Замъкът Вишеград предаде дневника на граф Дракула



 Румънският граф Дракула продължава да вълнува умовете на писатели и сценаристи. Унгарецът Марин Минча твърди, че е намерил неговия дневник. В замъка Вишеград, където Влад Цепеш Дракула е бил заточен години наред, по време на тиранията на Матия Корвин, въздухът, както пише Марин Минча в "Дневникът на Дракула", е "натежал от история, сякаш сте попаднали в черна дупка". От първата страница унгарският писател въвежда читателя в Трансилвания от XV век, когато е живял граф Влад Цепеш.

Замъкът Вишеград е бил свързан с таен проход със замъка Батори. Името Батори играе особено значима роля в тъмната притча за вампирите, тъй като тъкмо графиня Елизабет, една от потомките на фамилия Батори, е била първата жена вампир в историята. Властна, жестока, тиранична, Елизабет използвала слугите си за задоволяване на садистичните си наклонности, след което пиела кръвта им, убедена, че това е най-сигурният лек за подмладяване и красота. След дълги години кръвопийство е заловена и осъдена. Приела смъртното си наказание без съпротива и сълзи, така както преди това не проляла сълза за живота на младежите и девойките, които нареждала да бъдат убити, за да се окъпе в кръвта им. Преди двайсетина години историята на графиня Елизабет вдъхновила полския режисьор Валериан Боровик да създаде филма "Неморални истории" с Палома Пикасо в ролята на жената вампир.

Замъкът Батори вече не съществува. Разрушен е непосредствено след изпълнението на смъртната присъда над графинята. Но местностите, обитавани от вампирите и днес предизвикват несекващ интерес. Всеки, озовал се в Румъния, турист е обладан от любопитството, да разгледа околностите, обитавани от Дракула.

Най-посещаван, естествено, е манастирът на островчето в езерото Снагов. Според легендата там е погребан Дракула. През 1937 година неколцина смелчаци събрали кураж да отворят гроба му. В него наистина намерили кости, но не човешки, а животински! Най-вероятно конски. Това предизвикало още по-засилен интерес към чудовището. Къде е тялото на граф Дракула? Нима все още е жив и пие кръвта на невинни хора? Нима все още пътува по света и с помоща на силите на мрака и злото преследва жертвите си, за да създаде от тях нови вампири?

По времето, когато е владеел териториите, простиращи се от Средните Карпати до Дунава /1456-1462/, граф Дракула бил непримирим борец срещу турските нашественици. Сражавал се с такъв героизъм срещу тях, че дори папа Пий II бил горд с успехите му. И така, Дракула бил благороден воин, но жаден за кръв, тъй като вярвал, че кръвта му дава смелост. Обичал да седи сред неприятелите си, набити на кол, да наблюдава как се лее кръвта им и да предвкусва пищното си пиршество.

Авторът на "Дневникът на Дракула" твърди, че е намерил ръкописа в метална кутия, скрита в стените на библиотеката на Дракула в кулата на замъка Вишеград, където е бил заточен. Какво пише в автентичния дневник? От пръв поглед става ясно, че авторът му е високообразован за XV век човек със студен характер, чиято изповед в отделни пасажи силно напомня изповедта на Маркиз дьо Сад. В дневника Дракула описва мъките на своите жертви, сблъсъка между християнството и исляма, но се впуска и в психологически 
размишления, като например: "Не понасям светлината. Най-добре се чувствам на тъмно, в чудното тайнство, от което извират силуетите на въображението и ужаса. Светлината на слънцето ме ослепява. Единствено нощем погледът ми различава предметите и прониква в тях."

По време на изолацията си от света графът имал и романтични /по своему/ сънища: "Често сънувам, че правя любов със своя починала родственица. Когато навремето тя и семейството й идваха у нас, ние се затваряхме в една от стаите, събличахме се и се опитвахме да се любим. Но и двамата бяхме твърде млади и не знаехме какво да правим със свенливите си още тела."

Най-впечатляващите страници в дневника са свързани с турското заточеничество на графа и на неговия брат Раду. През този период Дракула е бил подложен на невъобразимо насилие и унижение, в това число и изнасилване. Усещах, че всеки път съпротивата ми го възбуждаше все повече и повече, докато ме обладаваше по най-жестокия възможен начин. После дълго плачех, като изнасилена девица, изгубила най-ценното от себе си. Веднъж изненадах брат си Раду с гвардейския капитан. Брат ми не се съпротивляваше, нещо повече, усетих, че дори му е приятно. Изпитах животинска ярост: нахвърлих се с меч в ръката върху тях и отсякох мъжкия орган на турчина."

