Любопитни истории случили се на датата 27 март



27 март 1973 г. - НА ТАЗИ ДАТА актьорът Марлон Брандо се отказва от наградата "Оскар" в знак на подкрепа на правата на индианците

 1973 г. американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата "Оскар", в знак на
подкрепа на правата на индианците. Актьорът "взривява" меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите.

В гимназията Марлон се изявява като проблемен ученик. Когато навършва 16 години, е изпратен от баща си във военно училище, но поради буйния си нрав е изключен в годината на дипломирането си. След това се мести в Ню Йорк и започва да посещава курса по актьорско майсторство на Стела Адлер. През 1947 г. постига невероятен успех с ролята си на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс "Трамвай желание". Участва и във филмовата й адаптация, за която е номиниран за "Оскар" за най-добра мъжка роля. Печели престижното отличие през 1954 г. за изпълнението си във филма "На кея".

Любопитен факт е, че въпреки големия си успех и симпатиите на публиката Марлон Брандо едва не приключва кариера си през 60-те години на 20 в. Причина за това е тежкият му характер и груб език. Голяма част от режисьорите отказват да работят с него.

Филмовият му ренесанс настъпва благодарение на Франсис Форд Копола и неговия филм "Кръстникът". Първоначално продуцентите на филма не искат и да чуят името Брандо, но всичко се променя още след първото му прослушване. Знаменитата роля на дон Вито Корлеоне донася втори "Оскар" на актьора.

На 27 март Брандо трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в "Кръстникът". Вместо да иде на церемонията обаче, актьорът изпраща там млада индианка. Въоръжава я с пространна реч в размер на 15 страници, в които обяснява защо отказва статуетката. Представителката на Брандо е известна с две имена - Мари Крус и Сашийн Малкото перо. Носителка е и на титлата "Мис Американски вампир", спечелена в конкурс две години по-рано.

Вечерта Сашийн излиза на сцената в рокля със знаците на племето апачи. Взема "Оскар"-а и на един дъх изстрелва, че Марлон протестира срещу начина, по който Холивуд третира индианците.

Изявата й трае само 45 секунди. Минути по-рано зад кулисите я е спипал продуцентът на "Кръстникът" Албърт Руди, който я заплашва, че ще я ликвидира физически или ще нареди ареста й, ако си позволи да говори повече от 45 секунди. Малкото перо очевидно взема на сериозно заплахата и словото й е импровизирано. След това отива зад завесата и изчита всичките 15 страници на Брандо пред журналистите. Какво точно се случва с "Оскар"-а, попаднал в нейните ръце - не се знае. От тогава обаче киноакадемията приема правилото наградите да се вземат винаги лично.

Изборът на Брандо да изпрати младата индианка има свое обяснение. Той подкрепя индианците още в края на 60-те години на миналия век, когато отива във Вашингтон и публично се застъпва за правата на червенокожите племена да ловят риба в изконните си земи.

За самия Марлон Брандо този "бойкотиран Оскар" е втори. Печели първия 18 години по-рано - през 1954 г., за играта си в лентата на Елия Казан "На кея". Статуетката обаче му е открадната през 1970 г. и Брандо умолява академията да му изпрати нова. Две години по-късно наградата отива при индианците. Третата статуетка пристига при актьора на старини - през 1999 г. и е за цялостния му принос в историята на киното.




27 март 1977 г. - НА ТАЗИ ДАТА заради тежки метеорологични условия се случва най-тежката самолетна катастрофа в света

 Най-лошата авиационна катастрофа в света се случва, когато два Боинг 747 се сблъскват при мъгла на пистата в Тенерифе в Канарските острови. И двата самолета, пълни с гориво, избухват в пламъци и убиват 583 души.

На 27 март 1977 г. се осъществява полет от САЩ до Лас Палмас, намиращ се на о. Гран Канария. На борда на самолета на Панам има 378 пътници. Малко преди да се насочи за кацане в Лас Палмас, пилотът на самолета получава нареждане да кацне в Тенерифе. Причината за това е, че на Лас Палмас е избухнала бомба. По същата причина останалите полети за Лас Палмас също са пренасочени към Тенерифе. В резултат на това, летището е претоварено и ситуацията трудно се удържа под контрол. 

