Любопитни истории случили се на датата 25 май

Любопитни истории случили се на датата 25 май



25 май 1895 г. - НА ТАЗИ ДАТА Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "непристойно поведение сдруги лица от мъжки пол"

 1895 г. - Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Писателят пострадва по вина на маркиза на Куийнсбъри - баща на неговия интимен приятел лорд Алфред Дъглас.

Уайлд се запознава с  Дъглас през 1891 година. Тогава младежът, по прякор Боси ("властен"), току-що е завършил Оксфорд и има славата на красив и разглезен млад мъж. Скоро приятелството преминава в бурна интимна връзка. По това време Оскар печели около сто паунда на седмица, като всичко отивало за удовлетворяване на желанията на Алфред. 

Скоро Дъглас въвлича Уайлд във викторианският подземен свят на гей проституцията. Бащата на лорд Алфред, маркизът на Куинсбъри, изобщо не одобрявал природата на връзката между сина си и Уайлд. Той често го заплашвал да остави сина му на мира, докато през 1895 г. оставя бележка на Уайлд в неговия клуб, на която пишело – "За Оскар Уайлд, изявен хомосексуалист". По съвет на своите приятели Уайлд завежда дело срещу Куинсбъри за клевета за содомия (хомосексуализъм), което по това време се считало за престъпление. 

Адвокатите на Куинсбъри обаче имали доста доказателства като писма, които Уайлд е писал, и свидетелски показания на няколко мъже, с които тайно се срещал, разкриващи много подробности от личния му живот. По съвет на своите адвокати, Уайлд се отказва от обвинението и се налага да заплати разходите на Куинсбъри по делото, което води до неговия финансов банкрут.

След като Уайлд напуска съда, прибирайки се в къщи, той открива, че е пусната заповед за неговия арест по обвинение в содомия и неприлично поведение. Приятелите го съветват да избяга, а майка му настоява да остане и да се защити като мъж. В крайна сметка е арестуван и обвинен. Дъглас го посещава всеки ден и иска също да поеме своята вина, но Уайлд го моли да замине. Много негови приятели напускат страната, защото се страхуват, че ще ги осъдят. През май 1895 година, Уайлд и Алфред Тейлър са признати за виновни за непристойното си поведение и са осъдени на две години тежък труд. Уайлд излежава присъдата си в затвора Пентънвил, а после в Ундгуърд. През ноември той е принуден насила да посети параклиса в затвора, но бил толкова болен и недохранен, че припада, удряйки много лошо лявото си ухо и пука тъпанче, чието възпаление по-късно допринася за неговата смърт. След този инцидент прекарва два месеца в болница.

През май 1897 година, той е пуснат от затвора, и макар здравословното му състояние да не е много добро, той се чувства духовно като прероден. Въпреки че Дъглас бил причината за всички лоши неща, случили се на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата не се одобрява нито от приятелите, нито от семействата им. Констанс Уайлд отдавна отказва да се срещне със съпруга си или да му разреши да вижда двамата им сина, но все още му изпраща пари. Двамата живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства.

Малко след това Уайлд развива церебрален менингит и му инжектират морфин. Здравето му бързо се влошава, и това води до смъртта му през 1900 година. Има различни теории за причината за неговото заболяване от менингит. Погребан е извън Париж, като по-късно останките му са пренесени в гробището Пер Лашез, намиращо се в града, в специално проектирана гробница от сър Джейкъб Епщайн.

Според някои източници последните думи на духовития писател били: "Или тези пердета ще се махнат, или се махам аз!"




25 май 1977 г. – НА ТАЗИ ДАТА се състои премиерата на филма "Междузвездни войни"

 Впоследствие, през 1981 г., епизодът е преименуван на „Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда”. Забележителен със своите специални ефекти, нестандартна режисура и научнофантастична история, филмът е един от най-успешните и значими продукции за всички времена. Режисьор и сценарист на американската космическа опера е Джордж Лукас.

Действието се развива „преди много години в една далечна галактика...”, когато група борци за свобода, известни като Бунтовническия съюз, планират да разрушат могъщата космическа станция „Звездата на смъртта” - унищожително оръжие създадено от злата Галактическа империя. Тези събития нарушават спокойния живот на младия фермер Люк Скайуокър, когато той получава тайните планове на „Звездата на смъртта” пренасяни от два дроида.

След като Империята започва жестоко и унищожително издирване на дроидите, Скайуокър решава да придружи рицаря джедай Оби-Уан Кеноби в рискованото му начинание да освободи собственика на дроидите - бунтовническия лидер принцеса Лея Органа - и да спаси галактиката.

