Любопитни истории случили се на датата 22 юни


 Кралската обсерватория в Гринуич, 1902 г.

22 юни 1675 г. - НА ТАЗИ ДАТА крал Чарлз II избира Гринуичкия меридиан

 На 22 юни 1675 г. английският крал Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки, че меридианът, който минава над нея, е нулев. Това твърдение става международна норма едва в края на XIX век.

През 1851 г. сър Джордж Бидъл Еъри избира гринуичкия меридиан за главен. Преди това имало четири други предложения. Сър Еъри е британски астроном и математик, заемал най-високата длъжност в Кралското астрономическо дружество от 1835 г. до 1881 г. Наред със заслугата му за установяване на Гринуич като главен меридиан, той е откривател и на стъклата, с които се коригира астигматизъм. Единственото петно върху репутацията му е за... бездействие, поради което Англия пропуснала възможността да открие Нептун.

Около 1884 г. вече близо 2/3 от всички кораби по света ползват Гринуич като отправна точка на своите карти за навигация. Същата година на международна конференция в САЩ меридианът официално е избран за главен. След тежки спорове Гринуич печели честта с 22 гласа, като само Сан Доминго е против, а Франция и Бразилия се въздържат. На същата конференция е решено Средното гринуичко време да се използва като стандарт по света, като денонощието започва в полунощ и продължава 24 часа.


 Главният меридиан.

Великобритания печели нулевия меридиан, измествайки кандидатурите на Вашингтон, Берлин и Париж, благодарение на морските си карти. 72 % от световното корабоплаване тогава разчита на тях, а те използват Гринуич като отправна точка. До XIX век много държави и отделни градове имат собствено местно време на база на положението спрямо Слънцето. Международни правила за началото и края на денонощието няма. С бързото развитие на железниците и комуникациите през 50-те и 60-те години на века стандартът за време става много необходим.

Въображаемата линия по земното кълбо, която минава от полюс до полюс през Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо и Гана и дели земята на източно и западно полукълбо, не само улеснява пътуването по света, но и осигурява стандарт за време. Както показва гласуването на конференцията във Вашингтон, Гринуичкият меридиан има своите противници. Те искат нещо по-неутрално, без национални връзки. Франция предлага меридианът да преминава през Канарските острови. Има и предложение, поддържано от Италия, нулевият меридиан да минава през Йерусалим.

Крайната цел на конференцията във Вашингтон - да бъде създадена проста централизирана система от 24 еднакви часови пояса за 24 часа не се реализира. Много държави излизат от системата, за да демонстрират независимост, да имат едно и също време със съседите или да поддържат едно време за цялата си територия.

През 2007 г. венецуелският президент Уго Чавес промени часовия пояс на страната с решение стрелките на часовниците да бъдат върнати с половин час.
Има и други държави със зони от половин час, както и такива, като Китай и Индия, където часовият пояс е един, макар и територията им да е по-голяма. Франция и Испания също би трябвало да са в един часови пояс с Великобритания, но за тях е по-удобно да имат едно време със съседите си на континента.

В ролята на Гринуичкия меридиан, като стандарт за време, се намесват и научно-техническите постижения. От 60-те години на XX век световното време се определя от атомните часовници, а Гринуичкото време ги следва. С добавянето на високосни секунди заради разминаването в часовниците и въртенето на Земята се поддържа Координирано универсално време. То осигурява връзката между показателите на атомните часовници и земното въртене.

От 1984 г. GPS системата поставя нулевия меридиан вече на 100 м от Гринуичката обсерватория. Въпреки това туристите продължават да се снимат с един крак в източното, а с другия - в западното полукълбо.




22 юни 813 г. - НА ТАЗИ ДАТА хан Крум побеждава византийският император Михаил I Рангаве и завладява Тракия

 На 22. юни 813 г. българският хан Крум печели пълна победа над византийските сили, командвани от император Михаил I Рангаве, и завладява Тракия. Паметният сблъсък остава в историята като Битката при Версиникия.

Две години по-рано, през 811 г., хан Крум разгромява византийците, нахлули в България, в битката при Върбишкия проход. Михаил Рангаве, който наследява тежко ранения в битката император Ставракий, отхвърля българските предложения за мир. Вследствие на това през 812 г. Крум завладява Девелт, Месемврия и още много крепости в Тракия. В отговор, през май 813 г. византийският император събира значителна армия от балканските и азиатските си владения, с която се опълчва на българите.

Византийската армия се придвижва от Константинопол до Одрин, където изчаква нашествениците, без да направи опит да отвоюва Месемврия. Крум разполага войските си на възвишения край малката крепост Версиникия (до село Маломирово, Елховско), северно от византийския стан. В продължение на 15 дни византийците напразно призовават българите да слязат от укрепленията, за да се бият на открито. Околността е опустошена от двете противникови войски, които изземват всичко необходимо за изхранването си.

Накрая Йоан Аплакис, стратегът на Македония, който командва един от фланговете на византийския боен строй, решава да атакува българските позиции. Въпреки че разполагат с числено превъзходство, византийските войски не атакуват координирано. Това се оказва решително за изхода на сражението. Войниците от македонската и тракийската тема, начело с Аплакис, атакуват българите, но не са подпомогнати от останалите византийски части. Затова те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакис загива. Останалите византийци побягват. Подозирайки, че противникът иска да увлече българите в преследване и да ги разбие с контраатака, Крум първоначално се въздържа от преследване. Едва след като бягството на византийците става всеобщо, българите се впускат след тях и довършват разгрома. Голяма част от победената войска се укрива в малки крепости, където по-късно е обсадена и пленена от българите.

Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец. В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия. През юли 813 г. българите достигат Константинопол. Редица византийски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт. Българското нападение срещу византийската столица не се осъществява заради смъртта на Крум (13. април 814 г.). Неговият наследник, хан Омуртаг, сключва мир с Византийската империя, в резултат на който границата между двете страни се измества на юг в Тракия.




22 юни 1941 г. - НА ТАЗИ ДАТА СССР атакува Добрич по въздух
 
 През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно. Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната война“ ще стане факт чак в края на годината.

Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка.
България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава.

За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника.

България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

75/255Видяно 1087 пъти
Гринуичкия меридианюниХан КрумБитката при ВерсиникияТракияВтората Световна войнаРусияБългарияДобрич


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com