Любопитни истории случили се на датата 28 май

Любопитни истории случили се на датата 28 май



28 май 1987 г. - НА ТАЗИ ДАТА германец навлиза с малък самолет в СССР и каца на Червения площад в Москва

 1987 г. Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет „Чесна-172” в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. По това време Руст е 19-годишен пилот-любител, но успява да прелети разстоянието от Хелзинки (Финландия) до Москва.

Идеята идва на Руст, докато гледа по телевизията безплодните преговори между американския и съветския президент в Рейкявик. По онова време младежът вече проявява интерес към политиката и му се приискало да изглади отношенията между СССР и Запада, като прокара въображаем мост между тях. Бащата на Руст продава самолети „Чесна” в Германия, а младежът изкарва курс за пилот-любител и дори вече има във въздуха около 50 часа.

На 13 май 1987 г. той казва на родителите си, че възнамерява да обиколи Северна Европа със самолет, за да пролети необходимото време за получаване на права за професионален пилот. Първата му спирка е на шотландските Шетландски острови, втората е на Фарерските острови на крайбрежието на Дания, като на двете места прекарва по една нощ.

След това Руст пристига в исландската столица Рейкявик, после в норвежкия Берген, а на 25 май вече е в Хелзинки. В трите последни града матиас Руст прекарва по няколко дни, като събира кураж да изпълни авантюрата си и пресмята шансовете си да оцелее.

Сутринта на 28 май младият пилот съобщава на диспечерите в Хелзинки, че се отправя за Стокхолм. В този момент той все още не е уверен, че ще изпълни замисъла си. Окончателно взема решението след като половин час лети в западна посока към Стокхолм. След това неочаквано и за себе си взема курс на югоизток.

В същото време в Хелзинки диспечерът на въздушния контрол започва да се вълнува от неправилното направление на Руст, който след това изобщо изчезва от екраните заради малката си височина. Подаден е сигнал за тревога и в района на финското крайбрежие започва издирвателно-спасителна операция. След като на повърхността на морето е забелязано маслено петно, към търсенето са привлечени водолази.

Самолетът на Руст пресича въздушната граница на СССР в 14.20 ч. на височина 600 м над Финския залив в района на естонския град Кохтла Ярве. Радарите на ПВО веднага регистрират нарушението поради равния терен и дежурните зенитноракетни дивизиони са приведени в бойна готовност.

Изпратен е свръхзвуков изтребител МиГ-21. Той бързо открива нарушителя, но не му подава международно установените команди, за да го принуди да кацне. Не го и обстрелва. Изтребителят изчезва в облаците и повече не се връща.

За станалото има две коренно различни версии, които никога не са изяснени от съветските власти. Според едната той е опознат като чужд спортен самолет, не представляващ заплаха за страната, и е воден на радарните екрани до Москва. От 1984 г. в съветските ВВС е издадена заповед, забраняваща откриване на огън по граждански и спортни самолети.

Според втората версия самолетът не е опознат като чуждестранен, тъй като изтребителят лети с превишение в скоростта от 400-500 км/ч. Същевременно в района ден по-рано е станала авиационна катастрофа и продължават спасителните операции; в небето се изпълняват учебни полети с млади летци. Всичко това довежда до бъркотия във въздуха и в центровете за управление на полетите.

По вероятна е втората версия, защото никой не го следи на екраните и при кацането и рулирането му до храма „Василий Блажени” никой не го очаква. Милицията пристига после по сигнал за паркирания самолет.

Радостта му, че е достигнал до Москва, бързо секва при вида на куполите на големите московски църкви. Руст си дава сметка, че кацането няма да е лесно, тъй като на Червения площад и наоколо не се вижда празно пространство без хора. Той прави няколко кръга на височина 10 м над Големия Москворецки мост, давайки да се разбере, че ще каца. И ...успява.

На младежа му се налага много време да доказва, че е действал сам и полетът му не е част от заговор на чуждестранно правителство. А тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов си дава сметка, че може да извлече полза от ситуацията в свой интерес, като уволни високопоставени военни, които не подкрепят реформата му за гласност и демократизиране на обществото.

След няколко дни са уволнени военният министър Сергей Соколов и командващият ПВО Александър Колдунов. В течение на няколко месеца са уволнени около 200 високопоставени военни, набедени като виновни за кацането на Руст в Москва.

Руст е обвинен и признат за виновен в нарушаване на международните правила на полетите, незаконно преминаване на държавната граница, а така също и за „злостно хулиганство”. Съдебният процес започва в Москва на 2 септември 1987 г. и завършва след два дни. Матиас е осъден на четири години престой в трудов лагер с лек режим.

Независимо че впоследствие му е разрешено да изтърпи наказанието в Лефортовския затвор в Москва, Руст тежко преживява затворничеството си. През 1988 г., след подписването от Рейгън и Горбачов на договора за неразпространение на ядреното оръжие, международната обстановка се разведрява и към Руст е проявен знак на добра воля.

