Любопитни истории случили се на датата 18 юни

Любопитни истории случили се на датата 18 юни



18 юни 1967 г. - НА ТАЗИ ДАТА Джими Хендрикс подпалва китарата си на Поп фестивал в Монтерей

 1967 г. в Калифорния на Поп фестивал в Монтерей Джими Хендрикс подпалва китарата си. Моментът, когато Джими Хендрикс коленичи и пали музикалния инструмент, е считан за един от най-култовите в историята на рока. Джеймс „Джими” Маршал Хендрикс е смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на популярната музика. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс.

Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Обогатява начина на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк.

Любопитен факт е, че всъщност на фестивала в Монтерей всъщност той не пали любимата си китара, а друга - по-некачествен модел, която предварително си подготвил. През 2012 г. оригиналният инструмент беше продаден за 250 000 паунда. Почитатели на култови вещи от света на музиката наддаваха за черната китара Fender Stratocaster в Лондон. когато тя беше предложена на търг. Първоначално китарата се оценяваше на 120 000 паунда, но големият интерес към инструмента стана причина цената му рязко да нарасне.




18 юни 1429 г. - НА ТАЗИ ДАТА Жана д'Арк разгромява английската армия
 
 1429 г. френските сили под командването на Жана д’Арк разгромяват основната английска армия в Битката при Пате. Тази победа обръща хода на Стогодишната война. 
Към началото на 1429 г. почти цяла Северна Франция и някои части на югозапад са под чуждестранен контрол. Англия контролира Париж и Руан, а бургундите контролират Реймс, където по традиция се коронясват френските крале. Това е важен фактор, тъй като наследникът на трона на Франция все още не е коронясан официално.

Англичаните обсаждат Орлеан - един от малкото останали лоялни френски градове, със стратегическо положение по поречието на река Лоара, което го прави последното препятствие за нахлуване в останалата част от страната. За да подчинят напълно Франция, англичаните трябва само да обединят окупираната й северна част с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг. Пречката е град Орлеан. Операцията по превземането му започва през 1428 г.

След назначаването на Жана д’Арк за главнокомандващ, за нея се изготвят специални доспехи (тя получава специално разрешение да носи мъжки дрехи от комисията от богослови в Поатие), знаме и хоругви. Тя твърди, че гласовете й казват да намери древна сабя, скрита зад олтара на църквата Сент Картин де Фербоа. Служителите в църквата не знаят за никаква сабя, но след като разкопават, на неголяма дълбочина намират ръждясала сабя, която след това полират. Има всеобщо поверие, че този меч е принадлежал на Карл Велики, но засега остава само мнение без доказателства.

След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на армията настъпва към Орлеан. Новината за това, че армията е оглавявана от посланица на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзема ги надежда и им се възвръща храбростта.

На 29 април 1429 г. Жана с неголям отряд пристига при обсадата на Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за четири дни.

След победата при Орлеан, започват да наричат Жана „Орлеанската девица”. Тя повежда армията към Реймс на 12 юни, като печели много победи по пътя и връща градовете обратно на Франция. На 16 юли град Реймс отваря вратите си за нейната армия. На 17 юли се състои коронацията на дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Жана настоява веднага да се нападне Париж, но кралският съд решава да се търсят преговори с Филип Добрия, който успява да окупира още по-добре Париж. Французите печелят още някои по-незначителни победи. На 29 декември Жана и нейното семейство стават благородници.

Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д’Арк плашат краля и придворната аристокрация и може би затова тя е отстранена от ръководството на военните действия.

Примирието с Англия през следващите няколко месеца лишава Жана от поле за изява. На 23 март 1430 г. тя диктува заплашителното писмо до хуситите. Те представляват дисидентска група, която е скъсала с католическата църква по редица доктринални точки и която побеждава няколко предишни кръстоносни походи, изпратени срещу тях. Писмото на Жана обещава да отстрани тяхната лудост и фалшиво суеверие, като отнеме или тяхната ерес или техния живот. Въпреки всичко това, примирието с Англия е краткотрайно.




18 юни 1908 г. - НА ТАЗИ ДАТА  
Алън Арчибалд Кемпбъл-
Суинтън описва концепцията за телевизия

 Алън Арчибалд Кемпбъл-Суинтън публикува статия, предлагаща електронна телевизионна система с катодни лъчи. Чак 40 години по-късно обаче тази детайлно описана концепция ще придобие комерсиален успех. 
Суинтън  така и не успява да създаде действащ модел на своята изцяло електронна телевизионна система, въпреки че е правил многократни опити в тази насока. За съжаление дори не доживява времето, когато принципите на откритата от него електронна телевизия възтържествуват и завладяват световното телевизионно пространство.

