Любопитни истории случили се на датата 20 май

Любопитни истории случили се на датата 20 май



20 май 1969 г. - НА ТАЗИ ДАТА Джон Ленън сключва брак с Йоко Оно в Гибралтар

 1969 г. Джон Ленън сключва брак с Йоко Оно. Церемонията се провежда в Гибралтар. Любопитен факт са версиите, които съществуват около запознанството на Ленън и Йоко. Според една от тях, разказана от самия Ленън, срещата е станала в галерия в Лондон, на 9 ноември 1966 г. Там Оно подготвяла своя изложба и двамата били представени един на друг от собственика Джон Дънбар.

Според втората версия, лансирана от Пол Макартни, през 1955 г. Оно била в Лондон, за да събере оригинални музикални партитури за книга, върху която работел Джон Кейдж, но самият Маккартни отказал да й даде от своите ръкописи. Той насочил Йоко към Джон Ленън, който откликнал на молбата й.

След това Оно започва да звъни постоянно на Джон в дома му и когато първата му съпруга Синтия поискала обяснение, той казал, че Йоко Оно само се опитва да събере пари за нейните „авангардни глупости”. През май 1968 г. докато Синтия е на почивка в Гърция, Ленън кани Оно на гости. Те прекарват нощта заедно, а по-късно Джон споделя, че са „правили любов до зори”. Когато жената на Джон се връща у дома тя заварва Оно, облечена в нейната хавлия, да пие чай със съпруга й, при което Ленън само казва: „О, здрасти”.

През последните две години на Джон в „Бийтълс” той и Оно започват публични протести срещу войната във Виетнам. Женят се в Гибралтар през 1969 г. Меденият им месец всъщност представлява 7-дневен протест за мир, по време на който и двамата не напускат леглото си в президентския апартамент в хотел Хилтън в Амстердам.

Джон и Йоко се разделят през 1974 г., но година по-късно отново са заедно. По време на раздялата им Ленън се среща с Мей Панг, която е личен асистент на музиканта и Оно. През декември 1975 г. обаче Джон внезапно решава да се върне при Йоко. Това се случва след среща между Ленън и Оно, след която той й заявява, че се връща при втората си съпруга.

След като Джон и Йоко се събират, а на 9 октомври 1975 г. ражда сина им Шон.
В крайна сметка Джон Ленън и Йоко Оно остават заедно до убийството на музиканта. На 8 декември 1980 г. Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк, връщайки се с Йоко Оно от звукозаписното студио.




20 май 1932 г. - НА ТАЗИ ДАТА Амелия Еърхарт прави първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан

 На 20 май 1932 г. 34-годишната Амелия Еърхарт излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с идеята да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Кълмор, Северна Ирландия. Днес там се намира център „Амелия Еърхарт“.

Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за постижения в авиацията) от Конгреса на САЩ, орден на „Почетния легион“ от правителството на Франция и златен медал на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър.

Първи опити в авиацията

През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. „Просто разбрах, че трябва да летя“ казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение при Анита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет — „Кинър Ърстър“ — който нарича „Канарчето“. На 22 октомври 1922 г. Еърхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923 г. става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.

През 1927 г. Еърхарт вече има почти 500 часа самостоятелен полет без сериозни инциденти и отново се мести на източното крайбрежие. След няколко необмислени инвестиции наследството на баба ѝ, основен източник на средства за семейството ѝ, привършва. Еърхарт е принудена за втори път да изостави следването в „Колумбия“ и да си намери работа. Става учителка, а по-късно и социален работник в Медфорд, Масачузетс.

Въпреки трудните времена Еърхарт не спира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на „Кинър“, производител на самолети, и пише вестникарски колонки, посветени на летенето.

Детство и ранни години

Амелия Еърхарт е родена в Ачисън, Канзас в семейството на Самюъл Стентън Еърхарт и Амелия Оутис Еърхарт – евреи. С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават необичайно възпитание, тъй като майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в „послушни момиченца“. В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за момичетата игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата. През 1904 г. от желание да има в дома си увеселително влакче Амелия закача стръмни релси за покрива на къщата и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът ѝ носи разцепена устна, скъсана рокля и невероятно въодушевление. „Все едно летях“ казва тя на Пидж.

