Най-жестоките владетели - Тиранинът Бенито Мусолини

Най-жестоките владетели - Тиранинът Бенито Мусолини



1922-1943 - "Правя свръхчовешки усилия, за да образовам този народ. Когато хората се научат да се подчиняват, ще почнат да вярват на това, което им казвам"


 Мусолини е човек със скромен произход, който се изявява като журналист и постепенно се превръща в харизматичен политик. Създава фашистката партия в Италия и чрез насилие принуждава правителството да го направи министър-председател. Разрушава съществуващото демократично държавно управление и поставя страната под диктатурата на една партия. Мусолини е майстор на пропагандата, черпещ грандиозните си идеи от някогашното величие на Римската империя. Притежава фаталната убеденост, че винаги е прав и че Италия е велика военна сила. Пропилява ресурсите на страната в опит да създаде нова империя и сляпо следва Адолф Хитлер във военната му политика, което го води до катастрофа.

Бенито Амилкаре Андреа Мусолини е роден в семейството на ковач и начална учителка в малкото градче Довия ди Предапио, провинция Форли-Чезена, област Емилия-Романя в Апенините на 29 юли 1883 г. Наклеветен от свой съученик, е изпъден от училище, но след дълги перипетии и скитания из Италия и Швейцария получава квалификация за учител по френски език и от 1906 г. се занимава с преподаване. Междувременно започва да изучава революционна литература, да държи речи и да пише статии. През 1909 г. вече се занимава сериозно с публицистика и научава, че добрият журналист може да изфабрикува каквито си иска новини, без никой да забележи. В резултат на това прозрение започва да презира масите, които толкова лесно се оставят да бъдат мамени и се насочва към истинското си призвание - политиката. През 1911 г. Италия напада Либия. Мусолини се обявява открито против войната и организира акции, които го правят много популярен, но и водят до арестуването и осъждането му. В затвора прекарва шест месеца, през които пише автобиографията си. 

През 1912 г. на Конгреса на социалистите държи реч, която прави силно впечатление. Поверено му е издаването на партийния вестник "Аванти" (Напред). Стилът му е агресивен, откровен, привличащ вниманието и тиражът на вестника се удвоява. Мусолини следва партийната линия, противопоставяща се на влизането на страната в Първата световна война, но когато вижда, че общественото мнение започва да откликва благоприятно на идеята за участие във войната, променя позицията си. И веднага губи работата си. От този момент намразва социализма.

Започва да издава свой собствен вестник - "Ил Пополо д’Италия" (Италианският народ) - с подкрепата на Министерството на войната и финансиран от средите на едрите италиански земевладелци. По време на войната се сражава на Северния фронт, докато не го раняват 
през 1917 г. Следвоенна Италия е в хаос. Три милиона демобилизирани войници си търсят работа, а повлияните от Руската революция социалисти искат драстична промяна. Те окупират фабрики и земи и ужасяват управляващата класа. През март 1919 г. Мусолини създава нова партия - "Фашо ди комбатаменто" (Група за борба) - по-късно преименувана на Национална фашистка партия (НФП). Партията набира членовете си най-вече от средите на ветераните от войната, които са жадни за нови битки. Една от първите им акции е нападението на офиса на "Аванти" - фашистите го подпалват. Въпреки нарастващата им популярност, на изборите през ноември месец НФП се представя удивително зле и не получава нито едно място в Камарата на депутатите. Икономическата и политическата криза в Италия се влошава. 

Мусолини насочва хората си към вътрешността на страната и помага на земевладелците да изгонят социалистите и селяните, които са завзели необработвани от собствениците земи. фашистките банди бият, измъчват и унижават опонентите си, като им изсипват в гърлата 
олио с фунии. Усилията им са толкова успешни, че през 1921 г. тогавашният министър-председател Факта вижда в тях потенциални съюзници срещу социалистите и вкарва фашистите в правителството. На новите избори хората на Мусолини са включени в правителствените листи. 

Печелят само няколко места, но по-ценна придобивка е политическата основа, която си създават. Управляващите политици си мислят, че ще могат да опитомят Мусолини, но скоро разбират, че са сбъркали. Упражняваното от фашистите насилие продължава: провокират сбивания с комунисти и социалисти и убиват безнаказано 43-ма от тях, нападат партийните им клубове, подпалват цели градове, в които има силно присъствие на левите сили. На следващата година обявяват, че само те могат да възстановят реда и изхвърлят социалистите от градската управа. През 1922 г. Мусолини създава фашистка милиция и обявява поход към Рим. Правителството иска кралски декрет за извънредно положение, което би дало възможност да се използва армията, но крал Виктор Емануил III увърта и отказва да вземе категорично решение, а политиците се колебаят. Накрая министър-председателят Факта подава оставка, а кралят поканва Мусолини да заеме мястото му. През октомври 1922 г., когато е на 39 години, той става най-младият министър-председател на Италия, Мусолини пристига в Рим, облечен с черна риза и казва на краля; "Ваше величество трябва да извини облеклото ми - идвам тук право от битката, която за щастие протече без проливане на кръв".

