Любопитни истории случили се на датата 14 Септември



14.09. - НА ТАЗИ ДАТА празнуваме Кръстовден

 На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на който Спасителят понесъл страдания заради спасението на хората и го превърнал в оръдие да победи греха и смъртта.
Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, кръстното дърво се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Така на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници. След време на Голгота по заповед на император Адриан построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.

Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси, но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти срещу византийците и скитите. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме.

Намирането на Кръста на Голгота (празнува се на 14 септември)

През 326 г. царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен. Тя обиколила Светите места, очистила ги от скверните идоли и открила за поклонение мощите на много светци.

Тогава патриарх на Йерусалим е Макарий, който посрещнал царицата с подобаваща чест. Тя повикала всички юдеи от светия град и започнала да ги разпитва, като искала да й покажат мястото, където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказвали да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплашила с мъчения и смърт.

Довели при нея един стар мъж на име Иуда и й казали: "Той може да ти покаже мястото, което търсиш". След като Иуда е дълго разпитван и отказвал да открие тайната, царицата заповядала да го хвърлят в дълбок ров. Като прекарал там известно време, той обещал да каже къде е скрит Христовият Кръст. Извели го от рова и отишли с него на едно място, където се издигал висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочил, че е скрит Господният Кръст.

Царица Елена заповядала веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помолил на посоченото място, неочаквано се разнесло силно благоухание и веднага след това на изток се открили Гроба Господен и Голгота. Близо до тях били намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.

Всички недоумявали кой е Христовият Кръст. Случило се обаче по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнали да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложили върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръснал и се изправил жив. Царицата с радост поела Честния Кръст, поклонила му се и го целунала, а с нея и целият царски синклит, който я придружавал.

Мнозина не могли да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнали да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачил на едно високо място, издигнал нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викал "Господи помилуй".

Тогава старият Иуда, който посочил мястото, заедно с множество евреи повярвал в Христа и се покръстил, като взел името Кириак. По-късно той станал Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострадал мъченически за Христа.

Така започнало да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взела със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповядала да поставят в сребърен ковчег и да го предала на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.

А от взетите големи гвоздеи един е хвърлен от царица Елена в Егейско море, за да утихне морското вълнение, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигнала силна буря. Вторият гвоздей цар Константин заповядал да вковат в шлема му, третият е прикован към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: "В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя" Четвъртият гвоздей св. царица Елена предала за съхранение на най-близките царски съветници.

Връщането на животворящия Кръст от персийски плен

При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладял цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзел Йерусалим, като избил мнозина християни. Хозрой заграбил много църковни утвари и скъпоценности, като дръзнал да вземе и това многоценно съкровище - Животворящия Кръст Господен, и да го отнесе в Персия.

След като умрял император Фока, на престола се възкачил Ираклий. Той се опитвал да победи Хозрой, но сам е побеждаван много пъти от него и молил за мир, ала не го получавал. Тогава започнал да търси помощ от Бога, като заповядал на всички да бодърстват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от страшния враг. Самият царят също постел и се молел със сълзи на очи.

След това той събрал цялата си войска и въоръжен със силата на св. Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгнал на война срещу персите и победил Хозрой. Той воювал на персийска земя седем години.

Най-сетне персийският цар, който не могъл да се противи повече на силата на гръцката войска, избягал от страната си и като преминал отвъд р.Тигър, направил своя по-малък син Медарс владетел на царството. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, убил баща си и брат си. След това станал владетел на персийското царство.

Сироес изпратил с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да опустошава земята му. Тогава Ираклий сключил мир с персийския цар и върнал от Персия заграбения Животворящ Кръст Господен, който вече 14 години се намирал в плен у персийците.

Когато стигнал до Йерусалим, царят възложил Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място - облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни, на главата си с царска корона. Тогава се случило чудо: пред вратите, които воят към Голгота, царят неочаквано спрял и не могъл да пристъпи напред, възпиран от Божията сила. Всички останали поразени от станалото.

Йерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървял редом с него. И като вдигнал очи, изведнъж той видял пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречвал пътя и казвал: "Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!"

Като видял и чул това, патриархът се обърна към императора и му казал: "Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, погинал заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му."

Тогава царят снел от себе си багреницата и короната, облякъл се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесъл Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го поставил в св. храм, на мястото, отдето го взел персийският цар Хозрой.




14 септември 1812 г. - НА ТАЗИ ДАТА Наполеон влиза в Москва без бой но намира града изоставен и запален

 1812 г. седем дни след Бородинската битка Наполеон влиза в Москва без бой. Той обаче намира града изоставен и запален от отстъпващите руснаци.

Битката се състои на 7 септември около село Бородино, което се намира на около 120-125 км на запад от Москва. Целта на Наполеон била в едно решително сражение да разбие руската армия и да завърши кампанията до есента. До тогава винаги е действал по такава схема - налага на противника генерално сражение и го разгромява. В нощта преди битката обаче генерал Михаил Кутузов премества част от руските войски и стремителната фронтална атака, която планира Наполеон, се превръща в изтощително и кръвопролитно фронтално сражение.

В битката и двете армии понасят големи загуби - французите губят около 33 000-35 000 убити и ранени, руснаците около 40 000-42 000. Кутузов се оттегля от Бородинската позиция, а след проведеното във Фили съвещание изоставя и Москва.

На 2 септември руските войски изоставят без бой града, а с тях заминава и половината от московското население. От първия ден на влизането на войските на Наполеон в Москва се разгарят пожари, които продължават шест дни. Огънят унищожава около 75% от домовете, изгарят пазари, магазини, фабрики, пострадал е и Кремъл. Самият Наполеон счита, че опожаряването на града е по заповед на губернатора Ростопчин и директора на полицията на Москва.

След оттеглянето от Москва Кутузов извършва скрит и образцов флангов маньовър, извеждайки армията в началото на октомври край село Тарутино. Оказвайки се южно и западно от Наполеон, Кутузов му препречва пътя за навлизане в южните райони на страната.

Претърпявайки неуспех при опитите да сключи мир с Русия, на 19 октомври Наполеон се изтегля от Москва. Той се опитва да достигне Смоленск по южния път през Калуга, където има запаси от продоволствие и фураж, но на 24 октомври в сражение край Малоярославец е спрян от Кутузов и му се налага да отстъпи по разорения Смоленски път. Руските войски преминават в контранастъпление, което Кутузов организира така, че армията на Наполеон попада под фланговите удари на редовни и партизански отряди, при което Кутузов избягва фронтално сражение с големи войски.


Ако тази статия Ви хареса, помогнете ни за нейното популяризиране чрез бутончетата за споделяне под нея.

Благодарим Ви! 

Последвайте ни във Facebook

40/255Видяно 1440 пъти
любопитноза Кръстовденза празнуванетоза Църкватаза поклонениетоза празникътза разпятиетоза Христаза Константин Великиза Голготаза Светия Кръстза Наполеонза Москваза градаза французитеза руснацитеза сражениетоза биткатаза армиятаза дататаза Септември


Условия за ползванеЗа контакти Всички права запазени © 2012 - 2018 www.barko4.com