Любопитни истории случили се на датата 18 май

Любопитни истории случили се на датата 18 май



18 май 1993 г. - НА ТАЗИ ДАТА снайперисти застрелват сараевските Ромео и Жулиета

 1993 г. снайперисти застрелват сараевските Ромео и Жулиета - сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич. Смъртта ги настига на моста Връбаня над река Миляцка - на единия бряг са окопаните сърби, на другия хървати и мюсюлмани.

И двамата са родени през 1968 г. в Сараево, завършват заедно гимназия, сгодяват се и заминават да следват химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през пролетта на 1992 г., те остават в обсаденото Сараево.

За Бошко няма шанс да оцелее дълго сред враждебното обкръжение. Връзката му с Адмира обрича и нея на гибел. Още в началото на въоръжения конфликт властите в Сараево събират цялата криминална измет и я оставят да безчинства в града, като избива етнически сърби.

Затова 14 месеца след започване на войната, Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и през контролираните от сърбите територии да заминат за Сърбия. В началото на войната в Сараево най-силно влияние има доскорошният криминален престъпник Исмет Байрамович, по прякор Кело, който се съгласява срещу 18 000 марки да осигури на двамата влюбени безпрепятствено излизане от Сараево. С част от тези пари той е трябвало да подкупи снайперистите да пропуснат Адмира и Бошко да претичат през моста на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.

В нощта на 18 май Кело дава уговорения сигнал и двамата влюбени побягват по моста. Точно по средата му ги настигат куршумите на снайперистите. Бошко е убит на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.

Не е ясно дали Кело ги е излъгал и съзнателно да ги е подложил под куршумите. Възможно е бандитът наистина да не могъл да уреди преминаването, защото на техния бряг имало четири войски: санджашка, на Хърватския съвет за отбрана, някакво паравоенно спецформирование и армията на сараевските мюсюлмани.

Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дена - от 18 до 24 май 1993 г. и никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ от сръбска страна успяват да се промъкнат само на двадесет и пет метра от бошняшките позиции.

По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица в общ гроб. По-късно, през април 1996 г., тленните им останки са ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.

Трагедията на Адмира и Бошко става известна благодарение на множество чужди репортери. Пред тях и двете страни си прехвърлят вината за убийството им. Родителите им научават за смъртта им със закъснение от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за съдействие да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.


 Бошко и Адмира лежат между позициите 
непогребани цели шест дни

В Сараево сега една улица носи името на Кърт Шолк, шеф на офиса на Ройтерс в града. Неговата статия за престъплението се превърна в челна за много от големите европейски вестници, но Европа не се потресе от кървавото престъпление, а само ожали една несбъдната любов, която не признава етническите разделения и изгаря в пламъците на войната.

В дома на Адмира в Сараево родителите й държат нейни снимки и голяма картина с образа й. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко – старицата е най-точна в преценката си, като не обвинява хървати и босняци, а политиците.

Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпадането на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 г. Искрата на пожара пламва, след като Сараево обявява независимост от Югославия след референдум, бойкотиран от босненските сърби и приветстван от хърватската и мюсюлманската общност. По различни оценки жертвите са между 100 000 и 140 000 души, като само по време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Тогава стават кланетата в Сребреница и Маркале.




18 май 1944 г. - НА ТАЗИ ДАТА всички кримски татари са изселени от полуострова

 Преди няколко дни Украйна спечели Евровизия 2016 с песента "1944". Това стана повод за много спорове. Песента разказва за изселването на 380 000 кримски татари по заповед на Сталин в Централна Азия заради подкрепата им за Нацистка Германия през Втората световна война. Смята се, че почти половината от тях умират по пътя към Азия, като на наследниците им е позволено да се върнат в Крим едва след краха на Съветския съюз.

От 18 до 20 май 1944 г. с решение на Държавния комитет по отбрана (ДКО) на СССР всички кримски татари са депортирани от полуострова в Узбекистан (151 хил.), Казахстан (4286) и Таджикистан, като малка част е изпратена в Марийска АССР, на Урал и в Костромска област. В телеграма до Сталин НКВД докладва, че са изселени 183 155 души.



Мотиви за изселването

В секретното постановление на ДКО № ГОКО-5859 от 11 май 1944 г. относно причините за депортацията се казва, че „по време на Отечествената война много кримски татари измениха на Родината, дезертираха от частите на Червената армия, отбраняващи Крим, и преминаха на страната на противника, постъпвайки в сформираните от немците доброволчески татарски военни части, борещи се против Червената армия; в периода на окупация на Крим от немско-фашистките войски, кримските татари участват в немските наказателни отряди и особено се отличават със своите зверски разправи по отношение на съветските партизани, а също така помагат на немските окупатори при организиране на насилственото изпращане на съветски граждани в германско робство и масово изтребване на съветски хора.”