Това е началото на истинския фашистки марш. Само четирима от четиринадесетте министри в правителството са фашисти, но Мусолини застава начело на Вътрешното министерство, което му дава пълен контрол над полицията и му позволява да създаде верни на него тайни служби. Новото правителство успява да се справи със следвоенния хаос и работа с голям ентусиазъм във всички обществени области. Повечето фашисти са млади, действат енергично и изглежда, че тяхното движение е символ на бъдещето, поради което интересът към тях в чужбина е много голям. През ноември 1922 г. Мусолини влиза в парламента в пълно военно облекло и държи агресивна реч, насочена основно срещу депутатите от левицата. Всички скоро разбират, че новият лидер няма абсолютно никакви принципи и се подчинява единствено на собствените си амбиции. Той е истински шоумен и знае как да каже на слушателите си точно това, което искат да чуят. 

Има малко ясни идеи (в неговите собствени трудове може да се открие противоречие на всичко, което е написал или казал някога), но едно е сигурно - че е обсебен от славата на Древния Рим. Мусолини не се ръководи от конституцията на страната, а управлява чрез Големия фашистки съвет (ГфС), в който са включени най-видните членове на партията (макар че рядко взима предвид тяхното мнение) и с помощта на Доброволната милиция, трансформирана в помощен орган на официалната полиция. Милицията е всъщност частна фашистка армия, но платена от държавата. Редовната армия продължава да бъде под прякото подчинение на краля. Виктор Емануил III е запален нумизмат, не харесва политиката и е щастлив, че може да остави Мусолини да се занимава с всичко това. А той се стреми към пълен контрол в страната. Подготвя проект за избирателна реформа, според който на изборите през 1924 г. партията или блокът от партии, получили най-много гласове в изборите - не по-малко от 25 процента печели 2/3 от депутатските места. По време на дебатите на този законопроект въоръжени фашисти стоят на вратите, а милицията обикаля демонстративно из галериите на парламента Законопроектът е приет, но се оказва, че е бил ненужен: Мусолини печели 65 процента от гласовете и J374 депутатски места в последните за следващите 20 години свободни избори.

През последвалите месеци се разиграва първата голяма криза за новия режим: фашистки главорези убиват най-изявения социалист - члена на парламента Джакомо Матеоти. Той се противопоставял открито на политиката на Мусолини за приемане на стотици закони без никакво обсъждане. Убийството му предизвиква широк обществен протест, но няма сериозни политически последици за фашисткото управление. Все пак Мусолини поема сам морална и историческа отговорност за случилото се, а после се заема да подсигури така властта си, че никога повече да не се окаже в уязвима ситуация. Арестува опозиционните лидери, разпуска парламента, налага цензура на пресата, замества законно избраните държавни служители по места с членове на фашистката партия На 31 октомври 1926 г. е направен пореден опит за покушение срещу Мусолини - така и не се разбира кой точно е стрелял, макар че едно 16-годишно момче, Аптео Дзамбони, е обвинено и убито на място от охраната на фашисткия лидер. Това е шанс за фашистите да поемат пълен контрол над страната: опозиционните партии са забранени и е създаден Революционен трибунал, който се разправя по бързата процедура с политическите "престъпления". Възстановено е и смъртното наказание, което по принцип се налагало рядко - не може да се каже, че режимът е бил кръвожаден. Фашистката партия става най-висшата сила в държавата, но Мусолини е човекът, който може да издига или унищожава членовете й според собствената си воля и желания. Той мечтае за всемогъща партия, която ще изгради новата Италия като дисциплинирана и сериозна военна сила.

