Любопитни истории случили се на датата 19 януари

Любопитни истории случили се на датата 19 януари



19 януари 1943 г. - НА ТАЗИ ДАТА е родена една от именитите представителки на "Клуб 27" - американската блус рок певица Джанис Джоплин 

 Джанис става част от този "клуб" на 4 октомври 1970, когато е намерена мъртва в Лендмарк хотел в Холивуд. Официалната версия за смъртта ѝ е приемане на прекалено голямо количество хероин и уиски.Добре позната е с вокалните си умения, а почитателите ѝ определят сценичното ѝ присъствие като „наелектризиращо“. Джанис става известна в края на 60-те като основния вокалист на психеделичната-асид рок група "Биг Брадър енд дъ Холдинг Къмпани", а после и със самостоятелната си работа с бек групите Козмик Блус Бенд и Фул Тилт Буги Бенд. Тя нашумява на Поп фестивала в Монтерей, и се превръща във водеща атракция на фестивала Удсток. Пласира пет сингъла, като други нейни популярни песни от четиригодишната ѝ кариера включват „Down On Me“, „Summertime“, „Piece Of My Heart“, „Ball 'n' Chain“, „Maybe“, „To Love Somebody“, „Kozmic Blues“, „Work Me, Lord“, „Cry Baby“, „Mercedes Benz“, както и единственият ѝ хит номер едно „Me And Bobby McGee“. Освен музикант, тя е художник, танцьорка и музикален аранжор. Списание Ролинг Стоун я поставя под номер 46 в класацията си „100-те най-велики творци за всички времена“ през 2004 г., както и под номер 28 на класацията „100-те най-велики певци на всички времена“. През 1995 влиза в Рокендрол зала на славата.

"Клуб 27" е общото название на група световно известни музиканти и певци, повлияли значително развитието на музиката,починали на възраст от 27 години, понякога при странни или неизяснени обстоятелства. Причината за създаването на клуба са кончините на Браян Джоунс, Джанис Джоплин, Джим Морисън и Джими Хендрикс, които са почти една след друга. По-късно са включени и други музиканти, които променят лицето на музиката завинаги. Когато умира Кобейн, неговата сестра твърди, че той винаги е искал да се присъедини към този клуб. Сравнително скоро (2011 г.) към него се присъедини и певицата Ейми Уайнхаус.

Легендата за "Клуб 27: всява ужас у суеверните и вече почти половин век те се мъчат да открият причината затова защо много от музикантите умират точно на тази възраст. 
Според най-крайната конспиративна теория те са продали душите си на сатаната, сключвайки сделка с него в замяна на талантите си.Привърженици на астрологията намират връзка с циклите на Сатурн, който на всеки 28-30 г. заставал в точно същото място, в което е бил по време на раждането на всеки. 

В такъв момент човек става особено уязвим. Нумерологията също дава обяснение на фаталното число. 27 се разлага до деветка (2+7=9), символ на края на цикъла. Немският психолог Ерик Ериксон смята, че творческите натури срещат особена трудност в психосоциалното си развитие, като пикът настъпва точно на въпросната възраст. Според скептиците 27 г. е пределната възраст,до която организмът може да издържи на тежки алкохлни и наркотични натравяния.

Ако не сте известен музикант или певец и не употребявате алкохол и наркотици, вероятността да попаднете в този клуб намалява значително. Ако пък сте? Хм..мислете му. Дали случайност или не, 27 е възраст, на която определено смъртта ви може да ви донесе безсмъртие, особено ако се казвате Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Джим Морисън, Джими Хендрикс. Ейми Уайнхаус или..



 Българският дипломат д-р Петър Вутов получил нотата на Държавния департамент за прекъсване на отношенията между НРБ и САЩ през февруари 1950 г.

19 януари 1950 г. - НА ТАЗИ ДАТА България праща нота до САЩ заради която дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години

 1950 в нота до Държавния департамент на САЩ България иска отзоваване на пълномощния министър Доналд Хийд, защото "поддържал отношения" с осъдения за "шпионаж" Трайчо Костов (екзекутиран на 16 декември 1949 г.). В резултат дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години.

След Втората световна война отношенията между България и Съединените американски щати преминали през драматични колизии. Студената война често ги вледенявала до степен на абсолютно им замръзване, както станало през далечната 1949 г. Тогава от Вашингтон официално поискали персоналът в легацията в София да бъде увеличен от 20 но 30 дипломата. 

