Любопитни истории случили се на датата 7 януари



7 януари 1991 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден белгийският национал и футболист на Челси - Еден Азар

 Мнозина считат Азар за един от най-добрите футболисти в света срванявайки го често с титаните на световния футбол в момента Кристияно Роналдо и Лионел Меси.Еден Азар играе главно като крило и атакуващ халф.Известен е с неговите креативност, скорост, взрив в техническо отношение, умел дрибъл и много добър конторл над топката.

Еден Азар е роден в град Ла Лувиер, Белгия. Израства в семейство на футболисти. Баща му Тиери и майка му Карин са се занимавали с футбол. Азар е първото дете в семейството. Има трима по-малки братя, занимаващи се също с футбол. Той започва футболната си кариера в местния отбор Роял Стад Бренуа когато е едва на четири години. По време на престоя си в клуба един от треньорите му го описва като "надарен", той също така добавя "Той знае всичко. Няма на какво да го науча". След осем години преминава в Тюбиз, където е забелязан от скаутите на френския Лил. Родителите му приемат офертата и изпращат Еден, а по-късно и брат му – Торган, в Северна Франция.

Азар се присъединява към Лил през 2005 г. и прекарва две години в юношеските формации на клуба. На 28 май 2007 г. подписва първия си професионален договор за срок от три години. В началото на сезон 2007-08, на 16 години, e пратен в резервния състав на Лил, който се състезава в четвъртото ниво на френския футбол.За сезон 2008-09, на Азар е даден номер 26 в първия отбор под ръководството на новия мениджър Руди Гарсия. В началото на сезона влиза няколко мача като смяна като дебюта му е на 14 септември срещу Сошо. С първия си гол на 20 септември 2008 г. срещу Оксер, Азар се превърща в най-младия играч отбелязвал гол за клуба. През сезон 2011/2012 получава фланелката с номер 10 и прави много силен сезон, като отбелзва 13 гола, съвсем заслужено е избран и за играч на сезона.

След силните изяви в Лил и отблезаните 36 гола в 147 мача , на 4 юни 2012 Азар преминава в актуалния тогава европейски клубен шампион Челси за сумата от £32 млн. Там получава фланелката с №17, носен преди това от Жозе Босингва. Белгиецът прави дебюта си със синята фланелка в мача от предсезонната подготовка срещу Сиатъл Саундърс като се отчита и с гол.Еден Азар е официално най-младият футболист, който някога е успявал да отбележи три гола в един мач за "сините" на ниво Висша лига. Това става срещу отбора на Нюкясъл на 8-ми февруари 2014, когато Азар е на възраст от 23 години и 32 дни.През сезон 2014/2015 той печели приза за играч номер едно във Висшата лига , заради големия му принос в спечелването на шампионската титла в Англия. Към момента Азар има 156 мача за Чесли, в които е отблезал 50 гола.




7 януари 1990 г. - НА ТАЗИ ДАТА от съображения за сигурност е забранен достъпа до кулата в Пиза 

 Кулата на Площада на Чудесата е започната като камбанария към Пизанския събор, който е открит сто години по-рано. Веднага след началото на строителството през 1173 г. тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането.

Любопитен факт е, че на теория по всички закони на физиката кулата отдавна трябва да е паднала. Архитектът заложил основите на кулата на дълбочина 3 м върху каменна „възглавница”. Десет години след въвеждането на третия етаж станало ясно, че сградата се накланя на юг. Причината била, че грунтът под кулата се оказал нееднороден и фундаментът пропаднал с 30-40 см. Това на свой ред предизвикало отклонение на кулата. Строителството било спряно за около 90 години. Когато строежът продължил, кулата започнала да променя посоката на наклона от север на юг.

Работата продължил Джовани ди Симоне, който се опитал да изправи оста на сградата. Височината на камбанарията се увеличила с още три етажа и достигнала 48 м. В 1284 г. били завършени шест етажа. Отклонението на кулата продължило да се увеличава и достигнало 90 см, затова строителството било отново спряно. В началото на 14 в. на шестия етаж са поставени камбани, а над шестото ниво се появила галерия със звънарна. С всяка изминала година наклонът на кулата се увеличавал и в началото на 20 в. отклонението от вертикалната ос достигнало 4,3 м, после - 4,6 м, 5,3 м. Въпреки че постройката понесла земетресение през 1846 г. и бомбандировките през Втората световна война, било ясно, че наближава денят, когато камбанарията ще рухне.

През 1935 г. във фундамента налели течен цимент. През 1992 г. на височината на първата галерия и под корниза на паметника били поставени 18 стоманени пилона, покрити със специална пластмаса.След това били изследвани почвените процеси. Експериментите потвърдили, че кулата може да се стабилизира и леко да се изправи, ако се изземе част от почвата под северната страна на фундамента. Разчетите се оказали правилни и Пизанската кула се стабилизирала, което позволило да се махнат оловните решетки и временните опори.
От 5 декември 2001 г. кулата отново е отворена за туристически разходки. Според ръководителя на комитета по спасяването на кулата Салваторе Сетис, ако не са били предприети мерки, кулата със сигурност би паднала между 2030 и 2040 г.

