Любопитни истории случили се на датата 26 май

Любопитни истории случили се на датата 26 май



26 май 1876 г. - НА ТАЗИ ДАТА Панайот Волов се удавя на път за Румъния

 На 26.5.1876 г., на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра. Панайот Волов е виден деец на националното революционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Роден е през 1850 г. или 1851 г. в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).

Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.

В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, той проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски.

Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общото събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема дейно участие в него.
При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов. След предателство са налага да преплуват Янтра, но буйните води го повличат и там намира смъртта си.




26 май 1995 г. – НА ТАЗИ ДАТА Microsoft навлиза в интернет пространството

 Изпълнителният директор на Microsoft Бил Гейтс решава, че неговата компания ще поддържа, подобрява и изкарва пари от интернет. Той нарича този разрастващ се феномен „приливна вълна“. Според Гейтс той е „ключов за всяка една част от нашия бизнес“ и „най-важната разработка от появата на IBM PC през 1981 г. насам“.

Нещо повече – изпълнителният директор на Microsoft начертава стратегия не само за навлизането на компанията му в интернет пространството, но и за доминирането му.




26 май 1970 г. - НА ТАЗИ ДАТА е извършен първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144

 Съветското правителство публикува концепцията на Ту-144 в статия в изданието на списание „Технологията на въздушният транспорт” от януари 1962 г. Министерство за граждански въздушен транспорт започва развитие на Ту-144 на 26 юли 1963 г., 10 дни след като дизайнът е одобрен от Съвета на министрите.

Туполев Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет, конструиран от конструкторско бюро Туполев под ръководството на авиационния конструктор Алексей Туполев. 
Първият полет на Ту-144 е на 31 декември 1968 г. близо до Москва, два месеца преди европейския свръхзвуков самолет „Конкорд”. Външно двата самолета са много подобни, въпреки че се различават по своята конструкция.

Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на 5 юни 1969 г., а на 15 юли с.г. става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах. Ту-144 влиза в експлоатация по редовни пътнически линии през ноември 1977 г. Високият разход на гориво, някои технически несъвършенства и поредната катастрофа при изпитателен полет през май 1978 г. водят до преждевременното извеждане на самолета от експлоатация. Така последният пътнически полет на Ту-144 е на 1 юни 1978 г., по-малко от година след първия.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1293 г. — При земетресение в Камакура (Япония) загиват около 30 000 души.
•    1521 г. — Мартин Лутер е изгонен от пределите на Германската империя.
•    1538 г. — Жан Калвин и последователите му са изселени от Женева и през следващите 3 години Калвин пребивава в Страсбург.
•    1647 г. — В Хартфорд (Кънектикът) е извършена първата в Америка екзекуция на жена, призната за вещица.
•    1770 г. — В Гърция избухва първото въстание за независимост от Османската империя, завършило с трагичен неуспех.
•    1805 г. — В Милано Наполеон I Бонапарт е коронован за крал на Италия.
•    1868 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Англия — ирландският националист Майкъл Барет е обесен заради бомбен атентат в Лондон.
•    1869 г. — Щатът Масачузетс учредява Бостънския университет.
•    1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя.
•    1879 г. — Открит е Върховният касационен съд на България.
•    1879 г. — С договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан.
•    1880 г. — С княжески указ окръжията в Княжество България са разделени на околии.
•    1894 г. — Емануел Ласкер става вторият световен шампион по шахмат.
•    1896 г. — В Москва се състои коронацията на последния руски император Николай II.
•    1896 г. — Публикувано е първото издание на промишления индекс Дау Джонс.
•    1908 г. — В Югозападна Персия са открити първите залежи на нефт, които много скоро след това са обявени за собственост на Великобритания.
•    1918 г. — С разпадането на Руската империя е създадена Демократична република Грузия.
•    1924 г. — Извършен е първият полет на експерименталния самолетАНТ-2.
•    1938 г. — В град Волфсбург (Германия) Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген.
•    1942 г. — Британският външен министър Антъни Идън и съветският Вячеслав Молотов подписван съюзен договор за война срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и договор за сътрудничество и взаимна помощ след войната.
•    1966 г. — Британска Гвиана придобива независимост и става Кооперативна република Гвиана.
•    1970 г. — Извършен е първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144.
•    1972 г. — Подписан е договор между СССР и САЩ - САЛТ 1, за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия и договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО).
•    1977 г. — Американецът Джон Уилиг прави първото успешно катерене по южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк.
•    1983 г. — При силно земетресение (7,7 по Скалата на Рихтер) в Япония, последвано от цунами, загиват 104 души, а хиляди са ранени.
•    1986 г. — Европейската общност приема Европейското знаме.
•    1986 г. — Открита е първата експозиция на Националния музей в Габрово, създаден на 1 януари 1974 г., който се помещава в сградата на Априлската гимназия.
•    1991 г. — Звиад Гамсахурдия става първият демократично избран президент на Грузия.
•    1991 г. — Самолет Боинг на авиокомпанията Лауда Еър катастрофира над Тайланд, загиват 223 души.
•    2001 г. — По инициатива на бившия президент на България Жельо Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици.
•    2002 г. — Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България.
•    2002 г. — Алваро Урибе е избран за президент на Колумбия.
•    2006 г. — При земетресение на остров Ява загиват 5 700 души, а почти 200 000 

