Любопитни истории случили се на датата 6 април



6 април 2001 г. - НА ТАЗИ ДАТА Симеон Сакскобургготски ни обеща за 800 дни повишаване на стандарта ни

 2001 г. Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори. В речта си тогава той обещава, че за  800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши.

"Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви", заяви тогава Сакскобургготски.

Същата година движението спечели парламентарните избори. Парламентарната група на НДСВ номинира Симеон Сакскобургготски за министър-председател. Той получава мандат за съставяне на правителство. През юли 2001 г. е постигнато споразумение за коалиционно управление с ДПС.

НДСВ реализира европейското и евроатлантическото членство на България. На 25 април 2005 г. Сакскобургготски слага подписа си върху Договора за присъединяването ни към Европейския съюз. На парламентарните избори през 2005 г. НДСВ остава втора парламентарна сила и участва в управлението в коалиция с БСП и ДПС.




6 април 1938 г. - НА ТАЗИ ДАТА химикът Рой Плънкет изобретява тефлона

 След щетите, които нанасят на озоновия слой, хлорофлуоровъглеродите (или CFC) са персона нон грата в съвременния свят. През 30-те години обаче те са най-горещата тенденция в науката за замразяването.

Младият химик от "Дюпон" Рой Плънкет се опитва да направи нов вид CFC. Теорията му е, че ако накара съединението TFE (тетрафлуороетилен) да реагира с хидрохлоридна киселина, ще получи замразяващия агент, към който се стреми.

За начало на експеримента, който бил проведен на 6 април 1938 г., Плънкет си набавя голямо количество газообразна TFE, охлажда я и я затваря в метални кутии, за да издържи до момента, в който ще бъде използвана. Когато дошло времето да отвори контейнера и да смеси газа с хидрохлоридната киселина, от кутията не излязло нищо. Газът бил изчезнал.

Само че не било съвсем така. Разстроеният Плънкет разтърсил капака на кутията. От него паднали някакви бели люспи. За късмет на всички любители на омлета, той им обърнал внимание и ги предал на други учени от “Дюпон”. Така се ражда покритието, което всички имаме днес на тиганите си.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

885 г. – Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан свети Методий.
1199 г. – Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското сърце.
1327 г. – Италианският поет Петрарка вижда за пръв път своята любима, Лаура, в църквата Сейнт Клеър в Авиньон.
1814 г. – Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба.
1818 г. – В Париж барон Карл Драйс демонстрира първообраза на велосипеда.
1877 г. – В Букурещ излиза първи брой на първия български всекидневник „Секидневний новинар“.
1896 г. – В Атина са открити първите съвременни Олимпийски игри, след като биват забранени преди 1500 години от римския император Теодосий I.
1909 г. – Турция признава Независимостта на България с подписания в Цариград българо-турски протокол.
1909 г. – Американска експедиция, водена от капитан Робърт Пири, достига за първи път Северния полюс.
1917 г. – САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа световна война.
1941 г. – Втората световна война: Германската армия навлиза в Югославия в операция Ауфмарш 25 и в Гърция в операция Марита от българска територия.
1941 г. – България във Втората световна война: В отговор на германската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил (8 загинали в София, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени).
1943 г. – Основан е бразилският футболен клуб Гояш Ешпорте Клубе.
1965 г. – В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен сателит.
1970 г. – Започва строежът на АЕЦ Козлодуй.
1973 г. – Изстрелян е космическият апарат Пионер 11.
2001 г. – Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори.

