След падане от кон като дете Иван Вазов ослепява за повече от година



 "Не мога, Въле, не мога, разбери ме, сестро, няма да издържа това вълнение, не е за мене!" Така реагира пред сестра си Въла Фетваджиева народният поет Иван Вазов, когато разбира за готвените в негова чест тържества. През 1920-а той навършва 70 години и правителството на Стамболийски, както и широката общественост, искат да отпразнуват пищно и церемониално юбилея му. Народният поет обаче никак не желае това - бои се, че цялата дандания около честванията ще разстрои нервите и здравето му. Напразно сестра му го увещава, че е длъжен да се примири - той все повтаря, че ще избяга, ще замине за чужбина, само и само да се отърве. Даже прави проекти къде ще забегне, но не го оставятна мира - всички го кандърдисват и убеждават във важността на събитието, та е принуден да се примири.

Тържествата почват през октомври 1920 г. и продължават цели шест месеца из цялата страна. “Аз съм сто пъти, хиляда пъти възнаграден за моя труд, защото никога духовното единство на нашия народ не се е проявявало с такава пълнота и сила, като този път“, пише трогнатият Вазов на проф. Шишманов. Многобройните подаръци за юбилея Вълка подрежда в кабинета му по стените, по масите и долапите - едвам се побират. Веднъж идва на гости приятелката на Вазов, писателката Евгения Марс. Тя разглежда с възхищение всичко и на няколко пъти се провиква: "А, г-н Вазов, колко е красива тази картина!" "Харесва ли ти, Женичка? - пита умилен поетът. - Щом ти харесва, вземи я! Така най-интересните и хубави подаръци отиват в ръцете на неговата възлюбена, начело със сребърната лира и лавровия венец.

Вълка, която никак не одобрява късната любов на бачо си е много ядосана, но не смее да му каже нищо. Още повече, че здравето му наистина се разклаща - като се наведе, почва му се вие свят и полита да падне. През лятото двамата заминават инкогнито за морето, за да си отдъхне той и да се стабилизира. В Бургас обаче Вазов бързо е разпознат и пред хотела му се събира огромно множество. Музиката засвирва “Шуми Марица“, народът лее “Върви, народе възродени". Когато просълзеният от вълнение поет слиза при хората, учениците го грабват на ръце и го понасят към 
брега, където ритуално го поръсват с морска вода.

Разбрал, че тук трудно ще си почине, поетът се връща в София. Прекарва известно време в колибите на с. Рибарица, Тетевенско, но лятото се оказва студено и дъждовно, та пак се прибира в столицата. И престоят му в мина Плачковци, където неведнъж е отдъхвал, не продължава повече от две седмици. Най-сетне засяда вкъщи над преработката на драмите "Престолът" и "Ивайло". Ала вече се чувства зле - нощем се задушава, става му студено, а денем е постоянно сънлив. Прегледалият го д-р Сарафов обаче го намира здрав, със стабилно сърце и отдава всичко на преумора.
Всички се успокояват - Вазов носи як балканджийски ген и почти не боледува. Той спазва режим и води много редовен живот - сутрин точно в 8 часа закусва, след което следва задължителната разходка в парка. По отношение на яденето поетът си остава домошар - той така и не свиква с европейската кухня на близкия Юнион клуб, където е редовен член. Нито майсторството на готвача австриец, нито компанията на министри и депутати може да го задържи дълго там. Живият класик на българската литература е влюбен в манджите на сестра си Въла, която се грижи за 
домакинството му. Тя е щастлива от това и се старае, но понякога все пак го моли да се храни в клуба, за да си почине малко от шетнята. 
"Не се минаваха четири-пет дена, вуйчо надникваше в кухнята и питаше: "Въле, какво си сготвила днес?" -разказва дъщеря й Събка. - Мама му казваше какво е приготвила за нас, а той й се примолваше: “Въле, нека и аз да обядвам с вас. Знаеш ли, омръзна ми това ядене в Юнион клуб. Свикнал съм с твоята кухня, никъде не ми се услажда нищо, както тук, у нас..." И всичко започва постарому.