Според разпореждане на германския Генерален щаб от 18 януари 1942 г. фюрерът дава възможност за неограничено формиране на татарски воински части. Организацията на татарските роти за самозащита е възложена още на 2 януари на шефа на охранителната полиция и на службата за сигурност (СД) обергрупенфюрер от СС Олендорф.

На 3 януари под председателството на Олендорф се провежда първото официално тържествено заседание на татарския комитет в Симферопол по случай началото на вербовката.

След приключване на общите мероприятия татарите искат разрешение да завършат тържественото заседание – началото на борбата против безбожниците – по свой обичай с молитва и повтарят след своя мулла три молитви:
1. За постигане на скорошна победа и обща цел, а също така за здраве и дълъги години живот на фюрера Адолф Хитлер;
2. За немския народ и неговата доблестна армия;
3. За падналите в боевете войници от Вермахта.

Общо са зачислени 10 000 татари-доброволци, а 4000 души са организирани за борба с партизаните. Други 5000 доброволци имат готовност да попълнят сформираните 14 роти. Като се отчете, че 10 000 души пък се намират в редовете на Червената армия, то почти всички боеспособни татари носят униформи на Вермахта.

В боевете с партизаните татарите се бият с ожесточение, като се стремят да ги унищожат. Самите татари дават 400 жертви от взелите участие в боевете 1600 души. От всичките само един преминава към партизаните.

Татарите са знаели какво ги чака. Те са видели разправите на националистите над местната съветска администрация и техните семейства, свидетели са на дезертьорстото на своите бащи и синове, стреляли в гръб на червеноармейците. Знаят и безпощадната отмъстителност на Сталин и започват да се подготвят за ответни репресии. Оптимистите, които се надяват само да бъдат изселени живи, пекат сухари и стягат багаж.

Депортацията не засяга значителна част от кримотатарските колаборационисти, тъй като са евакуирани от окупационните власти в Германия, където е създаден Татарски планинско-егерски полк от СС.

По-голямата част обаче от татарите остава Крим. Непосредствено след Съветската армия вървят подразделения на НКВД, които през април-май „прочистват” прочистват територията, арестуват и осъждат около 5000 колаборационисти от всякакви националности.

Това обаче се струва недостатъчно на Сталин и всъщност той е истинският автор на постановлението от 11 май. Депортирането по време на война не е изнамерено от Съветския съюз. Например след японската агресия в Пърл Харбър (1941) всички японци в САЩ превантивно и поголовно са изселени от тихоокеанското крайбрежие. Депортацията в Крим обаче е извършена пост-фактум след бойните действия и не може да бъдат приведени никакви военни съображения. Всъщност става дума за отмъщение над цял народ, вменявайки му колективна вина и отговорност.

Цялата проявена абсурдна безчовечност на сталинизма по отношение на Кримската депортация може да бъде илюстрирана с два примера:

1. Кримските татари, воюващи храбро в състава на Съветската армия, след демобилизацията също са депортирани – общо 8995 души, в това число 524 офицери и 1392 сержанти. През 1952 г. само в Узбекистан ветераните са наброявали 6057 души, много от които имат високи правителствени награди.
Известни са малки изключения, като например летецът-изтребител Амет Хан Султан, два пъти Герой на Съветския съюз, не е изселен, но му е забранено изобщо да посещава Крим. (Неговият бюст в Крим е демонтиран от приятели, подлежал на разрушаване.)
2. Депортирани са и кримските татари, които не са живели в окупирания Крим и не са сътрудничили на германците, но са завърнали в родния край през април-май 1944 г. В частност са изселени прекаралите войната в евакуация членове на Совнаркома на КССР и партийните ръководители от Кримския областен комитет на ВКП(б).

Депортацията

Постановлението на ДКО излиза ден преди Съветската армия на 12 май 1944 г. да освободи окончателно Кримския полуостров. Депортирането започва на 18 май, но очевидно е подготвяно далеч по-рано. Преди това от татарите са иззети 49 минохвъргачки, 622 картечници, 724 автомата, 9888 пушки и 326 000 патрона.