След като прекарва в предварителния арест и в затвора 432 дни, на 3 август 1988 г. той е помилван и освободен - бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва необходимите документи за неговото помилване.




28 май 1959 г. - НА ТАЗИ ДАТА се поставят основите на компютърния език COBOL

 Среща в Пентагона поставя основите на компютърен език, който по-късно ще стане известен като COBOL (от Common Business – Oriented Language). През следващите 4 десетилетия ще се използва активно и почти навсякъде, особено в САЩ. Ориентиран е към обработка на икономическа информация.

COBOL един от най-старите и все още използвани езици в света. Той претърпява няколко подобрения, като последното е от 2002 г., когато са добавени средства за обектно ориентирано програмиране. Според данни на MicroFocus от 2008- г. 90% от компаниите в списъка Fortune 500 използват или поддържат COBOL система.




28 май 1920 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Царство България е приет Закон за трудовата повинност

 Текстът задължава младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд. Идеята за организирането и провеждането на трудовата повинност принадлежи на Александър Стамболийски. Въвеждането на тази реформа се налага най-вече след след налагането на непосилните задължения наложени на страната от договора в Ньой.

След двете национални катастрофи националното стопанство е в окаяно състояние. Поради тази причина се формира идеята да се използва безплатно трудът на младежите, които поради ограничените военни клаузи на мирния договор остават извън казармите. Така се формира Закона за трудовата повинност, приет през 1920 г.,и въвеждащ два вида трудова повинност: редовна и извънредна.

На редовната трудова повинност подлежат всички български поданици от двата пола - младежи, навършили 20 години, и девойки, навършили 16-годишна възраст. Продължителността на трудовата повинност се установява на 12 месеца за маладежите и 6 месеца за девойките. Законът допуска и приемането на доброволци. Като определената възраст е 17 години за младежите и 12 години за девойките.

Този вид трудова повинност е лична и не се допуска заместване. От нея се освобождават девойките от мохамедански произход, а останалите лица по медицински критерии, омъжени жени и доброволците в армията и жандармерията, още учащите се в средните училища до завършване на образованието си, задържаните под следствие и осъдените на лишаване от свобода.

Чрез трудовата повинност правителството иска да организира и използва работната сила в страната за развитие на производството и благоустройството, да развие у гражданите любов към обществените работи и физическия труд независимо от общественото им положение и имотното им състояние, да повдигне моралното и икономическо състояние но населението и култивира у гражданите съзнание за задълженията, които имат към себе си и обществото, като ги приучи на рационални методи на работа.

В закона били определени и отраслите на националното стопанство, в които да се използва безплатния труд на трудоваците. Това били направата на пътища, железници, канали, водопроводи, баражи, постройки на сгради, планиране не села и градове, укрепване на пороища, корекция на реки, пресушаване на блата, отглеждане на буби и други.
Любопитен факт е, че почти всички политически партии в страната се противопоствили на реформата. Особено неприемливо за тях било обстоятелството, че законът въвежда лично задължителния безплатен труд.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
1358 г. — Във Франция започва най-голямото селско въстание през Средновековието, известно като "Жакерия".
1754 г. - Френско-индианската война: Състои се Битката при Грейт Мидоуз, в която отряд от 40 души, командван от 22-годишния Джордж Вашингтон, напада френски лагер в местността Грейт Мидоуз, Северна Америка.
1812 г. — Русия и Турция подписват Букурещкия договор.
1871 г. — Разгромена е Парижката комуна след „Кървавата седмица“, в която загиват повече от 25 хиляди комунари, други 40 хиляди са изпратени в затвора или на заточение.
1890 г. — Открито е първото училище за медицински сестри в София.
1924 г. — На VIII летни олимпийски игри в Париж Националният отбор по футбол на България играе първия си официален мач и губи с 0:1 от отбора на Ейре.
1930 г. — Открита е една от най-високите сгради в света — Крайслер Билдинг в Ню Йорк.
1940 г. — Втората световна война: Белгия капитулира пред Германия.
1952 г. — Жените в Гърция получават избирателно право.
1955 г. — Народното събрание ратифицира Варшавския договор.
1961 г. — Създадена е международната неправителствена организация за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“.
1964 г. — Образувана е Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
1966 г. — Възстановено копие на парахода Радецки е пуснато на вода в Русе.
1969 г. — В бившия СССР е създадена Инициативна група за защита правата на човека - първата в страната обществена организация в защита на жертвите от политически репресии.
1971 г. — В орбита е изведена космическата лаборатория Марс 3, която достига Марс през декември 1971 г.
1974 г. — САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.
1987 г. — 19-годишният пилот от Западна Германия Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. Той е незабавно задържан и не е пуснат до 3 август 1988.
1998 г. — Ядрен опит: В отговор на серията ядрени опити, извършени от Индия, Пакистан провежда пет свои, с което подтиква САЩ, Япония и други нации да му наложат икономически санкции.
1999 г. — В Милано, Италия, след 21-годишна реставрация, шедьовъра на Леонардо да Винчи Тайната вечеря отново е изложен на показ.
2008 г. — Непал официално е обявена за република.
2009 г. — Загиват 17 човека край Ямбол вследствие инцидент с повреден автобус.

