Русия проваля женитбата на Батенберг



 "Моят покровител e мъртъв. Сега с мене е свършено. "Тези горчиви думи, с които след освобождението княз Александър I Батенберг заминава през април 1881 г. за погребението на убития от терористи руски император Александър II, ще се окажат пророчески. Приел преди две години българския трон по настояване на Царя Освободител, любимият му племенник и негов кръщелник скоро установява, че всички слуги и лакеи в двореца, оставени от русите, са агенти. И само няколко седмици след пристигането си в София изплаква в писмо до баща си: "Ще повярваш ли, като ти кажа, че за малкото дни, откакто съм тук, остарях с 10 години? Цялата измет на Русия се е приютила тук".


Сандро, както близките го наричат, е не само човек на каузата и честта - той е безхитростен, откровен и открит. Цинизмът и макиавелизмът са му чужди - напълно безпомощен е в задкулисните интриги. Скоро 22-годишният български княз усеща зложелателството на останалите в България руснаци
и присъствието на множество техни агенти като слуги и лакеи в двореца. Новият руски император Александър III отдавна ненавижда своя братовчед и презрително го нарича "онзи немец". Подозрителен и недоверчив по нрав, обладан от панславянски фанатизъм, самодържецът все повече смята Батенберг за неблагодарно германско парвеню и заплаха за териториалните амбиции на Русия. Освободителката вече гледа на България като на своя губерния и открито се меси и разбунва политическия й живот, подкрепяйки опозиционните партии. Особено я дразни княжеската особа, символ на суверенитета и независимостта на малката държава.

През 1883 г. Александър Батенберг сключва таен годеж сьс 17-годишната принцеса Виктория Пруска, щерка на германския кронпринц Фридрих и внучка на британската кралица Виктория. Връзката им е истински роман със скришни съобщения, кратки срещи, недомлъвки при балове и страстни писма. 
Скоро този годеж става публична тайна в европейските дворове. Перспективата за един династичен брак, който би укрепил и утвърдил независимостта на българската корона, хвърля в бяс руския император. Стар майстор в интригите, руското външно министерство провежда блестяща операция, за да 
го предотврати. Чрез своите посланици в различни европейски столици то пуска гнусни клевети, че княз Александър имал "турски вкус" и не се интересувал от жени. По салоните тръгва и съвсем противоположният слух, че младият български суверен поддържал проститутки в двореца си и сам бил заразен от венерически болести.

Русия вижда в този брак засилване на германското влияние в България и едва ли не заплаха за имперските си граници. Германският канцлер Бисмарк не иска да помрачава отношенията си с великата северна империя и през пролетта на 1884 г. категорично отказва на влюбения български княз. На 
негова страна са само родителите на годеницата му и нейната баба, кралица Виктория, покъртена от тази скришна любов на "бедния Сандро". Но руските интриги постигат своето - брачният съюз, който може би щеше да промени съдбата на България, е предотвратен. Романтичните чувства между двамата продължават, но мерзките слухове и омразата на Петербург довеждат дотам, че Батенберг получава категоричен отказ и след абдикацията си от българския трон. За да угоди на Русия, Бисмарк дори заявява, че докато той е имперски канцлер, нито една германска принцеса няма да сключи 
брак с княз Александър.

Събитието, което възпламенява докрай личната омраза на руския император към "онзи немец", обаче е Съединението. Новината за станалото в Пловдив на 6.09.1885 г. сварва Батенберг на военни маневри в Шумен - като кадрови офицер той прави много за подготовката на българската армия, която скоро ще удиви света във войната на "капитаните срещу генералите". Въпреки че е дискретно ангажиран в дипломатически акции за 
обединението България, князът е смутен от нарушаването на Берлинския договор. Той обаче решава да поеме риска и на 21 септември влиза триумфално в Пловдив. Цар Александър III е бесен. Неговите планове са предвиждали сваляне на Батенберг с преврат, временна военна диктатура и обявяване на България за руски протекторат. Тогава щял да дойде ред и на съединението на Княжество България с Източна Румелия - разбира се, 
под егидата на царя. А ето че сега Европа и цяла България приветстват омразния му братовчед като символ на националното обединение!