За пръв път вижда самолет през 1907 г. на панаира на щата Айова в Де Мойн, но отклонява поканата на баща си да полетят с него, защото не изглеждал интересен.

До дванадесетата си година Амелия се обучава у дома с майка си, баба си и гувернантка. Когато семейството се мести в Де Мойн, Амелия и Пидж постъпват в държавно училище. По-късно семейството страда от алкохолизма на бащата, който води до уволнението му и конфискацията на имуществото им. Местят се в Сейнт Пол, но почти веднага след това момичетата са изпратени да живеят при приятели в Чикаго. Там Амелия завършва гимназията „Хайд Парк“ през 1916 г. Започва колеж в Пенсилвания, но скоро напуска.

През 1917 г. Ерхарт получава сертификат за помощник-сестра от Червения кръст и започва работа във военна болница „Спадина“ в Торонто, Онтарио, която прекъсва след края на войната. През 1919 г. постъпва в университета "Колумбия", но и там не се задържа дълго. Заминава за Калифорния, за да живее при родителите си.

Околосветски полет

Полетът, който Еърхарт планира, няма да е първият около Земята, но ще е най-дългият — 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 г. от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, но полетът е отложен тъй като пораженията по машината са сериозни.

Еърхарт решава да опита повторно само с Нунан и то от запад на изток поради метеорологични причини. Излитат на 1 юни 1937 г. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им само 11 000 км над Тихия океан.

На 2 юли тръгват от Лае към остров Хауланд. Там корабът „Итаска“ на американската брегова охрана чака Еърхарт, за да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от грешки, за които има много теории, радио навигацията от „Итаска“ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и така разбира, че координатите ѝ са неправилни), но тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не достигат до летците, но става ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на авиокомпания Пан Американ, но и през последвалите пет дни никой не успява да получи достатъчно данни за координатите му.

„Итаска“ започва търсене на север и запад от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изчезването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, но не се забелязват нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.

Издирването продължава девет дни и струва четири млн. долара. Но недоразвитите техники на търсене и липсата на координация в усилията на военноморските сили и бреговата охрана водят в задънена улица. Не са открити никакви физически останки.

Теории за изчезването на Еърхарт

Теории за изчезването на самолета и екипажа му има много. Една от тях, с много поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази теория намира доказателства и в кореспонденция на Путнам, която показва, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 г. се провеждат изследвания с хидролокатор, но самолетът не е открит.

Друга е теорията на Международната група за издирване на исторически летателни апарати (The International Group for Historic Aircraft Recovery). Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър и се разбива в останките на товарен кораб. През 1940 г. английски пилот съобщава, че е открил скелета на Еърхарт в югоизточния край на острова. Във Фиджи английски учени измерват костите и стигат до заключението, че са на едър мъж. През 1998 г. съдебни антрополози обявяват, че всъщност са на жена, но не могат да определят със сигурност дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети — части от мъжки и женски токове, подобни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от самолет и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.

Експедиция през лятото на 2007 г. донася нови находки, но дали те са следи от Еърхарт и Нунан остава спорно. През 2010 година се подготвя нова експедиция, която твърди, че може да се докаже тяхната теория с изследване на ДНК.

Съществува и теория за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски кораб. По това време южната част на Тихия океан се патрулира редовно от японски войски и според теорията (в която силно вярва майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 г. журналистът Фред Гьорнер публикува книга, в която твърди, че самолетът се разбива в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са заловени и екзекутирани. Книгата среща остри критики, но и поражда безчетни слухове и още теории, които не представят достатъчно доказателства. Между тях присъстват и твърденията, че Еърхарт е била американски шпионин и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отрича да е Ерхарт и дори завежда дело срещу писателя, който твърди това в книгата Amelia Earhart Lives. Издателите оттеглят книгата от пазара и сключват споразумение с Болан.




20 май 1570 г. - НА ТАЗИ ДАТА картографът Абрахам Ортелий издава първия съвременен атлас

 Абрахам Ортелий е роден през 1527 г. в Антверпен, част от владенията на Хабсбургите. Той е член на влиятелната по това време фамилия Ортелий и пътува много из Европа - в цяла Нидерландия и в Германия, Франция, Англия, Ирландия и Италия.

