Любопитни истории случили се на датата 24 май



24 май - НА ТАЗИ ДАТА честваме Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост

 Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, на който отбелязваме създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий. Въздигането на двамата като равноапостоли и велики християнски учители в България става още с пристигането на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуване на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на ХVIII век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май).

От 15 ноември 1990 г. 24 май  е официален празник на Република България.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.




24 май 1883 г. - НА ТАЗИ ДАТА е пуснат в експлоатация Бруклинският мост

 След 13-годишен труд Бруклинският мост най-накрая влиза в експлоатация. Това е първият висящ мост в света, който използва стоманени, а не железни кабели, както и първият над Ийст Ривър. Днес представлява ключова връзка по отношение на трафика и е една от характерните черти на Ню Йорк.

Бруклинския мост е дълъг 1834 м, най-широкият му проход над водата е 486 м, има ширина 26 м и максимална височина над водата 84 м. 
Мостът е проектиран от фирмата на Джон Рьоблинг от Трентън, която по него време има опит в проектирането на няколко моста, но значително по-малки. 
Строителството започва на 3 януари 1870 г. и мостът е официално открит на 24 май 1883 г. Общите разходи за построяването на моста са около 15 милиона долара. За периода на строителните работи загиват 27 работници.

Главният проектант умира още в началото на строителството и работата се поема от сина му - Уошингтън Рьобликг. Той, обаче, също заплаща със здравето си - поради постоянното изложение на неблагоприятни условия заболява от декомпресионна болест.
Проектът не е бил тестван в аеродинамичен тунел, което дълги години поражда опасения, че няма да издържи на силните въздушни течения, подобно на други мостове от този тип. Конструкция на моста, обаче, се оказва достатъчно мощна и мостът е в експлоатация над 120 години. През 1977 г. мостът е включен в регистъра на САЩ на обектите с архитектурно историческо значение.

В началото мостът обслужва единствено движението на конни впрягове и трамваи. В момента има 6 ленти за автомобили и в краищата - пешеходни и велосипедни ленти. По моста е забранено движението на автобуси и камиони с тегло над 2,7 тона.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/255Видяно 1125 пъти
майКирил и МетодийкултурапросветаБруклинският мост


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com