Любопитни истории случили се на датата 23 юни

Любопитни истории случили се на датата 23 юни



23 юни 1868 г. - НА ТАЗИ ДАТА Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина

 1868 г. Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина. Патентованият от него и Самюъл Соул и Карлос Глидън модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка.

Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф. Именно тази машина в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина.

През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини. През 1845 г. - Чарлз Търбър (САЩ), след няколко патента създава христографа. През 1855 г. италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 г. бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от император Педру I.

През 1864 г. австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба. През 1865 г. датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена „Пишещото кълбо на Хансен”, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче е именно патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс. Пет години по-късно фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

Любопитен факт е, че сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството.

На първите пишещи машини, изобретени от Шоулс, буквите върху клавишите били подредени по азбучен ред в две редици. Можело да се печата само с главни букви, а цифрите 0 и 1 изобщо ги нямало - вместо тях се ползвали буквите I и О. С течение на времето скоростта на печатане ставала все по-голяма и тези машини започнали да показват проблеми: отделни бутони не можели да се върнат на своето място и постоянно се смесвали един с друг. Много често при опити да се разделят бутоните се стигало до разваляне на пишещата машина.

Това се случвало, защото в английската азбука имало много съседни букви, които често се използвали една с друга, за да се образува дума (например P-R, N-O и т.н.). Така съседните клавиши се притискали един в друг и лесно се чупели. Тогава производителите на пишещи машини проучили въпроса и разработили клавиатура, при която често срещаните букви в текста били поставени далеч една от друга. Така се появила т.нар. QWERTY клавиатура.




23 август 1939 г. - НА ТАЗИ ДАТА в Прага се подписва документ в който денят се признава като "Ден на жертвите на сталинизма и нацизма"

 Европа днес ще почете паметта на жертвите на сталинизма и нацизма. На този ден Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на „сфери на влияние” (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони.  Пактът между Хитлер и Сталин на практика позволява и подготвя Втората световна война.
 
За първи път идеята 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация под мотото „Европа няма да се обедини, докато не обедини отново своята история”.
 
В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацисктите престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, познато като Пакта Молотов-Рибентроп, за ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

През септември 2008 г. Европейският парламент прие писмена декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. В декларацията се посочва, че Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.
Членовете на Европейския парламент подчертават също така, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.

На 18 септември 2008 г. 40-то Народно събрание прие решение в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. и необходимостта истината за престъпленията на комунистическите режими да стане достояние на обществото. Решението не е подкрепено от народните представители на БСП.

На 27 ноември 2009 г. по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев 41-то Народно събрание прие решение, с което обяви 23 август за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими. На 23 август 2010 г. този ден е честван в България за първи път.




23 юни 1912 – НА ТАЗИ ДАТА се ражда бащата на теоретичната информатика Алън Тюринг

 На 23 юни 1912 г. в Лондон се ражда Алън Матисън Тюринг - британски математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ. Има голям принос в развитието на компютърните науки с формализирането на концепциите за „алгоритъм“ и „изчислимост“ чрез машината на Тюринг, абстрактен модел на компютър с общо предназначение. Смятан е за бащата на теоретичната информатика и теорията на изкуствения интелект.

По време на Втората световна война Тюринг работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване в Блечли Парк, британския център за криптоанализ. За известно време оглавява групата Хът 8, чиято задача е криптоанализа на германските военноморски сили. Той създава няколко метода за разбиване на немските шифри, включително подобрения в предвоенната полска криптологична бомба, електромеханична машина, с която става възможно дешифрирането на кодовете на „Енигма“.

След войната Алън Тюринг работи в Националната физическа лаборатория, където създава АCE - един от първите компютри със съхранявана в паметта компютърна програма. През 1948 година постъпва в лабораторията на Макс Нюман в Манчестърския университет, където участва в създаването на т.нар. Манчестърски компютри. По това време започва да се интересува от математическа биология, пише за химичната основа на морфогенезиса и предсказва химически реакции, протичащи в колеблив режим като реакцията на Белоусов-Жаботински, която за пръв път е наблюдавана през 60-те години.

