Любопитни истории случили се на датата 15 май

Любопитни истории случили се на датата 15 май



15 май 1953 г. - НА ТАЗИ ДАТА Стенли Милър получава първите аминокиселини

 През 1953 23-годишният Стенли Милър, с помощта на своя професор Харолд Юрей, синтезира алдехиди и кетони, като пуска електрически искри в смес от водни пари, амоняк, метан и циановодород. Вследствие на опита получава първите аминокиселини – съставки, необходими за сформирането на живот.

Неговият 800-страничен научен труд, допълнен едва от две илюстрации, излиза в Science преди 62 години и разпалва почти полувековен дебат за това как животът би могъл да възникне спонтанно. Експериментът успява да надникне в поредица от комплексни процеси, които очевидно са превърнали инертната материя в живот, при това без божествена намеса, както са смятали предишните поколения.

Експериментът на Милър е бил доста прост. Заедно с проф. Юрей той построява съоръжение, с което да „имитира примитивната атмосфера на Земята“. Те комбинират съставки, които са смятали, че са съществували още в първичния бульон (органична смес в първичния океан, в който вероятно е възникнал и просъществувал животът на Земята в своята най-ранна история) – амоняк, въглероден оксид, метан, водни пари и т.н. Впоследствие са прокарали електрически заряд през сместа (аналог на мълнията).

"По време на експеримента водата в стъкленицата става осезаемо розова след първия ден. В края на седмицата сместа е вече тъмночервена и мътна“, пише Милър. Когато анализирал водата, се появили половината от аминокиселините, които се използват за създаването на протеини в живи клетки. Въпреки че органичните молекули – вериги от атоми, съдържащи водородо-въглеродни връзки, които са от ключово значение за организмите – са произведени и при други експерименти, Милър привнася ново значение на идеята, че животът може да възникне от първичния бульон. Цялото наше клетъчно устройство – като например ДНК-то, съставляващо генетичния ни код – представлява дълги вериги от аминокиселини.

Усъвършенстването на методите за анализ са подобрили резултатите от експеримента. През 2008 г. той е повторен чрез използване на съвременни методи. Открити са още 10 аминокиселини. Сред тях били шест, в които се съдържа сяра. За първи път са били идентифицирани стандартни образци на аминокиселини като изолевцин, левцин и треонин.

Изследователите стигат до заключението, че условията, при които възникват първите аминокиселини, са широко разпространени във Вселената. Съотношение на аминокиселините, получени от експеримента, се оказало близко до това на аминокиселините, открити в състава на метеоритите. Според изследователите това е индикация, че животът е могъл да възникне както на Земята, така и да бъде внесен от Космоса.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития
•    1514 г. — Фернандо Магелан официално е освободен от служба при португалския крал.
•    1525 г. — Приключва Селската война - народно въстание, избухнало в Европа през 1524 г.
•    1567 г. — Мария Стюарт, кралицата на Шотландия се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-и граф на Ботуел, третият ѝ съпруг, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на лорд Дарнли.
•    1648 г. — Подписан е Вестфалският мирен договор, който слага край на Тридесетгодишната война.
•    1701 г. — Започва Войната за испанското наследство.
•    1755 г. — Основан е град Ларедо, Тексас, САЩ.
•    1800 г. — Наполеон Бонапарт преминава Алпите и нахлува в Италия.
•    1811 г. — Парагвай обявява независимост от Испания.
•    1867 г. — Четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски преминава в България през река Дунав край Свищов.
•    1879 г. — Княз Александър Богориди пристига в Пловдив и поема управлението на Източна Румелия.
•    1882 г. — Руският император Александър III въвежда Майските закони.
•    1892 г. — Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий", което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков става химна "Върви, народе възродени".
•    1918 г. — Влиза в действие първата в света въздушна пощенска служба между Ню Йорк, Филаделфия,Пенсилвания и Вашингтон.
•    1930 г. — Съставено е четиридесет и петото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.
•    1935 г. — Открита е първата линия на Московското метро.
2002 година-Адриана Илиева е родена
•    1940 г. — "Макдоналдс" отваря първия си ресторант в Сан Бернардино, Калифорния.
•    1941 г. — Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.
•    1942 г. — Основан е Институт за български език към Българската академия на науките, който се занимава с изследване на състоянието, историята и диалектите на българския език.
•    1943 г. — Комунистическият интернационал е разпуснат.
•    1948 г. — Започва първата Арабско-израелска война.
•    1955 г. — Постигната е независимостта на Австрия.
•    1957 г. — Великобритания изпробва първата си водородна бомба на остров Рождество в Тихия океан.
•    1958 г. — СССР изстрелва Спутник 3.
•    1960 г. — СССР изстрелва Спутник 4.
•    1988 г. — Война в Афганистан (1979-1989): След повече от осем години воюване, Червената армия започва изтегляне от Афганистан.
•    1990 г. — Картината "Портрет на д-р Гаше" от Винсент ван Гог е продаденa за рекордните 82,5 милиона щатски долара и става най-скъпата картина в момента.
•    1992 г. — Създадена е Националната служба по заетостта.
•    2008 г. — Калифорния става вторият американски щат след Масачузетс през 2004 година, който легализира еднополовите бракове.
•    2009 г. — Официално е открит "Музеят на тракийското изкуство" в Симеоновград от президента на БългарияГеорги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов в присъствието на Техни Височества Акишино - принцът и принцесата на Япония.

