Любопитни истории случили се на датата 6 юни

Любопитни истории случили се на датата 6 юни



6 юни 1853 г. - НА ТАЗИ ДАТА Леви Щраус изработва своите първи дънки

 На 6 юни 1853 г. Леви Щраус изработва своите първи сини джинси. В България до днес те са по-известни като дънки - панталони, направени от дебела и твърда памучна материя.
Първоначално предназначени за работно облекло, тези панталони добиват широка популярност сред младежите през ХХ век поради своята практичност и удобство. С усъвършенстваните нови технологии на производство дънките продължават да бъдат предпочитано облекло и през ХХI век. Най-често срещаните цветове в които се изработват са тъмно синьо, светло синьо и черно. А най-известната марка си остава Levi's.

Първите джинси са създадени от Леви Щраус през 1853 г. Материалът от който са изработени е бил предназначен за палатки. Самото име джинси обаче им е дадено едва през 30-те години на ХХ век. Платът за направата на джинси идва от италианския град Генуа, пакетите са имали щампа Genes. Когато Леви Щраус свършва брезента за палатките, той купува от същия материал от Ним, Франция. Това е причината платът за изработването на дънки да се нарича "деним" (de Nimes).

Защо в България ги наричаме дънки?

Теорията е, че в началото на 80-те години на миналия век, когато в страната джинсите влизат основно като контрабанда, на черния пазар се появяват джинси Levi's от серия Donkey. Надписът Donkey e бил с по-едър шрифт на етикета за сметка на марката Levi's, което се смята за вероятната причина да бъде възприет като основно наименование на продукта.

В началото панталоните на Леви се носят основно от фермери и каубои. През Втората световна война стават едва ли не военна униформа. Няколко десетилетия по-късно се превръщат в любимо облекло на хипитата. През 70-те и 80-те години се появяват нови технологиии: overdye и stonewash и се появяват нови модни течения в цветовете и дори в създаването на дупки по панталоните. В XXI век джинсите продължават да бъдат едно от най-удобните и практични облекла. От същия плат се изработват не само панталони, но и ризи, якета, поли, рокли, чанти и обувки.




6 юни 1944г. - НА ТАЗИ ДАТА започва Десантът в Нормандия
 
 На 6 юни 1944 година започва Десантът в Нормандия. Той е част от Втората световна война.
Десантът, известен като Денят „Д” или операция „Нептун”, е военна операция на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия райх. В нея участват към 7 000 кораба и десантни съдове и близо 11 000 самолета. Съюзниците дебаркират по бреговете на Нормандия, преодоляват Атлантическия вал и навлизат във вътрешността на строната.

Десантът е резултат от дълга подготовка и операции по дезинформация на противника. Най-голямата морска десантна операция по време на Втората световна война е успешна, благодарение на голямото превъзходство по море и въздух. Успехът ѝ спомага за откриването на втори фронт. В този ден американските войски губят 6603 бойци, в това число 1465 убити, англичаните и канадците - около 4000 човека убити, ранени и безследно изчезнали.




6 юни 1984 г. - НА ТАЗИ ДАТА излиза прословутата игра Тетрис

 Излиза прословутият "Тетрис" – една от най-продаваните игри за всички времена! Създадена е в Москва от Алексей Пажитнов и Димитрий Павловски . Двамата автори са компютърни инженери от Компютърния център към Руската академия на науките.

Алексей и Димитрий се интересували от създаването и продажбата на напредничавите през това време компютърни игри. Те тествали няколко вида игри. Алексей бил привърженик на гръцките игри-пъзели пентамино, които се играели с части с 5 страни. Той бързо разбрал, че идеята на пентаминото (12 различни 5-сегментни части) е прекалено сложна за изпълнение за видео игра. Алексей избрал седем „тетрамино“-парчета, всяко направено от 4 части.Той заимствал идеята от руската настолна игра „Пентамино”, в която целта била да се подреждат различни фигури от по пет квадратчета. Пажинов опростил фигурите като намалил броя на квадратчетата на четири. Оттам идва и името на играта - „Тетрис” - от гръцката дума за числото 4 - „тетра”.