В операцията са ангажирани над 32 000 души от НКВД. На депортираните е разрешено да вземат „лични вещи, дрехи, битов инвентар, посуда и продоволствие” до 500 кг. на семейство. Към всеки ешелон има лекар и две медицински сестри с лекарства.

На наркома за търговия е възложено „да осигури всички ешелони с всекидневна топла храна и чай”. При това храната е разчетена на човек: 500 гр. хляб, месо/риба – 70 гр., булгур – 60 гр., мазнини – 10 гр.

Предписано е на пристигналите в местата за заселване да се усигурят градински участъци и да се окаже помощ при строителството на къщи с местни строителни материали. Селскостопанската банка е задължена да отпуска на заселниците заем за строителство на къщи и за стопанско обзавеждане до 5000 рубли на семейство със срок на погасяване до 7 г.

На практика това не е изпълнено. В някои композиции депортираните получават храна единствено веднъж през втората седмица на пътуването. Други са хранени рядко и то със солена храна, но не е осигурявана вода за пиене. Много от умрелите са оставяни край железопътната линия.

Съдбата на изселените кримски татари

Мнозина от преселниците измират още през първата година от глад и болести. Оценките на загиналите са противоречиви: от 15-25% по оценка на съветски официални органи до 46% по оценки на кримскотатарски активисти през 60-те години.

До 1956 г. кримските татари имат статут на „спецпреселници”, което подразбира ограничение на правата им без писмено разрешение да напускат границите на „специалните селища” под страх от съдебно преследване. Многобройни са случаите на осъдени до 25 г. лагер за посещение на роднини в съседни селища.

За разлика от някои други депортирани народи, които се връщат по родните си места в края на 1950-те години, кримските татари са лишени от това право чак до 1974 г., а фактически масовото връщане на народа в Крим започва едва в края на „перестройката” в 1989 г.

Последствията за Крим

След изселване на кримските татари следва депортацията на кримските арменци, българи и гърци. Всичко това води не просто до промяна на етническия състав на полуострова, а и до неговото фактическо обезлюдяване.

Някои райони (планините и южният бряг на Крим, населени до тогава предимно с татари) остават практически без население. В Куйбишевски район жителите наброяват само 672 души, в Алущински – 2637, в Судакски – 3380, в Балаклавски – 2233.

След депортацията на кримските татари с два указа от 1945 и 1948 г. са преименувани всички населени пунктове (80%), имената на които имат кримотатарски произход. Изключение е направено за Бахчисарай, Джанкьой, Ишуни, Саки и Судака, които са свързани с руската и украинска истории.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 5 септември 1967 г. „За гражданите от татарска националност, живеещи в Крим” се признава, че „след освобождаването през 1944 г. Крим от фашистка окупация, фактите за активно сътрудничество с немските завоеватели на определена част от живеещите в Крим татари необосновано са отнесени към цялото татарско население на Крим”.

По време на „перестройката” Върховният съвет на СССР през 1989 г. депортацията на кримските татари е осъдена и призната за незаконна и престъпна.





18 май 1978 г. - НА ТАЗИ ДАТА за първи път се чества Международният ден на музеите

 На 18 май 1978 г. за първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.
В музея се събират, пазят и излагат предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха или сфера.