Родени
•    1567 г. — Клаудио Монтеверди, италиански композитор († 1643 г.)
•    1633 г. — Себастиан дьо Вобан, френски военен инженер († 1707 г.)
•    1773 г. — Клеменс фон Метерних, австрийски политик († 1858 г.)
•    1845 г. — Иля Мечников, руски биолог, Нобелов лауреат († 1916 г.)
•    1848 г. — Виктор Васнецов, руски художник († 1926 г.)
•    1856 г. — Лиман Франк Баум, американски детски писател († 1919 г.)
•    1859 г. — Карел Шкорпил, чешко-български археолог († 1944 г.)
•    1859 г. — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат († 1906 г.)
•    1862 г. — Артур Шницлер, австрийски писател († 1931 г.)
•    1864 г. — Захария Шумлянска, българска просветна деятелка († 1937 г.)
•    1865 г. — Стефан Огнянов, български политик († ? г.)
•    1867 г. — Асен Николов, български военен деец († 1928 г.)
•    1870 г. — Васил Кирков, български актьор († 1931 г.)
•    1883 г. — Владимир Попанастасов, български поет († 1913 г.)
•    1884 г. — Добри Терпешев, български партизанин и комунист († 1967 г.)
•    1891 г. — Михаил Булгаков, съветски писател и драматург († 1940 г.)
•    1911 г. — Джовани Варлиен, италиански футболист и треньор († 1990 г.)
•    1911 г. — Макс Фриш, швейцарски писател († 1991 г.)
•    1919 г. — Александър Геров, български писател († 1997 г.)
•    1923 г. — Ричард Аведън, американски фотограф († 2004 г.)
•    1926 г. — Драгомир Асенов, български писател († 1981 г.)
•    1926 г. — Питър Шафър, английски драматург
•    1937 г. — Мадлин Олбрайт, американски политик
•    1938 г. — Стефан Дамянов, кмет на Община Казанлък
•    1940 г. — Карлос Билики, аржентински шахматист
•    1941 г. — Атанас Джурджев, български кардиолог († 2007 г.)
•    1941 г. — Робърт Ковалски, американски логик
•    1942 г. — Ристо Ячев, писател от Република Македония
•    1943 г. — Георги Бакалов, български историк († 2012 г.)
•    1945 г. — Иван Герджиков, български психиатър
•    1947 г. — Люпко Петрович, сръбски футболен треньор
•    1951 г. — Франк Уилчек, американски физик, Нобелов лауреат през 2004
•    1953 г. — Майк Олдфийлд, английски музикант и композитор
•    1967 г. — Мадхури Диксит, индийска актриса
•    1981 г. — Патрис Евра, френски футболист
•    1989 г. — Съни, корейска певица
•    1990 г. –– Джонгхюн, корейски певец и музикант
•    1991 г. — Михаела Филева, българска певица

Починали
•    884 г. — Марин I, римокатолически папа (* неизв.)
•    1157 г. — Юрий Долгорукий, велик княз на Киевска Рус (* ок. 1099)
•    1482 г. — Паоло Тосканели, флорентински учен (* 1397 г.)
•    1832 г. — Карл Фридрих Целтер, немски композитор (* 1758 г.)
•    1873 г. — Александру Йоан Куза, румънски владетел (* 1820 г.)
•    1881 г. — Цеко Петков, български революционер (* 1807 г.)
•    1886 г. — Емили Дикинсън, американска поетеса (* 1830 г.)
•    1924 г. — Пол д'Естурнел, френски политик, Нобелов лауреат (* 1852 г.)
•    1935 г. — Ховсеп Азнавур, османски архитект (* 1854 г.)
•    1935 г. — Казимир Малевич, украински художник (* 1878 г.)
•    1938 г. — Христофор Хесапчиев, български генерал (* 1858 г.)
•    1945 г. — Чарлз Уилямс, английски писател (* 1886 г.)
•    1954 г. — Атанас Буров, български политик (* 1875 г.)
•    1986 г. — Елио де Анджелис, италиански автомобилен състезател (* 1958 г.)
•    2008 г. — Уилис Лам, американски физик, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
•    2012 г. — Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател (* 1928 г.)

Празници
•    Световен ден на климата
•    Международен ден на семейството
•    България — Празник на град Плевен
•    Литва — Ден на Републиката
•    Мексико, Южна Корея — Ден на учителя
•    Парагвай — Ден на независимостта (декларирана, от Испания, 1811 г., национален празник)
•    Словения — Ден на словенската армия


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

Видяно 819 пъти
Стенли Милъраминокиселинимай




Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com