Британският Шиндлер - Никълъс Уинтън - Спасителят на 669 еврейчета


 
Снимка на Никълъс Уинтън с чешкия външен министър Карел Шварценберг направена през 2007 г. Днес, британският Шиндлер, както още наричан е на 105 г. 
На заден план Уинтън е с едно от стотиците еврейчета, които е спасил.

 През далечното лято на 1939 г. 11-годишният Джо Шлайзенгер се сбогувал с родителите си на жп гарата в Прага. Там било пълно с деца, които си мислели, че просто заминават на ваканция. Истината била, че повече от тях виждали майките и бащите си за последен път. Те били евреи в окупираната от германците Чехословакия. Джо заедно с още над 200 деца се качил в охраняван влак, за да премине през цяла нацистка Германия на път към Великобритания. Едва когато стигнали в Холандия, Джо и другите деца напуснали претъпканите и задушни композиции, за да си поемат глътка въздух.

Щом наближили английския град Дувър, децата започнали да пеят чешкия химн "Къде е моят дом?" -въпрос, на който един човек, спечелил си прозвището "британският Шиндлер" е намерил истинския отговор. Макар да открили спасение от концлагерите на смъртта и нов дом, пред Джо Шлайзенгер и останалите деца се появил нов въпрос - на кого да благодарят за своя живот?

Отговорът трябвало да почака още почти половин век. През декември 1938 г. Никълъс Уинтън - 29-годишен борсов посредник от Лондон с еврейски произход, се готвел да замине на ски ваканция в Швейцарските Алпи, когато получил обаждане от Мартин Блейк, приятел, който се грижел в Прага за чешките бежанци от окупираната от германците Судетска област.

Уинтън мигновено заминал за чешката столица. Там обаче борсовият посредник осъзнал, че помощта му съвсем не е достатъчна. Скоро съдбата на цяла Чехословакия и нейните граждани щяла да последва тази на Судетската облает, станала вече част от нацистка Германия по силата на Мюнхенското споразумение. Нищо нямало да спре погромите срещу евреите подобно на тези по време на Кристалната нощ.

По същото време започнала и спасителната операция Kindertransport за евакуирането на деца от окупираните от нацистите територии. Вдъхновен от нея, Уинтън започнал своя акция за еврейските деца на Чехословакия. Лондончанинът открил Детски отдел към Британския комитет за чешки бежанци, без да има официално разрешение. Набързо отворил офис в хотела, в който бил отседнал на Вацлавския площад в Прага.

Стотици родители се стичали да запишат своите деца с думите: "Вземи моето дете!". Всеки ден Никълъс работил до два часа след полунощ, за да успееда приеме колкото се може повече хора. Скоро отворил и втори офис в града. Противно на това, което очаквал, германците били най-малкият проблем, те нямали нищо против да се отърват от евреите. Истинският проблем се оказал намирането на страна, която би приела децата. Уинтън обаче се водел от мотото "ако нещо не е невъзможно, значи има начин да се направи".

САЩ затворили врати за децата, а Швеция се съгласила да приеме едва 20. Във Великобритания деца се допускали само ако има семейство, което ще ги приюти и след депозит от 50 лири стерлинги в Ноmе office - сума, доста голяма за онези времена. Много от родителите не разполагали с пари да изхранват децата си, а какво оставало да внесат високата сума. Никълъс Уинтън се върнал в Лондон, където било и своеобразното седалище на създадената от него агенция. През деня работел на стоковата борса, а останалото време посвещавал на каузата за спасяването на децата, подпомаган от майка си и няколко доброволци.

Плащал за обяви във вестници, църкви и синагоги. Разпространявал снимки на децата, за да гарантира финансиране и да открие приемни семейства за всички. Това обаче далеч не били най-трудните задачи, пред които бил поставен. Уинтън се сблъсквал всекидневно с тромавата бюрокрация в страната. В Ноmе office, отговорни за приготвянето на документите и разрешителните за пребиваване на територията на страната, не работели особено бързо.