Така се стига до парадоксалната ситуация Русия, създателката на нова България, да се противопоставя на Съединението, докато Англия, главната движеща сила на печалния за българите Берлински конгрес, ревностно го защитава. Александър III решава да накаже българите и със спешна телеграма отзовава всички руски офицери, организатори и инструктори на току-що създаващата се наша армия. След това публично унижава Батенберг, като официално зачерква името на носителя на ордена "За храброст" и Георгиевски кръст в списъка на почетните руски офицери. Този акт е приет като морална детронация на княза, и то в момент, когато Великите сили започват дискусии по българското Съединение. Ударът срещу обединена България идва не от юг, където са струпани нейните войски, а от Сърбия. На 2 ноември крал Милан обявява война, провъзгласявайки се за защитник
на Берлинския договор. Победата на опитната сръбска армия над новата, неизпитана в бой българска войска изглежда сигурна. Руският цар тържествува - той вече предвкусва как победените българи му се молят да им помогне.

Но уви! С тридневен денонощен марш войските на княз Александър пресичат България и смазват сърбите. Отзоваването на руските офицери не само амбицира младите български капитани, но и прави победата още по-блестяща, национална, истинска. Европа приветства като военен герой заличения 
само преди месец в руската армия Батенберг. Самодържецът е бесен и пристъпва към решителни действия. Руската дипломация активно действа за непризнаване на Съединението, а царските агенти в България упорито внушават, че тъкмо "немецът" е причината за това. Русофилски настроените политици получават купища пари, за да водят вестникарска и всякаква друга офанзива срещу княза. Опитите той да бъде ликвидиран обаче се 
провалят. Силно отровните прахове за главоболие са лесно разпознати от него, а заговорът да бъде отвлечен и в случай на съпротива убит, е разкрит. Тогава идва на ход превратът. Извършват го по руско внушение група офицери, смятащи се за недооценени и пренебрегнати от княза. През нощта на 9.08.1886 г. те нахлуват в двореца и го принуждават да подпише съставената от тях абдикация. Батенберг е отведен в Рени, руски град 
на Дунава. Успехите на заговорниците обаче свършват дотук - те не срещат нито политическа, нито народна подкрепа. Вълна от възмущение и гняв залива България. Контрапреврата оглавява Стамболов - временното правителство, съставено набързо с благословията на Русия, е разпуснато само след три дни и членовете му са обявени за предатели. И в чужбина общественото мнение застава на страната на героя от Сливница. Стамболов и 
кралица Виктория настойчиво го зоват да се върне и да заеме трона си.

Връщането е триумфално - хиляди хора се стичат в Русе, за да приветстват своя княз. Между тях в парадна униформа е и руският консул Сорокин, който още не е получил инструкции как да се държи. Батенберг неправилно приема присъствието му като знак, че царят е променил отношението си. И прави фатална грешка - по съвет на руския консул се опитва да спечели благоразположението на самодържеца с малодушна верноподаническа телеграма. "Русия ми е дала короната и тая корона аз съм готов да я предам на нейния монарх", гласи последното изречение.

Александър III не пропуска шанса си. Той веднага публикува телеграмата заедно със своя отговор още преди получаването му от "немеца". А отговорът му е смазващ - според него връщането на княза е катастрофално за България, и го оставя сам да реши какво трябва да направи. Съвсем очевидно е за всички, че сега българският княз трябва да изпълни това, което сам наивно предлага - да се откаже от короната. 
На 26.08.1886 г. княз Александър I обявява абдикацията си и напуска София още същия ден, съпроводен от огромна, дълбоко опечалена тълпа.
15/255Видяно 2617 пъти
митове и легендиза лександър I Батенбергза Русияза провалаза женитбатаза покушението


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com