Любопитни истории случили се на датата 1 февруари


 Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно са Стефан Манов и председателят Богдан Шулев.

1 февруари 1945 г. - НА ТАЗИ ДАТА от радиоапаратите се чува монотонен глас: смърт, смърт, смърт...

 На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.


На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава. 

На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.


"По време на Народния съд младежта настоява за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят заглавията на вестниците.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.

Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.

Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.

След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).


Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.

Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.

От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Поклон пред паметта на жертвите на комунистическия режим!



Владимир Димитров – Майстора, Илия Бешков и Иван Лазаров със студенти през 1955 година.

1 февруари 1882 г. – НА ТАЗИ ДАТА е роден изтъкнатият български художник Владимир Димитров - Майстора

 Владимир Димитров - Майстора е син на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 бъдещият художник сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други.
В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, "Майка ми") и пейзажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и други).

По време на Балканската и Първата световна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта - "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие, 1916", "Завръщане от фронта" и други.

След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиява се силно от толстоизма. През 1922 излага картини от цикъла си "Жътва".
През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в изложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села — Шишковци, Дивля, Раждавица и други.

През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: "Моми" (ок.1925-1935), "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско" (ок. 1928-1930), "Цветница", "Фамилия" (ок. 1928), "Девойка от Кюстендилско" (ок. 1930-1935), "Жетварка" (1930-1935), "Мома с ябълки" (ок. 1930-1935), "Жетварка от с. Шишковци" (1935), "Жетвари на обяд" (ок. 1935-1938), "Копачки" (ок. 1935-1938), "Селско момиче сред макове" (1935-1938) и други. През 1944 г. е удостоен със званието "почетен гражданин на гр. Кюстендил". Умира на 24 септември 1960 г. в София.



Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
1587 г. — Кралицата на Англия Елизабет I подписва смъртната присъда на Мария Стюарт.
1788 г. — В САЩ е патентован парахода.
1800 г. — Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен консул чрез референдум на новата конституция.
1810 г. — Преброяването на населението в САЩ показва, че броят на жителите е 7,2 млн. души.
1851 г. — Извършено е изпитание на първата подводница („Le Plongeur-Marine“), конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер.
1905 г. — Основан е нидерландския футболен клуб АДО Ден Хааг в град Хага.
1926 г. — Образувана е Киргизка автономна република в състава на СССР.
1944 г. — Втората световна война: Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови.
1945 г. — Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2 730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици
1946 г. — Норвежкият дипломат Тригве Ли става първият Генерален секретар на ООН.
1950 г. — Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България.
1957 г. — Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
1958 г. — Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята.
1958 г. — Египет и Сирия се обединяват във федерация, наречена Обединена арабска република, която просъществува до 1961 г.
1969 г. — С декларация на ръководителите на Югославия и Румъния се опровергава доктрината на Брежнев за приоритет на интересите на международното работническо движение над националните интереси.
1978 г. — Режисьорът от полски произход Роман Полански е принуден да емигрира от САЩ във Франция, след като е преследван от закона за секс с 13-годишно момиче.
1979 г. — В Техеран тържествено е посрещнат, след 15-годишно изгнание, завърналия се от Франция аятолах Хомейни.
1990 г. — Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. — Основана е българска търговска компания АНКА.
1991 г. — Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
1995 г. — България става асоцииран член на Европейския съюз.
2003 г. — Космическата совалка Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата на Земята, като загиват всичките седем члена на екипажа.
2004 г. — По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни, паника причинява смъртта на 251 пилигрими.
2011 г. — България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма

