Любопитни истории случили се на датата 8 юни

Любопитни истории случили се на датата 8 юни



8 юни 1869 г. - НА ТАЗИ ДАТА американецът Ив Макгафи патентова прахосмукачката

 1869 г. американецът Ив Макгафи патентова прототипа на прахосмукачката.
Всъщност още на 10 юли 1860 г. в САЩ е издаден първият известен в света патент за прахосмукачка. Документът под №29077 получава американецът Дениъл Хес от Айова. Той нарича устройството си „повдигач на килими”. Няма обаче свидетелства машината някога да е произвеждана.

Затова за рожден ден на прахосмукачката се счита 8 юни 1869 г., когато американският изобретател Айвз Макгафни патентова първата в света прахосмукачка, наречена Whirlwind, която е произвеждана и пусната на пазара. В нейната горна част е разположена ръчка, съединена с ремъчна предавка с вентилатор. Ръчката е задвижвана с ръка. Прахосмукачката е лека и компактна, но неудобна за експлоатация заради необходимостта едновременно да се върти ръчката и устройството да се тика по пода.

Макгафни основава бостънска компания и започва да продава прахосмукачките по 25 долара - не малка сума за онова време. Тогава 1 американски долар съставлява 23 грама сребро. Повечето прахосмукачки на Макхафни са продадени в Чикаго и Бостън. Част от тях обаче изгарят във Великия Чикагски пожар. Само два броя Whirlwind оцеляват до наши дни, като единият е експониран в историческия център на компанията Нооver.

След Макгафни и други изобретатели започват да произвеждат и продават механически прахосмукачки. На 3 октомври 1899 г. Джон С. Тормен получава патент в САЩ №634042 за бензинова прахосмукачка. Някои считат неговото изобретение за първа прахосмукачка с мотор. Патент за електрически „повдигач на килими и събирач на прах” е получен през декември 1900 г. и от жена - Корин Дюфур от Савана, Джорджия. Нейната прахосмукачка има две въртящи се четки и електрически вентилатор, а прахът се отлага върху мокра кърпа. Устройството е непрактично и не се ползва с търсене.

Съвременната електрическа прахосмукачка е изобретена и патентована от 30-годишния английски инженер Хюбърт Сесил Бут на 30 август 1901 г. Той обръща внимание на устройството, с което издухват праха от седалките във влака. Решава обаче да обърне въздушния поток и да го накара да засмуква. Отначало устройството работи с двигател с нефт, но след това е монтиран електродвигател.

Прахосмукачката била толкова голяма, че била прекарвана из Лондон в каруца с коне. Тя била яркочервена и хората я наричали „Пухтящия Били”. Не можела да се внесе в обслужвания дом, паркирала се извън него, а за почистване на килимите се използвал 30-метров шланг, прокарван през прозореца. Любопитен факт е, че сред клиентите на Бут била и кралица Виктория.

Все още обаче продължава усъвършенстването на механичните прахосмукачки. През 1905 г. Уолтър Грифитс от Бирминган създава прахосмукачка с торбичка за събрания прах. Две години след това (през 1907 г.) Джеймс Мюрей Спранглър създава портативна електрическа прахосмукачка от вентилатор, метла от лико и калъф за възглавници. Но поради липса на средства Спранглер продава патента си на У.Х.Хувър.

Така компанията Hoover започва да произвежда електрически прахосмукачки с устройство за събиране на праха. Първият „Модел О” струва цели 60 долара, но въпреки това е търсен от купувачите.




8 юни 1949 г. - НА ТАЗИ ДАТА Джордж Оруел публикува знаменитият роман "1984"

 На 8 юни 1949 г. в Лондон е публикуван знаменитият антиутопичен роман на Джордж Оруел "1984". Книгата е политическа фикция, създадена като реакция на тоталитаризма. Името на романа в оригинал е Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта (Nineteen Eighty-Four). Романът описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално потисната. В „1984“ има следната мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“.

Измислената провинция Първа писта е свят на неспирна война, жесток правителствен контрол и наблюдение на всички индивиди. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за „Големия брат“ -  всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина.

Хипотетичният жаргон  „новговор“ е крайна форма на евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е равна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има — трябва да се направи използването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура. През 2005 г. романът е включен в класацията на сп. "Тайм" като една от най-добрите англоезични книги, публикувани между 1923 и 2005 г.




8 юни 1968 г. НА ТАЗИ ДАТА на Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг - Джеймс Ърл Рей

 1968 г. на Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг - Джеймс Ърл Рей. Той се опитва да напусне Обединеното кралство с фалшив канадски паспорт.
Мартин Лутър Кинг - известен проповедник, лидер на движението за права на чернокожите в САЩ и лауреат на Нобелова награда за мир, е убит 4 април 1968 г. на терасата на мемфиския мотел „Лорейн”.

Година по-късно полицията арестува Джеймс Ърл Рей, който по това време е бил регистриран като затворник-беглец. Смята се, че под натиска на съдиите, които обещали на Рей сделка със следствието в случай на чистосърдечно признание, той се е подписал под собствената си присъда.

Съдът осъжда Рей на 99 години затвор. Веднага след произнасянето на присъдата той заявява, че не е убивал защитника на човешките права.

Джеймс Рей умира на 23 април 1998 г. в Мемориалната болница в град Нешвил. А своите съболезнования по повод кончината на осъдения изразява дори семейството на Кинг, което го смята за невинен.

