Любопитни истории случили се на датата 30 Септември

Любопитни истории случили се на датата 30 Септември



30 септември 1846 г. – НА ТАЗИ ДАТА ходенето на зъболекар става малко по-поносимо

 Зъболекарят Уилям Мортън използва етер като обезболяващо средство върху свой пациент в Бостън. Това не е първата подобна употреба. Тя обаче предизвиква поредица от събития, които довеждат до широко разпространената употреба на етера като хирургическо обезболяващо. 

Още на 30 март 1842 г. д-р Крауфорд Лонг от Джеферсън, Джорджия отстранява тумор на врата на човек, упоен с етер. Той обаче не бърза да публикува или патентова постижението си.

Мортън е роден в 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс. Като младеж следва в Балтиморския колеж за зъбна хирургия. От 1842 г. практикува като зъболекар. Известно време (1842 — 1843) е съдружник на Хорас Уелс, малко по-възрастен от него зъболекар, който се интересува от обезболяващи средства. Но, както изглежда, съдружието между двамата не се оказало печелившо и приключва в края на 1843 г.

Година по-късно Уелс започва да прави опит с азотист окис (райски газ) като упойващо средство. И го използва ефикасно в зъболекарската си практика в Хартфърд, Кънектикът. Но за зла врага публичната демонстрация, която се залавя да направи в Бостън, излиза безуспешна.

Като зъболекар Мортън се специализира в поставянето на изкуствени зъби. За да стане както трябва, необходимо е първо да се извадят корените на старите зъби. По времето, когато още няма упойващи средства, това е крайно болезнено и е очевидна необходимостта, от някаква анестезия. Мортън правилно преценява, че райският газ няма да е достатъчно ефикасен за неговите цели и търси някакво по-силно средство.

Чарлз Т. Джаксън, ерудиран доктор и учен, когото Мортън познава, му предлага да използва етер. Упойващите му свойства са открити преди повече от триста години от прочутия швейцарски медик и алхимик Парацелз; едно-две съобщения в същия смисъл са публикувани и в началото на XIX век. Но нито Джаксън, нито някой от писалите на тази тема го е използвал при хирургична операция.

Етерът звучи многообещаващо за Мортън и той прави опити първо върху животни (в това число върху любимото си куче), а после и върху себе си. Най-сетне на 30 септември 1846 г. се представя идеална възможност да бъде изпробван и върху пациент. Някакъв човек на име Ебън Фрост влиза в Мортъновия кабинет с непоносим зъбобол и е готов да опита всичко, което би облекчило болката му при неизбежното вадене. Мортън използва етер и изважда зъба. Когато идва на себе си, Фрост заявява, че не е изпитал никаква болка. По-добър резултат едва ли би могъл да се очаква и Мортън вече предчувства успеха, славата и големите пари.

Въпреки че на операцията е имало очевидец, а на другия ден за нея е съобщено и във вестниците, тя не привлича широко внимание. Явно е необходима по-красноречива демонстрация. Ето защо Мортън помолва д-р Джон Уорън, старши хирург в Масачузетската главна болница в Бостън, да му позволи да покаже нагледно пред група медици своя метод за обезболяване. Д-р Уорън се съгласява и в болницата е насрочена демонстрация. Там на 16 октомври 1846 г. пред значителна аудитория от лекари и студенти по медицина Мортън обезболява с етер подлежащия на операция пациент Гилбърт Абът; след това д-р Уорън изважда тумор от врата му. Упойката се оказва напълно ефикасна и демонстрацията се радва на огромен успех. За нея мигновено съобщават много вестници и тя е пряката причина за широката употреба на упойки в течение на следващите няколко години.