Ортелий започва да работи като гравьор на карти и през 1547 г. става член на антверпенската картографска гилдия. В началото на кариерата си се занимава главно с търговска дейност, като повечето му пътувания до 1560 г. са с такава цел. През тази година той предприема пътуване до Трир, Лотарингия и Поатие, заедно с Герардус Меркатор, и, вероятно под негово влияние, започва да се интересува от научна география. В следващите години се заема със съставянето на атласа „Theatrum Orbis Terrarum”, с който остава известен в историята на картографията.

През 1575 г. Абрахам Ортелий е назначен за географ на испанския крал Филип II. Това става с препоръките на Бенито Ариас Монтано, тъй като по-рано родът Ортелий е подозиран в симпатии към протестантството. С издадената от Плантен „Synonymia geographica” (1578), разширена по-късно под заглавието „Thesaurus geographicus” (1587, 1596), той поставя основите на критичния анализ на античната география.

Любопитен факт е, че в последното издание на тази книга Ортелий разглежда възможността за континентален дрейф, превърнала се в основна за геологията теория няколко века по-късно.




20 май 1498 г. - НА ТАЗИ ДАТА Вашку да Гама открива морския път до Индия

 Испанският мореплавател Вашку да Гама открива морския път до Индия, когато пристига в Кожикод, известен също като Каликут. Това е едно от великите събития в историята на световната търговия.

От четирите кораба се връщат само два (не е ясно къде и кога транспортния кораб загива), а от екипажа – по-малко от половината. Въпреки това плаването постига големи резултати. В Каликут португалците успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи на самите моряци. Значителен доход донасят и пиратските операции на да Гама в Арабско море. Но, естествено, не това предизвиква ликуване в Лисабон сред управляващите кръгове. Експедицията изяснява, какви огромни изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация.

До прокопаването на Суецкия канал (1869 г.) основната търговска артерия от Европа до страните от Индийския океан и Китай преминава покрай нос Добра Надежда. Португалия, държаща в свои ръце "ключа към източните морета", става през XVI в. силна морска държава, завоюва монопола на търговията с Южна и Източна Азия и го удържа близо 90 години – до разгрома на "Непобедимата армада" (1588 г.).

Експедицията на да Гама е следствие от обезпокоението на португалския крал Мануел I, че откритията на Колумб на запад застрашават търговските интереси на Португалия. Тогава все още не е било ясно, че Колумб всъщност не е открил западен път до Индия, а Америка. Важен момент в начинанието на да Гама указва и плаването на Бартулумеу Диаш, който достига нос Добра Надежда и установява добри перспективи за плаване към Индия.


Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
325 г. — Римският император Константин I Велики свиква Първи Никейски събор, на който е прието „Веруюто“.
525 г. — При земетресение в Близкия изток загиват около 300 хиляди души.
1498 г. — Португалският мореплавател Васко да Гама първи от европейските мореплаватели заобикаля Африка и пристига в Кожикод (преди известен като Каликут), Индия.
1520 г. — Ернан Кортес разбива испанските войски, след като се обявява за независим владетел на Мексико.
1873 г. — Леви Щраус и Джейкъб Дейвис получават американски патент за сини памучни панталони с медни капси, станали известни по-късно като джинси.
1875 г. — Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция, с която се постига единство в използваните мерни единици.
1875 г. — Княз Александър Дондуков-Корсаков встъпва в длъжност като руски императорски комисар в България.
1882 г. — С присъединяването на Италия към военния съюз между Германия и Австро-Унгария се създава Тройния съюз — организация, която по-късно предизвиква Първата световна война.
1900 г. — В Париж са открити Вторите Летни Олимпийски игри.
1902 г. — Куба става независима от САЩ република.
1927 г. — Саудитска Арабия получава независимост от Великобритания.
1927 г. — Чарлз Линдберг излита от Лонг Айлънд, Ню Йорк, за да извърши първият самостоятелен полет без кацане над Атлантическия океан, който завършва успешно на летище Бурже в Париж.
1932 г. — Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия.
1932 г. — В СССР е въведен терминът социалистически реализъм като нов стил в литературата.
1932 г. — Амелия Еърхарт излита от остров Нюфаундленд и започва първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан, който завършва успешно в Северна Ирландия на следващия ден.
1963 г. — Сукарно е назначен за пожизнен президент на Индонезия и провъзгласен за Велик вожд на революцията.
1969 г. — Джон Ленън сключва брак с Йоко Оно в Гибралтар.
1972 г. — Създадена е обединената република Камерун.
1983 г. — От френския Институт „Пастьор“ официално се съобщава, че е изолиран вирусът на СПИН от екип, ръководен от професор Люк Монтание.
1989 г. — В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против „възродителния процес“.
2002 г. — Източен Тимор придобива независимост от Индонезия и става първата суверенна държава за 21 век.
2003 г. — Ватиканът публикува речник на съвременния латински език, в който са добавени термини, които широко се използват в настоящето.
2007 г. — Избори за Европейски парламент през 2007: В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент.

