Спартанците - Родените да воюват



 Спартанците са известни със своята дисциплина, смелост и бойни способности. В действителност, държавата Спарта е създадена само с една цел - да отглежда и обучава войници. Целенасочената и всеотдаденост на войската става пречка за политическото обединение на класическа Гърция. Въпреки това, когато Гърция е заплашена, както се случва по време на Гръко-персийските войни през V в. пр.н.е., всички гърци са благодарни, че спартанците се намират на фронта, за да защитават тяхната свобода.

Спарта е столицата на областта Лакония в южната част на гръцкия полуостров Пелопонес. От IX пр.н.е. градът е управляван от военна олигархия. В мирно време начело е 30-членно събрание. Във военно време биват назначени двама царе от управляващите семейства, като и за двамата се твърди, че са потомци на Херакъл — или Херкулес в римската традиция. Държавата е военизирана; науките, философията и литературата са оставени на 
заден план в полза на изграждането на непобедима армия.

В Гърция по това време е обичайна практика болните и слаби деца да бъдат оставяни в пустошта, където да умрат от изтощение. В Спарта тази практика е инсттуционализирана. Всички спартанци-мъже са обучени за война. В замяна им се дава земя, която се обработва от илоти — подчинени хора от околните земи, завзети от спартанците. Илотите също така придружават армията на поход като лека пехота или стрелци - постове, неподходящи за истинския воин. Периеките, свободните хора без граждански права - търговци, занаятчии и други — също служат като лека пехота и на други поддържащи постове. Само спартиатите - родените в Спарта - могат да станат част от елитната тежка пехота, хоплитите.

ИЗПИТАНИЯ И ОБУЧЕНИЕ

Всички гръцки градове-държави имат хоплити, но спартанците са по-добре обучени, по-дисциплинирани и с по-висока мотивация. Момчетата биват взимани от техните семейства на седемгодишна възраст, за да преминат през военно обучение. Те носят лека туника зиме и лете и им се позволява малко храна. Това ги кара да събират отпадъци за храна, което обаче е наказуемо. Участват в игри и разиграват битки, които създават у тях сплотен боен дух. На 12-годишна възраст режимът бива затегнат. Дисциплината става по-строга, а физическите упражнения — по-трудни. Новобранците 
се обучават да оцеляват и да понасят болка. На 18 години някои младежи биват задържани като учители, а най-обещаващите преминават специално обучение. След приключването му, войникът получава граждански права. Онези, които не успяват, получават по-нисък граждански статус.

На 20-годишна възраст обучаващите се могат да служат в армията. Те стават част от syssitia, военна група, обичайно съставена от 15 мъже на различни възрасти. До 30-годишна възраст спартанският мъж прекарва по-голямата част от времето си в своята военна единица в казармата, хранейки се винаги с другарите си, дори ако е женен. Самият брачен ритуал е груб и брутален. В неговия край мъжът извлича жената като, че ли я взима със сила. Мъжете в казармите могат да посещават своите съпруги само през нощта и затова другите гърци се шегуват, че спартанците се сдобиват с деца преди да видят лицата на съпругите си. Чак на 30-годишна възраст спартанецът става homoioi, или равен, и тогава му се разрешава 
да живее в свой собствен дом със семейството си.

Военната служба продължава до навършването на 60 години, но в извънредни случаи се бият и по-възрастни мъже. Обучението продължава през целия живот. Гръцкият автор Плутарх пише, че спартанците са "единствените мъже на света, за които войната носи почивка от обучението за война".


СПАРТАНСКИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ

Интензивното военно обучение означава, че спартанците почти не изпитват страх от смъртта. Новобранците са научени да оставят настрана своята индивидуалност заради Спарта. Говори се, че спартанските майки казват на синовете си: "Върни се с щита си или върху него!", тъй като тежкият щит е първото нещо, което един хоплит би изоставил, ако трябва да побегне. Спартанският щит е украсен с буквата ламбда, означаваща Лакедемония, древното име на Спарта. Спартанските войници са снабдени с бронзова броня, покриваща гърдите и гърба им и бронзов шлем; носят броня и на 
краката си. Въпреки това след V в. пр.н.е. те изоставят по-голямата част от защитите доспехи. Спартанците носят характерни алени туники и наметала, като наметалата се махат по време на бой. Като оръжие носят дълго копие и къс двуостър меч, наречен xiphos. Подобно на другите гърци се бият във фаланга, тясно формирование от 600 или повече мъже, обикновено строени в девет редици. Когато се бият наред със свои съюзници, 
спартанците обикновено заемат десния фланг. Щом смажат противника пред себе си, те се обръщат наляво и обкръжават останалата част от врага.

Спартанците ценят дисциплината, самоотрицанието и простотата. Не се отдават на лукс и почивка, като вярват, че са наследниците на истинската гръцка традиция. Смятат, че удобствата на цивилизацията носят слабост и безредие. Вместо това ценят силата, храбростта и моралните ценности, за които смятат, че идват със самодисциплината. На това верую останалият древен свят се възхищава, въпреки че не го следва. Спартанската философия важи и за жените, не само за мъжете. Новородените момичета също така биват оставени да умрат, ако бъдат преценени за слаби. За 
разлика от практиката в другите гръцки градове-държави, жените също се образоват от държавата. Както при мъжете, това е не академично, а физическо обучение (гимнастика). Тъй като мъжете им рядко са при тях, спартанските жени се радват на свободи, от които другите жени в древния свят са лишени.