Правителството на Васил Коларов отказва, с аргумента, че не желае американските шпиони
под прикритието на дипломати в София, да се увеличат. През 1950 г. се стига и до логичната развръзка – посланикът на САЩ в София Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и обявен в персона нон грата. Американците засипват външния ни министър Владимир Поптомов и премиера Вълко Червенков с протести, но полза от това няма. Прецедентът става на 21 февруари 1950 г., когато САЩ закриват мисията си в София и прекъсват всякакви дипломатически отношения с България – в практиката на Държавния департамент това е първи подобен случай след войната.

Изтеглят се и нашите дипломати от Вашингтон. Чак след смъртта на Сталин, около 9 години след скъсването на контактите, в София официално задраскват обвиненията срещу посланик Хийт. Бавно, стъпка по стъпка, отношенията леко се затоплят и на 14 март 1960 г. американците пак отварят легацията си в София. 

Нормализацията на отношенията е изключително крехка и нетрайна. През април и май 1961 г. български дипломати и служители от посолството ни във Вашингтон са нападнати на улицата от престъпници. Макар че става дума за хулигански нападения, официалната реакция от София е в съвсем в духа на Студената война. Американските власти са обвинени, че нападенията са подготвени от ЦРУ.

През същата година избухва още един скандал. В популярното американско списание “US News and World Report” се появява репортаж за обучението на американски войници в базата Форт Браг. На една от снимките в репортажа ясно се вижда /а в текста се разказва/, как американските войници се обучават да противодействат на евентуални нападения от страна на български партизани. На черната учебна дъска на фотографията на кирилица са описани част от българските “партизански тактики”, от които е заплашен Пентагонът. Репортажът в “US News and World Report” е толкова драстичен и налудничав в посланията си, че нашият посланик във Вашингтон д-р Петър Вутов решава начаса да реагира.

Дипломатът иска среща с един от шефовете на Държавния департамент Монкриеф Дж. Спиър и му говори доста ядосано. Вутов не скрива възмущението си, че “България няма никакво намерения да сваля американското правителство с партизански и военни методи и то десетилетия след като между двете страни е сключен мирен договор след войната”. Българският посланик подчертал, че изглежда в Пентагона още не са разбрали, че Втората световна война е свършила и партизани в България няма от двадесетина години. Самият д-р Петър Вутов имал двугодишен партизански стаж /1943-1944/ в Червенобрежкия отряд и учебните програми във Форт Браг му изглеждали като бълнуванията на кретени. Вашингтон изглежда бил стреснат от напълно естественото възмущение на Вутов, защото почти не реагирали, когато след няколко месеца в София се състояли две-три антиамерикански демонстрации пред US-посолството. А тези демонстрации имали друг повод – карибската криза и натискът на САЩ срещу Съветския съюз да изтегли ракетите си от Куба.
Добре известно е, че идеята съветски ракети да се разположат на Острова на свободата възникнала по време на 7-дневното посещение на Хрушчов у нас през 1962 г. 

Съветникът на първият съветски ръководител Фьодор Бурлацки разказва как станало това. Никита Хрушчов се разхождал по плажа на Евксиноград с министъра на отбраната маршал Родион Малиновски. Тогава, на черноморския бряг край Варна първият съветски ръководител възложил тази задача на маршала след съгласуване с Фидел Кастро. Показателно е, че по време на визитата Тодор Живков в свой тост към Хрушчов казва следните думи: „Нашият политически часовник е сверен до секунда със съветския. Нашият часовник върви по московско време”.

Посещението на Хрушчов особено зорко се следяла от тогавашният посланик на САЩ в София г-жа Юджийн Андерсън. Още повече, че при разговор с Живков, тя получава недвусмисленото предупреждение, че “България няма да търпи да се отнасят с нея като второстепенна държава.”

През октомври 1962 г., когато карибската криза е в своя апогей, нашите дипломати във Вашингтон получават заповед от Външно министерство да унищожат архива на мисията заради „все по-голямата вероятност от избухването на война”. Изгарят се доклади, отчети, паметни бележки, инструкции, вътрешни указания, работни планове и преписки – общо над 2000 страници поверителни документи. Някои от най-секретните преписки остават на съхранение лично при временно управляващия на посолството К. Щерев. След броени дни когато Хрушчов и Кенеди се споразумяват и опасността от Трета световна война изчезва, намалява и напрежението сред българските дипломати във Вашингтон.




19 януари 1937 г. - НА ТАЗИ ДАТА Хауърд Хюз поставя световен рекорд за скорост със самолет

На 19 януари 1937 г. 31-годишният Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост със самолет, като прелита от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа 28 минути и 25 секунди.
След това на 10 юли 1938 г. той поставя нов рекорд, като извършва за 91 часа околосветски самолетен полет. Затова през 1938 г. летището на Хюстън (Тексас) е преименувано на „Летище Хауърд Хюз”, но старото име е върнато поради възраженията на гражданите летището да носи името на жив човек.

