е 12 червени картона и държи рекорда за най-бърз жълт картон във футболен мач - още в третата секунда.През 1987 година по време на мача между Уимбълдън и Нюкасъл Джоунс "разсейва" съперника си Пол Гаскойн като го стиска за тестисите. В един мач срещу Тотнъм пък със зверски фаул прекратява кариерата на Гари Стивънс. Само при престоя си в Лийдс под ръковдството на треньора Хауърд Уилкинсън Вини загърбва грубата игра и за един сезон съдиите му показват само три жълти картона. Но въпреки това успява да си покаже рогата по време на предсезонната подготовка.  В приятелски мач фаулира малко дете, а след срещата заявява, че се е опитал да играе за топката.Той изиграва и 9 мача за националния отбор на Уелс, тъй като дядо му по майчина линия е родом от там, дори е капитан на отбора в мача с Холандия. Въпреки че няма актьорска школовка, имиджът на лошо момче помага на Джоунс добре да се въплъти в роли на престъпник, гангстер или побойник, а футболната му кариера – да участва във филми, свързани с този спорт и не само. Още в най-ранните си записки за филма "Две димящи дула" Гай Ричи си записва, че един от героите - Големия Крис, би трябвало да изглежда като Вини Джоунс. Така се достига до идеята да го помолят да приеме ролята, а оттам и до дебюта на Вини през 1998-а, за който той казва "Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си." Този филм донася на Вини няколко британски награди за дебют и грабващо вниманието изпълнение. През 2000 г. той отново участва във филм на Ричи - Гепи, където си партнира с Джейсън Стейтъм, Брад Пит.Там играе ролята на безскруполния наемник Тони, по прякор "Куршумения зъб". Същата година Джоунс е част от бандата крадци на коли, предвождани от Никълъс Кейдж и Анджелина Джоли в Да изчезнеш за 60 секунди. Година по-късно играе в Парола: Риба меч с Джон Траволта, Хали Бери и Хю Джакман.Първата му главна роля е в Гаднярът. Там той играе бившия английски национал Дани Миън, обвинен в продажба на важен мач, който след залеза на кариерата си е вкаран в затвора заради шофиране в нетрезво състояние и последвало нападение срещу полицаи. По желание на директора на затвора Миън събира и тренира отбор от затворници, който играе срещу този на надзирателите. Във филма си партнира с три от звездите на британското кино Джейсън Стейтъм, Джейсън Флеминг и Дани Дайър. Вини е участвал в над 50 филми и сериали и продължава да го прави,като през 2017 се очкава да го видим във втория филм от поредицата "Кингсман". На 6 декември 1998 участва в продуцираното от World Wrestling Federation състезание по кеч Capital Carnage като специален гост, рефер извън ринга на срещата между Стив Остин, Гробаря, Мик Фоли и Кейн. Преди срещата се сбива с другия гостуващ рефер, The Big Bossman, получава червен картон и е дисквалифициран. След състезанието се връща и пие бира със Стив Остин и рефера на срещата. На 18 февруари 2007-а се появява в No Way Out, където заявява, че е "сритал задника" на Стив Остин по време на снимките на Осъдените.През 1998 г. Джоунс е признат за виновен по обвинение за нападение срещу съсед.Пет години по-късно той отново е осъден, този път за невъздържано поведение и нанесени удари над пътник по време на полет от Лондон до Токио. Той е осъден на 1 100 лири и 80 часа общественополезен труд. Освен това получава забрана да лети със самолети на Върджин Еърлайнс, а Бакарди спира излъчването на на рекламите с Вини. 5 януари 1969 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден американския певец Мерилин Менсън  Брайън Хю Уорнър, както е истинското му име е роден в Кантън (Охайо). Псевдонимът му идва от Мерилин Монро и Чарлс Менсън. Менсън казва, че е избрал този псевдоним, за да събере две противоположности в едно - една от най-обичаните актриси и един от най-мразените серийни убийци на 60-те - „доброто“ и „злото“, образуващи цяло. Основната формула, по която се образуват имената на членовете на групата му, е „първото име на известна поп личност“ + „фамилията на сериен убиец“. Брайън е отгледан като член на епископалната църква и учи в християнско училище, но е отвратен от лицемерието, с което се сблъсква там. Той вижда една религия, проповядваща повече страх, отколкото добродетели. Проповедите, предричащи Апокалипсиса, са оказали траен ефект върху неговите представи.