През 1985-1986 г., Алексей Пажитнов програмира първата версия на Тетрис под съветските микрокалкулатори „Електроника-60“. През 1986 г., Вадим Герасимов, 16 годишен ученик, имплементира Tetris под операционната система MS-DOS с което поставя началото на ерата на компютърната игра. След като е пренаписана за IBM PC от шестнадесетгодишния ученик Вадим Герасимов играта бързо се разпространява по „пиратски” на дискети в Москва и лека-полека из целия тогавашен соц лагер.

През 1986 г. тя стига до Лондон и оттам до Съединените щати, където става истински бестселър, а през 1989 излиза и във версия за GameBoy на Nintendo. В наши дни „Тетрис” съществува в десетки хиляди платени и безплатни варианти на всякакви компютри, в интернет та чак до мобилните телефони. И до днес играта с падащите цветни фигурки е все още така измамно проста и лесна, пристрастяваща и нестихващо популярна.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1523 г. — Густав Васа е избран за крал на Швеция, с което настъпва края на Калмарската уния.
•    1664 г. — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.
•    1850 г. — Леви Щраус прави своите първи сини джинси.
•    1853 г. — Основан е град Аламида, щата Калифорния, САЩ.
•    1882 г. — Хенри Уили патентова електрическата ютия.
•    1925 г. — Уолтър Перси Крайслер основава корпорацията Крайслер.
•    1930 г. — Основана е Албанската суперлига по футбол.
•    1942 г. — Осъществен е първия скок със синтетичен парашут.
•    1944 г. — Втора световна война: Започва Десантът в Нормандия. 155 000 войници на Съюзниците дебаркират по бреговете на Нормандия (Франция), бързо преодоляват Атлантическия вал и навлизат във вътрешността на страната.
•    1971 г. — Програма Союз: Изстрелян е съветският пилотиран космически апарат Союз 11.
•    1982 г. — Започва Ливанската война от 1982: Военни части под командването на израелския министър на отбраната Ариел Шарон нахлуват в Южен Ливан и успяват да достигнат до столицата Бейрут.
•    1985 г. — В Бразилия са ексхумирани останките на „Волфганг Герхард“, за които по-късно се установява, че са на Йозеф Менгеле, „Ангелът на смъртта“ от Аушвиц.
•    1993 г. — Монголия провежда своите първи преки президентски избори.
•    1999 г. — Появява се за първи път компютърният вирус „Worm.ExploreZip“, който поразява хиляди компютри по цял свят.

