Любопитни истории случили се на датата 2 януари



2 януари 1891 г. - НА ТАЗИ ДАТА в софийското читалище "Славянска беседа" се състои първото оперно представление

 1891 г. в софийското читалище "Славянска беседа" се състои първото оперно представление. Трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букурещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Спектаклите - 12 опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество, се приемат с неочакван успех.

През май 1891 г. драматичното отделение се обособява като отделна трупа "Сълза и смях", а оперното - като Столична българска опера. През 1891 г. се е състояло първото оперно представление в страната - Драматическо-оперната трупа на Иван Славков и Ангел Букурещлиев поставя сцени от „Трубадур” и "Веселите уиндзорки".

Финансовите затруднения и липса на държавна поддръжка са обективна причина на 1 октомври 1892 г. с указ се обяви разформироването на трупата.




2 януари 1905 г. - НА ТАЗИ ДАТА Япония завзема руската крепост Порт Артур

 1905 г. след шестмесечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур. Обкръженият руски гарнизон се предава на японците, което повлиява решително върху хода на Руско-японската война (1904-1905).

През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.

През 1900 г. Русия изпраща армия в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.

Всички тези действия от руска страна водят до основателно безпокойство на Япония, която се чувства застрашена. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на Протокола „Лобанов - Ямагата” от 28 май 1896 г. за Корея като буферна държава. Затова през 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. Принц Ито Хиробуми е убеден, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и за това предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над Северна Корея.

Двете страни си разменят предложения, като възникват малки проблеми около статута на Корея. На 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно - Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа.

След като в продължение на три седмици не получава официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руският министър на външните работи граф Ламбсдорф и го уведомява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.

Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче са неговите съветници. Те смятат, че подобна война ще бъде много трудна поради проблеми с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и съответно снабдяването им.

На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур.

Николай II е шокиран. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония. Руският гарнизон и флот в Порт Артур, както и цялата руска армия, в този момент е тотално неподготвен за войната. Крепостните съоръжения на Порт Артур са на твърде ранен етап от изграждането им. За късмет на руснаците Порт Артур е естествено укрепен, тъй като се намира на тесния полуостров Ляондун и достъпът по суша е възможен единствено по тясна шийка. След началото на войната руснаците трескаво ускоряват изграждането на отбранителните съоръжения около самия град, но не полагат сериозни усилия да укрепят достъпа в тясната част на провлака.

Японското настъпление срещу Порт Артур започва с атака точно срещу позицията на шийката полуостров. Командирът на укрепения район генерал Стесел възлага отбраната на позицията на един единствен пехотен полк. Две руски дивизии и руският флот бездействат в Порт Артур, докато три японски дивизии със съдействието на флота буквално прегазват руския полк и превземат с лекота иначе естествено силно укрепената позиция.

На 11 февруари руският миноносец „Енисей” минира входът към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на минните полета. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни.

На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал Степан Макаров, който поема ръководството по защитата на пристанището. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. Руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата опита се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от водещите японски кораби.

На 13 април руският линкор „Петропавловск” се натъква на три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение към прославения руски адмирал. След гибелта на Макаров флотът преминава към пасивна отбрана.

През април 1904 г. японското командване извършва успешен десант край Порт Артур и след изключително тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280 мм оръдия „Круп”. Благодарение на своята тежка артилерия японците успяват да нанесат изключително тежки поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен.

На 3 май 1904 г. японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини. На 15 май двата най-мощни линкора „Яшима” и „Хатсусе” са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути.

През август 1904 г. руснаците правят опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като Битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров, командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от Санкт Петербург да събере флотилията, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с ескадрата във Владивосток.

Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линкора, 4 крейсера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага своите 4 линкора, 10 крейсера и 18 торпедоносеца. Около обяд двете ескадри се срещат и започват сражението с артилерийски обстрел от голяма дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи. Около 18.30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман „Царевич” убива на място адмирал Витгефт. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление.

На 2 януари 1905 г. главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Руските сили окончателно загубват инициативата, докато японските войски предприемат по суша бързо, енергично и стремително настъпление.




2 януари 1920 г. – НА ТАЗИ ДАТА е роден писателят Айзък Азимов

 2 януари 1920 г. В Петровичи, на около 400 км от Москва, се ражда Айзък Азимов - американски писател на фантастични и научнопопулярни творби и учен-биохимик от руско-еврейски произход. Семейството му емигрира в САЩ през 1923 г. и се заселва в Бруклин, Ню Йорк. Получава американско гражданство през 1928 г.

Той се възприема за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си. Може би най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“, две награди „Небюла“ и други. Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. 

Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите. На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“. Почива на 6 април 1992 г. от СПИН, който развива вследствие хемотрансфузия при операция за извършване на сърдечен байпас.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1492 г. — Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа.
•    1635 г. — Кардинал Ришельо създава Френската академия.
•    1757 г. — Великобритания завладява Калкута, Индия.
•    1788 г. — Джорджия става 4-тия щат на САЩ.
•    1793 г. — Русия и Прусия си разделят Полша.
•    1835 г. — По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.
•    1839 г. — Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната.
•    1870 г. — Започва строежът на Бруклинския мост.
•    1871 г. — Амадеус I става крал на Испания.
•    1882 г. — Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
•    1891 г. — В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление.
•    1905 г. — Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур, след което Китай се предава.
•    1905 г. — Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара — естествен спътник на Юпитер.
•    1912 г. — На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони.
•    1913 г. — Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция.
•    1929 г. — Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад.
•    1929 г. — Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност.
•    1941 г. — Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт.
•    1942 г. — Втората световна война: Манила е превзета от японските сили.
•    1943 г. — Втората световна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
•    1955 г. — Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
•    1956 г. — ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война — Бундесвер.
•    1958 г. — Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала — ВЕЦ Батак.
•    1959 г. — От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната — Луна 1.
•    1963 г. — Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена у нас първата телевизионна програма от чужбина.
•    1965 г. — Индонезия напуска ООН.
•    1967 г. — Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация.
•    1988 г. — Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия.
•    1998 г. — В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието.
•    2001 г. — Сила Калдерон става първата жена-губернатор на Пуерто Рико.
•    2006 г. — Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна покривка, загиват 15 души, в т.ч. 11 деца.

Родени
•    1642 г. — Мехмед IV, султан на Османската империя
•    1699 г. — Осман III, султан на Османската империя
•    1777 г. — Кристиан Даниел Раух, германски скулптор
•    1822 г. — Рудолф Клаузиус, германски физик
•    1827 г. — Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ
•    1834 г. — Тодор Бурмов, първи министър-председател на България
•    1837 г. — Милий Балакирев, руски композитор
•    1839 г. — Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог
•    1846 г. — Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ
•    1848 г. — Георги Тишев, български политик
•    1873 г. — Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка
•    1878 г. — Христо Кабакчиев, български политик
•    1880 г. — Луи Брегет, френски авиоконструктор
•    1896 г. — Дзига Вертов, руски кинорежисьор
•    1897 г. — Иван Странски, български учен
•    1905 г. — Лев Шнирелман, руски математик
•    1905 г. — Тодор Мазаров, български тенор
•    1913 г. — Анна Ли, британска актриса
•    1917 г. — Вера Зорина, германска танцьорка
•    1922 г. — Блага Димитрова, българска поетеса
•    1925 г. — Франческо Коласуоно, италиански духовник
•    1931 г. — Иван Велинов, български юрист
•    1936 г. — Роджър Милър, американски поп-певец
•    1937 г. — Веско Зехирев, български актьор
•    1938 г. — Иън Бради, британски сериен убиец
•    1948 г. — Николай Червенков, молдовски българист
•    1951 г. — Цуи Харк, китайски режисьор
•    1955 г. — Хриска Пейчева, българска плувкиня
•    1957 г. — Йоанна Пацула, американска актриса от полски произход
•    1958 г. — Владимир Овчинников, руски пианист
•    1958 г. — Красимир Рангелов, български скулптор
•    1964 г. — Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
•    1967 г. — Тиа Карере, американска актриса
•    1968 г. — Куба Гудинг Джуниър, американски актьор
•    1968 г. — Олег Дерипаска, руски милиардер
•    1969 г. — Кристи Търлингтън, американски топмодел
•    1975 г. — Олександър Шовковски, украински футболен вратар
•    1976 г. — Паз Вега, испанска актриса
•    1979 г. — Асен Гайдарджиев, български футболист
•    1981 г. — Мексимилиано "Макси" Родригес, аржентински футболист
•    1983 г. — Кейт Босуърт, американска актриса
•    1986 г. — Аса Акира, американска порноактриса
•    1987 г. — Иван Колев, български волейболист

Починали
•    826 г. — Адалхард, християнски светец
•    1543 г. — Франческо Канова да Милано, италиански композитор
•    1557 г. — Понтормо, италиански художник
•    1819 г. — Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания
•    1861 г. — Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия
•    1892 г. — Джордж Бидъл Еъри, британски астроном
•    1917 г. — Едуард Тайлър, британски антрополог
•    1921 г. — Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик
•    1925 г. — Никола Петров, български борец
•    1926 г. — Такааки Като, Министър-председател на Япония
•    1955 г. — Хосе Антонио Ремон, президент на Панама
•    1960 г. — Фаусто Копи, италиански велосипедист
•    1960 г. — Фридрих Адлер, австрийски политик
•    1963 г. — Дик Пауъл, американски актьор
•    1967 г. — Иван Кинов, български политик
•    1992 г. — Иван Недев, български политик
•    1995 г. — Сиад Баре, президент на Сомалия
•    1996 г. — Карл Тарговник, унгарски психиатър
•    2000 г. — Нат Адърли, американски композитор
•    2000 г. — Патрик О'Брайън, британски писател
•    2005 г. — Арнолд Денкер, американски шахматист
•    2005 г. — Едо Муртич, хърватски художник
•    2005 г. — Сирил Флетчър, британски комедиант
 
Празници
•    Църквата почита паметта на Свети Силвестър Римски


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 796 пъти
януариписателиАйзък АзимовлитератураоперавойниЯпонияРусиякрепости


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com