Боров камък - Непознатото чудо на Северозапада



 Доста страници вече са изписани за светилищата и забележителностите на Родопите. За разлика от тях много от тайните на най-западната част на Стара планина все още остават скрити. България и светът знаят за Белоградчишките скали - малко история, малко легенди, образуване и т.н. Толкова. Няма подробности, няма определения за "чудеса" в пролуките между скалите в целия район от над 30 квадратни километра, който те заемат.

Един от най-страстните изследователи на пещерата Магура и скалния комплекс - Кирил Кирилов, има обяснение за непознатите и до днес земи на Белоградчишките скали. Според него "белоградчишкият район се пренебрегва изключително силно и системно, защото не се разбира". Кирилов признава: "Доскоро мислех, че е нарочно, но вече знам, че не е, защото е труден за разбиране. Докато на другите места светилищата са явни, защото са градени по подобие на познати изкуствени неща като жилищата ни, то светилищата по Белоградчишките скали са от естествен тип с много малки изкуствени вмешателства. Затова науката тук трудно намира нещо, понеже не го познава. Поради това с времето се е установила нагласата, че в този край няма богата история и култура, но това изобщо не отговаря на действителността. Напротив, изключително богата е".

Пример за богатата и неизследвана още древна култура в района на Белоградчишките скали е районът на Боров камък. Естествената скала се намира до едноименното село Боровица, в което днес живеят няколко десетки пенсионери, но природата на цялата околност е уникална и това не е клише. Боров камък дава името на селото. Някога на върха му имало огромен вековен бор, унищожен от пожар. Древното селище се намирало съвсем до величествения камък, а обяснението е, че така населението бързо виждало в долината идващите потери и успявало бързо да се скрие в гората преди евентуално нападение. След Освобождението село Боровица се е преместило постепенно до река Лом и покрай пътя за град Белоградчик. 

На няколко километра от Боровица имало военен римски лагер - фалкон. На него е кръстено село Фалковец, където ту има, ту няма жители и от десетилетия властите се чудят дали да го заличат от картата. Природата обаче около фалковец и Боровица е толкова красива, че явно на никого не му дава сърце да зачеркне от картата на България тези селца. Неслучайно в римско време в покрайнините на Боровица имало вилна зона на пенсионирани патриций и войни на империята. Покрай вилите им минавал път, който свързвал Северозападна България с Адриатика. 

Местната легенда гласи, че от Боров камък душите поемали към отвъдното. Затова и гробището на селото се намира съвсем близо до естествената висока с скала. "За преминаването на душите в отвъдното са потребни върхове. Колкото по-остри и високи са, толкова по-лесно и по-добре става преминаването. Боров камък е съвършен в това отношение. На него имах изживяване, свързано с телесната ми смърт и отделяне на фините тела едно по едно. За тази цел човек трябва да отиде сам, защото другите пречат. Боров камък е толкова силен в това отношение, че засмуква дори душата на жив човек, ако той отиде сам и се отпусне за 20 минути", пише Кирил Кирилов.

Той пръв описва и второто светилище след самия Боров камък. "От Боров камък отидохме на второто светилище, но още не знаехме за него. Просто преминахме един дол и попаднахме на зид от хан. На отсрещна скала видяхме, че иманяри са разкопали крепостен зид и отидохме да го видим. Когато Римската империя започва да строи крепости тук, тя прави това на местата на вече съществуващи наши светилища. На скалите зад зида се намира много интересно светилище. В скалите са изсечени стъпала. Най-интересно стана, когато намерихме жреческите изображения в скалите. Символите гледат право на изток. Кръгът е символ на Слънцето. Вътре в кръга, а също над и под него има допълнителни знаци. На 6-7 метра вляво се намери и кръг с център и диаметър изсечен в хоризонталната плоча на 
една скала", описва малката си експедиция Кирилов.

Около Боров камък има и други светилища - те са на 3 места и представляват оброчни кръстове, до които са се издигали вековни дървета. За жалост дърветата са изгорели. В скалите е издигната и църквата на селото, която днес е манастир, в който са се заселили монаси-староверци. Манастирът е построен върху нещо по-древно, пещера с олтар за пожелания и кръгло култово корито.

Стенописите, иконите и дървеният олтар на църквата са запазени, откакто е построена през 1866 г. Високата камбанария се извисява над живописна долина сред скалите и горите. В района на църквата има сграда, която е била ползвана за килийно училище. На около 500 метра от селото се намира водопад Бобока. В скалите, които образуват една от групите на Белоградчишките скали, има останки от древноримска крепост, а в покрайнините на Боровица се намират плодородни лозя, от които се прави най-хубавото вино в този край. Продукцията е предназначена изключително за износ.



Две странни пещери има в района

Две пещери има около Боров камък. Едната е проходна и е нещо като пещера на желанията. В нея древните обитатели на тези земи са оставяли малки камъчета с надежда да се изпълнят желанията им. Другата пещера има сферична форма. В нея е изсечен прозорец с формата на правоъгълен триъгълник. Когато се погледне през него, Боровишкият манастир се вижда точно в средата на прозореца, което показва, че в миналото на мястото на манастира е съществувало някакво светилище, с което тази обител е била функционално свързана.



Влюбени се хвърлили от камъка

Легендата гласи, че двамата влюбени Борис и Елица паднали от Боров камък. Те бягали от гнева на бащата на момичето. Потънали в скалата и на тяхно място израснали бор и елха. Боровият камък представлява една наистина величествена скала, образувана от ерозията през последните няколко милиона години. Макар да е част от Белоградчишките скали, Боровият камък се отличава със своите внушителни размери - височина 113 метра, дължина 180 метра и широчина около 120 метра. 

Скалата е разцепена на две, като източната част е по-голяма, както по площ, така и по височина. Западната е малко по-ниска и е с по-заострено било. Названието е много старо и произхожда от боровете по билото му, които очевидно са го украсявали от дълбока древност. Оттам е и названието на самото село Боровица.

На изток от Боров камък се открива впечатляващ ландшафт, който не отстъпва по красота на скалите в защитената местност при град Белоградчик. Тези безименни скални композиции, издигащи се на север от шосето за Боровица и Белоградчик, впечатляват с разнообразните си форми, които вероятно в бъдеще ще носят имената на герои от нашето време. На 3 километра надолу по течението на Стакевска река, където се събират трите притока на река Лом, е историческата местност Фалкон. Тук е имало голямо римско селище с цветущ за времето си поминък, а по Фалков дол дори е имало въглищна мина. През него и на запад покрай Боровия камък, точно под скалния венец от триаски варовици, е минавал пътят за Рациария. Селището е унищожено от хунското нашествие през 441-447 г. На острата скала зад Боровия камък е имало наблюдателна кула, която има зрителна връзка с Рациария на река Дунав. Под самия Боров камък е имало леярна, в която са намерени римски монети от II-ІІІ век.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

247/255Видяно 12358 пъти
митове и легендиза Боров камъкза легендата за Северозападаза Родопитеза Българияза Белоградчишките скализа Стара планиназа Кирил Кириловза Боровишкият манастир за влюбенитеза камъказа скалатаза душитеза Рациарияза Фалков долза светилищатаза забележителноститеза чудото


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com