Хилядите мумии на капуцините - Сицилианският филм на ужасите




 Осем хиляди тела и осем хиляди тайни се крият в катакомбите на капуцините. В това зловещо място разбираш, че Сицилия е не само живописен остров, известен със скандалния Дон Карлеоне, но и нещастен некропол за тленните останки на хиляди хора от Палермо. Капуцините са известни по цял свят не толкова с монашеския си орден, колкото с погребаните мъртъвци, конто са съхранени по специален начин в техния манастир. Той носи името "Богородица на девственото зачатие" и се управлява и до днес от монашеския орден. Надписът над входа му гласи: "И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас!"

Катакбмбите с мумиите са разположени на добре познатото място не само за местните, но и за туристите, манастира на капуцините на Пиаца Капучини. Там лежат останките на повече от осем хиляди души. Кои са те? Това са духовници, аристократи или просто известни и богати хора. 

Влизайки в подземните проходи, човек внезапно изпитва чувство на страх. Наоколо е пълно с мъртъвци, лежащи поединично или на групи в нетипични пози. През XVI-XIX век в стария манастир на капуцините дотолкова се увеличава числеността на монасите, че се появява сериозен проблем с погребването на телата на починалите братя. Без много да се замислят, те правят крипта под главния храм. Там през 1599 г. е положена първата мумия на брат Силвестро Но естествено криптата също се оказва недостатъчна. И монасите изкопават коридор, където погребват своите събратя капуцини до 1871 г. По това време традицията да се мумифицират мъртвите изчезва в Европа.

Не е за хора със слаби сърца



През XVII-XVIII век богатите сицилианци и аристократи също искат душите им да намерят покой в катакомбите на манастира на капуцините. Монасите усърдно изкопават странични коридори, ниши и дупки и непрекъснато разширяват катакомбите. Тях пълнят с нови "наематели" - мумии. Никой филм на ужасите не може да се сравни с гледката на тези мощи. Полуизсъхнали, почти скелети, омотани в парцали, и обратното, добре съхранени тела със зловещо ухилени зъби и черни очни кухини.

Ето как в своя "Прекрасен живот" Ги де Мопасан описва катакомбите на капуцините: "Изведнъж виждам пред себе си огромна галерия, широка и висока, стените на която са покрити с множество, скелети, облечени по странен и дори смешен начин. Едни висят буквално по стените, други са подредени на каменни рафтове, стигащи от пода До тавана. Някои мъртъвци лежат директно на земята, главите им са страшни, а устите им сякаш 
всеки момент ще проговорят. Някои от скелетите са покрити с отвратителна paстителност, която допълнително превръща скелетите в уроди с изкривени челюсти и черепи. Повечето са със запазени коси, на други се вижда парченце от мустак или снопче брада. Едни се взират с празните си очи надолу, други нагоре, едни сякаш се смеят истерично, други все едно се гърчат от неописуема болка. Почти всички са в черни дрехи. Всъщност има и такива, които са облечени по-модерно - като един жалък скелет с бродирана шапка на главата и богато украсена мантия, лежащ по гръб, страшно и комично, сякаш потопен в ужасен сън. Казват, че от време не време на земята се изтъркулва някоя и друга глава, защото мишките прегризват сухожилията на шийните прешлени. Хиляди мишки живеещи в килер с купища човешко месо." Въпреки ужасната гледка, през XVIII-XIX век, катакомбите на капуцините се превръщат в най-престижното гробище за духовенството, благородниците и буржоазните семейства на Палермо. През 1837 г. съхраняването на тела на открито е забранено. Но ако починалият или неговите роднини имат желание, забраната лесно се преодолява: в ковчезите оставят "прозорци" или махат почти изцяло една от стените, за да могат да се виждат останките. Погребването на тела в катакомбите на капуцините официално е забранено през 1882 г. За три века в това подземно гробище са положени около осем хиляди жители на Палермо, предимно духовници, монаси и миряни. Със специална петиция са направени и няколко изключения от забраната и тук намират покой телата на заместник-консула на САЩ от италиански произход Джовани Патернити, умрял през 1911 г., както и тялото на 2-годишната Розалия Ломбардо, така добре балсамирана от доктор Алфредо Салафия, че и до днес изглежда като спящо дете. Розалия умира през 1920 г. и е положена в стъклен ковчег в известната крипта Св. Розалия. Тези две нетленни мумии привличат вниманието на тълпи от чакащи туристи. Скелетите се преобличат по няколко пъти в годината.

Още през XVII век става ясно, че почвата и атмосферата на капуцинските катакомби предотвратяват разлагането на телата. Основният метод на подготовка на починалия, преди да се постави в катакомбите, е изсушаването му в специални камери в продължение на осем месеца След това мумифицирани те останки се измиват с оцет и се обличат в най-хубавите дрехи. Место, според завещанието на починалия, телата се преобличат по няколко пъти в годината. Мумиите се помещават в коридори и ниши. Някои от телата са положени в ковчези, но повечето са поставени на каменните рафтове по стените. Интересно е, че по време на епидемия, знаейки какво би се случило с живите, останките се киснат в разтвор от вар или арсен и едва тогава се полагат в подземното гробище. Броят на погребаните тела непрекъснато нараства. Монасите разширяват съществуващите коридори и 
издълбават нови. В резултат катакомбите придобиват вид на правоъгълник с множество коридори. Във всяка от страните на правоъгълника са погребани различни хора - монаси, мъже, жени, професионалисти. Първоначално входът е само откьм манастирската църква. Но през 1944 г., е открит нов, директно от Пиаца Капучини.

"Обитатели" на подземията



Коридорът, където са положени монасите, е най-старата част на катакомбите. Там са поставени телата на повече от 40 почитани духовници и различни известни за времето си личности. Коридорът с мъжете образува една от двете дълги страни на правоъгълника. Тук през XVII-XVIII векк са положени телата на мъжете строители на манастира. Те са облечени в различни дрехи - от най-обикновени до разкошни. В едно от помещенията има няколко десетки малки мумии. Жестоко е чувството да видиш как в люлеещ се стол седи детска мумия на момче, което държи за ръка по-малката си сестра. По този повод Мопасан пише: "Влизам в галерия, пълна с малки стъклени ковчези на деца. Тънките им кости едва се държат на скелетите и е трудно да различа какво точно лежи пред нас. Но очите ми неминуемо се изпълват със сълзи, когато виждам как майките им са ги облекли в най-прекрасните им дрехи, които са носили в последните дни от живота си. Самите майки все още идват тук, за да видят чедата си." Коридорът с жените образува една от късите страни на правоъгълника. Повечето от мумиите тук лежат в ниши и само някои добре запазени тела са поставени вертикално. Скелетите са облечени в прекрасни дрехи, характерни за XVIII-XIX век - рокли от кадифе и коприна, с дантели и къдрички, шапки и шалове. В коридора на професионалистите са поместени мумии и скелети на военни, художници, скулптори и лекари. Говорят, че именно тук лежат останките на испанския художник Диего Веласкес, но много учени отричат това твърдение. А един от местните полковници, умрял през 1848 г., лежи отлично съхранен. 

За жителите на Палермо катакомбите на капуцините, макар и гробище, винаги са били нещо нормално. През XVIII-XIX век погребването тук е престижно. Ето защо в подземията са положени предците на много все още живи сицилианци. А след официалната забрана за погребение, в близост до манастирските стени е направено обикновено гробище и традицията да заравят роднините си "при капуцините" е запазена и до днес.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook


41/260Видяно 4691 пъти
за мумиитеза капуцинитеза Палермомитове и легендиза зловещотоза катакомбите


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2020 www.barko4.com