Любопитни истории случили се на датата 30 май

Любопитни истории случили се на датата 30 май



30 май 1431 г. - НА ТАЗИ ДАТА 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

 1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица. Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1431 г. — Стогодишната война: В Руан, Франция, 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада от английско ориентирания трибунал.
•    1498 г. — Христофор Колумб се отправя на третата си експедиция.
•    1527 г. — Основан е Марбургския университет в Марбург, първият протестантски университет в света.
•    1814 г. — Наполеоновите войни: Подписан е Парижкия договор, с който френските граници са върнати към състоянието си през 1792 г.
•    1876 г. — Априлското въстание: Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква „Възнесение“ и обявяват въстанието. Сформирана е малка чета.
•    1876 г. — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев води сражение на Милин камък.
•    1876 г. — В Цариград е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхат паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V.
•    1913 г. — Подписан е Лондонския мирен договор, с който се слага край на Балканската война. България получава пристанището Дедеагач.
•    1917 г. — Александрос I става крал на Гърция.
•    1918 г. — Народнолибералите на Добри Петков напускат правителството и то губи мнозинството си в 17 Обикновено народно събрание.
•    1922 г. — Във Вашингтон е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн.
•    1934 г. — Политическият кръг Звено се саморазпуска.
•    1941 г. — Втората световна война: Германската армия превземат остров Крит.
•    1942 г. — Втората световна война: Британската авиация извършва бомбардировка над Кьолн с над 1000 самолета.
•    1949 г. — Приета е Конституцията на Източна Германия.
•    1966 г. — 300 самолета на САЩ бомбардират Северен Виетнам.
•    1967 г. — Африканската държава Биафра обявява независимостта си от Нигерия.
•    1968 г. — Бийтълс започват да записват своя Бял албум.
•    1968 г. — Президентът на Франция Шарл дьо Гол разпуска парламента в обръщение по радиото. Непосредствено след това близо един милион негови поддръжници излизат на шествие по Шанз-Елизе в Париж.
•    1971 г. — Програма Маринър: Изстрелян е безпилотният космически апарат Маринър 9, чиято главна цел е картографиране на повърхността на Марс.
•    1975 г. — В София е открит Домът на съветската наука и култура.
•    1980 г. — Йоан Павел II посещава Франция за пръв път от 1814 г.
•    1982 г. — Испания става 16-тата страна-членка на НАТО.
•    1986 г. — Европейската космическа агенция изстрелва ракетата Ариана-2.
•    1998 г. — Мощно земетресение в Северен Афганистан отнема живота на над 5000 души.

Родени
•    1220 г. — Александър Невски, руски княз, светец († 1263 г.)
•    1782 г. — Константин Полторацки, руски офицер († 1858 г.)
•    1814 г. — Михаил Бакунин, руски революционер († 1876 г.)
•    1845 г. — Амадей I, Крал на Испания († 1880 г.)
•    1846 г. — Петер Карл Фаберже, руски бижутер († 1920 г.)
•    1876 г. — Жан Нику, шведски индустриалец († 1930 г.)
•    1881 г. — Георг фон Кюхлер, немски фелдмаршал († 1968 г.)
•    1896 г. — Хауърд Хоукс, американски режисьор († 1977 г.)
•    1901 г. — Христо Бръзицов, български публицист († 1980 г.)
•    1907 г. — Антон Маринович, български театрален и кинорежисьор († 1976 г.)
•    1921 г. — Джейми Юис, южноафрикански режисьор сценарист и продуцент († 1996 г.)
•    1922 г. — Александър Матковски, историк от Република Македония († 1992 г.)
•    1922 г. — Хал Клемънт, американски писател († 2003 г.)
•    1928 г. — Густав Леонхард, нидерландски музикант († 2012 г.)
•    1930 г. — Цвета Унджиева, български учен († 2000 г.)
•    1934 г. — Алексей Леонов, съветски космонавт
•    1937 г. — Любиша Георгиевски, театрален режисьор, писател и политик
•    1940 г. — Дейвид Ейкройд, американски актьор
•    1946 г. — Драган Джаич, сръбски футболист
•    1949 г. — Симеон Симев, журналист от Република Македония
•    1950 г. — Бертран Деланое, френски политик
•    1958 г. — Мари Фредкинсон, шведска поп-певица (Роксет)
•    1961 г. — Иван Говедаров, български футболист
•    1964 г. — Венко Андоновски, писател от Република Македония
•    1964 г. — Ивайло Калфин, български политик
•    1964 г. — Том Морело, американски китарист
•    1971 г. — Петьо Гарвански, български инженер
•    1972 г. — Юахим Рьонинг, норвежки кинорежисьор
•    1980 г. — Йоахим Щандфест, австрийски футболист
•    1980 г. — Стивън Джерард, английски футболист
•    1981 г. — Андрей Аршавин, руски футболист
•    1986 г. — Паша Парфени, молдовски певец
•    1989 г. — Александра Дюлгеру, румънска тенисистка
•    1990 г. — Юна, корейска певица

