Любопитни истории случили се на датата 15 юни

Любопитни истории случили се на датата 15 юни



15 юни 1969 г. - НА ТАЗИ ДАТА пиесата на Георги Марков "Аз бях той" е забранена

 През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.  Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „Достопочтеното шимпанзе“ (на английски: The right honourable chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.
Според Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики: „докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“  От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ – първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.


Убийството на Марков

На 7 септември 1978 г. (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки обвивка, която задържа отровата в топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето попада в тялото, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Десет дни преди убийството много подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент – Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа” – на парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в кожата на гърба му. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър, проилиза от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра.

Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.


Разследване на убийството и как то се отразява в обществото

Според информация, изнесена във в-к Литературен форум през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващото досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, от които излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата „Българският чадър“ на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава „вражески емигранти“ и навежда следователя Богдан Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.
През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на британския вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.




15 юни 1911 г. - НА ТАЗИ ДАТА е основана корпорацията IBM

 На днешната дата е основана корпорацията Tabulating Computing Recording Corporation (IBM). Нейното начало е поставено в окръг Брум, щата Ню Йорк, САЩ. През 1911 година Чарлс Флинт организира сливането на Tabulating Machine Company с две други компании - Computing Scale Company of America и International Time Recording Company. Обединената компания е наречена Computing- Tabulating- Recording Company (C-T-R). Новосъздадената компания се е занимавала с производството и продажбата на машини като се започне от търговски везни и индустриални регистратори за работно време, премине се през калкулатори и перфокарти, и се стигне до машини за рязане на месо и сирене.

Базирана днес в Армонк, Ню Йорк, компанията е имала по онова време 1300 работника в заводите и офисите си в щатите Ню Йорк, Охайо, Вашингтон и др. Когато обаче многообразните браншове, в които работи C-T-R, се оказват трудни за управление, Флинт се обръща за помощ към бившия втори изпълнителен директор на National Cash Register (NCR) Томас Дж. Уотсън-старши. През 1914 година Уотсън (тогава на 40 години) постъпва в компанията и заема длъжността на генерален директор.

Като част от мерките Уотсън измисля и девиза "THINK," (Мисли). За първите четири години, приходите са удвоени до 9 милиона щатски долара. Той също слага началото на експанзията на компанията в Европа, Южна Африка, Азия и Австралия. В годините след Първата световна война служителите на C-T-R разработват подобрени механизми за да посрещнат нарастващите нужди на клиентите си. В следващите години компанията прави различни нови разработки, придобива компании и патенти свързани с изчислителни машини, перфокарти и отчитане на работно време. Ръстът и разширяването на дейностите на C-T-R правят старото име на фирмата твърде ограничено и на 14-ти февруари 1924, името C-T-R официално е променено на International Business Machines Corporation (IBM).




15 юни 2007 г. - НА ТАЗИ ДАТА за първи път се отбелязва Световният ден на вятъра

 На 15 юни отбелязваме Световния ден на вятъра. Това е ден за преоткриване на вятъра, неговата сила и възможности, с които може да промени нашия свят. В началото - през 2007 г., събитието се чества само в Европа, но от 2009 г. - и в цял свят. 
Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) и Световния съвет за вятърна енергия (GWEC) координират Световния ден на вятъра чрез мрежа от партньори. Партньор за България е Асоциация на производителите на екологична енергия.

Световният ден на вятъра е ден за откриването на работата, която са свършили пионерите по света. В повече от 75 страни в целия свят работят вятърни паркове, които произвеждат енергия от чист и възобновяем източник. 
Днешният ден е повод за посещение на вятърен парк, за среща с експерти и по-подробно информиране относно вятърната енергия.

Събития
1215 г. — В Англия е подписана Магна харта, ограничаваща правата на монарха за сметка на правата на аристокрацията и църквата.
1253 г. — Българският цар Михаил II Асен сключва договор с Дубровник, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I.
1389 г. — Състои се Битката на Косово поле (стар стил), при която Османската империя побеждава обединените сили на сърби и босненци.
1510 г. — Папа Лъв X отлъчва от църквата Мартин Лутер за ерес.
1826 г. — В Цариград избухва Бунт на еничарите с участие на около 20 000 наемници, който е против решението на султан Махмуд II да модернизира армията и да създаде редовна турска войска.
1836 г. — Арканзас става 25-я щат на САЩ.
1858 г. — Изигран е първият мач по Австралийски футбол.
1863 г. — Излиза първият брой на вестник Гайда, редактор на който е Петко Славейков.
1876 г. — В резултат на цунами в Япония загиват около 28 000 души.
1907 г. — В Хага започва Втората световна мирна конференция с участие на представители на 44 държави.
1911 г. — Основана е корпорацията Tabulating Computing Recording Corporation (IBM).
1930 г. — В София е създаден Съюз на славянските дружества.
1954 г. — В Базел, Швейцария, е учреден европейският футболен съюз УЕФА.
1969 г. — По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване.
1976 г. — 7 (33) Народно събрание преизбира Тодор Живков за председател на Държавния съвет и държавен глава; Станко Тодоров за министър-председател на България и Владимир Бонев за Председател на Народното събрание.
1977 г. — В Испания са проведени първите демократични избори след 41 години тоталитарно управление.
1985 г. — Спускаемият модул на съветския космически апарат Вега-2 изследва атмосферата и повърхността на Венера.
1988 г. — В Пакистан е приет за върховен закон Шериата, което на практика означава, че държавата става ислямска република.
1994 г. — Израел и Ватикана установяват дипломатически отношения след дългогодишните претенции на Израел за безразличието на католическата църква по време на Холокоста.
2001 г. — Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан създават Шанхайска организация за сътрудничество.
2006 г. — Сърбия признава независимостта на Черна гора.