Любопитен факт е, че през 2011 г. в интернет се появи музей, посветен на Джеймс Ърл Рей. Онлайн изложбата бе открита на сайта на окръг Шелби, в който е разположен град Мемфис, където е застрелян Кинг. Сред експонатите в „музея” са материали от наказателното дело срещу Рей, аудиозаписи на показанията му, записки на секретаря на съда, лични писма на осъдения, както и някои редки снимки на престъпника.


Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
68 г. — Римският сенат провъзгласява Галба за император.
1624 г. — Земетресение разтърсва Перу.
1783 г. — Вулканът Лаки в Исландия изригва в продължение на осем месеца, опустошенията от което предизвикват 7-годишен масов глад и смъртта на 9000 души.
1794 г. — Чрез изключително пищни тържества в цяла Франция Робеспиер институционализира нова държавна религия на Френската революция - Култа към Върховното същество.
1869 г. — Американецът Ив Макгафи патентова прототипа на прахосмукачката.
1942 г. — Втората световна война: Японски подводници и самолети атакуват Австралия.
1953 г. — Американски върховен съд постановява, че в ресторантите в окръг Колумбия не може да се отказва да се сервира на чернокожи.
1965 г. — Народна република България и Полша подписват спогодба за премахване на визите и развитие на туризма.
1968 г. — На Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг — Джеймс Ърл Рей, докато се опитва да напусне Обединеното кралство с фалшив канадски паспорт.
1973 г. — Генерал Франко предава премиерския пост на Испания на Луис Бланко, след като е управлявал 34 години.
1975 г. — От СССР е изстрелян автоматичния космически апарат Венера 9 с цел изследване на Венера.
1984 г. — Хомосексуалността е призната за законна в австралийския щат Нови Южен Уелс.
1986 г. — Курт Валдхайм, бивш генерален секретар на ООН, е избран за президент на Австрия.
1990 г. — Гражданите на Чехословакия гласуват в парламентарни избори с категорично мнозинство за движението на бившите дисиденти — Граждански форум.
1995 г. — Канадско-датският програмист Размус Лердорф публикува първата публична версия на скриптовия език PHP, който служи за създаване на динамични уебстраници.

Родени
1625 г. — Джовани Доменико Касини, италиански учен († 1712 г.)
1671 г. — Томазо Албинони, италиански композитор († 1751 г.)
1810 г. — Роберт Александър Шуман, немски композитор и пианист († 1856 г.)
1829 г. — Джон Миле, английски художник († 1896 г.)
1867 г. — Франк Лойд Райт, американски архитект († 1959 г.)
1894 г. — Борис Стефанов, български ботаник († 1979 г.)
1895 г. — Васил Захариев, български график и изкуствовед († 1971 г.)
1895 г. — Сантяго Бернабеу Йесте, испански футболист († 1978 г.)
1903 г. — Маргьорит Юрсенар, френска писателка († 1987 г.)
1916 г. — Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат († 2004 г.)
1918 г. — Джеръм Карл, американски физикохимик, носител на Нобелова награда († 2013 г.)
1921 г. — Сухарто, президент на Индонезия († 2008 г.)
1928 г. — Борис Клочков, български аграрен учен
1934 г. — Видое Подгорец, македонски писател († 1997 г.)
1935 г. — Иван Иванов, български музикант († 1993 г.)
1936 г. — Кенет Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1940 г. — Нанси Синатра, американска певица и актриса
1951 г. — Бони Тайлър, уелска певица
1953 г. — Иво Санадер, министър-председател на Хърватия
1954 г. — Кирил, варненски и великопреславски митрополит
1954 г. — Филип Беке, белгийски дипломат
1955 г. — Тим Бърнърс-Лий, британски математик
1964 г. — Васил Иванов-Лучано, български политик
1966 г. — Валентин Наливайченко, украински политик
1966 г. — Джулиана Маргулис, американска актриса
1976 г. — Даниела Йорданова, българска лекоатлетка
1977 г. — Кание Уест, американски рапър
1977 г. — Красимир Чомаков, български футболист
1982 г. — Надя Петрова, руска тенисистка
1983 г. — Ким Клайстърс, белгийска тенисистка
1984 г. — Хавиер Масчерано, аржентински футболист
1993 г. — Едисон Йорданов, немски футболист

Починали
632 г. — Мохамед, пророк на исляма (* 570 г.)
1376 г. — Едуард, принц на Уелс (* 1330 г.)
1795 г. — Луи XVII, крал на Франция (* 1785 г.)
1876 г. — Жорж Санд, френска писателка (* 1804 г.)
1912 г. — Йордан Недков, български революционер (* 1882 г.)
1946 г. — Кирил Дрангов, български революционер (* 1901 г.)
1970 г. — Ейбрахам Маслоу, американски психолог (* 1908 г.)
1976 г. — Михаил Катуков, съветски офицер (* 1900 г.)
1985 г. — Айше Афет Инан, турски историк и социолог (* 1908 г.)
1987 г. — Цеко Торбов, български философ, правист, преводач (* 1899 г.)
1997 г. — Стефан Елевтеров, български литературовед (* 1930 г.)
2007 г. — Богомил Райнов, български писател и професор по естетика (* 1919 г.)
2007 г. — Ибрахим Касимов, български аграрен учен и общественик (* 1938 г.)
2008 г. — Петер Рюмкорф, немски поет, белетрист и драматург (* 1929 г.)
2009 г. — Омар Бонго, президент на Габон (* 1935 г.)
2010 г. — Пламен Масларов, български режисьор (* 1950 г.)

Празници
Световен ден на океаните (Определен по време на срещата на високо равнище по проблемите на Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 785 пъти
Ив МакгафипрахосмукачкапатентиДжордж Оруел1984юниДжеймс Ърл РейатентаториМартин Лутър Кинг




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com