Древното морско чудовище Кракен е огромен калмар

Древното морско чудовище Кракен е огромен калмар



 Огромното морско чудовище в поредицата "Карибски пирати" съвсем не е измислено от създателите на приключенския филм. Легендата на Кракен е древна почти колкото света и се среща в митологията на много народи по света. А самото животно в нея, а и във филма, е гигантски калмар. Свикнали сме калмарите да се свързват с вкусни блюда от морски деликатеси. Тогава става въпрос за дребни представители на този клас морски мекотели. Докато гигантските калмари се смятат за най-едрите безгръбначни животни на Световния океан. Описани са екземпляри от 14 метра, но според някои изследователи те са доста по-големи и често надхвърлят 30 метра.

Все още не се знае достатъчно за гигантските калмари. Известно е, че те са твърде широко разпространени в Световния океан, но 
предимно или само в умерени и субтропични води. В тропичните и полярните зони на океаните те попадат крайно рядко, отбелязва в книгата си за тези морски обитатели Димо Божков. На нашата планета няма животински организъм, който да има по-големи очи от гигантските калмари. За това има непосредствени доказателства, които учените правят от кашалотите - китовете, които основно се хранят с калмари. Та в стомаха на един убит кашалот е намерен труп на гигантски калмар с несмлени още очи, Тези очи имали диаметър цели 40 сантиметра.

Като всички главоноги мекотели исполинските калмари са хищници.Те се хранят най-вече с големи риби. Понякога тяхна плячка стават и други морски животни например делфини. Денем тези чудовища се намират обикновено на 200-1000 метра дълбочина. Гигантските калмари се крият денем в морската дълбочина, а нощем понякога излизат на повърхността. Максималната скорост, която могат да развият, е около 
7-8 километра в час.

Известният норвежки морски биолог и пътешественик Тур Хейердал пише, че в много тъмни нощи той и спътниците му в Тихия океан виждали на повърхността фосфоресциращите очи на големи главоноги. "Само един-единствен път видяхме как повърхността на морето кипеше и клокочеше и нещо като големи колела сякаш се издигаше и въртеше във въздуха, докато част от нашите делфини се опитваха да се спасят с отчаяни въздушни Скокове", пише Хейердал. Той и приятелите му били предупредени, че могат да очакват среща с огромни калмари като в древните легенди най-вече в областта на студеното Хумболтово течение, немного далеч от бреговете на Перу. Вероятността от такава среща ги накарала да се снабдят с тежки ножове - мачете, за да са готови, ако някоя нощ бъдат събудени от прегръдката на някое ужасно пипало. За щастие смелите мореплаватели не са нападнати от подобно морско чудовище.



Кракен е митично чудовище

Разкази за ужасяващия Кракен се срещат в древни ръкописи, които датират отпреди хиляда години и повече. Според скандинавската митология гигантският калмар е толкова огромен, че тялото му прилича на няколко острова. Нищо неподозиращите моряци с радост се катерили по "островите", докато изведнъж не се озовали в гигантска плетеница от пипала издигаща се над водата, която лесно засмуквала цели кораби под водата. 

Преди векове, когато границата, между легендарното чудовище и реалността била размита, Кракен бил един от няколкото фантастични звяра, съществуването на които било сериозно оспорвано от учените. През 19 век учените събрали достатъчно свидетелства и доказателства, че страшният Кракен от митологията е всъщност гигантски калмар.



Летящите калмари

Учените успяха да измерят скоростта на едни от най-странните същества от океана - летящите калмари. Тези животни са способни да излизат от водата, прелитайки над повърхността й на разстояние повече от 30 метра. Морските обитатели развиват скорост до 11,2 метра в секунда, като ускоряват, благодарение на изпускана от тях струя вода. Наблюденията над летящите калмари са от 2011 г. във водите на Тихия океан на 600 километра от Токио. Учените успели да заснемат с камера "скоковете" на няколко 20-сантиметрови екземпляра, 
реагирали с "полет" при приближаването на плавателните съдове. Калмарите могат да "летят" благодарение на разпъващи се перки и на специална ципа. При влизането им отново в океана те събират перките си, намалявайки по този начин съпротивлението от водата.




Шумът ги убива

През септември и октомври 2001 г. и 2003 г. по крайбрежието на провинция Астурия на север от Испания били открити мъртви гигантски калмари. Тогава специалистите стигнали до извода, че единствената възможна причина за смъртта на тези животни е въздействието на пневматичните устройства, с които работели корабите за изготвяне на геоложки проучвания в района по същото време. Тези устройства издавали звуци с честота не по-ниска от 100 херца. При всички умрели животни били открити повреди в слуховия апарат. Нискочестотните звуци в диапазон от 50 до 400 херца причинявали при всички животни сериозни повреди на статоцистите - особен орган на равновесието 
при безгръбначните, аналог на вестибуларния апарат на гръбначните. Статоцистите изглеждат като мехурчета, покрити с чувствителни косми, разположени под кожата и запълнени с течност.

Веднага след звуковото въздействие протичало повреждане на ресничестите сензорни косми в статоцистите. Някой косми изобщо преставали да работят. Разположените под космите нервни влакна набъбвали. Най-силните повреди протекли 96 часа след шумовото въздействие. Така напълно се променя поведението на гигантските калмари - не се ориентират за храна и спират да се размножават.

15/255Видяно 2817 пъти
митове и легендиза Кракенза древнотоморскочудовищекалмарза легендата за калмаритеза Димо Божков за ученитеза исполинскитеза гигантскитеза Тур Хейердалмитичноза митологиятаза летящитеза статоциститеза нискочестотните




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com