Честта да се нарече баща на модерната телевизия се пада на д-р Владимир Козма Зворикин, който като отличен студент по физика в Петербургския технологичен институт е избран от проф. Борис Розинг през 1911 г. да му асистира в лабораторните експерименти за усъвършенстването на електроннолъчевата телевизия и целият му по-нататъшен живот е просто олицетворение на изобретяването и усъвършенстването на иконоскопа (предавателната тръба за телевизионната камера), на кинескопа (електроннолъчевата тръба за телевизионната приемателна апаратура) и на изцяло електронната телевизионна система.


Какво още се случва на днешната дата?

Събития
•    1429 г. — Френските сили под командването на Жана д'Арк разгромяват основната английска армия в Битката при Пате — тази победа обръща хода на Стогодишната война.
•    1583 г. — В Лондон е извършена първата Застраховка Живот.
•    1648 г. — Богдан Хмелницки се обръща към Москва за присъединяване на Украйна към Русия.
•    1812 г. — Британско-американска война: Конгресът на САЩ приема декларация, с която обявява война на Обединеното кралство.
•    1815 г. — В Битката при Ватерлоо Наполеон I претърпява поражение, което довежда до неговата повторна и окончателна абдикация от френския престол.
•    1837 г. — В Испания е приета нова конституция.
•    1854 г. — Георги Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина.
•    1903 г. — В Сан Франциско е даден старта на първото автомобилно рали от западния до източния бряг, което завършва след 3 месеца в Ню Йорк.
•    1928 г. — Амелия Еърхарт става първата жена, която прелита над Атлантическия океан със самолет (като пътник).
•    1937 г. — Руските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока на САЩ през Северния полюс без междинно кацане; полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.
•    1940 г. — Втора световна война: Шарл дьо Гол прави обръщение към френския народ, последвало окупацията на Франция от Нацистка Германия, в което призовава да се подкрепи Френската съпротива.
•    1942 г. — Втората световна война: Започва бой в църквата Св. св. Кирил и Методий в Прага между седмина участници в чешката съпротива и обкръжилите ги части на Гестапо.
•    1946 г. — Италия е провъзгласена за република след референдум.
•    1947 г. — Народна република България възстановява дипломатическите си отношения с Унгария.
•    1953 г. — В Египет е премахната монархията и установена република. Генерал Мохамед Нагиб е избран за президент на Египет.
•    Във Франция е основано Френско психоаналитично общество.
•    1967 г. — В САЩ - Калифорния, на Поп Фестивала в Мотереи, Джими Хендрикс подпалва китарата си.
•    1979 г. — Във Виена САЩ и СССР подписват споразумение за ограничаване на стратегическите оръжия САЛТ 2.
•    1983 г. — Астронавтката Сали Райд става първата американка, летяла в космоса.
•    1989 г. — Бирма официално приема новото име Мианмар.
•    2001 г. — Кметът на София Стефан Софиянски, подкрепен от Евгений Бакърджиев, иска оставката на Иван Костов, като лидер на СДС, заради тежката изборна загуба.
•    2006 г. — Казахстан изстрелва успешно първия си изкуствен спътник - КазСат.

