Любопитни истории случили се на датата 15 юни

Любопитни истории случили се на датата 15 юни



15 юни 1969 г. - НА ТАЗИ ДАТА пиесата на Георги Марков "Аз бях той" е забранена

 През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.  Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „Достопочтеното шимпанзе“ (на английски: The right honourable chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.
Според Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики: „докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“  От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ – първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.


Убийството на Марков

На 7 септември 1978 г. (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки обвивка, която задържа отровата в топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето попада в тялото, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Десет дни преди убийството много подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент – Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа” – на парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в кожата на гърба му. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър, проилиза от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра.

Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.


Разследване на убийството и как то се отразява в обществото

Според информация, изнесена във в-к Литературен форум през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващото досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, от които излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата „Българският чадър“ на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава „вражески емигранти“ и навежда следователя Богдан Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.
През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на британския вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.




15 юни 1911 г. - НА ТАЗИ ДАТА е основана корпорацията IBM

 На днешната дата е основана корпорацията Tabulating Computing Recording Corporation (IBM). Нейното начало е поставено в окръг Брум, щата Ню Йорк, САЩ. През 1911 година Чарлс Флинт организира сливането на Tabulating Machine Company с две други компании - Computing Scale Company of America и International Time Recording Company. Обединената компания е наречена Computing- Tabulating- Recording Company (C-T-R). Новосъздадената компания се е занимавала с производството и продажбата на машини като се започне от търговски везни и индустриални регистратори за работно време, премине се през калкулатори и перфокарти, и се стигне до машини за рязане на месо и сирене.

Базирана днес в Армонк, Ню Йорк, компанията е имала по онова време 1300 работника в заводите и офисите си в щатите Ню Йорк, Охайо, Вашингтон и др. Когато обаче многообразните браншове, в които работи C-T-R, се оказват трудни за управление, Флинт се обръща за помощ към бившия втори изпълнителен директор на National Cash Register (NCR) Томас Дж. Уотсън-старши. През 1914 година Уотсън (тогава на 40 години) постъпва в компанията и заема длъжността на генерален директор.

Като част от мерките Уотсън измисля и девиза "THINK," (Мисли). За първите четири години, приходите са удвоени до 9 милиона щатски долара. Той също слага началото на експанзията на компанията в Европа, Южна Африка, Азия и Австралия. В годините след Първата световна война служителите на C-T-R разработват подобрени механизми за да посрещнат нарастващите нужди на клиентите си. В следващите години компанията прави различни нови разработки, придобива компании и патенти свързани с изчислителни машини, перфокарти и отчитане на работно време. Ръстът и разширяването на дейностите на C-T-R правят старото име на фирмата твърде ограничено и на 14-ти февруари 1924, името C-T-R официално е променено на International Business Machines Corporation (IBM).




15 юни 2007 г. - НА ТАЗИ ДАТА за първи път се отбелязва Световният ден на вятъра

 На 15 юни отбелязваме Световния ден на вятъра. Това е ден за преоткриване на вятъра, неговата сила и възможности, с които може да промени нашия свят. В началото - през 2007 г., събитието се чества само в Европа, но от 2009 г. - и в цял свят. 
Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) и Световния съвет за вятърна енергия (GWEC) координират Световния ден на вятъра чрез мрежа от партньори. Партньор за България е Асоциация на производителите на екологична енергия.

Световният ден на вятъра е ден за откриването на работата, която са свършили пионерите по света. В повече от 75 страни в целия свят работят вятърни паркове, които произвеждат енергия от чист и възобновяем източник. 
Днешният ден е повод за посещение на вятърен парк, за среща с експерти и по-подробно информиране относно вятърната енергия.

Събития
1215 г. — В Англия е подписана Магна харта, ограничаваща правата на монарха за сметка на правата на аристокрацията и църквата.
1253 г. — Българският цар Михаил II Асен сключва договор с Дубровник, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I.
1389 г. — Състои се Битката на Косово поле (стар стил), при която Османската империя побеждава обединените сили на сърби и босненци.
1510 г. — Папа Лъв X отлъчва от църквата Мартин Лутер за ерес.
1826 г. — В Цариград избухва Бунт на еничарите с участие на около 20 000 наемници, който е против решението на султан Махмуд II да модернизира армията и да създаде редовна турска войска.
1836 г. — Арканзас става 25-я щат на САЩ.
1858 г. — Изигран е първият мач по Австралийски футбол.
1863 г. — Излиза първият брой на вестник Гайда, редактор на който е Петко Славейков.
1876 г. — В резултат на цунами в Япония загиват около 28 000 души.
1907 г. — В Хага започва Втората световна мирна конференция с участие на представители на 44 държави.
1911 г. — Основана е корпорацията Tabulating Computing Recording Corporation (IBM).
1930 г. — В София е създаден Съюз на славянските дружества.
1954 г. — В Базел, Швейцария, е учреден европейският футболен съюз УЕФА.
1969 г. — По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване.
1976 г. — 7 (33) Народно събрание преизбира Тодор Живков за председател на Държавния съвет и държавен глава; Станко Тодоров за министър-председател на България и Владимир Бонев за Председател на Народното събрание.
1977 г. — В Испания са проведени първите демократични избори след 41 години тоталитарно управление.
1985 г. — Спускаемият модул на съветския космически апарат Вега-2 изследва атмосферата и повърхността на Венера.
1988 г. — В Пакистан е приет за върховен закон Шериата, което на практика означава, че държавата става ислямска република.
1994 г. — Израел и Ватикана установяват дипломатически отношения след дългогодишните претенции на Израел за безразличието на католическата църква по време на Холокоста.
2001 г. — Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан създават Шанхайска организация за сътрудничество.
2006 г. — Сърбия признава независимостта на Черна гора.

