Любопитни истории случили се на датата 29 май

Любопитни истории случили се на датата 29 май



29 май 1989 г. - НА ТАЗИ ДАТА в изявление по БНР и БНТ Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си

 "Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната. Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.

Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност. На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година. В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.

Предистория

Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.  Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.

След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.  Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

Голямата екскурзия

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.

Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.




29 май 1953 г. - НА ТАЗИ ДАТА Еверест е покорен за първи път

 29 май 1953 г. Новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей стават първите хора, покорили най-високия връх на планетата. 
Около 11.30 ч. на 29 май 1953 г. новозеландецът Едмънд Хилари и непалският шерп Тенсинг Норгей стъпват на връх Еверест и стават първите изследователи от човешкия вид, достигнали най-високата точка на планетата, извисена на 8848 м над морското равнище. 

Двамата алпинисти, които са част от британска експедиция, правят финалната атака на върха, след като прекарват нощта на височина около 8500 м. Новината за историческото постижение обикаля света едва 4 дни по-късно - на 2 юни 1953 г., точно когато е коронацията на кралица Елизабет II. И британците я приемат като добра поличба за бъдещето на своята империя.

Връх Еверест е разположен върху гребените на Големите Хималаи и лежи на границата между Непал и Тибет. Наречен от тибетците Чомолунгма, или Майка богиня на вселената, върхът получава по-популярното си английско име в знак на почит към сър Джордж Еверест, британски топограф, изследвал Южна Азия през XIX век. Върхът достига до почти 2/3 от височината на атмосферата - близо до линията, която следват свръхголемите пътнически самолети. Нивото на кислород там е много занижено, температурите са извънредно ниски, а времето е непредсказуемо и изключително опасно за хората.

Първият регистриран опит за изкачване на Еверест е направен през 1921 г. от британска експедиция, която трасира над 600 км труднопроходим път през Тибетското плато до полите на величествената планина. Страховита буря принуждава изследователите да прекратят мисията си, но планинарите, сред които е Джордж Лей Малъри, успяват да набележат теоретично осъществим маршрут към върха. Именно Малъри е човекът, който по-късно, запитан от журналист защо иска да изкачи Еверест, отговаря: "Защото е там."

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1453 г. — Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол след двумесечна обсада, артилерийски обстрел с най-модерните за тази епоха оръдия и масирана атака на еничарския корпус. При атаката е убит последният византийски император Константин XI Палеолог.
•    1660 г. — Английската реставрация: Чарлз II е възстановен на трона на Великобритания.
•    1667 г. — Френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада.
•    1876 г. — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй.
•    1927 г. — Провеждат се избори за 22. ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор .
•    1948 г. — Подписан е Българо-полски договор за сътрудничество.
•    1956 г. — Пакистан се обявява за ислямска държава.
•    1968 г. — Установени са дипломатически отношения с Република Горна Волта.
•    1970 г. — Посещение на Тодор Живков в СССР.
•    1984 г. — В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министър-председател.
•    1985 г. — Трагедията на Хейзел: На финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел, Белгия, 39 футболни запалянковци са убити и стотици са ранени от срутена подпорна стена, след като привърженици на ФК Ливърпул проникват в сектор на ФК Ювентус.
•    1989 г. — Възродителен процес: В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за "Голямата екскурзия".
•    1990 г. — Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.
•    1999 г. — Космическата совалка Дискавъри извършва първото скачване с Международната космическа станция.
•    2010 г. — Провежда се финала на песенния конкурс Евровизия 2010.

Родени
•    1568 г. — Вирджиния Медичи, италианска благородничка († 1615 г.)
•    1851 г. — Леон Буржоа, френски политик, Нобелов лауреат († 1925 г.)
•    1860 г. — Исак Албенис, испански композитор († 1909 г.)
•    1866 г. — Акоп Акопян, арменски поет († 1937 г.)
•    1868 г. — Абдул Меджид II, османски халиф († 1944 г.)
•    1871 г. — Сергей Зернов, съветски зоолог († 1945 г.)
•    1874 г. — Гилбърт Кийт Честъртън, английски писател († 1936 г.)
•    1879 г. — Коста Абраш, сръбски поет от Македония († 1898 г.)
•    1880 г. — Освалд Шпенглер, немски философ († 1936 г.)
•    1892 г. — Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса († 1938 г.)
•    1903 г. — Боб Хоуп, американски комик
•    1917 г. — Джон Кенеди, 35-и президент на САЩ († 1963 г.)
•    1920 г. — Джон Харшани, американски икономист († 2000 г.)
•    1920 г. — Рачко Ябанджиев, български артист († 2004 г.)
•    1929 г. — Питър Хигс, британски физик
•    1933 г. — Никола Пъдевски, български шахматист
•    1934 г. — Георги Йорданов, български комунист
•    1942 г. — Иван Ганев, български учен († 2003 г.)
•    1953 г. — Александър Абдулов, руски актьор († 2008 г.)
•    1953 г. — Дани Елфман, американски музикант
•    1965 г. — Даниел Дянков, български художник
•    1971 г. — Габриела Коневска, политик от Република Македония († 2010 г.)
•    1975 г. — Мелани Браун ,английска поп певица
•    1977 г. — Леонардо Франко, аржентински футболист
•    1981 г. — Андрей Аршавин, руски футболист
•    1985 г. — Иван Ангелов, български певец

Починали
•    1453 г. — Константин XI Палеолог, византийски император (* 1405 г.)
•    1829 г. — Хъмфри Дейви, английски химик (* 1778 г.)
•    1910 г. — Милий Балакирев, руски композитор (* 1837 г.)
•    1919 г. — Робърт Бейкън, американски държавник и дипломат (* 1860 г.)
•    1931 г. — Михаил Ганчев, български военен деец (* 1872 г.)
•    1942 г. — Джон Баримор, американски актьор (* 1882 г.)
•    1944 г. — Иван Нивянин, български поет-партизанин (* 1919 г.)
•    1951 г. — Михаил Бородин, руски дипломат (* 1884 г.)
•    1956 г. — Херман Абендрот, немски диригент, професор (* 1883 г.)
•    1958 г. — Хуан Рамон Хименес, испански поет (* 1881 г.)
•    1978 г. — Али Соили, коморски политик (* 1937 г.)
•    1979 г. — Мери Пикфорд, актриса (* 1892 г.)
•    1982 г. — Роми Шнайдер, австрийска актриса (* 1938 г.)
•    1990 г. — Александър Цветков, български шахматист (* 1914 г.)
•    2004 г. — Димитър Минчев, български футболист (* 1927 г.)
•    2005 г. — Сватоплук Плускал, чешки футболист (* 1930 г.)
•    2008 г. — Пола Гън Алън, американска писателка (* 1939 г.)
•    2010 г. — Денис Хопър, американски актьор (* 1936 г.)
•    2011 г. — Сергей Багапш, абхазки агроном и политик (* 1949 г.)
•    2011 г. — Ференц Мадъл, унгарски учен и политик (* 1931 г.)

Празници
•    ООН — Международен ден на мироопазващите сили на ООН — отбелязва се от 2002 г. по решение на Общото събрание на ООН.
•    България — Празник на град Горна Оряховица.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 645 пъти
майТодор ЖивковТурцияГолямата екскурзияЕверест