Любопитни истории случили се на датата 17 декември

Любопитни истории случили се на датата 17 декември


17 декември 1949 г. - НА ТАЗИ ДАТА е изпълнено смъртното наказание срещу Трайчо Костов
 
 Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие. Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно. Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“).

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г. През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.

В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и (титовисти) Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев.
Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.
През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов.

Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема". Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители.






17 декември 1903 г. – НА ТАЗИ ДАТА се осъществява първият контролиран полет с моторен летателен апарат по-тежък от въздуха

 Братята Орвил и Уилбър Райт осъществяват първия в историята контролиран полет с моторен летателен апарат, по-тежък от въздуха. Още през 1899 г. двамата братя, велосипедни механици от САЩ, започват опити с безмоторни самолети. Целта им е да направят машината управляема и стабилна по време на полет. 

Макар и да не са първите, които успяват да издигнат във въздуха летателен апарат, братята Райт първи откриват начин за контролиране на полета - изобретяват трипосочното управление, което осигурява пълна маневреност.След много опити през 1902 те създават надежден и стабилен безмоторен модел и са готови да преминат към следващата стъпка - самолет с двигател. Съществуващите тогава двигатели с вътрешно горене били прекалено тежки, за да се използват за летене. Братята Райт създават мотор с 12 конски сили, който тежи само 77 килограма и го използват в първия си самолет - "Флайер I". Размахът на крилата му бил близо 12 метра, а теглото 300 килограма.

На 17 декември 1903 г. край Кити Хоук в Северна Каролина "Флайер I", пилотиран от Орвил Райт, изминава 37 метра за 12 секунди. Проведени са четири опита. При последния на борда е Уилбър Райт, а апаратът се задържа във въздуха 59 секунди, изминавайки 250 метра.
Този първи успешен експериментален полет става основа за усъвършенстване - през 1905 г. братята изминават разстоянието от 39 километра за 38 минути и 3 секунди. 

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    546 г. — Крал Тотила завладява Рим.
•    1538 г. — Папа Павел III отлъчва от църквата английския крал Хенри VIII.
•    1777 г. — Франция първа признава независимостта на САЩ.
•    1819 г. — На територията на испанското вицекралство Нова Гранада е образувана държавата Велика Колумбия.
•    1883 г. — След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф Iе приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално.
•    1949 г. — Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов, необосновано осъден за антипартийна и антидържавна дейност.
•    1980 г. — Влиза в действие третият реактор на АЕЦ Козлодуй.
•    1982 г. — Проведена е пресконференция за 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков отхвърля обвиненията за участие на Сергей Антонов в атентата срещу папа Йоан Павел II.
•    1999 г. — Общото събрание на ООН одобрява резолюция, с която обявява 25 ноември за годишен Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените.

Родени
•    1749 г. — Доменико Чимароза, италиански композитор
•    1770 г. — Лудвиг ван Бетховен, германски композитор
•    1778 г. — Хъмфри Дейви, английски химик
•    1830 г. — Жюл дьо Гонкур, френски писател
•    1851 г. — Ото Шот, немски химик
•    1871 г. — Иван Телятинов, български революционер
•    1887 г. — Йозеф Лада, чешки график
•    1903 г. — Ърскин Колдуел, американски писател
•    1905 г. — Симо Хаюха, финландски снайперист
•    1908 г. — Силвия Аштън-Уорнър, новозеландска писателка
•    1908 г. — Уилърд Френк Либи, американски химик и Нобелов лауреат
•    1925 г. — Йордан Младенов, български политик
•    1930 г. — Армин Мюлер-Щал, германски актьор
•    1936 г. — Клаус Кинкел, германски политик
•    1942 г. — Иван Глухчев, български футболист
•    1944 г. — Джак Чокър, американски писател
•    1944 г. — Коста Биков, български режисьор
•    1947 г. — Николай Пенков, български футболист
•    1949 г. — Пол Роджърс, британски музикант
•    1953 г. — Александър Белявски, словенски шахматист
•    1954 г. — Атанас Талевски, фотограф от Република Македония
•    1970 г. — Ладо Гургенидзе, премиер на Грузия
•    1970 г. — Петър Москов, български лекар и политик
•    1975 г. — Мила Йовович, украинска актриса
•    1976 г. — Алваро Рекоба, уругвайски футболист
•    1981 г. — Тим Визе, немски футболист

Починали
•    1273 г. — Руми, ирански философ
•    1830 г. — Симон Боливар, южноамерикански революционер
•    1847 г. — Мария-Луиза Австрийска, императрица на Франция, херцогиня на Парма и Пиаченца
•    1870 г. — Саверио Меркаданте, италиански композитор
•    1881 г. — Люис Морган, американски антрополог
•    1902 г. — Димитро Папазоглу, български предприемач
•    1907 г. — Уилям Томсън, английски физик
•    1909 г. — Леополд II, крал на Белгия
•    1949 г. — Трайчо Костов, български политик
•    1953 г. — Георги Спасов, български композитор
•    1959 г. — Андрей Николов, български скулптор
•    1962 г. — Кръстю Гермов, български революционер, късен македонист
•    1973 г. — Чарлз Грийли Абът, американски астрофизик (
•    1974 г. — Виктор Франц Хес, американски физик от австрийски произход, Нобелов лауреат
•    1982 г. — Леонид Борисович Коган, съветски цигулар
•    1987 г. — Маргьорит Юрсенар, френска писателка
•    1991 г. — Нено Дончев, български аграрен учен
•    1996 г. — Станко Тодоров, български политик
•    2009 г. — Дженифър Джоунс, американска актриса
•    2011 г. — Сезария Евора, певица от Кабо Верде
•    2011 г. — Ким Чен Ир, Севернокорейски лидер

Празници
•    Бутан — Начало на управление на династията Вангчук (1907 г., национален празник)


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 25 пъти
Орвил РайтУилбър РайтдекемвриТрайчо Костов