Няма как да не поясним, че това е същият Хауърд Хюз, който е прославен не само като американски пилот-рекордьор и авиоконструктор, но е известен кинопродуцент, прочут плейбой, невероятен ексцентрик, авантюрист, един от най–богатите хора в света и една от най-противоречивите личности в историята на САЩ. Проявява особено ексцентрично поведение в залеза на живота си.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
383 г. — Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.
1419 г. — Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия.
1764 г. — Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество.
1806 г. — Великобритания окупира нос Добра надежда.
1829 г. — Състои се премиерата на "Фауст" от Гьоте.
1839 г. — Британската източноиндийска компания превзема Аден.
1853 г. — Състои се премиерата на операта "Трубадур" на Джузепе Верди в Рим.
1861 г. — Джорджия става 5-я щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама.
1899 г. — Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет.
1915 г. — Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.
1918 г. — Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.
1920 г. — Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
1938 г. — За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма "Дженерал Моторс".
1941 г. — Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.
1942 г. — Втората световна война: Япония напада Бирма.
1945 г. — Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.
1946 г. — Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
1955 г. — Играта "Скрабъл" се появява на пазара.
1966 г. — Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.
1969 г. — Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.
1977 г. — Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като "Токийската роза".
1977 г. — В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
1981 г. — САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен.
1983 г. — Нацисткият Военният престъпник Клаус Барби е арестуван в Боливия.
1983 г. — Apple Computer известява за появата на "Apple Lisa" — първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.
1989 г. — Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
1993 г. — IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година — най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.
1997 г. — След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн и участва в честването по случай присъединяването на последния, контролиран от израелците, град на Западния бряг.
2007 г. - Арменският журналист Хрант Динк е застрелян пред офиса на вестника, в който работи, от 17-годишен турски националист.

Родени
399 г. — Елия Пулхерия, Императрица на Източната Римска империя († 453 г.)
840 г. — Михаил III, византийски император († 867 г.)
1544 г. — Франсоа II, крал на Франция († 1560 г.)
1736 г. — Джеймс Уат, британски изобретател († 1819 г.)
1798 г. — Огюст Конт, френски философ, един от основоположниците на позитивизма († 1857 г.)
1803 г. — Сара Хелън Уитман, американска поетеса († 1878 г.)
1807 г. — Робърт Лий, генерал от Армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война († 1870 г.)
1809 г. — Едгар Алън По, американски писател († 1849 г.)
1833 г. — Ели Дюкомен, швейцарски политик, Нобелов лауреат († 1906 г.)
1839 г. — Пол Сезан, френски художник († 1906 г.)
1849 г. — Владимир Давидов, руски артист († 1925 г.)
1853 г. — Иван Салабашев, български политик († 1924 г.)
1859 г. — Шарл Дил, френски учен, историк († 1944 г.)
1860 г. — Стефан Белов, български военен деец († 1931 г.)
1863 г. — Вернер Зомбарт, немски икономист († 1941 г.)
1864 г. — Иван Пеев-Плачков, български политик († 1942 г.)
1865 г. — Валентин Серов, руски художник († 1911 г.)
1871 г. — Даме Груев, български революционер († 1906 г.)
1875 г. — Георги Константинов, български революционер († 1969 г.)
1879 г. — Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф († 1967 г.)
1882 г. — Александър Миленков, български художник († 1971 г.)
1883 г. — Херман Абендрот, немски диригент, професор († 1956 г.)
1884 г. — Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.)
1890 г. — Иван Зонков, деец на БКП († 1938 г.)
1900 г. — Иван Христов, български художник († 1987 г.)
1900 г. — Лесли Уайт, американски антрополог († 1975 г.)
1902 г. — Георгий Острогорски, руски византолог († 1976 г.)
1908 г. — Радка Йосифова, преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“
1912 г. — Леонид Канторович, руски икономист и математик († 1986 г.)
1918 г. — Васил Величков, първият български пилот († 1984 г.)
1920 г. — Иван Пачников, български лекар и общественик
1920 г. — Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат
1921 г. — Патриша Хайсмит, американска писателка († 1995 г.)
1922 г. — Йежи Кавалерович, полски кинорежисьор
1922 г. — Христо Данов, български юрист († 2003 г.)
1923 г. — Ивайло Петров, български писател († 2005 г.)
1923 г. — Маркус Волф, немски офицер († 2006 г.)
1926 г. — Тодор Гогов, български политик
1929 г. — Ред Амик, американски автомобилен състезател († 1995 г.)
1936 г. — Стойко Факиров, български химик, професор
1943 г. — Джанис Джоплин, блус, рок-енд-рол, блус-рок и психеделик-рок певица († 1970 г.)
1946 г. — Генадий Кузмин, украински шахматист
1946 г. — Джулиан Барнс, британски писател
1946 г. — Доли Партън, американска кънтри певица, композиторка и киноактриса
1947 г. — Род Евънс, английски рокпевец
1951 г. - Стефчо Стойков, български писател
1954 г. — Синди Шърман, американска фотографка и режисьорка
1955 г. — Саймън Ратъл, английски диригент
1958 г. — Алън Стийл, американски писател-фантаст
1959 г. — Петя Силянова, българска актриса
1966 г. — Стефан Едберг, шведски тенисист
1967 г. — Хавиер Камара, испански актьор
1968 г. — Светослав Малинов, български политик
1969 г. — Предраг Миятович, черногорски футболист
1970 г. — Александър Бох, германски автомобилен състезател
1972 г. — Борислав Цеков, български политик
1972 г. — Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II
1975 г. — Александър Александров , български футболист
1976 г. — Марша Томасън, британска актриса
1980 г. — Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1
1984 г. — Исмаел Бланко, аржентински футболист
1985 г. — Бени Файлхабер, американски футболист
1985 г. — Елиът Уорд, английски футболист
1986 г. — Клаудио Маркизио, италиански футболист
1991 г. — Петра Мартич, хърватска тенисистка
1989 г. - Стоян Иванов, български рап изпълнител