Продуциран с 11 млн. долара и пуснат на 25 май 1977 г. филмът печели 460 млн. долара в САЩ и 337 млн. долара отвъд океана, с което побеждава предишния рекордьор „Челюсти”, като най-печеливш филм за всички времена. Сред многото награди, които получава, са и шест номинации за „Оскар”, в това число за Най-добра поддържаща мъжка роля на Алек Гинес и Най-добър филм.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
1572 г. — Григорий XIII е избран за папа.
1659 г. — Ричард Кромуел се отказва от титлата си Лорд-протектор (държавен глава) на Англия, което е начало на едногодишен републикански период в държавното управление.
1787 г. — Във Филаделфия от 55 представителя на щатите е приета и подписана Конституцията на САЩ.
1848 г. — Открит е първият в САЩ и в света универсален магазин.
1865 г. — При експлозия на склад за боеприпаси в Алабама (САЩ) загиват 300 души.
1869 г. — Тържествено е открита сградата на Виенската държавна опера с "Дон Жуан" на Моцарт.
1872 г. — Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит.
1895 г. — Писателят Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол".
1905 г. — Основан е италианския АС Лукезе-Либертас.
1907 г. — Във Финландия за първи път в света жени вземат участие в заседание на парламента.
1908 г. — В България се провеждат избори за 14 Народно събрание, спечелени от Демократическата партия.
1915 г. — Първата световна война: Приключва втората битка за Ипр, в която загиват 105 000 души.
1919 г. — По време на XXII си конгрес БРСДП (т.с.) се преименува на БКП (т.с.) и приема курс към болшевизация.
1926 г. — Ръководителят на украинското правителство в изгнание на Украинската народна република, Симон Петлюра, е застрелян демонстративно на улица в Париж.
1933 г. — Осъществен е първият полет на чехословашки изтребител-биплан Avia B-534.
1946 г. — Йордания официално провъзгласява независимостта си от Великобритания и за крал е провъзгласен Абдула I.
1953 г. — От университета в Хюстън започва излъчване на първия телевизионен канал в САЩ.
1953 г. — САЩ извършва първият си и единствен опит с артилерийски атомен снаряд.
1961 г. — Програма Аполо: Президентът на САЩ Джон Кенеди излага пред Конгреса идеята за космическата програма Аполо — Човек на Луната.
1961 г. — Кралят на Йордания Хюсеин се жени за втори път — с англичанката Антоанет Арвил Гардинър, която приема исляма и името Муна ал-Хюсеин (майка на сегашния крал Абдула II).
1963 г. — В Адис Абеба (Етиопия) е учредена Организацията за африканско единство.
1963 г. — Открит е язовир "Тополница".
1972 г. — В Москва е подписан Съветско-американски договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО).
1978 г. — Започва строежът на Народния дворец на културата в София.
1979 г. — Самолет МакДонъл Дъглас на американските авиолинии катастрофира по време на излитане на летището в Чикаго, загиват 271 пътници на борда и двама души на земята.
1985 г. — Бангладеш попада под ударите на тропически циклон, който отнема живота на около 10 000 души.
1986 г. — Близо 7 милиона души участват в инициативата Ръце около Америка за набиране на средства за гладните и бездомни хора в САЩ, образувайки линия през страната.
1994 г. — В Русия след 18-годишно изгнание се завръща писателят Александър Солженицин.
1995 г. — В Босна и Херцеговина армията на автономната Република Сръбска обстрелва струпали се младежи — загиват 72 и са ранени 200 души.
1997 г. — В Сиера Леоне с военен преврат е отстранен президента Ахмад Тежан Кабах и властта е взета от майор Джони Пол Коромах.
2001 г. — Американците Шерман Бул (64 г.) и Ерик Вайхенмайър (32 г.) стават най-възрастният човек и първият сляп човек, покорили връх Еверест.
2002 г. — Самолет Боинг 747-200 на Китайските авиолинии се разбива в Тайванския пролив, загиват 225 души.
2005 г. — Българска народна банка пуска разменна монета от 50 стотинки.
2008 г. — Космическият апарат на НАСА "Феникс" каца успешно близо до северния полюс на Марс.
2009 г. — Северна Корея провежда втори ядрен опит, с което създава напрежение в международната общност.
2014 г. - Се провеждат 8-те подред Избори за Европейски парламент (в 21 страни членки, останалите страни членки вече са гласували в предходните дни между 22 и 24 май). На 25 май България също участва в изборите за 3-ти подред път.