Там наистина намразва Християнството. Често прави секс списания и ги продава на съучениците си. Когато е в десети клас, успява да убеди родителите си да го преместят в общинското училище. Съществуват твърдения, че като малък Мерилин Менсън е бил жертва на сексуалните интереси на техен съсед, както и че често е експериментирал със сексуалните играчки на дядо си Джак. След като завършва гимназия, семейството им се премества във Форт Лодърдейл, Флорида, където баща му започва нова работа, a той по-късно завършва гимнация „Глен Оук“. Брайън учи журналистика и театър в колежа "Broward". Започва да пише поезия и кратки разкази. Работи в музикален магазин, но го уволняват. Започва работа като журналист за местно списание. Интервюира няколко известни музиканти като Трент Резнър от групата Nine Inch Nails. Често посещава рок клубове. Решава да създаде своя рок група. Повлиян от музиката на Ози Озбърн и KISS, той и музиканти със същите интереси (сред които Трент Резнър) и формират бандата Marilyn Manson and the Spooky Kids. След време бандата се преименува на Marilyn Manson и членовете ѝ се сменят. Трент Резнър става продуцент на първите три албума на групата - "Portrait of an American Family", "AntiChrist Superstar" и "Mechanical Animals", последният от които е най-успешният албум на Мерилин Менсън. Менсън се превръща в знаменитост най-вече заради антихристиянските послания, които отправя в песните си. Той продължава да издава все по-нестандартни албуми - "Holy Wood", "The Golden Age of Grotesque" и сборния му албум "Lest We Forget: The Best Of...". Любопитно: - Мерилин Менсън също така е доста талантлив акварелен художник., като изложби на неговото творчество са се състояли в Лос Анджелис, Париж, Берлин и Холивуд, а сред най- известните му купувачи са Джак Озбърн, Никълъс Кейдж, Дейв Наваро и Анди Дик. - Менсън има епизодични или второстепенни роли в няколко значителни филма. Някои от по-известните му филмови песни са включени във филмите „От ада“ (From hell), „Матрицата“ (Matrix) и „Заразно зло“ (Resident Evil). Първата му киноизява е в ролята на порнографски актьор във филма на Дейвид Линч „Изгубената магистрала“ (Lost Highway) през 1997. През 1998 г. играе малка роля във филм на бившата си приятелка Роуз Макгауън, „Опасна игра“ (Jawbreaker) и поддържаща роля в Party Monster през 2003 г. като травестита Кристина. Венецът на неговата актьорска изява е участието му в документалния политически филм на Майкъл Мур „Гимназията Кълъмбайн“(Bowling for Columbine), където говори за влиянието на музиката си върху престъпността. Следващите му филмови участия включват Rise of the dead (2006), Born Villain (2011), Wrong Cops (2012), Californication (2013), Eastbound & Down (2013), Once Upon a Time (2013), Sons of Anarchy (2014), Let Me Make You a Martyr (2015), Salem (2016) - В играта „Зона 51“, издадена през 2005 година, Менсън озвучава извънземно (на име Едгар), наред с Дейвид Духовни и Пауърс Бути. Мерилин Менсън също така е и герой от видеоиграта „MTV Celebrity Deathmatch“, където се появява още на първо ниво и е лесен за убиване. - Има марка контактни лещи с неговото име - "The Marilyn Manson Look". Самият той носи цветни лещи с различни цветове на двете си очи. Близките на Мерилин Менсън имат противоречиви впечатления за неговата личност. Бившата му жена Дита фон Тийз говори за него като за искрен и страстен човек, а родителите му нерядко изразяват гордостта си от него и неговата кариера. Менсън обаче има зад гърба си немалко скандални и разрушителни връзки. Когато Мерилин Менсън навлиза в света на звездите, той се запознава и започва връзка с актрисата Роуз Макгоуан. Сгодяват се, но през 2001 г. се разделят. След това Менсън се влюбва в танцьорката Дита фон Тийз и се сгодява за нея. Сватбата им е в замък в Ирландия през 2005 г. На 29 декември 2007 г. се развеждат. Следват две връзки съответно с актрисата Евън Рейчъл Ууд и фотографката Линдзи Усич, докато през февруари 2015 г. не заявява, че е отново необвързан. През 1998 г. Мерилин Менсън издава биографичната си книга „The Long Hard Road Out of Hell“ 5 януари 1933 г. - НА ТАЗИ ДАТА започва строителството на моста Голдън Гейт  1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив. Висящият мост отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Над залива се простират общо пет моста - Голдън Гейт, Ричмънд-Сан Рафаел, Сан Франциско-Оукланд, Сан Матео-Хейуърд и Дъмбартън. Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г. Преди мостът да е бил изграден, единственият практически кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти е бил с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботната услуга започва още през 1820 г. Много експерти са заявявали, че мост не може да бъде построена над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 м. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили изграждането и експлоатацията на мост. Предложението, което се смята като начало на съоръжението, е било направено през 1916 г. от бившия инженер студент Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско изчислява цена от 100 млн. долара като непрактична за времето, както и отправя въпрос до специалистите дали може да бъде построен за по-малко. Един, който отговорил: Йозеф Щраус, е амбициозен, но мечтателен инженер, който за дипломната си работа е проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток. Първоначалната идея на Щраус е за масивни конзола от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той обещава това да бъде построено за 17 млн. долара. Местните власти се съгласяват да продължат проекта само при уверение, че Щраус промени дизайна и приеме мнението на няколко консултации проекта експерти. Поради последните достижения в металургията е решено като най-практично да се направи висящ мост. Строежът на моста обаче среща сериозна опозиция. Американската служба United States Department of War е била притеснена, че мостът ще влияе на движението на кораби, а военният флот се страхувал от сблъсък на кораб или саботаж на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от основното си пристанища. Професионалните съюзи искали да се гарантира, че в строежа ще се предпочитат местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен процес срещу проекта, което довело до масов бойкот на фериботните услуги. Щраус е бил основен инженер отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Но тъй като той имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това е поверена на други експерти. Малко известният местен архитект Ървинг Мороу е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев цвят е използван първоначално като корозионна защита на моста. Какво още се е случило на днешната дата? Събития 1762 г. — Петър III става император на Русия, след смъртта на царица Елисавета. 1775 г. — Екзекутиран е Емилян Пугачов, водач на селско въстание в Русия. 1919 г. — В Мюнхен, Германия е основана Националсоциалистическата партия. В Берлин е основана Германска работническа партия. По-късно двете се обединяват под името Националсоциалистическа германска работническа партия. 1937 г. — В СССР е проведено преброяване на населението. 1968 г. — Александър Дубчек идва на власт; започва "Пражката пролет" в Чехословакия. 1969 г. — От СССР е изстрелян автоматичния космически апарат Венера 5. 1971 г. — Израел, Египет и Йордания започват непреки преговори с посредничеството на ООН. 1972 г. — По нареждане на президента на САЩ Ричард Никсън НАСА започва да разработва проект по създаване на космическа совалка. 1976 г. — Режимът на Пол Пот преименува държавата Камбоджа на Кампучия. 2005 г. — Ерида, най-голямата планета-джудже в Слънчевата система, е открита от научния екип на Майкъл Браун при изучаване на снимки, направени в обсерватория Паломар на 21 октомври 2003. 2007 г. — В Тайван е пуснат в движение високоскоростен влак (300 км/час). Родени 1548 г. — Франсиско Суарес, испански философ — теолог († 1617 г.) 1592 г. — Шах Джахан, император на Великите Моголи († 1666 г.) 1767 г. — Жан-Батист Сей, френски икономист († 1832 г.) 1846 г. — Рудолф Ойкен, германски философ, Нобелов лауреат († 1926 г.) 1849 г. — Василий Немирович-Данченко, руски писател († 1936 г.) 1860 г. — Георги Вазов, български генерал, брат на поета Иван Вазов († 1934 г.) 1874 г. — Джоузеф Ърленгър, американски химик, Нобелов лауреат през 1944 г. († 1965 г.) 1876 г. — Конрад Аденауер, германски канцлер († 1967 г.) 1893 г. — Парамаханса Йогананда, индийски гуру († 1952 г.) 1909 г. — Андон Митов, български лекар († 1975 г.) 1913 г. — Джак Хейг, британски актьор († 1989 г.) 1914 г. — Джордж Рийвс, американски актьор († 1959 г.) 1916 г. — Добри Джуров, български офицер и политик († 2002 г.) 1916 г. — Иван Тодоров-Горуня, български генерал и политик († 1965 г.) 1917 г. — Джейн Уаймън, американска актриса († 2007 г.) 1921 г. — Фридрих Дюренмат, швейцарски писател († 1990 г.) 1928 г. — Зулфикар Али Бхуто, президент на Пакистан († 1979 г.) 1931 г. — Робърт Дювал, американски актьор и