Пруската гвардия - Безстрашните кирасири на Фридрих Велики


 Сцена от Седемгодишната война. На 5 декември 1757 г. прусаците, водени от Фридрих Велики, щурмуват гробището в Аойтен и сразяват австрийската армия. (Акварел на немския художник Карл Рьошлинг (1855-1920).)

 Фридрих Велики превръща Прусия във велика военна сила. В повечето от неговите кампании противникът му го превъзхожда както по численост - веднъж дори с 20 към 1 - така и по брой държави, съюзени срещу него, но с храбрите си и настъпателни действия той почти винаги побеждава. От началото на XVIII в. в основата на неговите военни сили стоят войниците от Пруската гвардия която продължава да играе ключова роля в германската армия до 1945 г.

Пруската гвардия е съставена от личните телохранители на краля на Прусия, а след обединението на Германия през 1871 г. - на германския кайзер. Тя е основана през 1740 г. от Фридрих Велики, с първи командир пруския благородник Фридрих фон Блументал. Последният умира внезапно през 1745 и брат му Ханс поема командването през 1747 г.

Тогава Пруската гвардия вече е опитала вкуса на победата в битката при Хоенфридберг по време на Войната за австрийското наследство, състояла се на 3 юни 1745 г. В нея прусаците, ръководени от Фридрих, се изправят срещу австрийците, предвождани от Шарл Лоренски, заедно с техните саксонски съюзници. По-рано на същата сутрин прусаците нападат саксонците, лагеруващи при Щригау в спорната провинция Силезия, и ги сразяват преди австрийците да могат да се притекат на помощ.

След това прусаците се обръщат срещу австрийците и в отчаян бой успяват да ги разгромят. Отстъпилите австрийци и саксонци оставят зад себе си 9000 ранени и убити, 7000 пленници, включително четирима генерали и се лишават от 66 оръдия. Прусаците губят 5000 души. След битката на Ханс фон Блументал и няколко други офицери от Пруската гвардия бива присъден орден Pour le Merite известен като Синия Макс. Те са отличени за прояви на храброст по време на първата акция на полка.


Битката при Лобощиц

Прусаците се изправят отново срещу австрийците по време на Седемгодишната воина. На 1 октомври 1756 г. те се срещат в битката при Лобощиц в Бохемия. Сражението започва с артилерийски двубой. С напредването на пруската кавалерия, австрийските конници я нападат от ляво. Полковник Ханс фон Блументал вода контраатака в опит да обходи фланга им, но това довежда прусаците в обхвата ка мускетите на дефанзивните позиции в селото Суловиц.

Конят на фон Блументал е застрелян под него, а самият той понася осакатяващ удар със сабя във врата. При все това пруската кавалерия напада австрийските позиции още два пъти, но все напразно. Тъй като предполага, че битката вече е загубена, Фридрих иска да се оттегли от бойното поле, констатирайки: "Това вече не са същите австрийци." Обаче херцог Брауншвайг-Беверн, командващ пруското ляво крило, успява да прогони австрийците от полето с пехотна атака. Битката е спечелена, но раненият фон Блументал е принуден да се оттегли от полка.

Обучение за кавалерия

За известно време полкът е използван като място за обучение на офицери и част от програмата за разширяване на кавалерията. Това повишава тяхната репутация като елитни бойци в армията. Един от първите такива офицери е мемоаристът и любител на жените Фридрих фон Тренк. Той се присъединява през 1740 г., но след авантюра с пруската принцеса Амелия през 1745 г. е затворен, избягва и става част от руската войска. През 1754 г. отново е арестуван и задържан в крепостта на Магдебург до 1763 г. По-късно се отдава на писателска дейност, като житейският му път приключва на гилотината в Париж по време на революцията.

Разказвайки за престоя си в Пруската гвардия, фон Тренк пише за напрегнатия живот на офицерите, за лишенията от сън и физическото натоварване, както и за огромните разходи, свързани с участието в елитната част. Членовете й трябвало да си купуват униформи, чиито скъпи кираси, или нагръдници, са обковани със сребро. Въпреки това от тях се очаквала най-голяма храброст и те никога не изневерявали на тези високи изисквания. В битката при Торгау на 3 ноември 1760 г. - най-кървавата битка на Седемгодишната война — Пруската гвардия води атаката срещу по-многобройните австрийски части. Когато гвардейците излизат от прикриващата ги гора, в студ и дъжд, те биват покосени от австрийската артилерия. Но все пак проправят пътя. Пехотата продължава нападението върху труповете на гвардейците и Прусия спечелва победата, въпреки че губи 20 000 мъже, а австрийците - 16 000.


Растящият корпус

Докато останалата част от Немската имперска армия е формирана от полкове, набирани по отделяй региони, новобранците в Пруската гвардия се рекрутират на национално ниво. С разширяването на Прусия при управлението на Фридрих Велики, Пруската гвардия достига големината на цялостен корпус. По времето на Австро-пруската война от 1866 г. тя вече разполага със собствена артилерия. По време на Френско-пруската война от 1870-71 г. под ръководството на генерал-майор Крафт, принц цу Хоенлое-Ингелфинген, артилерийската бригада на Пруската гвардия участва в бойните действия при Гравлот и Седан и бомбардира укрепленията на Париж.