Родени
1764 г. — Йохан Шадов, пруски график († 1850 г.)
1772 г. — Уилям Конгрийв (изобретател), английски изобретател († 1828 г.)
1794 г. — Карл Юлиус Перлеб, германски ботаник († 1845 г.)
1799 г. — Оноре дьо Балзак, френски писател († 1850 г.)
1806 г. — Джон Стюарт Мил, британски философ († 1873 г.)
1822 г. — Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1912 г.)
1830 г. — Ектор Мало, френски писател († 1907 г.)
1851 г. — Емил Берлинер, американски изобретател с немски произход († 1929 г.)
1860 г. — Едуард Бухнер, германски химик, Нобелов лауреат († 1917 г.)
1868 г. — Тасе Христов, български революционер († ? г.)
1875 г. — Парашкев Цветков, български революционер († 1903 г.)
1876 г. — Петър Джидров, български социалдемократ († 1952 г.)
1878 г. — Александър Давидов, български военен деец († 1925 г.)
1881 г. — Владислав Сикорски, полски военен и политически водач († 1943 г.)
1882 г. — Георги Горанов, български композитор († 1905 г.)
1882 г. — Сигрид Унсет, норвежка писателка, Нобелова лауреатка през 1928 г. († 1949 г.)
1883 г. — Фейсал I, крал на Ирак († 1933 г.)
1885 г. — Александър Лер, немски генерал († 1947 г.)
1893 г. — Винцас Миколайтис-Путинас, литовски писател († 1967 г.)
1896 г. — Храбър Попов, български архитект, първият декан на Строителния факултет към Висше техническо училище († 1979 г.)
1901 г. — Макс Еве, холандски шахматист († 1981 г.)
1904 г. — Марджъри Алингам, английска писателка († 1966 г.)
1906 г. — Васила Вълчева, добруджанска народна певица († 1981 г.)
1908 г. — Джеймс Стюърт, американски актьор († 1997 г.)
1909 г. — Васил Иванов, български художник († 1975 г.)
1915 г. — Моше Даян, израелски офицер и политик († 1981 г.)
1916 г. — Алексей Маресиев, съветски летец († 2001 г.)
1917 г. — Дейвид Маклеланд, американски психологически теоретик († 1998 г.)
1918 г. — Едуард Люис, американски генетик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 2004 г.)
1921 г. — Волфганг Борхерт, немски поет и белетрист и драматург († 1947 г.)
1922 г. — Димитър Хаджиянев, български актьор
1924 г. — Пол-Клод Ракамие, френски психиатър († 1996 г.)
1925 г. — Алексей Туполев, съветски авиоконструктор († 2001 г.)
1930 г. — Милена Цанева, български литературен критик
1935 г. — Димитър Киров, български художник († 2008 г.)
1935 г. — Хосе Мухика уругвайски политик и президент
1942 г. — Тома Томов, български журналист
1943 г. — Ал Бано, италиански поп певец
1944 г. — Джо Кокър, британски поп певец († 2014 г.)
1946 г. — Шер, американска поп-певица и актриса
1947 г. — Стоянка Кендерова, български арабист и османист
1949 г. — Илко Ескенази, български политик († 1994 г.)
1950 г. — Красимир Зафиров, български футболист
1952 г. — Роже Мила, камерунски футболист
1956 г. — Борис Акунин, руски писател
1958 г. — Алексей Гусков, руски актьор
1959 г. — Бронсън Пинчът, американски актьор
1960 г. — Джон Билингсли, американски актьор
1962 г. — Александър Дедюшко, руски актьор († 2007 г.)
1961 г. — Ангел Тошков, български учен
1964 г. — Весела Лечева, българска спортистка
1964 г. — Даниела Гергелчева, българска тенисистка
1965 г. — Паоло Сеганти, италиански артист
1968 г. — Тимъти Олифант, американски актьор
1970 г. — Стефан Вълдобрев, български актьор и музикант
1972 г. — Бъста Раймс, американски хип-хоп изпълнител
1978 г. — Христос Баникас, гръцки шахматист
1981 г. — Икер Касиляс, испански футболен вратар
1982 г. — Петър Чех, чешки футболист
1983 г. — Александра Сърчаджиева, българска актриса
1983 г. — Оскар Кардосо, парагвайски футболист

