Любопитни истории случили се на датата 25 Септември
25 септември 1396 г. - НА ТАЗИ ДАТА султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал при Никопол
1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в битката при Никопол. Сражението бележи края на един от последните големи кръстоносни походи в Средновековието.
След победата си в Косовската битка (1389 г.) османците завладяват по-голямата част от Балканския полуостров, включително Търновското царство, а Византия е ограничена до територията около непосредствено Константинопол. Експанзията на османските завоеватели започва да заплашва все по-сериозно Европа.
Сигизмунд Люксембургски, унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.
През 1394 г. папа Бонифаций IX предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време Западната схизма е разделила папството на две, съперниците седящи в Авиньон и Рим, a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. Французите преговарят с унгарския крал Сигизмунд за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.
Първоначалният план на кръстоносния поход предвижда Джон Гонт, Луи Орлеански и херцог Филип Смели да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия Шарл VI и Ричард II да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният Жан Безстрашни, граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. Кавалерията се командва от френския маршал Жан льо Менгр, известен като Бусико.
Французите тръгват от Дижон през април 1396 г., пристигат във Виена през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в Буда през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от Родос малък брой рицари-йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филиберт дьо Наякс.
Дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при Оршова, като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни.
Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол се оказва добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол.
Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол.
Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите. Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението.
Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение.
Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли.
На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство.
Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и Адриатическо море, подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по Коледа. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. Англия и Франция скоро възобновяват войната си.
Горящият Боинг 727 над Сан Диего
25.9.1979 г. - НА ТАЗИ ДАТА два самолета се сблъскват над Сан Диего и падат върху жилищен квартал
На 25 септември 1979 г. в ясното небе на Сан Диего Боинг 727, изпълняващ рейсов полет
Сакраменто – Лос Анджелис – Сан Диего, при заход за кацане в 9 часа сутринта се сблъсква с частна Cessna 172, след което двата самолета падат върху жилищни квартали. В катастрофата загиват 144 души, което по онова време е най-голямата катастрофа в САЩ.
Предшестващи обстоятелства
Чесната излита в 8:16 ч. от Летателния център Гибс, базиран на летище Монтгомъри Фийлд с изрядни документи и в добро техническо състояние. На дясната седалка се намира 32-годишният пилот-инструктор Мартин Изи-младши с налетени 5137 часа, а на лявата седалка е 35-годишният сержант от морската пехота Дейвид Босуел с 347 часа. В този полет те отработват полет по прибори със спуснато перде пред пилота и липса на обзор навън.
В 8:34 часа от летището в Лос Анджелис излита Boeing 727-214 на компанията PSA (Pacific Southwest Airlines). На борда му се намират 7-членен екипаж и 128 пътници. Командир на лайнера е 42-годишният Джеймс Макферон, в авиокомпанията е от 11 години, налетял е над 14 хиляди часа, от които над 10 хиляди на В 727.
Втори пилот на Боинга е 38-годишният Робърт Юджин Фокс с пролетени над 10 хиляди часа, от които повече от половината са на В727.
В пътническия салон работят 4 стюардеси.
Целият екипаж е почивал достатъчно преди полета.
От намиращите се на борда 128 пътници, от които 30 са служители на компанията-собственик на самолета, а един от тях даже се намира в пилотската кабина.
При описаното състояние на метеорологичната обстановка, на летците и на самолетите тази катастрофа няма основание да се случи. Решаващ остава прословутият човешки фактор.
Катастрофата
Пилотите на Чесната изпълняват два захода за кацане по прибори на писта 9, намираща на летище Линдберг Фийлд (в рамките на Международното летище Сан Диего).
Около 8:57 часа Чесната изпълнява планирания втори заход и започва набор на височина в североизточно направление. След две минути диспечерът Стефан Майорс от контролната кула в Линдберг дава указания на Чесната пилотите да преминат към визуално пилотиране и да се превключат на връзка с диспечерите на Сан Диего.
Те веднага изпълняват командата и долагат, че се намират на височина 1500 фута (460 м.). Диспечерите дават команда за набиране на височина 3500 фута (1000 м.)
В същото време Боингът на PSA приближава Сан Диего – пилотира вторият пилот Фокс, докато командирът Макферон води разговори със земята. Той долага, че са на 11 хиляди фута (3353 м.) и започват снижение. След 4 мин. съобщават, че виждат летището. В отговор им дават указание да кацат на писта 27. Пилотите потвърждават.