През 2007 г. успешно бе намалено отклонението при върха с 45 см до положението от 1838 г. Международната група „спасители” на кулата отстранява от северната й страна 70 тона почва, което довежда до наклоняване на съоръжението в тази посока. Движението е контролирано с помощта на 600 т оловен баласт-противовес в кулата и от система металически тросове, които „закотвят” паметника.




7 януари 1945 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Македония започва "Кървавата коледа" в която избиват хиляди хора с българско самосъзнание

 На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски.

Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония и да се наложи максимално бързо сърбизацията. Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства.

Най-пострадали са представителите на интелигенцията с българско самосъзнание - учители, лекари и др. Общо над 130 000 българи са изселени, гонени, преследвани и изпращани с концлагерите на Титова Югославия.

НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: “Хочеш Солун, еве ти га...” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.

СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България...”  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров.

Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.

Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач.

Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.




7 януари 1851 г. – НА ТАЗИ ДАТА Фуко доказва въртенето на Земята около нейната ос

Френският физик Жан Бернар Леон Фуко използва махало, за да докаже  въртенето на Земята около нейната ос. Фуко е роден през 1819 г. Майка му е искала да стане доктор. Той обаче напуска медицинското училище, когато открива, че не може да понася гледката на кръв.

Започва да работи като лабораторен асистент, без да разполага с конкретно научно образование. Прави първата снимка на Слънцето с помощта на новия дагеротипен фотографски процес. През 1850 г. заедно с Арман Физо използва въртящи се огледала, за да измери скоростта на светлината. Двамата забелязват, че тя се движи по-бавно във вода, отколкото във въздух. Близо две десетилетия учените се опитват да пускат предмети от високи кули и да измерват тяхното отклонение, докато Земята се движела под тях. Този процес обаче не работил – всичко ставало твърде бързо, доста фактори пречели на процеса.

Фуко обаче решава да приложи друг метод. Той решава да използва махало, което оставя да се люлее свободно на север и юг. Всеки, който го наблюдава (т.е. се намира на Земята и се върти заедно с нея), би трябвало да установи, че равнината на колебания на махалото бавно се върти спрямо земната повърхност в посока, обратна на посоката на въртене на Земята.

През януари 1851 г. - след няколкоседмичен труд - Фуко закача 5-килограмово махало на 2-метров кабел. (Различните източници имат разногласия относно точната дата на експеримента – 6, 7 или 8 януари. За целта на материала приемаме средната дата.). Експериментът в дома му се оказва успешен – Фуко забелязва, че махалото променя своята равнина на люлеене с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люлеене е действието на силата на Кориолис поради околоосното въртене на Земята. Фуко прави публична демонстрация на 3 февруари в Париж. „Елате да видите как Земята се върти“, казва той на поканените учени. Така и станало.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1558 г. — Франция завладява Кале, последното владение на Англия в континентална Европа.
•    1566 г. — Започва понтификатът на папа Пий V.
•    1598 г. — Борис Годунов става цар на Русия.
•    1610 г. — Италианският математик и астроном Галилео Галилей наблюдава три от естествените спътника на Юпитер — Йо, Европа и Калисто, наречени по-късно Галилееви спътници.
•    1714 г. — Англичанинът Хенри Мил патентова пишеща машина, от която не е правено масово производство.
•    1768 г. — Роден е Жозеф Бонапарт, крал на Испания и брат на Наполеон Бонапарт.
•    1782 г. — Открита е първата търговска банка в САЩ.
•    1785 г. — Американецът Джон Джефри и французинът Жан-Пиер Бланшар прелитат първи в света Ламанша с балон с горещ въздух.
•    1797 г. — Италия започва да използва настоящия си национален флаг.
•    1841 г. — Писателят Виктор Юго е избран за безсмъртен член на Френската академия.
•    1879 г. — В София е открита Първа мъжка гимназия.
•    1887 г. — Томас Стивънс от Сан Франциско завършва първото в света околосветско пътешествие с велосипед, изминавайки за 4 години над 13 хиляди мили.
•    1894 г. — Уилям Диксън патентова кинематографа.
•    1904 г. — Влиза в употреба международния сигнал за бедствие CQD, изместен 2 години по-късно от SOS.
•    1909 г. — Във Франция е издаден първият лиценз за пилотиране на самолет.
•    1914 г. — През Панамския канал преминава първият кораб.
•    1924 г. — Джордж Гершуин приключва Рапсодия в синьо.
•    1924 г. — Австрия, Белгия, Испания, Швейцария, Унгария, Франция и Чехословакия учредяват в Париж Международна федерация по хокей.
•    1927 г. — Открита е трансатлантическата телефонна линия между Лондон и Ню Йорк.
•    1945 г. — Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание — актът е известен като Кървавата Коледа.
•    1950 г. — При пожар в болницата на Дейвънпорт (Айова) загиват 41 души.
•    1953 г. — Президентът Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба.
•    1959 г. — САЩ признават временното правителство на Куба, начело с Фидел Кастро.
•    1979 г. — Виетнамската армия превзема столицата на Кампучия (дн. Камбоджа) Пном Пен и сваля от власт режима на Пол Пот и Червените кхмери.
•    1984 г. — Бруней става шестия член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.
•    1990 г. — От съображения за сигурност е забранен достъпа на посетители във вътрешността на Наклонената кула в Пиза.
•    1999 г. — Започва процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Бил Клинтън.