режисьор 1932 г. — Раиса Горбачова, съветска общественичка († 1999 г.) 1932 г. — Умберто Еко, италиански писател и философ 1935 г. — Васил Методиев, български футболист и треньор 1936 г. — Жулиета Шишманова, българска треньорка († 1978 г.) 1938 г. — Хуан Карлос I, крал на Испания 1946 г. — Даян Кийтън, американска актриса 1951 г. — Николай Пекарев, български художник 1952 г. — Ули Хьонес, германски футболист 1953 г. — Василий Соломин, съветски боксьор († 1997 г.) 1953 г. — Джордж Тенет, бивш директор на ЦРУ 1959 г. — Кланси Браун, американски актьор 1965 г. — Вини Джоунс, уелски футболист и актьор 1967 г. — Джо Фланиган, американски актьор 1968 г. — DJ BoBo, швейцарски певец, композитор и продуцент 1969 г. — Мерилин Менсън, американски певец 1972 г. — Сакис Рувас, гръцки поп певец 1982 г. — Яница Костелич, хърватска скиорка 1982 г. — Ярослав Плашил, чешки футболист 1986 г. — Дипика Падуконе, индийска актриса 1990 г. - Яна Акимова, многократна шампионка по спортни танци Починали 1589 г. — Катерина Медичи, кралица на Франция (* 1519 г.) 1762 г. — Елисавета (Русия), руска императрица (* 1709 г.) 1858 г. — Йозеф Радецки, австрийски офицер (* 1766 г.) 1922 г. — Ърнест Шекълтън, ирландски изследовател на Антарктида (* 1874 г.) 1933 г. — Калвин Кулидж, 30-ти президент на САЩ (* 1872 г.) 1944 г. — Паисий Каравелов, български духовник и общественик (* 1891 г.) 1952 г. — Христо Татарчев, български революционер (* 1869 г.) 1970 г. — Макс Борн, германски физик, Нобелов лауреат през 1954 г. (* 1882 г.) 1973 г. — Христо Миндов, български поет и есеист (* 1888 г.) 1981 г. — Харолд Юри, американски физик и физикохимик, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1893 г.) 1989 г. — Янко Янков, български актьор (* 1924 г.) 1995 г. — Георги Стоянов, български актьор (* 1934 г.) 1996 г. — Александър Петков, български политик (* 1942 г.) 1996 г. — Яхия Аяш, палестински терорист (* 1966 г.) 1998 г. — Сони Боно, американски музикант и политик (* 1935 г.) 2014 г. — Еузебио, португалски футболист (* 1942 г.) Празници Беларус — Ден на служителите в социалната защита Сърбия и Черна гора — Tutsindan (Ден на облаците) - Национален религиозен християнски празник Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 31 декември
Празненства във Вавилон 31 декември - НА ТАЗИ ДАТА народите празнуват Нова година  Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането й датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон. За римляните новата година е започвала от 1 април - денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха. Пир в Рим В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е. През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния. Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара. Следващата 2015 г. ще бъде Годината на Дървената Овца (Коза). Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март. Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар. Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата: Руснаците, за да приветстват Новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони. Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през Новата година. Англичаните по традиция не посрещат Новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости. Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи. Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12. Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран. Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед. Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца. Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди. Японците посрещат Новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето. Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство. Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 2 януари