Други страници от "Дневника" са посветени на размисли за жените: "... Изведнъж открих превъзходството на женското създание, невероятната сила на женското тяло. То е по-комплексно, по-силно, херметично затворено в своето тайнство. Жената има богат вътрешен живот, какъвто у мъжа липсва. Изпитах желание да мъстя, да унищожавам тази красота, тази самоувереност; да секвам ударите на сърцата им, пулсациите на кръвта им. Кръвта е жива като звяр; съдържа сила, която може да се влее в мен и да ме нахрани."

Всичко казано дотук може да са празни приказки. Истинският случай изглежда е в Испания, родината на Рафаел Пинтос, черноок млад мъж с изпито лице, който именно твърди, че е Дракула.

"Аз съм единственият истински Дракула и законен наследник на Влад III, трансилванския принц, сина на мрака. Всички останали вампири са измислица, слаба имитация. Дракула избра мен за своето прераждане след пет века."

Младият двайсет и осем годишен испанец живее в градчето Понтеведро, на брега на Атлантическия океан. Притежава всичко необходимо за един истински вампир - съответното облекло, дълга черна коса, бледо лице с дяволски искрящи черни очи и едри, бели зъби. Носи черна пелерина, храни се с кръв, презира светлината, денем спи в удобен мъртвешки ковчег, а нощем обикаля гробищата. От време на време, когато е уморен, увисва като прилеп на клоните на някое дърво,защото има нужда кръвта да нахлуе в главата му. Особено самочувствие на вампир му дава лекарското уверение, в което пише черно на бяло, че във вените на Рафаел Пинтос тече кръв от непозната кръвна група. "Това е напълно естествено, защото в мен тече кръвта на Дракула. Аз съм творение на Луцифер. Не дай си боже да дам някому кръв. Веднага ще се превърне във вампир."


Рафаел изпитва непреодолима нужда от кръв и общината в Понтеведро му е издала разрешение да посещава кланицата. И така, след нощните си разходки из гробищата, за които също има разрешение, на зазоряване съвременният Дракула се запътва към кланицата. След чашка-две от животворното питие бърза към къщи, преди светлината на деня да заслепи чувствителните му очи. Пристига точно навреме, за да се отпусне в ковчега си и да потъне в заслужен отдих. Рафаел има четири ковчега - три у дома си и един на тайно място, където все още никой не е проникнал и където вампирът извършва своите сатанински ритуали. "За вампира ковчегът е идеалното място за почивка. Достатъчно е да дръпнеш капака и да забравиш, че навън е ден."

От време на време Рафаел се отдава и на някои човешки слабости: изпива чаша чай или чаша вино; изгледал е и всички филми за Дракула. Има свое виждане за тях. "Филмът на Копола е неубедителен. Прекалено много фолклор струи от него. Излишно е актьорът Гари Олдман да се превръща във вълк, в демон или в прилеп. Блестящ изпълнител на тази роля за мен е Клаус Кински във филма на Вернер Херцог "Носферату". Съвременният Дракула заявява, че няма желание да пресъздаде тази роля. "Филмите за вампири съдържат представи, които отдавна са минало. Истинският вампир вече не се страхува от кръста, а пробождането на сърцето с прът е чиста илюзия. Всичко това е история. Виж, от чесъна се плаша и аз, признавам. Ние, вампирите, не понасяме неговата миризма, защото тя влияе зле на кръвта ни."

Единствено жената е в състояние да укроти днешния Дракула. А Рафаел е смъртно влюбен в една наистина красива испанка с чиста, човешка кръв и е ужасно стъписан от това. "Представяте ли си, досега не съм я ухапал нито веднъж, дори в най-страстните мигове. Боя се, че вече не съм същият, че съм се превърнал в добър дявол", констатира с ужас вампирът на XXI век.


Рафаел, испанският Дракула виси по дърветата като истински прилеп.

В гробището на град Сапинта, край който Влаф III неведнъж се е сражавал срещу войските на Мохамед II, над гробовете се издигат пъстро изписани дървени кръстове: рисунките и знаците върху тях трябва да прогонват вампирите.
 

 Замъкът на граф Дракула: крепостта Бран, завладяна от Влад III Дракула през 1456 г. след тригодишна обсада, става негова официална резиденция.

Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/255Видяно 265 пъти
граф Дракулазамъкът Вишеграддневницизамъкът Батори


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com