Там били убедени, че няма причина да се бърза, понеже не споделяли мнението на Уинтън, че скоро ще избухне война в Европа. За да спечели време, борсовият посредник платил за фалшифицирането на цялата необходима документация за прехвърлянето на децата, без да мисли за сериозните последици от подобно престъпление. Ден преди германците да окупират цялата територия на Чехословакия -14 март 1939 г., от Прага отлетял самолет с 20 деца на борда. В следващите месеци Никълъс Уинтън организирал още седем влака, които евакуирали еврейчетата от страната, прекарвайки ги през цяла Германия до Холандия. Оттам децата стигнали с кораби британска земя, където ги чакали новите им семейства. За съжаление седмият влак от 2 август се оказва и последният отпътувал. Влакът с най-много деца, подготвен да потегли на 1 септември, така и не успял да стигне до Холандия.

Втората световна война за-почнала и всички германски граници били затворени. Напразно Уинтън и 250 приемни семейства чакали влака на жп гарата в Ливърпул. Никаква вест не се чула повече за децата, много от които станали жертва на холокоста. Никълъс Уинтън не казал на никого за стореното от него. Вместо да обере лаврите, той се захванал да помага първо в Червения кръст, а после служил и в Кралските военновъздушни сила по време на
войната.

След края на Втората световна война се заел с благотворителна дейност - помагал на умствено изостанали и строил домове за възрастни хора. Почти половин век по-късно, през 1988 г., Грета Уинтън открила в дома си стар тефтер, пълен със списъци с имена, снимки и адреси на деца Научила за героичното минало на своя съпруг, тя побързала да го сподели със света. Историята стигнала и до Би Би Си, която поканила доскоро неизвестния 
герой.

В телевизионното студио за изненада на Уинтън публиката се състояла предимно от вече порасналите деца, които той спасил 50 години по-рано. Тези в предаването и стотици други пред телевизионния екран за пръв път видели своя спасител. Сред "децата на Уинтън", както те наричат себе си,са и хора, оставили своя следа в историята. Карел Рейш - продуцент и режисьор на десетки британски филми, повлияли за оформянето на British new wave тенденцията в киното, е пристигнал във Великобритания с един от влаковете на Уинтън. Друг спасен от британеца е и депутатът от Лейбъристката партия лорд Алфред Дъбс, който освен с политическа кариера се занимава и с хуманитарна дейност по примера на своя спасител.

Един от най-известните канадски телевизионни журналисти - Джо Шлайзенгер, също дължи своя живот на лондончанина. След като се прочу през 1993 г. Никълъс Уинтън получил Ордена на Британската империя. Пет години по-късно чешкият президент му връчил ордена на Томаш Масарик за геройския подвиг, а по-късно е издигната и негова статуя в Прага. През 2002 г. получил и рицарско звание от кралица Елизабет II за заслугите си към човечеството. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир.

Днес, на 105 години "британският Шиндлер" се радва на своята най-голяма награда в живота - семейството, което включва не само 669-те спасени от него, но и техните близо 15 000 деца и внуци.



Kindertransport

Спасителната операция Kindertransport започнала на 2 декември 1938 г. по инициатива на Централния британски фонд за немски евреи. Във Великобритания се провела дарителска кампания с подкрепата на множество християнски и еврейски организации. За шест месеца били събрани близо половин милион британски лири за спасените по време на инициативата деца. Между декември 1938 г. и май 1940 г. били транспортирани почти 10 000 деца от окупираните от Германия територии, с изключение на Чехословакия. Те били настанени в хотели, лагери и приемни семейства във Великобритания.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook









46/260Видяно 3478 пъти
митове и легендиза еврейчетатаза спасениетоза холокостаза Никълъс Уинтънза Британския Шиндлерза герояза човечността


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2019 www.barko4.com