Пещерата Козарника - Археологическият обект който изуми света на науката



 Човекът започнал да мисли и да умее да се изразява в символи преди 50 хиляди години. Такова е официалното мнение на световната научна общност. Само че откритията през последните 20 години в пещерата Козарника в скалите между Димово и Белоградчик не просто оспорват, а категорично оспорват това становище. Откритите там човешки зъб и изключително правилните черти и резки върху кости доказват, че мислещото същество човек е на най-малко 1,4 млн. години.

Козарника се намира на около 10 километра от Белоградчик. Тя е малка пещера - дължината и е около 200 метра, но е един от най-важните праисторически обекти в България и Европа. Разположена е в скалите на 3,5 километра от село Гара Орешец по посока град Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера Венеца.

Откритията в Козарника се случват заради щастливо стечение на обстоятелствата. Пещерата Козарника и отсрещната пещера Миризливка преди години са били предвиждани за развитие на стопанска дейност, а според местни хора дори за противоатомни убежища. Разказват, че е имало идеи за превръщането на пещерите в барове, кошари, гъбарници. Най-грозната легенда е за проект, според който са можели да бъдат използвани за складиране на опасни отпадъци. Днес археолозите много бавно напредват, защото всяка шепа пръст трябва внимателно да бъде претърсвана за следи от човешко присъствие.



От 1996 г. в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Разкопките на смесения екип разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е. Пещерата е обитавана поне 8 хил. г. пр.н.е, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. Именно в тях е открит зъб на представител на рода Homo - вероятно Homo erectus - изправеният човек, което е най-старото сведение за присъствие на хора 
в Европа.

Разбира се, датировката има много критици и върли хулители, но това е нещо естествено за спор, в който се ражда истината. Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните Пластове (8 хил. г.пр.н.е.) в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. И тук идва другият голям спор - можел ли е човек преди повече от един милион години да мисли в символи и да смята часове, дни, седмици и години.

Страстният изследовател на Белоградчишките скали Кирил Кирилов изтъква хипотезата, че просто хората са били различни преди 1,4 млн. години. Те са се разбирали без думи, защото са владеели телепатията и са имали съвсем различно отношение към света и живота. Били са много по-близо до природата и са живели в хармония с нея. 

"Представете си умове, които са общували телепатично и са получавали знанието направо като виждане и усещане от самата вселена. Те при всички положения ще работят различно от нашите умове. Ние основаваме ума си на порции информация - просто образи, букви, думи, възклицания, жестове. Това оформя ума ни. А ум, който не ползва тези подходи, ще е много различен като мислене, поведение, творчество, усещане. Всъщност възможно е тези древни умове да са общували направо с първоизточника.

Но е идвал нов период от развитието - нашият, когато плътността трябва да се увеличи. Било е известно, че умовете повече няма да могат да общуват, както преди това. Трябвало е да се разработи основата на настоящия ум, на настоящото общуване. Така в Козарника първите пристигнали хора в района на Белоградчик преди около 1,4 до 1,6 милиона години изведнъж започват да изобразяват групи от успоредни резки и зигзази. Такива има и в Магурата и са напълно неразбираеми. Основават се на някакво съвсем друго мислене.

Чрез тях са изобразени много особени идеи. Но представете си онзи, който има знанията направо от първоизточника, който ние наричаме Бог. Той няма голяма нужда да осмисля и обработва информацията - той направо знае и разбира. За такъв ум е много трудно да се изрази по нашия начин. Трябвало е да се започне много отдалече - от зигзази и успоредни резки. А също и от завършени сложни образи, каквито са им се явявали. След това те са започнали да разлагат образите на части, за да направят нови идеи, които са по-лесни за възприемане". пише Кирил Кирилов.

Издълбаните и назъбени парчета кост, открити в Козарника, водят учените до заключението, че първите обитатели на пещерата са можели да изразяват чрез скулптури абстрактни понятия, а за броене най-често са използвали метода на резките. Животинските кости, с издълбани върху тях успоредни линии сочат, че първите хора са отброявали дните. Изследванията върху тези линии сочат, че те са правени в периода на Каменната ера. Резките са били твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното, коментират специалистите.

Въпреки направените открития учените все още имат разногласия около това как древните хора са изразявали абстрактни понятия. За разлика от други пещери в Западна Европа, където има пещерни рисунки, считани за символичен израз на мисли и събития, в пещерата 
Козарника такива рисунки не са открити. Но тяхната липса не поставя под въпрос способността на праотците ни да мислят абстрактно, казва Жан-Люк Гуадели.

В света все още е водещо мнението, че човечеството се е зародило в Източна и Централна Африка. Тук в периода преди 5-1 милиона години живял най-ранният известен на учените хоминид - австралопитекът, южна маймуна. С течение на времето австралопитекът еволюирал в няколко различни типа - хомо хабилис (сръчен човек) и хомо еректус (изправен човек). Преди 1,7 милиона години прачовеците започнали да се разселват през Мала Азия в Кавказ и Южна Азия. Откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, от където постепенно е заселило цяла Европа.



Прародителите ни се хранели с мамути

Обитателите на пещерата Козарника са изработвали примитивни сечива от кремък и кост. Заедно с многобройните кремъчни оръдия археолозите откриват и много кости от див кон, носорог, мамут, които първобитните хора са ловували, за да се препитават, както и от саблезъб тигър, пещерна мечка, архаични видове хиени, пантери, които се случвало да убият, за да се защитят. Дотогава за някои от тези животни не били откривани данни, че са обитавали българските земи, както и територията на цяла Югоизточна Европа.

Остатъците от птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. нар. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно. Такива са снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства съчетание с иглолистни широколистни гори, т. е мозаична лесостеп.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 154 пъти
Пещерата КозарниканаукаархеологияАрхеологически обекти


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com