Положението на летището е овладяно след обяд и то отново е отворено за полети. Самолетът на Панам е готов да отлети за Лас Палмас, като инструкциите, които екипажът получава са, да следва самолет Боинг 747 на Ка Ел Ем. На борда му има 248 пътника.

Самолетът на Панам трябва да излезе от изход номер 3 и да изчака излитането на другия Боинг. Докато рулира по пистата обаче се спуска гъста мъгла, която пречи на самолетите не само да се виждат, но и самите те да бъдат наблюдавани от контролната кула на летището. При тези метеорологични условия самолетът на Панам пропуска изход № 3 и излиза на пистата от следващия изход.

От своя страна пилотът на другия Боинг решава, че първият го чака извън пистата и започва излитане, точно в пет часа и шест минути, без да е получил разрешение. По това време самолетът на Панам е на същата писта.  В резултат на това, в момента на излитането Боингът на Ке Ел Ем се блъска в този на Панам. Едва 61 души оцеляват от пътниците на американския самолет, загиналите са 335. Всички пътници на Ка Ел Ем намират смъртта си в сблъсъка. Така общият брой на жертвите е 583 души.

С това зловещо число катастрофата в Тенерифе остава най-голямата до днес в историята на авиацията. По време на сблъсъка мъглата е толкова гъста, че от контролната кула на летището, която е на 700 метра от мястото на катастрофата, дори не забелязват, че нещо се е случило.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    196 г. пр.н.е. — Птолемей V се изкачва на трона на Египет.
•    1309 г. — Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото и население.
•    1329 г. — В Агро Доминико Папа Йоан XXII осъжда някои писания на Майстер Екхарт като ерес.
•    1625 г. — Чарлз I става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и претендира за крал на Франция.
•    1782 г. — Чарлс Уотсън-Уентуърт, 2ри маркиз на Рокингам става министър-председател на Обединеното кралство.
•    1854 г. — Кримска война: Великобритания обявява война на Русия.
•    1860 г. — В САЩ е патентован тирбушонът.
•    1867 г. — Карл Маркс завършва първия том на Капиталът, в който са формулирани икономическите закони за развитието на капиталистическото общество.
•    1899 г. — Италианският инженер Гилермо Маркони осъществява първата международна радиовръзка — между Англия и Франция, като използва морзовата азбука.
•    1907 г. — Приет е Закон за организиране на обществена безопасност, с който е създадена тайната политическа полиция.
•    1914 г. — Направено е първото в света кръвопреливане, извършено в болница в Брюксел.
•    1917 г. — Състои се битката при Червената стена.
•    1918 г. — Молдова и Бесарабия се присъединяват към Румъния.
•    1927 г. — Пуснат е на вода японския самолетоносач "Акаги".
•    1933 г. — Япония напуска Обществото на народите.
•    1941 г. — Втората световна война: В Югославия е извършен държавен преврат.
•    1943 г. — Приет е закон за 5 % вътрешен държавен заем против инфлацията.
•    1953 г. — Правителството на България намалява държавните цени на дребно на стоките за народно потребление.
•    1956 г. — Направена е първата копка на Автомагистрала А1 Италия
•    1958 г. — Никита Хрушчов става Председател на Съвета на министрите на СССР.
•    1962 г. — За първи път се чества Международният ден на театъра
•    1964 г. — Най-силното земетресение, регистрирано в САЩ с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер разтърсва южна и централна Аляска и убива 125 души.
•    1969 г. — Изстрелян е американският космически апарат Маринър 7, който заедно с Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) осъществява първата двойна мисия до Марс за дистанционен анализ на атмосферата и повърхността на планетата.
•    1972 г. — От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 8.
•    1973 г. — Американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата Оскар, в знак на подкрепа на правата на индианците.
•    1976 г. — Влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ Козлодуй.
•    1976 г. — Открито е метрото на Вашингтон.
•    1980 г. — В Северно море се преобръща норвежка нефтена платформа, загиват 123 души от обслужващия персонал.
•    1990 г. — В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс.
•    1993 г. — Дзян Дзъмин е избран за президент на Китайската народна република.
•    2004 г. — Открит е стадиона O2 Арена в Прага, Чехия.
•    2010 г. — От 20:30 до 21:30 (българско време) e проведен Часът на земята.

