Любопитни истории случили се на датата 19 май

Любопитни истории случили се на датата 19 май

 Кимон Георгиев

19 май 1934 г. - НА ТАЗИ ДАТА в България се извършва Деветнадесетомайския преврат

 Държавният преврат е извършен през 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 г. - 22 януари 1935 г.) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната.

Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Ал. Стамболийски“, дори и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.

Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.

Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен реванш за сръбския майски преврат от началото на века. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанданов. Царят подписва.

След преврата, за около година в периода юни 1935 - май 1936 г., за военен аташе в югославската легация в София е назначен Дража Михайлович, който изключително активно работи с българската опозиция в лицето на различните фракции на БЗНС за единение на България към Югославия под управлението на династията Караджорджевич.
Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидер на Политическия кръг "Звено". Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.

Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на помощта от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на ВМРО извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над Иван Михайлов. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации (Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова и други. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат.

След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. Борис III налага оставка на кабинета и назначава на нов начело с ген. Пенчо Златев.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на Дража Михайлович се сформира група около него, Владимир Заимов и Г. М. Димитров, комунистическия функционер Сава Гановски и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и софийският митрополит Стефан. След няколкомесечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. Дамян Велчев прекосява през нощта пеша българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията.

Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата.




19 май 1971 г. – НА ТАЗИ ДАТА Съветският съюз изстрелва космическата сонда Марс 2

 Марс 2 е автоматична космическа сонда от програма Марс, серия от автоматични орбитални апарати и спускаеми модули, изстреляни от Съветския съюз през 70-те години на 20 век. Мисиите Марс 2 и Марс 3 съдържат идентични космически апарати, всеки с орбитален апарат и прикрепен спускаем модул. Изстреляни са с ракета Протон К с ускорителен блок - Блок Д. Спускаемият модул на Марс 2 става първият обект с човешки произход на повърхността на Марс.

Основните цели на орбиталния апарат са заснемане на марсианската повърхност и облаци, определяне на температурата на Марс, изучаване на топографията и чертите на повърхността, измерване свойствата на атмосферата, наблюдение на слънчевия вятър и междупланетното и марсианското магнитно поле, както и предаване на информацията, постъпваща от спускаемия модул към Земята.

По случайност относително силна прашна буря на Марс оказва неблагоприятно влияние върху мисията. Когато на 14 ноември 1971 г. Маринър 9 влиза в орбита около Марс, само две седмици преди Марс 2 и Марс 3, учените са изненадани да видят така плътна марсианската атмосфера, „роба от прах ширеща се върху планетата, най-голямата наблюдавана буря“. Повърхността на планетата е била изцяло закрита. Поради невъзможност за препрограмиране на бордовите компютри, Марс 2 и 3 освобождават спускаемите си модули веднага и орбиталните им апарати използват значителна част от ресурсите си за заснемане на снимки единствено с прашни облаци вместо картографиране на повърхността, както е било предвидено.