След като Германската империя се утвърждава, кайзерът се обгражда с гвардейци в ролята им на телохранители и лични съветници. Офицерът от гвардията Валтер фон Браухич се издига до член на генералния щаб по време на Първата световна война. Въпреки че Пруската гвардия е разформирована след поражението на Германия през 1918 г. и прогонването на кайзера, нейни бивши членове запазват влиятелни позиции във войската. Валтер фон Браухич става главнокомандващ на Вермахта през 1938 г. Подобно на други пруски аристократа, той не харесва нацистите, ала е заслепен от личността на Хитлер. Повишен във фелдмаршал през 1940 г., фон Браухич командва германското настъпление в Русия през 1941 г. Хитлер го обвинява за поражението пред Москва Поразен от сърдечен удар, фон Браухич е принуден 
да подаде оставка на 19 декември. Той преживява войната и умира през 1948 г., преди да бъде съден като военнопрестъпник.


Униформите на Пруската гвардия

Пруските гвардейци носят бяла кирасирска униформа. Дворцовата им униформа включва червена куртка за офицерите и бял метален орел, поставен сякаш лети на бронзовия шлем. Пълното облекло на полка, което се облича на церемонии до 1914 г., включва също така и Supraweste без ръкави над куртката, украсена отпред и отзад със звездата на Ордена на Черния орел - най-висшия рицарски орден на Прусия. Гвардейците носят също и черни железни кираси, поръбени с червено, подарени им от руския цар през 1814 г., които заменят обикновените бели метални нагръдници, носени на определени официални поводи. Традиционно пруските гвардейци носят буйни мустаци.



 Пехотните бригади на Пруската гвардия атакуват френската армия в битката при Гравлот Битката е спечелена от немците, но и двете страни губят много войници.

Битката при Гравлот

Пруската гвардия играе ключова роля в битката при Гравлот, най-голямата битка по време на френско-пруската война. Битката започва в 8 ч. сутринта на 18 август 1870 г. Първоначално изглежда, че французите имат предимство със своите пушки Шаспо. Пруската артилерия пък разполага с новите зареждащи се отзад оръдия на Круп. Независимо от това до 4 ч. следобед има ясни изгледи, че немското настъпление ще бъде спряно. Тогава, в 4.50 ч. Трета пехотна бригада на Пруската гвардия, заедно с Втора армия започва настъпление срещу френските позиции при Сен Прива. В 5,15 ч. Четвърта пехотна бригада на Пруската гвардия се присъединява към атаката, следвана от Първа пехотна бригада на гвардията. Гвардейците биват повалени от смъртоносния френски огън, но в 6.15 ч. Втора пехотна бригада на Пруската гвардия, последната от Първа гвардейска пехотна дивизия, бива включена в боя при Сен Прива.

На север пруската Първа армия е отблъсната и цялата и артилерия е доведена в подкрепа на акцията при Сен Прива. В 7 ч. вечерта оцелелите от Първа гвардейска пехотна дивизия начеват нова атака срещу развалините на града. До 8 ч. прусаците от дивизията завземат Сен Прива, като разгромяват французите и ги принуждават да се оттеглят. На следващата сутрин френската Рейнска армия се оттегля към Мец, където бива обсадена и принудена да се предаде след два месеца. Немците губят 20 163 убити, ранени и изчезнали. Французите - 7855 убити и ранени, както и 4420 военнопленници, половината от които ранени. Пехотната дивизия на Пруската гвардия губи 8000 от 18 000 мъже, които извежда на бойното поле.


Хронология на Пруската гвардия

1740 г. Пруската гвардия е основана от Фридрих Велики.

1745 г. Гвардията влиза в бой за първи път в битката при Хоенфридберг.

1747 г. Първият командир Фридрих фон Блументал е наследен от брат си Ханс.

1756 г. Ханс фон Блументал е осакатен, докато води кавалерийска атака и се оттегля.

1866 г. Пруската гвардия разполага с артилерия по време на Австро-пруската война.

1870 г. Пруската гвардия се бие във Френско-пруската война.

1871 г. Артилерията на Пруската гвардия бомбардира Париж.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

45/260Видяно 2446 пъти
митове и легендиза Пруската гвардияза Фридрих Великиза безстрашнитеза Безстрашните кирасириза Прусияза краляза победатаза биткатаза Хоенфридбергза Шарл Лоренскиза Фридрих фон Блументалза Щригауза Австрийцитеза Силезияза Ханс фон Блументалза Лобощицза Прусацитеза Бохемияза мускетитеза Брауншвайг-Бевернза кавалериятаза полкътза Фридрих фон Тренкза Растящият корпусза Гравлот


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2019 www.barko4.com