Родени
1802 г. — Йохан Фридрих фон Брант, германски зоолог († 1879 г.)
1803 г. — Ралф Уолдо Емерсън, американски писател († 1882 г.)
1818 г. — Якоб Буркхарт, швейцарски историк († 1897 г.)
1845 г. — Марин Поплуканов, български революционер († 1913 г.)
1848 г. — Хелмут фон Молтке, германски военачалник († 1916 г.)
1852 г. — Данаил Юруков, български общественик(† 1926 г.)
1852 г. — Филип Симидов, български книжовник († 1925 г.)
1856 г. — Луи Франше д'Еспере, френски маршал († 1942 г.)
1863 г. — Хайнрих Рикерт, германски философ († 1936 г.)
1865 г. — Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1955 г.)
1865 г. — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат през 1902 г. († 1943 г.)
1869 г. — Георги Стаматов, български писател († 1942 г.)
1870 г. — Иван Коюмджиев, български революционер († 1923 г.)
1870 г. — Иван Куюмджиев, български революционер († 1927 г.)
1875 г. — Петър Дървингов, български офицер († 1958 г.)
1876 г. — Иван Кирилов, български писател († 1936 г.)
1884 г. — Жан-Ришар Блок, френски писател († 1947 г.)
1887 г. — Отец Пио, италиански свещеник († 1968 г.)
1895 г. — Игор Сикорски, руски авиоинженер († 1972 г.)
1901 г. — Васил Беязов, български архитект († 1980 г.)
1902 г. — Стале Попов, писател от Република Македония († 1965 г.)
1918 г. — Гриша Островски, български режисьор († 2007 г.)
1921 г. — Джак Стайнбъргър, американски физик, Нобелов лауреат
1926 г. — Макс фон дер Грюн, германски писател
1927 г. — Робърт Лъдлъм, американски писател († 2001 г.)
1932 г. — Елка Константинова, български критик
1938 г. — Реймънд Карвър, американски писател († 1988 г.)
1948 г. — Клаус Майне, германски музикант (Scorpions)
1952 г. — Петър Стоянов, 3-и президент на България
1953 г. — Гаетано Ширеа, италиански футболист († 1989 г.)
1953 г. — Ева Енслър, американска драматуржка
1958 г. — Геновева Димитрова, български журналист
1963 г. — Игор Марковски, български актьор
1973 г. — Моли Симс, американска актриса
1976 г. — Сандра Насич, германска певица
1989 г. — Наум Асенов, създател на първия в света светлинен двигател
1995 г. — Галин Петров, български медик

Починали
230 г. — Урбан I, римски папа (* неизв.)
615 г. — Бонифаций IV, римски папа (* ок. 550)
735 г. — Беда Достопочтени, англосаксонски историк (* ок. 672)
992 г. — Мешко I, основател и първи владетел на Полша (* 935 г.)
1085 г. — Григорий VII, римски папа (* 1020 г.-1025)
1261 г. — Александър IV, римски папа (* 1199 г.)
1555 г. — Анри II, крал на Навара (* 1503 г.)
1840 г. — Александър Римски-Корсаков, руски генерал (* 1753 г.)
1876 г. — Георги Бенковски, български революционер (* 1843 г.)
1900 г. — Константин Доганов, български политик (* 1841 г.)
1906 г. — Манол Иванов, български езиковед (* 1867 г.)
1907 г. — Петър Радев, български революционер (* 1875 г.)
1924 г. — Любов Попова, руска художничка (* 1889 г.)
1926 г. — Симон Петлюра, президент на Украйна (* 1879 г.)
1928 г. — Търпо Поповски, български свещеник от Македония (* 1848 г.)
1934 г. — Анани Явашов, български учен — археолог и ботаник (* 1855 г.)
1934 г. — Густав Холст, английски композитор (* 1874 г.)
1936 г. — Марко Вачков, основател на модерното пчеларство в България (* 1866 г.)
1945 г. — Демян Бедни, руски писател († 1883 г.)
1945 г. — Иван Кинкел, руски и български икономист (* 1883 г.)
1968 г. — Георг фон Кюхлер, германски фелдмаршал (* 1881 г.)
1969 г. — Райна Касабова, българска медицинска сестра (* 1897 г.)
1983 г. — Идрис, крал на Либия (* 1890 г.)
1996 г. — Димитър Йорданов, български футболист (* 1929 г.)
2001 г. — Алберто Корда, кубински фотограф (* 1928 г.)
2014 г. — Войчех Ярузелски, президент на Полша (* 1923 г.)

Празници
Ден на безследно изчезналите деца (от 2003 г.)
Аржентина — Ден на Майската революция (срещу испанската колонизация, 1810 г.) — национален празник
Йордания — Ден на независимостта (от Великобритания, 1946 г., национален празник)
Ливан — Ден на освобождението на Южен Ливан (от 2000 г.)
Чад, Либерия, Мали, Мавритания, Намибия, Замбия и Зимбабве — Ден на свободата в Африка (от 1963 г.)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 1105 пъти
майОскар УайлдМеждузвездни войни




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com