Родени

•    972 г. — Робер II, крал на Франция († 1031 г.)
•    1196 г. — Светослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1252 г.)
•    1746 г. — Майкъл Брус, шотландски поет († 1767 г.)
•    1753 г. — Андрю Бел, британски педагог († 1832 г.)
•    1776 г. — Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник († 1854 г.)
•    1785 г. — Луи XVII, крал на Франция († 1795 г.)
•    1797 г. — Алфред дьо Вини, френски писател († 1863 г.)
•    1845 г. — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1923 г.)
•    1847 г. — Ото Валах, германски химик, Нобелов лауреат през 1910 г. († 1931 г.)
•    1863 г. — Хенри Ройс, британски предприемач († 1933 г.)
•    1871 г. — Хайнрих Ман, германски писател († 1950 г.)
•    1877 г. — Теодор Моров, български биолог († ?)
•    1886 г. — Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски архитект († 1969)
•    1893 г. — Карл Манхайм, социолог († 1947 г.)
•    1899 г. — Гечо Кокилев, български офицер († 1938 г.)
•    1901 г. — Ейсаку Сато, японски политик, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1975 г.)
•    1914 г. — Ричард Денинг, американски актьор († 1998 г.)
•    1917 г. — Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ († 2002 г.)
•    1918 г. — Иван Недев, български политик († 1992 г.)
•    1921 г. — Ричард Марнър, британски актьор († 2004 г.)
•    1927 г. — Мстислав Ростропович, руски музикант († 2007 г.)
•    1928 г. — Мито Исусов, български историк († 1999 г.)
•    1932 г. — Слав Караславов, български писател († 2002 г.)
•    1934 г. — Ищван Чурка, унгарски журналист
•    1941 г. — Саркис Бохосян, български шахматист
•    1942 г. — Джон Сълстън, английски биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.
•    1942 г. — Майкъл Йорк, английски актьор
•    1947 г. — Брайън Джоунс, британски въздушен пионер
•    1950 г. — Димитър Луджев, български политик
•    1952 г. — Мария Шнайдер, френска актриса († 2011 г.)
•    1955 г. - Снежана Паралингова, БГ лекар, физикална и рехабилитационна медицина
•    1956 г. — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор
•    1962 г. — Кевин Дж. Андерсън, американски писател
•    1963 г. — Куентин Тарантино, американски режисьор
•    1970 г. — Елизабет Мичъл, американска актриса
•    1970 г. — Марая Кери, поп певица
•    1970 г. — Хилда Казасян, българска певица
•    1971 г. — Дейвид Култард, британски състезател от Формула 1
•    1972 г. — Серхан Яваш, турски киноартист
•    1972 г. — Чарли Хаас, американски кечист
•    1975 г. — Стейси Фъргюсън, американска певица
•    1976 г. — Емил Шаламанов, български футболист
•    1985 г. — Давид Навара, чешки шахматист
•    1987 г. — Иван Тодоров, български футболист