Родени
•    1502 г. — Григорий XIII, римски папа († 1585 г.)
•    1800 г. — Милърд Филмор, 13-ти президент на САЩ
•    1845 г. — Димитър Моллов, български лекар-хирург и политик, академик
•    1846 г. — Теодосий Скопски, български духовник
•    1856 г. — Стоян Михайловски, български писател
•    1857 г. — Сава Дацов, български икономист
•    1858 г. — Елиезер Бен Йехуда, еврейски лингвист
•    1860 г. — Емануил Манолов, български композитор
•    1862 г. — Иван Георгов, български философ
•    1871 г. — Матей Икономов, български артист
•    1892 г. — Иван Вазов, български политик
•    1895 г. — Георги Костов, български режисьор
•    1897 г. — Георги Наджаков, български физик
•    1899 г. — Степан Шчипачов, руски поет
•    1899 г. — Франсис Пуленк, френски композитор
•    1906 г. — Иван Дочев, български политик
•    1912 г. — Иван Якубовски, съветски маршал
•    1916 г. — Орце Николов, македонски партизанин
•    1916 г. — Паул Керес, естонски шахматист
•    1924 г. — Захари Медникаров, български диригент
•    1925 г. — Джералд Даръл, английски писател
•    1928 г. — Христо Минчев, български артист
•    1937 г. — Али Соили, коморски политик
•    1938 г. — Теодор Мусев, български пианист
•    1939 г. — Иван Радулов, български шахматист
•    1941 г. — Джон Уолкър, британски химик, Нобелов лауреат през 1997 г.
•    1945 г. — Раила Одинга, министър-председател на Кения
•    1948 г. — Ичиро Мидзуки, японски певец
•    1949 г. — Ан Шедийн, американска актриса
•    1952 г. — Цоньо Василев, български футболист
•    1953 г. — Велизар Енчев, български журналист
•    1956 г. — Дейвид Карузо, американски актьор
•    1962 г. — Александър Дугин, руски философ
•    1962 г. — Радосвета Пиронкова, българска плувкиня
•    1963 г. — Клинт Мансел, английски композитор
•    1964 г. — Никълъс Кейдж, американски актьор
•    1968 г. — Георги Господинов, български поет
•    1970 г. — Сарухан Хюнел, турски актьор
•    1985 г. — Луис Хамилтън, английски състезател от Формула 1

Починали
•    1285 г. — Карл I Анжуйски
•    1536 г. — Катерина Арагонска, съпруга на Хенри VIII
•    1655 г. — Инокентий X, римски папа
•    1862 г. — Константин Миладинов, български поет
•    1882 г. — Игнаци Лукашевич, полски аптекар
•    1890 г. — Августа Сакс-Ваймарска, кралица на Прусия
•    1892 г. — Ернст Вилхелм фон Брюке, германски физиолог
•    1892 г. — Тауфик паша, владетел на Египет
•    1932 г. — Андре Мажино, френски офицер
•    1943 г. — Никола Тесла, американски изобретател
•    1943 г. — Станимир Станимиров, български просветен деец
•    1944 г. — Иван Бележков, български революционер
•    1944 г. — Лу Хенри Хувър, първа дама на САЩ (1929-1933)
•    1959 г. — Борис Лавреньов, руски писател
•    1984 г. — Алфред Кастлер, френски физик, Нобелов лауреат през 1966 г.
•    1988 г. — Венко Марковски, български писател
•    1989 г. — Хирохито, император на Япония
•    1992 г. — Ричард Хънт, американски кукловод — Мапет Шоу
•    1998 г. — Владимир Прелог, хърватски химик, Нобелов лауреат през 1975 г.
•    2004 г. — Ингрид Тюлин, шведска актриса
•    2006 г. — Юри Буков, български пианист

Празници
•    Ортодоксална православна църква — Коледа (по Юлиански календар)
•    Българска православна църква — св. Йоан Кръстител (Ивановден). Имен ден празнуват Иван, Иво, Йоан, Йоана, Ивайло, Иванка, Ивана, Ванчо, Ваньо, Ваня, Ивелин, Калоян, Йото, Йонко, Жана, Яна
•    Италия — Ден на националното знаме (Festa del Tricolore, от 1797 г.)
•    Камбоджа — Ден на освобождението (1979 г., чества се свалянето на режима на Пол Пот след инвазията наВиетнамската армия в страната).
•    Япония — Фестивал на седемте билки (七草の節句 — Nanakusa-no-sekku)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 743 пъти
януариЕден АзарКулата в ПизаМакедонияКървавата КоледаЖан Бернар Леон Фукофизика


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com