Любопитни истории случили се на датата 19 Септември



19.9.1881 г. - НА ТАЗИ ДАТА умира Американският президент Джеймс Гарфийлд 80 дни след като е прострелян

 На 19 септември 1881 г. умира американският президент Джеймс Гарфийлд, след като на 2
юли е прострелян с два куршума от психично болния Чарлз Дж. Гюито. Причината за смъртта е отравяне на кръвта и бронхиална пневмония следствие на некомпетентно оказана медицинска помощ и лечение.

Биография

Джеймс Гарфийлд е роден на 19 ноември 1831 г. Той е вторият президент, срещу когото е извършено успешно покушение на живота му – още на 4-ия месец и неговият мандат е вторият най–кратък в американската история, след този на Уилям Хенри Харисън. Гарфийлд е формално на длъжност от март до септември 1881 г. или общо шест месеца и петнадесет дни.

От 1851 г. до 1854 г. учи в Уестърн Ризърв Еклектик Институт в Охайо. След това се прехвърля в Уилямс Колидж в Масачузетс, който и завършва през 1856 г. със славата на изключителен студент, комуто се отдават всички премети, с изключение на химията.

Преподава класически езици за една година и става президент на Еклектик Институт от 1857 до 1860 г. Забележителното е, че ambidextrous (който си служи с двете ръце едновременно) Гарфийлд е можел с едната ръка да пише на гръцки и едновременно с другата ръка на латински.

На 11 ноември 1858 г. Гарфийлд се жени за Лукреция Рудолф. Те имат пет деца, като синът им Джеймс Рудолф Гарфийлд последва баща си в политиката и става секретар на министерството на вътрешните работи при президента Теодор Рузвелт.

Гарфийлд решава, че академичният живот не е за него и започва да изучава частно право. Той взема изпита си за адвокатска правоспособност през 1860 г. Още преди това той влиза в политиката – избран е за щатски сенатор през 1859 г. и служи до 1861 г. През целия си живот е ревностен член на Републиканската партия.

Със започването на Гражданската война в САЩ Гарфийлд се записва в армията на Съюза и е назначен да командва 42-ра доброволческа пехота на Охайо. Генерал Дон Бюел му възлага да изтласка войските на Конфедерацията от източен Кентъки.

На 6 януари 1862 г. се срещат конниците на Гарфийлд и тази на Конфедерацията. Войските на Юга се изтеглят, но Гарфийлд атакува на 9 януари. В края на цял ден боеве, силите на Конфедерацията окончателно напускат района на бойните действия. Победата носи на Гарфийлд ранно признание.

През април 1862 г. е преместен на Запад и участва в Битката при Шайло и при Чикамауга. Повишен е в чин генерал-майор.

През 1863 г. Гарфийлд отново влиза в политиката и същата година е избран в Камарата на представителите на САЩ. Той успява да спечели победи в последващите избори през следващите 15 г. През 1876 г. става председател на Камарата в Сената.

През 1876 г. Гарфийлд закупува земя, която по–късно репортерите наричат „Моравата” и от която започва кампанията му за президент, водена преди всичко от дома му.

През 1880 г. животът на Гарфийлд претърпява съществена промяна. Тя започва с предстоящия край на мандата на сенатора–демократ от Охайо Алън Търман. Парламентът на Охайо, в който от скоро имат мнозинство републиканците, избира Гарфийлд за влизане в Сената на САЩ от 1881 г., той обаче изобщо няма да влезе в Сената.

По–късно същата година Републиканският национален конвент е разделен между бившия президент Юлисис Грант, Джеймс Блайн и финансовия министър (също идващ от Охайо) Джон Шърман. Гарфийлд твърдо поддържа Шърман и произнася речта, която е и формалната номинация, но още от първите гласувания става ясно, че Шърман няма да бъде номиниран.

След като става ясно, че никой от Грант, Блайн и Шърман няма да спечели номинацията, на втория ден от изборите (и 34 гласуване) делегацията от Уисконсин внезапно дава своите гласува за Гарфийлд, който е съвсем изненадан от това развитие на събитията и от възможността да се допусне, че е предприел курс срещу своя приятел Шърман. На 36-то гласуване Гарфийлд е номиниран буквално от всички делегати на Шърман и Блайн.

Гарфийлд побеждава с 244 на 155 електорални гласа кандидата на Демократическата партия Уинфийлд Хенкок, също заслужил генерал на Съюза. Президент Гарфийлд влиза в Белия дом на 4 март 1881 г.

Неговата администрация прави всичко възможно, за да бъде посредник във вътрешните борби на Републиканската партия. Гарфийлд е лидер на „Нечистокръвните”, които са поддръжници на реформата на държавните служби и за сравнително по–меко отношение към Юга. Неговият вицепрезидент Честър Артър от Ню Йорк обаче принадлежи към „Правоверните”, които са за запазване на системата за заемане на длъжност чрез назначаване от покровители и за по–твърдо отношение към загубилите Гражданска война южни щати.

Покушението

На Гарфийлд принадлежат думите: "Имал съм много неприятности, но най-лошата от тях никога не се е случвала.” Тя обаче го сполетява на 2 юли 1881 г. Тогава той е прострелян от Чарлз Дж. Гюито, докато преминава през Юниън Стейшън във Вашингтон, придружаван от държавния секретар Джеймс Блайн.

