Любопитни истории случили се на датата 30 Септември

Любопитни истории случили се на датата 30 Септември



30 септември 1846 г. – НА ТАЗИ ДАТА ходенето на зъболекар става малко по-поносимо

 Зъболекарят Уилям Мортън използва етер като обезболяващо средство върху свой пациент в Бостън. Това не е първата подобна употреба. Тя обаче предизвиква поредица от събития, които довеждат до широко разпространената употреба на етера като хирургическо обезболяващо. 

Още на 30 март 1842 г. д-р Крауфорд Лонг от Джеферсън, Джорджия отстранява тумор на врата на човек, упоен с етер. Той обаче не бърза да публикува или патентова постижението си.

Мортън е роден в 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс. Като младеж следва в Балтиморския колеж за зъбна хирургия. От 1842 г. практикува като зъболекар. Известно време (1842 — 1843) е съдружник на Хорас Уелс, малко по-възрастен от него зъболекар, който се интересува от обезболяващи средства. Но, както изглежда, съдружието между двамата не се оказало печелившо и приключва в края на 1843 г.

Година по-късно Уелс започва да прави опит с азотист окис (райски газ) като упойващо средство. И го използва ефикасно в зъболекарската си практика в Хартфърд, Кънектикът. Но за зла врага публичната демонстрация, която се залавя да направи в Бостън, излиза безуспешна.

Като зъболекар Мортън се специализира в поставянето на изкуствени зъби. За да стане както трябва, необходимо е първо да се извадят корените на старите зъби. По времето, когато още няма упойващи средства, това е крайно болезнено и е очевидна необходимостта, от някаква анестезия. Мортън правилно преценява, че райският газ няма да е достатъчно ефикасен за неговите цели и търси някакво по-силно средство.

Чарлз Т. Джаксън, ерудиран доктор и учен, когото Мортън познава, му предлага да използва етер. Упойващите му свойства са открити преди повече от триста години от прочутия швейцарски медик и алхимик Парацелз; едно-две съобщения в същия смисъл са публикувани и в началото на XIX век. Но нито Джаксън, нито някой от писалите на тази тема го е използвал при хирургична операция.

Етерът звучи многообещаващо за Мортън и той прави опити първо върху животни (в това число върху любимото си куче), а после и върху себе си. Най-сетне на 30 септември 1846 г. се представя идеална възможност да бъде изпробван и върху пациент. Някакъв човек на име Ебън Фрост влиза в Мортъновия кабинет с непоносим зъбобол и е готов да опита всичко, което би облекчило болката му при неизбежното вадене. Мортън използва етер и изважда зъба. Когато идва на себе си, Фрост заявява, че не е изпитал никаква болка. По-добър резултат едва ли би могъл да се очаква и Мортън вече предчувства успеха, славата и големите пари.

Въпреки че на операцията е имало очевидец, а на другия ден за нея е съобщено и във вестниците, тя не привлича широко внимание. Явно е необходима по-красноречива демонстрация. Ето защо Мортън помолва д-р Джон Уорън, старши хирург в Масачузетската главна болница в Бостън, да му позволи да покаже нагледно пред група медици своя метод за обезболяване. Д-р Уорън се съгласява и в болницата е насрочена демонстрация. Там на 16 октомври 1846 г. пред значителна аудитория от лекари и студенти по медицина Мортън обезболява с етер подлежащия на операция пациент Гилбърт Абът; след това д-р Уорън изважда тумор от врата му. Упойката се оказва напълно ефикасна и демонстрацията се радва на огромен успех. За нея мигновено съобщават много вестници и тя е пряката причина за широката употреба на упойки в течение на следващите няколко години.

