Бащата на митичния Орфей живеел на дъното на река Дунав

Бащата на митичния Орфей живеел на дъното на река Дунав


 Изгрев над река Дунав край Свищов

 Северната граница на България - река Дунав, е не просто граница, а и извор на легенди, предания, интересни истории и естествено на исторически събития, хроники и личности, оставили своя дан в европейската и световната история. Още древногръцките историци пишат за нея като особено и важно място за хората от близо и далеч. За нея говорят още Аристотел, Херодот, Страбон, Овидий, Плиний Стари, Тибул, Цицерон, Вергилий.


Херодот нарича Дунав "най-голям между реките". Хесиод отбелязва, че Дунав е "брат на Нил, син на Океана и на богинята на морето Тетида". В медалите на император Траян дунав е изобразяван като жена с покривало. Тя се опира на урна - символ на тайнственост. Тайната била в това, че Дунав криел местоположението на изворите си. Аристотел считал, че Дунав извира от Пиренеите и се дели на два ръкава - две самостоятелни реки, едната се влива в Адриатическо море, а другата тече през Железни врата и се влива в Черно море под името Истрос.

Дори митът за Орфей има своето начало в река Дунав. Защото всеизвестно е, че баща на най-великия певец, поет и музикант на древността е речният бог Еагър. Той живеел на дъното на Дунав и само понякога посещавал другото си имение - Хемус-Стара планина. Така се срещнал с музата на епическата поезия Калиопа и се влюбил в нея. От любовта им се родил Орфей.

Отново за любов разказва друго предание за река Дунав. Много отдавна небето било щастливо място. Слънцето и Луната винаги били там, облечени в най-хубавите си дрехи от злато и сребро. Слънцето било приятен млад мъж и Луната се влюбила в него. Тя решила да се омъжи за него. Но Слънцето не чувствало нищо към нея. Докато тя му говорела за любов и щастие, носейки своята сребърна дреха, той се усмихвал и гледал на друга страна, към движещите се съзвездия. Там нямало нищо друго освен млада звезда, наречена Дунав. Звездата била толкова влюбена в него, че щяла по-скоро да умре, отколкото да не го види. Те решили да се оженят. Когато Луната чула това, извикала трима зли гении и ги помолила за съвет. После отишла на сватбата, изрекла магически слова и Дунав пропаднала в бездната. 

Тя падала и падала, докато накрая се спряла в средата на черна гора, наречена Черногорската планина. В момента в който ударила земята, Дунав се превърнала в езеро с чиста и студена вода. Злата луна сътворила дървета, които я обградили и скрили от слънцето, но Дунав се помолила на феите да и помогнат да види любимият си още веднъж. Внезапно от езерото се родила река, която започнала да тече на изток, за да срещне Слънцето. Феите добавили още вода, за да помогнат на Дунав и я направили голяма и силна.

Тогава Луната хвърлила камък от короната си, за да спре реката и камъкът се превърнал в планина, но Дунав си проправила път през нея. Пълна с угризения, Луната предложила на Слънцето да се ожени за него и да го обича завинаги. Слънцето било ядосано и се заклело никога вече да не говори с нея. Затова то кара златната си колесница и идва на земята едва когато Луната си замине. Тя никога вече не го срещнала. То се отразявало непрекъснато във всяка капчица вода на Дунав, но винаги било само в небето. А Дунав станала втората по големина река в Европа след Волга. Извира от Черна гора, Германия и се влива в Черно море, оформяйки красива делта.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

40/255Видяно 227 пъти
ОрфейДунавЕагър




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com