Любопитни истории случили се на датата 19 юни



19 юни 1953 г. - НА ТАЗИ ДАТА награждават посмъртно с "Почетна награда на мира" българския поет Никола Вапцаров

 1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с "Почетна награда на мира" български поет Никола Вапцаров. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни за неговия „изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите”.

Паметен знак и грамота са връчени на майката на поета Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953 г. представители от 80 страни - хора от различни националности и произход, с различна професия и религия, с различно социално положение. На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.

В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението. Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици.

През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо „обвинение”, че се е борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български войници на Източния фронт. Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.

Българските писатели и поети определят това признание, адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.

Никола Вапцаров е активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането й). На 23 юли 1942 г. е осъден на смърт за терористична дейност и още същата вечер е разстрелян.




19 юни 1978 г. - НА ТАЗИ ДАТА комиксът за котарака Гарфилд прави своя дебют

 Гарфилд – комиксът, вписан от Книгата на Рекордите на Гинес като най-успешният проект от този тип в света – прави своя дебют. Създател на рижавият котарак е Джим Дейвис. "Той не е обикновена улична котка, както си мислеха повечето му фенове, а истинска расова котка. За прототип ползвах породата екзотична късокосместа в червено-тигрова окраска", споделя той малко след като Гарфилд се появява в първите комикси.

Към суетния лакомник в началото проявяват интерес едва 40 вестника. Популярността на Гарфилд расте с дни и малко след първото му представяне към него проявяват интерес над 2000 издания по света. По-късно започва издаването на книжки с приключенията на легендарния котарак. От по-миналата година той се появи и на големия екран. Не може да говори, но умее да внушава мисли.




19 юни 1885г. - НА ТАЗИ ДАТА Статуята на свободата пристига в САЩ 

 На 19 юни 1885 г. Статуята на свободата, превърнала се по-късно в символ на Америка,
пристига в Ню Йорк като дар от френския народ. Тя има за цел да увековечи приятелството на Франция и САЩ, както и да отбележи вековния юбилей на младата американска държава. 
Статуята е изработена от Фредерик Огюст Бартолди, а вътрешната й структура е дело на Гюстав Айфел. Висока е 46 м, а заедно с пиедестала - 93 м.

Статуята е разработка по модела на класическите скулптури от римския период на богинята Либертас и символизира свободата и края на потисничеството, а главата и е увенчана с венец като на Аполон. 
Седемте лъча на короната представят седемте континента и седемте морета. Фигурата не е застинала, а е уловена в момент на движение, разнасяща свободата по света. Оригиналното заглавие на статуята е "Свободата, озаряваща света" (La liberte eclairant le monde).

Идеята за даряване на подобна статуя се ражда през 1876 г., но реализацията й отнема почти десетилетие. Пренесена е в Америка, разделена на 350 парчета, сглобена е на място и през октомври 1886 г. е официално открита от президента Грувър Кливланд. 
До 1902 г. е ползвана като ролята на фар, а след това продължава да посреща пристигащите с кораб в Ню Йорк.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1269 г. — Кралят на Франция Луи IX постановява всички евреи, които не носят отличителния знак Звездата на Давид да заплащат глоба.
•    1829 г. — Руско-турската война (1828–1829): Руските войски завладяват Силистра.
•    1862 г. — Конгресът на САЩ премахва робството в САЩ.
•    1867 г. — В Керетаро, Мексико, е екзекутиран чрез разстрел император Максимилиан I
•    1868 г. — По настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад (тогава в Австро-Унгария) във връзка с убийството на княз Михайло Обренович III.
•    1912 г. — В САЩ е приет със закон 8-часовия работен ден.
•    1919 г. — Мустафа Кемал Ататюрк открива турския Национален конгрес в Анкара, който отхвърля решенията на Версайския договор, засягащи съдбата на Турция.
•    1933 г. — Франция дава политическо убежище на изгонения от СССР Лев Троцки.
•    1938 г. — Националният отбор на Италия по футбол за първи път става световен шампион, побеждавайки на финала Унгария с 4:2.
•    1944 г. — Втората световна война: Започва битката за Филипинското море, в която САЩ нанасят големи загуби на японската флота и авиация.
•    1953 г. — Световният съвет на мира награждава посмъртно с "Почетна награда на мира" български поет Никола Вапцаров.
•    1961 г. — Кувейт официално провъзгласява независимостта си от Великобритания.
•    1980 г. — Основана е компанията АБАС Софтуер.
•    1986 г. — Министър-председателят Георги Атанасов съставя ново правителство на България.
•    1987 г. — ЕТА извършва един от най кървавите си атентати, при който бомба, разположена в супермаркет в Барселона, избухва и убива 21 човека, и ранява други 45.
•    1990 г. — Започват преговори на МВФ с българското правителство, ръководено от Димитър Попов.