Марс 2 изпраща информация покриваща периода декември 1971 г. до март 1972 г., въпреки че предаванията продължават до август. Обявено е че Марс 2 и Марс 3 са изпълнявали своите мисии до 22 август 1972 г, и са направили 362 обиколки около Марс. Изпратени са общо 60 снимки. На тях се виждат планини с височина до 22 км, атомен водород и кислород в горната атмосфера, температури на повърхността в диапазон -110 °C до +13 °C, атмосферно налягане от порядъка на 0,55 до 0,6 kPa, съдържание на водни изпарения в атмосферата около 5 000 пъти по-малко от съдържанието им в атмосферата на Земята, йоносфера започваща от височина от 80 до 110 км и облаци от прашните бури издигащи се на 7 км  в атмосферата. Получената информация и снимки правят възможно създаването на релефни карти и предоставят информация за марсианската гравитация и магнитно поле. Орбиталният апарат остава в орбита около Марс.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1536 г. — Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за прелюбодеяние, кръвосмешение и държавна измяна.
•    1568 г. — По нареждане на английската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг.
•    1571 г. — Основан е град Манила във Филипините.
•    1604 г. — Основан е градът Монреал.
•    1643 г. — Френско-испанска война: френските войски начело с принц Луи II дьо Конде разбиват испанците в битката при Рокроа.
•    1649 г. — Англия е обявена за република (до 1660 г.).
•    1712 г. — Петър I премества столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.
•    1802 г. — Наполеон Бонапарт учредява най-високият орден на Франция —Орден на почетния легион.
•    1876 г. — След 9-дневно сражение башибозук и османска войска превземат Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон.
•    1894 г. — Създадено е правителство с министър-председател Константин Стоилов.
•    1919 г. — Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с група последователи, за да се противопостави на турското правителство, което става причина за избухване на гражданска война в Турция.
•    1922 г. — В СССР е създадено пионерско движение за децата на възраст от 10-15 години.
•    1934 г. — Извършен е Деветнадесетомайският преврат в България.
•    1941 г. — Втората световна война: Съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за подготвяното от Нацистка Германия нападение над СССР на 22 юни.
•    1941 г. — Втората световна война: Първа армия получава заповед да окупира Беломорска Тракия.
•    1945 г. — Втората световна война: Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на Нацистка Германия — Алфред Розенберг.
•    1951 г. — В Париж Ален Бернарден създава кабаре "Крейзи Хорс".
•    1961 г. — Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 1 става първият човешки предмет, който прелита близо до друга планета (Венера) (контактът с него е загубен преди месец).
•    1967 г. — Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой.
•    1986 г. — Армейски части на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в преследване на партизани от Африканския национален конгрес.
•    1990 г. — Проведена е първата национална конференция на СДС.
•    1991 г. — От Унгария се изтеглят последните съветски войски.
•    2005 г. — Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема БСП за пълноправен член.

Родени
•    1476 г. — Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша (†1513 г.)
•    1593 г. — Якоб Йорданс, фламандски художник († 1678 г.)
•    1611 г. — Инокентий XI, римски папа и светец († 1683 г.)
•    1744 г. — Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство († 1818 г.)
•    1762 г. — Йохан Готлиб Фихте, германски философ († 1814 г.)
•    1795 г. — Джонс Хопкинс, американски бизнесмен († 1873 г.)
•    1839 г. — Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат († 1912 г.)
•    1860 г. — Виторио Орландо, Министър-председател на Италия († 1952 г.)
•    1881 г. — Янко Стоянчев, български юрист и политик († 1927 г.)
•    1881 г. — Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция († 1938 г.)
•    1884 г. — Димо Кьорчев, български философ и литературен критик († 1928 г.)
•    1884 г. — Петър Ников, български историк († 1938 г.)
•    1888 г. — Владимир Конашевич, руски художник († 1963 г.)
•    1890 г. — Хо Ши Мин, виетнамски революционер, политик и държавник († 1969 г.)
•    1891 г. — Иван Велков, български археолог († 1958 г.)
•    1892 г. — Константин Паустовски, руски писател († 1968 г.)
•    1894 г. — Хенинг Шьонфелд, немски офицер († 1958 г.)
•    1900 г. — Стоян Вардарски, български революционер († ? г.)
•    1902 г. — Рамон Енсинас, испански футболен треньор († 1967 г.)
•    1906 г. — Адолф Айхман, нацистки офицер († 1962 г.)
•    1910 г. — Любчо Арсов, югославски и македонски политик († 1986 г.)
•    1914 г. — Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат († 2002 г.)
•    1925 г. — Малкълм Екс, американски борец за правата на чернокожите († 1965 г.)
•    1925 г. — Пол Пот, камбоджански диктатор († 1998 г.)
•    1930 г. — Жан-Луи де Рамбюр, френски журналист († 2006 г.)
•    1931 г. — Боб Андерсън, британски мотоциклетен и автомобилен състезател († 1967 г.)
•    1933 г. — Едуард де Боно, малтийски писател
•    1938 г. — Веселин Димитров, български журналист и педагог († 2009 г.)
•    1941 г. — Нора Ефрон, американска писателка, сценарист и режисьор († 2012 г.)
•    1943 г. — Димитър Пейчев, молдовски и български художник
•    1945 г. — Пит Тауншенд, британски рок музикант (The Who)
•    1946 г. — Микеле Плачидо, италиански актьор
•    1946 г. — Антони Славински, български политик
•    1954 г. — Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC)
•    1956 г. — Венцислав Инкьов, български шахматист
•    1957 г. — Мая Бабурска, българска актриса
•    1963 г. — Кристин Димитрова, българска писателка
•    1963 г. — Хайнц Вайкселбраун, австрийски актьор
•    1968 г. — Тео де Рад, южноафрикански програмист
•    1970 г. — Валери Славчев, български рок музикант
•    1970 г. — Петър Кауков, български актьор и театрален режисьор
•    1972 г. — Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base)
•    1972 г. — Мая Бежанска, българска актриса и певица
•    1976 г. — Тодор Янчев, български футболист
•    1977 г. — Мануел Алмуния, испански футболист
•    1977 г. — Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса
•    1979 г. — Андреа Пирло, италиански футболист
•    1979 г. — Диего Форлан, уругвайски футболист
•    1981 г. — Матеуш Даменцки, полски актьор
•    1983 г. — Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел
•    1988 г. — Юлиян Куртелов, български футболист