Починали

•    973 г. — Херман Билунг, саксонски херцог (* ок. 900)
•    1191 г. — Папа Климент III (* ?)
•    1462 г. — Василий II, велик княз на Москва (* 1415 г.)
•    1479 г. — Хорхе Манрике, испански поет (* 1440 г.)
•    1482 г. — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия (* 1457 г.)
•    1625 г. — Джеймс I, крал на Англия и Ирландия (* 1566 г.)
•    1770 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник (* 1696 г.)
•    1848 г. — Габриел Биброн, френски зоолог (* 1805 г.)
•    1875 г. — Едгар Кине, френски политик и историк (* 1803 г.)
•    1878 г. — Добри Войников, български възрожденец — писател, драматург и музикален деец (* 1833 г.)
•    1886 г. — Добри Чинтулов, български възрожденец и поет (* 1822 г.)
•    1893 г. — Тонка Обретенова, българска революционерка (* 1812 г.)
•    1894 г. — Верни Камерън, британски пътешественик и изследовател (* ?)
•    1901 г. — Илия Цанов, български политик (* 1835 г.)
•    1923 г. — Джеймс Дюар, британски физик и химик (* 1842 г.)
•    1923 г. — Стефан Сарафов, български лекар и общественик (* ?)
•    1952 г. — Георги Атанасов, български художник (* 1904 г.)
•    1967 г. — Ярослав Хейровски, чешки учен Нобелов лауреат през 1959 г. (* 1890 г.)
•    1968 г. — Юрий Гагарин, съветски космонавт (* 1934 г.)
•    1972 г. — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник (* 1898 г.)
•    1973 г. — Боян Икономов, български композитор и диригент (* 1900 г.)
•    1982 г. — Хариет Адамс, американска писателка (* 1892 г.)
•    1998 г. — Фери Порше, австрийки автомобилен предприемач (* 1909 г.)
•    2002 г. — Били Уайлдър, американски режисьор (* 1906 г.)
•    2002 г. — Дъдли Мур, американски комик (* 1935 г.)
•    2004 г. — Робер Мерл, френски писател (* 1908 г.)
•    2006 г. — Станислав Лем, полски писател (* 1921 г.)
•    2010 г. — Василий Смислов, руски шахматист (* 1921 г.)

Празници

•    Международен ден на театъра , основан във Виена от Международния Институт за Театър през 1961 г.
•    Ангола — Ден на победата
•    Бирма — Празник на въоръжените сили
•    Белгия — Празник на Франкофонската културна общност
•    Мианмар — Ден на армията (Ден на въоръжените сили)
•    Русия — Ден на вътрешни сили на Министерството на вътрешните работи
•    Празник на град Елхово (отбелязва се от 1994 г.)

Католически и православни светци

•    Александър: († 286 — 305) Александър Романски или Александър от Дризипара, римски легинер, мъченик измъчван в Панония и обезглавен вТракия днешен Büyük Karistiran — Турция при Максимиан.
•    Амадор († ?), Аматор, отшелничество отшелник в Португалия, чието съществувания се оспорва.
•    Августа (V век) или Августина, Августина от Сенада, девственица, убита от баща си, германски аристократ във Фриул, почитан в Серавале в провинция Тревизо във Венето
•    Йоан († [[† 394]]), Йоан египетски, отшелник от Тебаида.
•    Руперт († ? — 710) от [Залцбург], епископ и мисионер
•    Филетий († ? — 121) мъченик, убит по времето на император Адриан с жена си св. Лидия, и съмишленици: Македон, Теопрепий, Амфилохий иХронида.
•    Занита? и Лазар Персийски († 326) — мъченици убити заедно със своите съмишленици
•    Хабиб (III — IV век).

Католически светци и блажени на деня

•    Алберт († 1181), Алберт от Тренто, мъченик, жертва на войните на Фридрих I Барбароса
•    Франсоа († 1888), François Faà Di Bruno, отец роден в Алесандрия, Италия.
•    Матей († 1100), Матей от Бове мъченик обезглавен по време на първия кръстоносен поход
•    Ромулус от Ним абат от Бенедиктинския орден измъчван и убит през 730, живял в град Ним.

Православни светци

Имен ден имат
•    Хабиб — записано в гражданския календар от 2009. Хабибата, *Хабибатон, Хабибе, Хабибу и др.
•    Алберт и производни: Алберта, Албертин, Алберто, Албрехт, Алдеберт, Алдебаран и др.
•    Матей и и производни: Махе, Махю, Матеа, Матео, Матута, Мазе и др.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/255Видяно 305 пъти
27 мартМарлон БрандоНаградите ОскариндианциактьорикатастрофиБоинг 747Самолетни катастрофи


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com