Починали
1277 г. — Йоан XXI, римски папа (* 1215 г.)
1506 г. — Христофор Колумб, генуезски пътешественик (* 1451 г.)
1622 г. — Осман II, султан на Османската империя (* 1604 г.)
1648 г. — Владислав IV Ваза, Крал на Полша и Велик княз на Литва (* 1595 г.)
1755 г. — Йохан Георг Гмелин, немски естествоизпитател (* 1709 г.)
1782 г. — Уилям Емерсън, британски математик (* 1701 г.)
1820 г. — Карл Лудвиг Занд, студент, член на Burschenschaft (* 1795 г.)
1887 г. — Александър Улянов, руски революционер (* 1866 г.)
1896 г. — Клара Шуман, германска пианистка и композиторка (* 1819 г.)
1901 г. — Кочо Муструка, български революционер (* 1873 г.)
1911 г. — Георги Ралев, български революционер (* 1875 г.)
1911 г. — Димко Богов, български революционер (* 1870 г.)
1940 г. — Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет, Нобелов лауреат през 1916 г. (* 1859 г.)
1942 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер (* 1867 г.)
1944 г. — Иван Улитин, съветски военен деец (* 1923 г.)
1945 г. — Александър Ферсман, съветски геохимик (* 1883 г.)
1945 г. — Владимир Вазов, български генерал, брат на поета Иван Вазов (* 1868 г.)
1947 г. — Филип Ленард, австрийски и унгарски физик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1862 г.)
1952 г. — Йордан Пекарев, деец на БЗНС (* 1860 г.)
1960 г. — Никола Михайлов, български художник (* 1876 г.)
1970 г. — Херман Нунберг, австрийски психоаналитик (* 1884 г.)
1973 г. — Ярно Сааринен, финландски мотоциклетен състезател (* 1945 г.)
1981 г. — Доситей, глава на МПЦ (* 1906 г.)
1981 г. — Лилиан Ротер, унгарски психоаналитик (* 1896 г.)
1982 г. — Димитър Попов, български политик (* 1912 г.)
1989 г. — Джон Хикс, британски икономист, Нобелов лауреат през 1972 г. (* 1989 г.)
1995 г. — Начо Начев, български учен (* 1925 г.)
2002 г. — Стивън Джей Гулд, американски палеонтолог (* 1941 г.)
2005 г. — Пол Рикьор, френски философ (* 1913 г.)
2007 г. — Стенли Милър, американски химик (* 1930 г.)
2009 г. — Ивайло Джамбазов, български актьор (* 1959 г.)
2009 г. — Олег Янковски, руски актьор (* 1944 г.)
2011 г. — Ренди Савидж, американски кечист
2012 г. — Робин Гиб, английски певец и композитор (Бий Джийс)(* 1949 г.)
2013 г. — Рей Манзарек, американски музикант (* 1939 г.)

Празници
Свети мъченик Талалей (по църковня календар на Българска православна църква)
Международен ден на метрологията
Европейски ден на морето (от 2008 г.)
Източен Тимор — Ден на независимостта (от Индонезия, 2002 г., национален празник)
Камерун — Ден на обединението (1972 г., национален празник)
Куба — Ден на независимостта (от САЩ, 1902 г.)
Саудитска Арабия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1927 г.)
Индонезия — Ден на националното пробуждане


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

15/255Видяно 867 пъти
Джон ЛенънЙоко ОноГибралтармайзвездиАмелия ЕърхартпостижениякартографиякартиатласавиацияАбрахам ОртелиймореплавателиВашку да ГамаИндия




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com