Любопитни истории случили се на датата 17 юни

Любопитни истории случили се на датата 17 юни



17 юни 1631 г. - НА ТАЗИ ДАТА Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът й императора Шах Джахан построява двореца гробница Тадж Махал

 1631 г. започва строежа на мавзолея Тадж Махал. Строежът е в чест на Мумтаз Махал, починалата любима жена на императора Шах Джахан. Построяването на мавзолея отнема 21 годии, а в работата по изграждането му се включват 20 000 работници.

През 1628 г. принц Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз умира на 39-годишна възраст при раждане по време на военна кампания. В последните мигове преди смъртта си тя моли съпруга си да й построи най-голямата и величествена гробница в света. Шах Джахан се врича и затова се счита, че още в деня на смъртта й на 17 юни е заложено строителството на мавзолея.

За място на строежа е избрана голяма градина на брега на река Джамна, собственост на раджа Джай Сингх. Главен архитект на строежа е Иса. Куполът на Тадж Махал е направен с форма на сълза, която според Иса е сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса е Джаханара - най-голямата дъщеря на Шах Джахан.

Целият комплекс Тадж Махал е дълъг 580 м и широк 300 м, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Самият мавзолей е с квадратна основа, леко заоблен по ъглите, с голяма централна арка по средата и с по-малки арки от двете й страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният - наподобява огромна перла - Мохамед описва трона на Аллах като бяла перла, поставена върху четири колони.

Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни, като стиховете от Корана са съчетани с флорални мотиви. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 м, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 в., била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети.

Градината (Чар багх) на комплекса символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днес обаче градината всъщност е бледно подобие на оригиналната, която била разделена от водни канали на четири части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха.

От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор), не гледа към Мека и не може да се използва за молитви.

Гробницата е разположена върху квадратна платформа, по страните на която се издигат четири минарета. На всяка кула е изписана по една буква - Р, Х, М, Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах.

Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала и четири осмоъгълни зали - те са предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете.

Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си - Аурангзеб. Той узурпира властта и последните осем години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал.

 




17 юни 1867 г. - НА ТАЗИ ДАТА се провежда първата операция при антисептични условия

 Британският хирург Джоузеф Листър извършва първата операция при антисептични условия. Пациент е сестра му Изабел, а операцията е осъществена в Кралската болница в Глазгоу. Листър е роден през 1827 г. в богато квакерско семейство в Ъптън, Есекс. Учи изкуство и медицина в Лондонския университет, а после става член на Кралския хирургически колеж.

През 1854 г. става асистент на Джеймс Сайм, основател на модерната британски хирургия. През 1860 г. Листър става хирург професор в Глазгоу, като постепенно налага идеята, че дезинфекцията е от основно значение за успеха на хирургическите операции. По онова време обичайното обяснение за инфекцията на раните е, че откритите тъкани се повреждат от химикалите или "миазмите" във въздуха.

Болничните отделения тогава наистина миришат зле, но не поради миазмите, а поради гниещите рани. Те били проветрявани от време на време, а условия за поддържане на чистота на ръцете на болния персонал нямало. Хирурзите нямали навик да си мият ръцете преди операция. Листър следва идеите на Луи Пастьор, че раните гният и при липса но кислород, но при наличие на микроорганизми и се опитва да ги "прогони" с фенол (карболова киселина), използван тогава за третиране на канали.

Хирургът налага практиката на обработване на хирургическите инструменти с фенол, носенето на ръкавици от лекарите и миенето на ръцете преди и след операция с 5-процентов разтвор, след като установява, че при този метод раните не се инфектират и зарастват много по-бързо. Откритията си Листър публикува през втората половина на 60-те години в серия статии в медицинското списание "Лансет". Макар и съвременниците да гледат с насмешка на методите на хирурга времето доказва правотата му и течение на годините те стават практика първо в британските болници, а после и по света.


 Джоузеф Листър




17 юни 1862 г – НА ТАЗИ ДАТА изобретатели патентоват артилерийско рало

 В разгара на американската Гражданска война, двама изобретатели – Фанчер и Френч от Ватерло, Ню Йорк – получават патент за едно от най- абсурдните изобретения, появявали се някога на бял свят. Описват го като „ново и подобрено артилерийско рало”, което може да бъде теглено от кон и да… стреля!