От спомените на Въла Фетваджиева за последните дни на Вазов знаем, че на 20.09.1921 г. той е очаквал посещение от Евгения Марс. Тя не идва и към 11 часа поетът излиза. Връща се на обед с брат си Борис, но се вижда, че е малко нервиран. Вълка го подпира с две възглавници на канапето, където е полулегнал да почине. След половин час е вече буден. "Щях да се задуша" - казва на сестра си -тъй лошо спал. На следващия ден поетът излиза необичайно рано, даже не си пие чая. Когато се връща от пазар, Вълка научава от слугинята, че "господарят" е взел едното шише ракия, топъл хляб и бил горе "с оная" (Евгения Марс), а после излезнал с нея. На обед грижовната Вълка забелязва, че брат й е нещо невесел, угрижен и отпаднал. Следобед отказва обичайното кафе и пак излиза. Вечерта не се появява в обичайния час за вечеря. Всички са много изненадани, защото Вазов е същински хронометър - идва си точно в 12 часа за обед и точно в осем вечерта слиза по стълбите в трапезарията. Чакат около час и 
половина, след което обезпокоени се качват на горния етаж, където е тъмно. Намират поета легнал на леглото облечен, тъй както е с обувките. 
При влизането им той се събужда, но поръчва да вечерят без него - много бил уморен, щял направо да си ляга.

На другия ден обаче Вазов е бодър - закусва и излиза на разходка както всеки път. Есенният ден е топъл и слънчев. Авторът на "Под игото” се прибира както винаги точно в 12 часа и пита готов ли е обядът. Племенницата му Събка го посреща усмихната с новината, че днес е празник. На установения помежду им език това означава, че майка й е сготвила зрял фасул - любимото ястие на Вазов. Ала след супата прислужницата носи зелен фасул, който поетът недолюбва. "Ах ти, излъга ме - заканва се той с пръст на Събка. - Днес не е празник, не е празник."

Ето и разказа на Въла за последните мигове на поета. "...Поиска сода за виното. Събка я донесе отвън и когато бачо слагаше вилицата в устата си, хлъцна глава назад върху стола. Помислих, че се шегува, че му се не харесва яденето. Събка, която седеше насреща му, извика: "Вуйчо, какво направи?" Той изви очи със студен, премрежен поглед, погледна нея, после мене. Всичко това стана може би в по-малко отдве-три секунди. Веднага
взех главата му в ръцете си. Събка припна за доктор, а момичето носеше вода, с която го поливах и разтривах. Разтривах вратните му жили и го мокрех. Той говореше нещо, но аз не разбирах какво говори... След като го сложихме на канапето, докторът каза да му дам старо вино или коняк. 
Мислех, че бачо няма да ме чуе и исках сама да разтворя зъбите му, които бяха стиснати, но като видях, че не можех, извиках: "Моля ти се, бачо, отвори устата си, за да ти сипя коняк." Той разтвори устата си и аз чух как той глътна коняк през гърлото... Прегледа го тогава д-р Бочаров и каза, че сърцето му е много слабо. След десет минути гърдите му се покриха със сини петна."

"Г-жа Вазова, той е свършил", обръща се лекарят към Въла. Научили страшната вест, първи пристигат направо от репетиция в Народния театър артистите Владимир Трандафилов и Иван Димов. Министрите също прекъеват работата си и се отправят към Вазовия дом. До вечерта столицата е облепена с некролози. Развяват се траурни знамена, затварят се всички увеселителни заведения и локали. Театрите отменят представленията си. 
Да отдаде последна почит пристига лично цар Борис III, последван от политици, дипломати, писатели и журналисти.

Аутопсията, извършена в дома на Вазов на 23 септември, установява сърдечен удар - спукване на аортата. Патолозите констатират още и "задебеляване на тилната кост в лявата й половина", покрай което излиза наяве едно чудо, станало в живота на поета. На 14 години, препускайки на кон, той пада и наранява тежко главата си, след което внезапно престава да вижда. Слепотата му продължава повече от година. След това 
неочаквано зрението му от само себе си се възвръща, за радост и почуда на близките му. Три дни не спира народното шествие пред ковчега на поета, изложен в катедралния храм "Св. Неделя". Опелото се извършва в базиликата "Св. София" от двама епископи и 65 свещеници. Под съпровода на 101 топовни гърмежа и "Вечная памят” останките на патриарха на българската литература са спуснати във вечното му жилище близо до църквата.


 Евгения Марс
5/260Видяно 2126 пъти
митове и легендиза Иван Вазовза Евгения Марсза слепотатаза Въла Фетваджиеваза патриарха


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2021 www.barko4.com