През 1952 година Тюринг е съден за хомосексуалност, която по това време все още е криминализирана във Великобритания. Избира да бъде подложен на химическа кастрация, вместо да отиде в затвора. Умира през 1954 година от отравяне с цианид, като според следствието става дума за самоубийство, но някои негови близки смятат, че смъртта му е нещастен случай. През 2009 година, след обществена кампания, министър-председателят Гордън Браун се извинява официално за отношението на държавата към Тюринг, а през 2013 година кралица Елизабет II го помилва посмъртно.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    930 г. — В Исландия е учреден най-старият парламент в света.
•    1860 г. — В САЩ са създадени секретните служби за охрана на президента и борба с особено тежките престъпления.
•    1868 г. — Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина.
•    1882 г. — Княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев.
•    1894 г. — Основан е Международния олимпийски комитет в Сорбоната, Париж, по инициатива на барон Пиер дьо Кубертен.
•    1913 г. — Междусъюзническата война: Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш,Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.
•    1948 г. — В Западен Берлин е въведена временна собствена валута.
•    1956 г. — Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.
•    1959 г. - Осъденият по проекта Манхатън шпионин Клаус Фукс е освободен след само осем години престой в затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.
•    1961 г. — Студената война: Влиза в сила Антарктическия договор, въз основа на който цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база.
•    1967 г. — Състои се премиерата на българския късометражен игрален драматичен филм "Ако не иде влак".
•    1968 г. — В Буенос Айрес избухва масово сбиване на стадиона между футболни фенове, завършило със смъртта на 74 души и 150 ранени.
•    1985 г. — Бомба поставена от терористи в самолет Боинг 747 на индийските авиолинии избухва на 9 500 м над Атлантически океан, южно от Ирландия и убива 329 души.
•    1990 г. — Молдова приема декларация за държавен суверенитет.
•    2004 г. — В Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели.

Родени
•    1596 г. — Юхан Банер, шведски пълководец († 1641 г.)
•    1703 г. — Мария Лешчинска, кралица на Франция († 1768 г.)
•    1763 г. — Жозефина Боарне, съпруга на Наполеон Бонапарт, императрица на Франция († 1814 г.)
•    1835 г. — Александър Деп, руски офицер († 1889 г.)
•    1873 г. — Коста Николов, български военен деец († 1944 г.)
•    1877 г. — Марин Чолаков, български революционер († ? г.)
•    1881 г. — Лазар Добрич, български цирков артист и цирков педагог († 1970 г.)
•    1889 г. — Анна Ахматова, руска поетеса († 1966 г.)
•    1894 г. — Алфред Кинси, американски ентомолог и сексолог († 1956 г.)
•    1894 г. — Едуард VIII, крал на Обединеното кралство († 1972 г.)
•    1907 г. — Джеймс Мийд, британски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1995 г.)
•    1910 г. — Гордън Хинкли, президент на Църква на Исус Христос на светиите от последните дни († 2008 г.)
•    1910 г. — Жан Ануи, френски драматург († 1987 г.)
•    1927 г. — Боб Фос, американски хореограф и режисьор († 1987 г.)
•    1929 г. — Клод Горета, швейцарски режисьор
•    1936 г. — Костас Симитис, министър-председател на Гърция
•    1936 г. — Ричард Бах, американски писател
•    1937 г. — Марти Ахтисаари, президент на Финландия, Нобелов лауреат
•    1937 г. — Симеон Стоянов, български поет († 2002 г.)
•    1940 г. — Стюарт Сътклиф, британски музикант и художник († 1962 г.)
•    1948 г. — Буяр Скъндо, албански дипломат
•    1953 г. — Никола Калипари, италиански шпионин († 2005 г.)
•    1957 г. — Франсис Макдорманд, американска актриса
•    1961 г. — Петър Чухов, български писател
•    1961 г. — Румен Петков, български политик
•    1964 г. — Джос Уидън, американски писател, режисьор и продуцент
•    1968 г. — Тикен Джа Факоли, реге певец от Кот д'Ивоар
•    1968 г. — Ясен Петров, български футболист
•    1970 г. — Кристиан Майер, перуански актьор
•    1970 г. — Ян Тиерсен, френски композитор
•    1972 г. — Зинедин Зидан, френски футболист
•    1972 г. — Мария Гроздева, българска състезателка по спортна стрелба
•    1975 г. — Диджей Антоан, швейцарски диджей
•    1976 г. — Патрик Виейра, сенегалски футболист
•    1977 г. - Любомир Огнянов, български журналист
•    1977 г. - Джейсън Мраз, американски певец и активист
•    1984 г. — Акгул Аманмурадова, узбекистанска тенисистка