Починали
•    339 г. — Евсевий Кесарийски, византийски историк (* 263 г.)
•    1416 г. — Йероним Пражки, чешки учен (* 1379 г.)
•    1574 г. — Шарл IX, крал на Франция (* 1550 г.)
•    1593 г. — Кристофър Марлоу, английски драматург (* 1564 г.)
•    1640 г. — Петер Паул Рубенс, фламандски художник (* 1577 г.)
•    1744 г. — Александър Поуп, английски поет (* 1688 г.)
•    1770 г. — Франсоа Буше, френски художник (* 1703 г.)
•    1778 г. — Волтер, френски философ (* 1694 г.)
•    1808 г. — Луи-Шарл Орлеански, френски благородник (* 1779 г.)
•    1903 г. — Дичо Андонов, български революционер (* 1882 г.)
•    1905 г. — Богдан Югович Хайнц, войвода на сръбската пропаганда (* 1882 г.)
•    1912 г. — Уилбър Райт, американски летец (* 1867 г.)
•    1916 г. — Джон Сингълтън Мосби, американски военен деец (* 1933 г.)
•    1920 г. — Стефан Паприков, български генерал (* 1858 г.)
•    1941 г. — Иван Томов, морски капитан (* 1898 г.)
•    1941 г. — Рама VII, крал на Сиам (* 1893 г.)
•    1942 г. — Борис Сафонов, съвенски военен пилот (* 1915 г.)
•    1949 г. — Марку Беза, румънски писател (* 1882 г.)
•    1954 г. — Кларънс Оберндорф, американски психиатър (* 1882 г.)
•    1960 г. — Борис Пастернак, руски писател, носител на Нобелова награда за литература през 1958 г. (* 1890 г.)
•    1960 г. — Луи Йелмслев, датски лингвист († 1899 г.
•    1963 г. — Невена Дончева, българска певица (* 1909 г.)
•    1967 г. — Клод Рейнс, американски актьор (* 1889 г.)
•    1978 г. — Тецу Катаяма, министър-председател на Япония (* 1887 г.)
•    1979 г. — Илка Попова, българска певица (* 1905 г.)
•    1981 г. — Зиаур Рахман, президент на Бангладеш (* 1936 г.)
•    1985 г. — Григориос Майстрос, гръцки духовник (* 1917 г.)
•    1993 г. — Сън Ра, американски музикант (* 1914 г.)
•    2001 г. — Георги Божилов, български художник (* 1935 г.)
•    2007 г. — Делчо Делчев, български генерал (* 1920 г.)
•    2009 г. — Нончо Воденичаров, български певец (* 1955 г.)
•    2012 г. — Андрю Хъксли, английски физиолог и биофизик, носител на Нобелова награда (* 1917 г.)

Празници
•    Ангуила — Ден на Ангуила (1967 г., въвеждане на самостоятелна полиция, с ранг на национален празник)
•    Украйна — Ден на работниците в издателствата, книгоразпространението и полиграфията


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/247Видяно 594 пъти
майЖана д'Аркинквизицията