Родени
1834 г. — Кузман Шапкарев, български просветен деец († 1909 г.)
1837 г. — Михаил Хитрово, руски дипломат († 1896 г.)
1844 г. — Грандвил Стенли Хол, американски психолог († 1924 г.)
1860 г. — Густав Вайганд, германски езиковед († 1930 г.)
1870 г. — Иван Николов, български революционер († 1902 г.)
1872 г. — Смиле Войданов, български революционер († 1958 г.)
1874 г. — Хуго фон Хофманстал, австрийски поет († 1929 г.)
1885 г. — Йордан Качаков, български политик († 1934 г.)
1892 г. — Гаврил Генов, български комунист († 1934 г.)
1894 г. — Джон Форд, американски режисьор († 1973 г.)
1899 г. — Алексей Бистров, руски учен († 1959 г.)
1901 г. — Кларк Гейбъл, американски актьор († 1960 г.)
1902 г. — Лангстън Хюз, американски поет († 1967 г.)
1905 г. — Емилио Сегре, американски физик, Нобелов лауреат през 1959 г. († 1989 г.)
1907 г. — Гюнтер Айх, германски поет († 1972 г.)
1915 г. — Стенли Матюс, английски футболист († 2000 г.)
1918 г. — Мюриъл Спарк, шотландска писателка († 2006 г.)
1923 г. — Генко Генков, български художник († 2006 г.)
1925 г. — Ивайла Вълкова, българска журналистка († 2008 г.)
1927 г. — Христо Недков, български музикант († 2010 г.)
1931 г. — Борис Елцин, първи президент на Русия († 2007 г.)
1939 г. — Клод Франсоа, френски певец († 1978 г.)
1942 г. — Тери Джоунс, британски актьор
1946 г. — Иван Кючуков, български футболист
1946 г. — Николай Михайлов, български политик
1949 г. — Михо Михов, български генерал
1949 г. — Франко Каузио, италиански футболист
1954 г. — Бил Муми, американски актьор
1965 г. — Брендън Лий, американски актьор († 1993 г.)
1965 г. — Кирил Метков, български футболист
1966 г. — Дийодоне М'бала М'бала, френски актьор
1968 г. — Лиза Мари Пресли, американска актриса
1969 г. — Бахман Гобади, кюрдски кинорежисьор
1969 г. — Габриел Омар Батистута, аржентински футболист
1971 г. — Джил Кели, американска порно актриса
1979 г. — Александър Галкин, руски шахматист
1979 г. — Рутина Уесли, американска актриса
1982 г. — Таканори Матсумото, японски вокалист
1985 г. — Радослав Анев, български футболист
1986 г. — Иван Площаков, български футболист
1988 г. — Анди Валентино, американска порно актриса
1992 г. — Кели Гос, американска актриса
1994 г. - Хари Стайлс, британски певец (One Direction)

Починали
997 г. — Геза Унгарски, унгарски владетел (* ок. 945)
1691 г. — Александър VIII, римски папа (* 1610 г.)
1733 г. — Август II, крал на Полша (* 1670 г.)
1851 г. — Мери Шели, английска писателка (* 1797 г.)
1865 г. — Авксентий Велешки, български духовник (* 1798 г.)
1871 г. — Гийом Лежан, френски пътешественик (* 1828 г.)
1903 г. — Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски учен (* 1819 г.)
1920 г. — Адолф Албин, румънски шахматист (* 1848 г.)
1922 г. — Аритомо Ямагата, министър-председател на Япония (* 1838 г.)
1926 г. — Теодосий Скопски, български духовник (* 1846 г.)
1945 г. — Екзекутирани български офицери и политици от т.нар. Народен съд
1950 г. — Марсел Мос, френски антрополог и социолог (* 1872 г.)
1957 г. — Фридрих Паулус, германски генерал (* 1890 г.)
1958 г. — Клинтън Дейвисън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1881 г.)
1961 г. — Ищван Чок, унгарски художник († 1865 г.)
1966 г. — Бъстър Кийтън, американски актьор (* 1895 г.)
1971 г. — Александър Андреев, български скулптор (* 1879 г.)
1971 г. — Амет-хан Султан, съветски летец (* 1920 г.)
1976 г. — Вернер Хайзенберг, германски физик, Нобелов лауреат през 1932 (* 1901 г.)
1976 г. — Джордж Уипъл, американски биофизик, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1878 г.)
1981 г. — Доналд Дъглас, американски авиоконструктор (* 1892 г.)
1982 г. — Найден Войнов, български шахматист (* 1895 г.)
1986 г. — Алва Мюрдал, шведски дипломат, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1902 г.)
1998 г. — Захари Жандов, български режисьор (* 1911 г.)
2003 г. — Седем членен екипаж на космическата совалка Колумбия
2003 г. — Монго Сантамария, джаз музикант (* 1917 г.)
2007 г. — Джан Карло Меноти, американски композитор (* 1911 г.)
2012 г. — Вислава Шимборска, полска поетеса, есеистка и преводачка, носителка на Нобелова награда (* 1923 г.)
2014 г. — Максимилиан Шел, австро-швейцарски артист, режисьор и продуцент (* 1930 г.)
2014 г. — Стефан Божков, български футболист и треньор (* 1923 г.)
2014 г. — Луис Арагонес, испански футболист и треньор (* 1938 г.)
2014 г. — Василий Петров, съветски маршал (* 1917 г.)

Празници
Българска православна църква — Свети Трифон (Трифоновден)
Православна църква - Свети Фелицитата и Перпетуя (стар стил)
Алжир — Ден на евакуацията
България — Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим
САЩ — Национален ден на свободата


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

85/255Видяно 1165 пъти
комунистически режимфевруариВладимир Димитров - Майстора


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com