Любопитни истории случили се на датата 19 юни

Любопитни истории случили се на датата 19 юни



19 юни 1953 г. - НА ТАЗИ ДАТА награждават посмъртно с "Почетна награда на мира" българския поет Никола Вапцаров

 1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с "Почетна награда на мира" български поет Никола Вапцаров. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни за неговия „изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите”.

Паметен знак и грамота са връчени на майката на поета Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953 г. представители от 80 страни - хора от различни националности и произход, с различна професия и религия, с различно социално положение. На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.

В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението. Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици.

През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо „обвинение”, че се е борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български войници на Източния фронт. Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.

Българските писатели и поети определят това признание, адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.

Никола Вапцаров е активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането й). На 23 юли 1942 г. е осъден на смърт за терористична дейност и още същата вечер е разстрелян.




19 юни 1978 г. - НА ТАЗИ ДАТА комиксът за котарака Гарфилд прави своя дебют

 Гарфилд – комиксът, вписан от Книгата на Рекордите на Гинес като най-успешният проект от този тип в света – прави своя дебют. Създател на рижавият котарак е Джим Дейвис. "Той не е обикновена улична котка, както си мислеха повечето му фенове, а истинска расова котка. За прототип ползвах породата екзотична късокосместа в червено-тигрова окраска", споделя той малко след като Гарфилд се появява в първите комикси.

Към суетния лакомник в началото проявяват интерес едва 40 вестника. Популярността на Гарфилд расте с дни и малко след първото му представяне към него проявяват интерес над 2000 издания по света. По-късно започва издаването на книжки с приключенията на легендарния котарак. От по-миналата година той се появи и на големия екран. Не може да говори, но умее да внушава мисли.




19 юни 1885г. - НА ТАЗИ ДАТА Статуята на свободата пристига в САЩ 

 На 19 юни 1885 г. Статуята на свободата, превърнала се по-късно в символ на Америка,
пристига в Ню Йорк като дар от френския народ. Тя има за цел да увековечи приятелството на Франция и САЩ, както и да отбележи вековния юбилей на младата американска държава. 
Статуята е изработена от Фредерик Огюст Бартолди, а вътрешната й структура е дело на Гюстав Айфел. Висока е 46 м, а заедно с пиедестала - 93 м.

Статуята е разработка по модела на класическите скулптури от римския период на богинята Либертас и символизира свободата и края на потисничеството, а главата и е увенчана с венец като на Аполон. 
Седемте лъча на короната представят седемте континента и седемте морета. Фигурата не е застинала, а е уловена в момент на движение, разнасяща свободата по света. Оригиналното заглавие на статуята е "Свободата, озаряваща света" (La liberte eclairant le monde).

Идеята за даряване на подобна статуя се ражда през 1876 г., но реализацията й отнема почти десетилетие. Пренесена е в Америка, разделена на 350 парчета, сглобена е на място и през октомври 1886 г. е официално открита от президента Грувър Кливланд. 
До 1902 г. е ползвана като ролята на фар, а след това продължава да посреща пристигащите с кораб в Ню Йорк.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1269 г. — Кралят на Франция Луи IX постановява всички евреи, които не носят отличителния знак Звездата на Давид да заплащат глоба.
•    1829 г. — Руско-турската война (1828–1829): Руските войски завладяват Силистра.
•    1862 г. — Конгресът на САЩ премахва робството в САЩ.
•    1867 г. — В Керетаро, Мексико, е екзекутиран чрез разстрел император Максимилиан I
•    1868 г. — По настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад (тогава в Австро-Унгария) във връзка с убийството на княз Михайло Обренович III.
•    1912 г. — В САЩ е приет със закон 8-часовия работен ден.
•    1919 г. — Мустафа Кемал Ататюрк открива турския Национален конгрес в Анкара, който отхвърля решенията на Версайския договор, засягащи съдбата на Турция.
•    1933 г. — Франция дава политическо убежище на изгонения от СССР Лев Троцки.
•    1938 г. — Националният отбор на Италия по футбол за първи път става световен шампион, побеждавайки на финала Унгария с 4:2.
•    1944 г. — Втората световна война: Започва битката за Филипинското море, в която САЩ нанасят големи загуби на японската флота и авиация.
•    1953 г. — Световният съвет на мира награждава посмъртно с "Почетна награда на мира" български поет Никола Вапцаров.
•    1961 г. — Кувейт официално провъзгласява независимостта си от Великобритания.
•    1980 г. — Основана е компанията АБАС Софтуер.
•    1986 г. — Министър-председателят Георги Атанасов съставя ново правителство на България.
•    1987 г. — ЕТА извършва един от най кървавите си атентати, при който бомба, разположена в супермаркет в Барселона, избухва и убива 21 човека, и ранява други 45.
•    1990 г. — Започват преговори на МВФ с българското правителство, ръководено от Димитър Попов.

