Убийствата на комунистите - Разстрела на принц Кирил Преславски и регентите



 Когато няколко дни след разстрела на принц Кирил Преславки немският журналист Волфганг Бретхолц посетил Цола Драгойчева, видната комунистка го шашнала с наглостта си. "Никога не съм спала така блажено, както в утрото след екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел", заявила тя пред чужденеца с явно задоволство в гласа.


Безсъвестната бивша атентаторка и емблема на БКП лично участвала в организирането на разстрела на благородника. А няколко месеца преди убийството присвоила и апартамента на сина на Фердинанд. Именно в това жилище тя похърквала блажено, докато принц Кирил посрещал смъртта. "След 9 септември 1944 г. започва конфискация на имуществото на богатите. Хиляди заможни българи, обявени за "врагове на народа", са изгонени от домовете си. В къщите им са настанени партийни другари, които заграбват дори личните им вещи. Другарката Драгойчева се настанява в апартамента на княза и безсрамно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова - съпругата на бившия премиер проф. Богдан Филов", разказва Младен Кралев. Дипломат от кариерата, навремето той бил много близък с ветерана на комунистическото движение Неделчо Манев, за когото има подозрения, че е баща на незаконно родения син на Цола.

Драгойчева умря на 25 май 1993-та. Последните години от живота си тя изкара във вилата си в Бояна. Софийският й апартамент се ползваше от наследника й - известен кардиолог и гей понастоящем също покойник. През 1996 г. жилището на принц Кирил стана собственост на милионера Августин Пейчинов. Той купи имота от Чавдар Драгойчев, но остави сина на Цола да живее там до кончината му през лятото на 2000 г.

При управлението на Андрей Луканов, когато страната беше изпаднала в страхотна криза и имаше огромен дефицит на хранителни продукти, Пейчинов се грижеше за легендарната комунистка и потомъка й. Осигуряваше медицински сестри за бившата министърка на пощите и далекосъобщенията, гориво за отопление на вилата й, олио и продоволствия от Гърция... Именно затова Чавдар се съгласи да му продаде луксозния имот на пъпа на София.

Колкото до Кирил Преславски, него 9 септември го заварва в царския дворец. Братът на цар Борис III и регент на малкия Симеон Сакскобургготски е в спалнята си, когато в покоите му нахлуват партизани, за да го водят в затвора. Князът моли шумкарите да му позволят да си вземе пижамата. После се приближава до леглото, бърка под възглавницата и неочаквано вади оттам личния си пистолет "Лугер".

Оръжието насочва към слепоочието си, но няма смелостта да натисне спусъка. Новата власт затваря принца в Софийския централен затвор — в килия до главния вход. Компания там му прави друг задържан регент, генерал Михов. После са докарани още министри и депутати - Муравиев, ген. Хаджипетков, Стоилков, Бешков, Станишев, Шишманов, Икономов, Филов. Към края на септември ВИП арестантите са изпратени със специален самолет в Москва. Руснаците ги настаняват в двореца на княз Голицин, където ги разпитват в продължение на 3 месеца. Там условията за живот са сносни - на нашенците им позволяват да играят карти, да четат книги и да си устройват запои. 

А от всички арестанти най-често прекалява с алкохола Кирил Преславски. Министър-председателят на управлявалото непосредствено преди 9 септември правителство Константин Муравиев дори му прави забележка да пие с мярка, за да не се резили пред домакините. След тримесечния престой в СССР, към средата на януари 1945 г.. бившите управници на България са върнати в родината Тук принцът и свалените от власт министри и депутати попадат в ръцете на Народния съд.

В София князът е настанен в самостоятелна килия. В тясното помещение обаче не се задържа дълго - осъден е на смърт чрез разстрел и екзекуцията е извършена в нощта на 1 срещу 2 януари 1945 г. в района на Централните столични гробища. Тялото на Кирил Преславски е хвърлено в обща яма с другите разстреляни регенти, членове на правителството и Парламента. От години се носи слух, че авторът на "Балада за комуниста" ("Не човек, а желязо") Веселин Андреев е участвал в разстрела на брата на цар Борис III. Нещо повече, мълви се, че лично му е теглил куршума.

Синът на поета, разбира се, винаги е отричал баща му да е виновен за кончината на величието. По неговите думи палач на принца е подполковник Веселин Георгиев, милиционерският комендант на София. Последният неведнъж се хвалел със злодеянието си: "Лично аз пролях синята му кръв".

Дали Андреев носи вина за смъртта на Кирил, не се наемаме да твърдим. Факт е обаче, че е бил съдия по дело №6 на Народния съд срещу интелектуалците на предишната власт. Обвиняеми в този процес станали 105 художници, писатели и журналисти. 15 от тях получили смъртни присъди.

Поетът с партизански прякор Андрю е роден на 16 февруари 1918-а в семейството на дребен чиновник. В кръщелното свидетелство той бил записан като Георги. Първата си творба публикувал още като ученик в списание "Българска реч". Гимназистът печатал стиховете си 
под псевдонима Веселин, който години по-късно станал и негово официално име в паспорта му. В началото на 40-те младежът следвал право в университета, но после минал в нелегалност и зарязал учението. През 1943-та бил взет за политкомисар на отряда "Чавдар", в който партизанин бил и Тодор Живков.

След 9 септември 1944 г. Веселин започнал работа в пресата. Първоначално се подвизавал като главен редактор на в. "Народна войска", а после го назначили на щат в авторитетния в. "Литературен фронт". През 50-те бил и секретар на Съюза на българските писатели. Като бивш шумкарин Андреев живеел с чувството, че е недосегаем. Вдигал шумни скандал и на колегите си, а понякога дори ги и биел. Веднъж нокаутирал с юмруците си уредник в печатница "Заря-Утро". Тодор Живков и съпартизанинът му Веселин години наред се разбирали що-годе добре. После обаче помежду им настъпил тотален разрив. Отношенията им се влошили заради убития по нареждане на Кремъл брат на поета. Андреев искал пълна реабилитация за своя родственик, а Тато отказвал да му съдейства, тъй като не желаел да ядосва съветското ръководство.

"Вместо да се откаже от претенциите си, Веселин продължи да досажда. Накрая Живков го скастри и дружбата им приключи", разказвали са запознати. Авторът на "Балада за комуниста" слага край на живота си на 11 февруари 1991-ва. В отвъдното той се пренася, тровейки се с хапчета. Безжизненото му тяло е открито от сина му Владимир. В предсмъртното си писмо Веселин Андреев отправя тежки обвинения към бай Тошо. "Ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, бих излязъл от партията преди 10 ноември 1989 г. А не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея да работя за народа си, но вече болката на душата, станала и на тялото - физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!",отбелязва бившият шумкарин на листа хартия, с който се сбогува с близките си.

Има данни, че в залеза на дните си Андреев хич не бил добре с главата. Получавал кризи на лудост и бил лекуван в психиатрията на Военна болница. Освен това и доста пиел, което допълнително утежнявало състоянието му.


 Принц Кирил Преславски

Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

25/255Видяно 612 пъти
принц Кирил Преславскикомунистически режимкомунистически убийстваБогдан ФиловНикола МиховрегентитеДеветосептемврийски превратЦола Драгойчева


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com