Любопитни истории случили се на датата 4 декември


 Auto da fe, „Акт на вярата” – публично отричане от грехове 
на осъдени от Инквизицията в Мадрид

4 декември 1808 г. - НА ТАЗИ ДАТА Наполеон Бонапарт забранява Светата инквизиция

 1808 г.  Наполеон Бонапарт забранява папската институция Светата инквизиция на територията на Испания. Светата инквизиция или, както е по-широко известна, инквизицията е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква.

Първоначално(от началото на 11 век нататък) Инквизицията, е форма за борба с ересите, протичаща без намесата на Ватикана. Въведена е от папа Луций III с указ декретна папска була в края 12 век по време на Синода във Верона през 1184 г. Епископалната инквизиция на Луций е създадена като разсредоточена институция, пряко подчинена на папата. Задачата ѝ се състои в това̀ да разследва и в случай на доказана виновност, да осъжда случаите на ерес. 

Инквизицията като самостоятелно учреждение със свой административен апарат е учредена от папа Инокентий III през 1204 г. по време на походите срещу албигойците, като с нейното създаване са натоварени Доминиканците. След 1230 г. Инокентий III поставя инквизиторите под свое пряко управление. Поради тази хронология, най-ранният период на Инквизицията на християнската църква се нарича Средновековна инквизиция, разделена на епископална и папска. По-късно във всяко самостоятелно кралство възникват структури на Инквизицията, които също отговарят единствено пред Римския епископ.

Правната процедура се основава на римското право, установено през 1 век. По-късно папа
Григорий IX установява в много европейски страни т.нар. „Трибунали на вярата“, които са имали за задача да разкриват, разследват и осъждат еретиците (по смисъла на Луциевата була Inquisitio Haereticae Pravitatis). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от Ордена на доминиканците. За своята преданост към папския престол и за борбата си с ереста основателят на ордена – Доминик де Гусман е обявен за светец. Известни са и други крайни последователи на Инквизицията, като инквизиторът Бернардо Гуи, който всявал ужас в много страни из цяла Европа.

Инквизицията е бил независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Понякога осъдените са понасяли публично изгаряне на клада – т.нар. (акт на вярата)Аутодафе. Ето защо, думата „инквизиция“ в днешния свят, (преувеличено, имайки предвид броя на осъдените), е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ – на обществен съд.

С годините дейността и предметът на преследване на Трибуналите се променя. Ако през 13 – 15 век тя е насочена към ереста като антидържавно явление и способства за укрепване на кралското учреждение, то през периода на Ренесанса преследва и еретичната мисъл. През 16–17 век Инквизицията се явява едно от средствата на Контрареформацията.

В Испания Инквизицата става и кралско учреждение през 1480 г. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на обединителите на Испания крал Фердинанд и кралица Изабела. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души (от население над 5 милиона), в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията марани и мудехари. Активна дейност това учреждение развива до 1808 г., като през този период само в Мадрид са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в Испания държава става през 1826 г., а през 1834 г. Инквизицията е отменена.

С годините дейността и предметът на преследване на Трибуналите се променя. Ако през 13 – 15 век тя е насочена към ереста като антидържавно явление и способства за укрепване на кралското учреждение, то през периода на Ренесанса преследва и еретичната мисъл. През 16–17 век Инквизицията се явява едно от средствата на Контрареформацията.

През 17 век тя е отменена в протестантските държави, а през 18 и 19 век – и в останалите европейски страни.

През 20 век делата на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия- „Конгрегация за учението на вярата“.

В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднася официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените в миналото несправедливо изтезания и за неправомерно погубените животи през периода на Инквизицията.


 Инквизицията разпитва обвинен в ерес 
мъж чрез мъчения Испания.




4 декември 1998 г. - НА ТАЗИ ДАТА започва сглобяването на Международната космическа станция

 4 декември 1998 г. Първите шестима астронавти излитат с космическата совалка „Ендевър“, за да скачат т.нар. Unity модул към Заря – функционален товарен блок, първият изстрелян модул на Международната космическа станция (МКС). До 4 декември 2008 24 от общо 32 модула са скачени. МКС е завършена към края на 2011 година с изключение на руския сегмент. Очаква се да функционира поне до 2020 година.

МКС е съвместен проект между NASA, Федералната космическа агенция на Русия, Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), Канадската космическа агенция (CSA/ASC) и Европейската космическа агенция (ЕКА). Тя е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината й варира от 319,6 км до 346,9 км над повърхността на планетата. Станцията се движи със средна скорост около 27 743,8 км/ч, извършвайки 15,7 орбити на ден.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1533 г. — Иван Грозни става велик княз на Московското княжество.
•    1639 г. — Йеремия Хорокс и Уилям Крабтрий за първи път наблюдават пасаж на Венера.
•    1808 г. — Наполеон Бонапарт забранява папската институция Светата инквизиция на територията на Испания.
•    1864 г. — В Румъния е забранено на евреите да изучават и практикуват юридидически науки.
•    1887 г. — Основан е шведски футболен отбор Йоргрюте ИС.
•    1904 г. — В София с подкрепата на Иван Шишманов (тогава министър) е открито първото музикално училище в България, което през 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на музикална академия.
•    1908 г. — В София е открит първият киносалон в България, втори в Европа.
•    1941 г. — Втората световна война: Във Великобритания е направена гражданска мобилизация на неомъжените жени от 20 до 30 годишна възраст за служба в полицията и пожарната охрана.
•    1947 г. — 6 Велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, известна като Димитровска конституция.
•    1948 г. — Китайският пътнически кораб Киянг попада на мина от Втората световна война и потъва — загиват 2750 пътници и членове на екипажа.
•    1949 г. — Територията на континентален Китай е поставена окончателно под комунистически контрол от верните на Мао Дзедун войски.
•    1958 г. — Дахомей и Бряг на слоновата кост стават автономни държави в рамките на Френската общност.
•    1963 г. — Пленумът на ЦК на БКП изпраща писмо до Хрушчов, в което НРБ обещава сближаване със СССР.
•    1971 г. — Индийската армия навлиза в Източен Бенгал, което по-късно довежда до откъсването му от Пакистан и създаването на държавата Бангладеш.
•    1976 г. — Жан-Бедел Бокаса обявява републиканско управление в Централната Африканска империя (сега ЦАР), година по-късно възстановява монархията и се обявява за император Бокаса I.
•    1980 г. — Обявен е разпадът на британската рок-група Led Zeppelin
•    1991 г. — Египетският политик Бутрос Бутрос-Гали е избран за генерален секретар на ООН.
•    2002 г. — Състои се първият полет на самолет от новата държавна авиокомпания България Ер, създадена след фалита на националния превозвач БГА Балкан.