Родени
•    1436 г. — Йохан Региомонтан, германски астроном († 1476 г.)
•    1502 г. — Жуау III, крал на Португалия († 1557 г.)
•    1519 г. — Андреа Чезалпино, италиански анатом и ботаник († 1603 г.)
•    1599 г. — Диего Веласкес, испански художник († 1660 г.)
•    1606 г. — Пиер Корней, френски драматург († 1684 г.)
•    1638 г. — Герит Беркхейде, холандски художник († 1698 г.)
•    1799 г. — Александър Пушкин, руски поет († 1837 г.)
•    1838 г. — Томас Глоувър, шотландски търговец († 1911 г.)
•    1850 г. — Карл Фердинанд Браун, германски физик, Нобелов лауреат († 1918 г.)
•    1856 г. — Александър Ляпунов, руски математик († 1918 г.)
•    1868 г. — Робърт Скот, английски изследовател († 1912 г.)
•    1870 г. — Ганчо Ценов, български историк († 1949 г.)
•    1875 г. — Томас Ман, немски писател, Нобелов лауреат († 1955 г.)
•    1883 г. — Атанас Саев, български революционер († 1963 г.)
•    1885 г. — Никола Ракитин, български поет († 1934 г.)
•    1889 г. — Сергей Рубинщейн, съветски психолог († 1960 г.)
•    1901 г. — Сукарно, първи президент на Индонезия († 1970 г.)
•    1903 г. — Арам Хачатурян, арменски композитор († 1978 г.)
•    1911 г. — Илия Булашев, български футболист
•    1923 г. — Христо Добрев, български военен деец († 2013 г.)
•    1924 г. — Васил Акьов, български сценарист († 1989 г.)
•    1929 г. — Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт
•    1931 г. — Георги Кандиларов, български юрист
•    1931 г. — Сали Мугабе, първа дама на Зимбабве (1980-92) († 1992 г.)
•    1932 г. — Дейвид Скот, американски астронавт
•    1933 г. — Хайнрих Рорер, швейцарски физик, Нобелов лауреат
•    1934 г. — Албер II, крал на белгийците
•    1944 г. — Анета Петровска, българска актриса
•    1944 г. — Филип Шарп, американски биолог, Нобелов лауреат
•    1956 г. — Бьорн Борг, шведски тенисист
•    1958 г. — Маруан Баргути, палестински водач
•    1959 г. — Васко Кръпката, български блус музикант
•    1960 г. — Стийв Вай, американски китарист и композитор
•    1963 г. — Николай Урумов, български актьор
•    1964 г. — Стойчо Кацаров, български политик
•    1967 г. — Пол Джиамати, американски актьор
•    1968 г. - Бойка Атанасова, български журналист
•    1969 г. — Мария Сапунджиева, българска актриса
•    1970 г. — Андриан Душев, български състезател по кану-каяк
•    1970 г. — Джеймс Шафър, американски китарист
•    1977 г. — Макс Мирни, беларуски тенисист
•    1978 г. — Мариана Попова, българска поппевица
•    1983 г. — Бисер Темелков, български шпионин (* 1983 г.)

Починали
•    913 г. — Александър, византийски император (* ок. 870)
•    1134 г. — Норберт Ксантенски, католически светец (* 1080 г.)
•    1843 г. — Фридрих Хьолдерлин, германски писател (* 1770 г.)
•    1870 г. — Фердинанд Врангел, руски мореплавател (* 1797 г.)
•    1916 г. — Джеймс Тейлър Кент, американски хомеопат (* 1849 г.)
•    1916 г. — Шъ-кай Юан, китайски държавен и военен деец (* 1859 г.)
•    1922 г. — Павел Христов, български революционер (* 1874 г.)
•    1946 г. — Герхарт Хауптман, немски драматург и Нобелов лауреат (* 1862 г.)
•    1961 г. — Карл Густав Юнг, швейцарски психиатър (* 1875 г.)
•    1968 г. — Робърт Кенеди, американски политик (* 1925 г.)
•    1975 г. — Алвин Хансен, американски икономист (* 1887 г.)
•    1975 г. — Хироши Ошима, японски дипломат (* 1886 г.)
•    1984 г. — Джарнаил Сингх Бхидранвал, индийски (сикхски) религиозен водач (* 1947 г.)
•    1986 г. — Херберт Айзенрайх, австрийски писател (* 1925 г.)
•    1991 г. — Стан Гец, американски джаз музикант (* 1927 г.)
•    1999 г. — Дамян Дамянов, български поет (* 1935 г.)
•    2000 г. — Александър Кипров, български шахматист (* 1916 г.)
•    2005 г. — Ан Банкрофт, американска актриса (* 1931 г.)
•    2009 г. — Жан Досе, френски имунолог, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
•    2013 г. — Джеръм Карл, американски физикохимик, носител на Нобелова награда (* 1918 г.)

Празници
•    Швеция — Национален празник на Швеция


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 665 пъти
Леви ЩраусНормандияВтора Световна войнатетрисюни