Починали
923 г. — Мохамед ибн Джарир ал-Табари, персийски историк (* 839 г.)
1526 г. — Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II. (* 1501 г.)
1547 г. — Хенри Хауард, граф на Съри, английски поет (* 1517 г.)
1576 г. — Ханс Закс, немски поет и драматург (* 1494 г.)
1629 г. — Абас I Велики, шах на Иран (* 1571 г.)
1825 г. — Феодосий Шчедрин, руски скулптор (* 1751 г.)
1865 г. — Пиер-Жозеф Прудон, френски философ - анархист (* 1809 г.)
1869 г. — Карл фон Райхенбах, германски химик (* 1788 г.)
1881 г. — Франсоа Мариет, френски археолог, създател на Египетския музей в Кайро (* 1821 г.)
1908 г. — Георги Данчов, български художник и революционер (* 1846 г.)
1913 г. — Йосиф Ангелов, български офицер (* 1857 г.)
1927 г. — Шарлота Белгийска, императрица на Мексико (* 1840 г.)
1929 г. — Цветко Дрончилов, български просветен деец (* 1841 г.)
1930 г. — Франк Рамзи, английски математик (* 1903 г.)
1931 г. — Димитър Бръзицов, български публицист (* 1858 г.)
1931 г. — Петър Пешев, български политик и юрист (* 1858 г.)
1938 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател (* 1864 г.)
1947 г. — Мануел Мачадо, испански поет (* 1874 г.)
1947 г. — Тане Николов, български революционер (* 1873 г.)
1952 г. — Валтер фон Болтенщерн, германски офицер (* 1889 г.)
1954 г. — Димитър Божиков, български революционер (* 1866 г.)
1965 г. — Яким Якимов, български учен (* 1900 г.)
1969 г. — Ян Палах, чешки студент, починал след самозапалване (* 1948 г.)
1987 г. — Лоурънс Колберг, американски психолог (* 1927 г.)
1990 г. — Ошо, индийски и американски духовен учител и философ (* 1931 г.)
1991 г. — Джон Ръсел, американски актьор (* 1921 г.)
1996 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент (* 1943 г.)
1997 г. — Клифърд Скот, английски психоаналитик (* 1903 г.)
1997 г. — Тодор Андрейков, български актьор (* 1933 г.)
1998 г. — Карл Пъркинс, американски китарист (* 1932 г.)
2000 г. — Бетино Кракси, италиански политик и държавник (* 1934 г.)
2002 г. — Вава, бразилски футболист (* 1934 г.)
2002 г. — Франц Инерхофер, австрийски писател (* 1944 г.)
2004 г. — Александър Сталийски, български политик (* 1925 г.)
2006 г. — Уилсън Пикет, американски соул певец (* 1941 г.)
2007 г. — Хрант Динк, арменски писател и журналист (* 1954 г.)

Празници
Балтимор (САЩ) — Ден на Едгар Алън По
Тексас (САЩ) — Ден в памет на героите на Конфедерацията


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/255Видяно 697 пъти
януариКлуб 27Джанис Джоплиндипломацияд-р Петър ВутоврекордиХауърд Хюз




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com