2 януари 1891 г. - НА ТАЗИ ДАТА в софийското читалище "Славянска беседа" се състои първото оперно представление  1891 г. в софийското читалище "Славянска беседа" се състои първото оперно представление. Трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букурещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Спектаклите - 12 опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, се приемат с неочакван успех. През май 1891 г. драматичното отделение се обособява като отделна трупа "Сълза и смях", а оперното - като Столична българска опера. През 1891 г. се е състояло първото оперно представление в страната - Драматическо-оперната трупа на Иван Славков и Ангел Букурещлиев поставя сцени от „Трубадур” и "Веселите уиндзорки". Финансовите затруднения и липса на държавна поддръжка са обективна причина на 1 октомври 1892 г. с указ се обяви разформироването на трупата. 2 януари 1905 г. - НА ТАЗИ ДАТА Япония завзема руската крепост Порт Артур  1905 г. след шестмесечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур. Обкръженият руски гарнизон се предава на японците, което повлиява решително върху хода на Руско-японската война (1904-1905). През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен. През 1900 г. Русия изпраща армия в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне. Всички тези действия от руска страна водят до основателно безпокойство на Япония, която се чувства застрашена. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на Протокола „Лобанов - Ямагата” от 28 май 1896 г. за Корея като буферна държава. Затова през 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. Принц Ито Хиробуми е убеден, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и за това предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над Северна Корея. Двете страни си разменят предложения, като възникват малки проблеми около статута на Корея. На 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно - Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа. След като в продължение на три седмици не получава официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руският министър на външните работи граф Ламбсдорф и го уведомява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия. Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче са неговите съветници. Те смятат, че подобна война ще бъде много трудна поради проблеми с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и съответно снабдяването им. На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур. Николай II е шокиран. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония. Руският гарнизон и флот в Порт Артур, както и цялата руска армия, в този момент е тотално неподготвен за войната. Крепостните съоръжения на Порт Артур са на твърде ранен етап от изграждането им. За късмет на руснаците Порт Артур е естествено укрепен, тъй като се намира на тесния полуостров Ляондун и достъпът по суша е възможен единствено по тясна шийка. След началото на войната руснаците трескаво ускоряват изграждането на отбранителните съоръжения около самия град, но не полагат сериозни усилия да укрепят достъпа в тясната част на провлака. Японското настъпление срещу Порт Артур започва с атака точно срещу позицията на шийката полуостров. Командирът на укрепения район генерал Стесел възлага отбраната на позицията на един единствен пехотен полк. Две руски дивизии и руският флот бездействат в Порт Артур, докато три японски дивизии със съдействието на флота буквално прегазват руския полк и превземат с лекота иначе естествено силно укрепената позиция. На 11 февруари руският миноносец „Енисей” минира входът към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на минните полета. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни. На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал Степан Макаров, който поема ръководството по защитата на пристанището. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. Руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата опита се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от водещите японски кораби. На 13 април руският линкор „Петропавловск” се натъква на три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение към прославения руски адмирал. След гибелта на Макаров флотът преминава към пасивна отбрана. През април 1904 г. японското командване извършва успешен десант край Порт Артур и след изключително тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280 мм оръдия „Круп”. Благодарение на своята тежка артилерия японците успяват да нанесат изключително тежки поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен. На 3 май 1904 г. японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини. На 15 май двата най-мощни линкора „Яшима” и „Хатсусе” са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути. През август 1904 г. руснаците правят опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като Битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров, командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от Санкт Петербург да събере флотилията, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с ескадрата във Владивосток. Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линкора, 4 крейсера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага своите 4 линкора, 10 крейсера и 18 торпедоносеца. Около обяд двете ескадри се срещат и започват сражението с артилерийски обстрел от голяма дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи. Около 18.30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман „Царевич” убива на място адмирал Витгефт. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление. На 2 януари 1905 г. главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Руските сили окончателно загубват инициативата, докато японските войски предприемат по суша бързо, енергично и стремително настъпление. 2 януари 1920 г. – НА ТАЗИ ДАТА е роден писателят Айзък Азимов  2 януари 1920 г. В Петровичи, на около 400 км от Москва, се ражда Айзък Азимов - американски писател на фантастични и научнопопулярни творби и учен-биохимик от руско-еврейски произход.  Семейството му емигрира в САЩ през 1923 г. и се заселва в Бруклин, Ню Йорк. Получава американско гражданство през 1928 г. Той се възприема за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.  Може би най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“, две награди „Небюла“ и други.  Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“.  Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.  На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.  Почива на 6 април 1992 г. от СПИН, който развива вследствие хемотрансфузия при операция за извършване на сърдечен байпас. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1492 г. — Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа. •    1635 г. — Кардинал Ришельо създава Френската академия. •    1757 г. — Великобритания завладява Калкута, Индия. •    1788 г. — Джорджия става 4-тия щат на САЩ. •    1793 г. — Русия и Прусия си разделят Полша. •    1835 г. — По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски. •    1839 г. — Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната. •    1870 г. — Започва строежът на Бруклинския мост. •    1871 г. — Амадеус I става крал на Испания. •    1882 г. — Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл. •    1891 г. — В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление. •    1905 г. — Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур, след което Китай се предава. •    1905 г. — Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара — естествен спътник на Юпитер. •    1912 г. — На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони. •    1913 г. — Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция. •    1929 г. — Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад. •    1929 г. — Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност. •    1941 г. — Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт. •    1942 г. — Втората световна война: Манила е превзета от японските сили. •    1943 г. — Втората световна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ. •    1955 г. — Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон. •    1956 г. — ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война — Бундесвер. •    1958 г. — Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала — ВЕЦ Батак. •    1959 г. — От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната — Луна 1. •    1963 г. — Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена у нас първата телевизионна програма от чужбина. •    1965 г. — Индонезия напуска ООН. •    1967 г. — Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация. •    1988 г. — Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия. •    1998 г. — В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието. •    2001 г. — Сила Калдерон става първата жена-губернатор на Пуерто Рико. •    2006 г. — Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна покривка, загиват 15 души, в т.