Няколко дни след като Абът е опериран, Мортън и Джаксън подават молба за патент. Получават го още на следващия месец, но това не пречи да избухнат противоречия. Мортън настоява, че той има най-голяма заслуга за въвеждането на анестезията, но това се оспорва от неколцина медици и най-вече от Джаксън. На всичко отгоре надеждите на Мортън, че неговото нововъведение ще го направи богат, не се сбъдват. Повечето лекари и болници, които използват етера, не си правят труда да отделят за автора проценти от приходите. Цената на съдебните дела около въпроса чия е заслугата скоро превишава средствата, които Мортън е получил за откритието си. Отчаян и обеднял, той умира в Ню Йорк в 1868 г., ненавършил четирийсет и девет години.




30 септември 2004 г. - НА ТАЗИ ДАТА за първи път са направени снимки на жив гигантски калмар

2004 г. — За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио. Японски учени са успели да заснемат екземпляр, дълъг около 8 метра. Това ще спомогне за изучаването на тези главоноги мекотели, които обитават най-дълбоките океански падини и котловини. 

Снимките на чудовищното мекотело са направени на от екип от японския Национален природонаучен музей, държавната телевизия NHK и американския телевизионен канал Discovery Channel.

Учените за първи път са в състояние да покажат гигантската сепия в естествената й среда в дълбокия океан. От експерти е установено, че екземплярът е дълъг около 8 метра и има две дълги пипала.

Гигантските калмари могат да достигнат дължина до 18 метра. В края на 18-и век на брега на Нова Зеландия е бил открит огромен калмар, дълъг 17,4 м, като 12 метра е била само мантията му. Според експерти теглото на животното може да достигне до един тон.




30.9.2010 г. - НА ТАЗИ ДАТА скандалните карикатури на Мохамед излизат в книга

 На 30 септември 2010г. в Дания официално бе премиерата на биографичната книга на
Флеминг Розе „Тиранията на мълчанието”. Този журналист е редакторът, който бе одобрил публикацията на знаменитите карикатури на Мохамед в датския вестник Jyllands-Posten през 2005 г., с което предизвика вълна от недоволство и актове на агресия и насилие в ислямския свят.

Навремето имаше случаи на бурни протестни демонстрации в Близкия изток, призиви за търговско ембарго на Дания и бойкот на датския бизнес и стоки, масово явление бе горенето на флага на тази страна, бяха нападани посолства и т.н. Нито един датски вестник не се осмели да препечата карикатурите до февруари 2008 г., когато се появиха в изданието Politiken.

През същата година бе предотвратен заговор за убийството на журналисти, свързани с тази публикация, както и бяха разкрити планове за бомбардиране на редакцията на Jyllands-Posten от страна на ислямски терористи.

От 2008 г. насам, обаче така или иначе карикатурите на Мохамед бяха публикувани вече, къде ли не в интернет и западните печатни медии. Оле Волерс Олсен, датски посланик в Алжир, публично заяви, че макар да разбира нуждата от свобода на словото в родината му и дебатите относно същата, то журналистите трябва да си дават сметка, че всяко продължаване на тази история води до демонстрации, бунтове и понякога кървави събития и подхранва най-вече радикалната ислямска пропаганда.

Авторът на книгата Флеминг Розе заяви, че не е искал самоцелно произведението му да бъде обидно предизвикателство за мюсюлманите по света. „Аз само разказвам историята на карикатурите и ги публикувам в контекста на биографичния си разказ, което не бива да се оценява като предизвикателно”, добави още журналистът.

Датската публика междувременно видя още по-провокативна книга – мемоарите на художника, направил скандалните рисунки – Курт Вестергаард, който за малко не беше убит от атентатор-ислямист през януари тази година (сомалийски мюсюлманин нахлу тогава в дома му с брадва). Автобиографията  се нарича „Мъжът зад рисунките”.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

190/247Видяно 1325 пъти
любопитноза зъболекарятза Уилям Мортънза етераза обезболяващотоза д-р Крауфорд Лонгза операциятаза анестезиятаза гигантския калмарза снимкитеза Discovery Channelза ученитеза гигантската сепияза екземплярътза Мохамедза карикатуритеза биографичната книгаза ислямския святза пропагандатаза авторътза Флеминг Розеза журналистътза дататаза Септември