Изворът в село Добърско изцелил раните на ослепените Самуилови войници

Изворът в село Добърско изцелил раните на ослепените Самуилови войници

 Извор изцелил раните на Самуиловите войници тече до мистериозна църква в с. Добърско.


 Редица легенди се носят за извора, който тече до една от най-древните и мистериозни църкви у нас - "Св.Св. Теодор Тирон Теодор Стратилат" в село Добърско.
Една от най-интересните истории за извора разказва, че на път от Беласица планина към Рилския манастир ослепените Самуилови войници се натъкнали на изворчето-аязмо и решили да пренощуват до него. На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и решили да останат да презимуват в Добърско. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но някой от тях дори успели да прогледнат, твърди се в легендата.
Според друго предание към днешното село Добърско се насочили само ослепени Самуилови войни, без виждащите предводители, които Василий || Българоубиец оставял на всеки 100 войници. Те били родом от съществуващото вече на това място войнишко селище. Близките им ги посрещнали и лекували очите им с водата от аязмото. Правдоподобната легенда според историците е смесица от горните две. Хилядите ослепени, водени по пътя от местни свои братя по съдба, тръгнали да търсят изцеление в мощите на свети Иван Рилски, но зимата ги задържала в селището, което днес се нарича Добърско. Пролетта дошла и слепите момци тръгнали по всички посоки да търсят препитанието си.
Много от тях се върнали още същата есен и заразказвали, че са оцелявали с просия. А който е могъл и да пее старинни български песни, е печелел повече. Така в днешното Добърско е била създадена певческа школа на слепците, която е просъществувала до началото на ХХ век.
Самата църква в Добърско също е един от най-уникалните паметници у нас. След редица изследвания се оказва, че е вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжети на изключително малка площ - 8,37 х 6.50 х 5.20 метра. Някой казват, че църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. В този си вид храмът е построен през 1614 година.
Пред нейния олтар в земята е вкопана каменна плоча с издялан на нея двуглав орел със скиптър и жезъл, като според замерванията това е мястото с най-голямо енергийно поле. Разчетено е, че плочата е положена през 1122 година - 5 века преди построяването на църквата.
 Тогава вероятно храмът е бил византийски, а през 17-и век българската църква в днешния й вид е била надграждана върху основите на старата.
Най-уникалното в църквата са двата неподражаеми иконописа - "Преображение Христово" и "Божие Воскресение". На първата Христос е изографисан като астронавт, който излита в небесата, седнал в ракета.
На втората пък се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на Земята. Познанията по астронавтика на зографите през 17-и век са впечатляващи сами по себе си. Друг интересен факт е, че единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Тук за първи път е изографисан и св. Кирил Философ. Това е и единствената православна църква, в която са нарисувани над 30 женски образа, в другите са едва 5-6. Пресъздаден е и сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама болни, което отново напомня за Самуиловите воини.


Любопитно е, че през всички сезони на годината температурата в храма е постоянна - 15 градуса. Това е и една от причините, че стенописите не са реставрирани нито веднъж през вековете, но са в идеално състояние, а цветовете им все така ярки. Другото, което запазило така добре рисунките, е дебелият слой сажди от свещите , който се е натрупал през вековете. Въпреки, че през 1973-1978 е почистен, все още времето не е успяло да ги увреди. Интересен е и фактът, че всички надписи по стенописите и иконите в храма "Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" са на старобългарски език, въпреки, че по това време навсякъде текстовете са били на гръцки.
По откритите малко над селото останки от керамична пещ за тухли и керемиди археолозите предполагат, че Добърско е било населено още през ||| - |\/ в. сл. Хр.
Първият писмен документ, достигнал до нас обаче, е грамотата на цар Иван Шишман от 1378 година, където селото се споменава като подчинено на Рилския манастир под името Гнидобротско. Легендата разказва още, че самият цар Иван Шишман се е венчал някъде по това време в мистериозната църква. Името на днешно Добърско идва някъде от Х век. Тогава се появяват и богомилите. Точно те са тези, които се опълчват най-много на Византия, когато завзема България в началото на Х| век. Пред името "братско" византийските събирачи на данъци прилепили гръцката дума"конида", като го произнасяли "Конидобратско", което означавало "гнидаво, недостъпно, трудно за управление братство". После селото станало Гнидобротско, Недобърско и от 1912 година официално в регистрите е вече Добърско.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook


99/255Видяно 4351 пъти
митове и легендисело ДобърскоСамуиловите воиниИван ШишманМистериозната църквалековитият изворлюбопитни фактилюбопитно




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com