Родени
•    1735 г. — Йозеф Николай Лауренти, австрийски зоолог
•    1795 г. — Томас Карлайл, британски философ и историк
•    1801 г. — Карл Лудвиг Мишле, немски философ
•    1835 г. — Самюъл Бътлър, британски писател
•    1852 г. — Сава Муткуров, първият български генерал
•    1854 г. — Василий Абашидзе, грузински актьор
•    1866 г. — Василий Кандински, художник от руски произход
•    1875 г. — Райнер Мария Рилке, австрийски поет
•    1878 г. — Никола Данчов, български лексикограф
•    1881 г. — Елисавета Консулова-Вазова, българска художничка
•    1882 г. — Стефан Гевгалов, български просветен деец
•    1889 г. — Николай Петрини, деец на БЗНС
•    1892 г. — Франсиско Франко, испански диктатор, генералисимус
•    1908 г. — Алфред Хърши, британски биохимик и микробиолог, Нобелов лауреат през 1969 († 1997 г.)
•    1922 г. — Жерар Филип, френски актьор († 1959 г.)
•    1924 г. — Любен Станев, български писател († 2009 г.)
•    1925 г. — Алберт Бандура, американски психолог
•    1940 г. — Георги Костов, български писател († 1995 г.)
•    1945 г. — Любен Станев, български писател-белетрист, кинодраматург
•    1949 г. — Джеф Бриджис, американски актьор
•    1952 г. — Роналд Сега, американски астронавт
•    1962 г. — Александър Литвиненко, руски офицер и писател
•    1963 г. — Сергей Бубка, украински лекоатлет
•    1964 г. — Сертаб Еренер, турска поп изпълнителка
•    1964 г. — Мариса Томей, американска актриса
•    1966 г. — Владимир Алекно, руски волейболист
•    1969 г. — Джей Зи, американски рапър
•    1971 г. — Адам Хороуиц, американски телевизионен сценарист
•    1975 г. — Васил Камбуров, български футболист
•    1978 г. — Десислава Бакърджиева, българска актриса
•    1979 г. — Любомир Виденов, български футболист

Починали
•    1122 г. — Омар Хаям, ирански учен и поет
•    1334 г. — Йоан XXII, римски папа
•    1371 г. — Стефан Урош V, сръбски крал и цар
•    1642 г. — Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, френски политик
•    1679 г. — Томас Хобс, английски философ
•    1680 г. — Томас Бартолин, датски лекар
•    1798 г. — Луиджи Галвани, италиански лекар и физик
•    1850 г. — Уилям Стърджън, английски физик и изобретател
•    1881 г. — Димитър Горов, български революционер
•    1893 г. — Хайнрих Гьобел, изобретател
•    1898 г. — Павел Третяков, руски предприемач и колекционер
•    1904 г. — Костандо Живков, български революционер
•    1912 г. — Атанас Лютвиев, български революционер
•    1922 г. — Димитър Вачов, български политик
•    1933 г. — Стефан Георге, германски писател
•    1934 г. — Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски изследовател
•    1942 г. — Адалберт Антонов, български комунистически деец и партизанин
•    1945 г. — Димитър Бабев, български поет и литературен критик
•    1945 г. — Томас Морган, американски генетик, Нобелов лауреат през 1933 г.
•    1952 г. — Карен Хорни, германска психоложка
•    1975 г. — Хана Аренд, германски философ
•    1976 г. — Бенджамин Бритън, британски композитор
•    1976 г. — Томи Боулин, американски рок-музикант (Deep Purple)
•    1979 г. — Петя Дубарова, българска поетеса
•    1988 г. — Владимир Полянов, български писател — драматург
•    1993 г. — Франк Запа, американски музикант и композитор
•    2005 г. — Грег Хофман, американски филмов продуцент
•    2009 г. — Вячеслав Тихонов, руски артист
•    2011 г. — Сократес, бразилски национал по футбол

Празници
•    Православна и Католическа църква — Ден на Света Варвара
•    България — Храмов празник на село Варвара
•    Индия — Ден на военно-морския флот
•    Полша — Ден на миньорите
•    Тайланд — Ден на околната среда (от 1991 г.)
•    Тонга — Ден на краля


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/255Видяно 1197 пъти
любопитноза Наполеон Бонапартза Светата инквизицияза Католическата църкваза Испанияза мъчениятаза ересаза папатаза Инквизициятаза папа Инокентий IIIза Ендевърза МКСза NASAза декемвриза датата


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com