От една страна, има стремеж да се представи историческата истина за явлението, а от друга, подборът на изложението експонати съдържа някакво послание, което най-често ни обръща към някаква страна на паметта и идентичността. Наред с традиционните музеи, излагащи картини, исторически или археологически паметници, съществуват музеи на почти всичко: музей на транспорта, музей на виното, музей на детството и т.н. Международният ден на музеите се чества от от 1978 г. по решение на Международния съвет на музеите.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
1284 г. — Шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град.
1565 г. — Начало на Великата обсада на Малта от османските турци, продължила от 18 май до 11 септември.
1642 г. — Основан е град Монреал, център на канадската провинция Квебек.
1725 г. — Учреден е британският рицарски Орден на банята от Джордж I.
1756 г. — Започва Седемгодишната война, след като Англия обявява война на Франция.
1804 г. — Наполеон Бонапарт официално е обявен за император на Франция.
1836 г. — Основан е град Левангер, Норвегия от шведския крал Карл III.
1858 г. — Състои се сватбата на германската принцеса Щефани Хоенцолерн-Зигмаринген с португалския крал Педру V.
1877 г. — На официална церемония край град Плоещ, Румъния, Самарското знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение с командир Павел Калитин.
1900 г. — Учреден е орденът "За военна заслуга".
1903 г. — Съставено е двадесет и шестото правителство на България, начело с Рачо Петров.
1903 г. — Открито e пристанището в Бургас.
1905 г. — Отваря врати Народният музей в София - днес Национален археологически институт с музей.
1906 г. — Открито е пристанището във Варна.
1909 г. — Цар Фердинанд I учредява ордена "Свети Равноапостоли Кирил и Методий".
1944 г. — Влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което кримските татари започват да се депортират.
1956 г. — Направено е първото успешно изкачване на четвъртия по големина връх в света Лхотце от швейцарска експедиция.
1969 г. — Програма Аполо: Изстрелян е Аполо 10.
1971 г. — Приета е нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска конституция.
1972 г. — Влиза в сила Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните на ядрено оръжие и на други видове оръжия за масово унищожение.
1974 г. — Под кодовото име Усмихнатия Буда, Индия успешно детонира първото си ядрено оръжие и така става шестата нация в света извършила подобен опит.
1980 г. — Изригва вулканът Света Елена. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали.
1991 г. — Северна Сомалия обявява независимост от останалата част на Сомалия под името Република Сомалиленд, но остава непризната от международната общност.
1993 г. — Убити са Сараевските Ромео и Жулиета.
2001 г. — Състои се премиерата на американски компютърно-анимационен филм Шрек.
2004 г. — Българинът Петко Тотев изкачва връх Еверест.
2008 г. — Учредена е политическата партия Зелените.

Родени
1048 г. — Омар Хаям, ирански учен († 1131 г.)
1186 г. — Константин, велик княз на Владимир-Суздал († 1218 г.)
1616 г. — Йохан Якоб Фробергер, германски композитор († 1667 г.)
1746 г. — Феликс де Асара, испански топограф († 1811 г.)
1788 г. — Хю Клапертън, шотландски пътешественик († 1827 г.)
1797 г. — Фредерик Аугустус II, владетел на Саксония († 1854 г.)
1846 г. — Петер Карл Фаберже, руски бижутер († 1920 г.)
1850 г. — Оливър Хевисайд, английски физик († 1925 г.)
1856 г. — Спас Вацов, български сеизмолог († 1928 г.)
1861 г. — Матей Стойков, български офицер († 1928 г.)
1868 г. — Николай II, руски монарх († 1918 г.)
1872 г. — Бъртранд Ръсел, британски философ, Нобелов лауреат († 1970 г.)
1872 г. — Яне Сандански, български революционер († 1915 г.)
1875 г. — Петър Васков, български революционер († 1907 г.)
1876 г. — Херман Мюлер, немски политик († 1931 г.)
1879 г. — Стоян Стойков, български революционер († ? г.)
1880 г. — Димитър Бояджиев, български поет († 1911 г.)
1883 г. — Валтер Гропиус, немско-американски архитект († 1969 г.)
1891 г. — Рудолф Карнап, немско-американски философ († 1970 г.)
1895 г. — Аугусто Сесар Сандино, никарагуански политик († 1934 г.)
1897 г. — Франк Капра, американски кинорежисьор († 1991 г.)
1909 г. — Фред Пери, британски тенисист († 1995 г.)
1912 г. — Пери Комо, американски певец († 2001 г.)
1912 г. — Ричард Брукс, американски режисьор († 1992 г.)
1914 г. — Борис Христов, български певец († 1993 г.)
1914 г. — Туло де Графенрийд, швейцарски автомобилен състезател († 2007 г.)
1920 г. — Алексей Шелудко, български физикохимик († 1995 г.)
1920 г. — Йоан Павел II, римокатолически папа († 2005 г.)
1925 г. — Яким Якимов, български режисьор († 2009 г.)
1927 г. — Кирил Цибулка, български композитор († 1997 г.)
1930 г. — Дон Линд, американски учен
1930 г. — Фред Саберхаген, американски писател († 2007 г.)
1935 г. — Иван Доровски, писател от Република Македония
1939 г. — Джовани Фалконе, италиански юрист († 1992 г.)
1939 г. — Петер Грюнберг, германски физик, Нобелов лауреат
1944 г. — Албърт Хемънд, английски певец
1944 г. — Винфрид Георг Зебалд, германски писател († 2001 г.)
1944 г. — Иван Станев, български сценарист
1944 г. — Димитър Радков, български художник († 1982 г.)
1944 г. — Румена Трифонова, българска актриса
1946 г. — Андреас Кацулас, американски актьор († 2006 г.)
1952 г. — Джордж Стрейт, американски кънтри изпълнител
1955 г. — Чоу Юн-Фат, китайски актьор
1957 г. — Майкъл Крету, румънски музикант
1957 г. — Тиери Мейсан, френски журналист
1962 г. — Сандра, немска певица
1962 г. — Стефан Яръмов, български футболист
1965 г. — Кольо Колев, български щангист
1967 г. — Димитър Николов, български политик
1967 г. — Светлана Терзиева, българска актриса
1967 г. — Хайнц-Харалд Френцен, германски пилот от Формула 1
1970 г. — Валери Попович, руски футболист
1971 г. — Брад Фридъл, американски футболист
1973 г. — Шантал Кревиазук, канадска певица
1975 г. — Джон Хигинс, шотландски играч на снукър
1975 г. — Санем Челик, турска актриса
1978 г. — Рикардо Карвальо, португалски футболист
1979 г. — Миливое Новакович, словенски футболист
1981 г. — Маамаду Диара, малийски футболист
1984 г. — Ивет Лалова, българска лекоатлетка
1985 г. — Зейнеп Кьосе, турска актриса
1991 г. — Александър Кирилов, български футболист