Мусолини спечелва благоразположението на центристките сили, които не са под негов контрол. Кралят рядко се намесва в политиката. Потенциално по-сериозният конкурент за влияние и власт в обществото е католическата църква. През 1929 г. Мусолини се съгласява да признае независимостта на Ватикана и спечелва голяма популярност за своя режим. На следващите избори фашистите предлагат 400 кандидати, които да бъдат избрани или отхвърлени заедно, и получават 98 процента от гласовете. Друго нововъведение чрез което фашисткият режим поема пълен контрол над икономиката, е т.нар. Корпоративна държава - собственици и работници действат заедно, организирани в съюзи (корпорации), в които имат равен брой представители. Начело на корпорациите, разбира се, стоят членове на фашистката партия. Режимът пропагандира, че това е успешно реализиран корпоративен социализъм, в който различните класи си съдействат, но сред левите сили мнението е, че: "Работниците в корпорациите имат толкова власт, колкото и животните и дружествата за закрила на животните". Мусолини се стреми държавата да има икономическа независимост и затова организира "Битката за зърното", при която в страната се отглежда огромно количество жито за сметка на другите култури. Един от големите успехи на режима е създаването на нови земеделски територии чрез пресушаване на маларийните блата в близост до Рим - начинание, започнато още по времето на Цезар.

Мусолини се обкръжава с подмазвачи и няма нищо против хвалебствията. Образът му е навсякъде, титлата му ДУЧЕ (Вождът) трябва да бъде изписвана с главни букви, а любимото му мото е: "Mussolini ha sempre ragione" (Мусолини винаги е прав). Възприема се като 
наследник на Цезар и Август и започва нов грандиозен градоустройствен план за възраждане славата на Рим. Ласкателството и огромната власт, съсредоточена в ръцете му, изолират още повече Мусолини от реалността. Служителите му казват каквото иска да чуе, правителството е парализирано и през повечето време само чака заповедите на Дучето, а те обикновено са толкова двусмислени, че когато нещата се объркат, всички излизат виновни освен него самия.

Мусолини иска да създаде нова Римска империя. Италия владее Либия, но всъщност контролира малка част от страната. Нещата се променят, след като е назначен жесток губернатор, който създава концентрационни лагери и прекършва местната съпротива чрез масови кланета. В списъка на Дучето следващата територия за завоюване е отколешната цел на Италия, страната, която дори Август не успява да покори, а при поредния опит за превземането й през 1896 г. италианската армия претърпява тежко поражение - Абисиния(днешна Етиопия). През 1935 г. в Абисиния е изпратена голяма армия, която използва отровен газ и покорява страната с извънредна бруталност.

През май 1936 г. на свещения Капитолийски хълм в Рим Мусолини тържествено обявява възстановяването на Римската империя. Режимът му е на върха на популярността си. Но войната в Абисиния изразходва годишния национален доход, изтощава армията и сериозно отслабва държавата, което ще си проличи съвсем скоро в един наближаващ по-голям конфликт.

Великобритания и Франция реагират враждебно на абисинската война и по този начин тласкат Мусолини в ръцете на Хитлер. На 6 ноември 1937 г. Италия се присъединява към "Антикоминтерновския пакт", подписан една година по-рано от Германия и Япония; през 1938 г. Дучето помага на Германия като посредник на Мюнхенската конференция, на която са удовлетворени претенциите на нацистите за анексиране на Судетската област и по-късно на цяла Чехословакия; а на 22 май 1939 г. подписва с Германия т.нар. "Стоманен пакт". Мусолини обаче не е доволен, че Италия го славослови като умиротворител, а не като завоевател. На 7 април 1939 г. италианските войски окупират Албания. Дучето все повече следва политиката на Хитлер и въвежда крайно непопулярни закони срещу еврейското население в страната. 

Когато започва Втората световна война, изчаква най-удобен момент за включването на Италия във войната и се намесва едва след като е завзета Франция, като се надява да получи своя дял от военната плячка. Участието му във войната го води към катастрофа: Великобритания потопява по-голямата част от италианската флота, армията му е разбита в Северна Африка, а внезапното му нападение над Гърция води до унизително поражение и до сериозен конфликт с Хитлер. След 1943 г. Италия е на границата на голяма криза. Когато през същата година Съюзниците дебаркират в Сицилия, Големият фашистки съвет решава да спаси кожата си и на 24 юли гласува вот на недоверие на Мусолини. На следващия ден той иска аудиенция от краля, но е освободен от длъжността си на министър-председател и е арестуван.

Дучето има още един последен период, в който е на власт - през септември същата година германците го освобождават от затвора и го поставят начело на Италианската социална република в Северна Италия. Управлява година и половина, като през това време прави опит да се откаже от фашизма и да се върне отново към идеите на социализма, но е марионетка на германската власт и няма истинска свобода на решенията си. Когато съюзническата армия наближава, Мусолини се опитва да избяга в Швейцария, но близо до Лаго ди Комо е заловен от италианските партизани и разстрелян заедно с любовницата си Клара Петачи на 28 април 1945 г.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook
20/255Видяно 335 пъти
Бенито Мусолинивладетелитирани




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com