Родени
1330 г. — Едуард, принц на Уелс († 1376 г.)
1479 г. — Лиза дел Джокондо, Мона Лиза († 1542 г.)
1594 г. — Никола Пусен, френски художник († 1665 г.)
1827 г. — Пьотър Шувалов, руски дипломат и политик († 1889 г.)
1843 г. — Едвард Григ, норвежки композитор († 1907 г.)
1850 г. — Сава Мирков, български военен лекар († 1927 г.)
1867 г. — Константин Балмонт, руски поет († 1942 г.)
1872 г. — Антон Страшимиров, български писател († 1937 г.)
1882 г. — Йон Антонеску, министър-председател на Румъния († 1946 г.)
1883 г. — Анри Делоне, френски футболен организатор († 1955 г.)
1883 г. — Георги Тановски, български военен деец († 1944 г.)
1889 г. — Никола Ганушев, български художник († 1958 г.)
1902 г. — Ерик Ериксън, германски психоаналитик († 1994 г.)
1914 г. — Александър Муратов, български поет († 1994 г.)
1914 г. — Юрий Андропов, генерален секретар на ЦК на КПСС († 1984 г.)
1918 г. — Франсоа Томбалбайе, Президент на Чад († 1975 г.)
1923 г. — Ерланд Юсефсон, шведски актьор († 2012 г.)
1932 г. — Гинка Станчева, българска актриса
1936 г. — Борис Луканов, български актьор
1943 г. — Джони Холидей, френски певец и актьор
1945 г. — Бриго Аспарухов, български разузнавач и политик
1946 г. — Брижит Фосе, френска актриса
1946 г. — Демис Русос, гръцки певец
1951 г. — Андон Николов, български щангист
1951 г. — Радко Дишлиев, български актьор († 2009 г.)
1954 г. — Даниял Ахметов, политик от Казахстан
1954 г. — Джеймс Белуши, американски актьор
1958 г. — Рикардо Палети, италиански пилот от Ф1 († 1982 г.)
1961 г. — Димитър Чобанов, български скулптор
1963 г. — Хелън Хънт, американска актриса
1964 г. — Кортни Кокс, американска актриса
1969 г. — Айс Кюб, американски рапър
1969 г. — Оливер Кан, бивш германски футболен вратар
1969 г. — Седрик Пиолин, френски тенисист
1977 г. — Ивица Боцевски, политик от Република Македония
1980 г. — Кристофър Кастил, американски актьор
1981 г. — Били Мартин, американски музикант
1983 г. — Иванка Моралиева, българска плувкиня
1986 г. — Александър Арещенко, украински шахматист

Починали
923 г. — Робер I, крал на Франция (* 865 г.)
948 г. — Роман I Лакапин, император на Византийската империя (* ок. 870)
1004 г. — Аделхайд Аквитанска, кралица на Франция (* 950)
1341 г. — Андроник III Палеолог, император на Византийската империя (* 1297)
1383 г. — Йоан Кантакузин, император на Византийската империя (* ок. 1295)
1389 г. — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г.)
1467 г. — Филип Хубави, бургундски херцог (* 1396 г.)
1849 г. — Джеймс Полк, 11-ти президент на САЩ (* 1795 г.)
1876 г. — Иван Гъбенски, български революционер (* ок. 1842 г.)
1876 г. — Никола Войновски, български революционер (* 1849 г.)
1876 г. — Цанко Дюстабанов, български революционер (* 1844 г.)
1888 г. — Фридрих III, кайзер на Германия и крал на Прусия (* 1831 г.)
1889 г. — Михай Еминеску, румънски поет (* 1850 г.)
1917 г. — Кристиан Биркеланд, норвежки учен (* 1867 г.)
1945 г. — Никола Аврамов, български художник (* 1897 г.)
1986 г. — Ангеларий, глава на МПЦ (* 1911 г.)
1992 г. — Лев Гумильов, руски учен (* 1912 г.)
1993 г. — Джеймс Хънт, английски пилот от Ф1 (* 1947 г.)
1995 г. — Джон Атанасов, американски изобретател от български произход (* 1903 г.)
1996 г. — Ела Фицджералд, американска певица (* 1917 г.)
2013 г. — Кенет Уилсън, американски физик, носител на Нобелова награда (* 1936 г.)

Празници
Видовден
Азербайджан — Ден на националното спасение
Дания — Ден на крал Валдемар II и Ден на националния флаг
Южна Корея — Ден на земеделието


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 637 пъти
юниГеорги МарковIBMвятър