Родени
•    1478 г. — Климент VII, римски папа († 1534 г.)
•    1566 г. — Мехмед III, султан на Османската империя († 1603 г.)
•    1594 г. — Олимпия Майдалкини, италианска благородничка († 1657 г.)
•    1602 г. — Филип дьо Шампан, френско-фламандски бароков художник (†1674)
•    1650 г. — Джон Чърчил, Херцог Марлборо, английски военачалник († 1722 г.)
•    1667 г. — Абраам дьо Моавр, френски математик († 1754 г.)
•    1689 г. — Мери Монтегю, английска писателка († 1762 г.)
•    1826 г. — Елизавета Михайловна, Херцогиня Нассау († 1845 г.)
•    1877 г. — Айседора Дънкан, американска танцьорка († 1927 г.)
•    1878 г. — Горазд II, чешки светец († 1942 г.)
•    1885 г. — Николай Лилиев, български поет († 1960 г.)
•    1886 г. — Павел Блонски, съветски психолог († 1941 г.)
•    1888 г. — Никола Трайков, български дипломат и учен († 1963 г.)
•    1896 г. — Христо Лилков, български военен деец и политик († 1971 г.)
•    1900 г. — Яким Якимов, български учен († 1965 г.)
•    1904 г. — Неджип Фазъл Късакюрек, турски поет († 1983 г.)
•    1907 г. — Джон Уейн, американски актьор († 1979 г.)
•    1909 г. — Мат Бъзби, шотландски футболист († 1994 г.)
•    1910 г. — Лорънс Рокфелер, американски финансист († 2004 г.)
•    1912 г. — Янош Кадар, министър-председател на Унгария († 1989 г.)
•    1922 г. — Стефан Груев, български журналист, писател и общественик (†2006 г.)
•    1923 г. — Хари Джонсън, канадски икономист († 1977 г.)
•    1926 г. — Майлс Дейвис, американски джаз музикант († 1991 г.)
•    1931 г. — Илия Буржев, български поет († 2008 г.)
•    1932 г. — Григор Вачков, български актьор († 1980 г.)
•    1935 г. — Алан Чумак, руски журналист и екстрасенс
•    1939 г. — Климент Денчев, български актьор († 2009 г.)
•    1946 г. — Нешка Робева, българска гимнастичка и треньорка
•    1949 г. — Уорд Кънингам, създател на Уикипедия
•    1951 г. — Мухамед Фарис, сирийски военен летец
•    1951 г. — Рамон Калдерон, президент на Реал Мадрид
•    1951 г. — Сали Райд, американска астронавтка († 2012 г.)
•    1958 г. — Виктор Шейман, министър на вътрешните работи на Беларус
•    1964 г. — Лени Кравиц, американски рок музикант и продуцент
•    1966 г. — Хелена Бонам Картър, английска актриса
•    1968 г. — Фредерик Датски, датски принц и престолонаследник
•    1977 г. — Лука Тони, италиански футболист
•    1978 г. — Бенджи Грегъри, американски актьор
•    1978 г. — Небойша Йеленкович, български футболист
•    1979 г. — Ашли Масаро, професионален кечист и фотомодел
•    1981 г. — Ирини Меркури, гръцка певица
•    1981 г. — Исаак Слейд, американски рок певец (Дъ Фрей)
•    1987 г. — Григор Григоров, български шахматист