Въздушното движение в небето на Сан Диего е натоварено. В 08:59:28 ч. диспечерът предупреждава Боинга, че пред тях има Чесна. Пилотите кратко долагат, че я виждат. Само след 11 секунди, в 08:59:39 ч., диспечерите отново дават информация за движението на Чесната. Пак следва отговор, че я наблюдават. Отново след секунди, в 09:00:15 ч., диспечерите за трети път дават информация за малкия самолет. Моментално идва отговор, че го наблюдават.
Пилотите на Чесната също слушат радиоразговорите между Кулата и Боинга, като потвърждават получената информация.
Следва необяснимото изчезване на Чесната от полезрението на пилотите от Боинга. Между тях се води следния разговор: „Тази ли, която видяхме?” „Да, но вече не я виждам.”
В 09:00:44 ч. от Боинга долагат на диспечерите: „О`Кей, видяхме я преди минута.” А след 6 секунди добавят: „Мислим, че мина в дясно от нас.” (I think he's pass(ed) off to our right). Тук е ключовият момент за създаване на критичната ситуация, защото диспечерът чува само края на фразата и я възприема като „...Тя се отдалечи в дясно от нас” (he's passing off to our right).
В същото време екипажът започва да обсъжда местоположението на Чесната, опитвайки се да я види някъде напред.
В 09:01:28 ч. В диспечерската зала на Сан Диего сработва сигнализация за опасно сближение, предупреждаващо за опасност от сблъскване между Боинга и Чесната. Диспечерът Фарвел счита, че Боингът наблюдава Чесната и затова предупреждава малкия самолет за снижаващия се Боинг. Отговор не последва.
Според свидетелства на очевидци двата самолета летели в източно направление, когато в 09:01:47 ч. летейки с лек десен наклон и приповдигнат нос заради малката скорост Боингът настига Чесната и я прерязва с дясното си крило. От удара Чесната буквално се взривява и се разпръсква на малки отломки.
Взривът сериозно поврежда крилото на Боинга, като възпламенява горивния резервоар в него, а така също разрушава механизацията и прекъсва тръбопроводите на хидросистемата.
В 727 прогресивно увеличава наклона си и преминавайки в стръмно пикиране под ъгъл от 50° се понася към разположените долу жилищни квартали. Врязва се в къща в 09:02:07 часа на около 5,5 км. североизточно от летище Линдберг.
В резултат на падането 22 къщи са разрушени или сериозно повредени. В катастрофата загиват всичките 135 души на борда на Боинга, двамата пилоти на Чесната и още 7 души на земята – общо 144 души. Други 9 души на земята са сериозно ранени. За времето си това е най-голямата катастрофа в страната, докато не я надминава двойно катастрофата на DC-10 в Чикаго (рейс AAL 191).
25 септември 1513 г. – НА ТАЗИ ДАТА испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа достига Тихия океан
Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, успял да види Тихия океан.
Изследовател, губернатор и авантюрист, той е вдъхновен от откриването на Новия свят от Христофор Колумб и през 1500 г. тръгва на първото си пътешествие като член на експедицията на Родриго де Бастидас.
През 1501 г. експедицията пресича Карибите и достига до бреговете на днешните Колумбия и Венецуела, след което плава край северните брегове на Южна Америка. През 1508 г. испанският крал Фердинанд II изпраща експедиция със задача да завоюва т.нар. Terra Firme, разположена на територията на днешната Панама. През 1509 г. в опит да избяга от своите кредитори Балбоа тайно се качва на кораб, за да достигне до новите колонии в Централна Америка.
На следващата година той основава първата постоянна испанска колония на континента и я нарича Санта Мария ла Антигуа дел Дариен, като става и неин управител и постепенно се превръща в истински конкистадор - воюва с местните племена, изследва планините в търсене на злато и роби, разширява териториите си. От местните за първи път чува за "другото море", богато на злато.
През 1513 г. започва да набира желаещи за нова експедиция, а на 1 септември поема през Панамския провлак начело на 190 мъже. На 25 септември 1513 г. преди обед Балбоа пръв съзира на хоризонта непознатия дотогава за европейците океан. Той нарича околната територия Сан Мигел, а откритото море - Южно, тъй като е пътувал на юг, за да го открие.
Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
20/260Видяно 2184 пъти
любопитноза султан Баязид Iза кръстоносната армияза Никополза Сигизмунд Люксембургскиза биткатаза сражениетоза Косовската битказа османцитеза Свещенната римска империяза папа Бонифаций IXза турцитеза кръстоносцитеза пленницитеза Сан Диегоза горящият Боинг 727за катастрофатаза Лос Анджелисза пилотитеза Чеснатаза Васко Нунес де Балбоаза Тихия океанза пътешествиетоза експедициятаза Родриго де Бастидасза испанският конкистадорза Панамския провлакза дататаза Септември