На кой му е притрябвало подобно бойно земеделско чудо? Според неговите създатели то ще бъде от полза „по граничните местности, раздирани от семейни и партизански сражения”. Гражданската война определено била допълнителен стимул за раждането на подобно изобретение.

Патентът не пояснява какъв точно е калибърът на оръдието, с което ще бъде екипирано самото рало. Но то можело да стреля с „картечни муниции или с парчета леки артилерийски снаряди… чиято тежест варира между 450 гр и 1,3 кг”. За сравнение – по време на Гражданската война един снаряд тежи обикновено 2,7 - 5,4 кг. В този ред на мисли едно артилерийско рало би било напълно достатъчно, за да елиминира ездач, наред с коня му, който е имал неблагоразумието да се втурне към орящия фермер.

В крайна сметка обаче това „земеделско оръжие” така и не е построено поради множеството недостатъци в замисъла му, сред което е и фактът, че веднъж щом ездачите научат, че фермерите използват приспособления от този род, ще започнат просто да ги обстрелват от далечно разстояние.


Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1631 г. — Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът ̀и, азиатския владетел Шах Джахан, построява за 17 години дворецът гробница Тадж Махал (дн. Индия).
•    1866 г. — Започва Австро-пруската война.
•    1872 г. — Управителят на Дунавския вилает ( Туна вилает ) Мидхат паша е назначен от султан Абдул Азис за велик везир на Османската империя.
•    1885 г. — Статуята на Свободата пристига в пристанището на Ню Йорк, на борда на френския кораб Isere.
•    1913 г. — Царство България напада Сърбия и Гърция, което е начало на Междусъюзническата война. Започва битката при Брегалница.
•    1939 г. — Във Франция е извършена последната публична екзекуция с гилотина.
•    1940 г. — Втората световна война: Трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония са окупирани от Съветския съюз.
•    1944 г. — Исландия получава независимост от Дания и е обявена е за република.
•    1945 г. — Участие на България във Втората световна война: В София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, взела участие в победата над Нацистка Германия в рамките на Трети украински фронт.
•    1953 г. — В няколко града на Източна Германия избухва Работническо въстание, което е потушено от окупационните войски на Съветския съюз.
•    1955 г. — Извършен е първият полет в СССР на реактивен пътнически самолет - Ту-104.
•    1988 г. — Приключва успешно съветската космическа мисия Союз ТМ-5, сред екипажа на която е втория български космонавт — Александър Александров.
•    1990 г. — Парламентарни избори в България: Провежда се вторият тур на изборите за 7 Велико Народно събрание, за което най-голям брой места печели БСП.
•    1994 г. — В САЩ е открито Световното първенство по футбол 1994.
•    2001 г. — Парламентарни избори в България: Национално движение Симеон Втори печели изборите за 39 Народно събрание с резултат 42,74 % (120 депутати).

