Любопитни истории случили се на датата 2 ноември

Любопитни истории случили се на датата 2 ноември



2 ноември 1988 г. - НА ТАЗИ ДАТА плъзва първият компютърен червей създаден от Робърт Морис

 1988 г. в Интернет се появява първият компютърен червей, създаден от Робърт Морис. Днес той е бизнесмен, професор в Масачузетския университет. Чете лекции и е консултант в Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект към университета.

По времето, когато създава компютърния вирус, Робърт е студент. За да скрие факта, че е създал вируса в университета „Корнел”, където учи, Морис пуска „червея” от Технологичния институт в Масачузетс. Пренася го на дискета и невъзмутимо го пуска в действие. Виртуалната гадина започва да се репродуцира безконтролно, заразявайки над 6000 компютъра, или една десета от всички PC системи тогава.

Федералният съд го подвежда под отговорност на 26 юли 1989 г. Морис се оправдава, че е създал вируса, за да преброи колко компютри са свързани към интернет. Година по-късно студентът научава и наказанието за своето престъпление. Магистратите го осъждат условно на три години. Заедно с това Робърт Морис трябва да положи 400 часа общественополезен труд и да плати глоба от 10 500 долара.




2 ноември 1897 г. - НА ТАЗИ ДАТА е роден българският писател Асен Разцветников

 Помните ли този весел детски писател? Много от нас са израснали с приказките и стиховете му. За първи път научихме за алкохола, насилието и междучовешките отношения от неговите вече малко архаични творби - е, разбира се, с участието на животни и карикатурни хора от селските истории.

Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.

Започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" (1924 г.).

През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер - част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз.

Ще завършим с една от веселите му кратки приказки, които ще ви припомнят детството.

Мързелана Гана


Рано стана Мързелана Гана — тъмно беше още под юргана.

Докато си огънец запали, Слънчо ми се дигна пет копрали; докато смири свинята гладна, жежка пладня над земята падна.

Шъта Гана, син сукман размята — натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума — че изтърка два товара хума, че почупи гребени три коша, че проля оцет за триста гроша.

Свърши Гана — ах, додето свърши, Слънчо скри се зад зелени върши. Ей от нива дойде дядо Ради и от прага още й се свади:

— Мари, Гано, мари, чумо дърта, кривите ти зъби ще изкъртя. Пак ли цял ден по седенки скита, та не сготви, та не меси пита?

Отговаря Мързелана Гана:

— Само туй ми, Божичко, остана — кой отдето дойде, да се кара и отгоре да ми дума „стара“! Малко ми е, дето отзарана съм търчала морна, запъхтяна!

С тежки менци тичай до чешмата, от не знам къде мъкни дървата, па чупи ги, па подлагай слама, духай, духай, както духат двама… После ставай, тичай за корито — то пък, пусто, от зимъс немито! Тичай във килера чак за хума — ах, да бе ми пратил, Боже, чума!… Ами гребен? — Бърже и за гребен, той нали е най-много потребен… Сядам най-подире да се мия — ха сега изхвърляй пък помия!…

То да взема всичко да разправя, ще ми трябват дълги дни и здраве.

Вече ми се, майчице, доплака, а пък всичко все на мене чака. Аз да пипна, вредом аз да мина — Боже мили, да не съм машина!…


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

85/255Видяно 1056 пъти
любопитноза компютърния червейза Робърт Морисза Масачузетския университетза университетаза вирусаза престъплениетоза Асен Разцветниковза писателяза стиховетеза приказкитеза статиятаза ноемвриза датата




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com