Историята на Клиф Янг - 61 годишният фермер спечели супермаратон от 875 км

Историята на Клиф Янг - 61 годишният фермер спечели супермаратон от 875 км



 Дистанцията на австралийският супермаратон от Сидни до Мелбърн е дълга 875 км, и продължителността му е над 5 дни от старта до финиша. В състезанието обикновено участват лекоатлети от световна класа, които специално се тренират за това събитие. Болшинството атлети са на възраст до 30 години и се спонсорират от големи спортни марки, които предоставят на състезателите униформите и маратонките. 

През 1983 година много от присъствалите остават в недоумение, когато в деня на състезанието на старта се появява 61 годишният Клиф Янг. От началото всички си мислят, че той е дошъл да види началото на маратона, тъй като той е бил облечен по-различно от другите спортисти: в работен гащеризон и галоши обути върху обувките му. Но когато Клиф отива към масата за да получи номер на участник в маратона, всички разбират, че той възнамерява да се състезава както всички останали. 

Когато Клиф получава номер 64 и застава на линията с другите атлети, то снимачната бригада, заснемаща репортаж от мястото на старта решава да му вземе кратко интервю. Те насочили обектива на камерата към Клиф и го попитали: 

- Привет! Кой сте Вие и какво правите тук? 
- Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасбище близо до Мелбърн. 
- Наистина ли ще участвате в това състезание? 
- Да. 
- Имате ли спонсор? 
- Не. 
- В такъв случай няма да можете да стигнете до край. 
- Защо, ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне или коли до последния момент: само преди 4 години аз си купих кола. Когато приближаваше буря, аз излизах да прибера овцете. Ние имахме 2000 овце, които се пасяха на 2000 акра земя. Понякога се е случвало да съм ловял овцете си по2-3 дни, това не беше просто, но аз винаги успявах. Мисля, че мога да участвам в това състезание, та то е само с 2 дена по-дълго и е само 5 дни, а аз търсех моите овце по 3 дни. 

Когато маратонът започнал, то Клиф останал далеч зад професионалистите. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали, тъй като той дори не могъл да стартира правилно. Хората по телевизията го наблюдавали, много от тях му съпреживявали и се молили той да не умре по пътя. 

Всеки професионалист е знаел, че за да завърши дистанцията ще му трябват 5 дни, в които всеки ден 18 часа да се тича и 6 часа за сън. Обаче Клиф Янг това не го е знаел. 

На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Клиф не е спал, а е продължил да тича цяло нощ и е стигнал до градчето Mittagong. Но дори без да спира за да поспи, Клиф остава далеч след всичките лекоатлети, макар и да продължил да тича, при това успявайки да приветства хората, стоящи покрай трасето на маратона. 

С всяка нощ той се е приближавал към лидерите на маратона и в последната нощ Клиф задминал всички атлети от световна класа. Сутринта на последния ден той вече е бил много преди всички. Клиф не само минал маратона бидейки на 61 година, без да умре по време на състезанието, но и го спечелил, биейки рекорда на маратона с 9 часа и става национален герой. 

Клиф Янг преодолява дистанцията от 875 километра за 5 дни, 15 часа и 4 минути. 

Клиф Янг не взима нито една от наградите. Когато Клиф получава първата награда от 10 000 австралийски долара, той казал, че не е знаел за съществуването на паричната награда, че е взел участие не заради парите и без да му мисли решава да даде парите на първите пет лекоатлета, които са стигнали финиша след него, т.е. по 2000 австралийски долара за всеки. Клиф не оставя нито цент за себе си и цяла Австралия просто се влюбва в него. 

Много от тренираните спортисти знаят цели методики как трябва да се тича и колко време трябва да се почива по врем на дистанцията. Още повече, че те били сигурни, че на 61 години е просто невъзможно да се мине супермаратона. Но Клиф Янг това не го е знаел. Той дори не е знаел, че атлетите могат да спят по време на състезанието. Неговият ум е бил свободен от ограничаващите убеждения. Той просто е искал да победи: представял е пред себе си изплъзващата му се овца и се е опитвал да я хване.



ТОВА ГЛАСИ ЛЕГЕНДАТА. Какво обаче се е случило в действителност? Супермаратонът се провел за първи път именно през 1983 г., а на старт застанали само 11 атлети. Само един под 30-те, останалите - над 40 и дори над 50. Финиширали едва шестима. Професионалисти нямало, само аматьори. Преди надпреварата Йънг и приятелят му Джо Рекорд провеждали съвместни тренировки, като пробягвали между 20 и 40 километра на ден.

Клиф действително не спал през първата нощ и повел колоната. Точно това била стратегията му - да излезе начело и да поддържа темпото. За цялата дистанция фермерът отделил общо 12 часа за сън. Веднъж си почивал в съпровождащия автомобил, когато Джо Рекорд почукал на стъклото и помолил за лед. Стерсаният Йънг усетил, че го застигат, и отново се понесъл по шосето.

Средното темпо на победителя е 7 километра в час. За сравнение - световният рекорд в спортното ходене на 50 километра е 3 часа и 32 минути, а това прави около 15 километра в час.

Няма как да се говори за рекорд, защото това бил първият супермаратон. А разпределянето на паричната награда има съвсем друг смисъл. Преди старта Йънг и Рекорд се договорили да си поделят сумата. Освен това шампионът се отчел и на екипа, който му помагал по време на състезанието. Поздравление имало от премиера, но не и от президента. А рекламните договори не били за милиони, а за 100 000 местни долара.

На какво се дължи митологизирането? Преди всичко на възрастта на фермера. Организаторите го използвали, за да популяризират бягането на свръхдълги дистанции. Щом той може, значи всеки може. След година Клиф участвал отново и останал седми. После не могъл да завърши.

Своеобразният Форест Гъмп си отива от този свят на 81-годишна възраст. Дори и доста украсена, историята му е меко казано впечатляваща.




Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.



25/247Видяно 387 пъти
Клиф ЯнгсупермаратонГрадски легендимитологизиранеАвстралия