ч. 11 деца. Родени •    1642 г. — Мехмед IV, султан на Османската империя •    1699 г. — Осман III, султан на Османската империя •    1777 г. — Кристиан Даниел Раух, германски скулптор •    1822 г. — Рудолф Клаузиус, германски физик •    1827 г. — Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ •    1834 г. — Тодор Бурмов, първи министър-председател на България •    1837 г. — Милий Балакирев, руски композитор •    1839 г. — Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог •    1846 г. — Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ •    1848 г. — Георги Тишев, български политик •    1873 г. — Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка •    1878 г. — Христо Кабакчиев, български политик •    1880 г. — Луи Брегет, френски авиоконструктор •    1896 г. — Дзига Вертов, руски кинорежисьор •    1897 г. — Иван Странски, български учен •    1905 г. — Лев Шнирелман, руски математик •    1905 г. — Тодор Мазаров, български тенор •    1913 г. — Анна Ли, британска актриса •    1917 г. — Вера Зорина, германска танцьорка •    1922 г. — Блага Димитрова, българска поетеса •    1925 г. — Франческо Коласуоно, италиански духовник •    1931 г. — Иван Велинов, български юрист •    1936 г. — Роджър Милър, американски поп-певец •    1937 г. — Веско Зехирев, български актьор •    1938 г. — Иън Бради, британски сериен убиец •    1948 г. — Николай Червенков, молдовски българист •    1951 г. — Цуи Харк, китайски режисьор •    1955 г. — Хриска Пейчева, българска плувкиня •    1957 г. — Йоанна Пацула, американска актриса от полски произход •    1958 г. — Владимир Овчинников, руски пианист •    1958 г. — Красимир Рангелов, български скулптор •    1964 г. — Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка •    1967 г. — Тиа Карере, американска актриса •    1968 г. — Куба Гудинг Джуниър, американски актьор •    1968 г. — Олег Дерипаска, руски милиардер •    1969 г. — Кристи Търлингтън, американски топмодел •    1975 г. — Олександър Шовковски, украински футболен вратар •    1976 г. — Паз Вега, испанска актриса •    1979 г. — Асен Гайдарджиев, български футболист •    1981 г. — Мексимилиано "Макси" Родригес, аржентински футболист •    1983 г. — Кейт Босуърт, американска актриса •    1986 г. — Аса Акира, американска порноактриса •    1987 г. — Иван Колев, български волейболист Починали •    826 г. — Адалхард, християнски светец •    1543 г. — Франческо Канова да Милано, италиански композитор •    1557 г. — Понтормо, италиански художник •    1819 г. — Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания •    1861 г. — Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия •    1892 г. — Джордж Бидъл Еъри, британски астроном •    1917 г. — Едуард Тайлър, британски антрополог •    1921 г. — Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик •    1925 г. — Никола Петров, български борец •    1926 г. — Такааки Като, Министър-председател на Япония •    1955 г. — Хосе Антонио Ремон, президент на Панама •    1960 г. — Фаусто Копи, италиански велосипедист •    1960 г. — Фридрих Адлер, австрийски политик •    1963 г. — Дик Пауъл, американски актьор •    1967 г. — Иван Кинов, български политик •    1992 г. — Иван Недев, български политик •    1995 г. — Сиад Баре, президент на Сомалия •    1996 г. — Карл Тарговник, унгарски психиатър •    2000 г. — Нат Адърли, американски композитор •    2000 г. — Патрик О'Брайън, британски писател •    2005 г. — Арнолд Денкер, американски шахматист •    2005 г. — Едо Муртич, хърватски художник •    2005 г. — Сирил Флетчър, британски комедиант   Празници •    Църквата почита паметта на Свети Силвестър Римски Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея. Благодарим Ви!  Последвайте ни във Facebook
Любопитно
Любопитни истории случили се на датата 3 януари
3 януари 1907 г. - НА ТАЗИ ДАТА Княз Фердинанд е унизен от студенти на Софийския университет  Едно събитие разтърсва обществения живот на София през 1907 г. и по-точно откриването на Народния театър “Иван Вазов”. Както се досещате, това би следвало да е едно от най-важните културни мероприятия за една европейска столица. По волята на княз Фердинанд I обаче, единствено представителите на политическия елит, както и висшите прослойки на обществото, имали достъп до голямото тържество, което се готвело за случая. Вечерта, в която се планувало то била 3-ти януари, но едно събитие, организирано от студенти, щяло да внесе смут и да обърка плана. Множество недоволни млади хора се събрали пред новооткритата сграда. Те негодували не само срещу факта, че обикновените граждани нямали достъп до тържеството, ами и като цяло срещу политиката и държанието на княза. Започнали шумни демонстрации, но до кой знае колко голямо напрежение не се стигнало, тъй като държавният глава бил “евакуиран” в театъра. Поведението на студентите разгневило иначе премерения в маниерите си княз, който