Успехи и упадък на спартанската армия

Между VIII и V в. пр.н.е. Спарта подчинява съседния град Месения, като поробва онези, конто не успяват да избягат. След това Спарта се спречква с Атина, което принуждава атиняните да сключат съюз с персийския император Дарий I. Когато Дарий се опитва да нахлуе през 490 г. пр.н.е, спартанците обещават своята помощ на Атина, но след края на годишната им религиозна церемония. Когато спартанците пристигат след тридневен поход, изминавайки 240 км, битката при Маратон е приключила. Това, което им остава да направят преди да си тръгнат, е да поздравят атиняните.

Триста спартанци, предвождани от цар Леонид се жертват героично при Термопилите през 490 г. пр.н.е., забавяйки персийското нашествие в Гърция. Атинските морски сили побеждават персите в битката при о. Саламин. След това спартанците се присъединяват към гръцкия съюз, победил персите при Платея и Микале през 479 г. пр.н.е. През 431 г. пр.н.е. следва Пелопонеската война, която приключва с победата на Спарта над Атина през 404 г. пр.н.е. Спартанската хегемония не продължава дълго. По време на Коринтската война през 395-387 г-пр.н.е., те се изправят срещу съюз между Атина, Коринт, Тива и Аргос. При все че печелят редици битки на сушата, спартанците губят много от корабите си в морската битка при Книдос, в която са разгромени от съюзените атинска и персийска флота. След това, през 371 г. пр.н.е., спартанците губят първата си битка на сушата, водена с пълна сила срещу Епаминонд от Тива при Левктра, село в Беотия, територия на Теспия. Спартанците никога не се възстановяват от това поражение.

Спартанското гражданство се наследява по кръв и скоро спартанците се оказват по-малобройни от илотите. Нито Филип II Македонски, нито синът му Александър Велики обръщат внимание на Спарта, когато завладяват Гьрция. При все това, говори се, че Филип II праща послание на Спарта, което гласи: "Ако вляза в Лакония, ще изравня Спарта със земята". Спартанците отвърнали само с една дума: "Ако".

Спартанците не се присъединяват към предвожданата от Александър гръцка армия, която завладява Персия. Спарта води война с Ахейската лига, ново обединение на гръцки държави, но е победена през 222 г. пр.н.е. След това е принудена да влезе в Ахейската лига, която на свой ред през 146 г. пр.н.е. е победена близо до Коринт от римляните, водени от генерал Лукий Мумий (между временно Спарта излиза от лигата и признава римското 
върховенство). След последна спартанска победа срещу визиготите, Спарта все пак е разрушена от тях през 396 г. от н.е.


Героят на битката при Термопилите е спартанският цар Леонид. Името му означава "с лъвски дух"; негова статуя е издигната 6лизо до мястото на сражението. Когато персите се опитват да нахлуят в Гърция през 480г. пр.н.е., Леонид повежда малък отряд от 300 спартанци и техните илоти, за да се присъединят към малкия гръцки гарнизон, охраняващ тесния проход Термопили. Когато става ясно, че техните врагове многократно ги превъзхождат по своята численост, Леонид предлага да освободи всеки, който иска да си тръгне. Спартанците остават до последния човек и задържат 
персите в продължение на три дни. Когато пратеник на персийския император Ксеркс се опитва да му се присмее, казвайки: "Нашите стрелци са толкова многобройни, че полетът на стрелите им затъмнява слънцето", спартанецът Диенекий отговаря: "Толкова по-добре, ще се бием с тях на сянка." Когато персийските Безсмъртни намират път през планините и нападат спартанците в гръб, Леонид и неговите мъже биват избити. Но това позволява 
на другите гръцки войски да се оттеглят безпрепятствено и след това да победят персите по море и суша. Спартанската саможертва при Термопилите прави дълбоко впечатление на гърците. Тя поражда легендата, че спартанците никога не се предават, а спартанците с право могат да твърдят, че са "защитниците на Гърция". При все че Леонид може би е мечтал за славата на подобна героична смърт, може да има и друга причина за 
самоубийствената му съпротива. Преди войната оракульт предсказва, че или Спарта ще погине, или някой от нейните царе ще умре (тьй като по традиция Спарта има двама царе по всяко време). Със смъртта си Леонид спасява своя град.


 Тази скулптура на цар Леонид при Термопилите в Гьрция олицетворява спартанската философия: той е с леки доспехи, носи шлем, дълго копие и орнаментиран кръгъл щит. Значението на думата "спартански", в смисъл на понасящ трудности и лишения, произхожда от този войнски начин на живот.

СПАРТАНЦИТЕ

IX в. пр.н.е, Основаване на Спарта според легендата.

VIII-V в. пр.н.е. битки срещу съседна Месения.

490 г. пр.н.е. Спарта предлага помощ на Атина срещу персите.t

1480 г. пр.н.е. Спартанците се жертват, за да забавят персийското нашествие в битката при Термопилите.

479г. пр.н.е. Спарта помага за победата над персите в битката при Платея,

395-387 г. пр.н.е. Коринтски войни.

394 г. пр.н.е. Спартанската флота е победена в битката при Книдос.

382 г. пр.н.е. Спартанците завземат Тиванската крепост.

371 г. пр.н.е. Спартанците за пръв път губят голяма битка на сушата при Левктра.

222 г. пр.н.е. Спарта е победена от Ахейския съюз.

46 г. пр. н.е. Римляните завземат Пелопонес.

396 г. от н.е. Спарта е разрушена от визиготите.


 Паметник с каменен релеф, посветен на тристате спартански герои, изправили се срещу мощта на персийската армия при Термопилите. Спартанците носят дълги коси, както ясно се вижда тук.
109/260Видяно 8614 пъти
митове и легендиза Спартанцитеза Леонидза героитеза Термопилитеза войскатаза тренировкитеза службатаза щитаза доспехитеза Спарта


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2021 www.barko4.com