Родени
1524 г. — Селим II, султан на Османската империя († 1574 г.)
1654 г. — Йохан II Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
1676 г. — Якопо Рикати, италиански математик († 1754 г.)
1759 г. — Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство († 1806 г.)
1779 г. — Томас Мур, ирландски поет († 1852 г.)
1805 г. — Ильо войвода, български войвода († 1898 г.)
1815 г. — Александър фон Коцебу, немско-руски художник († 1889 г.)
1844 г. — Леонид Соболев, министър-председател на България († 1913 г.)
1849 г. — Никола Обретенов, български революционер († 1939 г.)
1868 г. — Панайот Сантурджиев, български военен деец († 1962 г.)
1872 г. — Леонард Шулце Йена, германски етнограф († 1955 г.)
1877 г. — Максимилиан Волошин, руски поет († 1932 г.)
1880 г. — Христо Силянов, български революционер († 1939 г.)
1884 г. — Едуард Бенеш, президент на Чехословакия († 1948 г.)
1888 г. — Джим Торп, американски атлет († 1953 г.)
1892 г. — Йозеф Дитрих, германски генерал († 1966 г.)
1906 г. — Волф Албах-Рети, австрийски актьор († 1967 г.)
1907 г. — Емилиян Станев, български писател († 1979 г.)
1908 г. — Йън Флеминг, британски писател († 1964 г.)
1912 г. — Патрик Уайт, австралийски писател, Нобелов лауреат († 1990 г.)
1913 г. — Тихон Хренников, руски съветски композитор († 2007 г.)
1918 г. — Иван Гълъбов, български езиковед
1925 г. — Бюлент Еджевит, министър-председател на Турция
1930 г. — Димитър Точев, български поет и писател, журналист († 2006 г.)
1930 г. — Франк Дрейк, американски астроном
1933 г. — Димитър Мишев, български академик († 2003 г.)
1940 г. — Развигор Попов, български музикант
1941 г. — Чавдар Шинов, български сценарист
1944 г. — Рудолф Джулиани, бивш кмет на Ню Йорк
1945 г. — Пач Адамс, американски доктор и автор на книги
1947 г. — Захи Хауас, египетски историк
1949 г. — Стефан Димитров, български композитор
1954 г. — Мариана Димитрова, българска актриса († 2005 г.)
1958 г. — Красимир Едрев, български поет и публицист
1960 г. — Корине Маух, швейцарски политик
1961 г. — Ричард А. Кнаак, американски писател
1962 г. — Франсоа-Анри Пино, френски бизнесмен
1968 г. — Кайли Миноуг, австралийска певица и актриса
1970 г. — Иван Попов, български писател
1970 г. — Илиян Банев, български футболист
1974 г. — Ханс-Йорг Бут, германски футболист

Починали
1357 г. — Алфонсо IV, крал на Португалия
1805 г. — Луиджи Бокерини, италиански композитор (* 1743 г.)
1849 г. — Ан Бронте, английска писателка (* 1820 г.)
1869 г. — Ернст Вилхелм Хенгстенберг, германски духовник и теолог (* 1802 г.)
1876 г. — Бачо Киро, български учител и революционер (* 1835 г.)
1912 г. — Пенчо Славейков, български поет (* 1866 г.)
1913 г. — Джон Лъбък, английски археолог, политик и естественик (* 1834 г.)
1916 г. — Иван Франко, украински писател (* 1856 г.)
1927 г. — Борис Кустодиев, руски художник (* 1878 г.)
1937 г. — Алфред Адлер, австрийски психолог (* 1870 г.)
1952 г. — Перикъл Джогов, български лекар (* 1874 г.)
1970 г. — Георги Найденов, български футболист (* 1931 г.)
1971 г. — Жан Вилар, американски актьор (* 1912 г.)
1972 г. — Едуард VIII, крал на Обединеното кралство (* 1894 г.)
1986 г. — Леа Иванова, българска шлагерна и джаз певица (* 1923 г.)
2007 г. — Дейвид Лейн, американски неонацист (* 1938 г.)
2007 г. — Йорг Имендорф, германски художник (* 1945 г.)
2010 г. — Гари Коулман, американски актьор (* 1968 г.)
2014 г. — Мая Анджелоу, американска писателка (* 1928 г.)

Празници
Ден на парковете
Азербайджан и Армения — Ден на републиката (от 1918 г., национални празници)
Беларус, Киргизстан, Русия, и Украйна — Ден на граничните служители
Етиопия — Възстановяване на демокрацията — сваляне на диктатурата на Менгисту Хайле Мариам (1991 г., национален празник)
Филипини — Ден на националния флаг


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

15/247Видяно 695 пъти
майМатиас Русттрудзаконпрограмиране