Починали
•    79 г. — Веспасиан, римски император (* 9 г.)
•    1795 г. — Алексей Антрепов, руски художник (* 1716 г.)
•    1852 г. — Карл Брюлов, руски художник (* 1799 г.)
•    1859 г. — Мария Павловна, Велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах (* 1786 г.)
•    1881 г. — Матиас Шлайден, немски ботаник (* 1804 г.)
•    1884 г. — Димитър Наумов, български агроном (* 1851 г.)
•    1891 г. — Вилхелм Вебер, германски физик (* 1804 г.)
•    1905 г. — Полихроний Сирку, руски историк (* 1855 г.)
•    1925 г. — Владимир Давидов, руски артист (* 1849 г.)
•    1926 г. — Виктор Васнецов, руски художник (* 1848 г.)
•    1928 г. — Иван Шишманов, български книжовник (* 1862 г.)
•    1940 г. — Вилхелм Щекел, австрийски лекар (* 1868 г.)
•    1941 г. — Иван Копец, съветски пилот (* 1908 г.)
•    1946 г. — Уилям Сърн Харт, американски актьор (* 1870 г.)
•    1956 г. — Майкъл Арлън, британски писател (* 1895 г.)
•    1959 г. — Борис Виан, френски писател (* 1920 г.)
•    1962 г. — Тачо Танев, български актьор (* 1882 г.)
•    1980 г. — Павел Спасов, български писател (* 1905 г.)
•    1989 г. — Мишел Афлак, политик (* 1910 г.)
•    1993 г. — Джонас Солк, американски имунолог (* 1914 г.)
•    1996 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция (* 1919 г.)
•    2010 г. — Мохамед Мзали, тунизийски политик (* 1925 г.)
•    2011 г. — Питър Фолк, американски актьор (* 1927 г.)

Празници
•    Международен ден на детските селища SOS - Годишнина от рождението на Херман Гмайнер(1919 – 1986), австрийски социален педагог, създател на модела (1949) „SOS детски селища” за отглеждане на изоставени деца и сираци.
•    Ден на държавната администрация - Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото
•    Международен олимпийски ден - Чества се с Решение на Международния олимпийски комитет (МОК) от януари 1948 г.
•    България — Ден на служителя в държавната администрация - Обявен с Решение 48 на Министерски съвет от 27 януари 2006 г.
•    Естония — Ден на победата (празнува се от 1934 г. в чест на победата на естонската армия над германската през 1919 г.; денят се празнува и като Ден на свободата)
•    Люксембург — Рожден ден на Великия херцог (национален празник от 1947 г., датата е фиксирана през 1961 г. и няма връзка с истинския рожден ден на монарха)
•    Молдова — Ден на суверенитета (1990 г.)
•    Полша, Никарагуа, Уганда — Ден на бащата


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

15/255Видяно 916 пъти
Кристофър ШолсюнисталинизъмнацизъмАлън Тюринг




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com