Родени
•    1566 г. — Джеймс I, крал на Англия († 1625 г.)
•    1623 г. — Блез Паскал, френски математик († 1662 г.)
•    1764 г. — Джон Бароу, английски географ († 1848 г.)
•    1896 г. — Аркадий Екатов, съветски летец-изпитател († 1941 г.)
•    1897 г. — Дончо Костов, български биолог († 1949 г.)
•    1919 г. — Богомил Райнов, български писател († 2007 г.)
•    1922 г. — Оге Нилс Бор, датски физик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 2009 г.)
•    1930 г. — Жул Леви, български композитор († 2006 г.)
•    1941 г. — Вацлав Клаус, президент на Чехия
•    1942 г. — Георги Соколов, български футболист († 2002 г.)
•    1945 г. — Аун Сан Су Чи, бирмански политик, Нобелова лауреатка през 1991 г.
•    1945 г. — Радован Караджич, босненски сръбски политик
•    1947 г. — Салман Рушди, британски писател
•    1954 г. — Катлийн Търнър, американска актриса
•    1962 г. — Пола Абдул, американска певица
•    1963 г. — Саймън Райт, британски барабанист
•    1964 г. — Емил Трифонов — Кембълът, български тв- и радиоводещ († 2007 г.)
•    1965 г. - Дмитри Русевич Минев,
•    1969 г. — София Касидова, български икономист
•    1970 г. — Антонис Ремос, гръцки поп-изпълнител
•    1970 г. — Брайън Уелч, американски китарист, бивш член на Корн
•    1970 г. — Рахул Ганди, индийски политик
•    1972 г. — Робин Тъни, американска актриса
•    1973 г. — Юко Накадзава, японска актриса и певица
•    1975 г. — Ана Вале, италианска актриса и модел
•    1977 г. — Мария Чонкан, румънска лекоатлетка († 2007 г.)
•    1980 г. — Орлин Цветанов, български цигулар

Починали
•    1607 г. — Йов Московски, руски патриарх (* ок. 1525 г.)
•    1867 г. — Максимилиан I, император на Мексико (* 1832 г.)
•    1879 г. — Никола Чернокожев, български просветни дейци (* 1849 г.)
•    1884 г. — Едуард Тотлебен, руски генерал (* 1818 г.)
•    1911 г. — Иван Касабов, български революционер (* 1837 г.)
•    1916 г. — Михаил Поморцев, руски изобретател и аеролог (* 1851 г.)
•    1937 г. — Джеймс Матю Бари, шотландски писател (* 1860 г.)
•    1943 г. — Георги Кандиларов, български просветен деец (* 1851 г.)
•    1944 г. — Стоян Едрев, военен деец на БРП(к), публицист и партизанин (* 1915 г.)
•    1981 г. — Драгомир Асенов, български писател (* 1926 г.)
•    1983 г. — Николай Дойчев, български актьор († 1903 г.)
•    1986 г. — Колюш, френски киноартист (* 1944 г.)
•    1991 г. — Джийн Артър, американска актриса (* 1900 г.)
•    1993 г. — Уилям Голдинг, английски писател, Нобелов лауреат през 1983 г. (* 1911 г.)
•    2000 г. — Антон Горчев, български актьор (* 1945 г.)
•    2010 г. — Мануте Бол, судански баскетболист една от легендите на НБА (* 1962 г.)
•    2013 г. — Джеймс Гандолфини, американски актьор (* 1961 г.)

Празници
•    Алжир — Ден на революцията (1965 г.)
•    България — Празник на войските за ядрена, химическа и биологическа защита
•    България — Ден на дарителя и Празник на Националния музей “Земята и хората” - На този ден през 1987 г. музеят отваря врати за първите си посетители. Наречен е Ден на дарителя, тъй като музеят дължи съществуването си на хората, предоставили личните си колекции и вложили средства и труд за неговото изграждане и обогатяване
•    Кувейт — Ден на независимостта (от Великобритания, 1961 г.)
•    САЩ — Ден на еманципацията (премахване на робството върху афроамериканците в Тексас, 1865 г.)
•    Тринидад и Тобаго — Ден на труда


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 664 пъти
Никола ВапцаровкомиксиюниГарфилдСтатуята на свободата