Родени
•    1332 г. — Йоан V Палеолог, византийски император († 1391 г.)
•    1466 г. — Отавиано Петручи, италиански художник († 1539 г.)
•    1788 г. — Карл Сигизмунд Кунт, германски ботаник († 1850 г.)
•    1845 г. — Шарл Лаверан, френски лекар, Нобелов лауреат († 1922 г.)
•    1868 г. — Миклош Хорти, унгарски адмирал и регент († 1957 г.)
•    1882 г. — Георги Димитров, български политик († 1949 г.)
•    1901 г. — Велика княгиня Анастасия Николаевна († 1918 г.)
•    1902 г. — Петко Задгорски, български художник († 1974 г.)
•    1903 г. — Реймон Радиге, френски писател († 1923 г.)
•    1905 г. — Леонид Лавровски, съветски балетмайстор († 1967 г.)
•    1907 г. — Варлам Шаламов, писател, поет, публицист († 1982 г.)
•    1911 г. — Тодор Берберов, български преводач († 1988 г.)
•    1912 г. — Мустафа Шарков, български духовник, деец от Дружба Родина († ? г.)
•    1927 г. — Симеон Пиронков, български композитор († 2000 г.)
•    1929 г. — Любомир Каролеев, български диригент († 1995 г.)
•    1929 г. — Юрген Хабермас, германски философ и социолог
•    1933 г. — Носрат Песешкиян, ирански невролог († 2010 г.)
•    1936 г. — Денис Хълм, новозеландски автомобилен пилот от Формула 1 († 1992 г.)
•    1936 г. — Цветана Енева, българска актриса
•    1942 г. — Пол Маккартни, британски музикант (The Beatles)
•    1942 г. — Табо Мбеки, президент на ЮАР
•    1944 г. — Веселин Близнаков, български политик
•    1946 г. — Гордън Мъри, южноафрикански дизайнер от Формула 1
•    1946 г. — Йордан Филипов, български футболист († 1996 г.)
•    1946 г. — Фабио Капело, италиански футболист и треньор
•    1947 г. — Димитър Герасимов, български актьор
•    1949 г. — Лех Качински, полски политик († 2010 г.)
•    1952 г. — Изабела Роселини, италианска актриса и модел
•    1963 г. — Джеф Милс, американски DJ
•    1963 г. — Дизи Рийд, американски музикант
•    1970 г. — Арсен Йегиазарян, арменски шахматист
•    1971 г. — Аранча Санчес-Викарио, испанска тенисистка
•    1973 г. — Жюли Депардийо, френска киноактриса и певица
•    1975 г. — Мари Жилен, белгийска актриса
•    1981 г. — Кирил Ивайлов, български актьор
•    1982 г. — Марко Бориело, италиански футболист
•    1984 г. — Ричард Еромоигбе, нигерийски футболист
•    1987 г. — Марсело Морено, боливийски футболист
•    1991 г. — Уила Холанд, американски модел и актриса

Починали
•    741 г. — Лъв III, византийски император (* ок. 675 г.)
•    1155 г. — Арнолд Брешански, италиански религиозен деец (* ок. 1100 г.)
•    1291 г. — Алфонсо III, крал на Арагон (* 1265 г.)
•    1726 г. — Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор (* 1657 г.)
•    1861 г. — Итън Ходжкинсън, английски инженер (* 1789 г.)
•    1912 г. — Милован Милованович, сръбски министър-председател (* 1863 г.)
•    1913 г. — Гоце Мазнов, български революционер (* 1889 г.)
•    1913 г. — Христо Батанджиев, български революционер (* неизв.)
•    1916 г. — Хелмут фон Молтке, германски военачалник (* 1848 г.)
•    1923 г. — Христо Смирненски, български поет (* 1898 г.)
•    1926 г. — Олга Константиновна, кралица на гърците (* 1851 г.)
•    1928 г. — Руал Амундсен, норвежки полярен изследовател (* 1872 г.)
•    1934 г. — Панайот Бърнев, български военен деец (* 1859 г.)
•    1936 г. — Максим Горки, руски писател (* 1868 г.)
•    1942 г. — Йозеф Габчик, чехословашки войник (* 1923 г.)
•    1944 г. — Виолета Якова, деец на РМС (* 1912 г.)
•    1952 г. — Ефим Боголюбов, украински/немски шахматист (* 1889 г.)
•    1959 г. — Етел Баримор, американска актриса (* 1879 г.)
•    1962 г. — Алексей Антонов, съветски военачалник (* 1896 г.)
•    1963 г. — Херман Свобода, австрийски психолог (* 1873 г.)
•    1968 г. — Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист и писател (* 1910 г.)
•    1971 г. — Паул Карер, швейцарски биохимик, Нобелов лауреат през 1937 (* 1889 г.)
•    1974 г. — Георгий Жуков, маршал на Съветския съюз (* 1896 г.)
•    1980 г. — Казимеж Куратовски, полски математик (* 1896 г.)
•    2000 г. — Антон Горчев, български актьор (* 1939 г.)
•    2006 г. — Джика Петреску, румънски композитор и певец (* 1915 г.)
•    2006 г. — Соня Кънчева, българска народна певица (* 1929 г.)
•    2009 г. — Енчо Мутафов, български литературен и художествен критик (* 1943 г.)
•    2010 г. — Жузе Сарамагу, португалски писател, Нобелов лауреат (* 1922 г.)

Празници
•    Световен ден на филателията — На този ден през 1926 г. в Париж е основана Международната организация по филателия
•    Ден на достойнството на болните от аутизъм (Autistic Pride Day) — чества се от 2005 г.
•    Република Сейшели — Ден на конституцията (1993 г., национален празник)
•    Египет — Ден на евакуацията (съвременно издание на някогашния Ден на Нил)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 702 пъти
юниАлън Арчибалд Кемпбъл-СуинтънтелевизияДжими ХендриксЖана д'Арк