Починали
526 г. — Йоан I, пимски папа (* ? г.)
1733 г. — Георг Бьом, германски композитор (* 1661 г.)
1799 г. — Пиер дьо Бомарше, френски драматург (* 1732 г.)
1800 г. — Александър Суворов, руски пълководец (* 1729 г.)
1807 г. — Антоан-Филип Орлеански, френски благородник (* 1775 г.)
1829 г. — Мария-Жозефа Саксонска, кралица на Испания (* 1803 г.)
1876 г. — Давид Тодоров, български революционер (* ок. 1834)
1876 г. — Сава Катрафилов, български революционер (* 1836)
1876 г. — Янко Атанасов, български революционер (* ок. 1840)
1909 г. — Исак Албенис, испански композитор и пианист (* 1860 г.)
1910 г. — Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран (* 1821 г.)
1911 г. — Густав Малер, австрийски композитор (* 1860 г.)
1922 г. — Шарл Лаверан, френски лекар, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1927 г. — Никифор Бегичев, руски моряк (* 1874 г.)
1934 г. — Анастас Матлиев, български общественик (* ? г.)
1940 г. — Александър Филипов, български литературен критик (* 1895 г.)
1941 г. — Вернер Зомбарт, немски икономист (* 1863 г.)
1959 г. — Джон Баримор, американски актьор (* 1882 г.)
1965 г. — Ели Коен, израелски шпионин (* 1924 г.)
1965 г. — Трайко Симеонов, български писател (* 1886 г.)
1975 г. — Илия Петров, български художник (* 1903 г.)
1980 г. — Иън Къртис, английски певец (* 1956 г.)
1981 г. — Уилям Сароян, американски писател (* 1908 г.)
1985 г. — Стоян Даскалов, български писател (* 1909 г.)
1993 г. — Адмира Исмич и Бошко Бръкич, „сараевските Ромео и Жулиета“ (* 1968 г.)
2001 г. — Алексей Маресиев, съветски летец (* 1916 г.)
2001 г. — Трендафил Станков, български футболист и треньор по футбол (* 1923 г.)
2006 г. — Иван Лебамов, български общественик (* 1932 г.)
2006 г. — Мако Даков, български политик (* 1920 г.)
2007 г. — Пиер-Жил дьо Жен, френски физик, Нобелов лауреат (* 1932 г.)
2010 г. — Едоардо Сангвинети, италиански поет (* 1930 г.)

Празници
Ден на българските зоопаркове (18 май 2008 г.)
Международен ден на ваксината срещу СПИН
Римокатолическа църква — Празник на бог Фаунус (Пан при Гърците).
Дания — Битката при Дюбели
Русия — Ден на славянската култура и писменост (от 18 до 24 май). Всяка година столица на празника става някое ново населено място.
Русия — Празник на Балтийския военноморски флот на Русия
Сомалия — Празник на независимостта
Тюркменистан — Празник на възраждането, единството и поезията в чест на Магтымгулы Пырагы - поет и философ (лат. Magtymguly Pyragy)
Украйна, Република Крим — Ден в памет на жертвите от депортацията
Уругвай — Ден на Битката при Лас Пиедрас
Хаити — Ден на флага и Университетите


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 805 пъти
майБошко БркичАдмира ИсмичлюбовСараевоУкрайнаКримски татариМеждународен ден на музеитеизкуство