Родени
•    1239 г. — Едуард I, крал на Англия († 1307 г.)
•    1682 г. — Карл XII, крал на Швеция († 1718 г.)
•    1703 г. — Джон Уесли, основател на Методистката църква († 1791 г.)
•    1808 г. — Хенрик Вергелан, норвежки писател († 1845 г.)
•    1811 г. — Йоун Сиюрдсон, исландски политик († 1879 г.)
•    1818 г. — Шарл Гуно, френски композитор († 1893 г.)
•    1834 г. — Иван Асиянчин, български духовник († 1910 г.)
•    1845 г. — Петър Карапетров, български публицист († 1903 г.)
•    1882 г. — Игор Стравински, руски композитор († 1971 г.)
•    1888 г. — Хайнц Гудериан, германски генерал-полковник († 1954 г.)
•    1897 г. — Трайчо Костов, български комунист († 1949 г.)
•    1898 г. — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник († 1972 г.)
•    1900 г. — Мартин Борман, нацистки служител († 1945 г.)
•    1903 г. — Михаил Светлов, съветски поет († 1964 г.)
•    1910 г. — Джон Гримек, американски културист († 1999 г.)
•    1920 г. — Франсоа Жакоб, френски биолог, Нобелов лауреат през 1965 г. († 2013 г.)
•    1929 г. — Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист († 1984 г.)
•    1929 г. — Юлия Винер-Ченишева, българска оперна певица († 2010 г.)
•    1932 г. — Андрей Германов, български поет († 1981 г.)
•    1934 г. — Доналд Съдърланд, американски актьор от канадски произход
•    1939 г. — Кшиштоф Зануси, полски режисьор
•    1940 г. — Джордж Акерлоф, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 г.
•    1942 г. — Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, Нобелов лауреат през 2005 г.
•    1945 г. — Еди Меркс, белгийски колоездач
•    1945 г. — Кен Ливингстън, британски политик
•    1948 г. — Храпън Гунльойсон, исландски кинорежисьор
•    1948 г. — Шо Косуги, японски кино актьор
•    1958 г. — Джело Биафра, американски музикант
•    1959 г. — Иван Йовчев, български футболист
•    1960 г. — Адриан Кампос, испански автомобилен състезател
•    1966 г. — Джейсън Патрик, американски актьор
•    1967 г. — Борислав Гуцанов, български политик
•    1976 г. — Пьотър Свидлер, руски шахматист
•    1980 г. — Винъс Уилямс, американска тенисистка
•    1982 г. — Алекс Родриго Диаш да Коста, бразилски футболист
•    1983 г. — Лий Райън, британски поп певец
•    1984 г. — Луис Хименес, чилийски футболист
•    1985 г. — Маркос Багдатис, кипърски тенисист
•    1986 г. — Радина Кърджилова, българска актриса
•    1990 г. — Алан Дзагоев, руски футболист

Починали
•    676 г. — Адеодат II, римски папа (* ? г.)
•    1025 г. — Болеслав I Храбри, първи крал на Полша (* 967 г.)
•    1501 г. — Ян I Олбрахт, крал на Полша (* 1459 г.)
•    1696 г. — Ян III Собиески, крал на Полша (* 1629 г.)
•    1719 г. — Джоузеф Адисън, британски писател (* 1672 г.)
•    1734 г. — Клод Луи Ектор дьо Вилар, френски офицер (* 1653 г.)
•    1898 г. — Едуард Бърн-Джоунс, британски художник (* 1833 г.)
•    1929 г. — Йосиф Киров, български революционер (* 1901 г.)
•    1930 г. — Петър Абрашев, български политик (* 1866 г.)
•    1934 г. — Руси Лудогоров, български офицер, военен инженер и теоретик (* 1869 г.)
•    1940 г. — Сър Артър Хардън, британски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1865 г.)
•    1960 г. — Пиер Рьоверди, френски поет (* 1889 г.)
•    1968 г. — Хосе Насаси, уругвайски футболист (* 1901 г.)
•    1981 г. — Сър Ричард О'Конър, британски генерал (* 1889 г.)
•    1985 г. — Кирил Москаленко, съветски маршал (* 1902 г.)
•    1996 г. — Томас Кун, американски философ и историк (* 1922 г.)
•    2002 г. — Добри Джуров, български офицер и политик (* 1916 г.)
•    2002 г. — Фриц Валтер, германски футболист (* 1920 г.)
•    2004 г. — Боян Лечев, български цигулар (* 1926 г.)
•    2005 г. — Уилям Фентън, американски етнолог (* 1908 г.)
•    2009 г. — Ралф Дарендорф, германско-британски политик (* 1929 г.)
•    2011 г. — Димитър Стоянов, български режисьор и актьор (* 1938 г.)

Празници
•    Ден на енергетика (за 2012 г.) - Отбелязва се от 1967 г. през предпоследната неделя на м. юни
•    Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините (от 1995 г.)
•    Армения и Румъния — Ден на авиацията
•    Западна Германия — Ден на германското единство (по повод на Работническото въстание през 1953 г. в Източна Германия; до 1990 г. се чества като национален празник във ФРГ)
•    Индонезия — Ден на детето
•    Исландия — Ден на независимостта (от Дания през 1944 г., национален празник)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 735 пъти
Джоузеф ЛистърюниТадж Махалвойнапатенти




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com