Починали
•    804 г. — Алкуин, английски духовник (* ок. 735)
•    1125 г. — Владимир II, велик княз на Киевска Рус (* 1053 г.)
•    1296 г. — Целестин V, римски папа (* 1215 г.)
•    1389 г. — Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество (* 1350 г.)
•    1536 г. — Ан Болейн, втора съпруга на Хенри VIII (* 1501 г.-1507)
•    1715 г. — Чарлз Монтагю, британски поет и политик (* 1661 г.)
•    1786 г. — Джон Стенли, британски композитор (* 1712 г.)
•    1825 г. — Анри дьо Сен-Симон, френски мислител (* 1760 г.)
•    1864 г. — Натаниел Хоторн, американски писател (* 1804 г.)
•    1876 г. — Никола Ганчев, български революционер (* 1843 г.)
•    1895 г. — Хосе Марти, кубински революционер и писател (* 1853 г.)
•    1898 г. — Уилям Гладстон, министър-председател на Обединеното кралство(* 1809 г.)
•    1912 г. — Болеслав Прус, полски писател (* 1847 г.)
•    1928 г. — Макс Шелер, германски философ и социолог (* 1874 г.)
•    1934 г. — Евгения Соколничка, полско-френски психоаналитик (* 1884 г.)
•    1935 г. — Томас Лорънс, британски офицер (* 1888 г.)
•    1945 г. — Константин Треньов, руски писател (* 1876 г.)
•    1956 г. — Стефан Гевгалов, български просветен деец (* 1882 г.)
•    1973 г. — Милан Киселички, български общественик (* 1885 г.)
•    1987 г. — Джеймс Типтри-младши, американската писателка (* 1915 г.)
•    1994 г. — Жаклин Кенеди Онасис, бивша първа дама на САЩ (* 1929 г.)
•    2005 г. — Трифон Силяновски, български композитор и пианист (* 1923 г.)
•    2009 г. — Робърт Фърчгот, американски учен, Нобелов лауреат (* 1916 г.)

Празници
•    Световен ден за борба с хепатита (от 2006 г.)
•    България — Празник на град Джебел
•    Виетнам — Рожден ден на Хо Ши Мин
•    Гърция — Ден в памет на жертвите от Понтийския гръцки геноцид (от 1919 г.)
•    Дания — Ден за всенародна молитва
•    Русия — Ден в памет на починалите от СПИН
•    Турция — Ден на Кемал Ататюрк и Ден на младежта и спорта (от 1919 г.)
•    Украйна — Ден на науката
•    Финландия — Ден в памет на загиналите и Ден на военния флот


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

5/255Видяно 959 пъти
Кимон ГеоргиевмайпревратиДеветнадесетомайския превратМарс 2космосМарс




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com