Родени

1483 г. – Рафаело Санцио, италиански художник и архитект († 1520 г.)
1664 г. – Арвид Хорн, министър-председател на Швеция († 1742 г.)
1840 г. – Василий Юнкер, руски географ († 1892 г.)
1849 г. – Джон Уилям Уотърхаус, британски художник († 1917 г.)
1875 г. – Ксения Александровна, велика руска княгиня († 1960 г.)
1876 г. – Кръстьо Сарафов, български драматичен актьор и режисьор († 1952 г.)
1884 г. – Михаил Доростоло-Червенски, български духовник († 1961 г.)
1885 г. – Вълко Димитров, деец на БЗНС, ятак († 1944 г.)
1890 г. – Антони Фокер, нидерландски авиоконструктор († 1939 г.)
1898 г. – Жан Ебютерн, френска художничка († 1920 г.)
1904 г. – Курт Георг Кизингер, германски политик († 1988 г.)
1904 г. – Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)
1928 г. – Джеймс Уотсън, американски генетик, Нобелов лауреат през 1962
1929 г. – Христос Сардзетакис, гръцки политик
1938 г. – Васил Михайлов, български актьор
1942 г. – Бари Левинсън, американки актьор, сценарист, режисьор и продуцент
1944 г. – Флорин Георгиу, румънски шахматист
1948 г. – Лиляна Ковачева, българска актриса
1949 г. – Хорст Щьормер, американски физик, Нобелов лауреат през 1998
1953 г. – Кристофър Франк, немски музикант и композитор
1959 г. – Веселин Ранков, български актьор
1959 г. – Пиетро Виерховод, италиански футболист
1960 г. – Алберт Сарканис, латвийски дипломат
1960 г. – Ваня Гешева, българска състезателка по кану-каяк
1963 г. – Рафаел Кореа, еквадорски политик
1965 г. – Стефан Петерханзел, френски мотоциклетист и автомобилен състезател
1969 г. – Пол Ръд, американски актьор
1972 г. – Игит Йозшенер, турски актьор
1973 г. – Ралица Ковачева-Бежан, българска актриса
1973 г. – Румяна Нейкова, българска гребкиня
1974 г. – Роберт Ковач, хърватски футболист
1975 г. – Зак Браф, американски актьор

Починали

885 г. – Методий, славянски просветител (* ок. 815)
1199 г. – Ричард Лъвското сърце, крал на Англия (* 1157 г.)
1520 г. – Рафаело Санцио, италиански художник (* 1483 г.)
1528 г. – Албрехт Дюрер, немски художник (* 1471 г.)
1707 г. – Вилем ван де Велде Младия, нидерландски художник (* 1633 г.)
1802 г. – Иван Лепьохин, руски изследовател (* 1760 г.)
1803 г. – Уилям Хамилтън, британски дипломат (* 1730 г.)
1829 г. – Нилс Абел, норвежки математик (* 1802 г.)
1937 г. – Анастас Иширков, български учен (* 1868 г.)
1941 г. – Велизар Лазаров, български военен (* 1868 г.)
1945 г. – Иван Аврамов, български офицер (* 1868 г.)
1971 г. – Игор Стравински, композитор от руски произход (* 1882 г.)
1972 г. – Хайнрих Любке, 2-ри Бундеспрезидент на Германия (* 1894 г.)
1979 г. – Иван Васильов, български архитект (* 1893 г.)
1990 г. – Димче Маленко, писател от СР Македония (* 1919 г.)
1992 г. – Айзък Азимов, американски писател (* 1920 г.)
1996 г. – Гриър Гарсън, английска актриса (* 1904 г.)
1997 г. – Щефан Хермлин, немски поет (* 1915 г.)
2002 г. – Славка Славова, българска актриса (* 1924 г.)
2005 г. – Нина Кираджиева, българска балерина (* 1911 г.)
2005 г. – Рение III, принц на Монако (* 1923 г.)
2008 г. – Георги Тишков, български скулптор (* 1946 г.)
2009 г. – Борис Чернев, български актьор (* 1964 г.)
2009 г. – Петър Пашов, български езиковед (* 1931 г.)
2014 г. – Мики Руни, американски актьор (* 1920 г.)

Празници

Българска православна църква – Успение на св. Методий Славянобългарски


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

30/255Видяно 260 пъти
Симеон СакскобургготскиаприлполитикалъжитефлонхимициизобретенияРой Плънкет


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com