След като е арестуван Гюито развълнувано заявява: "Аз съм най-правоверният сред „Правоверните”. Сега президент е Артър!”. Това за кратко води до кратко съществувалите подозрения, че вицепрезидентът и неговите поддръжници са подтикнали Гюито към престъплението.

Гюито е раздразнен от отказа на искането си да бъде назначен за консул в Париж, позиция, за която не е имал никаква квалификация, а е бил и психично болен. Вторият куршум, който поразява Гарфийлд, засяда в гърба му и не е намерен. Изобретателят на телефона инж. Александър Бел конструира детектор за метал като опит да намери куршума, но металната рамка на леглото, на което е положен Гарфийлд, заблуждава уреда, а никой не се сеща да го премести.

За няколко седмици състоянието на Гарфийлд все повече се влошава и той умира 80 дни след като е прострелян от отравяне на кръвта и бронхиална пневмония вечерта на 19 септември 1881 г. Преди това боледуващият президент е преместен в Елбърнон – община край океана, с надеждата, че свежият въздух и спокойствието там ще помогнат за възстановяването му. Повечето историци и експерти обаче сега смятат, че 50-годишният Гарфийлд е щял да оцелее въпреки раните си, ако докторите, които са го лекували, са били по–компетентни. Няколко от тях са бъркали в раната, за да търсят куршума, с мръсни ръце, а един дори пробива черния му дроб при подобен опит.

Гюито е признат за виновен за убийството на Гарфийлд, въпреки че адвокатите му пледират за невменяемост. Той настоява и то може би основателно, че некомпетентните грижи на лекарите са довели до смъртта на президента. Гюито е осъден на смърт и обесен на 30 юни 1882 г. във Вашингтон.

Гарфийлд е погребан с огромна официална церемония в мавзолей в Охайо. Той е последният президент, избран директно от конгресмен, и един от най–интелигентните хора, обитавали някога Белия дом. Той е имал изключителен потенциал, но за съжаление трагично неосъществен.

Убийството на Гарфийлд е поводът за приемането на Закон за административната реформа от 16 януари 1883 г.



 Най-новата реконструкция на ледения човек Йоци

19 септември 1991 г. - НА ТАЗИ ДАТА семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек умрял около 3300 пр.н.е.

 1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. Мумията днес се намира в археологическия музей в италианския град Болцано.

Археолозите наричат „ледения човек” Отци или Симилаунския човек. Откриването му дава на науката поглед върху човека от времето на халколита (медната епоха).

Ерика и Хелмут Симон от Нюремберг се разхождали из Оцталските Алпи. Слизайки към местността Тисенжок, те решили да минат по пряк път, и напуснали маркираната пътека. Вървейки през скалист улей, пълен със ледникова вода, те забелязали нещо кафяво на дъното му. Първо си помислили, че това е някакъв боклук, но когато го разгледали от близо, с ужас разбрали, че са открили човешки труп.

От леда и водата се подавали само главата, голите рамене, и част от гърба му. Тялото лежало с гърди към плосък камък, а лицето било закрито. Близо до трупа двамата туристи забелязали парчета от завита на руло брезова кора. Преди да напуснат мястото, те направили снимка на това, което смятали за нещастна жертва на инцидент при алпинизъм, случил се преди няколко години.

Изваждането на мумията от леда продължава четири дни, заради отлагане поради лошо време, липса на инструменти, липса на хеликоптер. На 23 септември използвайки пикели и скиорски щеки, екипът успял да освободи изцяло мумията от снега. От разтопената вода били извадени множество парчета кожа, връв, ремъци и снопчета суха трева. Така тялото е транспортирано с хеликоптер до Вент в австрийската долина Отц.

Леденият човек бил открит в каменен улей с дължина 40 м, дълбочина 2,5-3 м, и 5 до 8 м ширина. Ограден бил от стръмни скални стени и се намира на 3210 м. Дъното на улея било осеяно с големи обли камъни. Мумията лежала върху голям плосък къс от светъл гранит, разположен в западния край на група големи камъни.

Първите археологически изследвания на мястото на находката, били направени между 3 и 5 октомври с.г. Целта им била да се документира точното местоположение на мумията и останалите предмети. Настъпващата зима обаче сложила край на археологическите изследвания.

Между 20 юни и 25 август 1992 г. е осъществена втора археологическа експедиция, съвместен проект на няколко института. Снегът и ледът в улея са разтопени с помощта на парни турбини и оръдия за горещ въздух. В отложенията по дъното на улея са открити множество фрагменти от екипировката на Ледения човек: остатъци от кожа, трева, върви, парчета сурова кожа, мускулни влакна, коса и нокти. Част от счупеният дълъг лък също е извадена от леда. Намерена е и шапка от меча кожа до камъка, върху който е лежал трупа.



Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

20/260Видяно 1708 пъти
любопитноза Джеймс Гарфийлдза президентаза Чарлз Дж. Гюитоза САЩза покушениетоза престъплениетоза убийствотоза Алпитеза мумиятаза Отциза Симилаунския човекза ледения човекза археолозитеза експедицията


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2020 www.barko4.com