Починали
•    946 г. — Едмънд I, крал на Англия (* 921 г.)
•    1421 г. — Мехмед I, султан на Османската империя (* 1382 г.)
•    1512 г. — Баязид II, султан на Османската империя (* 1447 г.)
•    1870 г. — Йохан Хайнрих Блазиус, германски зоолог (* 1809 г.)
•    1876 г. — Георги Икономов, български революционер (* 1846 г.)
•    1876 г. — Панайот Волов, български революционер (* 1850 г.)
•    1876 г. — Франтишек Палацки, чешки историк (* 1798 г.)
•    1883 г. — Абд ал-Кадир, емир на Алжир (* 1808 г.)
•    1902 г. — Атанас Петров, български революционер (* ? г.)
•    1905 г. — Стоимен Баничански, български революционер (* ? г.)
•    1917 г. — Борис Дрангов, български офицер и военен педагог (* 1872 г.)
•    1918 г. — Иван Йончев, български поет (* 1884 г.)
•    1922 г. — Ернест Солвей, белгийски химик (* 1838 г.)
•    1924 г. — Виктор Хърбърт, ирландски композитор (* 1859 г.)
•    1925 г. — Георги Шейтанов, български анархист и антифашист — загинал (* 1896 г.)
•    1939 г. — Богомил Андреев, български режисьор и актьор (* 1891 г.)
•    1943 г. — Исадор Кориат, американски психиатър (* 1875 г.)
•    1951 г. — Линкълн Елсуърт, американски полярен изследовател (* 1880 г.)
•    1955 г. — Алберто Аскари, италиански пилот от Формула 1 (* 1918 г.)
•    1964 г. — Христо Калайджиев, български революционер (* 1886 г.)
•    1967 г. — Гидеон Столбери, шведски шахматист (* 1908 г.)
•    1976 г. — Мартин Хайдегер, германски философ (* 1889 г.)
•    1989 г. — Дон Реви, бивш английски футболист и треньор (* 1927 г.)
•    1993 г. — Цола Драгойчева, български комунистически политик (* 1898 г.)
•    1995 г. — Борис Велчев, български политик (* 1914 г.)
•    1995 г. — Фриц Фреленг, американски аниматор (* 1906 г.)
•    2004 г. — Николай Черних, руски астроном (* 1931 г.)
•    2008 г. — Сидни Полак, американски режисьор, актьор и продуцент (* 1934 г.)
•    2009 г. — Дорис Мюрингер, австрийска поетеса (* 1920 г.)
•    2010 г. — Лео Канелс, нидерландски футболист (* 1933 г.)
•    2013 г. — Джак Ванс, американски писател (* 1916 г.)

Празници
•    Австралия — Национален ден за прошка
•    Гвиана — Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г.)
•    Грузия — Ден на независимостта (от Русия, 1918 г.) и Ден на републиката (1918 г.) —национален празник
•    Дания — Рожден ден на престолонаследника (принц Фредерик, 1968 г.)
•    Полша — Ден на майката
•    Русия — Ден на руското предприемачество


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 868 пъти
Панайот ВоловмайреволюционерисамолетиинтернетБил ГейтсMicrosoft




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com