Родени
•    1566 г. — Джеймс I, крал на Англия († 1625 г.)
•    1623 г. — Блез Паскал, френски математик († 1662 г.)
•    1764 г. — Джон Бароу, английски географ († 1848 г.)
•    1896 г. — Аркадий Екатов, съветски летец-изпитател († 1941 г.)
•    1897 г. — Дончо Костов, български биолог († 1949 г.)
•    1919 г. — Богомил Райнов, български писател († 2007 г.)
•    1922 г. — Оге Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 2009 г.)
•    1930 г. — Жул Леви, български композитор († 2006 г.)
•    1941 г. — Вацлав Клаус, президент на Чехия
•    1942 г. — Георги Соколов, български футболист († 2002 г.)
•    1945 г. — Аун Сан Су Чи, бирмански политик, Нобелова лауреатка през 1991 г.
•    1945 г. — Радован Караджич, босненски сръбски политик
•    1947 г. — Салман Рушди, британски писател
•    1954 г. — Катлийн Търнър, американска актриса
•    1962 г. — Пола Абдул, американска певица
•    1963 г. — Саймън Райт, британски барабанист
•    1964 г. — Емил Трифонов — Кембълът, български тв- и радиоводещ († 2007 г.)
•    1965 г. - Дмитри Русевич Минев,
•    1969 г. — София Касидова, български икономист
•    1970 г. — Антонис Ремос, гръцки поп-изпълнител
•    1970 г. — Брайън Уелч, американски китарист, бивш член на Корн
•    1970 г. — Рахул Ганди, индийски политик
•    1972 г. — Робин Тъни, американска актриса
•    1973 г. — Юко Накадзава, японска актриса и певица
•    1975 г. — Ана Вале, италианска актриса и модел
•    1977 г. — Мария Чонкан, румънска лекоатлетка († 2007 г.)
•    1980 г. — Орлин Цветанов, български цигулар

Починали
•    1607 г. — Йов Московски, руски патриарх (* ок. 1525 г.)
•    1867 г. — Максимилиан I, император на Мексико (* 1832 г.)
•    1879 г. — Никола Чернокожев, български просветни дейци (* 1849 г.)
•    1884 г. — Едуард Тотлебен, руски генерал (* 1818 г.)
•    1911 г. — Иван Касабов, български революционер (* 1837 г.)
•    1916 г. — Михаил Поморцев, руски изобретател и аеролог (* 1851 г.)
•    1937 г. — Джеймс Матю Бари, шотландски писател (* 1860 г.)
•    1943 г. — Георги Кандиларов, български просветен деец (* 1851 г.)
•    1944 г. — Стоян Едрев, военен деец на БРП(к), публицист и партизанин (* 1915 г.)
•    1981 г. — Драгомир Асенов, български писател (* 1926 г.)
•    1983 г. — Николай Дойчев, български актьор († 1903 г.)
•    1986 г. — Колюш, френски киноартист (* 1944 г.)
•    1991 г. — Джийн Артър, американска актриса (* 1900 г.)
•    1993 г. — Уилям Голдинг, английски писател, Нобелов лауреат през 1983 г. (* 1911 г.)
•    2000 г. — Антон Горчев, български актьор (* 1945 г.)
•    2010 г. — Мануте Бол, судански баскетболист една от легендите на НБА (* 1962 г.)
•    2013 г. — Джеймс Гандолфини, американски актьор (* 1961 г.)

Празници
•    Алжир — Ден на революцията (1965 г.)
•    България — Празник на войските за ядрена, химическа и биологическа защита
•    България — Ден на дарителя и Празник на Националния музей “Земята и хората” - На този ден през 1987 г. музеят отваря врати за първите си посетители. Наречен е Ден на дарителя, тъй като музеят дължи съществуването си на хората, предоставили личните си колекции и вложили средства и труд за неговото изграждане и обогатяване
•    Кувейт — Ден на независимостта (от Великобритания, 1961 г.)
•    САЩ — Ден на еманципацията (премахване на робството върху афроамериканците в Тексас, 1865 г.)
•    Тринидад и Тобаго — Ден на труда


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

55/255Видяно 1025 пъти
Никола ВапцаровкомиксиюниГарфилдСтатуята на свободата


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com