Няколко дни след като Абът е опериран, Мортън и Джаксън подават молба за патент. Получават го още на следващия месец, но това не пречи да избухнат противоречия. Мортън настоява, че той има най-голяма заслуга за въвеждането на анестезията, но това се оспорва от неколцина медици и най-вече от Джаксън. На всичко отгоре надеждите на Мортън, че неговото нововъведение ще го направи богат, не се сбъдват. Повечето лекари и болници, които използват етера, не си правят труда да отделят за автора проценти от приходите. Цената на съдебните дела около въпроса чия е заслугата скоро превишава средствата, които Мортън е получил за откритието си. Отчаян и обеднял, той умира в Ню Йорк в 1868 г., ненавършил четирийсет и девет години.




30 септември 2004 г. - НА ТАЗИ ДАТА за първи път са направени снимки на жив гигантски калмар

2004 г. — За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио. Японски учени са успели да заснемат екземпляр, дълъг около 8 метра. Това ще спомогне за изучаването на тези главоноги мекотели, които обитават най-дълбоките океански падини и котловини. 

Снимките на чудовищното мекотело са направени на от екип от японския Национален природонаучен музей, държавната телевизия NHK и американския телевизионен канал Discovery Channel.

Учените за първи път са в състояние да покажат гигантската сепия в естествената й среда в дълбокия океан. От експерти е установено, че екземплярът е дълъг около 8 метра и има две дълги пипала.

Гигантските калмари могат да достигнат дължина до 18 метра. В края на 18-и век на брега на Нова Зеландия е бил открит огромен калмар, дълъг 17,4 м, като 12 метра е била само мантията му. Според експерти теглото на животното може да достигне до един тон.




30.9.2010 г. - НА ТАЗИ ДАТА скандалните карикатури на Мохамед излизат в книга

 На 30 септември 2010г. в Дания официално бе премиерата на биографичната книга на
Флеминг Розе „Тиранията на мълчанието”. Този журналист е редакторът, който бе одобрил публикацията на знаменитите карикатури на Мохамед в датския вестник Jyllands-Posten през 2005 г., с което предизвика вълна от недоволство и актове на агресия и насилие в ислямския свят.

Навремето имаше случаи на бурни протестни демонстрации в Близкия изток, призиви за търговско ембарго на Дания и бойкот на датския бизнес и стоки, масово явление бе горенето на флага на тази страна, бяха нападани посолства и т.н. Нито един датски вестник не се осмели да препечата карикатурите до февруари 2008 г., когато се появиха в изданието Politiken.

През същата година бе предотвратен заговор за убийството на журналисти, свързани с тази публикация, както и бяха разкрити планове за бомбардиране на редакцията на Jyllands-Posten от страна на ислямски терористи.

От 2008 г. насам, обаче така или иначе карикатурите на Мохамед бяха публикувани вече, къде ли не в интернет и западните печатни медии. Оле Волерс Олсен, датски посланик в Алжир, публично заяви, че макар да разбира нуждата от свобода на словото в родината му и дебатите относно същата, то журналистите трябва да си дават сметка, че всяко продължаване на тази история води до демонстрации, бунтове и понякога кървави събития и подхранва най-вече радикалната ислямска пропаганда.

Авторът на книгата Флеминг Розе заяви, че не е искал самоцелно произведението му да бъде обидно предизвикателство за мюсюлманите по света. „Аз само разказвам историята на карикатурите и ги публикувам в контекста на биографичния си разказ, което не бива да се оценява като предизвикателно”, добави още журналистът.

Датската публика междувременно видя още по-провокативна книга – мемоарите на художника, направил скандалните рисунки – Курт Вестергаард, който за малко не беше убит от атентатор-ислямист през януари тази година (сомалийски мюсюлманин нахлу тогава в дома му с брадва). Автобиографията  се нарича „Мъжът зад рисунките”.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

190/255Видяно 1482 пъти
любопитноза зъболекарятза Уилям Мортънза етераза обезболяващотоза д-р Крауфорд Лонгза операциятаза анестезиятаза гигантския калмарза снимкитеза Discovery Channelза ученитеза гигантската сепияза екземплярътза Мохамедза карикатуритеза биографичната книгаза ислямския святза пропагандатаза авторътза Флеминг Розеза журналистътза дататаза Септември




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com