Родени
1330 г. — Едуард, принц на Уелс († 1376 г.)
1479 г. — Лиза дел Джокондо, Мона Лиза († 1542 г.)
1594 г. — Никола Пусен, френски художник († 1665 г.)
1827 г. — Пьотър Шувалов, руски дипломат и политик († 1889 г.)
1843 г. — Едвард Григ, норвежки композитор († 1907 г.)
1850 г. — Сава Мирков, български военен лекар († 1927 г.)
1867 г. — Константин Балмонт, руски поет († 1942 г.)
1872 г. — Антон Страшимиров, български писател († 1937 г.)
1882 г. — Йон Антонеску, министър-председател на Румъния († 1946 г.)
1883 г. — Анри Делоне, френски футболен организатор († 1955 г.)
1883 г. — Георги Тановски, български военен деец († 1944 г.)
1889 г. — Никола Ганушев, български художник († 1958 г.)
1902 г. — Ерик Ериксън, германски психоаналитик († 1994 г.)
1914 г. — Александър Муратов, български поет († 1994 г.)
1914 г. — Юрий Андропов, генерален секретар на ЦК на КПСС († 1984 г.)
1918 г. — Франсоа Томбалбайе, Президент на Чад († 1975 г.)
1923 г. — Ерланд Юсефсон, шведски актьор († 2012 г.)
1932 г. — Гинка Станчева, българска актриса
1936 г. — Борис Луканов, български актьор
1943 г. — Джони Холидей, френски певец и актьор
1945 г. — Бриго Аспарухов, български разузнавач и политик
1946 г. — Брижит Фосе, френска актриса
1946 г. — Демис Русос, гръцки певец
1951 г. — Андон Николов, български щангист
1951 г. — Радко Дишлиев, български актьор († 2009 г.)
1954 г. — Даниял Ахметов, политик от Казахстан
1954 г. — Джеймс Белуши, американски актьор
1958 г. — Рикардо Палети, италиански пилот от Ф1 († 1982 г.)
1961 г. — Димитър Чобанов, български скулптор
1963 г. — Хелън Хънт, американска актриса
1964 г. — Кортни Кокс, американска актриса
1969 г. — Айс Кюб, американски рапър
1969 г. — Оливер Кан, бивш германски футболен вратар
1969 г. — Седрик Пиолин, френски тенисист
1977 г. — Ивица Боцевски, политик от Република Македония
1980 г. — Кристофър Кастил, американски актьор
1981 г. — Били Мартин, американски музикант
1983 г. — Иванка Моралиева, българска плувкиня
1986 г. — Александър Арещенко, украински шахматист

Починали
923 г. — Робер I, крал на Франция (* 865 г.)
948 г. — Роман I Лакапин, император на Византийската империя (* ок. 870)
1004 г. — Аделхайд Аквитанска, кралица на Франция (* 950)
1341 г. — Андроник III Палеолог, император на Византийската империя (* 1297)
1383 г. — Йоан Кантакузин, император на Византийската империя (* ок. 1295)
1389 г. — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г.)
1467 г. — Филип Хубави, бургундски херцог (* 1396 г.)
1849 г. — Джеймс Полк, 11-ти президент на САЩ (* 1795 г.)
1876 г. — Иван Гъбенски, български революционер (* ок. 1842 г.)
1876 г. — Никола Войновски, български революционер (* 1849 г.)
1876 г. — Цанко Дюстабанов, български революционер (* 1844 г.)
1888 г. — Фридрих III, кайзер на Германия и крал на Прусия (* 1831 г.)
1889 г. — Михай Еминеску, румънски поет (* 1850 г.)
1917 г. — Кристиан Биркеланд, норвежки учен (* 1867 г.)
1945 г. — Никола Аврамов, български художник (* 1897 г.)
1986 г. — Ангеларий, глава на МПЦ (* 1911 г.)
1992 г. — Лев Гумильов, руски учен (* 1912 г.)
1993 г. — Джеймс Хънт, английски пилот от Ф1 (* 1947 г.)
1995 г. — Джон Атанасов, американски изобретател от български произход (* 1903 г.)
1996 г. — Ела Фицджералд, американска певица (* 1917 г.)
2013 г. — Кенет Уилсън, американски физик, носител на Нобелова награда (* 1936 г.)

Празници
Видовден
Азербайджан — Ден на националното спасение
Дания — Ден на крал Валдемар II и Ден на националния флаг
Южна Корея — Ден на земеделието


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 954 пъти
юниГеорги МарковIBMвятър




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com