Дяволското гърло - Краят на една любов



 Пещерата Дяволското гърло е образувана преди около 175 000 години след пропадане на земните Пластове. Тя е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Дълга е около един километър, като туристическата осветена част е една трета от това разстояние. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Намира се на 1150 метра надморска височина. В близост е Ягодинската пещера. Постоянната температура в пещерата е 8 градуса. В нея живеят няколко вида прилепи, между които и на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В пещерните езера плува пъстърва, чието зрение е напълно закърняло поради постоянния мрак.

Когато за пръв път дойдох да видя пещерата Дяволското гърло, едно дете не спираше да разпитва майка си. Още не бяхме влезли в пещерата, но явно родителите бяха разказали легендата за Орфей и Евридика на малкия, който едва ли имаше повече от 6 години.

"Ама защо той се обръща назад, защо не върви бързо навън, защо тя не му казва да не я гледа" - тези и още няколко "защо" прозвучаха от устата на любознателния малчуган, докато на майка му не й писна. "Това е приказка, не е истина", каза троснато жената. На което малкият отговори с друг въпрос: "Нали приказките са истински".

Така всички влязохме в пещерата. Входът й е изкуствено прокопан 150-метров тунел. През него се достига до Бучащата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. Опитвах се да установя дали е възможно това, което казват водачите - че тук спокойно може да се побере столичният хрампаметник "Св. Александър Невски". Залата е наречена така по грохота, с който водата пада от внушителна височина, Дължината й е 110 метра, широчината около 40, а на места височината достига до 35 метра. Бучащата зала е образувана вследствие на пропадането на Триградската река в пещерата. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада.

Най-големият, висок 42 метра, е обявен за най-високият подземен водопад на Балканите. Вдясно на залата е изграден скален релеф в човешки ръст. Това е Орфей. Според легендата именно тук митичният музикант се опитва да върне любимата си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си песен той успява да достигне до бога на подземното царство Хадес и да се договори с него. За да спаси душата на своята жена, Орфей трябва да следва Хадес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика. Условието е певецът да не се обръща и да не поглежда любимата си, защото в противен случай тя отново ще се върне при Хадес. Изходът вече се вижда, когато силен грохот (смята се, че местоположението на тази случка е именно Бучащата зала) заглушава стъпките на жената. 

Орфей, притеснен забравя всичко и се обръща, за да провери дали тя не се е загубила. Протяга се към нея, но сянката й започва да се отдалечава. Певецът се вцепенява. Седем дни роптае и плаче безутешно. На това място бликва извор, а днес се намира олтарът с фигурата на Богородица. 

Легендата продължава с това, че Орфей остава верен на жена си след смъртта й. Това му навлича гнева на вакханките. Те го убиват с камъни, разкъсват тялото му, а душата му отива в подземното царство, където любимата му Евридика го очаква. От този момент те никога повече не се разделят.

Пътят на пещерната река в Дяволското гърло е една голяма загадка, която още крие тайни. Години наред геолози, спелеолози и други специалисти я проучват, но все още никой не е успял да проследи пътя на реката. На около 400 метра от входа водите се губят в т. нар. сифон-галерия, след което излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера. Различни опити са правени, за да бъде проследен водният път. Пускани са големи дървени трупи, които реката безследно поглъща и никой не знае къде изчезват. Оцветяването на водата на входа на пещерата също не довело до отговори, а само до предположения. Спелеолозите очаквали, че цветната вода бързо ще се появи на изхода, но я видели чак след 40 минути. Учените изчислили, че водата изминава над 40 километра някъде под земята, преди да се покаже от другата страна на пещерата.

Преди оцветяването двама водолази се опитват да разгадаят пътя на водата, но опитът им завършва трагично. През 1970 г. двама варненски водолази - Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но никога повече не излизат на повърхността. След инцидента техните тела не са открити, а опитите за изучаване на сифона от хора са преустановени за дълго.



Дънов обожавал легендата за Орфей и Евридика

Създателят на Бялото братство Петър Дънов имал любима легенда и тя била точно тази за голямата любов между Орфей и Евридика. Според Дънов древният мит разкрива вечни истини, които са представени чрез символи. Орфей е символ на човешкия дух, а Евридика - на човешката душа, казва Учителя. Тяхната чиста и всеотдайна любов един към друг символизира мистичния съюз между душата и духа, неин учител и вдъхновител по пътя на извисяването й. 

Орфей е историческа личност. Той е гениален тракийски певец и музикант, но и учен, философ, жрец, посветен и прославен духовен водач. Лирата и змията в образа му символизират съвместното съществуване в света на доброто (лирата) и злото (змията). Орфей и Евридика са и примери за друг важен елемент от човешкия път - този за страданията и изпитанията, чрез който се укрепва и извисява към създателя Бог душата. Легендата символизира и голямата благотворна роля на изкуството за облагородяването на човека. А музиката е свещената връзка между хората и света на боговете.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook



110/260Видяно 6951 пъти
митове и легендиза пещератаза Дяволското гърлоза Родопитеза Орфейза Евридиказа Хадесза Петър Дънов за водопадаза Триградската реказа Балканитеза Богородицаза вакханкитеза Сияна Люцкановаза Евстати Йовчевза инцидентаза легендата за душатаза Бог


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2021 www.barko4.com