очевидно се почувствал изключително засегнат, тъй като още на следващия ден наредил Софийския университет “Св. Климент Охридски” да бъде затворен. Още на 4-ти януари Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Недоволен от решението на МС, тогавашният министър на просветата професор Иван Шишманов дава всичко от себе си да върне университета, но така и не успява. Той подава оставка, а на негово място идва Лазар Пяков, а малко по-късно той е заместен от Никола Апостолов. Последният постановява откриването на университета със “съвършено нови преподаватели”. “Съвършено новите преподаватели” всъщност са чужденци и гимназиални учители. Това, разбира се, дава отражение върху желанието на студентите да се обучават в университета. При 70 души преподаватели се записват едва 7 студента. Тази ситуация е меко казано абсурдна и единственото, което може да се направи в случая е поправяне на грешката на княз Фердинанд. Следващото съставено правителство е на Демократическата партия, водена от Александър Малинов, която се справя с кризата и връща на старите преподаватели в университета. Така приключва и една от най-абсурдните и куриозни случки в историята на ВУЗ-а. 3 януари 1957 г. - НА ТАЗИ ДАТА пускат на пазара първият електрически часовник захранван от батерия  На прес конференция обявяват Hamilton Electric 500 – първият електрически часовник, захранван от батерия. Първият, който потребителите не трябва да навиват, за да функционира. 500 е произведен от Hamilton Watch Company от Ланкастър, Пенсилвания. Работата по него започва още през 1946 г. 11 години по-късно той все още не е завършен. Вследствие на натиска от страна на конкуренцията и в желанието си да бъде първата на пазара, компанията свиква прес конференция и започва производството на 500. Часовникът се превръща в истински хит. Мнозина го определят (макар и за кратко), като „часовникът на бъдещето“, тъй като предлага модерен дизайн и впечатляваща технология. Фундаменталните проблеми на 500 обаче започват бързо да си проличават.  Така например животът на батерията бил твърде кратък. Макар и да не се налагало да го навиват, потребителите често трябвало да сменят батерията по един не особено удобен начин. В края на краищата технологията на Hamilton Watch Company не се оказала особено успешна . През 60-те, с навлизането на кварцовите продукти, изискващи доста по-малко съставни части, компанията се принудила да преосмисли политиката си и през 1969 г. спряла производството на 500. В момента този часовник е ценен колекционерски продукт. Какво още се е случило на днешната дата? Събития •    1431 г. — Бургундският херцог предава за 10 000 франка Жана д'Арк на англичаните. •    1496 г. — Леонардо да Винчи извършва неуспешен опит с конструиран от него летателен апарат. •    1521 г. — Папа Лъв X издава папска була, с която отлъчва Мартин Лутер от църквата. •    1793 г. — В Канада е забранено робството. •    1833 г. — Великобритания завладява Фолкландските острови. •    1863 г. — В Халифакс (Канада) е открита първата в страната закрита ледена пързалка. •    1868 г. — С превземането на двореца на шогуна в Япония е възстановена монархията с държавен глава император Мейджи. •    1871 г. — В САЩ е патентован маргарина. •    1880 г. — Утвърден е първият градоустройствен план на София, изработен от чешкият строителен инженер Иржи Прошек. •    1899 г. — Думата автомобил е използвана за пръв път в редакторски материал в New York Times. •    1902 г. — Съставено е двадесет и третото правителство на България, начело със Стоян Данев. •    1907 г. — Официално е открита сградата на Народния театър в София. •    1921 г. — Български бежански въпрос: 19 Обикновено народно събрание на България отпуска кредит от 1 000 000 лева за настаняване на бежанците от Беломорска Тракия. •    1925 г. — Бенито Мусолини обявява, че ще упражнява диктаторска власт в Италия. •    1956 г. — Пожар опустошава върха на Айфеловата кула. •    1958 г. — Създадена е Западноиндийската федерация. •    1959 г. — Аляска става 49-тия щат на САЩ и първият без граница с никой от останалите. •    1961 г. — САЩ скъсва дипломатическите отношения с Куба. •    1962 г. — Папа Йоан XXIII отлъчва Фидел Кастро от църквата. •    1963 г. — Осъществен е първият изпитателен полет на пътническия самолет Ил-62. •    1977 г. — Създадена е американската фирма Apple Computer Inc.. •    1987 г. — Арета Франклин става първата жена, увековечена в Залата н